Стенографски протокол
 
 Кръглата маса
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

29 януари'90 
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18

     

    НАЦИОНАЛНА КРЪГЛА МАСА

    Първо пленарно заседание

    НДК, зала № 6

    29 януари 1990 година, начало 10:00 часа, край 14:30

    /продължение/

       ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:
    Благодаря за изказването на Стефан Стоянов от Демократическата партия. Има думата Лъчезар Тодоров от Българския земеделски народен съюз. 
     
      ЛЪЧЕЗАР ТОДОРОВ:
    Уважаеми присъствуващи на "кръглата маса", 
    В своето встъпление при откриване на днешното заседание д-р Желев постави на първо място, че трябва да се занимаем с въпроса за характера на бъдещата политическа система на нашата страна. По този въпрос становището на нашата делегация е ясно. То бе изразено от председателя на нашата делегация - другарката Светла Даскалова, която вижда бъдещето на България като парламентарна демократична република, за разлика от становището на Българската комунистическа партия, където поддържат, че в нашия бъдещ основен закон трябва да залегне, че България е социалистическа демократична държава. 
    Другарката Даскалова много аргументирано изясни нашата позиция защо в бъдещия ни основен закон трябва да отпадне понятието "социалистическа държава". Но тъй като този въпрос е все още спорен, няма постигнато единение по него, аз ще си позволя да изложа някои допълнителни аргументи в подкрепа на нашата теза и ще се постарая да изходя лично от чисто марксистки позиции, въпреки че те не са моята сила. 
    В марксистката доктрина не се спори по въпроса, че типът на собствеността определя характера на дадена държава. При социалистическата държава икономическата система е социалистическа, а социалистическата система се основава на обществената собственост върху средствата за производство. Частна собственост върху средствата за производство при социалистическата система не се допуска. И затова при приемане на Конституцията през 1947 г. в чл.1 на същата, България бе определена като Народна република с представително управление. Никъде в тази Конституция не бе спомената даже и думата "социализъм". Пречка за това бе чл.6 от тази Конституция, където бе посочено, че средствата за производство в Народна република България принадлежат на държавата, на кооперацията, или на частните физически или юридически лица. Именно допускането на частна собственост върху средствата за производство тогава не позволяваше България да бъде определена като социалистическа в нашата конституция. Тя бе провъзгласена като социалистическа едва със сега действуващата Конституция от 1971 г. в чл.1, защото вече в чл.13 от тази Конституция бе отразено, че икономическата ни система е социалистическа и тя се основава на обществената собственост върху средствата за производство, а в чл. 14 на Конституцията е отбелязано, че формите на собственост в НРБ са държавна, кооперативна и лична. За частна собственост вече в сегашната конституция не се говори. 
    В публикувания проект на програма за изменение на нашата Конституция, по който въпрос ние трябва да вземем отношение отново фигурира понятието "социалистическа държава". 

    Преди да изложа аргументите защо този текст не може да отпадне, ще отбележа, че в нашия проект за програма на БЗНС ние сме посочили, че сме за извършване на аграрна реформа, в основата на която да стои принципа - земята да принадлежи на тези, които я обработват. По този принцип няма различия, считам, между никой от присъствуващите на тази "кръгла маса", включително и Българската комунистическа партия.
    Всички сме убедени, че за да можем да излезем от тежката икономическа криза, от кризата, в която се намира нашето селско стопанство, ние трябва да дадем земята на тези, които я обработват. Но в чл.30 от сегашната Конституция е посочено и отразено, че земята е основното средство за производство щом върху това средство за производство не се позволява частна собственост.
    Но след като вече това средство за производство ще позволим да бъде и частна собственост, можем ли да отразим в бъдещата Конституция, че България е социалистическа? Още повече, че с Указ 56, който действува от миналата година за стопанската дейност вече фактически е регламентирано правото на частна собственост върху средствата за производство.

    Вярно е, че този указ е по принцип в противоречи с други, по -висшестоящи закони, включително и с нашата Конституция, но в параграф 13 от преходните разпоредби на същия, там изрично бе отбелязано, че ако има противоречия на този устав с други закони, прилагат се разпоредбите на този указ. Така че този указ в момента действува в нашата правна система.

Тези настъпили и настъпващи изменения в икономическата и политическата система на нашата страна трябва реално да бъдат отразени и в нашия бъдещ основен закон. А преди това и в закона за изменение и допълнение на Конституцията.
Този проект беше публикуван 24 януари. Ние трябва да обсъдим и някои моменти, които са залегнали в него
Смятам да взема отношение само по три текста от представения проект, именно по чл.1, 13 и 14, въпреки че имам доста бележки по останалите текстове, но по тях ще се спрем, когато третираме другите теми на нашата "кръгла маса".
В чл.1 от проекта е предложено НРБ да бъде наричана "социалистическа демократична и правова държава". Против понятието "социалистическа" вече изложихме достатъчно аргументи. Според мен те са били взети от съставителите на този проект и за да не влезе чл.1 от представения ни проект с чл.13 и 14, тези текстове са формулирани по възможно най-лесния начин, за да не може поне на пръв поглед да се забележат твърде съществените противоречия, които съществуват между чл.1 и между чл.13 и чл.14.
Досега чл.13 ал.1 от нашата Конституция гласеше: икономическата система на НРБ е социалистическа. Тя се основава на обществената собственост върху средствата за производство, изключва експлоатацията на човек от човека и се развива планомерно към комунистическа икономика".
Новият текст, който ни се предлага, е: "Икономическата система на НРБ се основава на обществената собственост върху средствата за производство и на другите видове собствености". Кои обаче са тези други видове собствености?
В досегашния чл.14 собствеността беше "държавна, кооперативна и лична". В предлагания нов текст се премахват думите "лична собственост" и се добавя неясното понятие "собственост на граждани". Но гражданите имат и лична собственост /в тясно понятие/ и частна собственост, което включва в себе си и понятието "лична собственост".
Именно със сегашния текст на чл.14 се има предвид именно понятието "частна собственост". То не може да бъде никакво друго. Но понятието "частна собственост" явно противоречи с понятието "социализъм" и затова в проекта се мъчат по този начин да се преодолее това непреодолимо противоречие между частна собственост и социалистическа държава. Но понеже се касае до нашия основен закон, той трябва да бъде ясен, разбираем за всички и да отразява действително отношенията, които съществуват в дадения етап и в перспектива в нашата страна. Затова той трябва правилно да отразява действителните положения.
Освен това всички сме наясно, че нашата икономика за в бъдеще следва да се развива по законите на пазарното стопанство, а не по вече окончателно доказалия своя непригодност основен социалистически принцип за планово развитие на икономиката. Както виждате, този принцип, досега залегнал в чл.13 ал.1, вече е отпаднал. Но без планова икономика вече и социализмът не е истински социализъм. Това е поне според марксистката доктрина до този момент.
Още много моменти могат да с излагат в подкрепа на нашата теза, че в чл.1 на нашата Конституция ние трябва да определим България не като социалистическа държава, а като парламентарна, демократична република.
И привършвайки по този въпрос, бих искал само в рамките на още две минути да взема отношение и по следния много важен въпрос.
Всеобщо е мнението ни, че България трябва да стане правова държава. Но за да стане такава не е необходимо да се създадат само ясни, точни и справедливи закони. Необходимо е, на първо място, според мен незабавно да се преодолее това нихилистично отношение, което съществува към нашата правораздавателна система и правораздавателните ни органи. Това крайно отрицателно отношение на някои висши държавни партийни ръководители залегна и добре най-драстична проява в Решение љ1 от 1982 г. на Държавния съвет, където дейността на нашите правораздавателни органи бе определена като административно-правни услуги. Забележете - употребена е думата "услуги".
Крайно време е да се разбере, че нашите правораздавателни органи не са занаятчии, за да може да се определя тяхната дейност като услуги, пък било те и административно-правни.
Както във всички страни, така и в нашата страна правораздавателните ни органи имат една задача - строго спазване и прилагане на законите от всички и спрямо всички. Те извършват правораздавателна дейност, те не вършат услуги на този или на онзи. А за да могат да осъществяват тази важна, отговорна, необходима за всички задача, трябва да им бъде гарантирано необходимото държавно и обществено признание и да им се създадат необходимите подходящи икономически и битови условия за работа. Трябва да кажа, че те работят при много по-тежки условия от много от стачкуващите в този момент.
Благодаря ви.  

Моля да ме извините, но понеже се засегна много важен въпрос от моя уважаван млад колега, мой студент, бих искал да отправя един въпрос към иначе много интересното изложение на другаря Лъчезар Тодоров относно земята.
Мисля, че когато се цитира Конституцията, особено се отнася до юристите, е много важно да се цитира целия текст. Той цитира чл.30, но само първата му алинея, без да цитира другата алинея, която говори всъщност и за земи на земеделски стопанства, на трудово-кооперативни земеделски стопанства, които се използуват безвъзмездно, внесени от кооператорите, от други лица и организации или предоставени им от държавата. Това е толкова сериозен въпрос за земята, че не трябва, когато се цитира да се правят селективни селекции. Искам това да се разбере като дружеска бележка. Това се отнася и за някои други текстове от Конституцията, но мисля, че ние не сме на тази тема, която се отнася да законодателната област. Аз там бих могъл да кажа нещо по-подробно. Благодаря ви и моля за извинение.  
Благодаря за репликата.   Веднага мога да отговоря.   Моля, има думата Румен Воденичаров, от Независимото дружество за защита правата на човека.
 
Продължение...

 
Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка 

 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието