Стенографски протокол
 
 Кръглата маса
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

29 януари'90 
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18

     

    НАЦИОНАЛНА КРЪГЛА МАСА

    Първо пленарно заседание

    НДК, зала № 6

    29 януари 1990 година, начало 10:00 часа, край 14:30

    /продължение/

     
       РУМЕН ВОДЕНИЧАРОВ:
    Уважаеми господин председател, 
    Уважаеми дами и господа около "кръглата маса", 
    По повод от 70-годишнината на Октомврийската революция, в. "Гардиън" беше писал: "Западът има пълното основание да отбелязва тази годишнина, защото можем да си представим каква страхотна сила щеше да представлява Съветският Съюз, ако през 1917 г. беше попаднал под ръководството на друга партия". 
    Днес 43 години след разгрома на обединената опозиция за България за съжаление може да бъде казано същото. При диктата на една единствена партия, без свободни избори, без свобода на словото и печата нямаше никаква възможност за обратна връзка между обществото и Българската комунистическа партия, никакъв сигнал между тези две сили. 
    Волунтаристичните решения на партийните лидери, които поставяха партийните цели и принципи по-високо от общочовешките принципи и правата на отделната личност, бяха априори погрешни. Резултатите са очевидни: погрешна колективизация, отнемане на земята от тези, които я обработват, след нея погрешна индустриализация, в резултат на което се замърси въздухът, земята и водите на България. 
    Жизненият стандарт на българските граждани се вдигна незначително, но затова пък болестите и престъпността надминаха международните стандарти. 
    Българското общество очевидно е болно. 
    Според нас разсейките на рака, който умъртви обществения организъм на така наречения "развит социализъм" са структурите на БКП по места. Това са първичните партийни организации. Явно трябва да се започва отново и преди всичко трябва да се започне с тяхното въдворяване по местожителство. 
    Икономическият и обществен строй на така наречения "реален социализъм" се оказа несъстоятелен пред надеждата на всички източноевропейски народи за свобода и благосъстояние. Сега сградата на този социализъм се руши така бързо, че въпросът вече не стои така - дали ще строим социализъм, дали ще изправяме тази банкрутирала система. Въпросът стои така: как безкръвно да тръгнем по пътя на западноевропейската демокрация. Или, с други думи, по пътя на социал-демокрацията. 
    Теоретически бихме могли да си представим, че ако властта беше попаднала в ръцете на социал-демократическа партия, сега може би щяхме да сме на пътя към шведския тип социализъм. 
    Най-страшното наследство на дългата диктатура, е казал Конфуций, е загубата на нравствеността у хората. Днес ние сме свидетели и на този факт. След 4 десетилетия провали в партийното строителство и икономиката, БКП обявява, че ще се реформира и отново ще бъде авангард на нацията. При това монтажниците и демонтажниците са едни и същи. 

    Аз присъствувах на заседание на комисията на Народното събрание за защита на обществените интереси и правата на гражданите по етническия проблем. То се председателствуваше не от друг, а от главния участник на възродителния процес - Петър Дюлгеров. Срещу него седяха господата Начо Папазов и Кръстьо Тричков, и много други отявлени привърженици на насилието. Техният девиз, както и на много други комунисти, е все още: " С кръв сме я взели /става въпрос за властта/, с кръв ще я дадем!"
    В специалната парламентарна комисия за определяне на бъдещата национална политика по националния въпрос, с ръководител господин Петър Младенов, са включени компрометирани пред всички и завинаги лица, като Кръстьо Тричков, професор Илчо Димитров, Николай Хайтов, Камен Калинов - главен редактор на в."Нова светлина", с вот на недоверие в редакцията си, Андрей Андреев - главен редактор на вестника в Кърджали, Стоян Михайлов, Ася Емилова и интуитивно бих прибавил и господата Живко Живков и Васил Мръчков, които присъствуват тук.

    Никой не оспорва компетентността на тези граждани, но те са дискредитирани с дейността си или с изказванията си по време на възродителния процес и според нас те трябва да напуснат Народното събрание. Не може крадецът да вика: "Дръжте крадеца!"
    Може ли да ни учудва тогава фактът, че и на настоящата "кръгла маса" има и представители на казармения социализъм.

Тук заедно с делегатите на БКП и БЗНС стоят представители на Комитета за защита на националните интереси. По този повод искам да кажа две думи, тъй като телевизията не излъчи пресконференцията от миналото заседание. "Националистите", както ние ги наричаме, седнаха от страната на БКП и БЗНС. Това е разбираемо, доколкото повечето от тези родолюбци или са членове на БКП, или са млади хора под 20 години, които не са сърбали попарата, която сърбаха от Комунистическата партия господа като Милан Дренчев или Петър Дертлиев. Но е разбираемо защо радикалното крило на БКП прави този срамен компромис - да допусне в своята квота хора, разпалващи национална вражда, нарушаващи Конституцията /именно чл.35 т.4/, следователно могат директно да бъдат подведени по съществуващия Наказателен кодекс, размахващи конска опашка, пеещи "Край Босфора шум се вдига" и искащи физическа разправа с лидерите на Съюза на демократичните сили. Те озадачиха цяла демократична Европа с вълната на демодиран национализъм, която те предизвикаха след Нова година в София, а и из цялата страна.
От името на Независимото дружество за защита правата на човека, което представлявам, аз съм длъжен още веднъж да заявя: този компромис е нежелан и опасен. Това означава, че БКП все още няма сили да се разграничи рязко от политиката на насилие, която се водеше досега по националния въпрос.
Компромиси с основни човешки права в края на 20 век не може да има, не може да бъде оправдан с никакви тактически съображения.
Гражданите на България ще приемат бъдещото политическо устройство на България само в случай, че то е плуралистично. Само открит и конструктивен диалог между политическите партии, само сътрудничество на професионални сдружения и други независими обществени сили могат да предадат на обществения строй у нас човешки облик, гъвкавост при решаване на проблемите и вътрешна стабилност.
Ето защо ние виждаме ролята на Съюза на демократичните сили до провеждане на първите свободни избори у нас като действие на една демократична опозиция, съществуваща не само за колорит на политическия живот у нас, но и за доказателство пред цяла Европа, Че България къса завинаги с тоталитаризма, че българския народ, подобно на унгарския, е осмислил лозунга, издигнат на площада на героите в Будапеща: "Никога вече комунизъм!"
Накрая бих искал да поставя пред българското правителство и въпросът за политическите затворници и политическите емигранти. Все още няма достатъчни гаранции за тяхното свободно завръщане.
Нашият девиз, девизът на "Хелзинки Уоч", на "Емнести Интернешънъл" е един и същ, а именно: и едни политзатворник е много за държава, която претендира да е правова!
Благодаря.
 
Може ли реплика?
 
Благодаря на Румен Воденичаров.
 
Другарю председател,
Аз се извинявам, но от тази страна нито един от говорещите не си позволява персонално да се обръща към този или онзи, първо.
Второ, ние обсъждаме изключително важен въпрос - за политическото устройство на България. И аз моля, както и Вие призовахте, да съсредоточим вниманието си върху предложения, които имат сериозен характер.
 
Да, аз също апелирам повече към темата, която обсъждаме и по-конструктивно и детайлно по самата тема.
Давам думата на Александър Алексиев - Национален комитет за защита на мира.
 
Благодаря, доктор Желев.
Ще бъда прекалено кратък, с което не бих искал да обидя никого, разбира се. Още повече след толкова остри изречения, казани тук, съдържанието на моето изказване ще бъде сравнително меко и би ви позволило да си отдъхнете, от което аз пък няма да се обидя.
Уважаеми участници в "кръглата маса",
Изслушваме различни мнения към проблемите и по-специално към въпросите на политическата система и не само на тях, както се видя, изразени от редица обществени движения и организации. Националното движение за мир е на мнение, че има също какво да се каже по този въпрос. И това е безспорно, тъй като в характера на движението влиза изграждането и защита на мира. И то така се развива у нас в качеството на, бих казал, най-чистото обществено движение, тъй като проблемите на мира са най-всеобщи, най-обединяващи хора, слоеве, религиозни общности, творчески среди, и в качеството си на аналог на живота има отношение към всички негови проблеми сега и в бъдеще. Особено що се касае до преустройството във всички сфери - мнение, което изразихме едни от първите в декларацията на нашето движение след ноемврийските дни и във връзка с решенията на Народното събрание.
Ще подкрепя аргумента си, че движението за мир е аналог на живот, защото мирът е аналог на живота, тъй като проблемите, така като ги виждаме ние в нашето движение, включват разоръжаване, мир, развитие и екология, правата на човека произхождащи от там, и изобщо твърде широк спектър от глобални въпроси за живота. Ето защо ние от самото начало на разговорите за характера и обхвата на националната "кръгла маса" считахме за естествено участието на обществеността и специално на нашето движение и сме удовлетворени от самия факт, че сме тук.
Във връзка с обсъждания сега въпрос за новата политическа структура, която следва да замени авторитарния режим и чието демонтиране /да, тук се изказаха мнения против този термин - "демонтиране", предложи се - "разрушаване", доколкото си спомням, бих предложил да кажем "разграждане", тъй като в едно разграждане има и малко съзидателен елемент и е по-сполучливо според нас/, разграждане подкрепяме поради своята природа, изцяло го подкрепяме.
Движението за мир изразява подкрепа на изграждането на демократично гражданско, правово общество на основата на общочовешки ценности, насочено към цялостното ни включване в сферата на съвременна цивилизация.
В качеството си на движение, обединяващо всички партии и идеологии, искам да подчертая това, ние и досега сме имали възможността да развиваме дейността си в светлината на мирна външна политика, която провежда нашата страна, при пълно разгръщане и осъществяване на човека - втори момент, на който искам да обърна внимание, е на основата на ново демократично общество.
Пред себе си ние виждаме небивали досега възможности, особено предвид извършените промени. Ед9ни наистина възможности за действие като елемент, по-скоро като фактор на обединяването на всички демократични сили около решаването на политическите, социално-икономическите, културни и по-специално националните въпроси.
Споменахме националните въпроси. Следва да отбележим, че в движението за мир всички етнически единици са се чувствували и досега активно равноправни в грижата си за успеха на делото на мира, подчертавам това. Християни, православни и католици, мюсюлмани, израелтяни, са се чувствували еднакво равноправно и в задълженията си към подкрепа на Националното движение за мир. Ето обединяващият характер, обединяващият фактор за нашето движение.
Затова ние ще бъдем в подкрепа на всяко добронамерено начинание - политическо, социално, културно и т.н. - на всички традиционни и нови политически, професионални и творчески структури, което би допринесло за делото на мира и на нашето национално обединение. И тъй като тук в качеството си на представители на обществено движение ние сме от едната страна на масата, бих искал да подчертая, че в досегашните наши инициативи ние сигурно сме били заедно и с редица от вас, които сте от другата страна на масата.
Така или иначе ние сме убедени, че в новите условия на една коренно преобразена България, ще бъдем рамо до рамо за нейно добро. Във всеки случай, добро желание у нас в това отношение не бива да се съмнявате, че има.
В кръга на дискусията по политическата реформа се разискваше и въпросът за определянето на нашата правова държава и като демократическо-социалистически, по който се развиха различни, при това противоположни становища.
Пак бих искал да обърна внимание, че като надпартийно, или многопартийно, обединяващо при всички случаи движение, ние естествено не можем да влизаме в полемика на тук представените сили. Но ние можем, тъй като до сега сме били движение в социалистическа страна, и не можем да не кажем няколко думи, които са основата нашия опит - отбелязвам, на основата на нашия опит - считаме за оптимални и обективни.
Нашето движение има дълга история. Тя започва от Амстердамския конгрес на миролюбивите сили /1933 г./. В началото то е антифашистко, антивоенно - сами разбирате кои години е това - и поради това е било преследвано, съдени са и редица дейци, които останаха и ветерани. След 1944 г. движението попадна в съвсем други условия, когато в една или друга степен бе провеждана миролюбива външна политика, държавна външна политика, от което пък, поради характера на нашето движение, вие разбирате, твърде много зависи самата му дейност.
В периода на социалистическото изграждане нашето движение също пострада от бюрократизма и формалистичните недъзи, като сдружение на култовски деформации, но заедно с това, бидейки несвързано пряко с някоя партийна политическа идеология и особено на международното поприще, където вътрешните деформации на социализма у нас нямаха такива ярки изяви и така безспорно, непосредствено не се чувствуваха, то имаше възможности за изява. Говоря за нашето движение за мир. Нещо повече, то бе прието от всички движения от петте континента, искам да отбележа особено внимателно това и ви моля за внимание, като партньор от социалистическа страна, без това да е препятствие за съвместна работа.
Вярно е, че в периода на конфронтация и усилено взаимно изграждане на образа на врага, помните го много добре този период, той беше съвсем неотдавна, това затрудняваше обединението ни с новите обществени сили и движения, особено в Западна Европа. Но отново ще подчертая, предвид характера и целите на борбата за мир, същността на тези цели, съществуваха и бяха използувани много широки възможности за едновременно и конструктивно участие, включително на равноправна основа, редица международни форуми, организирани именно от тези западни движения. От друга страна пък, провежданите международни форуми у нас даваха възможност за запознаване и с положителни страни в нашето развитие. Но както казахме, като движение за мир, т.е. обществена, надпартийна формация ние не можем да диктуваме характера на демократичния, хуманен, правов облик на нашата страна.
Считам, че би било добре да кажа и да завърша с това, че занапред ще осъществяваме в условията на онази обществено-политическа система, която ще избере и ще утвърди нашият народ, в това число и неговите борци за мир, от чието име говоря, на предстоящите избори на Народното събрание и целта е една единствена - изграждане на истински демократична, цивилизована, миролюбива България.
Благодаря ви.
 
 
Продължение...
 
Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка  

 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието