КРЪГЛАТА МАСА
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

26 март '90
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

 

Национална кръгла маса

Второ пленарно заседание

НДК, зала № 6

26 март 1990 г., начален час - 9:36

(след почивката - 17.07 часа)

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Дами и господа, уважаеми другари, можем да започнем работата вече. Кой желае думата по пакета от законопроекти, които обсъждахме сутринта.

Ж. ЖЕЛЕВ: Аз все пак предлагам да процедираме по отделни законопроекти. Така по-прецизно и по-ефективно ще бъде, струва ми се.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Добре тогава, да започнем от партиите. Ако не се лъжа, той стоеше на първо място. Предполагам, че другарят Кулишев ще направи допълнение към задачата, която имаше да свърши групата допълнително.

Л. КУЛИШЕВ: Групата отчасти свърши своята работа. Казвам „отчасти", защото по т. 8 може да ви предложи само варианти. По въпроса не бе постигнато пълно съгласие.

Първият въпрос беше във връзка с второто тире на стр. З, което започва с думите „за организирана политическа дейност по месторабота и т.н.". Работната група, която определихте, предлага този текст да гласи, както следва, като двата въпроса се разделят в две отделни изречения и скоби­те отпаднат. Текстът да гласи: „за организирана политическа дейност по месторабота на политически партии и на други организации и движения, профсъюзи, обществени движения, дружества и други". Това е първото изречение. Второ изречение: „под организирана политическа дейност се разбира провеждането на митинги, демонстрации, събрания и други форми на публична агитация в подкрепа на политически партии, както и на кандидати за избори". И трето изречение: „осъществяването на организирана политическа дейност сред срочнослужещите в хода на предизборната кампания се урежда в закона за изборите".

Както виждате, във второто изречение се прави разлика между организираната политическа дейност въобще и дейността на кандидатите за избори. Това беше по желание, изказано по време на разискванията.

Освен това беше постигнато съгласие за един текст, който да не влезе в този закон, но да се пренесе в закона за избор на Народното събрание. И този текст да гласи: „Предизборната кампания на регистрираните кандидати в съответния избирателен район сред срочнослужещите се осъществява при еднакви условия и ред, под контрола на районните избирателни комисии". Този текст не е за Закона за политическите партии, но предлагаме тук да се постигне съгласие по него във връзка с това, че той е свързан с предишния текст. Това е по второто – на стр. 3.

Следващият въпрос, който беше поставен пред нас, се отнася до т.8 – политическата дейност на организациите и движенията, които не са политически партии. Предложени бяха два алтернативни текста, които ще ви прочета. Единият текст е предложение на БКП по т. 8, който гласи: „Политическа дейност в рамките на Конституцията и законите могат да осъществяват и други организации и движения." Това е досегашният текст. Второ изречение: „Когато организации и движения с политическа цел, изрично заявена в техния Устав и програма, и регистрирани по общия ред желаят да участват със свои кандидати в изборите за Народно събрание, народните съвети и други изборни органи или да участват в предизборни коалиции, по отношение на тях се предлагат разпоредбите на Закона за политическите партии.". Тук новото е, че се касае за организации и движения с политическа цел, като тази цел е необходимо изрично да бъде заявена в Устава на тази организация. И един втори вариант, предложен от СДС – т. 8: „Политическа дейност в рамките на Конституцията и законите могат да осъществяват и други организации и движения". Това е старият текст. „Когато организации и движения с политическа цел, които не са партии, желаят да участват със своите кандидати в изборите за Народно събрание, народни съвети и други изборни органи или да участват в предизборни коалиции, те регистрират това свое решение пред Централната избирателна комисия в седемдневен срок след насрочване на изборите и по отношение на тях се прилагат разпоредбите на Закона за политическите партии." Следователно виждате разликата между двата текста. Първия текст касае движенията и организациите, които не са партии и следва да бъдат регистрирани предварително по общия ред, по Закона за лицата и семейството. А във втория случай се дава възможност за едно регистриране пред Централната избирателна комисия в седемдневен срок с оглед те да се улеснят в предстоящата изборна кампания. Това са двата текста, които бяха внесени в работната група. Не бих казал, че са съвършени, има много неща, върху които трябва да се помисли. Аз мислех, че те ще бъдат обсъдени в контактната група, обаче се оказа, че контактната група не можа да се събере. А това беше необходимо преди те да бъдат внесени тук. 

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Благодаря ви, другарю Кулишев. Има думата Виржиния Велчева.

В. ВЕЛЧЕВА: Аз бих искала да поясня някои от мотивите на нашата организация във връзка с предложения текст. Преди всичко кое е основното достойнство на предлагания от нас вариант? Това достойнство е, че се фиксира един момент, от който нататък може да се осъществява действен контрол по отношение дейността на тези организации, които са решили да участват със свои кандидати в изборите, а именно момента на вземане на решение за участие с такива кандидати и регистрирането пред Централната избирателна комисия. Регистрирането на тези организации като партии е нецелесъобразно, тъй като става дума именно за един еднократен акт – участието им в изборите, след което няма пречка те да продължат своята дейност под съществуващите форми – било движения, било някаква друга организационна форма.

Освен това във варианта, предложен от БКП, се говори за организации и движения с политическа цел, регистрирани по общия ред. Ако ние приемем едно такова положение, съществува една значителна част от организации и движения с политическа цел, които имат намерение да участват в изброите, но все още не са регистрирани. Всички знаем какви са сроковете, предвидени по общия ред. Най-общо те се свеждат до два месеца. Тоест, ако тези организации, дори ако още утре подадат молби за регистрация, то те няма да успеят само да се регистрират до края на предизборната кампания, а какво остава за тяхното участие.

Това са основните съображения на предложения текст.

Ф БОКОВ: Само един въпрос към предложението на СДС. Означава ли това, че тези организации, които имат структури по месторабота, разпускат структурите си веднага, щом заявят издигането на кандидати и участие в изборите?

В. ВЕЛЧЕВА: Това е уредено в Закона за партиите и естествено, че щом се казва, че от този момент, в който те вземат решение за такова участие, по отношение на тях се прилагат разпоредбите на Закона за политическите партии. Съвсем естествено е, ако те вземат такова решение да прек­ратят и съществуването на такива структури по месторабота.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Благодаря ви.

Л. ИВАНОВ – от Зелената партия: Аз искам да се спра на една друга точка, по въпроса за финансирането на партиите със средства от чужбина. Това е т. 7. Специално тук е предвидено пар­тиите да не могат да получават парични средства и други имущества и други организации със стопанска и нестопанска цел. Презумпцията е, че това представлява едно недопустимо вмешателство във вътрешните работи. Но от друга страна, по-долу, като временна мярка получаването на такива средства е допуснато. Тоест излиза, че ние допускаме такова вмешателство в един много деликатен период на политическия период на страната. Всъщност става въпрос не толкова за някои принципни съображения, а за едно желание да се закрепи съществуващото неравенство в това отношение между комунистическата партия и опозицията.

Принципно според нас би трябвало да се допуска такава възможност, по-точно да не се забранява със Закона, тоест чуждите организации със стопанска и нестопанска цел да влязат в долното изречение, където става въпрос за чужди граждани, и да няма такова ограничение в сумата 500 долара, 2000 долара. Защо смятаме, че не трябва да бъде ограничено от закона? Защото има естествено ограничение върху тази дейност. Това е именно от партията, когато получи такава помощ, тя трябва да прецени доколко може да й навреди в нейната политическа дейност.

Освен това изтъкваше се и такова съображение, че в някои страни получаването на помощи от политическите партии в чужбина е забранено, например във Франция. В други страна като Англия то не е забранено. Но ако вземем Франция, там партиите са равнопоставени много отдавна. Това първо, и второ, тяхната валута е конвертируема, тоест те могат с пари, които са събрани в страната, да купят всичко, което не е нашият случай.

Аз все пак бих предложил, ако не се съгласите с моите предложения, да остане тази временна мярка на другата страница, да не се фиксира този срок от една година за действие на временната мярка, да се фиксира, докато левът стане конвертируем.

Освен това за нас не са приемливи тези ограничения за формата на такава помощ, която се допуска като временна мярка именно за технически средства и материали, пряко необходими за дейността на партията, или техния паричен еквивалент. Значи има и други неща, които могат да се направят срещу валута, например някои услуги. Бихме могли да получиме едно проучване на общественото мнение, да речем, от една английска организация. „Мори", което струва 12 000 лири стерлинги. Не виждам какво лошо има в това. Но ако искаме да ги събираме от чужди граждани, това би означавало 40 граждани да ни изпратят по 500 долара.

Това са моите две конкретни предложения. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Извинете, аз не разбрах вашето предложение по последния абзац на стр. 3. Дали съм разбрал правилно, че вие предлагате да се допусне чуждестранно финансиране в неограничени размери? Така ли формулирате предложението си?

Л. ИВАНОВ: Да, да се даде възможност чужди организации със стопанска и нестопанска цел и чужди граждани да правят дарения... и т.н.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Без да се държи сметка за размерите?

Л. ИВАНОВ: Да, аз не виждам голяма опасност някакви огромни валутни средства да нахлуят в страната, това би било от полза в крайна сметка.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Няма значение, важно е законът какво предвижда.

Л. ИВАНОВ: Предлагам да няма ограничения.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Тоест една партия може да бъде финансирана в рамките на милиони например. Така ли трябва да разбираме?

Л. ИВАНОВ: Да.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Благодаря ви. Заповядайте вие.

Д. ДАМЯНОВА – от Конфедерацията на независимите синдикати в България: В продължение на месец и половина ние се занимавахме с това да се самоубедим всички, че партийните организации по месторабота не могат така лесно да бъдат разпуснати и че дълго, след като те бъдат формално разпуснати, говорим за организациите на Българската комунистическа партия, те продължават да действат. И всички изпитвахме общ страх в това отношение. Сега току-що се опитвате да ме убедите, че със статута, който една организация е разположена по месторабота, в седемдневен срок след насрочването на изборите приеме разпускането на своите органи по месторабота в периода, в който изборите ще се произвеждат, и евентуално тяхното възстановяване след изборите, тъй като тя вече не е партия, а нейната организация по месторабота дефакто няма да функционира. В това аз много дълбоко не вярвам. Аз говоря от името на синдикатите. Мен лично ме интересуват структурите, разположени по месторабота.

Първо, когато коментираме всичко това, трябва да имаме предвид, че сме изправени пред реалната възможност съвсем скоро да възникнат и нови синдикални непредвидими формирования, също по месторабота, които могат да се регистрират утре и които след няколко дена могат да изградят свои структури, а три дена преди изборите да престанат да действат като такива синдикални формирования в името на изборите. Значи, махайки едните партийни организации по месторабота, ние създаваме абсолютно реална възможност за създаване на други форми на партийна дейност по места. Не можете да ме убедите, че саморазпускането на тези формирования в навечерието на изборите дава гаранция, че те няма да функционират по време на тези избори. Отново се потвърждава двойният стандарт, на който е подчинен синдикатът „Подкрепа". От една страна, той се явява синдикална организация по месторабота. И това ние дълбоко уважаваме, обаче той има реалната възможност в деня преди изборите, преди да обяви, че ще участва в изборите и саморазпуска своите организации. Поне с такива впечатления ние останахме. Благодаря ви.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Благодаря, Димитър Димитров иска думата. 

Д. ДИМИТРОВ: Първо, бих искал да кажа няколко думи по предложението, което прави СДС. Тук се предлага регистрирането да стане пред Централната избирателна комисия. Защо пред Централната избирателна комисия, а не пред съда, както е предвидено за всички организации да става? Ако се регистрира пред съда, тя естествено, щом ще участва в изборите, ще добие и правата и задълженията, както и Ст. Ганев сутринта предложи, по точките от закона за партиите – т.т. 4,5 и 7. По този начин тя ще губи тези права. Това едната бележка.

Другата бележка е в подкрепа на колежката от профсъюзите, що се отнася до профсъюза „Подкрепа". Доколкото имах възможност да се запозная с програмната декларация на профсъюза „Подкрепа", приет на неотдавна приключилия конгрес, в тази програмна декларация изрично се казва, че профсъюзът „Подкрепа" ще участва в изборите за Народно събрание със свои кандидати и ще провежда самостоятелна изборна кампания. Така че нейните бележки са напълно основателни, що се отнася до въпроса „Подкрепа". А то се отнася и до други организации сигурно. Очевидно ние нямаме никакви основания да се отказваме от онзи текст на т. 8, като както беше съгласувано в контактната група след много продължителни обсъждания. Струва ми се, че ние би трябвало да отстояваме именно тази обща съгласувана след много спорове точка 8 на проекта за споразумение за политически партии.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Благодаря. Кой желае думата? Доктор Тренчев.

К. ТРЕНЧЕВ: Боя се, че г-н Димитров не е добре информиран, тъй като това са проектодокументи. Мисля, че трябва още веднъж да ги прочете. А тези проектодокументи претърпяха доста големи промени, което се предполага и от названието им, на така приключилия конгрес. Вие не сте запознати с тях явно или по-скоро не сте проявили желани да се запознаете. Така че този абзац изобщо е изчезнал от програмата. Така че информацията ви не е вярна и ви моля да я оттеглите. Извинявам се.

Д. ДИМИТРОВ: Означава ли тази декларация на д-р Тренчев, че профсъюзът „Подкрепа" няма да се занимава с политическа дейност и да участва в предстоящите избори?

К. ТРЕНЧЕВ: Мисля, че аз току-що обясних, че, първо, има няколко показатели, по които съвсем ясно личи, че профсъюзът „Подкрепа" е синдикат, а не политическа партия. И това го знае целият свят. Изглежда само отделни хора не го знаят. Тъй като в нашия профсъюз членуват хора от всички възможни партии и организации, ние не може да ги спираме те да не се кандидатират в изборите. Но ръководството на профсъюза няма да се кандидатира в изборите, нито ще издига кандидати от името на профсъюза. Ако други партии ги издигат, то си е тяхна работа. Но в нашето ръководство няма нито един представител на която и да е политическа партия, включително и на БКП.

Ф. БОКОВ: Може ли един въпрос само към д-р Тренчев. Как ще обясни той това свое днешно изявление, което даде пред радио София миналата събота в информационната емисия в 11 ч., а именно, че профсъюзът „Подкрепа" освен синдикална е и политическа организация и не може да не се занимава с такава дейност?

К. ТРЕНЧЕВ: Ние сме политизирани по принуда, за това сме и в Съюза на демократичните сили, защото цялата наша дейност е блокирана от наличието на тоталитарен режим. Ние се борим за неговото разрушаване в рамките на Съюза на демократичните сили.

Ф. БОКОВ: А какво правят вашите организации по месторабота тогава, ако мога да попитам?

К. ТРЕНЧЕВ: Те защитават синдикалните права.

Ф. БОКОВ: Това е доста обтекаема позиция.

К. ТРЕНЧЕВ: Дайте доказателства, че те вършат политическа агитация там.

Д. ДАМЯНОВА: Колеги, може ли само една реплика? Аз мисля, че спорът се води некоректно. Профсъюзът „Подкрепа" е един от вероятно съществуващите и които имат перспектива да съществуват синдикални формирования. Когато ние приемаме документ, той трябва да бъде с валидност, която да отчита и синдикати, които могат да възникнат. Напълно реално е някакви сили в най-скоро време, благодарение на отменянето на т. 8, да се възползват от възможностите да организират синдикати или поне да ги нарекат синдикални формирования, които ще имат съвсем друга цел.

Но аз питам: след едни евентуални избори, когато тези организации, каквато и да е тя, се представи на изборите със свои кандидати, моментално след това загуби статута на партия и се върне по месторабота, кого тези избраници ще представляват в Народното събрание? Една несъществуваща организация, или една организация създадена само за хода на изборите? Този въпрос е принципен, той не засяга профсъюза „Подкрепа", той не засяга нито нашите синдикати, той засяга всички евентуални формирования, които от днес нататък могат да възникнат.

ЕМ. КОШЛУКОВ: Бих искал да взема думата с разрешение на водещия. Тъй като нашата федерация е от тези подобни организации, аз разбирам безпокойството на нововъзникналите независими синдикати, както и на представителите на комунистическата партия. Разбирам тяхната тревога, че могат да се проявят такива организации, които да извършват политическа дейност и съответно да останат след изборите. Но току-що видях една формулировка юридическа и вече по-пълна на понятието „политическа дейност", която не съществуваше доскоро. Имам предвид след подписването на Споразумението на Кръглата маса. Там беше казано, че политическа дейност не бива да се развива по месторабота и по ВУЗ-ове. Това улесни някои ректори, членове на компартията, да разпуснат някои дружества и да им забранят всякаква дейност.

Искам само да напомня на уважаемите представители на отсрещната страна, че в един момент дори академични и синдикални проблеми стават политически, ако те имат нуждата от законова форма. Един закон за автономия на ВУЗ, който ние извоювахме с митинги и демонстрации, е закон, който се приема в парламента. Ако това не е политическа дейност, то аз не съм изобщо наясно що е политическа дейност. Но федерацията не издига кандидатури, не се занимава с политика във ВУЗ-овете. Не зная колко опасно е профсъюз „Подкрепа" да изгради свои структури, или пък други бъдещи организации да изградят своя такава по месторабота, да ги разпуснат в деня на изборите и да участват неправомерно или пък заобикаляйки закона. Но ние имаме конкретни сведения, че ППО по месторабота не са разпуснати, че те провеждат своите събрания. Предполагам, че на господин Лилов това е известно като ръководител на тази партия. Мога да представя съобщения за такива неща. В доста градове, в София също те провеждат свои събрания в работно време. Хайде да видим тези, които са вече изградени, как действат при новия закон, как се съобразяват с него.

Бих искал да взема думата, ако ми позволите, разбира се, по няколко пункта от проектозакона за изборите, които са съществени за Съюза на демократичните сили.

ПРЕДС. А.ЛИЛОВ: Ние се договорихме да обсъждаме документ по документ. И аз ви моля да имате търпение.

ЕМ. КОШЛУКОВ: Благодаря.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Бих желал да коментирам вашето твърдение за това, че има дейности, които са и синдикални, и политически. Дали вие не предлагате да се върнем крачка назад от това, което вече подписахме, тоест да възстановим политическата дейност в предприятията и ВУЗ-овете. Ако това предлагате, говорете ясно и точно.

Що се касае до партийните организации в предприятията, вие знаете, че това е предложено в един проектозакон. И аз искам да ви информирам лично, както и вашите колеги, че ние започнахме действия дори преди законът да е обсъждан в Народното събрание. А в този проектозакон, ако добре помните неговия текст, е предвиден едномесечен срок за неговото изпълнение.

ЕМ. КОШЛУКОВ: Бих искал да взема думата в такъв случай, просто да отговоря. За мен пак остава неясно защо точно в работно време се провеждат събрания на чисто партийни организации. А що се отнася до политическата дейност във ВУЗ-овете, аз отново напомням, че юридическото понятие „политическа дейност", което изисква точна дефиниция, е дадено сега. И ние разбрахме вече какво се има предвид под това понятие. Но много преди да разберем, хората започнаха дейност срещу наши организации. Благодаря.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Там, където констатирате, че партийни организации действат в работно време, имате пълно основание да възразявате. Ние също ще вземем отношение незабавно по това, стига да боравите с факти, а не с други средства. Кой желае думата?

Б. ДИМИТРОВ експерт на Общонародния комитет: Общонародният комитет се обявява решително срещу искането за неограничено финансиране на българските политически партии и политическите организации от чужбина, защото съвършено ясно е, че в една страна като нашата, обременена покрай всичко друго и с истински и мними национални малцинства, зад които обаче стоят съвсем реални съседни държави, това е невъзможно. Наивно е да се мисли, че Югославия и Турция, някои с националистически служби у тях или религиозни фондации, или частни лица, не биха подкрепили финансово, и то масивно, организация от типа на организациите на Георги Солунски и други подобни. Разбира се, друг е въпросът, че предвидените суми, възможно допустими суми, ни се струват и на нас твърде малки. Но такава масивна подкрепа до милиони долари ние решително се обявяваме против това. Благодаря.

РЕПЛИКА: Вие искахте факти. Само един факт. На 23 март в Завод „Марек" в Кюстендил между 14 и 15.30 часа е проведено събрание на първичната партийна организация в присъствието на представител на Общинския партиен съвет на БКП.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Отбелязваме си този факт и ще го проверим.

АЛ. КАРАКАЧАНОВ: Още един факт, ако нямате нищо против. На 8 март българската общественост беше запозната с Вашите срещи с трудовите колективи във фирмите „Фазан" и „Тежко машиностроене" в гр. Русе, които бяха проведени в работно време.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Съветвам ви, господин Каракачанов, да проверявате фактите, защото често пъти има микрофони тук и те стават достояние на 9 милиона българи. Аз наистина имах среща на 8 март с жените от „Фазан" точно на края на смяната, за ваше лично сведение. Може да отидете да го проверите, ако имате време и желание да работите с фактите.

М. НЕДЕЛЧЕВ – от Радикалдемократическата партия: Може ли още един факт. Разполагаме с един документ, според който районните директори на ДСК – на следващото заседание ще ви предоставим този документ – ще водят просто работа за бъдещата изборна кампания. Ще донесем този документ.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Кой желае още думата?

Д. ЛУДЖЕВ: Ако обичате, само няколко думи.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Да, заповядайте.

Д. ЛУДЖЕВ: Аз мисля, че тук пак се изместиха нещата в друга посока. Нямам нищо против тези факти и може би е по-добре да ги оставим за утре на откритото заседание, което ще се предава. Аз се извинявам, че представителката на независимите профсъюзи, която присъстваше на дискусиите, повдига този въпрос отново. Ние, когато постигнахме този крехък компромис, както се изразявате господин Пирински, след много дискусии изрично обосновахме защо го правим. На стр. З точката за политическата дейност е свързана с т. 8. Ние въвеждаме забрана на политическата дейност с тези уточнения, които се направиха, и то по предложение на Съюза на демократичните сили, за развиване на организирана политическа дейност по месторабота. Възникна въпросът какво да правим с политическите организации, които не са партии, но които биха могли да издигнат кандидатури. Ние въобще не поставихме въпроса за синдикатите? И тогава се каза, и то на вас ви се каза. И профсъюз „Подкрепа" тук отново направи своя декларация. Ние въобще не изхождаме от презумпцията, че синдикатите, не сме толкова мнителни като вас, ще издигат свои кандидати. Това е закон за партиите и политическите организации. И тогава възникна въпросът за някакъв по-точен критерий, чрез който можем да установим кога някое движение, което може дори да е синдикално, става фактически политическа партия..След много спорове се разбра, че не можем да имаме друг по­точен критерий от този, той да издига кандидати за изборите, следователно да кандидатствува за власт.

И въведохме тази формулировка, която, разбира се, си има слабости като всяка формулировка, но като един критерий, който действа при сегашните извънредни условия в страната, когато всичко е неясно, объркано наопаки и т.н. Всъщност ние не поставихме под въпрос тази формулировка, постави я под въпрос Отечественият фронт.

Вижте какво, така до никъде няма да я докараме общо взето. Искам да припомня едно нещо (сега не може да се разбере какво това, изглежда има някакъв синхрон от другата страна /?/), ние приемаме този закон за партиите. Ще дойдат избори за Велико народно събрание, ще има нова Конституция, която ще промени нещата изцяло може би. Приемаме това споразумение с ясното съзнание, че решаваме въпроса за един конкретен момент за изборите сега, за тези избори. И ако тръгнем да се водим от всевъзможни презумпции, идеи какво, как, при какви обстоятелства ще възникне и ще стане, аз мога да ви дам още сто примера най-разнообразни. Но така или иначе трябва да има нещо точно, за което да се захванем. И това „точно" беше фиксирано в първоначалния текст на споразумението.

Д. ДАМЯНОВА: Нали именно този текст сега отменяме?  

Д. ЛУДЖЕВ: Ние го отменяме по ваше предложение, тоест не толкова ваше, а по предложение на Отечествения фронт. Ние сега в момента го уточняваме. Ние правим опит да го уточним, за да въведем някаква уж по-точна норма, макар че аз се съмнявам, че ще бъде по-точна норма, която въвеждаме по този начин избирателни комисии и пр. Същото се касае и по въпроса за финансирането. Точно в края на т. 7 се въвежда едно кратко изречение, което говори следното:

„Новоизбраното Народно събрание може отново да разгледа разпоредбите, свързани с финансирането на политическите партии." Нека да не забравяме, че в края на краищата решаваме задачите на един преходен период.

Ф. БОКОВ: Другарю председател, може ли едно пояснение. Аз искам да заявя, че делегацията на Българската комунистическа партия няма никакъв проблем със съгласувания в контактната група текст. И ние сме готови да го приемем веднага.

ХР. ПЕЕВ: Може ли един въпрос, господин председател?  

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Да, може.

ХР. ПЕЕВ: Бих желал принципно да бъде изяснен въпросът за посещението на партийни и държавни ръководители в трудовите колективи, каквато практика ние наблюдаваме често. Вие каахте, че в края на смяната сте ги посетили, обаче това по същество какво посещение е и какъв характер има? Бихме могли да сметнем, че продължаването на такива посещения си е парекселанс предизборна агитация и то наистина на много високо равнище. Означава ли това, че ние също ще влизаме в трудови колективи в края на смяната, в двора, да се срещаме с целия трудов колектив и да разговаряме за нашата предизборна платформа.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Господа, ако искате наистина да се занимаваме с такъв род дейност, нека да изчакаме утре микрофоните, защото миналия път обсъждахме бобовдолския случай, сега вие искате да обсъдим случая „Фазан". Аз съм готов да отговоря на тези въпроси, но ви призовавам да работим, защото за това правим това закрито заседание и имаме още два проекта. Иначе аз съм съгласен да започнем обсъждането на този въпрос.

СТ. ГАНЕВ: Ако обичате, може ли само една добавка да направя към това, което господин Луджев изтъкна. Всъщност ние отиваме към уточняване на една формула, която вече в контактната група беше уточнена по желанието на представителите на Отечествения фронт. В стремежа си да уточним нещата, струва ни се, че стигаме до една още по-разумна формулировка, че тези организации и движения, които не са партии, но издигат свои кандидати, ще се регистрират пред Централната избирателна комисия, защото те не са партии и не би трябвало да се регистрират в Софийския градски съд, така както другите партии. И освен това за тях ще важат разпоредбите на Закона за партиите. Всички права и задължения, които се дават и възлагат, ще се отнасят и за тези организации и движения. Но нас ни е странно защо някои сега сезират в тази разпоредба неща, които биха накърнили, да речем, синдикалното движение.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Благодаря ви. Другарят Мръчков желае думата.

В. МРЪЧКОВ: Да, има наистина нещо странно в конструкцията, която ни се предлага. От една страна, ни се предлага тези организации и движения да се регистрират не по установения ред и не пред компетентния орган, а, от друга страна, те да придобият статута на политически партии и по отношение на тях да се прилага законът за политическите партии. Та какво означава това? Това означава към тези организации да приложим режима на политически партии. И това е отново последователно на тазсутрешното предложение, което беше направено, законът да създаде механи­зъм за неговото заобикаляне и за злоупотреба със закона. Това от една страна. От друга страна, предлага ни се в това предложение на Съюза на демократичните сили, това да стане пред Централната избирателна комисия. Дами и господа, та какво е това? Централната избирателна комисия не е държавен орган. Централната избирателна комисия е един обществен орган, който въз основа на закона и по време на изборите, и докато трае мандатът на Народното събрание, извършва дейност във връзка с провеждането на изборите. Значи още едно генерално отклонение, което няма нищо общо с режима, който съществува по законопроекта за политическите партии. Защо всички тези юридически решения, за да се позволи на една организация или на организации, които не са политически партии, да извършват политическа дейност.

Второ, предвижда се по-нататък тези организации да действат по месторабота. Тази зала, ако можеше да говори, много неща би възпроизвела за атаките срещу една политическа партия, която изграждаше своите структури по месторабота. Тази политическа партия далеч преди законът да е влязъл в сила се оттегля, теренът е освободен, следователно време е да го заемем. Това означава чисто и просто тези юридически решения, които сега ни се предлагат. И кой ще може да направи това разграничение: организации и движения с политическа цел, които не са партии? Това ни въвежда отново в лабиринтите на споровете, които няма да могат да ни доведат до добро.

И две думи за финансирането отвън. Аз съм съгласен с това, което казва господинът, когато се изказа, че разрешението, което се предлага, не е последователно. Да, споделям изцяло вашето разбиране по този въпрос. Не е последователно на себе си разрешението, защото допуска едно изключение в политическото споразумение. Всяка политическа партия е преди всичко национална организация. Тя е създадена, за да служи в обществото и на обществото в рамките и на територията на държавните граници, в които тя съществува. Следователно тя трябва да се издържа и със средствата си на своите членове и на другите допустими от закона дейности. Допускането на финансирането отвън - е първата непоследователност на това политическо разрешение. И оттук нататък всяка политическа партия, която ще се възползва от това, ще поеме върху себе си упреците от общественото мнение, тя ще е финансирана и подпомагана от чуждестранни организации с идеална цел, както е предвидено, и от частни физически лица. Благодаря Ви.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: И аз Ви благодаря.

Ж. ЖЕЛЕВ: Аз бих искал все пак да процедираме по точките, по които имаме спор, иначе отново се отклоняваме.

По т. 8, текстът на която е приеман при нас и беше в последствие оспорен не от СДС, както и допълнителните усложнения, които се получиха около това, идват пак не от нас. Ако вие сте съгласни, да се договорим тази точка да бъде приета, както е уговорено в контактната група.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Другарят Боков вече уточни, че с нашата делегация, делегацията на БКП, вие нямате никакви проблеми. Нас ни устройва текстът, който предложи контактната група.

Г. ГАНЕВ: Може ли, другарю председател?

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Заповядайте.

Г. ГАНЕВ: Благодаря ви много. Понеже два пъти се каза, че днес делегацията на Отечествения фронт повдигна този въпрос, аз искам само с две думи да повторя мотивите за това, без да става това много тягостно. Отечественият фронт е организация с политическа цел. Той не е партия. В изборите може да участва като партия и по този начин да издига кандидати. В нейните редове и в членския състав са включени много партийни граждани, които по този начин ще бъдат принудени да издигат кандидатурата си чрез така наречения 500 души брои от избирателите. Веднъж една партия, която може да се състои от 50 члена, за да се регистрира и по този ред да влезе в целия режим на закона за партиите, нейните кандидати ще бъдат поставени в много по-благоприятно положение. Тази партия ще може да издига кандидати в цялата страна. И на нас ни се струваше, че да се тръгне само по другия режим, а независимите кандидати, които не искат да се присъединят към платформата на една от другите партии, да бъдат принудени да издигат кандидатурите си по независимия път и там те да нямат предимствата на една централна листа, да нямат правото и да бъдат финансирани, както всички други кандидати по време на изборите и т.н., създава една несправедливост при днешното разположение на слоевете в нашето общество. Компромисът, който се направи в първото предложение, наречена в раздадения лист „Предложение на БКП", ние смятаме, че разрешава този въпрос. Става дума за организации с изрично изразена политическа цел, заявена в устав и програма, в които, разбира се, да бъдат регистрирани по начина, който е установен в закона. Този закон е общият ред на закона за лицата и семейството. Това е нещо, което не само удовлетворява Отечествения фронт, но струва ми се и се извинявам от другата страна, затова, че ще сложа една преграда срещу движения и организации, които сега инцидентно, във връзка с тези избори биха желали да участват в тях, без да са заявили по съответния законен ред тази своя принадлежност към политическата цел и към начина, по който трябва да влязат в една предизборна борба. Правилно е да се обсъди много внимателно предложението, наречено „Предложението на БКП по т. 8". Благодаря.

Д. ЛУДЖЕВ: Господин Лилов, може ли само едно уточнение. Това предложение, което Вие казвате, че е направено от БКП, има само един недостатък, че той не е пригоден към реалността в момента.

На нас ни остават около два, два месеца и половина до изборите. Ако ние тръгнем по общия ред по закона за лицата и семейството, Вие може би, Отечественият фронт, вече сте регистрирани, аз не зная какво е вашето положение, но има много организации и движения, на които сега предстои регистрация. Ако те тръгнат по общия ред, това ще означава, че те ще се регистрират след изборите може би, тъй като поне два месеца са необходими. И г-н Мръчков може би ще ме подкрепи. Най-малко един месец трябва.

Затова ние предлагаме една рационализирана и ускорена процедура. И тя е съгласувана в контактната група. Господин Пирински също така ще потвърди това, че ние предлагаме тези организации и движения, които ще издигат свои кандидати, но не са партии да се регистрират по реда, предвиден в Закона за партиите и за тях да се отнасят положенията за Закона за партиите. Ако ние постигнем консенсус по този въпрос сега, просто няма да има смисъл по-нататък да продължаваме разискванията. То решава всичко.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Безусловно, това би било решението на въпроса. То е предложено от контактната група. Но тук се появи друго предложение от Отечествения фронт, което ние така дълго обсъждаме и трябва сега да се посъветваме как да излезем от създалото се положение.

Д. ДАМЯНОВА: Другарю Ганев, аз присъствах на контактната група, когато Вие и Вашият експерт участвахте в постигането на това крехко равновесие, което постигнахме по т. 8. Призовавам Ви да се върнете на старото си становище и да не спираме хода на Кръглата маса.

Г. ГАНЕВ: Ако много точно говорим, ако се приложи това тълкувание, което Ст. Ганев сега направи на текста на проекта за споразумение, че става дума с това допълнение на ръка, което вижда ,, че те следва да се регистрират по реда, предвиден за политическите партии, без да бъдат партии. Ако това тълкувание е еднозначно, ние също се присъединяваме към текста на чл. 8.

СТ. ГАНЕВ: Това е всъщност уговореното в контактната група.

Г. ГАНЕВ: Какво значи „това е уговорено"? Да го видим как е написано и не бих повдигал никак този въпрос. Да го прочетем на глас още веднъж „...които не са партии и желаят да участвуват със свои кандидати в изборите за Народно събрание, съветници и т.н., те следва да се регистрират по реда, предвиден в Закона за партиите".

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Аз мисля, че най-добре ще ни разясни този въпрос другарят Кулишев.

Л. КУЛИШЕВ: Именно това разбиране и това тълкуване, за което преди малко даде тълкуване колегата Ганев и за което повдигна въпросът другарят Г. Ганев. Още от самото начало е било налице, когато тези текстове се изработиха, че регистрирането в този случай е една чиста формалност, с която тази организация да може да участва в избирането на своите кандидати. Но, разбира се, аз тук ще обърна внимание на следното, върху което трябва да помислим. Какво ще стане по-нататък, след изборите, тъй като ако бъдат избрани кандидатите от тази партия, те ще бъдат в парламента и това ще означава, че там ще образуват парламентарни групи на тази организация и т.н. Тук се пораждат редица въпроси.

Г. АВРАМОВ: Може ли да кажа нещо?

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Да, заповядайте.

Г. АВРАМОВ: Мисля, че този парламент ще бъде Велико Народно събрание, което ще приеме конституция, закони, ще регламентира тези неща. Това е за момента сега. Да приемем този текст, а след това вече Великото народно събрание ще изработи всички необходими закони и тази държава ще върви по нормален път.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Мръчков желае думата.

В. МРЪЧКОВ: Моля ви, когато приемаме това решение, да видим малко по-напред как би изглеждало то практически приложено. Това би означавало невероятно усложняване на хода и провеждането на изборите. Това би означавало изборни бюлетини, това би означавало партийни листи, това би означавало преброяване на гласовете, това би означавало едно безкрайно усложняване на изборите, защото по този път всяко движение, всяка организация, при това представете си тук не е предвиден даже и числен състав на тези организации, може да се регистрира и да добие статут на политическа партия. Моля ви върху тази операционалистична страна на въпроса да помислим отсега. Благодаря ви.

Д. ЛУДЖЕВ: Извинявам се, че се намесвам, г-н Лилов, но мисля, че вашата делегация трябва да се изтегли на заседание и да се изясни въпроса. Вие поставихте въпроса, специално как да бъдат третирани организациите с политическа цел, а не ние. Сега се оказва, че ние усложняваме нещата. Тогава нашите експерти предложиха много по-свободен начин, но се каза, че е твърде опасно по еди какви си причини, че някой щял да се възползва, друг щял да имитира, трети еди-какво си да прави. И затова търсихме тази формулировка.

Г. ГАНЕВ: Другарю Лилов, една последна дума от нас. Ние при това тълкувание, повтарям, което ясно се дава сега, сме съгласни с редакцията на т. 8 по проекта за споразумение.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Моля другаря Кулишев още веднъж да прочете, ако обича, тази редакция.

Л. КУЛИШЕВ: Точка 8. „Политическа дейност в рамките на Конституцията и законите могат да осъществяват и други организации и движения. Когато организации и движения, които не са партии, желаят да участвуват със свои кандидати в изборите за Народно събрание, народни съвети и други изборни органи или да участвуват в предизборни коалиции, те следва да се регистрират по реда, предвиден за партиите и по отношение на тях да прилагат разпоредбите на Закона за политическите партии. Обществени организации и движения не могат да бъдат колективни членове на политически партии" Това е алинея 1 на т. 8.

Д. АРНАУДОВ: Другарю Лилов, може ли да задам един въпрос на другаря Кулишев?

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Да, заповядайте.

Д. АРНАУДОВ: Общонационалният комитет е регистриран като обществено-политическо движение от преди един месец. Означава ли с това тълкуване, че ние трябва наново да се регистрираме под формата на политическа партия и да участвуваме в изборите?

Л. КУЛИШЕВ: Точно така е, защото вие ще трябва да поемете задълженията, за да имате и правата, които подлежат по Закона за политическите партии.

Д. АРНАУДОВ: Това нас въобще не ни устройва и ние не можем да се съгласим с такова тълкуване.

ИБР. ТАТЪРЛЪ: Може ли един въпрос?

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Да.

ИБР. ТАТЪРЛЪ: Остава ли същият абзац към т. 8, който гласи „За други организации и движения с политическа цел да се отнасят забраните предвидени от това споразумение"?

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Другарят Кулишев ще отговори.

Л. КУЛИШЕВ: Да, остава.     

ИБР. ТАТЪРЛЪ: В такъв случай, искам да ми дадете думата да взема отношение.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Заповядайте.

ИБР. ТАТЪРЛЪ: Говоря от името на Комитета за национално помирение. Ние сме съгласни с основните положения, изложени в този така важен и съществен документ. Бихме подчертали, че ние сме за съблюдаване на суверенитета и териториалната цялост на нашата страна, ние сме против всякакъв сепаратизъм, откъдето й да идва. България е наше общо отечество, за което всички милеем, всички български граждани, независимо от етническа и религиозна принадлежност. Но нас ни тревожи абзац 2 на т. 8 от въпросното проектоспоразумение, който засяга непартийните организации и движения. Аз преди малко изрично цитирах този абзац. Ние разглеждаме този абзац във връзка със забраните, предвидени в т. 5, и по-специално в един от абзаците, където се забранява изграждането на партии на етническа и религиозна основа. Ние не се спираме върху този въпрос, ние поставяме въпроса за абзац 2 на т. 8 поради това, че се прави опит за пренасяне на отбелязаните забрани към непартийните обществени, културни и т.н. организации и движения сред етническите и религиозни общности. Смятаме, че въпросният абзац представлява анахронизъм на нашата действителност, особено след 10 ноември 1989 г. Същият не се съгласува с новите обществено-политически реалности в наши дни. Отколе съществуват културно-просветни организации на евреите, на арменците в България със свои вестници и списания, културни домове, читалища и т.н. Но скоро беше създаден Демократичният съюз на циганите у нас. Към тях бихме добавили редица други демократични движения и организации за правата и свободите на гражданите. Между тях не може да не отбележим такава масова организация, като Движението за права и свободи, което в момента провежда учредителна конференция. Всички тези организации и движения вземат активно участие в нашия съвременен обществено-политически и културен живот.

Приемането на отбелязания принцип на абзац 2, т. 8, от проектосъглашението за политическите партии би поставило под заплаха съществуването на такива демократични организации и движения, би било удар върху демократичния процес на нашето общество.

Освен това отбелязаната забрана влиза в противоречие с чл. 53 от сега съществуващата Конституция. Имам предвид абзац 1, който гласи: „Гражданите могат да образуват организации с политически, професионални, културни, художествени, научни, религиозни, спортни, с други цели". Този абзац също не е в духа на чл. 25 и чл. 27 от Международния пакт за гражданските и политическите права.

По тези съображения предлагам да отпадне дискутираният абзац 2 на т. 8 на проектоспоразумението за партиите. Предлагаме да се приеме текст в духа на отбелязания чл. 52 от сегашната Конституция.

В заключение искам да подчертая, че съществуването на легални, подчертавам, легални демократични организации, дружества, съюзи, културни движения несъмнено ще доведе до укрепването на народното единство, на дружбата, разбирателството и съгласието между всички етнически и религиозни общности и групи на нашия народ по пътя на изграждането на нашето гражданско общество и правова държава. Благодаря.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: И аз благодаря, но бих желал да направя един коментар по въпроса, който повдигате. Разбира се, ние приветстваме създаването на културни, просветни и други организации сред етническите групи в нашата страна. Смятаме, че тяхната дейност и цели са благородни. Но този абзац третира друга материя. Тук е казано, че става дума за организации и движения с политическа цел. Ние смятаме, че създаването на партии или организации с политическа цел на национална основа застрашава много неща в тази държава и затова не подкрепяме тази идея. Благодаря ви.

Л. КУЛИШЕВ: Едно допълнение може би трябва към този текст. Аз само бих искал да ви попълня, тъй като съм съгласен с вашето възражение. Тази разпоредба, този абзац беше записан именно затова, за да не се позволи заобикалянето на Закона за политическите партии. Но този абзац не се отнася до всички обществени организации, а само до организациите с политическа цел, не до културните и религиозните организации.

ИБР. ТАТЪРЛЪ: Аз бях достатъчно ясен, мисля, че културата не може да се дели така, както рязко искате вие, от политиката. Всеки момент тези движения са под заплаха.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Това е много опасно, ако започнем на тази база да градим политическите партии. Г-н Неврокопски има думата.

КР. НЕВРОКОПСКИ: Аз искам да добавя нещо. Даже смятам, че въпросът не е дискусионен изобщо. Не е трудно да се забележи, че някои искат през задната врата да образуват организации, или движения, които си поставят цели, които са несъвместими със сегашната действаща Конституция, против която сме ние. Има точно ясна забрана, която е фиксирана в чл. 5, абзац 4, да не се изграждат, да не се образува на етническа и религиозна основа. Но вече слушаме, че в нашата страна има образувана Християн-демократическа партия. Как е станало това, ние не знаем. Ние казваме, че при специфичните български условия това е абсолютно недопустимо, с оглед на онова напрежение, с оглед на онази политическа ситуация, която се създаде у нас по понятни и известни причини. И за това утре някой може да каже със задна дата образуваме ислямска народна партия. Смятам, че по това сме наясно.

Но във връзка с това смятам, че е пределно ясно, че не случайно е залегнало в това политическо споразумение категоричната забрана, че не могат да се образуват такива организации. Дали ще се казва движение, дружество, партия, организация тя не може да представлява партия, в която се образува на етническа или религиозна основа. На мен ми се струва, аз не го бях забелязал, нямах намерение да се изказвам, имах предвид да се изкажа по другия закон, така сме се разпределили, за да не се повтаряме, в т. 8 самата редакция съдържа едно вътрешно противоречие и ние не трябва да бягаме от това. Докато първата точка, която уважаемият господин Кулишев прочете, политическа дейност в рамките на Конституцията и законите могат да съществуват и други организации и движения, тази редакция не буди никакво съмнение, че позволява в рамките на Конституцията и законите и други да вършат такава политическа дейност. Щом е залегнало или е вложено в това изречение понятието „политическа дейност", това не може да изключи предизборна борба на каквото и да било движение или организация. Но заедно с това вече в последващото изречение се изяснява, защото ако откъснем този текст, или това изречение от неговата основна същност, от цялата редакция, от цялата конструкция, ако щете логическа и граматическа, позволява и други организации, движения да водят политическа борба. В това се вместява и разбирането за предизборна борба. Смятам, че това тълкувание трябва във всички случаи да бъде взето предвид свързано с основния текст, който е залегнал в чл. 8 . Забраната е категорична, и не може през задния вход да влизат каквито и да било организации и движения, за да участвуват в предизборната борба, щом като крият в себе си опасност или са в противоречие с чл. 5, който съдържа една категорична забрана, която не буди никакво съмнение. И смятам, че въпросът не е дискусионен. Или аз не разбирам, или не съм наясно, или зле тълкувам закона, или господата, които се обадиха, не влагат онова съдържание или онзи смисъл и идеята, която е вложена в Закона за партиите.

Благодаря.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Има думата др. Аврамов.

Продължение... 
 
Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка 
 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието