Стенографски протокол
 
 Кръглата маса
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

29 януари'90 
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18

     

    НАЦИОНАЛНА КРЪГЛА МАСА

    Първо пленарно заседание

    НДК, зала № 6

    29 януари 1990 година, начало 10:00 часа, край 14:30

    /продължение/

       ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:
    Има думата главният прокурор на Народна република България - Васил Мръчков. 
     
      ВАСИЛ МРЪЧКОВ:
    Бившият. 
    Благодаря Ви уважаеми другарю председател. 
    Аз съм тук като член на делегацията на Българската комунистическа партия. Позволявам си, уважаеми другарю председател, да направя две предварителни бележки. Първата е да се присъединя към Вашия призив и да Ви помоля да го повторите в заключение на нашето днешно заседание, към всички участници в "кръглата маса" за повече конструктивност и обсъждане на въпросите, които са в списъка на дневния ред на днешното наше заседание. Струва ми се, че някои от изказванията се отклониха от дневния ред и по този начин намаляват ефективното време за обсъждане на тези въпроси. Нашият народ влага надежди в националната "кръгла маса" от обсъждането на въпросите и постигане на съгласие по тях и наша обща отговорност пред България е да не излъжем тези надежди. Втората ми бележка се отнася до квалификациите, които бяха дадени тук на някои политически убеждения или идеологически убеждения във време, когато се готвим всички и искаме да бъдем по-търпеливи към идеологическите убеждения на другите, да спорим с тях и всеки да отстоява своите убеждения. Мисля, квалификацията и заклеймяването на несподеляни от присъствуващите на "кръглата маса" определени идеологически убеждения е рецидив от миналото, с което всички искаме да се разделим. 
    По същество на обсъжданите въпроси. 
    Преди всичко за политическата система, към която се стремим и която искаме да изградим в Народна република България. 
    Една част от тези въпроси бяха изложени и в тазсутрешното и в други изложения на ръководителя на делегацията на Българската комунистическа партия. Затова няма да ги повтарям. Друга част от тях са изложени в публикуваните материали за подготовката на Четиринадесетия извънреден конгрес и ще бъдат обсъждани от утре насетне на конгреса. Но големият въпрос, , който се поставя е, на първо място, за характера на нашата държава, и на второ място, за структурата на висшите държавни органи като съществена част от новата политическа система. Въпросът за характера на държавата е въпрос, който по характера си трябва да бъде уреден в Конституцията. В законопроекта за изменение на Конституцията, който беше публикуван за народно обсъждане съгласно чл.93 т.5 от Конституцията, нашата държава е определена в законопроекта като социалистическа държава. Зад това определение на нашата държава стои историческия избор, който България направи преди 45 години заедно с Отечествения фронт и с политическите сили, които Отечественият фронт обединяваше и продължава да обединява. Следователно нашето задължение към характера на държавата е задължение към нашето развитие през изтеклите 45 години от 9-ти септември насам. 

    На второ място, въпросът за определянето на характера на държавата е въпрос, който суверенно трябва да реши и единствено властен е да реши българския народ. Следователно каквито и различия да имаме по този въпрос, и всеки да има право на своето виждане по тях, по този въпрос суверенен е да се произнесе народът и това може да стане включително и единствено /ако по-нататък може би различията продължават/ чрез референдум по този въпрос. Не става дума за какво да е изменение в Конституцията, което се извършва по определение в определения в Конституцията ред, а за основното съдържание на нашата държава и на обществото, което искаме да изграждаме.
    По убеждение съм за определяне на характера на нашата държава като социалистическа държава. Заменянето на това определение с начина на управление, което държавата осъществява в обществото, е различен въпрос. Дали нашата държава ще бъде парламентарна демокрация или не, това е наистина въпрос на Конституцията, но това е различен въпрос от въпроса за определението на държавата. Това от една страна.

    От друга страна, що се отнася да определението на държавата като демократична и правова държава - въпрос, по който мисля, че има съгласие и между присъствуващите на тази маса - е следващ въпрос, който предпоставя вземането на отношение по характера на държавата по-нататък.

Смятам, че по тези въпроси ще имаме възможност и по-нататък да обсъждаме и да разменяме мнения в търсене на общо разбиране.
Следващият въпрос, на който искам да се спра, се отнася до юридическото обезпечаване на реформата в политическата система.
След 10-и ноември ние живеем в обстановката на фактически политически плурализъм. Мисля, че тази "кръгла маса" е едно от доказателствата на този фактически политически плурализъм. Затова все по линия на юридическото осигуряване на политическия плурализъм ние имаме нужда от неговото юридическо закрепване, преди всичко, за да го защитим и за да го гарантираме.
Гарантирането на този политически плурализъм може да стане чрез едни закон за политическите партии и понеже сутринта се поведе спор за приоритети в политическите инициативи, позволявам си да посоча, че в резолюцията на пленума на Централния комитет на Българската комунистическа партия от 13 декември м.г. този въпрос беше поставен като политическо искане и част от политическата платформа на Българската комунистическа партия.
Радвам се, че към това искане сега се присъединяват единодушно всички присъствуващи на "кръглата маса".
Но един ретроспективен поглед върху законодателната уредба на нашата национална история ни води до някои печални изводи. През нашето 112-годишно съществуване като държава след освобождаването ни от турско робство, в България не е имало никога закон за политическите партии - и преди 9-и септември, и след 9-и септември. В нашата история е имало два закона за разтуряне на политическите партии, единият след 19 май1934 г. и другият - от 27 август 1947 г. за разтуряне на Български земеделски народен съюз "Никола Петков". Имаме два закона за отменяне на законите, с които се разтурят политическите партии, единият от които е непосредствено след 9-и септември, и другият - отпреди няколко дни, както знаете, приет от Деветото Народно събрание. Казвам това, за да посоча, че ние нямаме собствен национален опит в правната уредба на политическия плурализъм. Разбира се, има опит вън от България и това е, което трябва да направим сега, когато се основаваме и на собствения си фактически опит и на опита, който чуждите законодателства са натрупали в тази насока. Това, което струва ми се трябва да направи преди всичко законът, е да осигури равни възможности за развитието на политически партии в рамките на Конституцията и законите на страната.
Сутринта другарят Луканов говори, че партията повече не се стреми към никакъв монополизъм във властта. Мисля, че трябва да бъде продължено и по-нататък: Българската комунистическа партия не се стреми към никакво надмощно, по силата на закона, положение в политическата система на Народна република България.
И, ако има въпроси, по които трябва конструктивно да обсъждаме тук, това са основни идеи, да правим банка на идеи за бъдещата уредба на този закон, защото без този закон ние не може да отидем на изборите. Дали те ще бъдат след малко или след повече месеци, във всеки случай един от основните пътища, който ще ни поведе към свободните демократични избори е и наличието на закон за политическите партии в Народна република България.
На второ място, за избирателния закон. Струва ми се, че един от въпросите и основният въпрос, който стои пред бъдещата уредба на избирателното право, е въпросът за избирателната система, която трябва да възприеме законът. Досега в нашата страна многогодишно и десетилетно е прилагана мажоритарната система. Нека всички с общи усилия, с оглеждане на опита, който имаме в периода 1944-1947 г., да преценим коя е избирателната система, която отговаря на традициите на българския народ и ще осигури в най-голяма степен свободния изказ на мнение при определяне на състава на висшите и на местните органи на държавна власт. Затова в рамките на тази дискусия предлагам и обсъждането на въпроса за избирателната система, върху който трябва да се изгради законът.
И две думи, за да приключа по този въпрос - става дума за промените, които се предлагат за обсъждане в законопроекта за изменение на Конституцията. Няма да се спирам на бележките, които бяха направени от представителя на Българския земеделски народен съюз. В реплика беше показано, че в това отношение трябва по-точно да боравим с текстовете, особено, когато се позоваваме на тях и на Конституцията. Но два са основните въпроса.
Първо, за състава на Народното събрание.
Проектът за изменение на Конституцията предлага на обсъждане създаването на един работещ постоянно парламент на Народна Република България, в състав от 300 народни представители, което съчетава според проекта, от една страна, професионализмът в работата на парламентаристите, и от друга страна - изискването за оперативност, за деловитост в неговата работа и за разпределяне на народните представители между увеличаващия се брой на постоянни комисии на Народното събрание.
Съществена новост в този законопроект е предложението за премахване на Държавния съвет и преминаване към избор на председател на републиката като висш орган на държавата, който изпълнява редица правомощия, които са посочени в новите разпоредби на Конституцията.
Искам само пътьом да съобщя на членовете на "кръглата маса", че след публикуването на законопроекта от 24 юни в Народното събрание пристигат предложения за изменение, за допълнение на този законопроект и следователно идеята за неговото народно обсъждане вече живее на практика и ще бъде особено полезно при по-нататъшната работа върху законопроекта, ако и от "кръглата маса", от отделни участници, или от цялата национална "кръгла маса" пристигнат бележки и предложения по законопроекта.
И последния въпрос - за правовата държава.
Изграждането на правова държава е преди всичко едни дълготраен процес и мисля, че никой от нас не си прави илюзии, че с едно решение било на национална или на каква да е друга "кръгла маса", или на Народното събрание, може да бъде декретирано създаването на правова държава. Създаването на правова държава може да бъде закрепено като линия в развитието на държавата и на обществото, но неговото създаване ще ни струва много време на всички и сигурно и на тези, които след нас ще работят.
Създаването на правова държава предполага преди всичко основна реформа на цялото наше законодателство, във всички негови отрасли, като се започне от конституционното законодателство - с изработването на новата Конституция като задача на новото Народно събрание, и се премине към реформата на текущото законодателство, което ще бъде създадено въз основа на нея. И все пак, както неотложна задача струва ми се, че стоят актуални проблеми и пред сегашното Народно събрание.
Става дума преди всичко за някои неотложни промени в наказателното законодателство и освобождаването на наказателното законодателство от прекомерност в санкциите, от които в неговото последователно развитие от 1968 г. то се е отрупало.
Последната сесия на Народното събрание даде израз на разбирането си чрез промени в Наказателния кодекс и чрез амнистията, включително и чрез освобождаването от изтърпяване на наказание, което проведе.
На второ място, един от неотложните въпроси в областта на нашето наказателно законодателство е въпросът за по-голяма правна защита на обвиняемия в наказателното производство. В това отношение също така изоставаме и е въпрос на по-спешни и по-бързи мерки. Разбира се, по-нататък има редица други закони, които имат нужда от спешна промяна. Това , което предлагам като идея за обсъждане от националната "кръгла маса" е до края на мандата на това Народно събрание да се направи една програма по приоритети на законите, които следва да бъдат приети да края на мандата на Народното събрание. Имам предвид тяхното степенуване по време на приемането им с оглед на политическата обстановка в страната.
По-нататък стои въпросът за реформата на съдебната система и т.н.
Позволявам си в заключение да кажа две думи само по въпроса за деполитизацията на съда и прокуратурата.
Въпросът може да смятаме за решен що се отнася до армията, милицията, въоръжените сили и другите войски в Народна република България с Указ љ 126 от м. януари на тази година.
Мисля, че трябва да правим разграничение между два въпроса. От една страна, премахването на партийни организации на различните политически партии в съдебните и прокурорските учреждения. Смятам, че в навечерието и на юридически политически плурализъм, а вече и на фактически съществуващ политически плурализъм, от една страна, от друга страна - при новата роля и място на съда и прокуратурата в условията на правова държава, този въпрос може и според мен би трябвало да бъде положително решен.
Друг е въпросът за това, да разрешаваме на лица, които работят в тези учреждения да членуват в политически партии. Смятам, че този въпрос опира в едно друго основно право на гражданите - правото им да мита политически убеждения, да изповядват тези политически убеждения и да се присъединяват към политическа партия, която отговаря на техните политически убеждения.
Ако решаването на първия въпрос е закон, който несъмнено трябва да бъде решен със закона за политическите партии, решаването на втория въпрос по същество би представлявало според мен ограничаване на други основни права на гражданите, свързани с членуването им в политически партии и изповядването на политически убеждения. Благодаря ви.

 
 
Продължение...

 
Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка  

 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието