КРЪГЛАТА МАСА
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

26 март '90
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

       

      Национална кръгла маса

      Второ пленарно заседание

      НДК, зала № 6

      26 март 1990 г., начален час - 9:36

      (след почивката)

      ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Можем да започнем, господа, другарки и другари.

      Ж. ЖЕЛЕВ: Ние смятаме също, че трябва да се започне.

      Ако ми дадете думата, бих искал да кажа, че нашата делегация приема този текст за политическите партии, с едно уточнение към Закона за изборите.

      ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Извинете, д-р Желев, аз не разбрах последната фраза?

      СН. БОТУШАРОВА: Ако позволите, уточнението би могло редакционно да се оправи, но смисълът е следният – към текста, който вече се счита, че е достатъчно точен, да се добави: „Общите листи на предизборните коалиции се заявяват пред Централната избирателна комисия в срока за издигане на кандидатури и предизборната коалиция се състои от политически партии, както и организации и движения, които издигат кандидатури в изборите".

      Моля да ни извините, ако не е прецизна редакцията, но смисълът е такъв – да се даде едно дефиниране на предизборна коалиция с оглед точността на тези, които ще влязат в нея и също така за регистрирането, заявяването на общите листи на тази предизборна коалиция.

      Това е за допълнение в законопроекта за изборите.

      В. МРЪЧКОВ: Има някакво вътрешно противоречие в това, което се предлага: или една партийна коалиция е съюз, обединение на партии и самообразования, които имат статут на партии, могат да се коалират, или тя не е предизборна партийна коалиция, щом като в нея участват и други организации, както Вие посочихте, които не са политически партии. Въпросът не е в редакцията. Въпросът е в естеството на понятието, с което се борави. Благодаря.

      СН. БОТУШАРОВА: Проф. Мръчков, така е. Става дума за политически партии, и това, което правихме уточнение преди почивката – за онези организации и движения, които издигат кандидати в изборите и се регистрират съобразно Закона за партиите. Това е смисълът. Попадат под разпоредбите на режима за партиите.

      В. МРЪЧКОВ: Или тогава „и други организации, които са регистрирани като политически партии, с оглед на изборите" – съгласно второто изречение на т. 8.

      СН. БОТУШАРОВА: Да, благодаря за съдействието Ви и за точността на редакцията в този смисъл.

      Ж. МИЛАНОВ: Разрешете едно съображение. Ако ние допуснем в политически коалиции да се включват и други организации с политическа цел, то се губи смисълът на това, което се уточнихме че те ще имат право да издигат свои кандидати. Тогава кандидатите ще се издигат от името на политическата коалиция. И такъв беше смисълът.

      Затова предлагам, както се уточнявахме преди в контактната група, че предизборните коалиции, парламентарните коалиции ще бъдат коалиции на партии, а другите организации ще ги подкрепят или ще издигат самостоятелно свои кандидати. Поради това и записахме, че те имат право да издигат самостоятелно свои кандидати. Иначе този запис и тази идея, това право, което им се дава да издигат и регистрират свои кандидати, ще отпадне, тъй като, влизайки в коалицията, те ще престанат да издигат свои кандидати и ще издигат кандидати на коалицията.

      Що се касае до второто предложение – за регистриране – то е приемливо и би трябвало да го приемем.

      Д. ЛУДЖЕВ: Прощавайте. Изглежда тук нещо не се разбира. Извинявайте, господин председател, може ли?

Става дума, че ние приемаме точка 8, но понеже в сегашния Закон за изборите е пропуснато по някакви причини да се упомене този пункт – проблемът с коалициите, техните листи и т.н. – да се внесе необходимият текст там. Този текст може да се уточни допълнително. Той е груб текст, но ще се уточни от работната група и не виждам никакви противоречия в това, което Вие говорите.

В. МРЪЧКОВ: За сведение само на г-н Луджев и на другите колеги искам да кажа, че това уточнение беше направено в предложенията за Законодателната комисия при обсъждане на законопроекта през миналата седмица. Благодаря.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: В такъв случай мога ли да смятам, че по Споразумението за партиите ние всъщност приключваме? :

Т. БАТКОВ: Другарю Лилов, едно уточнение. Преди обяд господата от Съюза на демократичните сили направиха едно удачно предложение по последния пасаж на т. 8 на стр. 5, където се говори, че за другите организации и движения с политическа цел изрично е заявено в техния устав и програма трябва да се отнасят забраните, предвидени в т. 5 и т. 7, те предложиха да се добавят и „правата и гаранциите по т. 4". Смятам, че това съответства изцяло на подписаното вече Политическо спора­зумение и следва да се приеме. Нашата делегация настоява да се приеме.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Имате ли възражения?

Ж. ЖЕЛЕВ: Не, не. Ние самите го предложихме.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: И аз смятам, че можем да го направим.

В. МРЪЧКОВ: Но мисля, че това сега става безпредметно. След като тези организации ще се регистрират като политически партии, те „ипсо факто" добиват правата и задълженията на политически партии.

Т. БАТКОВ: Проф. Мръчков, може и да не се регистрират. Може и да преценят да не участват в изборите и да не се регистрират, а гаранциите трябва да ги има.

В. МРЪЧКОВ: Тогава не могат да участват в междупартийни коалиции.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Добре, какво пречи да приемем тези права? Защо трябва толкова да се въртим около една и съща работа непрекъснато?

РЕПЛИКА: Ще дойдат изборите и ние не можем да се оправим още с тези уточнения...

БЛАГОЕВ: Господин Лилов, само една реплика.

Аз моля г-н Мръчков да не бяга от предложението, разумното предложение, което се поддържа и от колегата Батков, че за една партия, за една организация, която по силата на закона я задължаваме да поеме определени задължения, не можем да я изключим и от поемането на правата. Това е един основен въпрос и аз считам, че Вие не може да го отричате и да бягате от него.

И освен това искам да помоля г-н Мръчков да съобрази и факта, че при разглеждането на законопроектите в Народното събрание нашите участници не са взели участие, нашата делегация. Така че той не може да ни упреква за това, че ние поставяме за изясняване някои въпроси, на които не сме били свидетели при разглеждането им в Народното събрание, тъй като вие преждевременно разглеждахте закона преди да са взети решения тук, на Кръглата маса.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Господа, като ръководител на нашата делегация, приемам предложението, което бе направено.

Има ли други съображения по този проект? Няма. Тогава да смятаме, че сме го приели и да вървим нататък.

И така, какво предложение има д-р Желев, от Ваша страна заедно ли да обсъждаме двете споразумения или поотделно? Нашето мнение е да ги обсъждаме заедно, както това направихме сутринта те са доста свързани. Съгласни ли сте или да ги разглеждаме поотделно? Става дума за изборите и за Конституцията.

Ж. ЖЕЛЕВ: За изборите. Нека да караме поред.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Добре. Само че отново ще опрем до неща, които са свързани. Но щом предпочитате поотделно, нека бъде поотделно.И така, преминаваме към Споразумение на участниците в Националната кръгла маса по принципите и основните решения за законопроекта за избиране на Народно събрание.Кой желае думата? Заповядайте.

Д. ДАМЯНОВА: Имам една малка бележка по Споразумението.

В първия вариант, който ни беше раздаден, на проектозакона, макар и в несъвършена форма, беше гарантирана възможността на българските граждани, работещи в чужбина, да реализират избирателното си право, но в Споразумението тя практически е отнета.

Т. 19, която твърди, че българските граждани, пребиваващи повече от 2 месеца в чужбина и незавърнали се до деня на изборите, се заличават от избирателните списъци, на практика отнема правото на българите, работещи в чужбина на дългосрочни договори, да участват в изборите.

Зная, че това представлява сериозна техническа трудност, но мисля, че би могло да се гарантира на компактните групи да участват в някакви избирателни секции, а пък на работещите в по-малки райони да се даде, да речем, възможност в дипломатическите посолства да гласуват, но считам, че е задължително всички българи, работещи в чужбина на срочни договори, да бъдат обхванати и да им бъде гарантирано избирателното право. Благодаря.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Имате предвид български граждани?

Д. ДАМЯНОВА: Български граждани, работещи в чужбина по договори. Става дума за стотина хиляди български граждани, които работят в чужбина.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Да, да, разбрах ви добре.

ОЛЕГ ЧУЛЕВ: Смятаме, че целият текст на т. 19 трябва да падне, защото това означава лишаване от политически права на тези наши български граждани, независимо работещи или неработещи в чужбина, „пребиваващи в чужбина", както е записано тук „повече от два месеца".

Предложение да се впише текст за обявяване на пълна амнистия на българските граждани в чужбина, които са осъдени по Глава първа от Наказателния кодекс.

Ж. ЖЕЛЕВ: Предлагам нашето гледище да изложи д-р Дертлиев, тъй като ние, естествено, обсъждахме тези въпроси.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Да, разбира се. Заповядайте, д-р Дертлиев.

Д-Р ДЕРТЛИЕВ: Понякога имам „бели нощи" и кошмарът ми не е изборите. Аз се шегувам понякога, че сме сигурни, че ще ги спечелим. Но, вижте, ще правим Велико Народно събрание. Ще решаваме нещата. Изведнъж, свършили с изборите, ние ще бъдем изправени пред един кошмар кош­марни проблеми, тежки за решаване. Проблеми, които искат хора и умни, и смели, и морални. Смели да решат големи проблеми.

Морални да поемат отговорности, които по някой път са много неприятни, отговорности, които водят даже до рискове. И ето пред нас стои проблемът да изберем 500 души за това Велико Народно събрание, които да имат всички тези качества. Откъде да ги вземем и как да ги вземем?

Митеран казва: „Политикът това е професия". Къде са професионалистите – от нашата страна, от вашата? Въобще?

От нашата страна се ражда политически състав, едва в месеци. Ум сигурно ще намерим. Енергия - също. Опит. 

От ваша страна – също. Вие дълго време живяхте по един начин на политически подбор, който беше ненормален, който е далече от подбора на една нормална политическа формация. Номенклатурният начин на израстване в никой случай не е политическа практика, не е политически професионализъм.

И вие, и ние трябва да решим този проблем. Как?

В един нормален политически живот имаме структурирани партии с техните уточнени идеологии, и в рамките на тези идеологии израстват хората, стават политически фигури. Спомнете си Юрнест Бевин, Анри Мевън, миньори, които бяха политически мъже от световен ранг. Да! Даже без образование. Но те растяха в политическите формации, растяха като парламентаристи, управляваха и бяха гордост за своята страна.

Ние сега, от двете страни на масата, трябва да решим проблеми, които са от ранга на именно такива политически мъже, не можейки да израснем нормално. Как? По какъв начин да решим големите проблеми? И тук аз искам да ги решим не като партийни принадлежности, не като СДС, не като Комунистическа партия, не като Земеделски съюз и други формации. Да ги решим просто като българи, на които предстои една огромна тежка задача да решим подбора при положение, че не е имало нормално израстване.

Ние не можем да покажем фигурите. 500 души тук, 500 души там и още 500, а вероятно ще излязат в конкуренция към 2000 или 3000 души политически мъже. Лицата, които бяха познати на политическия хоризонт у нас, до голяма степен са измити. А ние трябва да излезем именно с мъже, които да мислят политически професионално.

РЕПЛИКА: И жени.

Д-Р ДЕРТЛИЕВ: И жени. Нека дамите ме извинят, аз винаги съм имал хубави чувства към тях.

Н. АНАНИЕВА: Ние отчитаме балканския характер.

Ж. ЖЕЛЕВ: Добре, и „мъжествени" жени тогава...

Д-Р ДЕРТЛИЕВ: Винаги съм страдал от жени, и вкъщи включително... Една жена, две дъщери и три внучки...

И сега, как ще решим този въпрос?

Ние не можем да покажем имената нито ние, нито вие, нито показаните в местните структури даже хора, които да бъдат имена, да бъдат знамена. И трябва по някакъв начин да ги покажем. И трябва да направим онази кулминация, която ни позволява в идеологическите течения, които и при вас, и при нас, и т.н. ние едновременно да покажем и на хората, и те да имат своя избор, и ние да помогнем в този избор именно с нашите политически структури.

Това го виждам само по един начин в една система на пропорционално представителство.

Една система на пропорционално представителство, което ще позволи именно това, защото, видите ли, другарят до мен не е така приказлив като мен, и аз много по-лесно от него ще се покажа пред хората, а той може да притежава много по-добри качества от мен. На него са му необходими 2 години може би, за да бъде видян в неговия район, но няма време за него. И ето защо ние трябва да минем към тази система, в която едновременно с приказливия, едновременно с този, който е по-пробивният, там ще влезе и другия, който е по-спокоен, по-улегнал, но също така, а може би и по-дълбок. И моето желание е да дадем там най-доброто – вие, и ние, съдружници или опоненти, но да покажем най-доброто, най-качественото. Може би някой ще ме оспори: „Ами, добре, вие ще поканите експертите"... Експертите не могат да вършат работата в едно Национално събрание само. Те ще помагат, но те не решават. Ние трябва на всяка цена да вкараме онези качествени, онези хора с ум, воля и морал, които да свършат тази работа.

И така, предлагам в предстоящите избори, в системата, с която ще правим нашия избор, по една пропорционална система да съчетаем това, което ние можем – да подберем най-доброто от нас и да не изскочи само това, което е Балканска болест – „Балканският синдром". Защото сега ще се развихрят страсти. Мисълта, че всеки може да стане народен представител, всеки може да стане министър. В нас има и тази слабост всеки българин се смята, че може да управлява. Ние трябва да изкараме хора, които идват тук не да управляват, а да слушат. И нека политическата мисъл, която има в тази страна, приемете го, с всичките неудоволствия понякога, които ви създаваме, с може малко повече буйност, е, приемете, ние всички сме по-млади, включително и аз, но обичаме тази страна и искаме заедно с нас, с темпераментните хора, заедно с тези, които тепърва навлязоха в политиката, ние искаме да ви покажем, а ние познаваме тези до нас, в нашите рамки. Ние сме хиляди, десетки хиляди организации, в които има качествени хора и ние даже много добре от ваша страна по същия начин. Дайте по една пропорционална система, в която ще можем да вложим в една листа, да кажем от 10 души, лицето, което дава физиономия и което е познато, но заедно с него и тези, които пък и ние знаем, за да го покажем в неговата пълна светлина и качества.

В това виждам единствения начин. Не виждам как в тази страна, опустошена от политически личности, лишена от лидери – реално, да бъдем честни една страна, която няма още лидери, има начеващи лидери, оформящи се лидери, но тази страна, в която почтеният гражданин и умният гражданин ще посочи това, което е най-доброто. Това е единственият начин да изведем тази страна.

Нека в името на не само съжителство, ние няма да бъдем само съжители, ние ще бъдем опоненти, ние ще бъдем съдружници, ние ще бъдем противници, но нека това бъде на най-високото качество, което може нашата страна на даде. Не виждам друг начин, освен пропорционалната сис­тема, която може да създаде този начин на мислене и на действие. Благодаря ви.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: И аз благодаря на д-р Дертлиев. Кой още желае думата? Професор Ананиева.

Н. АНАНИЕВА: Аз не съм провокирана от корекцията, която направи д-р Дертлиев. Дълбоко го уважавам. Ние с него вече водихме един обстоен разговор на тема „социалдемокрацията", тъй като моята научна биография е свързана с изследване на социалдемокрацията, но искам, познавайки и ценейки неговата компетентност, да поставя два въпроса.

Първо. Вие пледирате за компетентни личности и за необходимостта да изберем такава избирателна система, която ще даде възможност те да влязат в парламента. Но Вие добре знаете, че мажоритарната избирателна система е изградена преди всичко на личностите.

И аз искам да ме разберете – не се касае за партийно пристрастие. Неслучайно ви казах, моят кошмар не е изборите, а след изборите. Ще имаме ли, приемете тази формулировка, парламент? Ще можем ли да съставим правителство? Защото може да стигне до положение с избрани хора, много хора, а да не можем да направим правителство. Не съм кандидат за министър, но мисля, тази страна да има едно правителство, което да може да взема решения, да взема някой път и тежки решения, неприятни решения. А за това трябва да има хора, хора с качества: морални, волеви и интелектуални. И кураж. Моля ви, разберете ме. Мажоритарната система в настоящия момент, при липсата на изтъкнати хора, отговарящи хора, неприети, не могат да излязат самички. Народът не може да ги избере за два месеца политически живот. Ние два месеца ще ги представяме. Каква стойност имат те? Политическата личност се изгражда с години – две, три, пет, десет години. А ние сега трябва да изграждаме личности и ние, и вие, да не се лъжем. Казах ви, аз питам навсякъде. Няма вече признати личности. Хора има, личности, характери има, умни хора има, но изградени лидери, признати личности, политически признати личности няма. Затова трябва да направим това нещо.

Нека партиите, които все пак горе-долу познават хора с такива качества, ги посочат. Ще се излъжем ли? Сигурно ще се излъжем – и вие, и ние. Ще има ли брак във всички страни? Ще има. Но нека при тази в възможност за брак да направим колкото е възможно, по-малко.

Не забравяйте, ще управляваме или ще се мъчим да управляваме. Вие споменахте Италия. Италия има 20 правителства, но Италия винаги е имала стабилен политически живот Я ги гледайте: Кракси един път е министър-председател, след това министър на външните работи, след това министър на вътрешните работи. Все едни и същи хора управляват с 20 министерства. Дай Боже така да се управлява и у нас!

И затова отново моят призив: Моля ви, разберете, няма избор. Има само една възможна форма - това е пропорционалната система. Абсолютно приемам вашето становище за коректив от една бариера от 5%.

ИВ. ГЛУШКОВ: Другарю Лилов, аз уважавам страховете, които изказа д-р Дертлиев. Наистина нашата страна е изправена в такава политическа ситуация, че едни предстоящи избори само по мажоритарна система рискуват да ни хвърлят в много голям граждански конфликт по места. Но едновременно с това искам да изкажа няколко мисли. Според мен партийната демокрация при нас е още в ембрионална фаза на развитие. Това се отнася и за комунистическата партия, и доколкото мога да говоря, за Земеделския съюз. Това се отнася и до партиите от опозицията. Никой не дава право нито на БКП и БЗНС, нито за партиите от СДС да говорят, че в техните редици или от тяхната среда са най-изявените българи, тези българи, които заслужават да влязат в парламента. Напротив, това би звучало несериозно. Не се наемам да кажа колко българи членуват в политически партии в момента, но във всеки случай голямото мнозинство не членува в политически партии. Даже голяма част от българските избиратели имат алергия от политически партии в момента. Мисля, че никой не може да отрече това. Това показва и проучванията, това показват и многото материали, които се излъчват по радиото и телевизията.

Аз като юрист искам да кажа, че голяма част от аргументите, които изнесе д-р Дертлиев в полза на пропорционалната система, всъщност говорят в полза на мажоритарната система. Голямото предимство на пропорционалната система е това, че дава, като изключим, разбира се, корективите, пропорционално справедливо представителство на отделните политически партии в парламента, такова, каквото е становището на избирателите. Другото предимство е, че се избягва конфронтационността на база личности, и то в едни малки, обособени избирателни райони. Но нека да погледнем политическата история на България. Ако не бъркам, само два случая има в политическата история на България, в които са проведени нормални избори по пропорционалната система. Българският избирател е свикнал да гласува в мажоритарен район, да гласува за личност, да вижда в личност своя народен представител, към който може да се обърне, от който може да изисква. Не бива механично да се сравняваме с която и да било страна, включително и с нашите доскорошни съюзници от социалистическите страни. И Чехословакия, и ГДР, и Унгария отчасти наследяват, макар и с 40-годишно прекъсване, все пак една развита политическа система, в която е доминирал пропорционалният принцип на избиране на парламента. Докато при нас не е така.

Казвам още веднъж и искам да подчертая: връзката избирател и избраник. Това в психиката на обикновения българин продължава да е реалност и да се иска, и да се търси от хората. В един голям пропорционален, многомандатен избирателен район или по варианта, който предлага СДС, това да бъде ответна териториална единица, с от... до... брой мандати или пълен избирателен район с равен брой мандати, който да голяма степен е изкуствен, се губи връзката избирател конкретна личност. Това трябва да се знае.

На второ място, аз искам да поставя много големия въпрос за независимите кандидати. Никой в момента в тази политическа ситуация няма право да си приписва, че той е в състояние да излъчи най-добрите българи за избиране в предстоящия парламент – нито БКП, нито СДС. Къде остава принципът на народния суверенитет?

Аз мисля, че 40-те години тоталитаризъм до голяма степен деформираха възможностите за проява на истинските и на кадърните хора, чието място беше действително в парламента. Защо трябва да тласкаме тези хора към партийност, след като те не я желаят и някои от тях носят безпартийността като убеждение.

Казвам всичко това, защото в условията на една пропорционална система независимите кандидати нямат практически никакъв шанс да бъдат избрани. За да бъде избран един независим кандидат, той трябва да събере толкова гласове, на колкото общия брой действителни гласове, разде­лен на броя на мандатите в избирателния район отговаря. Кажете ми в един голям избирателен район с 200 000 избиратели в шест мандата, кой ще е този независим кандидат, който ще успее да събере 35 хиляди гласа при положение, че той няма да може да осъществи нормална предизборна кампания, тъй като няма да има кой да му я проведе, няма да има материалните възможности на една партия, няма да разполага с такъв достъп до средствата за масова информация. Това е един много силен аргумент, който не бива в никакъв случай да пропускаме. Нашата партийна система е в ембрионална фаза на развитие подчертавам това.

Искам да завърша с това, че предложената в законопроекта на Народното събрание смесена система, тоест мажоритарна с един известен коректив по пропорционалния принцип, според мен в момента е най-подходяща за условията на България. Но при едно условие. Смятам, че е прекалено голям броят депутати, които ще се избират по пропорционалния принцип, по така наречените партийни листи. Това според мен е заобикаляне на истинската демокрация. Това е гарантиране на отделни непопулярни личности, които няма да имат доблестта или пък няма да получат доверието да бъдат избрани в конкретния мажоритарен избирателен район и ще си гарантират пребиваването в парламента. Затова изходите са два: или тази листа да се формира вторично, тоест от кандидати на съответната партия, които в мажоритарните райони не са били избрани, но са получили достатъчен брой гласове по низходяща градация; или да се намали прекомерно високата цифра на депутати, избирани по пропорционалния принцип на база на централни партийни листи.

Пак повтарям накратко трите аргумента, за да може евентуално да се опонира, защото гледам, че там другарите си водят бележки.

П. СИМЕОНОВ: Господата.

ИВАН ГЛУШКОВ: Да, господата, извинявам се, г-н Симеонов.

1. Връзката избирател-избраник и народопсихологията.

2. Независимите кандидати и техните шансове.

3. Една реална и честна оценка, както говори д-р Дертлиев честно, достатъчно ли е развита партийната демокрация в момента, партиите достатъчно способни ли са да се нагърбят или да си припишат правото единствени да издигат кандидати.

П. ДЕРТЛИЕВ: А Отечественият фронт? Той няма ли да събере безпартийните? Понеже няма личности, партиите ще бъдат принудени да включват личности. Безпартийните по неволя ще бъдат включвани в партийните листи поради липса на подходящи кандидати. Никога те нямат такъв голям шанс. Аз имам предвид и тази малка моя анкета. Когато търсех кого да включим, редовно излизаше това: еди-кой си е безпартиен, но това е личност, която би могла да събере гласове. По неволя и ние, и вие - ще бъдем принудени да включваме безпартийни хора.

Т. БАТКОВ: Това е безспорно, но нека да оставим на самите тях шанса да се балотират и изберат, а не да се принуждават да приемат една или друга партийна стратегия, без формално да приемат членството. Тъй като избран депутат в рамките на партийната листа означава участие в съответната парламентарна фракция, означава подчинение на колективната воля. Извинявайте, но...!

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Г-жа Константинова има думата.

Е. КОНСТАНТИНОВА: Това, което казахте сега последно, то се отнася за едно обикновено Народно събрание, но не и за Велико Народно събрание, където никак няма да се чувстват безпартийните, влезли в листа на съответна партия, свързани с нейните идеи. Ние например, радикал-демократите, отдавна сме решили да предложим в нашата листа много безпартийни. А има и нещо друго много по-важно да се изберат главно специалисти юристи, икономисти.

Но аз мисля, че един много важен за момента, в който живеем сега, проблем е да си дадем точно сметка в епохата, в която се намираме, във време, когато излизаме от тоталитарен режим, от диктатура, как може да искаме мажоритарна система. Мен ми се струва, че това е просто невъзможно. Ние сме хора, живели в тоталитаризъм, и естествено ярки политически личности, каквито би трябвало да съществуват в една демократична, нормална атмосфера и които могат да бъдат избирани по мажоритарна система, у нас няма. Ние живеем във време, което ражда големи идеи, време на идеи, но не време на личности. И при това идеите се раждат именно в тези нови наши партии. Наистина те не са още много укрепнали, не са развити много, но те вече са изградени именно като демократични партии. И имат нужда тъкмо от тази демократична избирателна система, каквато за нашия настоящ исторически момент много по-подходяща е пропорционалната система.

Имам и други различни аргументи, например това че в момента икономическата номенклатура доста се е развихрила в провинцията, особено в по-малките селища, в средните селища, и че тези директори и местни номенклатурчици потискат населението и го заплашват със съкращение. Много е силно социалното напрежение в момента в редица селища в България. Тези хора не са свободни хора, те няма да могат до изборите, до 10 ноември, да се отърсят от този свой страх, от тези свои номенклатурчици, които ще бъдат при една мажоритарна система просто наложени поради отсъствието на вътрешна свобода. И това е пак свързано с най-важното според мен обстоятелство, че ние трябва да отчитаме момента, в който провеждаме изборите, какво представлява сега ситуацията в България, току-що излизането от тоталитаризма. Благодаря ви.

ЙОРДАНОВ: Аз искам съвсем накратко да опонирам на тезата за народопсихологическия характер за това какво е българинът, неговата психология и т.н. Първо, наистина ние се намираме в една нова ситуация и аз мисля, че месеците, които изминаха, са достатъчни, Той вече има ориентация на своите идеи, мисли, преживявания към една или друга политическа реалност. Влизайки и желаейки да влезем в демокрация, ние не можем да влезем с концепцията за независимост на хората, т.е. за неангажираност с една или друга политическа тенденция, с една или друга насока на демокрация в нашия живот. Че мигар хората могат да останат независими от това кой скри истината за Чернобил? Как така ще останат независими от това? Така че нашият живот, който привидно може да даде много аргументи и поводи за това човек да се почувства подразнен от поведението на една или друга политическа сила, в много по-голяма степен дава, на фона именно на това, което протича в Източна Европа и навсякъде, и което хората следят с абсолютно внимание, много повече дава аргументи именно за ориентиране на хората, за зависимост вече на хората от една или друга политическа тенденция.

И аз просто не мога наистина да разбера логиката на това „независими хора" в един такъв момент, в който има силна политизация изобщо. И да се пледира за такава независимост е меко казано един спекулативен ход.

На това всъщност исках да обърна главно внимание. И на още нещо. Наистина в провинцията в момента протича един много опасен процес. Определени хора от номенклатурата се обвързват с обещания, раздаване на земя, запазване на работното място, приемане в партията, което гарантира евентуално това работно място.

Това са достатъчно примери, ние ще ви ги поднесем вероятно утре, главно от Габровско, Велинград, Рудозем и на много още места. Това нещо категорично не можем да приемем. Именно затова настояваме за една пропорционална избирателна система, която не може да сложи кръст на спекулациите на комунистическата номенклатура, нещо, по което всички сме съгласни. Тази номенклатура никому не е приятна и никой не я иска. Аз мисля, че така мислят и определени среди в Българската комунистическа партия. Благодаря.

А. КАРАКАЧАНОВ: Едно процедурно предложение, ако нямате нищо против, г-н Лилов.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Да, заповядайте.

Продължение... 
 
Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка 
 

 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието