Стенографски протокол
 
 Кръглата маса
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

29 януари'90 
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18

     

    НАЦИОНАЛНА КРЪГЛА МАСА

    Първо пленарно заседание

    НДК, зала № 6

    29 януари 1990 година, начало 10,00 часа

    /продължение/

       ЖИВКО ЖИВКОВ:
    Доктор Желев, до вас съм дал записка за изказване, а и трябва да отговоря на 1-2 въпроса, които ми се поставиха. 
     
      ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:
    Има Ви в списъка и ще дойде Вашият ред. Нали по реда на постъпилите заявки се прави? 
    Има думата Вячеслав Спасов от Обществения комитет за защита на националните интереси. 
     
      ВЯЧЕСЛАВ СПАСОВ:
    Бих искал само да коригирам председателствуващия, че сме Общонароден комитет, а не обществен комитет. Тук продължава упорито да се говори за две страни на "кръглата маса", както и за това, че представителите на нашия комитет участвуват от страна на управляващите организации. Налага се да напомня, че Общонародния комитет за защита на националните интереси е надпартийно и независимо движение, възникнало спонтанно в началото на 1990 година. В него членуват и могат да членуват български граждани с различен етнически произход и верска принадлежност, включително и тюркоезични български граждани - мюсюлмани и атеисти. 
    Ние сме се обърнали с предложение и към двете страни, представени на "кръглата маса" да ни предоставят места от техните квоти. Няма да коментирам факта, че движение като Общонародния комитет за защита на националните интереси, което даже според социологични проучвания, които съвсем не са правени от симпатизанти на движението, се намира на 4-о място по популярност сред българските избиратели след БКП, Съюза на демократичните сили и Българския земеделски народен съюз. 
    Няма да коментирам и грубите нападки срещу Общонародния комитет за защита на националните интереси, отправени от господин Воденичаров на пресконференцията след миналото заседание на "кръглата маса", повторени и днес, защото те са необективни и недостойни за човек, считащ себе си за демократ и борец за правата на човека. 
    Отново подчертавам, че Общонародният комитет за защита на националните интереси има представители само от едната страна на "кръглата маса", защото засега само тази страна е удовлетворила предложението за участие в нейната квота. Надяваме се, че сегашното ръководство на Съюза на демократичните сили ще прояви достатъчно мъдрост да не оскърбява стотиците хиляди български избиратели, които поддържат нашият комитет и също ще ни предостави места от своята квота. 
    По някои конкретни въпроси, свързани с реформата на политическата система ще вземе думата Кирил Харамиев - консултант на нашия комитет. 

    КИРИЛ ХАРАМИЕВ:

    Няколко думи по проектозакона за изменение и допълнение на Конституцията на Народна република България. Относно чл.1 ние предлагаме следната редакция: "Народна република България е национална, правова и демократична държава." Защо предлагаме такава редакция? В Конституцията на Съветския съюз е казано, че Съветският съюз е многонационална държава. Същевременно в Декларацията на Народното събрание по националния въпрос изрично е отбелязано в т.7 за единството на нацията, и по-специално, че в страната не се допускат съществуването на политически и други обществени организации, които са насочени против териториалната й цялост, единството на нацията или целят раздробяване и обособяване на части от нейната територия на основата на религиозен, етнически или други принципи.
    Мълчанието на Конституцията по този въпрос би дало възможност да се тълкува, че България е или многонационална държава, или някакъв друг тип държава, но този въпрос трябва да бъде обсъден - каква държава е България? - Многонационална, национална или нещо друго. Във всеки случай, когато на запад се говори за България, тя винаги се нарича "Nation State" . "национална държава". По същия начин, както това се говори за Полша, за Унгария, за Румъния, за Португалия, за Турция и за други подобни държави.

Понятието "национална държава" е възникнало в Западна Европа. То е специфично завоевание на този континент и се отнася предимно или почти изключително за европейските държави. На европейския континент преобладават и националните държави, а не многонационалните държави и това трябва да се каже и в нашата Конституция, че България е национална държава. Защо "правова", преди "демократична"? Защото правовата държава, именно това е новото, което ни даде епохата на просвещението, епохата на 19-и век, всички знаем, че е имало демократични държави и в античността, които са били тирания на мнозинството, но те не са били правови държави. Затова понятието "правова държава" трябва да бъде пред понятието "демократична държава".
Властта на народа също трябва да бъде осъществявана в рамките на законите. Трябва да бъде подчинена на правото.
Относно чл.3. Предлагаме принципите, изложени в чл.3 да бъдат подредени по начина, по който това е извършено във Виенските споразумения, тъй като изтича срокът за съобразяване на българското законодателство с въпросните споразумения, а именно: на първо място, държавата служи на българския народ като: защитава неговите интереси. Това е четвърти принцип от Виенските споразумения. На следващо място: организира защитата на националната независимост, държавният суверенитет и териториалната цялост на страната. Съответствува на пети принцип от Виенските споразумения.
На трето място: гарантира правата на човека и закриля неговото достойнство. Съответствува на 13-и принцип на Виенските споразумения.
След това: създава условия за обществено-икономическото развитие на страната.
Следващото: развива и укрепва дружбата, сътрудничеството и взаимопомощта със съюзните държави.
В проекта е казано: "Съветският съюз и другите социалистически страни". Мисля, че е разумно да се отбележи като "съюзните държави".
И следващото: води политика на мир и разбирателство с всички страни и народи.
Относно чл.5. Основни принципи върху които се изгражда и действува политическата система на обществото са: народният суверенитет, националният интерес, правата на човека, законността и разделението на властите. Ще се обоснова.
Народният суверенитет и демокрацията са идентични понятия. Демокрацията означава власт на народа. Съответно понятието "демократизъм" не би трябвало специално да се отбелязва. Защо "националният интерес"? От Съединените щати до Гърция, до Турция, до Италия - всички тези страни, когато провеждат някаква политика, изрично се позовават на доктрината за националния интерес. Този принцип, принципът на националния интерес според нас би трябвало да заеме своето място след принципите, от които се ръководи обществото в Народна република България.
Накратко ще се спра на някои от главите в Конституцията, тъй като няма време за подробно излагане на нашите съображения, които ще предоставим писмено.
Относно глава втора: "Обществено-икономическо устройство". Предлагаме да се изчисти всичко противоречащо на новопредложената алинея 2 на чл.14 - всички видове собственост в Народна република България се ползуват с еднаква закрила и със защита от държавата. В текста на глава втора: "Обществено-икономическо устройство" все още има доста фрази, които противоречат на така прокламираното равенство на всички видове собственост и тяхната еднаква закрила и защита от държавата.
Глава четвърта: "Народното събрание. Председател на република".
Глава шеста - за Министерския съвет и глава осма - за съда и прокуратурата.
От тези глави да се изчисти всичко противоречащо на строгото разделение на трите власти и на суверенността на всяка една от тях.
Според нас няма място за думи, че примерно "Народното събрание е върховен представителен орган" и други подобни неща, които определят върховно място на Народното събрание спрямо другите две власти. Тези 3 власти трябва да бъдат ясно разграничени и техните права трябва да бъдат регламентирани.
Относно чл.68. Предлагаме Народното събрание да се състои от 100 народни представители, избрани от равен брой жители. Причините са следните:
Първата и основна причина - икономическата. Малка България с по-малко от 9 милиона души не може да си позволи да издържа 400 или дори 300 народни представители, при условие, че страна като Великобритания примерно има 572 депутата в Камарата на общините на 55 милиона души. Количеството на депутатите в сегашния български парламент е непропорционално голямо и несъответствуващо на числеността на населението.
Второ - историческият прецедент. Народният събор в Първата българска държава се е състоял от 100 души. И досега има страни, примерно Алтинга в Исландия, или кметствата в Израел, където числеността на народните представители не се е променяла от хилядолетия и се спазва определена традиция в това отношение. Според нас е разумно да се възстановят традициите поне донякъде и в българската държава.
Относно т.16 няколко думи във връзка с Върховния съд. Мисля, че е разумно да се отбележи следното относно Върховния съд - може, както и в САЩ, да се помисли членовете на Върховния съд да се предлагат от председателя на републиката и да се утвърждават от Народното събрание, а не както досега да се избират от Народното събрание еднолично.
Освен това чл.78 т.17, която гласи, че Народното събрание упражнява върховен контрол за спазването на Конституцията и законите, според нас е разумно тази власт да бъде делегирана именно на Върховния съд, както е в други страни, по-специално в САЩ, моделът за разделението на властите.
Относно чл.85. Народното събрание осигурява законите да не противоречат на Конституцията. Само то решава дали ...
 

Д-р Желев, може ли по-кратичко?
 
И аз предупредих и ми е крайно неудобно да прекъсвам.
 
Да, извинявам се. Ще помоля за още няколко минути, ако нямата нищо против.
 
Все пак правим конкретни предложения. Доста хора говориха изобщо. Моля Ви.
 
Има едно процедурно правило - изказванията да бъдат в размер на 10 минути. Смятам, че всички участници на "кръглата маса" трябва да се съобразяват с това процедурно правило.
 
Понеже преди това други хора не се съобразиха и на мен ми беше неудобно да прекъсвам. Но аз наистина апелирам ...
 
Да, благодаря Ви. Още за две минути моля уважаемите присъствуващи.
Относно председателя на републиката. Мислим, че е разумно председателят на републиката да бъде избиран с пряко гласуване, както според излъченото наскоро по телевизията социологическо обсъждане е желанието на 88,4% от българския народ, без долна възрастова граница или поне да бъде намалена на 35 години, както и в САЩ.
Няколко от функциите на председателя на републиката, които сега му са делегирани съгласно проекта за Конституцията, да бъдат прехвърлени на Народното събрание. Именно: 8-ма, 18-а и 19-а, не се спирам подробно, всеки може да погледне текста на Конституцията.
И последното, една реплика по повод едно от изказванията на един от присъствуващите в залата. Относно това, че ако България се е развивала еволюционно след 1944 г. тя може би е щяла да се развива според шведския модел. Едно такова изказване показва невероятна икономическа и историческа некомпетентност на изказващия го. В най-добрия случай България щеше сега да е на равнището на Гърция и Португалия, което е много по-добро от сегашното икономическо състояние на България, но съвсем не е това на Швеция. А по-точно: тези две страни са на последно и предпоследно място в европейската общност по жизнено равнище. Тук има икономически експерти от страната на Съюза на демократичните сили. Ако аз греша по този въпрос, нека те вземат отношение доколкото такова изказване може да се счита за компетентно.
Благодаря ви за вниманието.
 
Да, благодаря. Има думата за 4-минутно изказване Петър Берон.
 
 
Продължение...

 
Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка  

 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието