КРЪГЛАТА МАСА
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

 

29 март '90
1 2 3 4 5 6 7 8 9 

       

    Национална кръгла маса

    Второ пленарно заседание

    НДК, зала № 6

    29 март 1990 г., четвъртък, начален час 13:14, край 22:25

     
      (продължение)

    АЛ. ЙОРДАНОВ: Уважаеми колеги, дами и господа, струва ми се, че много от нещата, ако ли не всички неща, вече се казаха. Позициите са пределно ясни и дори в моето съзнание се прокрадва съмнението отговорният начин, по който нашата страна на масата, СДС поставя проблемите дали отсрещната делегация и конкретно делегацията на БКП е готова конкретно в момента да взима решение по един или друг текст. Просто да отхвърляме, да отхвърляме работа, да работим. Аз се съмнявам. Но не затова взимам думата.

    Искам да изкажа още едно съжаление, преди да навляза в същността на това, което имам да споделя.

    Известно ми е, че г-н Мръчков, който за съжаление отсъства може би сега се намира в НС, не знам, но известно ми е, че от района, от който той е народен представител, върви една подписка за неговото отзоваване и тя е внесена в НС. В този смисъл може да се каже, че народните представители от хора от този район изразиха лично пред мен едно нежелание той да ги представя, понеже просто отдавна не е стъпвал в район „Обеля". А район „Обеля" се намира накрая на София и там хората живеят в едни доста тежки условия. Защо казвам всичко това? За да разширим нашия поглед, да не го стесняваме тук, само на КМ и в кухнята на изработването на един или други закони. Нека да погледнем по-широко на националния живот, да погледнем по-широко на социалните проблеми на хората в момента, кои народни представители и кои не желаят, за кои вече са събрани вече много големи подписки, а НС мълчи. Хората не искат много от своите вече народни представители. А ние тръгваме, същите тези отзовани, нежелани от народа народни представители, да избират и президент. Ма, това е абсурд! Моля ви се! Хората не искат тези народни представители изобщо, а вие искате те да избират и държавния глава. Те не са отишли до Обеля да видят как живеят хората, да видят блок 333-ти в „Люлин" в каква мизерия се живее и как семейства от по 5 и 6 деца живеят в една гарсониера. Нека да не се впускаме в такива неща за ужасните условия, в които живее българският народ, а искате вие с тези същите народни представители да му качите на главата още сега и президент.

    РЕПЛИКА: Нали това е и вашето предложение?

    АЛ. ЙОРДАНОВ: Но искам да кажа за този широк поглед. В Чехословакия беше избран президент. Той беше избран, може да се каже, с любов и обич от целия народ. Ако вие ми покажете такава фигура в България, която толкова много се обича от целия наш народ, може би народът ще отиде на един референдум?

    Освен това, когато бе избран нашият колега Вацлав Хавел, защото той е драматург, литератор, чехословашкото правителство, министър-председателят вече си бе върнал своя комунистически билет.

    В парламента вече бяха влезли хора от опозицията, нови хора.

    Ако се върнем от другата страна на Европа към Съветския съюз да, там е необходим президент. И е един голям държавник на нашето време Михаил Горбачов човекът, от когото започна всичко, човекът, който даде пръв сигнал за това, което наричахме преустройство, още в средата на 80-те години, когато всички от близкото и по-широчкото обкръжение на Тодор Живков бяха на съвсем други и различни позиции, когато съветският печат у нас се преследваше и забраняваше. От самия факт обаче, че една такава голяма личност на нашето време като Михаил Горбачов бе избран за президент, последва ли стабилитет решителен, ясен, бърз, категоричен, такъв, какъвто и вие желаете в Съветския съюз?

    Президентската институция сама по себе си не носи стабилитет, ако не е свързана с демократичните механизми в обществото. И ние виждаме колко конфликти се пораждат в Съветския съюз и колко сложни и мъчителни са тези конфликти, и как бавно напредва там демокрацията, и как всички ние, като хора, които уважаваме дълбоко личност като Михаил Горбачов, искаме тези промени наистина да протекат демократично, свободно и т. н.

    Ето, тръгвайки от НС и г-н Мръчков, минавайки през „Обеля" и през Прага и Москва, ние може да си зададем въпроси, много по-сериозни и много по-тревожни, и аз ви призовавам именно към един такъв сериозен поглед.

    Благодаря.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Благодаря и аз.

СТ. ШИВАРОВ (БЗНС): Др. Пирински?

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Да, заповядайте.

СТ. ШИВАРОВ: Ако разрешите.

Мисля, че не е необходимо да доказваме принципните разлики между двете институции парламентарната република и президентската република, макар че някои от колегите тук обосноваха едната или другата институция.

Искам да изразя позицията на БЗНС по този въпрос. Тя е заложена, принципната позиция на Земеделския съюз е заложена в програмата на нашия съюз.

БЗНС е за парламентарна република. Това е нашата принципна позиция.

Но сега въпросът, който обсъждаме, има и друга страна. Необходимо ли е да предрешаваме този въпрос? Много аргументи бяха изнесени тук в полза на ВНС. Това е въпрос от изричната компетенция на ВНС. Ние не сме в състояние и не е необходимо да изместваме ВНС. То е органът, който ще определи ще има ли президент, няма ли да има президент. Нали и затова ще избираме и ВНС, основната цел на което ще бъде да разработи и приеме Конституция? Това е предмет, въпрос на Конституцията. Тогава, какъв смисъл има да отделяме толкова много време и внимание да решаваме този въпрос?

Предлагам да прекратим дискусията специално по този въпрос и да го изключим от споразумението.

И. КУТОВ: Позволете, поради това значи не предлагате референдум?

СТ. ШИВАРОВ: Не.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Моля, моля да ме извините. Има ли други желаещи, които биха искали да се изкажат? Да др. Кулишев.

Л. КУЛИШЕВ: Първо, аз бих искал да изразя известно съжаление за това, че ние доста зле бяхме осведомени за резултатите от разговорите, които водиха вчера и тази заран от контактната група и от някои от ръководителите, от участниците от двете страни на масата.

Бях останал с впечатление, че пред нас ще бъде внесен текст, по който вече е постигнато значително споразумение по основните му положения. Оказва се, че нещата съвсем не са така. За разлика, например, от положението, в което бе внесено Споразумението по политическите партии, и то на закрито заседание, днес на открито заседание пред нас е един текст, по който има много по-съществени различия. И аз малко трудно виждам, че тези различия биха могли да бъдат веднага решени тук, на това заседание.

Сега, разбира се, тук бяха достатъчно изнесени всички обстоятелства, поради които е важно ние да можем да внесем в НС, да изпратим там нашето споразумение, с оглед то да може да подготви законопроектите. На мен ми се струваше, че поне по двата законопроекта за политическите партии и този, за измененията в Конституцията ние щяхме да успеем и може би можехме да успеем да постигнем споразумение. Все още смятам, че тази вечер, при едно по-напрегнато усилие, бихме могли да постигнем нещо с оглед още през нощта тези неща да се предадат в НС и утре там да се направи едно усилие също да се постигне споразумение по законопроектите, като имате предвид, че нашите общи, принципиални споразумения изискват значителна работа, за да бъдат облечени в законодателни текстове. Това всеки го знае.

Няколко думи ще кажа по отделните положения, които тук възникнаха.

Очевидно главният въпрос, главната тема на разискванията и на различията, стана институцията на държавния глава, институцията на президентството. Лично аз никога не съм държал какво ще бъде наименованието дали председател, дали президент. „Председател" е, според мен, много хубава българска дума. Още повече, от друга страна, виждам, че от тази страна на масата кой знае какви съществени възражения по функциите на държавния глава, които са изброени в споразумението, нямаше. Значи, разликата остава само в наименованието. Това би трябвало да бъде един въпрос, който да решим не по-трудно, отколкото решихме въпроса за наименованието на парламентарния орган, който ние ще изберем на предстоящите избори.

Трябва обаче да се помисли за института на преподписването. Имам известни симпатии към тази институция, но всичките й последици и различия от сегашното наше устройство, държавна уредба, би трябвало да се преценят и по този въпрос евентуално да се предвиди тази институция, която приорира в много конституционни устройства.

Съгласен съм също така, че положенията в споразумението, които определят някакви задъл­жения за ВНС, не им е мястото да ги включваме тук. Това си е работа на ВНС, а ние, разбира се, не сме властни да го задължим по тези въпроси.

Например, т. 5 Президент на републиката би могла да отпадне.

Трябва да се помисли обаче по текста, който се намира най-долу на стр. З, съгласно който де приемането на нова Конституция ние се съгласяваме да не бъдат правени изменения в Конституци­ята. Струва ми се, че има известна логика в този текст, макар че той пак се отнася до компетенция на ВНС.

Една чисто редакционна поправка, която бих искал да предложа, се отнася до текста най-горе на стр. З, където се говори за свободите на гражданите в съответствие с международни актове, подписани от НРБ. „Подписани" юридически съвсем не върви, тъй като не всички подписани споразумения са задължителни, а не всички наши задължения се намират в подписани споразумения. Трябва да се каже: „актове, по които НРБ е поела задължения".

Съгласен съм с направената бележка на стр. 6 по статута на правителството, че би трябвало да отбележим, че се касае не само за силно и компетентно, но и за правителство, отговорно пред ВНС. Това е съвсем очевидно при една парламентарна демокрация.

От казаното дотук, аз също така съвсем ясно съм привърженик на една парламентарна република, като се има предвид, че тази парламентарна република, с оглед на функциите, които даваме на президента или председателя как ще го наречем не е важно тези функции са доста ефикасни, важни, силни. Аз не бих се съгласил с отпадането на някои от тези функции, които бяха предложени от тази страна. Смятам, че съвсем неслучайно са съгласувани, и са необходими.

Струва ми се, че би трябвало да направим едно усилие, може би след определено прекъсване, тъй като за някои от нещата, по които се иска изменение, съвсем явно е, че съответните делегации трябва да се посъветват. Може би двете страни на масата, поотделно да имат някои консултации и след това да се пристъпи вече текст по текст към търсенето на споразумение с оглед, ако е възможно, тази вечер да направим предложение в НС по този въпрос.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Благодаря, др. Кулишев.

Може би, д-р Желев, доколкото е 20.00 часа ние работим 2 часа, предложението на др. Кулишев за една почивка съвпада и с графика, който сме приели.

Преди да се оттеглим, позволете да се опитам да сумирам дискусията от тези два часа, за да се съгласим на какъв етап се намираме от нашата дискусия, ако това е възможно.

Тук пред мен са трите папки, подготвени от секретариата, в които са текстовете на проектите за споразумение по трите законопроекта, които, надявам се, да сме в състояние да подпишем до края на днешното заседание на КМ.

Доколкото се очертаха тук позициите, по два от тези законопроекта за партиите и за изборите на НС ние нямаме различия, не само принципни, а и редакционни. Д. Луджев прочете текстово възловия текст за вида на избирателната система, тъй че два от тези три документа според мен са готови за подписване веднага.

Що се отнася до третия споразумението за изменението в Конституцията. Тук съм съгласен с едно съображение, изказано от г-н Каракачанов той за съжаление излезе, че е необходимо да се определи статутът на държавния глава. Да избегнем терминологичните трудности и да употребяваме „държавен глава" за момента, доколкото трябва да е ясно за какъв институт на държавен глава говорим в момента в онези поправки на Конституцията, които предлагаме НС, ако прецени за целесъобразно.

Аз лично съм съгласен с това, което др. Кулишев каза, че по същество, а и вие потвърдихте, ние нямаме различия по онзи обхват от правомощия, който да направи ефективна функцията на държавния глава на този етап.

По въпроса, който акад. Сендов повдигна и който др. Кулишев коментира за поправките в Конституцията, които евентуално биха възникнали до приемането на нова Конституция, вярвам, ще се съгласите, че това не е редакционен въпрос. Това е въпрос по същество. И тук бих се позовал и на вашите думи, д-р Желев, при подписването на Политическото споразумение на 12 март, когато вие справедливо отбелязахте според мен, че нашите договорки на КМ ще имат значение преди всичко до изборите, но и за определен период след това, след изборите на ново НС.

И ние, като участници на тази КМ, представляващи, както сме изтъкнали и в декларацията, основните политически сили в страната, би трябвало, поемайки тези ангажименти, действително да се стремим сериозно да ги спазваме и в периода до изборите, и след тях.

Въпросът, който беше засегнат, че фактически новата Конституция ще определи какъв вид държавно устройство ще има страната, е справедливо съображение без всякакво съмнение. Струва ми се, че не би трябвало да има проблем тук да постигнем едно споразумение, че държавният глава ще действа по онези правомощия, които сегашните поправки, които се правят, ще бъдат в сила до приемането на нова Конституция, когато ще се определи друго устройство, с други правомощия, по които би могло да продължи да се изпълнява мандата или да се произведат избори.

Очевидно е, че остават открити два въпроса. Единият е действително терминологичният какъв термин да се употреби „председател" или „президент", и другият как да стане изборът на държавния глава. Тук възниква едно сериозно удивление, поне у мен, тъй като предложението изборът да бъде направен от сега действащото НС беше на СДС.

Сега разбирам, че част от демократичните сили смятат това за абсурдно, за немислимо както чухме например от една от основните политически сили в съюза Радикалнодемократичната партия. Затова очевидно по този въпрос ни остава единственият изход да не фиксираме тук начина, по който този държавен глава да бъде избран, а да отидем на единствено възможния друг вариант, т. е. един референдум, който достатъчно бързо да бъде произведен, при който да намери еднозначен, ясен отговор този въпрос, по който действително, тук съм съгласен и с г-жа Константинова, но само в този смисъл и по този въпрос, че имаме диаметрално противоположно мислене. Иначе ми се струва, че в нашата работа (и през последните дни) имахме възможност да се убедим, че практически мислим по един начин - мислим в полза на демократизирането на нашето общество.

И във връзка с последния аспект, който беше засегнат от г-н Каракачанов също за какво разделение на властите всъщност говорим и за каква равнопоставеност говорим. Той е сведен до двете институции президентската и парламентарната. Просто да ви припомня, че в тазсутрешния текст, който ние предложихме именно по този пункт, заличихме едно изречение, което беше предложено от нас, но го заличихме по предложение на г-н Ганев. То беше, че в съответствие с този принцип за разделението на властите да се осигури реална равнопоставеност на НС, президента и съдебните органи. И това е нашето разбиране. Тъй че...

СТ. ГАНЕВ: Г-н Пирински, ако ми позволите. Аз такова предложение не съм правил.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Това беше наше предложение, но по ваше предложение го зачеркнахме от текста.

... Тъй че не бива и тук да има недоразумения.

Бих предложил, д-р Желев, да се съгласим, че се намираме на този етап от нашата работа. Да се съобразим с предложението на др. Кулишев за една почивка, която и без това идва от нашата програма, да се съберем отново, след половин час някъде към 20.45 часа...

Ж. ЖЕЛЕВ: Да, но преди почивката искам и аз да кажа няколко думи.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Без съмнение. Заповядайте.

Ж. ЖЕЛЕВ: Мисля, че напразно в началото драматизирахте така много положението. Както виждате, нашите различия далеч не са така големи, както вие, вероятно, предполагахте.

Ние имаме еднакво мнение по въпроса за ВНС, за срока на изработването на Конституцията, броя на депутатите, които трябва да се изберат, за характера на избирателната система и известно различие за държавния глава, при което, все пак държа да отбележа това, всички други подкрепиха, че не е демократично ние да въвеждаме, тъй да се каже, „през задната врата" президентската инс­титуция.

Фактически вашето мнение беше подкрепено само от Българската демократична младеж, ко­ято явно продължава да бъде резерв на БКП.

Р. КАРАДИМОВ: Д-р Желев, коментарите нали можем да ги оставим за друго място, не за Националната КМ?

Ж. ЖЕЛЕВ: Моля ви се, моля ви се!

Що се отнася до по-нататъшната работа, мисля, че можем да пристъпим незабавно да излъчим група, която да работи и да носи текста в НС, да не го бавим.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Навярно все пак трябва да подпишем двете споразумения, по които нямаме различия. По другото -да продължим да работим като уточняване на редакция, с тези раз­бирания...

Ж. ЖЕЛЕВ: Аз смятам... И по другото споразумение-също. Ние всъщност можем да започнем работа и по него след почивката, и понеже са свързани в пакет - ще ги подпишем.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Но, позовавайки се именно на това, което споменахте, че предложени­ята са свързани, както и вие, така и всички други, които следят нашата дискусия, безспорно разби­рат, че онова, което регистрирахте като съгласие относно ВНС, е съгласие, което беше постигнато именно в пакет, именно в обвръзка и баланс с президентската институция - така, както тя фигурира в сегашния проект, който сега е пред нас. Тъй че не сте съвсем точен, според мен, когато изброява­те всички тези пунктове на съгласие, със забележката, че само по един малко се отклоняваме. Ясно е, че поставяйки под въпрос един от основните елементи на взаимното споразумение, вие поставя­те под въпрос целия пакет от споразумения.

Аз съм съгласен с вас да прекъснем сега, да се постараем да видим за какви редакционни уточнения става дума и да се съберем след 30 минути. Предлагам сега да прекъснем. Ж. ЖЕЛЕВ: Добре, съгласен съм.

(20.15 часа)

 

Продължение... 

 
Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка 
 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието