КРЪГЛАТА МАСА
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

 

29 март '90
1 2 3 4 5 6 7 8 9 

       

    Национална кръгла маса

    Второ пленарно заседание

    НДК, зала № 6

    29 март 1990 г., четвъртък, начален час 13:14, край 22:25

     
      (продължение)

    СТ. ГАНЕВ: Още една важна добавка, която тук просто пропуснахме да кажем, че в текста за правителството предлагаме да се допълни, то е съществено „Правителството е отговорно пред Великото народно събрание", а не просто да говорим за отговорно правителство, тъй като то може да бъде отговорно например и пред председателя това, което г-н Мръчков беше предложил заедно с колегите си в Законодателната комисия и беше такова положение. Ние предлагаме отговорно пред Великото народно събрание правителство.

    ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Да, благодаря. Кой желае думата? Г-н Даракчиев?

    ПЛ. ДАРАКЧИЕВ: Всъщност г-н Ганев каза предложението.

    ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Да, заповядайте, моля.

    СТ. ГАНЕВ: Предлагам по въпроса за контрасигнатурата да се направи текстът така (днес съм го подготвил):

    „В изпълнение на своите правомощия издава укази и решения, които не добиват валидност без преподписване на министрите, които поемат отговорност за тях." В този смисъл е текстът и на Италианската конституция от 1947 г., цитирам: „Никой акт на Президента на републиката не е валиден, ако не е преподписан от предлагащите министри, които поемат отговорност за него."

    Второ, не смятам, че е възможно в парламентарна република, за която в началото се говори", да се вземат решения от президента, без преподписване. Защото парламентарният режим се състои в това, че всички укази и решения, взети от президента, получават валидност само след преподписване от всички министри или от министъра към сектора, на който се отнася указа и т. нар. „решение" в цитирания текст. Защото труднообяснимо е как президентът ще осигури, цитирам, както е в текста: „функционирането на държавните органи според Конституцията и законите", както гласи ал. З на чл. 7, стр. З, или как ще обяви обща или частична мобилизация, или извънредно положение, по предложение на Министерския съвет с указ без нормативен характер.

    Същото е и с текста по ал. 5 на чл. 7, стр. 5 „Назначава правителство, чиято програма и състав получават одобрението на парламента." В този случай световната практика е: излизащият в оставка министър-председател да подпише указа, с който президентът назначава нов министър-председател; новият министър-председател подбира членовете на новото правителство, за назначението на които президентът издава нов указ, с който ги назначава, но вече преподписан от новия министър-председател.

    Защо е нужно преподписване при назначение на новия министър-председател от излизащия в оставка министър-председател? За да се гарантира, че назначението става точно по предвидените от Конституцията начини.

    Сърцевината на парламентарното управление се състои в принципа на народното представителство да може постоянно да контролира и бламира министрите, както и да налага нови, които произхождат от мнозинството му. Кабинетът на министрите е орган самостоятелен, но задължен да отговаря пред парламента наказателно за законността на действията си, и политически за тяхната целесъобразност. В този смисъл преподписването е необходим атрибут на всички президентски действия в парламентарната република.

    Благодаря за вниманието.

    ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Благодаря и аз. Може би писмено бихте предоставили текста. Не знам дали Гиньо Ганев все още желае да...

    Ж. ЖЕЛЕВ: Ние сме съгласни с това допълнение.

    ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Трябва да го видим. Да, др. Ганев.

    Г. ГАНЕВ: Не, преди малко ми се струваше възможно, д-р Желев и другарю Пирински, наистина да се обсъди възможността да. се приеме като идея това, което е написано тук, и ако наистина трябва да се бърза с работата на НС това е преценка, която общо трябва да се направи да се излъчат просто компетентни лица и от двете страни и те да присъединят усилията си в заседанието, което се прави там, в съответните комисии щом става дума за усъвършенстване на текстове. Но сега, като слушам тук разсъжденията, които Д. Луджев направи най-напред, струва ми се, че не е само до това. Трябва да се уточнят още няколко идеи и тогава предложението ми остава в сила, защото не би могло с това споразумение утре да се приеме закон от парламента. Той иска да се работи и трябва да се работи, и Стоян Ганев знае това много добре, по алинеи, по нюанси, бих казал, както се прави един закон. И това не е ли целесъобразно? Как мислят съпредседателите?

    С тези няколко уточнения, ако е възможно да се направят много-много бързо, да се приеме и след това да се прибавят оттук-там, за да се работи едновременно. Иначе това не е възможно.

Ж. ЖЕЛЕВ: Мисля, че е предвидено по процедурата и можем да процедираме действително по този начин.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Тоест, да потвърдим съгласие с текстовете по принцип и да доработваме редакции?

Г. ГАНЕВ: Не да доработвате тук редакции, а там, заедно със Законодателната комисия да се прави това, на базата на споразумението ви тук.

Ж. ЖЕЛЕВ: Или пък наши експерти могат също така, на базата на бележките, които ние сме дали, които други ще дадат на КМ, да се доработи текстът и да се предложи, да се внесе.

Г. ГАНЕВ: Като се потвърди по принцип това съгласуване, когато то е принципиално наистина.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Д. Луджев?

Д. ЛУДЖЕВ: Става дума, че ние сме имали тази процедура, записана в текста на Споразумението за политическата система след приемане по принцип положенията тук, нашите експерти отиват в Народното събрание и...

Г. ГАНЕВ: Заедно със Законодателната комисия.

Д. ЛУДЖЕВ:... и съдействат за тяхното изпълнение.

Трябва да кажа, че имаме тук записани, в първите три раздела, само най-общи положения...

Г. ГАНЕВ: Да, аз ги видях.

Д. ЛУДЖЕВ: ... докато имаме съгласувани текстове от работната група, конкретни текстове за добавки в Конституцията, на които държим.

Г. ГАНЕВ: Разбира се. Ето това е път, ми се струва.

СТ. ГАНЕВ: Г-н Пирински?

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Ако разрешите, едно предложение да направя, д-р Желев? Моля за извинение, г-н Ганев.

От тази възможност, която получихме действително по трите проекта за споразумения да обсъдим и видим какви въпроси възникват, струва ми се, че бихме могли да процедираме по начина, по който се предлага тук и от Г. Ганев, и от ваша страна, с такова разбиране, ако можем да споделим: че страните потвърждават съгласието си по принцип с всички договорености, които се съдържат в трите проекта, като въпроси за доусъвършенстване възникват във връзка с президентската институция.

В такъв случай внасям такова предложение на вниманието на всички участници: да изключим от текста на споразумението за Конституцията тези предложения за президентската институция и по такъв начин да избегнем необходимостта от задържане на работата, след като всички други въпроси са приемливи за двете страни, квотите, за делегациите, тъй като, ако говорим сериозно и вие добре разбирате и г-н Ганев, и г-н Луджев че въпросите не са редакционни, въпросите не са „за усъвършенстване", както изтъкна и Г. Ганев, те са твърде съществени тези бележки, които току-що бяха направени, те са принципни.Те засягат онзи пакет от споразумения, който беше постигнат.

Нашето предложение за президентска институция наистина претърпя еволюция, и то във връзка с нуждите на обществото ни. Те бяха подробно изложени като аргументация от ръководителя на нашата делегация на миналото пленарно заседание, няма да ги повтарям, не желая да задържам времето, но ние наистина придаваме едно твърде съществено значение на президентската институция в сегашния момент от гледна точка на потребностите на нашата страна сега.

Тъй че предлагам да отпадне този текст от споразумението, тъй като не е въпрос на редакция. Ние тогава бихме се върнали и отново внасям на вашето внимание следващата идея да се върнем на онова, което др. Лилов предложи на миналото заседание: КМ да се съгласи да се проведе един референдум по въпроса как да бъде избран президентът, какъв да бъде най-общо неговият мандат дали чисто представителен или онзи, който според нас действително е необходим един пълноценен президентски институт, който да бъде равнопоставен с новото НС. Г-н Ганев много добре знае, тъй като заедно уточнявахме текста, и то само тази сутрин, който е сега в споразумението пред нас, че ние последователно залагаме на разделянето на трите вида власти законодателна, изпълнителна и съдебна и тук нямаше, поне досега, никаква необходимост от усъвършенстване.

Тъй че предложението ми е: да потвърдим всички съдържащи се в споразуменията договорки, да изключим текстовете за президентската институция, след като те създават проблеми на този етап, и, ако се съгласим, да се обединим около такава идея за един референдум, който да.бъде проведен в най-близко бъдеще, който да реши самият гласоподавател, самото общество има ли нужда от такава президентска институция, пряко избрана от народа, или не. Това е предложението ми.

Ж. ЖЕЛЕВ: Да. Аз също искам да взема отношение.

Не разбирам какво ви смущава. В края на краищата въпросът е до един превод на думата „президент". Ние не сме го оставили с чисто представителни функции това просто не е вярно. Освен това въпросът за приемствеността вие толкова много настоявахте да има някаква институция, която да създава все пак стабилност през този преходен период, докато се правят избори и пр., когато, общо взето, политическият живот на страната ще бъде в по-голяма неустойчивост.

Освен това, вашето предложение да правим сега референдум за президент през този период, в най-скоро време, според мен това значи да правим два пъти избори. Това просто е практически нереално. В такъв случай бихме могли пък ние да предложим изборите да бъдат отложени за есента.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Простете, но след като е въпрос на един термин, както вие казвате, на една дума, и след като ние бяхме се съгласили на тази дума тази сутрин, може ли това да е повод да задържаме целия пакет от споразумения и да се отклоняваме от едно потвърждение на тези договорки, ако наистина сме съгласни с всичко по същество?

РЕПЛИКА: Въпросът е принципен все пак, г-н Пирински.

РЕПЛИКА: Благоев, експерт от СДС.

Във връзка с току-що разглеждания въпрос искам да изкажа становището си, че въобще, ако се приеме вашето предложение да отпадне от споразумението въпросът за президентството, въобще не е логично да се настоява в текста на споразумението да стои въпрос за референдум за президент.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Не, аз не съм предложил такова нещо...

БЛАГОЕВ: Щом като няма да се говори за президент, трябва въобще да не се споменава и за референдум за президент. Изцяло трябва да отпадне този въпрос. Само коригирам вашето предложение като логическа последица.

Освен това искам да направя две конкретни предложения наред с тези, които вече бяха съобщени от колегата Луджев.

Става дума да се запише в споразумението изменение на чл. 80 и на чл. 143, ал. 2 на Конституцията.

Съгласно сега действащата Конституция, чието изменение искаме да направим, е предвидено право на законодателна инициатива на централните синдикални ръководства. Тази ал. 2,. която досега предвиждаше такова право на законодателна инициатива на профсъюзните централни органи, е предложена да се зачертае, да отпадне.

Предлагам в ал. 1 да се добави, че „право на законодателна инициатива имат и централните ръководства на синдикалните организации в България." Това е едно предложение. Смятам, че не е нужно да се мотивира специално защо това се налага. По-скоро би трябвало да се каже защо се предлага изменение, според което законодателната инициатива на синдикалните организации да отпадне.

Второто предложение е за изменение на чл. 143,ал. 2. То, въпреки че беше коментирано в контактната група, явно не е намерило отражение и заради туй си позволявам да направя това предложение отново. По сега действащата Конституция, съгласно чл. 143, ал. 2 измененията на действащата Конституция се поставят на дневен ред не по-рано от един месец от тяхното постъпване в НС. Значи, трябва да измине един месец от внасянето на предложението, за да може то да бъде разгледано и прието евентуално от НС.

Напомням на КМ, че този текст стана причина за двукратно отлагане от дневния ред на НС въпроса за отменяне ръководната роля на партията. Ставаше дума за предложения, които се направиха, за да се вземе веднага решение по тях в НС и по възражения, които, мисля, проф. Ал. Янков направи, тези предложения бяха снети.

Поне тази Конституция, която сега ще изменим, ще действа не по-малко от една година и в тази година явно ще се налагат много поправки, считам за целесъобразно този текст, който задължава да мине едномесечен срок от постъпване на предложението до неговото разглеждане и евентуално приемане от събранието да отпадне.

Благодаря.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Благодаря, г-н Благоев. Аз не съм експерт и...

Ж. ЖЕЛЕВ: Г-н Пирински, аз бих предложил и другите делегации да се изкажат мнението по въпроса.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Точно исках да дам думата на г-жа Константинова, д-р Желев.

Ж. ЖЕЛЕВ: Да, благодаря.

Е. КОНСТАНТИНОВА: Аз исках само да обясня на какво се дължи цялата тази неразбория, според мен на това, че ние искаме да въведем един съвсем друг стил на работа, а не този, който беше досега. Не можем ние, няколко души, разговаряйки с вас, да вземем решение от името на всички, които седят на тази КМ. Тук всеки има право да се изкаже върху всяка дума от текста, защото всичко, от което досега сме страдали в нашето законодателство, беше свързано главно с недвусмислието на законите. Всяка една дума трябва да се прецени, за да бъдем наистина вече убедени, че ние отиваме към една демокрация със съвършено нова Конституция и със съвсем нов начин на обсъждане и на приемане на законодателната система. Не може по никакъв начин бързо, само заради това, че до утре ние трябва да претупаме тези толкова съдбоносни законопроекти. И мисля, че вървим по един най-правилен в момента начин. В основни линии ние стигнахме до консенсус колкото и да беше трудно, поради факта, че ние сме хора с коренно различно мислене, от двете страни на масата. И въпреки това ние стигнахме по принципните съображения абсолютно до ясен консенсус.

Сега става дума за дребни неща. Много съм изненадана, че вие толкова много държите на думата „президент", а „президентска институция" е нещо наистина много сериозно. Как да приемем ние? Аз например като представител на една крайно демократична партия - радикалнодемократична, за мен е голямо изпитание на съвестта ми да подпиша един документ, в който се признава институция президентска, преди да са произведени избори за ВНС, преди да се е създало ново велико НС. Изведнъж президентска институция. Но това е, според мен, един сериозен елемент от тоталитарното мислене. Разберете колко трудно е за нас да приемем тези принципи, които за вас са нещо естествено.

Ф. БОКОВ: Американският президент също ли е продукт на тоталитарното мислене, а и френският?

РЕПЛИКА: Извинете, аз отдавна искам думата от Демократичната партия,  

ИВ. НЕВРОКОПСКИ: Г-н Пирински, отдавна искам думата! Моля ви!    

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Да, заповядайте.

ИВ. НЕВРОКОПСКИ: Имам ли думата

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Да.

ИВ. НЕВРОКОПСКИ: Вие знаете, че от тази страна ние сме коалиция от политически партии формални и неформални и всяко решение, когато ще се вземе по такива отговорни въпроси, трябва да има решение и на делегациите на политическите партии. Когато натоварихме снощи с мандат няколко хора от СДС, ние имахме предвид, че те ще разговарят и ще стигнат до проектоспоразумение, а не до споразумение. И затова, логично беше след това ние да разискваме по този въпрос и смятам, че всички отговорно постъпихме, когато разгледахме днес и взехме едно решение, което смятаме, че е много полезно не само за нас, а за целия български народ.

И сега нещата стоят само до неща, които, ако вие погледнете съвсем сериозно, ще стигнем до един общ консенсус.

Аз ви моля и призовавам да решим сега въпроса. Нещата са много малки. Ние отстъпихме по най-важните въпроси. Трябва да го решим и смятам, че няма вече никакви пречки.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Благодаря.

Д-р Желев, дали бихме могли така да споделим: да дадем думата на по двама души от едната квота, след това двама души от другата, за да няма недоволство за невъзможност за изказвания. Съгласен ли сте?

Ж. ЖЕЛЕВ: Смятам, че такава организация като нашите колеги от Земеделския съюз трябва да си кажат мнението, както и представители на други организации. Това е по-демократично...

РЕПЛИКА: Г-н Пирински, от Демократичната партия...

Ж. ЖЕЛЕВ: ... Освен това мисля, че по всички основни пунктове ние имаме съгласие, защо?

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Да чуем мнението и на други. Предлагам да дадем думата на Ивайло Кутов от Демократическата партия.

И. КУТОВ: Исках да взема отношение по Избирателния закон, но по този пункт така или иначе достигнахме до едно общо споразумение.

По въпроса за президентската институция мен ме учудва, че бъдещи социалисти се обявяват за пряк избор на президент и се съмнявам, че тук именно прозира един неизживян тоталитарен светоглед на някого от досегашните комунисти. Тоест тук се проявява истинската склонност към монархическата идея, към една силна власт и дори, когато се позоваваме на идеята за референдум по въпроса за президентска институция, се разчита и на едни масови настроения за силна власт. Иначе не може и да бъде.

Очертава се на практика една максимална независимост при всеобщото гласуване на действията на президентската институция от всеобщото избирателно право, от източника. Президент, избран с всеобщо гласуване изведнъж, както отбеляза и Ст. Ганев, се издига над парламента. По този начин той ще представлява цялата страна и ще бъде въплъщение на народния суверенитет. Тоест ролята на президента има монархически характер. Така се натрапва едно държавно устройство, което по същество се отрича в една класическа демократична страна.

Искам да припомня, някъде бях срещнал и съм си извадил като цитат, Морис дьо Верже той е познат на юристите който отбелязва по повод идеята на Де Гол някога именно за президентската република, че именно избори за президент с всеобщо гласуване е равносилно на коронясване. Естествено, че това народът ще го реши на референдум, но следва и да се подготви народът за един референдум и не може така да се настоява за едно бързо решение.

Предлагам, както вчера достигнахме до едно съгласие и на нашия координационен съвет, въобще президентска институция да не се фиксира, а да бъде председател, който до приемане на новия конституционен статут, до изборите за ВНС, ще бъде със силно ограничени пълномощия. Така мисля, че ще имаме едно общо съгласие. А вече дали след това ще има избор на президент с всеобщо гласуване това нека да реши ВНС. Аз, като представител на Демократическата партия тук, искам да отбележа, че мисля, че споделям мнението на моите съидейници, че ние никога няма да бъдем за избор на президент с всеобщо гласуване, с пряко гласуване. Ние сме за една парламентарна демокрация.

Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Благодаря. Акад. Сендов и след това Росен Карадимов.

БЛ. СЕНДОВ: Др. председател, смятам, че тук беше направено едно принципно предложение, а именно в този текст да не се включва нищо, което препоръчва на ВНС какво да прави.

Този принцип смятам, че ще изчисти много неща.

Ако така се погледне, много от текстовете ще отпаднат и в този текст за ВНС трябва да останат само тези неща, които са свързани с неговия избор. А какво ще прави това НС, какво ще решава ние трябва да оставим на него.

По отношение на президента или председателя.

Въпреки че тук се казва, че на български „президент" се казва „председател", всеки свързва „президентска власт" с нещо много по-голямо, отколкото „председател". Струва ми се, че и този въпрос може да бъде решен в духа на това, което е написано тук, тъй като се предлага сегашният председател на ДС да бъде избран за държавен глава. И в нашия текст трябва да останат само тези препоръки към изменението на сегашната Конституция, за да може да функционира този държавен глава. Няма да бъде обосновано сега да се премине към президент, според мен, тъй като имаме един преходен период, и да оставим на ВНС то да реши дали ще бъде президент и как той ще бъде избиран, а сега да се премине към автоматично, към утвърждаването на държавния глава наследника на председателя на Държавния съвет и това да стане от това НС, тъй като сега, като се разтури ДС, естествено е на него да се гласува доверие да бъде държавен глава, докогато ВНС реши какъв държавен глава ще има България.

Ако тези принципи, които и тук бяха подчертани и които бяха казани и от двете страни, ако тези два принципа се възприемат, смятам, че вече по-нататък редактирането ще бъде достатъчно просто.

И една чисто математическа бележка. На няколко места пише „50% + 1". Предлагам навсякъде да бъде „повече от половината", защото, когато са 3, 50% е 1.5 + 1 - стават 2.5, което се закръгля на 3. Повече от половината от 3 е 2. Така че формулировката „повече от половината' е по-добра от „50% + 1". Те се срещат и двете, така че разрешете ми тази професионална забележка.

Р. КАРАДИМОВ: Дами и господа, другари и другарки, искам да започна с последната мисъл на др. Кутов за неизживения тоталитарен механизъм, може би защото ще кажа, че ние сме по-склонни към идеята за президент.

Искам просто да се върна, въпреки че приехме да не се връщаме към историята, на факта, че НС избра Александър Батенберг за княз на България и това не му попречи да суспендира Конституцията. Това, че нашият пръв монарх Фердинанд, беше избран от НС не му попречи да установи едноличен режим.

Така че критерият „кой ще избере държавен глава", като че ли в нашата история няма кой знае какво значение дали той ще установи тоталитарен режим, авторитарен, или не. Нека не забравяме, че нашият бивш пръв партиен ръководител Тодор Живков, също беше избиран от това НС. формални аргументи едва ли е толкова важно, затова го оставям настрани.

Уважавам безкрайно последователността на логиката, която най-вече др. Ганев представя, тъй като действително по този начин на мислене, и г-жа Константинова го защити съвсем убедително, логиката е много перфектна действително ВНС трябва да определи, да учреди по-скоро формата на държавно управление и съобразно тази форма да бъде произвеждан изборът за президент или не, и от това зависи кой ще произвежда избора.

Но аз бих могъл да аргументирам също толкова логично и обратната форма. Тук се абсолютизира ролята на ВНС, но, ако с референдум българският народ се произнесе по въпроса дали да има президент или той да бъде пряко избиран това означава, че народът пряко се произнася по формата на държавно управление дали това ще е президентска република или държавна република. И, ако продължа тази логика на мислене, аз мога да кажа, че тогава не се налага вече ВНС, просто защото формата на държавно управление е установена от народа. НС може да я облече в съответната й конституционна форма.

Казвам всичко това...

И. КУТОВ: Някои въпроси, г-н Карадимов, не се решават само с референдум.

Р. КАРАДИМОВ: ... Ако може, да довърша.

Казвам всичко това, за да покажа, че еднакво силни могат да бъдат и двете логики на мислене и могат да бъдат еднакво последователни. От тази гледна точка очевидно трябва да търсим компромиси, тъй като не могат да се абсолютизират тези две неща. Склонен съм да приема засега, поне засега, въпросът за президента да не се обсъжда, да отпадне от споразумението, след като очевидно не можем да стигнем до съгласие по него. Въпреки че аз съм убеден, че трябва да се даде шанс на българския народ поне веднъж да може с референдум да се произнесе по този въпрос, и дай Боже, референдумът да покаже резултати и поне за пръв път пряко да може да избере своя държавен глава.

Виждате ли, като млад човек на мен това би ми било безкрайно удовлетворяващо. Мисля, че за всеки това би било много важно. Друг е въпросът вече доколко народът е подготвен. Тук се изтъкнаха тези, че той не е готов за такова нещо, но каква е гаранцията, че 400 човека в НС, избрани пак от този народ, ще бъдат по-подготвени за тази работа?

На мен ми е безкрайно приятно, между другото, да присъствам тук, тъй като чета все едно нещата на Учредителното събрание в Търново Там, ако си спомняте, аргументите са същите народът не е подготвен, значи не трябва толкова либерална Конституция, тя трябва да бъде много силна; трябва да бъде реакционна. Другото крило, което казва: „Народът е велик и той може всичко да направи!" ние сме в същата ситуация и пред нас лежат големи отговорности.

Съгласен съм обаче и с това, което спомена акад. Сендов, че може би е добре все пак, там, където е възможно, да не дефинираме правомощията на едно ВНС, ако стигнем до него да не го правим. Най-малкото не е етично.

Все пак като цяло нашата позиция се ориентира към силна президентска власт в България поне в периода на мирния преход. Все пак ние в момента сме се събрали не да казваме какво ще прави ВНС, а как ще се гарантира мирният преход към демокрация. Това мисля, че трябва да установим като политици, а не толкова като нормотворци, понеже, може би, не всички имаме качества за нормотворци. Благодаря ви.

ПРЕДС, Г, ПИРИНСКИ: Д-р Желев, бихте ли посочили двамата представители, които бихте желали да вземат думата от ваша страна?

Ако обичате, да посочите.

Ж. ЖЕЛЕВ: Да, бих предпочел Каракачанов да си каже думата сега както, разбира се, и..

АЛ КАРАКАЧАНОВ: Благодаря ви, д-р Жепев надявам се, че...

Ж, ЖЕЛЕВ: ... и Александър Йорданов.

АЛ. КАРАКАЧАНОВ: ... че това не е някакво особено предпочитание към мен да не помислят колегите...

Тук Р. Карадимов, г-н Карадимов, ако бъдем по-точни, доказа, че каквото и да решим, няма никакво значение. Мисля, че има значение, защото на нас не ни трябва силна власт, а на нас трябва нова власт, първо и преди всичко. Това е моето мнение.

Тук искам да отбележа също така, че съм съгласен с акад. Сендов нищо да не се препоръчва на НС, на ВНС, понеже то трябва да реши, но тук виждам желанието на някои хора да поставят ВНС пред свършен факт. Това, мисля, че е толкова ясно, че няма накъде повече.

А и последната забележка, преди да взема отношение към т. нар. „президентска институция", в момента искам също да отбележа, понеже тук 40 минути се спореше по процедурни въпроси, мисля, че стана ясно какъв беше смисълът на този спор. Аз, мисля, беше следният: че просто някои хора явно искаха да се пробута този текст, без той да бъде реално погледнат и да се тълкува както съответно вече и на някой му допада.

Това е моето мнение. Може би е малко остро, но се надявам, че е близко до истината.

Що се касае до въпроса за президентската власт, мисля, че политиката и в случая също въпросите опират преди всичко до интереси интересите на кого ще изразява тази президентска власт, която ще бъде конституирана именно сега, и даже не конституирана, а просто предрешена.

Всъщност президентът и президентската институция се иска от страна на БКП не поради други причини, а понеже тя щяла да даде стабилност на властта. Моето мнение е, че тази власт, ако бъде сега предпоставена, тя ще даде само нестабилност в нашата държава.

Защо мисля така?

Предлага се основният въпрос как да бъде избран президентът (ако има такъв президент аз съм против естествено). Ако той бъде избран от сегашното НС, стана ясно, че това е абсурд. Нещо повече това е нормално*. Тук се опитва да се пробута идеята, че той трябва да бъде избран на референдум, като се придаде една видимост на демократичност и т. н. Аз няма да споря във философски спорове какво е демокрация и как се постига тя, и дали може тя да се постигне след 40 години тоталитарна власт, за един месец това няма да го обсъждам този въпрос, защото винаги могат да се намерят такива аргументи, които вече бяха изложени от колегата Карадимов, а и не е необходимо да се говори за това.

Въпросът е, в крайна сметка, обаче кой ще даде статута на този президент? Това е цяла глава от Конституцията, Това не е просто „да"-„не" искам президент не искам; и какъв ще бъде този статут. Това е нещо, което е свързано въобще с цялата държавна власт. Тоест вие предпоставяте на един народ, който 40 години фактически е бил държан в неведение какво въобще значи „президент". И подозирам, че на много хора все още не им е съвсем ясно какво значи, както и на мен самия не претендирам, че ми е много ясно да бъдете поставени да решават това нещо. Както виждате, аз не претендирам, че съм специалист по право. Говоря като човек, който е може би малко над средната интелигентност нека така да го очертаем.

Но аз искам все пак да се спра на това за интересите.

В крайна сметка какви интереси и кой има, за да има в момента президентска власт, да бъде предрешена в момента в България?

Тук се каза, че тази власт ще въведе стабилност. Как ще бъде тази стабилност понеже щяло да има разделение на властите. Известно е за какво разделение вероятно се мисли между изпълнителната, законодателната и съдебната власт.

Но аз ще кажа нещо друго не, в случая не се има предвид това. Тук се има предвид разделение на властите и това предполагам го има предвид именно противоположната страна, между президента и ВНС Мисля, че се осъзна точно какво казах между президента и ВНС. Това е целта да се раздели власт. Тоест да се подели властта между отделни прослойки и групи, а не тя всъщност да бъде дадена на народа той да реши как и кой да борави с нея.

Другото, което искам да подчертая (и тук може би ще ме убедят някои хора, че издавам едни малки тайни, което ги знае фактически цяла България) на всеки ясно, че в момента да бъде избран президент в тази ситуация, в която се намира България, имат шанс някъде около 70% сигурно хора номенклатурата, свързани с номенклатурата, с десетилетия работа в тези структури. Естествено е. че тези хора няма да провеждат политика, която да бъде в крайна сметка насочена срещу демонтирането, нека това да кажем, на тези структури. До какво ще доведе това?

Това няма да доведе до стабилност, а до следното, че в крайна сметка ние няма да направим никакви икономически реформи навреме. Тук постоянно се приказваше, че трябва да бързаме. Да. ние трябва да бързаме, но да демонтираме структурите, а не да бързаме да оставим същата власт,

Затова аз питам, може би моят въпрос ще е риторичен: за такава стабилност ли се стреми в момента отсрещната страна?

Благодаря за вниманието.


*Така е в текста на стенограмата.

Продължение... 

 
Начало на тази страница
Обратно към първа страница 
 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието