КРЪГЛАТА МАСА
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

26 март '90
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

 

Национална кръгла маса

Второ пленарно заседание

НДК, зала № 6

26 март 1990 г., начален час - 9:36

(продължение)

Г. АВРАМОВ: Този текст за тези организации, които искат да издигат кандидати за изборите. Трябва да се добави това нещо. И тогава те са на този режим. Иначе те не са срещу културните и другите обществени организации. Затова да се допълни: които искат да издигат кандидати за народ­ни представители. Вторият абзац трябва да се допълни.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Тъй като другарят Г. Ганев, доколкото аз можах да схвана, всъщност оттегли след като беше прередактирана тази фраза, своето предложение, дали не може да считаме, че вече приключваме по този въпрос? Да, има думата господин Симеонов.

П. СИМЕОНОВ: Има един въпрос към контактната група. Просто не ми е ясно какво значи коалиция. Например това означава ли, че СДС може да издигне кандидати на изборите, или той трябва да се регистрира като партия? Какво означава коалиция?

Р. КАРАДИМОВ: Може ли да допълня въпроса на г-н Симеонов, другарю председател?

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Да, заповядайте.

Р. КАРАДИМОВ: Аз също пожелах да повдигна този въпрос, тъй като участието в избор на коалиция е предвидено всъщност до ранглистата на политическа партия. Това означава, че участието на такава изборна коалиция влече след себе си всички последици, каквито би имало едно регистриране като политическа партия. От тази гледна точка също бих желал да повдигна въпроса налага ли се, а според мен тя се налага, регистрация на коалицията, която да може да гарантира, че участващите в нея организации примерно ще разпуснат или няма да имат свои организации по месторабота, тъй като критерият би трябвало да бъде уеднаквен. Във връзка с това, аз се извинявам, че повдигам този въпрос, но примерно ако СДС издига собствена листа и то в коалиция, може ли вече ,Подкрепа" и Независимите студентски дружества да бъдат вътре и трябва ли те да минат под режима на политическите партии и да разпуснат своите организации по месторабота? И обратното, ако примерно СДС е фактическа опозиция, но в изборите се направи избор на коалиция, това означава, че в нея трябва да влязат само тези организации, които са готови да минат под режима на политическите партии. Това е въпрос към контактната група. Допълвам въпроса на г-н Симеонов.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Благодаря ви. Кой ще даде разяснение? Може би вие, другарю Кулишев?

Л. КУЛИШЕВ: Струва ми се, че тълкуването, което преобладаваше по време на работната група, се свежда до това, че в предизборни коалиции участват партиите. Те са участници в предизборни коалиции. С други думи ако не партиите, тези, които са се регистрирали като такива, за да представят кандидати на изборите.

ПРЕДС. А.ЛИЛОВ: Въпросът е ясен, определението е точно. Има думата г-н Собаджиев.

Л. СОБАДЖИЕВ: Значи ли твърдението на г-н Кулишев, че от СДС трябва да излязат всички онези организации, които не са партии? Благодаря.

ИВ. БЛАГОЕВ: Още едно малко пояснение искаме да дадем. Много моля господин Кулишев преди да даде обяснение какво значи изборна коалиция да отграничи Съюза на демократичните сили от коалицията. Защото аз винаги настоявах и в работната, и в контактната група, че трябва да се даде точно определение на понятието предизборна коалиция и съюз, тъй като може да се отвори вратата на произвол при тълкуванието по-късно, когато законът бъде приет. Въпросът, който поста­ви г-н Собаджиев, е много уместен, защото Съюз на демократичните сили е едно, а изборна коалиция е друго. В нея участват само регистрирани партии, които издигат кандидати, а в Съюза на демократичните сили могат да участват организации синдикални и други не издигат кандидати. Следователно те не влизат в изборната коалиция и следователно не трябва да излизат от местоработата. Това е един много деликатен въпрос, който се нуждае от много прецизно потвърждение тук.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Другарят Кулишев има думата.

Л. КУЛИШЕВ: Въпросът на г-н Собаджиев е напълно оправдан. Но веднага ще кажа, че тълкуването, което господин Благоев даде, е точно това, което и аз исках да дам, че трябва да се направи разлика между СДС като предизборна коалиция и СДС като по-широка обществена организация, в която участвуват не само партии, но и различни други организации и сдружения. Това са две различни фигури в нашия политически живот.

П. СИМЕОНОВ: Възможно ли е да съществуват две организации с едно и също име? Това са различни организации едно е коалиция, другото е съюз.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Какво се.предлага в такъв случай?

СТ. ГАНЕВ: Ако е възможно, да ми дадете думата за малко. Става дума за това, че с оглед изборите една организация получава второ битие. Тя си е същата организация Съюз на демократичните сили, но като политическа коалиция в процеса на изборите възниква Съюз на демократичните сили като изборна коалиция, състояща се от партии и други организации и движения, които имат правото да издигат кандидати, а останалите организации в Съюза на демократичните сили, които няма да издигат кандидати, подкрепят партиите и организациите, които издигат кандидати. Това е смисълът на разпоредбата в споразумението. А може и да не ги подкрепят, разбира се.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Има думата др. Романов.

М. РОМАНОВ - председател на Демократичния съюз „Рома": Смутен съм от някои клаузи в споразумението. Чл. 5 предвижда забрана на партийна дейност, на партии на етническа и религиозна основа. Забраната е разбираема, аз съм за нея. Текстът на чл. 8 обаче със своята противоречивост разширява кръга на забраните. Да вземем т. 8, в началото „Политическа дейност в рамките на Конституцията и законите могат да осъществяват и други организации и движения". Тази клауза ни зарадва, защото нашият съюз, млад съюз, влиза в тази точка. Но по-нататък те му отнемат такава възможност, каквато му дават в началото. Докато едното е проява на демократизъм, за съжаление, следващият абзац, който гласи „за други организации и движения с политическа цел да се отнасят за забраните, предвидени в т. 5 от-това споразумение". Кои са другите организации и движения?

Преди няколко дни на национална конференция бе учреден Демократичния съюз „Рома". Това е организация, която в определен смисъл е на етническа основа, но това е широко отворена за всеки, който би желал да помогне на този изостанал етнос, с високоблагородни цели, да се бори за обществено-политическото, социално-битовото, културно-просветното и нравствено издигане на циганското население. Току-що посоченият текст поставя нашата дейност фактически извън възможностите на достъп до Народното събрание ние сме независим съюз. Как ще се осигури присъствието на циганското население в бъдещия парламент, кой ще защищава неговите интереси, ще продължаваме ли по този път, по който досега сме вървели. Отново ли ще се решават нашите проблеми от хора, които нямат никаква представа от тях? Каква демокрация ще изграждаме без участието на циганското население в България?

Тук са представителите на основните политически и партийни сили. Обръщам се към тях: без нас ли ще решават нашите въпроси? Отново ли ще ни хвърлите зад борда без спасителни пояси? Демократичният съюз „Рома" ме упълномощи между другото да направя предложение в бъдещото събрание да се създаде парламентарна комисия по проблемите на етническите общности в страната. Трайна и научнообоснована национална политика е немислима без участието на самите националности или етнически общности в страната. Отправям широк упрек към съществуващите партии, че те досега не са взели никакво отношение към проблемите за разработването и нямат обявено отношение към националния въпрос. Коя партия би могла да се похвали с обратното? Нито една партия не е подала ръка досега на циганите, нито един закон не гарантира правата и свободите на националните общности в страната.

В проектозакона за партиите се предвижда чл. 39, който гласи: „Право да посочват кандидат за народен представител имат най-малко 1000 избиратели от съответен избирателен район". Да, но за кандидатурите на циганите няма да има никакъв шанс. Защо? Никъде няма компактна маса цигани на равнището на изискваните 51 000 жители, която да излъчи и да избере свой представител. Значи и тази възможност да бъде избран цигански представител в парламента е обречена.

Възниква въпросът останалите партии ще гарантират ли включването на кандидати в своите листи, представители на циганското население? Нашият съюз е независим, надпартиен и иска да запази този статут. Както виждате, мястото на циганските избиратели и избраници в предстоящите избори остава открит. Кажете какъв е изходът. Различните интереси и виждания на нашето общество могат ли да бъдат отразени, без присъствието на представители на циганското население? Боя се, че новият закон за изборите отново ще постави циганското население в неравноправна, дискриминационна позиция.

Подкрепям преди малко казаното, че евентуално определени обществени организации могат по време на изборите да се превърнат временно в нещо подобно на партия с временен характер. Това би ни дало възможност един по един да се отзовем пред онези, които ще решават проблемите на циганското население. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: И аз ви благодаря. Предлагам вече да се ориентираме към изработване на едно общо становище по този законопроект, тъй като дискусията продължи дълго, но аз не виждам да се очертава някакво решение на въпроса.

Дали няма да е разумно да се върнем към първия вариант, който контактната група изработи с това допълнително тълкувание на т. 8, което беше дадено, и да приемем този проект за споразумение и с това да приключим неговото обсъждане, или има и други мнения?

Ж. ЖЕЛЕВ: Аз все пак бих искал от специалистите едно доизясняване на въпроса какво точно значи „по реда на политическите партии". Как трябва точно да се разбира това понятие. Какво съдържание се влага?

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Добре. Другарю Кулишев, бихте ли разяснили тази фраза?

Л. КУЛИШЕВ: Точната формулировка е „да се регистрират по реда, предвиден за партиите". Този ред е предвиден в Закона за политическите партии. Това е редът.

СТ. ГАНЕВ: Тука може би за изясняване е необходимо да се добави, че те се регистрират по този ред във връзка с участието им в изборите. Само за това става дума. И г-н Арнаудов в този смисъл трябва да е спокоен, че няма да възникнат никакви допълнителни трудности за тази организация. Тя няма да бъде политическа партия.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: То е ясно, че става дума за изборите от контекста на изречението.

СТ. ГАНЕВ: Още една дума да се добави, за да стане ясно за всички, че става дума за изборите.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Аз мога да прочета текста. „Когато организации, движения, които не са партии, желаят да участвуват със свои кандидати в изборите". Само за това става дума, за нищо друго.

СТ. ГАНЕВ: Задава се въпросът какво на практика означава това. На практика това означава, че всички организации и движения, които ще издигат кандидати, трябва да се регистрират в Софийския градски съд по ускорената процедура във връзка с участието им в изборите. И само за това.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Струва ми се, че се договорихме вече по този въпрос и даже др. Г. Ганев оттегли своето предложение именно заради това, защото ние се договорихме по този въпрос.

Ж. ЖЕЛЕВ: Понеже това е възлов въпрос, все пак редно е тук да го изчистим напълно, за да не се връщаме към него.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Добре, не възразявам. Дайте тогава формулировката, на която вие държите.

СТ. ГАНЕВ: Съюзът на демократичните сили предложи, това беше неговата първоначална позиция, регистрацията да става по общия, универсален ред, по който се придобива статута на юридическо лице, разбира се, ускорено, и без да се регистрират като политически партии. Но след като се възприе този ред в закона за партиите в 7-дневен срок да става тази регистрация, всички организации и движения, които ще издигат кандидати, следва да се регистрират във връзка пак подчертавам това, и струва ми се, че е необходимо да се допълни в споразумението, за да е ясно на всички, да няма двусмисленост, във връзка с участието им в изборите се регистрират и получават статута, правата и задълженията, които законът им дава. Това е една ускорена процедура в 7-дневен срок в Софийския градски съд. Ако тръгнем по универсалния ред, той е повече от месец и естествено практически неудобен.

Л. КУЛИШЕВ: Не зная дали г-н Ганев няма да бъде задоволен от интерпретацията на последния ред на стр. 4, т. 8 и да се каже „и по отношение на тях във връзка с изборите да се прилагат разпоредбите на Закона за политическите партии".

СТ. ГАНЕВ: Аз мисля, че е необходимо още горе, където се казва, че се регистрират, да се уточни за какво се регистрират във връзка с участието им в изборите.

Г. ГАНЕВ: Другарю Лилов, може ли още едно уточняване. По текста, който е приет, долу на стр. 4. „Те следва да се регистрират по реда, предвиден за партиите, и по отношение на тях се прилагат разпоредбите на Закона за партиите само във връзка с участието им в изборите."

Ф. БОКОВ: Аз имам такъв един въпрос. При тази редакция какво значи това, че организацията, след като минат изборите, започва да получава помощи от чужбина в...?

Г. ГАНЕВ: Не, само във връзка с участието им в изборите регистрацията важи. След това те престават да бъдат партии. Забраната за чужбина важи поначало. В споразумението изрично е казано това.

В. МРЪЧКОВ: Но това значи, че до изборите и докато съществува този техен режим, по отношение на тях ще се прилага и изключението да получават субсидии и помощи отвън. Благодаря.

ИВ. БЛАГОЕВ: Аз мисля, че това не трябва да смущава никого, щом ги приравняваме към партиите. Защо това прави впечатление на господин Мръчков? Щом придобиват правата на партиите и се регистрират, защо да не получат и правото да бъдат субсидирани?

В. МРЪЧКОВ: Аз само отговорих на въпроса, който се постави.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Сега трябва да ви попитам дали се връщаме на текста за статута или за регистрирането, тъй като, струва ми се, сутринта се оспори текстът те да придобива статут на политически партии. Сега виждам отново да се връщаме към тази именно формула. Не става дума за придобиване на статут, а става дума за начина на регистриране. Опростената процедура, за която вие пледирате, я намирам в т. 2, където е указано специално, че политическите партии се регистрират по определена процедура, т.е. и тези също така се регистрират по същия начин. Следователно въпросът за опростената процедура е решен в текста, който се прилага, ако не греша, др. Кулишев?

Л. КУЛИШЕВ: Да, точно така е.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Другарят Пирински желае думата.

Г. ПИРИНСКИ: В допълнение на казаното, ако разрешите. Действително, както каза д-р Же­лев, този въпрос е важен, съществен и беше предмет на доста внимателно редактиране. Както се вижда от текста, касае се за тези организации, които или ще издигат сами кандидати, или ще участват в предизборни и парламентарни коалиции. И за това не бива да има никакво недоразумение тук, че онези организации, които възнамеряват да участват в политическия живот като организации, които желаят да участват в държавното управление, в държавната власт, трябва да се регистрират като политически партии. И когато издигат сами кандидатури от свое име, и когато участват в предизборни коалиции, когато дадена коалиция издига кандидати от свое име. Тоест тези организации се превръщат в участници в съперничеството за политическата власт и трябва ясно да придобият статут на такива. Но не само до изборите. А както личи ясно от текста, и след изборите, когато вече съответните представители на една или друга организация, партия или коалиция ще получат някакво участие, представителство в самия парламент, те вече ще образуват някаква парламентарна коалиция. Очевидно участието в такава коалиция също може да бъде на организации, които са партии. Това, което бих искал да добавя.

П. СИМЕОНОВ: Това означава, че всяка наша организация на Съюза на демократичните сили, която не е партия, за да остане в съюза, трябва да стане партия. Това ли означава, или не?

Г. ПИРИНСКИ: Не. Нашето разбиране в контактната група беше следното, че в момента Съюзът на демократичните сили представлява един политически съюз, в който участвуват и партии, и движения, и обществени организации и т.н. В момента, когато Съюзът на демократичните сили издигне кандидати като кандидати именно на Съюза на демократичните сили, той се превръща в една предизборна коалиция на партии. И ако в нея желаят да останат други организации, те трябва да се регистрират по реда на партиите, тъй като те започват да участват в не просто политически съюз..

П. СИМЕОНОВ: Значи – да?

Г. ПИРИНСКИ: Значи, че СДС се превръща в политически съюз, какъвто е той сега, в предизборна коалиция. И той получава друго качество вече.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Друго битие, както се изрази нашият експерт.

Г. ПИРИНСКИ: Но текстът е съвършено недвусмислен и ясен в това отношение. И аз малко се учудвам, че сега възниква този въпрос и не разбирам едва сега ли се вниква в неговото съдържание.

П. СИМЕОНОВ: Ние бавно загряваме.

Г. ПИРИНСКИ: Не съм забелязал такова нещо.

В. МРЪЧКОВ: Мога ли да кажа нещо за поясняване на въпроса. Господин Пирински обясни и аз моля още веднъж да се подчертае, че тези организации, които влизат в Съюза на демократичните сили, придобиват качество на самостоятелна партия и трябва да се регистрират, ако издигат свои кандидати от свое име. Тогава те участват в коалицията. Но в случая, ако студентите или „Подкрепа", които влизат в политическия съюз на СДС, и издигат сами свои кандидати, те не могат да се третират като участващи в изборната коалиция и следователно по отношение на тях не могат да важат разпоредбите на Закона за партиите. Мисля, че това е разковничето, отговорът на въпроса. А ако някоя от политическите партии, която влиза в политическа коалиция, издигне кандидати на „Подкрепа", от редиците на „Подкрепа" или от студентите, това няма автоматически да придава качеството на партия на Съюза на студентите или на „Подкрепа", защото тези кандидати ще бъдат издигнати от други партии. Аз мисля, че ако този въпрос не е ясен, моля отсрещната страна да вземе отношение, за да направим изрично текстуално разграничение на този въпрос в проектоза­кона.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Аз смятам, че това тълкувание, което направи др. Кулишев, е добро. Но, ако искате, да продължим по-нататък да дискутираме. Имате ли какво да добавите, другарю Кулишев, към въпроса след станалата дискусия, за да се внесе окончателна яснота и да знаем кое приемаме най-после.

Л. КУЛИШЕВ: Аз мисля, че може да се спрем на това, което накрая се предложи. Става дума до изборите да се прилагат разпоредбите на закона за политическите партии. Аз казах в самото начало, че това открива въпроса: какво ще става след това, примерно ако кандидатите на тази организация бъдат избрани в парламента?

ПРЕДСТАВИТЕЛ НА „ПОДКРЕПА": Ние обсъдихме този въпрос във фоайето с колежката от Независимата конфедерация на синдикатите. Един кандидат за депутат при всеки случай ще бъде член на един или друг профсъюз. Няма начин да заставим кандидатите да напуснат профсъюзите, в които членуват.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Аз смятам, че въобще не става дума за това, че някой трябва да напуска профсъюзите. Не бива дотам да докарваме нашата дискусия. Но ако искате, и това да запишем в закона.

Д. ЛУДЖЕВ: Аз искам да дам едно допълнително пояснение, тъй като има големи разногласия. Така, както го представи господин Пирински, някак си не се разбра. Става дума за следното. Има редица организации в Съюза на демократичните сили, които не са фактически с политическа цел. Става дума за това, поне както ние говорихме и както се разбира от текста, че те приемат, участвайки в изборната коалиция, СДС за периода на изборите статута, т.е. правата и задълженията, които произтичат от Закона за партиите в участие в изборната коалиция. Това не означава, че те си променят характера, който имат. Аз моля потвърждение по този въпрос, тъй като това предизвиква смущението, което вие не можете да схванете. С приключването на избирателната кампания от тях отпада този статут практически. Става дума, че „Екогласност" например не е организация с политическа цел и не желае да бъде организация с политическа цел. И за това ние правим разликата между политическа коалиция и изборна коалиция.

КР. НЕВРОКОПСКИ: Ако разрешите, господин председател, да добавя нещо. Аз смятам, че изпадаме в един водовъртеж. Той не е толкова страшен и затова аз смятам, че няма място за объркване. Движенията и дружествата, които участват и са равноправни членове в СДС, и понеже вече се знае, не е тайна, съюзът ще излезе с обща листа, това разпореждане или този регламент в чл. 8 не се отнася за тези движения. Не е необходимо те да се регистрират. Само при една хипотеза те биха попаднали по второто изречение да се регистрират, не за да придобият статут, а да се регистрират и да имат правата като всяка политическа партия. Ако желаят като организации и движения самостоятелно да участват в изборите, както други организации и движения, които не участват в СДС, но когато те са в Съюза на демократичните сили, ние представляваме един съюз или една политическа коалиция. Смятам, че това за второто битие изобщо е неправилно, изобщо е ненужна тази словесна добавка. Тогава би трябвало да говорим всяка партия, която съществува, и нейната програма, нейните разбирания и виждания са да участват в изборите, за да участват в борбата за власт. И тогава, когато СДС се обособява от 5 партии и 8 организации, това означава, че този съюз и тази коалиция с неговата платформа ще участва в изборите с обща листа и тези разпоредби не се отнасят за нас. Те са просто един съюз, равен на една партия, заедно с обединяващите я вътре партии, движения и дружества, на брой 8, и следователно такава регистрация не е необходима за нито една от тях, защото в листата на СДС не участват, като се посочи от кого произхождат. Големият въпрос е, и аз смятам, че тук правилно се поставя, какво ще бъде след това, господин Кулишев, за онези, които не са в СДС? Какво ще стане с тях, ако имат представители в парламента - 10, 15, 20, като изхождат от някакво друго дружество или организация, която не е ангажирана с която и да било партия? Какво ще бъде тяхното положение? Няма ли такива движения и организации, които участват и се ползват от разпоредбите на последната алинея на чл. 8 от това политическо споразумение, да обособят парламентарна група в бъдещото Велико Народно събрание, респективно Народно събрание, и да искат да се обособят през задния двор в политическа партия. Това е много опасно.

Аз смятам, че това не би трябвало да се допусне. Смятам, че има известна неяснота или ние не довършваме докрай онова, което е залегнало като идея, като намерение да бъде реализирано в политическата действителност у нас.

В заключение, тази разпоредба, или тези постановки в чл. 8 на нашето споразумение не се отнасят и не е необходимо никакво регистриране на тези движения, които не представляват партиите. Става въпрос задруги организации, които не са в СДС, не са при вас, изобщо са самостоятелни движения и дружества, които ще се ползват от регламента да могат да кандидатстват със свои кандидати в изборите и да се ползват от разпоредбите за регистрация и права, които получава една обикновена политическа партия. Но по-нататък не изясняваме какво ще бъде тяхното политическо положение в бъдещия парламенти как ще развиват те дейност. Не е ли това начин да се изявят като политическа партия без да са такива и без да са претендирали, защото законът им позволява сега да изравнят правата си, да ползват тази разпоредба, както всяка друга политическа сила. Смятам, че трябва да се изясни и да бъде довършен въпросът за тяхното статукво, след като влязат в парламента, без да са партии, и се ползват от привилегиите на закона, който им позволява да ползват всички права на една политическа партия.

Л. КУЛИШЕВ: Отговор на повдигнатия въпрос: текстът на второто изречение на т. 8 е съвършено ясен - когато организации и движения желаят да участват в предизборна коалиция, нататък е ясно, тя следва да се регистрира по съответния ред. Вие правете сам извода от тази постановка.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Другарката Нора Ананиева.

Н. АНАНИЕВА: Мен ме смути малко тълкуванието и едновременно- обнадежди, защото при тази постановка това би означавало, примерно за нашия съюз, свобода на коалиция, без да се регистрираме никъде като политическа партия по реда. В този смисъл би следвало да разделим правото, когато дадена организация иска самостоятелно да участва в изборите, от правото й да се присъедини към една или друга политическа партия и да участва в коалиция. Тоест, тук има смесване на двата текста и аз мисля, че ако се приеме тълкуванието, което вие давате, би следвало наистина да ги разделим.

Но мисля, че тълкуванието, което направи др. Кулишев, не е в този смисъл.

П. СИМЕОНОВ: Вашето тълкувание е по-добро и лично аз го приемам - всяка организация, която иска самостоятелно да участва в изборите, да се регистрира като партия.

Сега например Комитетът за жените решава да подкрепя Българската комунистическа партия в изборите защо трябва да се регистрира като партия? Защо трябва да се регистрират като партия, да кажем, независимите синдикати, ако рекат да ви подкрепят? Защо? Или, да кажем, Българската младежка организация (или как се казваше - новото й име), ако рекат да ви подкрепят, защо трябва да се регистрират като партия?

В. МРЪЧКОВ: Ако искат да издигат самостоятелни кандидатури, г-н Симеонов.

П. СИМЕОНОВ: Само тогава, така ли? Тогава да го внесем в текста и така да бъде.

В. МРЪЧКОВ: Това са въпроси, които са решени в законопроекта и ако се познаваха по-добре, може би много от въпросите нямаше да бъдат поставени. Благодаря.

М. ДРЕНЧЕВ: Те, ако самостоятелно издигнат кандидати, това означава, че вие ще влезнете в листата на Комунистическата партия или в листата на Земеделския съюз. Става въпрос, че тези движения, които ще участват като самостоятелна организация, със свои самостоятелни кандидати, ще се ползват от разпоредбите на чл. 8 – все едно че са партии, без да са партия, но ще ползват привилегията. Иначе не знам как ще стане.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Аз моля др. Кулишев за последен път да внесе яснота по този въпрос, тъй като текстът, който тук е вложен, ми се струва, че дава отговор на въпроса, но може би аз греша.

Л. КУЛИШЕВ: Може би нещата ще станат по-ясни, ако кажем какво става с изборната коалиция при пропорционалната система и при смесената система на гласуване.

При пропорционалната система изборната коалиция издига в една листа своите кандидати и след изборите именно тези кандидати, в зависимост от получените гласове, влизат в парламента.

При смесената система освен тези, които се издигат по мажоритарната система, изборната коалиция, нейните кандидати в националната листа се разпределят, но това са кандидати на партиите, съставляващи изборната коалиция, а не кандидати на други организации.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Съвършено правилно.

Д. ЛУДЖЕВ: Извинявайте, някак си не се усети въпросът на П.Симеонов. Става дума за следното, че ние казваме критерия, който издига кандидати. Участващите, в случая СДС: в изборна коалиция издига кандидати като цяло. Ако организациите, които са вътре в нея – „Екогласност" и други организации те не издигат самостоятелни кандидати попадат под статута на партии само като коалиция, като избирателна коалиция. И затова ние говорихме за регистрация на избирателната коалиция, съответно и на партиите в такъв смисъл на думите. Такъв е въпросът тук, който се задава. И това трябва да се изясни. Аз за това говорех – че всъщност става дума, че те попадат под статута на партиите, върху тях действат разпоредбите на Закона за партиите, но само като членове на избирателната коалиция. За това време те не се регистрират като партии, отделно, заради това, че са участвали в избирателната коалиция. За това ставаше дума. Тоест, избирателната коалиция СДС. А върху тях действа статутът на партии в смисъл такъв, че ако те имат организации по месторабота, би трябвало да ги разпуснат. Тези забрани действат.

БОТУШАРОВА: Бихте ли ми разрешили?

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Да, заповядайте.

БОТУШАРОВА: Бих се опитала да внеса известна яснота, да подредим нещата и да се опитаме да преодолеем това, което е неясно, а неяснотата идва от това, че в проекта за избирателния закон или в проекта за партиите няма легално определение или нещо, което да покаже какво е коалиция или предизборна коалиция. Може би е необходимо да се прави следното разграничение – един път, когато дадена организация, която не е партия, издига кандидатура, то тя се регистрира по реда, посочен в законопроекта за партиите. Следователно е ясно, че тя се подчинява на режима за партиите.

Вторият момент, който не е разграничен, е какво е предизборна коалиция.

Ако приемем, че това е съюз на партии или политически организации и сдружения, които ще издигат кандидатури в изборите и следователно се регистрират по реда, предвиден в Закона за партиите, то тогава предизборната коалиция се явява съюз на партии, но това е нещо различно от съществуващите извън това формирования, които няма да участват в изборите. Тоест, необходимо е някакво уточняване на това, какво е предизборна коалиция и освен това, ще се предвиди ли някакъв начин за нейното регистриране например пред Централната избирателна комисия, когато, регистрирайки се като такава, ще бъдат посочени кои са онези политически партии, които влизат в нея, и спорът ще отпадне.

Така ще има контрол затова кои влизат в предизборната коалиция, как се формира и съответно отпадат останалите въпроси. Може би ще стане дума за наименованието, но е необходима яснота.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Аз съм готов да подкрепя и Вас, г-н Симеонов, само че се боя да не би, ако така тълкуваме нещата, всъщност (извинявам се, не виждам д-р Тренчев), да не би да стане така, че той остава в СДС като политическа коалиция, но не излиза от предприятията, както ние сме подписали споразумението. Бих искал да ми разясните дали той ще излезе от предприятията, ако тълкуваме, че той остава в СДС като политическа предизборна коалиция.

ОЛЕГ ЧУЛЕВ: Мисля, че говорихме за това. Ние оставаме в предприятията, като се задължаваме да не водим там, т.е. подчиняваме се на това, политическа дейност в този смисъл, в който тя е подчертана и упомената тук. Но ние не можем на нашите членове да им забраним да гласуват за този или онзи кандидат, не можем ние да се откажем от правото си на синдикат, както и колегите, да подкрепим този кандидат, който на нас ни се струва, че защитава именно синдикални наши права и по-добре ще бъде за нас, ако той дойде на власт.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Не, ние нямаме нищо против да бъдете в предприятията, да водите синдикална дейност и даже да бъдете избирани от СДС.

Аз питам - след като вие ставате част от една политическа коалиция, оставате ли в предприятията? Това е моят въпрос. Той е кратък и ясен.

Д. ЛУДЖЕВ: Извинете, но става дума именно за разликата между политическа коалиция и предизборна коалиция. Те в момента са част от политическата коалиция.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: И са синдикат?

Д. ЛУДЖЕВ: И са синдикат – да.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Занимават се с политическа дейност.

РЕПЛИКА: Но не в предприятията.

Д. ЛУДЖЕВ: Но не в предприятията. Това е друг въпрос. Те са поели ангажимент, подписвайки Споразумението по политическите въпроси. Ние затова отграничаваме тук предизборна коалиция от политическа коалиция.

В предизборната коалиция, ако те започнат да издигат самостоятелни кандидати или са включени в коалиция, която издига самостоятелни кандидати, т.е. вече като предизборна коалиция, която се е регистрирала като предизборна коалиция, тогава вече може да се говори тази трактовка, която вие давате. „Подкрепа" няма такива намерения и ги декларира, и няма да бъде в предизборната коалиция, но може да я подкрепя и може да подкрепя когото си иска.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Разбира се, всеки може да подкрепя, когото желае.

Р. КАРАДИМОВ: Българска демократична младеж, господин Симеонов, тъй като тук имаше упреци, че не се познават материалите.

П. СИМЕОНОВ: Извинявайте, че не съм ви запомнил името.

Р. КАРАДИМОВ: В изказването си преди около час по същество казахме основните неща, които и г-жа Ботушарова сега каза, и според мен това тълкувание е точно.

В една предизборна коалиция би трябвало да влизат само организации, които имат право да издигат кандидати за Народно събрание и по същество се ползуват или се прилага спрямо тях статутът на политически партии. Иначе вижте какъв парадокс се получава – ако „Подкрепа" и Независимите студентски дружества са в коалиция със СДС, излизат с една-единна листа на СДС, и вие казвате: „Не издигат собствени кандидати". Е, да, но техни хора са в листата на СДС. Къде е разграничението тогава?

За да може да има такова разграничение в предизборна коалиция, трябва да има организации, които собствено могат да издигнат кандидати, но се отказват от това си право в името на обединяването си с други такива организации, които могат собствено да издигат такива кандидати. Това е смисълът на коалицията.

В противен случай рискуваме да заобиколим нещата и примерно да направим коалиция с Демократичния съюз на жените в момента и да издигнем листа, без обаче Ние да сме политическа организация и без да попадаме под Закона за политическите партии.

Едно такова разграничаване ще даде яснота – защо „Подкрепа" няма да влезе в предизборната коалиция и ще остане в предприятията, като отделни членове на „Подкрепа" могат да бъдат издигнати за кандидати, но от тези партии, чиито членове са те. Ако, примерно, ръководител на „Подкрепа" е член на Българската социалдемократическа партия, тя може да му издигне кандидатурата. Той е в качеството на член на тази партия, а не в качеството на ръководител на „Подкрепа". Мисля, че това трябва да е тълкуването и не зная дали г-жа Ботушарова съм я разбрал правилно, но мисля, че това трябва да е – предизборната коалиция да бъде само от организации, които имат право да издигат собствени кандидатури и попадат под действието на Закона за политическите партии. Отварям още една скоба. Може би трябва да се помисли дали това действие е само по време на изборите или изобщо. Защото би могло (в началото се каза) просто да си разпусне фиктивно за 15 дни организациите по месторабота и след това наново да се сформират – ако такива организации решат да се възползват от това си право. Благодаря ви.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Кой желае думата?

РЕПЛИКА: Вие се изразихте „организации, които имат право". Искахте да кажете точно това? Или „организации, които желаят" – както е по смисъла на проектозакона?

Р. КАРАДИМОВ: Да, „които желаят", но са съгласни да попаднат под силата на разпоредбите на Закона за политическите партии.

РЕПЛИКА: Въпросът ми беше във връзка с това, че Вие направихте просто лапсус лингва, да?

Р. КАРАДИМОВ: Да.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Какво да правим по-нататък?

Ж. ЖЕЛЕВ: Аз предлагам да направим известно прекъсване. Изминаха два часа. Да се доуточним.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Доста разумно предложение...

Ж. ЖЕЛЕВ: Да.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Добре. Прекъсваме за колко – 15, 20 минути?

Ж. ЖЕЛЕВ: Нека да бъде за 20 минути. По-реално е.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Добре, 20 минути почивка. Благодаря ви.

 
Продължение... 
 
Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка 
 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието