Стенографски протокол
 
 Кръглата маса
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

29 януари'90 
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18
     

    НАЦИОНАЛНА КРЪГЛА МАСА

    Първо пленарно заседание

    НДК, зала № 6

    29 януари 1990 година, начало 10:00 часа, край 14:30

    /продължение/

       АНДРЕЙ ЛУКАНОВ:
    Благодаря Ви, другарю Желев. 
    Преди всичко бих искал да повторя извинението за това, че няма да мога да участвувам в цялото заседание, което направих още миналия път, във връзка с ангажиментите по подготовката на започващия утре Четиринадесети извънреден конгрес на БКП. 
    Нашата делегация на БКП ще бъде представлявана тук от другаря Белчев, другаря Мръчков, другаря Александър Янков и други членове и експерти на делегацията. 
    Бих искал да кажа, че моето желание за изказване в началото беше свързано със социално икономическата ситуация /аз ще се спра на това малко по-късно/, а също така и с намерението ми с две думи да се спра на две изказвания от миналите ни заседания - това на д-р Дертлиев и на госпожа Елка Константинова, но това второ намерение няма да изпълня, за да пестя време. Това ще можем да направим в хода на по-нататъшните ни дискусии. 
    Сега, ако разрешите, няколко думи по казаното от Вас. 
    Преди всичко и аз бих се съгласил, без да ангажирам друг с това, че общите разисквания, които бяха на моменти остри, бяха и полезни, и интересни. Необходимо беше да изложим изходните позиции на всички участници и по съществото на темата, която обсъждахме - политическата система, и по характера на нашите заседания на самата национална "кръгла маса". И аз, както и Вие, смятам, че не става дума за загубено време. Напротив тази дискусия ни дава възможност да преминем към практическа работа по редактиране на евентуални споразумения, около които да се обединят участниците в масата. 
    По различията, които Вие очертахте. Бих направил някои корекции от наша гледна точка. 
    Първо, по характера на държавата. Когато ние говорим за социалистическия характер и социалистическата перспектива на нашата държава, ние нямаме предвид само Конституцията, а имаме предвид народното волеизявление. Ние считаме, че този въпрос - за социализма в България, за социалистическия характер на обществото - не може да бъде решаван от другиго освен от целия български народ. 
    И второ, ние в никакъв случай не противопоставяме социалистическия характер на държавата на правовия характер на тази държава, на демократичния характер на тази държава. Наше убеждение като партия е, че истинския социализъм би трябвало да представлява най-пълен демократизъм. И при всички случаи не би следвало на този въпрос да се гледа като на въпрос, по който сме разединени с опозицията или с другите участници, в това число и с БЗНС. Смятам, че всички сме обединени от стремежа да изградим гражданско общество и правова, демократична, парламентарна държава в нашата страна. И това е за мен оптимистичният извод от досегашните дискусии. Ние имаме база, на която да стъпим всички. 

    Обстоятелството, че някой е "за" социализма, друг не счита за необходимо това да се записва в Конституцията, а трети е против него, или поне против него в досегашния му вид, не намалява значението на факта, че имаме единство, еднакво виждане за необходимостта от изграждане на правова държава в България и на истински парламентаризъм.
    Така че аз не бих правил акцент върху само негативната страна, или хайде да не кажем негативна страна, но върху различията, но и върху това, което е общо. Смятам, че общото в случая е най-важното и по-важното.
    По организацията на партията. Ние не взехме категорично отношение по този въпрос по простата причина, че предстои конгрес на партията и конгресът ще обсъди и организационната структура, промените в нея, реформите в организационно-структурен аспект.

    Както казах на едно от нашите заседания, излагайки принципиалните позиции на БКП, въпросът според нас може да бъде решен по два начина - или чрез отсъствие на всякакви политически организации от работните места, или чрез присъствието им там, на всички, които желаят да имат такова присъствие. Вярно е, че се поражда опасност от повишаване градуса на политическото напрежение в колективите, но вярно е и това, че в много демократични страни на никого не му идва на ум да лишава хората от правото им да се самоорганизират така, както желаят - по месторабота, или по местоживеене, или по местоучене, или по професионален признак, по общи интереси и т.н., и т.н. Това е един процес, който е характерен за днешното демократично общество, особено за постиндустриалното общество.

Така че въпросът не е толкова прост според нас, за да го решаваме еднозначно, но ние съзнаваме много добре, че това е въпрос, който опира не само до БКП, а той опира до цялото общество, до всички партии в България.
Лично аз смятам, че той би трябвало да се решава, що се отнася до неговия обществен аспект, а не вътрешнопартиен аспект, тогава, когато разговаряме за статута на политическите партии в България, техните права и задължения спрямо обществото и закона за политическите партии.
Искам да подчертая тук едно: както и да се решава по-нататък този въпрос, ние като партия не претендираме за монопол където и да било, в която и да било сфера на нашия обществен, политически, културен или икономически живот, в това число не претендираме за някакви монополни позиции на партийните организации по месторабота или за някакви специални права за намеса в живота на безпартийните или в работата на административните и стопански органи. Напротив, ние сме убедени, че на това трябва да бъде сложена "точка", че партийните организации, ако те съществуват по месторабота, се занимават със задачите на своята партия, с вътрешнопартийния си живот, но е с проблеми, които не са техни - проблемите на целия колектив,, проблемите на административното ръководство, на цялостния живот на дадена единица. И по този въпрос нашата позиция е еднозначна.
Аз преди всичко, разбира се, ще се дистанцирам от това, че сегашния апарат, или сегашните структури на органите на Министерството на вътрешните работи са опора на монополната власт на БКП и на нейните привилегии, по простата причина, че ние не само се отказахме от конституционните опори на монополната власт на партията, но продължаваме като партия активен процес на практическо разграждане на всички елементи на тази монополна власт и ще го правим - и на конгреса и след него. Продължава процеса на реформа в органите на МВР. Вие сте запознати с Указа на Държавния съвет, по силата на който бяха забранени партийните структури в тези надпартийни общонационални органи. Това говори също за сериозността на намеренията на Българската комунистическа партия да следва логиката на процеса на демократизация и демонополизация на българския политически живот.
Радвам се да ви информирам, че министър Семерджиев прие поканата на "кръглата маса" и бих предложил на следващото ни пленарно заседание, за което се бяхме договорили предварително да стане на 6 февруари т.г., да отделим време, за да изслушаме министър Семерджиев, който ще информира за вижданията на ръководството за реформата на органите на Министерството на вътрешните работи, както и за поставяне на въпроси от участниците, ако те желаят това. Той няма никакви възражения да отговори на въпроси.
Така че и тук аз смятам, че различията не са такива, че да попречат на едно окончателно съгласие за ролята на тези органи в новата политическа система. Във всеки случай стъпките, които се вършат вече са достатъчно сериозни и внасят съществени изменения в обстановката.
По обособяване или разделяне на функциите на партиите - вие споменахте БКП и БЗНС - от държавата.
По това смятам, че няма никакви принципиални различия между нас, или между нас и други участници в "кръглата маса". Разбира се, въпросът има едни непосредствен аспект - това е дейността на досегашните партии, и има един принципиален, бих казал, конституционен аспект - това е дейността на партиите въобще.
Ние не само трябва да осигурим разделяне на функциите и премахване на елементите на срастване между съществуващите партии и държавата и нейните органи, но трябва да осигурим конституционни и законодателни гаранции, за да не може това да се повтори в бъдеще от никоя партия - стара или нова, или възстановена. Защото това всъщност е една от главните гаранции за стабилността на демокрацията, за необратимостта на демокрацията в България. Така че и по този въпрос навярно ние ще трябва да разговаряме. Никой не бива да има в бъдеще такава възможност.
Може би това трябва да кажа и да повторя, и да го подчертая много дебело, че ние съзнаваме тази необходимост и тази отговорност. Нашата линия е линия на разделение, не само на властите в държавата /аз го казах и в моето експозе/, но и на отделяне на партиите от държавата. И в това число и на Българската комунистическа партия, и на първо място, разбира се, на Българската комунистическа партия от държавата.
Не ни смущава и пожеланието за информация по финансовото състояние, имуществата на партията. Ние готвим такава информация и своевременно ще я съобщим както на цялата българска общественост, така и на участниците в "кръглата маса". Считаме това за необходимо и между впрочем и това трябва да бъде принципиална черта на нашите конституционни механизми и на нашето законодателство. Т.е. и тук има конкретен въпрос, отнасящ се до нас или до други партии и обществени движения, но има и принципиален въпрос, който ние трябва също да обсъдим и да съгласуваме - за това, че всички партии в бъдеще трябва да дават на обществото в подходящи форми, чрез съгласувани подходи, информация за своето имуществено състояние, за източниците на своите доходи и главните насоки на своите разходи, за законосъобразността на своята финансова и финансово-стопанска дейност.
Така че аз отбелязвам това като важна тема за по-нататъшна дискусия.
Накрая още два въпроса, другарю председател.
Първият, по който исках да говоря и всъщност затова поисках думата, е днешната социално-икономическа ситуация. Назрява разбирането в цялото общество, че социално-икономическата сфера е решаващата сфера за успеха на целия процес на демократизация в страната, че без да решим най-неотложните проблеми на икономиката, без да осигурим стабилността на икономиката и предпоставките за по-нататъшния й растеж, ние не само бихме създали сериозни затруднения за цялото население на страната, за българина и неговото ежедневие, но бихме поставили под въпрос всичките си намерения, в това число и политическите си намерения и политическите намерения за излизане от авторитарния режим, преодоляване на неговите наслоения и решителна демократизация на българското общество. И тук не става дума в момента за икономическата реформа, за нейните принципи, главни насоки, форми и методи /ние ще се върнем към този въпрос, когато стигнем до раздел трети от нашата програма за работа/, а става дума за текущи, неотложни, повтарям - най-непосредствени аспекти на социално-икономическата ситуация.
Ние имахме възможност да се консултираме по тези въпроси с Временния изпълнителен комитет на Независимите български професионални съюзи като партия. И трябва да кажа, че стигнахме до общото убеждение, че ще бъде правилно националната "кръгла маса" да откликне на това разбиране на обществото, на това безпокойство на обществото от начина, по който протичат нещата в икономиката и от негативните тенденции, които за съжаление се задълбочават.
Затова отправям предложение към всички участници, другарю председател, на следващото заседание, ако е възможно, на 6 февруари, да посветим време на този въпрос или на този комплекс от въпроси. Разбира се, за да стане такава дискусия, ние ще предоставим /имам предвид управляващите партии чрез техните представители в правителството/ необходимата информация. Без това истинска дискусия не може да стане и ние приемаме напълно съображенията, които редица участници изказаха в тази връзка. Така че ние ще подготвим такава информация и в писмена, и в устна форма смятам, че ще мажем да запознаем участниците с оценката на правителството за състоянието на българската икономика в момента и за тенденциите в икономиката, произтичащите от това последици и опасности за социалната сфера.
Така че моля по този въпрос, ако не веднага, тъй като Вие може би ще имате нужда да се посъветвате, но в хода на заседанието да се уточним. От наша страна другарят Белчев е тук. Той непосредствено и най-активно участвува в разработката на стабилизационната програма. Също и другарката Даскалова, която е член на правителството, както и представители на профсъюзите и на други обществени сили и организации, желаещи да вземат участие в такава една консултация. Ние можем да я проведем на самата "кръгла маса", или да я проведем като отделна консултация извън дневния ред на "кръглата маса". Това е въпрос на допълнителна преценка.
И второто, последно, което исках да кажа се отнася до декларацията, която беше адресирана към Вас и към мен от нашите творчески съюзи за тяхното излизане от заседанията на "кръглата маса", тъй като те не се чувствуват достатъчно уважени, бих казал, и независими в рамките на статута, който им е осигурен. Аз бих предложил да помислим по този въпрос, защото става дума за творчески съюзи, непартийни по своя характер, творчески съюзи, които имат безусловно своето място не само в нашия културен и духовен живот, но и в нашия политически живот, творчески съюзи, които и преди 10-и ноември изиграха, бих казал, забележителна роля в борбата срещу едноличния режим, някои от тях поне, и техни членове, и би било крайно неудобно, несправедливо и вредно за целите, които си поставя националната "кръгла маса", ако те се видят принудени да не участвуват.
Смятам, че трябва да поразмислим по този въпрос още веднъж. Ще изразя само мнението на делегацията на БКП, но бих са радвал, ако и останалите участници изразят своите становища, но аз лично смятам, че бихме могли да намерим, без да чупим съгласуваните процедурни рамки, изход от това положение, като /ако вие не възразявате/ един от възможните варианти бъде отделянето на една специална квота от нашите и от вашите места съвместно за тези творчески съюзи или за техни представители. Може да има и други варианти.
Така че аз още веднъж се обръщам към вас с молба да се помисли. Не настоявам за незабавен отговор, но пак искам да подчертая, че отсъствието на крупни творчески съюзи от "кръглата маса" безусловно отслабва нейния авторитет и нейните интелектуални възможности.
Благодаря за вниманието.

   
Продължение...

 
Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка

 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието