Стенографски протокол
 
 Кръглата маса
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

29 януари'90 
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18
     

    НАЦИОНАЛНА КРЪГЛА МАСА

    Първо пленарно заседание

    НДК, зала № 6

    29 януари 1990 година, начало 10:00 часа, край 14:30

    /продължение/

       Д-Р ТРЕНЧЕВ:
    Уважаеми господин председател, 
    Уважаеми дами и господа, 
    Тъй като господин Луканов се отклони от тематиката на дневния ред, ще си позволя и аз да се отклоня малко и да взема отношение по социално-икономическите проблеми, които в момента са приоритетни. Искам да се спра на три пункта и първо, бих си позволил, да кажа нещо за стачките. 
    Внимателният анализ на ситуацията в момента показва, че стачките не са причина за разрушаването на нашата икономика, а са следствие от нейното спонтанно дестабилизиране поради ирационалните фундаменти, върху които тя е поставена. Изходът от тази ситуация, както казва народът е "да не се опитваме наново да впрегнем каруцата пред коня", а да вървим по начертания път и първо да променим в политически план нашето общество, за да може икономическите реформи, които се предприемат в бъдеще, да имат и своите политически гаранции. 
    По въпроса за дълговете. Общоизвестно е, че нашата икономика е сериозно болна и бих си послужил с един медицински пример, за да илюстрирам това свое схващане. В медицината има много форми на лечение, но две от тези форми са особено показателни. Това е етиологичното лечение - когато се лекува причината, и симптоматичното - когато се лекува следствието. Когато човек има язва и язвата го боли, болкоуспокояващото ще спре болката, но няма да излекува язвата. Ето защо трябва сериозно да се замислим по въпроса за дълговете, дали те могат да финансират лечението на пациента или само да удължат агонията. По този въпрос за дълговете, тъй като СДС беше упрекнат, аз желая да вземе отношение един от икономическите експерти на СДС - господин Димитров. 
     
      ДИМИТРОВ:

    Аз съм формулирал тук едно предложение, което е предложение не само на "Подкрепа", но и на Съюза на демократичните сили. То има отношение не само по проблема за дълговете, но и по отношение на това, което току-що каза другарят Луканов - за тази икономическа информация, която трябва да ни бъде предоставена. 
    Съюзът на демократичните сили смята, че може да проведе равностоен и конструктивен диалог около настоящата "кръгла маса" по социално-икономическите въпроси с управляващите партии и поддържащите ги организации само в случай, че има на разположение една и съща икономическа информация. Поради това Съюзът настоява да му бъде предоставена цялата необходима за тази цел информация. Например: подробни данни за държавните приходи и разходи, за външния и вътрешен дълг, за паричната маса и други показатели, включително и аналитични и обобщаващи материали за служебно ползване, от поверителен и строго поверителен характер, документ "в екземпляр единствен" - има и такива на Министерския съвет, ЦСУ, Българска народна банка, МВР, функционалните министерства и други ведомства.

Като се има предвид сериозността на проблема с външния ни дълг, Съюзът на демократичните сили предлага да бъде образувана комисия за разследване на причините за неговото неконтролируемо нарастване през последните години. В тази комисия да не влизат лица, тясно свързани с апарата, а специалисти, ползуващи се с доверието и на двете страни, както и експерти от други държави. Комисията да има право да разследва дейността на всички, които са имали отношение към този процес. Работата й да завърши с публикуването на подробен доклад.
Съюзът също така настоява за изваждането на Българската народна банка от Министерския съвет и за подчиняването й на Народното събрание. Да се назначат нови председатели на Българската народна банка и Българската външнотърговска банка, приемливи и за двете страни специалисти.
При тези условия Съюзът е готов да формулира нов подход по отношение на взимането на нови заеми от развитите страни и международните организации.

 
Както е известно сега Съюзът се противопоставя на предоставянето на нови външни кредити за това правителство, защото апаратът ги изразходва без полза за стопанството и народа, а дългът неумолимо расте и тежи все повече върху всеки от нас. Заявяваме също така, че разполагаме с икономическа платформа. Това е платформа за преход към пазарно стопанство. На основата на предоставената ни информация, тя ще бъде конкретизирана с оглед търсенето на взаимноприемливи решения, които да изведат стопанството ни от дълбоката криза и ни открият пътя към завоеванията на човешката цивилизация.
Благодаря.
 
Д-Р ТРЕНЧЕВ:
Третият пункт, на който бих желал да се спра е от морално-етичен характер, но има пряко отношение към работата на "кръглата маса". Става дума за провинцията. Преди няколко заседания аз повдигнах този въпрос. Предварително съм съгласен, че членуващите в Съюза на демократичните сили организации и партии не изповядват марксистко-ленинската доктрина, но това съвсем не значи, че те са антикомунисти в смисъла на тази дума.
Имаме сериозни доказателства, че в провинцията се оказва груб натиск от партийни и профсъюзни активисти върху наши членове и ние молим другата страна на "масата" да се обвърже с декларация, която да сложи едно препятствие пред този войнствуващ примитивизъм, който нарушава нормалното функциониране както на "кръглата маса", така и работата на нашите организации по места.
Благодаря за вниманието.
 
Ще помоля за 2-минутно изказване, защото има доста хора да се изказват.
 
Въпросът е от голямо значение и аз ще помоля за минутка търпение.
Първо, по въпроса, повдигнат от другарката Светла Даскалова. Искам да напомня на участниците в "кръглата маса", че още на 29-и декември 1989 г. Централният комитет на Българската комунистическа партия, като партия, която разполага с мнозинство в днешното Народно събрание, заяви за принципиалната готовност на партията да обсъжда с всички заинтересовани обществени сили въпросът за евентуалното създаване на коалиционно правителство на широка основа, чиято главна цел би било реализирането на национално съгласие, реализирането на резултатите на общонационалния диалог по основни проблеми на страната.
Тази позиция е в сили. Тя беше заявена и тук, пред "кръглата маса" и когато говорим за обществени сили, партии и движения, ние безусловно имаме предвид преди всичко участниците в тази "кръгла маса", всички участници. Аз казах вече веднъж, че ние не натрапваме този вариант на никой, но в същото време сме готови в най-конструктивен и гъвкав дух да разгледаме всякакви предложения.
В този смисъл нас ни радва обстоятелството, че напоследък идеята за коалиционно правителство на широка обществена основа печели почва. За това говори и декларацията на Управителния съвет на Българския земеделски народен съюз и редица други идеи и съображения, които се чуват напоследък при обществени дискусии.
Така че още веднъж искам да потвърдя и да повторя позицията на БКП. Нашата партия е за такова коалиционно правителство на широка основа. Разбира се, въпросът не е само въпрос на "кръглата маса", той е преди всичко въпрос на Народното събрание, което единствено съгласно Конституцията, има правото и задължението да формира висшия изпълнителен орган на страната, да назначава председателя и членовете на правителството, но ние не оспорваме ползата от една дискусия по този въпрос и на "кръглата маса", тъй като бе предварително съгласие на всички обществени сили или на заинтересованите обществени сили, идеята не би могла да се реализира. Това е съвършено ясно.
Така че ние трябва да отчитаме както политическите възможности на "кръглата маса", така и тези на Народното събрание, както и неговите уникални законови и конституционни задължения и права.
Като партия на болшинството в Народното събрание, аз пак повтарям, ние бихме подкрепили всяка рационална, конструктивна идея. Сега може би не е моментът да обсъждаме в подробности тази идея. Трябва да се проведат допълнителни консултации и в нашата партия, предполагам, че и в другите партии и обществени сили. Идеята е твърде сериозна, за да импровизираме дискусията. Това е невъзможно и аз лично бих се противопоставил на това. Трябва да помислим всички, но това е идея, която съдържа в себе си според нас голям политически заряд и може да се окаже една работеща идея.
Що се отнася до проблема с дълговете, аз бих препоръчал по този въпрос да видим първо информацията и тогава да бързаме със заключенията и процедурните предложения. Аз лично не съм готов да обсъждаме каквито и да било процедурни предложения, преди да разменим информация и да анализираме заедно проблема за българските дългове, който не е проблем между впрочем, само на България, а на много други страни и не случайно.
След като предоставим тази информация, а ние ще я предоставим, биха могли да се правят заключения от рода на това, дали тези средства са отишли на халост, на вятъра, или все пак те са били изразходвани за потребностите на националната икономика, на социалната сфера и за нуждите на българския народ.
Като човек, който познава този въпрос достатъчно добре, аз съм готов да полемизирам и да разговарям с всеки от присъстващите на тази тема и да му докажа, че именно второто е вярно, или поне в основни линии е вярно, без да претендираме, че всички валутни разходи, извършени през последните години, когато дългът нарастваше, бяха най-нужните, най-приоритетните от гледище на икономиката и социалната сфера.
Аз обаче категорично не мога да се съглася с тезата и простете ми острата дума, намирам я за безотговорна, че трябва да се настоява пред западните кредитори да не се дава кредит на това правителство. В момент, когато не стига валута за детско мляко, за хирургически конци, когато валутата е крайно необходима, за да се осигури заетост на нашето население, вносът на суровини и материали /тук съм съгласен с доктор Тренчев, че не стачките може би сега са най-страшното за нашата икономика, а принудените престои на предприятията/, в такъв един момент да се разсъждава по такъв начин, повтарям, за мен е безотговорно.
Това няма нищо общо нито с патриотизма, нито с грижата за народа - казвам го с цялата категоричност - това е да позиция, в която политическите амбиции надделяват над грижата за българския народ. И аз не мога да употребя други изрази и други думи, квалифицирайки това, което току-що чух от господин Димитров. Повтарям, ние имаме готовност да разговаряме по проблема на дълговете сериозно, задълбочено, но аз лично, познавайки достатъчно добре западната парламентарна практика, не си спомням случай, когато една опозиция се обръща към кредиторите на собствената си страна с настояване тя да бъде финансово изолирана.
Моля де не ми се сърдите за тези остри думи. Помислете, размислете над тях, но аз лично съм убеден, че по този въпрос, както и по всеки друг въпрос интересите на народа трябва да стоят над всичко и ние трябва да оставим настрана нашите политически страсти и политически борби, когато става дума за такъв въпрос, какъвто е въпросът за състоянието на българката икономика и за пътищата на нейното стабилизиране.
Предлагам в рамките на дискусията по текущите социално-икономически проблеми да отделим на проблема за дълговете специално място и аз лично се ангажирам заедно с другаря Белчев, който също добре познава въпроса, да ви дам и цялата информация, която е необходима, да отговоря на всеки въпрос - Ваш или на експертите на Съюза на демократичните сили, на всеки въпрос, който биха пожелали другите обществени сили, представени около тази маса. Пак искам да привлека вашето внимание, че използуването на думи от рода на това, че са организации, поддържащи БКП, не отговаря на нашата предварителна процедурна договореност, но да оставим това настрана. Връщам се към темата за дълговете: готов съм да разговаряме с вас сериозно, задълбочено, отговорно, държавнически по въпроса за дълговете.
Благодаря за вниманието.
   
Продължение...

 
Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка

 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието