КРЪГЛАТА МАСА
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

26 март '90
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

 

Национална кръгла маса

Второ пленарно заседание

НДК, зала № 6

26 март 1990 г., начален час - 9:36

      (продължение)

Р. КАРАДИМОВ: Другарю Председател, Може ли само реплика?

Аз мисля, че можем да успокоим тона. Мисля, че става въпрос за недоразумение. Все пак това, което казва Емил е хубаво, но то не е материя законова. То е въпрос наистина на споразумение. От тази гледна точка аз също не знам закон, в който да е влязло такова изискване. Това е въпрос на конкретно споразумение, което винаги може да се постигне. Освен това, тъй като разбирам, че се ориентираме към това утре да се обсъждат системите, аз няма да коментирам нашата позиция по избирателната система, която е най-удачна, но бих желал да обърна вашето внимание на един проблем, който лично мен много ме тормози. Когато господин Трифонов говори за това, че става въпрос за закон за избор на Велико народно събрание, аз искам да предупредя уважаемите дами и господа, че ако действително е така, ние нямаме никакво основание да го обсъждаме сега. И не можем да започнем неговото обсъждане по-рано от един месец, тъй като Великото народно събрание като правна фигура не съществува в нашата Конституция и означава, че в сряда най-рано то може да бъде предложено на Народното събрание като поправка в Конституцията, да има такова, с определени функции. Ако това обаче стане, то силата на чл. 143 от същата Конституция, решението може да бъде взето не по-рано от един месец след неговото внасяне, което означава 28 април, както разбирате. Това означава, че час след като на 28 април Народното събрание евентуално се произнесе дали да промени Конституцията и да внесе фигура за Велико народно събрание, тогава може да се обсъжда избирателният закон за това Народно събрание. Иначе предпоставяме решението на самото Народно събрание. И тъй като господин Трифонов каза, че това, ако не се има предвид, все едно, че не обсъждаме нищо, затова аз мисля, че това трябва да се вземе предвид, тъй като това беше част от аргументацията за пропорционалната система. Каза се, че имаме предвид Велико народно събрание, но ние не знаем дали след един месец нашето Народно събрание ще гласува такава фигура в Конституцията. Все пак нашият парламент в момента... Търновските учредители..., не са търновските учредители, които да могат да си приемат поправката за Конституцията и веднага да се обявят за Велико народно събрание. Този въпрос според мен е много важен, тъй като очевидно част от позицията, която защитава Съюза на демократичните сили, той аргументира до голяма степен и пропорционалната система при избор на това събрание. Благодаря.

Ф. БОКОВ: Една реплика само, ако обичате. По повод на това, което беше законно тук от г-н Симеонов, г-н Кошлуков. Предполагам, че опозицията ще бъде безкрайно изненадана, ако разбере, че ние сме чували какво е това Конприхенсибъл систьм, но аз имам такъв въпрос. Защо примерно трябва да бъде тази организация младежка, а не женска, или да речем пенсионерска? Какви са съображенията в този смисъл? Един момент, нека да задам въпроса и тогава ще отговорите.

Вторият ми въпрос е, когато се правят такива системи, би следвало да има изискване резултатите от тези 10 окръга да не се обявяват дотогава, докато не е завършило гласуването, поне така е в тези страни, където аз съм наблюдавал приложението на една такава система, за да не се въздейства върху резултатите на изборите.

И трето г-н Симеонов казва, че тяхната страна на масата няма достатъчно сили, за да осигури присъствието на техни хора във всеки избирателен район. Означава ли предложението да се поканят чуждестранни наблюдатели и свързано ли е то с някакво искане да си внесем малко опозиция от чужбина при това положение?

П. СИМЕОНОВ: Не разбрах последното.

Ф. БОКОВ: Означава ли, че ще трябва да си внесем опозиция от чужбина, за да може да наблюдаваме дали изборите са верни. Никой не спори по това, че изборите трябва да бъдат честни и почтени. И ние не спорим по този въпрос.

ЕМ. КОШЛУКОВ: Бих отговорил на първия въпрос. Аз предложих...    

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Вижте какво, аз ви моля да дадем думата и на други делегации. Вие непрекъснато вземате думата. Тук има хора, които още не са взели отношение. Изложете своите съображения, и дайте възможност и на другите да говорят.

ЕМ. КОШЛУКОВ: Простете, беше зададен въпрос, затова попитах дали мога да отговоря?

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Разбира се, заповядайте.

ЕМ. КОШЛУКОВ: Аз предложих да бъде младежка организация, тъй като младите хора са едни от тези, които не са чак толкова забъркани със системата, но ако вие предлагате интелектуална, женска, или друга, аз нямам нищо против. Въпросът е тя да бъде организация и да бъде независима. Благодаря.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: И аз благодаря. Да продължим нататък да работим, д-р Желев, тъй като сега е точно 9.11 часа, имаме още един проект да обсъждаме. Какво смятате?

Ж. ЖЕЛЕВ: Ами може би по тази точка вече се изясниха позициите. Ние тук явно сега няма да вземем решение, остава да го вземем тогава утре.

ПРЕДС. А.ЛИЛОВ: Освен да направим едно заседание закрито утре до обяд, ако не възразявате, защото остана още един законопроект, или да продължим да заседаваме тази нощ? Какво предпочитате?

Ж. ЖЕЛЕВ: За законопроекта бихме могли да продължим.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Нямаме възражения. Нашата делегация ще приеме всяко ваше предпочитание. Ако искате да продължим тази вечер, или да работим утре сутринта.

Г. АВРАМОВ: Мисля, че няма смисъл да продължаваме, ако можем да стигнем до решение. Както гледам, ние не можем да стигнем до никакво решение по нито един въпрос .Как да направим така, че да доближим нашите позиции?

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Беше предвидена процедура как да постъпим, но тя не се състоя за съжаление. Какво да правим сега? Такава е реалността.

Д. ЛУДЖЕВ: Имам едно предложение, ако обичате. Тъй като все пак в закона за изборите има една част, която е обща, независимо от системата, която ще се приеме, нека да се правят предложения конкретни, както се направиха досега, свързани с тази обща част, за да могат поне да се уточнят от хората, които работят по този въпрос. Има и други предложения, някои пропуски и т.н. За да има известна готовност просто, мисля, че ще бъде нещо по-работно, за утре, да се продължи, да се стъпи на нещо по този въпрос за избирателния закон.

Мисля, че все пак би трябвало да се кажат някои становища по законопроекта за добавките в Конституцията, тъй като са много важни тези неща. Тук само използвам случая да вмъкна, че този юридически аргумент, той е и верен, и неверен, като ние явно сме се хванали сега в момента да внасяме някои промени в сега действащата Конституция. Щом сме се хванали с това нещо, ще го правим. А оттам нататък ще се види Народното събрание как ще действа.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Аз бих искал да ви направя едно предложение, дами и господа, в знак на конструктивност и на желание да постигнем някакъв резултат. Дали не би било добре сега, примерно някъде до 10 часа да разменим мисли и по другия закон, тъй като те са много свързани и след това да възложим на контактната група тази нощ да работи и на базата на тази дискусия, която не е чак толкова различна, колкото изглежда на пръв поглед, струва ми се, не е чак толкова антагонистична, да ни предложи утре да речем съответни формулировки, които биха задоволили и двете страни на масата. Ако и вие преценявате така въпроса, разбира се. Как мислите?

КР. НЕВРОКОПСКИ: Г-н председател, аз да внеса една яснота, ако разбира се, мога да успея, от името на нашата делегация. И аз имах намерение и смятам, че утре трябва да се изкаже някой от представителите на тази страна на масата, но смятам, че ние не опираме, не слагаме пръста в раната. Ние се отдалечаваме от два съществено важни въпроса какво Народно, какво Велико. Аз смятам, че по този въпрос, ако ние не постигнем споразумение, не можем да направим никаква крачка. Велико или Народно? Обикновено, извинявайте, уморени сме, събота и неделя не сме почивали, някои от вас знаят сигурно. Просто е невъзможно да вървим нататък и да разсъждаваме, а да излагаме съображения, да ви убеждаваме, или вие нас обратно, асоциацията да върви в тази посока, щом ние няма да се обединим около идеята какво събрание ще избираме. Щом по това не постигнем съгласие, аз смятам, че всичко ще е само излишни приказки.

На второ място ние се допряхме до въпроса за системата на изборите, на какъв принцип, да не казвам по каква система. Тук, на отсрещната страна, не зная представители от Отечествения фронт ли са, или от активните борци, говорят да вземем да гласуваме. Няма място за такова нещо. Аз смятам, че при нашите български условия да говорим за смесена система, то е почти абсурдно, дори, ако погледнем нещата в светлината на онова, което се предлага със законопроекта. Той изобщо не подлежи на спор, че да става дума за смесена система. То си е чисто мажоритарна система, с един коректив от една четвърт ли е, но да не влизаме в подробности, когато предложим съображения. Но аз за себе си сега, понеже не сме слушани, искам да споделя с вас, с представители на Българската комунистическа партия. Миналият път, когато излагахме съображения от името на нашата делегация, не на БЗНС „Никола Петков", от името на СДС, ние ви предложихме и сега пак поставяме на вашето внимание, г-н председателю, давате ли си сметка, ако вие наистина сте убедени, че 175 мандата могат да бъдат подарени на СДС с нашето убеждение, че ние ще вземем 50 + 1 при положение, че се обединим за тези 175 мандата, да бъдат избрани на принципа, обикновена, просто мажоритарна система, който вземе повече? Освен, че е крайно несправедливо, един наш депутат в рамките на мажоритарната система да получи 36, а всички други останали да получат по 10-15, но общо да бъдат 46, 56 към 60 и да не получат нищо. Това е другата страна на въпроса, но аз политически поставям въпроса, ако вие сте убедени (господин Лилов напусна миналия път по служебни причини залата нашата Кръгла маса) и тогава казах, ако вие сте убедени, че сте в положението на Солидарност в Полша преди 2-3 години, когато комунистическата партия се съгласи анблок (просто аз тогава за себе си без да съм специалист-политолог, се учудих как се съгласяват), но смятам, че Комунистическата партия в Полша си даде сметка, че имаше едно споразумение предварително за Народно събрание, за Сейма и отиде на избора за мажоритарна система при разделени окръзи 100, точно. И участва за изборите за Сената и загуби, погром, 99 мандата бяха взети от Солидарност. Ако вие сте убедени, че сте в положението на Солидарност, независимо от условията, които съществуват сега за произвеждането на изборите, че на този принцип може да гарантирате, ако приемем, мажоритарния принцип ще бъде обикновено който вземе повече, или да повторим изборите 50 +1, да вземете 175 мандата, аз ви уверявам, че това няма да стане. И аз смятам тук да се обединим, да излезем от този омагьосан кръг. Опасно е, г-н Мръчков, вие като специалист и като консултант, аз ви призовавам без да имам право, а да ви помоля, да кажете на нашите представители това е твърде опасна и рискована операция да прибегнем към мажоритарна система и то при положение, че вие предлагате обикновено Народно събрание (250 мандата, 175 да бъдат избрани на принципа на мажоритарна система). Това е опасна операция по тези съображения без да излагам други.

И още една бележка. Защо трябва да ви убеждаваме, тук, че личностните качества при едната система (утре като взема думата по този въпрос ще имам време да изложа съображенията си), но защо ние не се съгласим, че при българските условия не може да има никакво съмнение, че по-справедлива система, казвам при специфичните, сложили се български условия сега, вие знаете за какво става дума и ние трябва понякога да напомняме, защото вие се дистанцирате от известни порядки и известни престъпления, за които е реч в множество ваши изявления от ваши висши представители. И затова не искам да напомням за това, но аз казвам, може ли да има спор господин професоре, че не говорим за корективите за едната и другата система, колкото и да е смесена, колкото и различни видове да има, но може ли да има съмнение, че огледалото на отражението на всички политически сили, които представляват един народ, в частност сега за българския народ няма да намерят най-справедливо изражение в пропорционалната система? И отделно от това, корективът за 4-5%? И другото, което е особено важно, на което вие представителите на Комунистическата партия многократно обръщате внимание и ние трябва да се съобразим да го вземем това, предвид в името на консенсуса, в името на националното единство, в името на мирния преход и така нататък, но важното е, че не може смятам, аз няма да употребя този израз за спекулация, няма място. Ние говорим открито, не може да има никакво съмнение, че стабилитетът може да бъде по-голям при пропорционалната система, макар вие да подчертавате многократно, че през мажоритарната система би се постигнал един по-голям стабилитет, защото в парламента ще влязат сили, които са по-големите сили, така да се каже, те ще имат болшинството. И естествена реакция е, естествена последица е за един по-голям стабилитет, но когато това може да бъде постигнато при един по-силен колектив, могат пак политическите сили да гарантират стабилно правителство. Отделен е въпросът, че председателят на републиката или президентът с онези функции, които се предлагат с това изменение, могат да бъдат известна гаранция и така нататък. Аз смятам, не трябва да се рискува с мажоритарната система, когато ние сме убедени, че искаме в този парламент да намери и това отражение, представителите на тези сили, които претендираме този спектър, който представлява в голяма част политическите сили в нашата страна. Благодаря за вниманието.

Смятам, че тези въпроси са най-съществените и вярно сега ще опрем до другия въпрос, но той е свързан с Избирателния закон. За президентските функции, за председателя на републиката, за предлаганото изменение. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: И аз ви благодаря, господин Неврокопски. Искам само да ви кажа, че точно заради това предложих да обсъждаме и другия законопроект, тъй като той третира въпроса, който вие поставяте, а именно характера на Народното събрание. Заради това предложих да разменим и по него мисли, за да дадем възможност на контактната група да работи през нощта. Как можем да решим този въпрос, когато още не сме пристъпили към разглеждане на законопроекта?

Що се отнася до нас дали сме в позицията на Солидарност, аз и миналия път ви казах, че ние не правим никаква връзка и аналогия със Солидарност, ние сме в позицията на нашата партия. Съзнавам риска, възможно е наистина вие да спечелите тези 175 места. Като реши народът така, ние ще приемем това, което реши народът и няма никакви опасности от гражданска война, за каквато някой тук си позволи да говори.

Д. ЛУДЖЕВ: Искам само да кажа нещо. Мисля, че няма никакъв смисъл да се прехвърля работата в контактната група, мисля че ще бъда подкрепен от съпредседателя на контактната група, тъй като ние се напатихме най-много засега и мисля, че ако ще ползваме примера на Полша, аз съм го казвал там, сега ще го повторя тук те се затвориха 53 дни, имаха едно открито заседание в началото и едно закрито накрая, постигнаха някакво споразумение. Но нека да ги решаваме въпросите тук, тъй като мога да ви кажа, че всички въпроси, които се обсъждат в контактната група, след което се стига до някаква формула, след това се репродуцират отново и в ръководствата, предполагам и вашето, и нашето, и както се вижда, на Кръглата маса. По-хубаво нещата да се изчистят тук, ако трябва действително да се работи докато може да се работи. Но да се вземе някакво решение.

Използвам случая да кажа, че има възможности да се говори. Тук някак си много грубо се изложиха системите пропорционална или смесена с мажоритарно излагане. Например, отчитайки точно тези неща, давам го само като пример затова, че може да продължи диалога, отчитайки, че действително е необходимо да се покажат и личностите, предлагаме такива райони 50 до 100 района, в едно такова движение, където би могло най-малка листа, която ще се движи от 10 до 5 човека и в тази листа съответно да има възможност да се покажат лицата, които се избират. Те няма да бъдат чак толкова непознати, най-общо казано. И освен това на всички ни е известно, че избирателна кампания се прави в края на краищата от физически лица, които ще я водят. Това е едно.

Второ, съществува възможността за преференциален избор на гласоподавателя по много проста система да кажем с подчертаване на името, което той предпочита и така нататък. Това са все елементи, отиващи към предимствата на мажоритарната система.

Има и други възможности. Да кажем тук се прояви голяма грижа за независимите кандидати. Ами може да потърсим, възникна такава идея по време на работата в контактната група и на работната група, за създаване на отделни листи на независими кандидати по райони, за да може малко да се защитят те и да имат възможност за получаване на определена политическа сила. Проблемът е друг, според мен. По същият начин стоят и редица други въпроси да кажем за комисии, за някаква допълнителна организация на наблюдаване на изборите. Проблемът е тук как да процедираме фактически, защото ако останем само на ниво пропорционална най-общо и другото – смесена може би с мажоритарна, с преимущество на мажоритарния принцип, няма да можем да мръднем и явно, че трябва по някакъв начин да се процедира при това обсъждане. Също мисля, че трябва да се разгледат поне централните въпроси около добавките в Конституцията, като така е, свързани са тези въпроси. Не можем да ги откъснем поне на сегашния етап. Затова предлагам да приключим сега поне в този план. Впрочем в контактната група това се предвиждаше, че ще продължим до късно. Аз пак повтарям, не знам какво е мнението на г-н Пирински, но аз мисля, че ние не можем да поемем тази отговорност отново в контактната група да водим тези разговори.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Ами да чуем г-н Пирински. 

Г. ПИРИНСКИ: Уважаеми участници, на мен ми се струва, че наистина по-нататъшната работа ще има смисъл, ако страните разгледат и оценят рамките на възможния компромис. Това може да стане, ако обсъждаме основните въпроси, които са пред нас без да изпускаме нито един от тях от поглед, имайки предвид действително, че нямаме време нито да пренасяме заседанията и да чакаме те да бъдат предавани по радиото, като по такъв начин призовем обществеността да предложим на обществото такъв пакет от договорености, които да позволят да протече и по-нататък гладко, доколкото е възможно гладко, процесът на този преход, за който всички говорим. В контактната група ми се струва ние съумяхме да очертаем тези възможни параметри на взаимно приемливото решение, което се надявахме, че би могло да помогне на тази дискусия, днешната, тъй като всички разбирахме и разбираме, че тя е особено важна, бих казал възлова.

В изказванията си г-н Трифонов спомена въпроса за Велико народно събрание. Г-н Дертлиев отбеляза в своето изказване, че ние трудно можем да си представим точно какъв състав ще има то. Ще бъде ли то управляемо, в смисъл на самоуправляемо. Това бяха едни от съображенията, които обсъждахме и които влизаха в нашите разсъждения, когато се мъчихме да си представим рамките на споразумението, което можем да постигнем. Във връзка с тези съображения ние и преди в изказването на другаря Лилов и на контактната група споделихме, че в крайна сметка не най-важно е названието на Народното събрание, което ще изберем, ако се разберем по същество какви ще бъдат неговите функции и ние подчертахме нашето разбиране, че то ще бъде едно Народно събрание преди всичко, което ще се занимава с конституционната уредба на новото плуралистично общество. Споделихме и разбирането, че то трябва да бъде съставено по начин, който да му позволи сравнително бързо да приключи своята работа, ставаше дума да определим един или друг срок, в състав, който ще бъде, както се изрази д-р Дертлиев, струва ми се, управляем, то ще може да организира една смислена работа. Цифрата 500 ми се струва, че ние я изключихме от нашите разсъждения като цифра, която явно надхвърля сегашните възможности, ако щете и физически, на залата на парламента, но и нагласата ни, и готовността ни в такъв състав да работим смислено и организирано, независимо от това, какъв калибър хора ще бъдат привлечени в Народното събрание. И разсъждавайки върху този проблем, споделихме разбирането безусловно, че докато Народното събрание се посвещава предимно и изцяло на своята народотворческа функция, ни е необходима изпълнителска власт, която да бъде достатъчно и авторитетно подкрепена от един президентски институт, който, както беше изложено и в началата на днешното заседание, да играе ролята на арбитър и гарант на нормалното текущо функциониране на държавата, на нейната национална сигурност, териториална цялост и международни ангажименти.

Ако се върнем към тези въпроси и ги разгледаме в тяхната обективна и явна взаимовръзка и ако сме готови да търсим тези допирни точки, които да ни позволят подобно на политическото споразумение, което сключихме по политическата система, което не бива да се разглежда като нещо друго освен като един много сериозен ангажимент на всяка от договарящите се страни, включително и по тези въпроси, които П. Симеонов постави за ангажимента за едни достатъчно честни и свободни избори, за едно лоялно партньорско отношение в развитието на политическия процес в страната. Ако сме в състояние по подобен начин да подходим към проблемите, които сега са пред нас и ги разгледаме като проблеми, при които трябва да се постигне един баланс взаимноприемлив, с който всяка от страните би могла да живее и да работи занапред, има смисъл да стоим колкото е необходимо време. Ако обаче стремежът е да обосноваваме едни или други позиции така, както ги разбираме, без оглед на търсенето на тези допирни точки, би било безпредметно нашето по-нататъшно присъствие тук. Това е в отговор на въпроса на другаря Лилов как мисли партньорът на Д. Луджев в контактната група.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Да, благодаря на г-н Луджев и на др. Пирински. Вижда се, че те не щат да се заемат по-нататък с подготовката на текста. Не ни остава нищо друго, освен да продължим, д-р Желев, мисля.

Ж. ЖЕЛЕВ: Има да кажем и такъв вариант да започнем утре от 9.00 ч. Открито. Тук можем и да нарушим малко приетата процедура, да заседаваме утре повече от четири часа.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Да, ние сме съгласни. Става дума за едно дообедно закрито заседание, доколкото ви разбирам. Така ли?

Ж. ЖЕЛЕВ: Не, за открито. Да започнем с открито заседание.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Да, но ние не можем да намерим тук решение в един делови закрит вид, мислите ли, че утре можем да намерим решение?

Г. ПИРИНСКИ: Да си приготвим речите тогава.

Д. ЛУДЖЕВ: Може би през нощта ще поразмислим насаме.

Ж. ЖЕЛЕВ: А утрото е по-мъдро. Сега хората са уморени и имам това усещане. Общо взето позициите станаха ясни.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Ние въобще не обсъждахме въпроса за характера на събранието и за президентската институция. Два въпроса кардинални. Той е прав, г-н Неврокопски.

Ж. ЖЕЛЕВ: Ние смятахме, че въпросът за характера на събранието е решен. Но се оказа, че това не е така.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Те нали са предмет на другия документ. Там има два основни въпроса единият е характерът, другият е президентският въпрос. Аз лично се надявам, че можем да намерим решение и по двата въпроса, както например при консултацията го намерихме. Но понеже се случват много неща, не съм съвсем сигурен дали е така.

КР. НЕВРОКОПСК1/1: Бихме допълнили, че те са три въпроса – системата, видът на събранието и характерът на президентска, председателска институция – ние ползваме другата, другия израз. Така че са три въпроса. Но сме вече уморени.

Сега и един друг въпрос, без да се смущаваме. За вас не знам дали има значение, дали го вземате предвид, но нас (при срещи, при които уведомихме наши приятели и симпатизанти, че ще има закрито заседание) започват някак си да ни подозират защо сме закрити. И ако утре продължим закрито.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Нали говорихме, че политиците трябва да поемат рискове, трябват смели мъже. Мисля, че това беше една добра постановка. Но, както решим, така ще постъпим.

ЙОРДАНОВ: Извинявайте, г-н Лилов, струва ми се, че закритите заседания носят един привкус, или аромат на конспиративност, налаган дълго време и като стил на вашата партия. (Смях, оживление.)

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Ако не се лъжа, вие предложихте този характер на масата и ние го приветствахме, защото това е деловият начин на работа. Но ако вас ви подозират в едно конспиративно съглашателство с БКП, то ние сме готови да помогнем да се ликвидира тази работа.

Е. КОНСТАНТИНОВА: Г-н Лилов, колкото по сме уморени, толкова по сме изнервени и по-трудно ще се разберем, според мен. И аз предлагам утре да продължим, но все пак сега, ако може, поне така в основни линии да се разберем до каква степен са ни различни представите за Велико народно събрание и кой ще ръководи страната по това време, докато трае Великото народно събрание. И изобщо да видим вие как мислите, ние как мислим... Поне до десет часа, ако приемете да продължим да разговаряме.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Да, да, разбира се, ние приемаме, но виждам, че вие не приемате. (Смях.)

Ж. ЖЕЛЕВ: До 10 часа би могло, разбира се, ако можем да очакваме някакъв резултат.

Аз лично не възразявам, ако присъстващите смятат, че ще бъде плодотворно разискване до 10 часа да продължим, да продължим, което не отменя другото предложение за другото.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Добре, договаряме се, разискваме до 10 часа. Съгласни ли сте? Това е предложението на г-жа Константинова. Става дума сега да продължим до 10 часа, за да изразим някакво становище по всичките три генерални въпроса.

Кой желае думата? Аз бих помолил при това положение за краткост и моля да не ме упреквате. Кой желае думата?

РЕПЛИКА: Да чуем вашата позиция.

Г. ПИРИНСКИ: Аз ще се опитам отново да я сумирам. Тя беше изразена нееднократно в контактната група и в изложения, които бяха направени на пленарните заседания. Нашето разбиране е както изразихме и пред нашите колеги, и в контактната група, че Народното събрание трябва да бъде парламент, който да се занимае преди всичко с изработването на новата Конституция, едновременно с това и с приемането на другите основни закони, които да позволят избори за местни органи на управление, някои други основни закони, които двете страни считат за особено важни. И така да организира работата, че в определен срок, по който предстои да се доуточним, да завърши тази своя основна задача в изработването на Конституцията, след което пак бяха обсъждани евентуалните варианти по какъв начин тя да бъде приета. Едното предложение бе за приемане чрез референдум, другото от самото Народно събрание. И набелязахме една възможност за потвърждаващ или ратифициращ референдум (това подсказа и Ст. Ганев), тоест да бъде приета Конституцията от Народното събрание с един потвърждаващ референдум, който да ангажира и цялата избирателна маса, всички граждани с права да гласуват приемането на Конституцията. Нашето разбиране е, че трябва да проведем принципа за разделението на трите вида власт на практика законодателната, изпълнителната и съдебната, като едновременно с уточняването на функциите и обхвата на правомощията на Народното събрание и определянето на неговия вид дали ще го наречем Велико или не. Очевидно е, че има основания да се подчертае неговата важна роля в създаването на едно ново държавно устройство в съответствие с нашите разбирания за новия вид плуралистично общество, което искаме да създадем. Едновременно с тези поправки на Конституцията да уредим и президентската институция като институция, която всички разбираме, трябва да функционира в този преходен етап от развитието на нашето общество от гледна точка на плавния преход, на осигуряването на нормална текуща дейност в държавата, на нейните международни ангажименти, съблюдаването на висшите интереси за национална териториална сигурност и суверенитет, разбирайки, че тази институция ще играе една надпартийна роля в съответствие с онзи тип президентски институции, където президентът играе ролята на своеобразен арбитър и гарант за спазването именно баланса на интересите, на правовия ред, който е установен в страната и който поема отговорността да осигурява нормално функциониране на обществото, спазването на обществения ред в интерес на всички граждани на републиката, а не на дадена част от гражданите. По наше разбиране този институт трябва да бъде с достатъчно ясно определен срок на своя мандат и този срок да бъде по-дълъг от един нормален срок на един парламент, имам предвид обикновено Народно събрание и ние говорихме за един срок от около 4 години като срок, който да разгледаме като общоприетия срок за функционирането на един парламент. Тук в скоби отварям едно пояснение, че споделихме и разбирането, че след като, да речем, Великото народно събрание приеме Конституцията, то само би следвало да прецени дали да се разпусне, или да продължи да функционира вече в съответствие с новите си правомощия по Конституцията до края на нормалния мандат, който то би определило в новата Конституция. Имайки предвид, че очевидно избраните чрез едни свободни избори народни представители са в много по-легитимна, както тук се употребява тази дума напоследък, позиция сами да решат, вместо ние да решаваме сега какъв ще бъде срокът на това Народно събрание. Така че Народното събра­ние дали ще се саморазпусне, или ще призове за нови избори, или пък ще продължи да функционира като обикновен парламент. Но при всички случаи президентският институт би следвало ясно да има един срок на действие над срока, който един нормален парламент би определил за себе си. Говорихме за прецедента от 7 години, споделихме, че бихме могли да разглеждаме един 6-годишен период като период, който е разумен от гледна точка на тази приемственост и този преход, за да може да имаме несъвпадение между изтичането на мандата на един парламент и на мандата на президентската институция. Като очевидно е, че при един такъв по-продължителен мандат следва да разгледаме въпроса за преизбирането, как следва да се разглежда този въпрос. Но при всички случаи да имаме една реална равнопоставеност на отделните видове власт, тоест законодателната и президентската, един достатъчно ясно изразен вот на суверена, на народа, в полза и на парламента, за да може реално да се постигне онзи баланс между различните видове власт, който да осигури стабилност, за която всички говорим при зачитане на легитимните интереси на всички за­интересовани страни.

Що се отнася до правителството, то би било едно правителство, което се предлага от президента в лицето на неговия министър-председател, на Народното събрание. То гласува доверие на новата програма и на състава му анблок, след което президентът го назначава и то получава доста­тъчно разгърнати правомощия да функционира пълноценно, пълнокръвно, докато Народното събра­ние е заето със своята законодателна, нормотворческа функция. Нашето разбиране по този въпрос беше следното и аз го изразих и преди известно време. Ние наблюдаваме сега един почти стихиен наплив от въпроси към сегашното Народно събрание от текущ характер, като се разглеждате като един гарант за справедливост, като гарант за безпристрастност. Ясно е според мен на всички нас, че би трябвало да бъде освободен новият парламент от тези атаки за решаване на едни или други конкретни въпроси, които обикновено са много остри, много драматични, които биха блокирали спокойното и нормално функциониране на един законодателен орган, дори и да не трябва да прави конституция, камо ли, ако му даваме такава отговорна задача. И именно ми се струва, че един оправомощен от народа президент може да бъде онази авторитетна институция, която да отнеме тази текуща вълна от въпроси, които както каза и д-р Дертлиев, можем да очакваме, че след изборите ще се засили в сравнение с това, което наблюдаваме сега, поради сериозното разместване в пластовете, в обществото, поради сериозното преразпределение на позиции, което може да се очаква и когато ще има нужда повече от всякога именно от такава гарантираща институция.

Продължение... 
 
Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка 
 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието