Стенографски протокол
 
 Кръглата маса
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

29 януари'90 
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18

     

    НАЦИОНАЛНА КРЪГЛА МАСА

    Първо пленарно заседание

    НДК, зала № 6

    29 януари 1990 година, начало 10:00 часа, край 14:30

    /продължение/

       МИХАИЛ ИВАНОВ:
    Комитетът за национално помирение най-напред иска да благодари на ръководствата на Съюза на демократичните сили и на Българската комунистическа партия за предоставената възможност да участвува на "кръглата маса". 
    Тъй като са възможни недоразумения, две думи за положението на Комитета сред останалите обществено-политически сили. 
    Съгласно чл.1 от неговия устав, Комитетът за национално помирение, първо, е необвързан и независим както от държавните органи, така и от съществуващите партии и сдружения. Второ няма политически амбиции. По време на избори за централни и местни органи на властта той не издига свои кандидатури и остава неутрален. Трето, сътрудничи с всички обществени сили, които споделят както неговите цели, така и средствата за тяхното изпълнение. 
    Трябва да се подчертае, че още от самото начало на съществуване на Комитета неговите идеи намериха подкрепа от страна на ръководството на Съюза на демократичните сили, с което ние установихме ефективно сътрудничество. Идеите за помирение, разбирателство и обединение на българския народ получиха и получават подкрепа и от страна на новото ръководство на Българската комунистическа партия, така че и с тази страна на "кръглата маса" ние също сътрудничим. 
    Член на Комитета за национално помирение може да бъде всеки, който споделя неговия устав, независимо от своята етническа, религиозна и политическа принадлежност. Сред нас има както много членове на Съюза на демократичните сили, така и много комунисти. Ще добавя още, че в нашата делегация участвуват Спартак Гавазов - представител на турската етническа общност и Фани Хаджиминева - представител на говорещите български език мюсюлмани. Както виждате, на нашия комитет би най-подхождала една действително "кръгла маса". Нашата делегация е тук, за да се включи в разискванията по различните аспекти на националния проблем - разглеждано в по-тесни рамки, а именно като проблемна отношенията между съществуващите у нас етно-културни и религиозно-културни общности. Навярно е още рано да се правят окончателни оценки, но досега тази тема присъствува много слабо в направените изказвания. Ние чухме около две изказвания, и от главния мюфтия беше много силно акцентиран този въпрос. Изглежда продължава да оказва влияние стресът, преживян от всички ни през първата седмица на тази година 
    Като че ли за мнозина с декларацията, изготвена от Обществения съвет и приета от Народното събрание на 15-и януари, най-острите ръбове са загладени и сега, когато се води разговор за бъдещата политическа система, проблемът на междуобщностните отношения може да не присъствува. Комитетът за национално помирение намира една такава позиция за погрешна. Необходимо е да се намери нужният такт и нужното политическо мъжество, и разговорът по националния проблем да продължи без прекъсване. Най-малкото по две причини. Първо, не е възможно да се изгради по законодателен път една демократична политическа система на нашето общество, ако в тази система не е отчетено съществуването на различните етнокултурни и религиозно-културни общности, не са отчетени техните специфични интереси, не са регулирани техните взаимоотношения.

    Демокрацията изисква да бъдат защитени еднакво правата на всички в страната като цяло, така и в отделните нейни райони със смесено население. Това е и пътят за по-нататъшното обединяване и сплотяване на българския народ. Второ, една от централните теми на "кръглата маса" е темата за бъдещите избори и това е напълно разбираемо. Но какво би се получило, ако се пристъпи към избори, а това значи и към предизборна борба, преди да са получили своето разрешение най-острите проблеми на междуобщностните отношения, оставени в наследство от предишния режим?
    При такава ситуация голяма ще бъде вероятността тези проблеми да вземат централно място в предизборната борба. Би възникнала сериозна опасност от възбуждането на националистически страсти, а това в крайна сметка би могло да предизвика силно отместване на нашия политически живот надясно. Под "надясно" тук разбирам: в посока на недемократизъм, в посока на национализъм.

 
От такова развитие не би трябвало да са заинтересовани и двете преговарящи страни на тази маса и в последна сметка, което е най-важното, това не е в интерес на нашето общество като цяло. Имайки предвид всичко това Комитетът за национално помирение смята, че обсъждането на "кръглата маса" на проблема на междуобщностните отношения не трябва да изостава от обсъждането на останалите проблеми, свързани с нашето обществено устройство.
След тези разсъждения от по-общ характер, ще премина към поставянето на някои конкретни въпроси, имащи по наше мнение важно значение за непосредственото бъдеще.
Първо. Съгласно т.4 от Декларацията на Народното събрание по националния въпрос, правото на гражданите на свободен избор на име трябва да се уреди със специален закон, който да се приеме до края на февруари. Ние смятаме, че е много важно този срок да се спази, като работата по изготвянето на закона се следи по подходящ начин от "кръглата маса".
Второ. Съгласно т.10 от същата декларация, трябва да се създадат необходимите съдебни и административно-правни гаранции за защита на правата, свободите, сигурността, спокойното живеене и интересите на по-малобройната в етническо отношение част от населението в даден район, община или селище. Срок там не е поставен.
Разумно е подготовката на този закон да се осъществи без забавяне, като той бъде приет достатъчно време преди изборите по причини, които изложих по-горе. И тук участието на "кръглата маса" е необходимо.
Трето. Комитетът за национално помирение изразява своето недоумение и безпокойство по повод състава на парламентарната комисия за изработване на цялостна програма за провеждане на трайна национална политика под ръководството на председателя на Държавния съвет Петър Младенов.
Така например, включените в комисията представители на турската етническа общност Камен Калинов, Андрей Андреев и Ася Емилова са известни като активни поддръжници на така наречения "възродителен процес". Те, както и другите народни представители от турската етническа общност Орлин Загоров и Асен Севарски, не се ползуват с уважение сред българските етнически турци. Неотдавна колективът на в."Нова светлина" гласува вот на недоверие на своя главен редактор Камен Калинов. Може да бъдат посочени и други аналогични примери.
Нашият комитет смята, че всички членове на парламентарната комисия, като те могат и да не бъдат непременно народни представители, трябва да бъдат хора високо компетентни и да се ползуват с необходимото обществено доверие. Те трябва да бъдат безпристрастни и безкомпромисни при изработването на една дългосрочна и разумна национална политика, а това изисква да не са били ангажирани с погрешните кампании по националния въпрос в миналото. Ето защо ние предлагаме съставът на комисията да се преразгледа отново, той в значителна степен да се обнови, като в него широко бъдат представени авторитетни представители на обществеността, както това е посочено и в декларацията на Народното събрание, включително и ползуващите се с действителен авторитет представители на турската етническа общност, а също и на другите общности.
Четвърто. Комитетът за национално помирение поддържа направеното от народния представител Веселин Андреев и подкрепено от Андрей Луканов на последната сесия на Народното събрание предложение - към комисията по допуснатите деформации и нарушения на законността да се оформи пето направление - за извращенията спрямо тюркоезичното и мюсюлманско население, допуснати от Тодор Живков и неговото обкръжение.
За да настъпи истинско национално помирение и разбирателство е необходимо нашият народ да научи цялата истина.
Пето. Нашият народ поддържа направените пред Народното събрание от Комисията за защита на обществените интереси и правата на гражданите предложения, изложени от секретаря на комисията - д-р Владимир Калайджиев. Тяхната същност е да се помогне на загубилите през лятото на миналата година жилищата си, да си ги възвърнат, или ако това е невъзможно, да получат нови. На останалите без работа, да бъдат възстановени на своите места, или ако това е невъзможно, да им се предложи друга подходяща работа. На учащите се, които са прекъснали образованието си, да им се даде възможност да продължат да учат.
Ние сме убедени, че справедливото решаване на тези въпроси ще бъде проява на хуманно отношение от съответните власти и би спомогнало за предотвратяването на бъдещи социални напрежения.
Благодаря за вниманието.
 
Благодаря и аз за изказването.
Преди да прекъснем, тъй като съгласно процедурните споразумения, ние можем да заседаваме на ден до 4 часа, ако не възразявате - следобяд да направим второ заседание от час и половина.
 
Следобяд имам заседание на Министерския съвет и ако е възможно, да продължим чак на 6-ти, както предложи другарят Луканов. Ако не, някои от нас ще отсъствуват от следобедното заседание.
 
Другарю председател,
Аз също бих се присъединил към това предложение на другарката Светла Даскалова. Вие знаете, утре започва конгресът на партията. Те трябва да се подготвят. Това първо, и второ, наистина следобяд правителството обсъжда твърде важни въпроси, на които персонално министрите трябва да бъдат. И аз Ви моля, ако е възможно, да дам 10 минути почивка и да продължим още един час и половина, и да завършим.
 
Прието. Има предложение за 15-минутна почивка.
 
 
Продължение...

 
Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка  

 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието