КРЪГЛАТА МАСА
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

 

29 март '90
1 2 3 4 5 6 7 8 9 

       

    Национална кръгла маса

    Второ пленарно заседание

    НДК, зала № 6

    29 март 1990 г., четвъртък, начален час 13:14, край 22:25

     
      (продължение)

    Ж. ЖЕЛЕВ: Предоставям думата на Д. Луджев да изложи нашето становище.

    Д. ЛУДЖЕВ: Аз мисля, че агитационната кампания завърши вече от страна на делегацията на БКП. Добре беше представила всичко като начин за атакуване на противника, печелене на дивиденти всичко това е идеално. Просто не мога да разбера защо трябваше да губим толкова много време, преди да се чуе и становището на СДС, за да се види в края на краищата какво предлага.

    Първо се каза, че ние имаме готовност веднага да подпишем Споразумението по законопроекта за партиите никакво обсъждане.

    На второ място, ние не сме казали нищо по все още какво мислим за приемливо и доколко приемливо по другите споразумения.

    Мога да ви кажа, че имаме готовност съвсем конструктивно, като цяло да приемем основните положения, за които сме се договаряли, с известни обаче корекции.

    Искам тук да напомня, след тези дълги интермедии, че в края на краищата контактната група си е контактна група, работните групи са си работни групи, срещите на делегации на най-високо равнище, ако щете, са си срещи на делегации, но присъстващите участници на КМ, всеки до един, има правото на последната дума. Зная, че някои са свикнали нещата да се решават на високо равнище, но, за съжаление, навлязохме в един период, когато нещата не могат да се решават на високо равнище и дали е „за съжаление" това е друг въпрос.

    Предполагам, че от хода на по-нататъшната работа ще стане ясно, че всичките тези изказани приказки са били действително излишно губене на време. Ние можем съвсем спокойно сега, точно пункт по пункт, за основните пунктове, за които става дума, в кратък и бърз порядък да ги изложим, да ги уточним и да постигнем, по наше мнение, консенсус на КМ. И съответно, загрижените представители на НС, да започнат да работят.

    Но тук има един друг въпрос, който сега ще поставя веднага.

    Споразумението по икономическата реформа все още не е подписано на КМ, от участниците в КМ. То беше изготвено от група от експерти от двете страни. Това не попречи на правителството да го внесе в НС в своя пакет от документи и да го представи за едва ли не вече готов, завършен документ.

    Ф. БОКОВ: Вие искате КМ да блокира всичките дейности в България ли? Да спре да работи правителството?

    Д. ЛУДЖЕВ: Това е тенденцията, която вие налагате сега в съзнанието на хората...

    Ф. БОКОВ: Как ние „налагаме"? Така се получава на практика! Дайте да говорим откровено!...

    Д. ЛУДЖЕВ: Вижте сега...

    Ф. БОКОВ: ... Ако ние не вземем и по тези въпроси становище, какво да правим?

    Д. ЛУДЖЕВ: Вижте какво, вие дадохте думата на 6 или 7 човека да говорят априори за това, какво мисли да прави СДС и какво вие предполагате, че СДС е готово да подпише или не е готово да подпише!

    ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Г-н Луджев,...

    Д. ЛУДЖЕВ: Може ли да тръгнем пункт по пункт?...

    ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Аз разбирам, че вие подкрепяте моето първоначално предложение да се занимаем с...

    Д. ЛУДЖЕВ: ... принципиалните въпроси...

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: ... с трите проекта, които са сега пред нас, тъй като първоначалното предложение на д-р Желев беше да се занимаем само с първия.

Д. ЛУДЖЕВ: Ще ви кажа конкретно, по третия законопроект за... (не се доизказва). Вие много добре знаете, че още сутринта, когато се договаряхме и в края на работата на контактната група се разбра, че няма пълна готовност по Споразумението за законопроекта за изборите. Работната група работи интензивно. Мисля, че по основния проблем за системата, по която ще се проведат изборите, е постигнато съгласие, но същевременно има бележки, конкретни бележки от страна на нашата делегация, с които ние смятаме, че работната група ще се справи в оперативен порядък и тогава можем да подпишем споразумението, както се казва, в работен порядък.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Аз съм съгласен с вас, че това са излишни приказки. Разбирам, че подкрепяте предложението да се заемем с трите въпроса, по трите законопроекта. Бих ви помолил да продължите.

Д. ЛУДЖЕВ: Сега, може би, само това да уточним да приемем сега, че подписваме Споразумението за законопроекта за партиите, и да оставим този тържествен момент за после, и сега да преминем към конкретна работа, за да не губим повече време, и да изложим нашето становище по проекта, казвам отново по проекта за споразумение, по основните идеи и принципи на законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на НРБ. Бележките по този първоначален законопроект ще каже нашият колега Стоян Ганев, след което аз ще добавя само някои неща.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Моля.

СТ. ГАНЕВ: Да, ако разрешите.

В началото съвсем накратко искам да подчертая това, че ние тук се събираме всъщност не просто да подписваме, а за да направим една размяна на мнения, да търсим усъвършенстване на онова, което всъщност вече предстои да подписваме. В този смисъл не мога да разбера забележките, които идват от различни страни и съм съгласен с Д. Луджев, че те все търсят дивиденти. Не мога да ги разбера тези забележки. Ние сме се събрали тук сега да обсъждаме, и то конструктивно да обсъждаме това, което ни предстои да подписваме.

Искам от името на СДС да подчертая, че законопроектът за изменение и допълнение на Конституцията, а по-точно казано проектът на споразумение по този законопроект, основните идеи и принципи, е един много сериозен документ. И поради това ние се отнасяме с много голяма отговорност, когато пристъпваме към неговото анализиране. Като цяло, като принцип ние приемаме идеите, които се съдържат в законопроекта. Да припомним, че именно СДС предложи провеждането на избори за Велико НС. Това е основната идея, която ни ръководи и сега: избори за Велико НС, което се упълномощава от народа да учреди конституционния строй на България.  Ето този пункт обаче предизвиква и някои размисли.

Става дума за следното: когато говорим за Велико НС, трудно е да си представим, че наред с него има един равнопоставен орган. Нашата идея за Велико НС е свързана именно с това, че то учредява новата власт. И поради това, нека поразмишляваме може ли Конституцията, която ще действа по време на Великото НС, сегашната Конституция, да бъде замразена? Може ли Великото НС, което е избрано, за да приеме новата Конституция, да няма правото да внася промени в сегашната Конституция? А такъв пункт има в проектоспоразумението и ние предлагаме да се замислим сериозно.

Освен това, може ли Великото НС да бъде предопределяно в решенията си от Националната КМ относно формата на държавно управление? Ние затова избираме това събрание, за да реши то каква форма на държавно управление ще имаме, какво ще е положението на държавния глава, какви са му взаимоотношенията с другите висши държавни органи. Не на последно място как ще се назовава и как ще избира.

По-нататьк. Да продължим размишленията си, като имаме предвид например това, което в Законодателната комисия беше обсъдено и едва ли не вече предложено в НС за функциите на президента. Завчера аз имах възможност да се спра на този въпрос, макар че по-нататък от Българската телевизия то не беше показано, и да кажем, че всъщност президентът се поставя над парламента. Тази идея СДС никога няма да може да приеме. Както и никога ние не можем да приемем това, че президентът ние можем да решим да се избира пряко от народа. Този въпрос ще се реши или чрез референдум от народа, след като Великото НС бъде избрано, или от самото Велико НС, защото то всъщност е упълномощено с такива функции.

Ние също така не смятаме, че бихме могли да ограничим Великото НС с един текст по отношение на референдума. Референдум може да има за утвърждаване на Конституцията, но нека Великото НС да реши този въпрос.

Разсъжденията може да продължим, но идеята е такава, че ние трябва да се постараем в този документ, който сега подготвяме, на преден план да излезе принципът за върховенството на Великото НС. По-нататък вече то от своя страна може да създаде конституционна система на взаимноконтролиращи се власти, но сега ние сме за един парламент силен, за един парламент, стоящ над всичко и над него може да бъде само народът.

Ето защо, председателят на републиката, който ние предлагаме да бъде създаден до новата Конституция, не би могло да се постави даже редом с Великото НС. Той ще осъществява функциите на държавен глава предимно представителни функции, за които всъщност ние вече сме постигнали до голяма степен единомислие, но в никакъв случай, пак искам да повторя, той не може да се намира над или редом с Великото народно събрание.

А кой да обсъжда тези въпроси? Нали ние затова сме се събрали тук, за да разменяме мисли по тях? И затова ви предлагаме в следващите минути именно да говорим за този въпрос.

И още един пункт. Не е споменато тук, че Великото НС се избира, за да приеме Конституция и освен това избирателен закон - избирателен закон за новия парламент.

Създава се едно противоречие в документа. От една страна, ние искаме да се учреди новата власт, а това предполага и ново по характер НС. От друга страна, ние му определяме срокове, определяме му граници, до които може да действа. Но Великото НС е по състав, поначало, двойно. Може ли то да продължи да бъде обикновено НС, след като идеята е, че то ще бъде един работещ парламент с много по-малко народни представители в него може би някъде 200-250. Освен това самият избирателен закон може да предвиди нова избирателна система, която да налага промени в самото НС.

Така че ние не бихме могли да обвързваме сегашната Конституция, да обвързваме и Великото НС с неща, които всъщност са в прерогативите на Великото НС.

Освен това СДС предлага това е становището до приемането на новата Конституция, Председателят на ДС да поеме функциите на държавен глава, функциите на Председател на републиката.

Въпросът, който се поставя от другата страна, да се нарича президент този институт, според нас няма такова значение, защото самият факт, че се избира именно държавен глава, с представителни функции, е същественият. Освен това, както е известно, на български език „президент" е „председател".

А, най-важното, този въпрос трябва да бъде решен от Великото народно събрание, или, освен това, от народа чрез референдум, след като бъде избрано Великото НС.

Предлагаме още нещо да се допълни текстът за правомощията на президента с един пункт, който да въвежда института на контрасигнатурата. Тоест актовете на държавния глава, на председателя на републиката да бъдат подписвани от премиер-министъра, а когато е необходимо, и от съответния министър.

Освен това, Председателят на републиката да възлага съставянето на правителство и то да получава одобрението на Великото НС. И след това да бъде назначавано от Председателя на републиката. Това е също така едно предложение за обсъждане тук, на КМ.

В заключение искам да кажа, че ние оценяваме много високо това, което досега сме достигнали, но нека се опитаме да направим още една крачка напред в изкристализиране на идеята, която ни води избиране на едно силно, Велико НС, упълномощено от народа да учреди новия конституционен строй на страната, и наред с него, да действат и други държавни органи, включително и държавен глава Председател на републиката, които да осъществяват функциите, осигуряващи едно стабилно управление, включително и отговорно правителство.

Благодаря ви.

Ф. БОКОВ: Може ли, другарю съпредседател, само един въпрос?

Д. ЛУДЖЕВ: Да допълня всъщност по-точно.

Ф. БОКОВ: Не, въпросът ми е към г-н Ганев. Искам да попитам г-н Ганев участва ли той днес в редактирането на тези текстове, които се намират пред всеки от нас? Защо това, което говори сега като позиция на СДС, и в какво качество участва там; защо това, което той сега го говори, днес не беше казано по време на дискусиите? Той сега като политик ли говори или като експерт? И искам да попитам господата Ж. Желев, Е. Константинова, П. Симеонов, Д. Луджев участваха ли във взимането на политическите решения по всички тези въпроси, които сега се обсъждат, и какви бяха тези политически решения?

Благодаря.

СТ. ГАНЕВ: Г-н Боков, аз мога да отговоря на вашите въпроси. Предполагам, ще ме допълни и Д. Луджев, тъй като той е представител в контактната група на СДС.

Аз още в началото изтъкнах, че ние сме достигнали едно ниво, но то не е предел. Ние сега сме се събрали тук, за да мислим за усъвършенстване, за да мислим за достигане на онова, което в най-голяма степен ще отговаря на интересите на народа. Поради това не виждам нищо ненормално в обстоятелството, че сега ние ви предлагаме да продължим обсъждането.

Плюс това, нас ни води една инерция инерция на решенията на високо равнище от един или двама души.

Разберете, че СДС е демократично организиран.

Ф. БОКОВ: Това разбрахме много добре вече.                                         

СТ. ГАНЕВ: Разберете, че тези решения, които ние вземаме, са решения, които демократично се формират и ние искаме именно по този демократичен път да продължим и сега, без да налагаме нищо, но същевременно да разменяме конструктивни идеи. Така че няма нищо предел. Единственото, което може да бъде предел, това е оптимумът, това е ефективността.

Ф. БОКОВ: Вие ни предлагате да влезем в постоянна сесия на КМ и да работим към някакъв предел, който никога не може да бъде достигнат? Споразуменията дават хоризонт, към който, колкото повече ние се приближаваме, той толкова повече се отдалечава от нас.

Ж. ЖЕЛЕВ: Аз все пак предлагам да минем към конкретния текст и, ако не възразявате, на Д. Луджев да се предостави думата по текста да мине бързо.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Да. Имаше желание и председателят на секретариата Г. Ганев, но моля да...

Д. ЛУДЖЕВ: Много ви моля да довършим предложенията си.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: ... но моля да чуем преди това Д. Луджев.

Д. ЛУДЖЕВ: Тук днес точно така малко парламентарна стана дискусията. Мисля, че има някои поправки по първите три раздела, които са без...

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Вие гледате сега проекта за споразумението по Конституцията?

Д. ЛУДЖЕВ: Да, който е пред вас.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Пред всички участници.

ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Моля?

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Пред всички участници.

Д. ЛУДЖЕВ: Да, пред всички участници. Ако искате, да минем и по тези малки забележки от първите три раздела, но те, по наше мнение, са съществени и могат да останат за редакция.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Все пак, Луджев, от изложението на Ст. Ганев вярвам, че всички, които са запознати с текстовете, трудно ще се съгласят, че става дума за усъвършенстване. Става дума за едно ново предложение на г-н Ганев, на едно принципно отклонение от онова, което сега се намира в текста. Вярвам, че ще се съгласите.

Д. ЛУДЖЕВ: Г-н Пирински, нека да чуем конкретно за какво става дума и тогава ще съдим.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Моля.

Д. ЛУДЖЕВ: Това беше основната идея, основната обосновка на нещата, от които следват някои поправки, които предлагаме. Ние ползваме, както виждате, споразумението за основа.

И освен това се каза тук се зададе въпрос: участвали сме при взимането на политически решения. Разбира се, че участвахме по преговори за взимане на политически решения, но ние сме представители, делегация на СДС. Предлагам направо да отворим на раздел 4, който всъщност е спорният. Ние ви предлагаме в т. 2 – тя остава цялата, просто пада „включително" и става „и да реши да проведе референдум".                                

Мога да ви я прочета цялата:

„Новоизбраното Велико НС в срок до една година и половина да изработи и приеме нова Конституция на страната и да реши да проведе референдум, чрез който народът да я утвърди." Нататък текстът остава.

Тук може би ще се наложи една корекция да се предвиди нов избирателен закон за следващото НС, но това е въпрос на една допълнителна договорка без особено значение.

По-нататьк отпадат следващите абзаци на т. 2, точно поради мотивите, и то по-специално значение има абзацът: „След приемането на новата Конституция, Великото народно събрание да реши дали да продължи своята дейност в съответствие със статута и мандата, определени в нея, или да се разпусне." Практически ние считаме, че това е един излишен текст, след като Великото НС е с мандат да състави Конституцията и след което то ще приведе в съответствие с Конституцията страната. Как ще го направи най-вероятното и най-приемливото, логически извод от това е да се свика ново НС и т. н. Но в сегашния двоен състав при 400 души, при сегашния неопределен статут и от кого то е председателствано е неясно, е една такава формулировка, която между другото, с нищо не го задължава, а само поставя въпроса „или - или", с което може да се спори след това в парламента безкрайно много от заинтересованите различни страни и ние само можем да утежним работата на Великото НС при вземането на окончателното решение.

Оттам-нататък, точка 3 и 4 остават такива, каквито са.

Т. 5 смятаме да отпадне по същата причина, тъй като смятаме, че в момента, независимо че приехме, че можем да изразим съгласие за бъдещата президентска институция, и тук мисля, че много хора между нас не биха имали нищо против и даже са за съществуването на тази институция. В края на краищата Великото НС ще си каже думата ще има ли въобще президентска институция или няма да има такава.

Има привърженици на чистата парламентарна република. В края на краищата пък всичко мо­же да се случи.

Този текст сам по себе си е само нормативен и изявява едно пожелание.

Точка 6, която всъщност може би най-много интересува отсрещната страна, ние запазваме в този вид, в който е (чета в момента) с една поправка:

„Участниците в КМ изразяват своето съгласие с промените в Глава V на Конституцията да бъде отменена институцията Държавен съвет на Народна република България.

Същевременно да се определи статутът на държавния глава (и тук правим нашето предложение, ние сме поддържали това становище председател на републиката), който в сегашните условия да бъде избран от Народното събрание."

Отпада текстът за вицепрезидента, тъй като след като пада т. 5 като принцип. Ние сме съгласни по принцип, че може и да има такава институция, но нека да остане след избора. При това текстът е такъв: „След парламентарните избори през юни 1990 г. да бъде избран вицепрезидент, като се отчитат резултатите от изборите."

Значи отново предоставяме на Великото НС да реши този въпрос.

Оттам нататък текстът става: „Участниците в КМ изразяват своето съгласие за държавен глава на страната да бъде избран действащият председател на Държавния съвет на Народна република България."

В т. 7 „президент" е заменено с „председател" на републиката.

Става дума за текста на т. 7, който предвижда статута на държавния глава. Ние го приемаме така, както сме се договорили, с тези две поправки, които Ст. Ганев спомена.

Едната е, че „президентът възлага съставянето на правителството, което след одобрението на състава и неговата програма („програма" и „състава" остават тук) се назначава от Председателя на републиката" извинявайте, понеже тук е записано по друг начин.

И поправката за контрасигнатурата.

Оттам нататък всички останали текстове оставят без промяна.

Раздел 5 за правителството няма промени.

Раздел 6-за местното управление, което предвижда: „Участниците в Националната КМ намират за необходимо скорошното провеждане на избори за местни органи на управление не по-късно от края на 1990 година." остава без промени.

Разделът за начина на провеждане на изборите за Велико НС остава така, както сме се договорили. Приемаме смесената система, с два мандата, избирани чрез преки избори на кандидати в едномандатни избирателни райони по мажоритарния принцип, с мнозинство 50 процента плюс един от действителните гласове и 200 депутатски мандата да бъдат заети въз основа на пропорционалния принцип чрез избори в многомандатни териториални райони по партийни листи. Всеки избирател да има два гласа. Първи глас за избор на кандидата в едномандатен район, и втори глас за избор по партийна листа. И тук следва текстът: „Участниците в Националната КМ ще подпишат споразумение по основните положения за произвеждането на изборите за Велико НС."

СТ. ГАНЕВ: Едно допълнение само ми позволете, г-н Пирински това, че нещата могат да се усъвършенстват според мисленето на едната от страните, показва и обстоятелството, че внесеният от, фактически, висшето партийно ръководство, ръководството на БКП законопроект за изменение и допълнение на Конституцията предвижда институцията „Председател на републиката". Тоест вие сега предлагате нещо по-различно. Вашето ръководство си е изменило, явно, позицията по съображения, които вие по-добре бихте могли да посочите, но факт е, че първоначално предложението беше „Председател на републиката" и в този смисъл ние подкрепяме това (усмихва се) предишно предложение.

Д. ЛУДЖЕВ: Мисля, че тук в случая е важен статутът, който предвиждаме на държавния глава и „председател на републиката" с нищо не е по-различно от „президент". Просто това е традицията и на българското конституционно право.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Правилно ли чух от г-н Ганев, че той спомена, че той ще е с чисто представителни функции?

Д. ЛУДЖЕВ: Вижте, аз мога да прочета функциите на Председателя на републиката, които сме уточнили. Те са не толкова..., те са..., може би така беше малко по-силно казано „чисто представителни", но във всеки случай те му дават достатъчни правомощия да бъде държавен глава.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Благодаря.

Продължение... 

 
Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка 
 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието