Стенографски протокол
 
 Кръглата маса
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

29 януари'90 
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18
       

      НАЦИОНАЛНА КРЪГЛА МАСА

      Първо пленарно заседание

      НДК, зала № 6

      29 януари 1990 година, начало 10:00 часа, край 14:30

      /продължение/

      ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:
    Има думата председателят на Националния съвет на Отечествения фронт - Живко Живков. 
     
      ЖИВКО ЖИВКОВ:
    Благодаря. 
    Искам да взема отношение по някои от въпросите, които в началото постави д-р Желю Желев. 
    Първият въпрос е за характера на социалната система и на държавата у нас. Учудвам се, че ние обсъждаме един обективен факт, съществуващ от гледна точка характера на собствеността, от гледна точка на общественото съзнание и много още показатели, и искаме субективно да го изменим. Ако се дойде до такива процеси, които да изменят характера на собствеността, които обективно да изменят общественото съзнание, а това ще стане или при бъдещите избори, или при специален референдум, тогава бихме могли да разсъждаваме по въпроса. Смятам, че сега са преждевременни тези разсъждения и те носят чисто политически характер. Но искам да подходя към въпроса малко по-иначе. Ако изхождаме от теоретически принципи, идеологически гледища и политически цели, ние съвсем ясно ще се разделим на две: едните, които поддържат демократичния социализъм, други, които се обединяват около идеята за демократичен капитализъм. Така ще бъде, ако застанем на теоретична или политическа почва. Смятам, че трябва да подходим иначе. Най-напред да разделим постановките - законни или незаконни - до 10-и ноември 1989 г., и новите постановки, които сега се налагат в живота и се възприемат все по-широко от нашето общество. Например, ако вземем документите на Българския земеделски народен съюз, на Българската комунистическа партия и други обществени сили и движения, ние ще видим, че вече за тези два месеца имат дълбоки изменения в гледищата. Ето утре ще бъдете свидетели, вдругиден най-късно, на публикуването на документите, които ще приеме Четиринадесетият извънреден конгрес на партията. Там определено се застъпва тезата за равноправие на трите основни видове собственост - държавна, кооперативна и частна. Същевременно се говори още повече за взаимодействие между тях, за общинска собственост, за смесена собственост с чуждестранни капиталовложения, забележете, има едно течение, ще видим дали ще се възприеме неговата теза, което споменава и частно-капиталистическата собственост. Тоест ние отиваме към изменение в собствеността, което е в края на краищата главният белег за характера на едни социален строй и на една държава, по, бих казал, еволюционен път, по мисловен път, поучени от миналото. Далеч не съм съгласен тук с постановката, че марксизмът, или ленинизмът и социализмът въобще не признава частна собственост. Това е догматично, старо разбиране. Истинската демократична същност на марксизма е, че преобладава обществената собственост, която ще се превръща в бъдеще на общонародна собственост. Сега е в държавни рамки или кооперативни. И че никога нито Маркс, нито Ленин не са обявявали за капиталистическа собствеността на отделните лица или семейства, които не експлоатират чужд труд. А Ленин беше този, който разреши НЕП-а, без да променя социалистическия характер на обществото. Но да не правим тези екскурзии. 

    Мисълта ми е, че именно по този път на реформиране, на дълбоко преустройство, на обогатяване на социалистическата система и по-специално - въпросът за собствеността - ние ще намерим най-правилния път. Ако ние искаме на една "кръгла маса" да намерим практическо решение, ние можем, макар да стоим по капиталните въпроси на противоположни позиции.
    "Кръгли маси" се създават тогава, когато има остри политически сблъсквания, или социално напрежение, или национална угроза. Ако ние искаме да бъдем патриоти, ние можем, без да се опитваме да наложим едната или другата теза, да набележим практически стъпки, които ще подобрят не само схващането за собствеността, а ще подобрят нашата икономика и нашият социален строй.

    Тук можехме да вземем по-правилно решение, ако преди това бяхме разисквали по въпроса за социално-икономическото състояние, за състоянието на нашата икономика и социалния живот. В края на краищата, без да се спирам по другите въпроси, които според почти се решават, с тазсутрешното изказване на Андрей Луканов, смятам, че останалите въпроси, които повдигна Желю Желев остава малко още, за да се намери решение при взаимни отстъпки, разбира се. Не може да се смята, че отстъпки ще прави само едната страна.

Искам да изкажа едно мнение, че ако националната "кръгла маса" иска да излезе с истинско решение и национално съгласие, тя трябва да спре вниманието си на най-предно място да се споразумее по два въпроса. Единият - да се произведат свободни демократични избори, по еди-какъв си избирателен закон, по еди-каква си избирателна система, при равноправие на всички участвуващи. Това е единият въпрос. Така става в целия свят. Народът ще каже кого подкрепя. Вторият въпрос - да се предотврати, да не се допуска никаква дестабилизация на нашето общество, било икономическа, било политическа, било каквато и да е друга.
Тук направо казвам, че трябва да се отървем от старата пагубна максима - "Колкото по-зле - толкова по-добре". Каквито и обяснения да се дават, каквато и легална форма да им се намери, не може да се оценят иначе, освен като дестабилизиращи, деструктивни стъпки пускането на дейци, които бързо, без да се изчерпват правилата за обсъждане на зрелите въпроси, да тикат работите към стачки, да тикат работите към утежняване на нашата обстановка. Това е определена линия на дестабилизация. Ако ние тук, на националната "кръгла маса" не намерим сили да я предотвратим, то значи, че не мислим за България!
Другата нишка е политическата. Трябва да има мярка. Трябва да има лоялност. Не може при всяко влизане в тази зала /аз повдигнах въпросът и в самото начало/ да се сблъскваме с една група, която ще ни охулва! Ще охулва тези, които участвуват в едно национално споразумение! Кой ги поддържа тези дейци? Кой им дава храна? Политическа опора? Ако искаме истинско споразумение, то трябва след като разбрах, че приемаме основният принцип за мирно развитие на демократичния процес в България и България както е досега от 10-и ноември да излезе с гордост пред Европа и света, а не окаляна, то трябва да има лоялност, то трябва да има цивилизовани разумни взаимоотношения между самите нас.
Тук искам да отговоря съвсем кратко на една неочаквана нападка срещу Отечествения фронт. Дали не знае този, който говори за Отечествения фронт, за неговата историческа роля за това, че той беше фронтът, който обедини антифашистките сили за събаряне на монархо-фашизма у нас, че спаси България от трета национална катастрофа и че въпреки всички извращения и грешки от личния режим, той си остана едно обединение на политически и обществени сили, и остана една масова организация, в която наред с комунисти, земеделци, общественици, интелектуалци, работници, селяни, участвуват милиони безпартийни? И пита се: нима има само Съюзът на демократичните сили правото да обединява различни сили, а Отечественият фронт да се махне като обединител на патриотични, на народни сили? Не може да става и въпрос! Който иска да защити своето право на живот, трябва да защитава правото на живот и на другите.
Спомена се и моето име тук, най-неочаквано за мен. Аз благодаря на тези, които ме зачитат на политическата сцена. Няма да се защитавам ни най-малко, тъй като целият си живот съм живял съзнателно, в полза на България, в полза на българския народ, в полза на ония идеи, в които съм посветен от детинство - на социализма. Но, ако тези, които упоменаха моето име, искат да бъдат точни и да не се излагат, бих казал, нека да се потрудят, да съберат необходимите сведения за моите позиции през целия период - и преди 9-и септември, и след 9-и септември, и при участието ми в правителството, и вън от това - какви позиции съм защитавал и какво съм направил по националния въпрос, националните интереси, по политическите въпроси, по икономическите въпроси, по външните отношения - какви са били моите позиции, какво съм защитавал и какво съм направил.
Вчера Българска телевизия в програма "Всяка неделя" повдигна малко завесата по един процес, състоял се преди 20 години срещу т.нар. организация, която създадохме навремето - "Тексим" и "Икономическа групировка" и нека поне да се поинтересуват, ако не са гледали телевизията, срещу кои политически дейци беше насочен този по форма наказателен процес, фактически политически процес.
Повтарям: нямам никакво желание лично себе си да защитавам. Готов съм обаче винаги да защитавам идеите, съвестта, правата, свободите на българския народ, българската нация и движението, на движението, на което аз принадлежа.
Благодаря.

 
Продължение...

 
Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка 

 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието