КРЪГЛАТА МАСА
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

26 март '90
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

 

Национална кръгла маса

Второ пленарно заседание

НДК, зала № 6

26 март 1990 г., начален час - 9:36

(продължение)

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Благодаря ви, господин Луджев. Аз бих предложил, за да може след това да вземем вече решение на следващото заседание, да чуем и министър Стоилов, да приключим тази първа част и след това да направим прекъсване, за което Вие говорите, д-р Желев. Съгласни ли сте така да процедираме?

Ж. ЖЕЛЕВ: По какъв точно въпрос ще говори министър Стоилов?

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Нали се договорихме, че ще обсъдим и икономическата програма. Понеже в началото ние се договорихме, че ще обсъдим тези четири въпроса. Преди да прекъснем, предлагам да чуем и него, за да може да обсъдим всички страни на нещата, когато се консултираме помежду си вие във вашия състав и ние в нашия. Да не се наложи след това отново да прекъсваме.

Ж. ЖЕЛЕВ: Добре. Може да го изслушаме за сведение, след което прекъсваме.

ИВ. ГЛУШКОВ: Другарю Лилов, мога ли нещо да помоля? Искам да кажа становището на делегацията на БЗНС във връзка с тези два въпроса, тъй като след това обсъждането ще продължи по групи.

Става въпрос за избора на Народно събрание и за президентската институция. Като участник в контактната група, ние се споразумяхме по твърде много проблеми. Те бяха изложени от Луджев и Пирински, но искам да се спра на два-три въпроса.

Остана висящ въпросът дали ще се избират 300 или 400 депутати. Споразумяхме се, че новото Народно събрание, нека да го наречем Народно сега, ще има главна задача да изработи новата Конституция, нов Избирателен закон и в същото време да приема всички необходими закони, които да гарантират нормалното функциониране на властта. При това положение, ако изхождаме от тези два момента, ние считаме, че би могло това Народно събрание да се нарече Велико. Не виждаме нищо страшно в това да се нарече Велико.

По отношение на избирателната система смятаме, че при положение, че това Народно събрание е Велико, би могло то да се състои от 400 депутати, като 300 от тях бъдат избирани по мажоритарния принцип и 100 по пропорционалния с листи на отделните партии. Това е като едно наше становище.

Искам да се спра на един въпрос, който е много важен, при пропорционалния принцип. Учудва ме, че този вариант за избиране на избирателите в избирателните райони е предложен от Законодателната комисия. Става въпрос за варианта, който гласи: „За избран се счита онзи кандидат, който е получил най-много гласове още на първия тур". Считаме, че това в никакъв случай не би могло да се приеме, тъй като това ще изопачи твърде много картината на изборите. Ще се получи така, че един депутат може да бъде избран само с 10-15% от гласовете на записалите се гласоподаватели. И второ, ако приемем този вариант при мажоритарната система да не се проведе втори тур, при който ще бъдат в директен двубой изправени двама кандидати, които са получили най-добър брой гласове от първия тур, може да се каже, че 75% от депутатите в новото Народно събрание ще бъдат представители на БКП. Не е трудно това да се види, тъй като може би в 75-80% от избирателните райони начело след първия тур с 30, 35, 40 (не може да се уточни точно) ще бъдат представители на БКП.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Дано да сте прав. (Весело оживление)

РЕПЛИКА: Тъжно ще бъде за България, ако е прав.

ИВ. ГЛУШКОВ: Това ще предреши поначало избора. Тоест да приемем средно 40% гласували за БКП в първия тур, БКП може би ще си осигури 80% от депутатите. Така че този вариант би трябвало да отпадне автоматически. Аз още веднъж повтарям учудва ме защо и как Законодателната комисия го предлага изобщо. Онзи ден имаше информация във вестниците.

По отношение на президентската институция нашето принципно становище е, че президентът трябва да се избира с пряко и всеобщо гласоподаване. Това е ясно. Но въпросът е дали в сегашния момент ние може да си позволим лукса да проведем още едни избори, президентски при това, които са много важни, което ще увеличи бройката на изборите в разстояние на 7-8 месеца на три, тъй като ще имаме парламентарни, президентски и избори за местни органи на властта. Очевидно ние не може да си позволим този лукс.

Освен това президентските избори са твърде персонифицирани избори. При тях всяка партия, която желае да запази своите позиции и се счита за партия с известно влияние в страната, е задължена да представи свой кандидат, поне дотолкова, доколкото да се чуе нейната програма, нейните принципи, за какво се бори и т.н. В такъв случай президентските избори сега или до края на годината ще нагорещят извънредно много политическата обстановка в страната, която и без това не е твърде спокойна.

Поради тази причина ние смятаме, че ще бъде целесъобразно президентът да бъде избран от сегашното Народно събрание с делегирани широки права, за които ние тук дискутирахме и които Луджев и Пирински изложиха, като вече времетраенето на неговия мандат ще бъде допълнително определено. Това ще спести много емоции, много напрежение и ще осигури стабилност на политическия живот в страната през този период на мирен преход към демократични структури. Ние има­ме и някои други забележки по Избирателния закон, които са по-частни, но тях ще ги обсъдим вече може би в работната група или в контактната група следобед, или пък вече, когато се обсъжда специално този Избирателен закон. Благодаря.

 ПРЕДС. А.ЛИЛОВ: И аз благодаря, другарю Глушков. Предоставям думата на министър Стоилов.

АЛ. КАРАКАЧАНОВ: Господин Лилов, извинявам се, имам едно процедурно предложение, ако нямате нищо против. Доколкото разбрах, ние след почивката трябва да се спрем на три основни закона , т.е. два закона и един основен въпрос въпроса дали ще има президент. Преди да кажа моето процедурно предложение, искам да изкажа едно съображение защо няма да можем да работим върху икономическата програма. Мисля, че нещата, които в момента трябва да обсъдим, са много по-належащи във всички смиели, отколкото да се спираме на икономическата реформа, която в момента повече от нас не са чели. Ние я получихме в последния момент. Това е първото.

Второ, искам само да подхвърля една забележка, да обясня защо ще има големи препирни след почивката и няма смисъл да хабим времето за икономическата програма. Най-малкото аз не мога да разбера защо господин Пирински, като казва, че не можем да мандатираме на Великото народно събрание колко време да обсъжда Конституцията, можем да му наложим да има президентска власт. Аз не мога да разбера на какво основание!

Аз също няма да взема отношение към това, че всъщност президентската власт ще дестабилизира състоянието на страната в момента - икономическо и политическо. Но това няма да аргументирам сега, ще го аргументирам, когато нашето пленарно заседание бъде открито. Във връзка с това просто искам да подчертая, че въпросите, които тук се набелязаха, са толкова изключителни и толкова важни, че просто е безсмислено сега да се спираме и да изслушваме въпросите на икономическата програма. Предлагам да прекъснем, да се обсъдят съответно в двете страни нещата и да се съберем да решим поне тези въпроси. Инак просто препускаме.

АЛ. ЙОРДАНОВ: И още едно допълнение, ако ми позволите.

ПРЕДС. А.ЛИЛОВ: Да.

АЛ. ЙОРДАНОВ: Абсолютно нашата делегация подкрепя споделеното тук току-що от Каракачанов. Нека да се ограничим върху тези въпроси, които само разглеждаме досега и поставихме като проблеми. Призовавам просто да освободим съзнанието си от някои лични амбиции и виждания по тези въпроси, да погледнем малко по-широко на проблема, в контекста на това, което вече става в Европа, в контекста на това, по какви избирателни процедури бяха проведени изборите в ГДР, в Унгария и по какви ще бъдат проведени в Чехословакия. Системата, която беше приложена там, и резултатите вече са налице, показват една обща тенденция. Нека да не се ограничаваме от тази тенденция и нека да не се опасяваме от това, че след като 40 години имахме силно правителство, силен Държавен съвет, силни управници, ето докъде сме докарани, до какво кризисно и отчайващо състояние. За два месеца никакъв президент, от която и страна да бъде избран няма да създаде ситуацията на спокойствие и сигурна власт, стабилност. Стабилността се създава от парламента. В парламентарните държави не президент, не крал, не правителство, а парламентът е център на стабилността на държавата. И затова ние искаме да изберем силен, стабилен парламент, истински парламент, Велико народно събрание. То е гарантът, а не президентът.

И отново се връщам към една мисъл, която предните дни подхвърлих, разбира се, г-н Мръчков тогава репликира, аз мога да го репликирам по много начини, но...

Ж. ЖЕЛЕВ: Йорданов, много се извинявам, нека да прекъснем сега. Ние ще обсъждаме тези въпроси следобед.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Освен това се договорихме, уважаеми дами и господа, да работим по този начин, по който да следваме процедурата, която заедно установихме сутринта. Защо непрекъснато поставяме все нови и нови неща? Още повече аз току-що запитах отсрещната страна в лицето на д-р Желев. Вие се съгласихте. Нека да изслушаме всичко, което сме решили, и да прекъснем, за да изработим своите становища. Иначе аз бих могъл веднага да направя една реплика по Вашето изказване. И тя няма да е много желателна и за мен, и за вас. Но нека да работим по процедурата, която установихме. И аз ви моля, като решим нещо, да го правим, иначе няма да завършим никога.И така, предоставям думата на министър Стоилов, както се договорихме.

СТ. СТОИЛОВ: Благодаря. Аз ще бъда кратък.

Уважаеми участници в Кръглата маса, на вашето внимание е представен документ, имащ отношение към един от кардиналните проблеми на днешния и утрешния ден на страната и нейното социално и икономическо развитие осъществяването на икономическа реформа за преход към пазарна икономика.

Постигнато е съгласие относно основните принципи и съдържание на реформата. Този документ очертава към каква икономика се стремим и с помощта на какви реформи ще осъществяваме този преход. Утвърди се убеждението ни, че по основното и главното нашите разбирания, не само на икономистите, но и на политическите сили, които представляваме, са почти еднакви. Лично за мен това не е никаква изненада.

Разработването на този документ има значение, което трудно може да бъде надценено. Без да изпадаме в излишен оптимизъм, а стоейки на почвата на суровия реализъм, трябва да признаем, че това е радващ резултат от съвместната работа на специалисти, която се вдъхновява от разбиране­то, че интересите на икономиката, а следователно и на страната, стоят над политическите интереси на партиите.

На този етап експертите-икономисти успяха да докажат, че икономическата логика не е и не може да бъде партийна, ако става дума, разбира се, за действителна логика. Голямото значение на постигнатия резултат е в това, че е направена първата, особено важна стъпка в осигуряване на съгласие на всички политически сили за характера, насоките и целите на стопанската реформа. Опитът на страните, осъществявали или осъществяващи понастоящем подобна реформа, както и малкият опит и проблемите, натрупани в нашата страна от февруари насам, убедително показват, че без национално съгласие реформа за преход към пазарна икономика, толкова повече в условията на сериозна икономическа криза, не може да бъде осъществена успешно. Всички правителствени консултанти и експерти от високоразвитите европейски страни, както и от международни финансови и стопански организации, изключително много акцентират на този момент и считат, че постигането на такова съгласие е и ключ към реформата. Причината е в това, че преходът и изграждането на пазарна икономика е сложен и продължителен процес, с дългосрочни и икономически, и социални последици. Нужно е съгласие на всички обществено-политически сили, на всички слоеве на обществото относно целите и основните принципи на тази реформа. Най-благоприятната обществена среда за нейното осъществяване, това показва световният опит, са условията на социален мир. Тази идея беше развита още в декларацията на правителството пред Народното събрание на 8 февруари. От това разбиране изхождаше и нашата партия в предложенията си за сформиране на правителство на национално съгласие.

Кръглата маса още веднъж показа, че може да работи ефикасно. Имам предвид работата на експертите. Обсъжданият днес резултат дава основание на човек да бъде оптимист относно възможността да се отиде и по-нататък в обсъждането и решаването на проблемите във връзка с осъществяването на икономическата реформа и оздравяването на икономиката.

Голямото значение на разработения документ трябва да се вижда и в това, че той предлага необходимата принципна основа за разработване и приемане на пакета от закони, осигуряващи правната основа на реформата и прехода към социално пазарно стопанство. Тази работа е започнала, както знаят повече от присъстващите тук, набира темп и може да се очаква, при наличието на съгласие между политическите сили по съдържанието и принципите на реформата, възможно ускоряване на процеса. Излишно е да се коментира колко е важно това, когато се преминава от една към друга икономическа система. Именно законите ще регламентират процеса и от тяхното разработване на съгласувана основа още сега ще зависи и адекватността им на потребностите на прехо­да и характера на изгражданата икономическа система.

Накрая позволете ми няколко думи в порядъка на коментар и предложение същевременно във връзка с наличието в документа на кратък, несъгласуван текст, който се намира на стр. 4, преди да се премине към конкретните реформи за отделните сфери. От гледна точка на съдържанието на този текст ние нямаме никакви възражения. Но поради това, че разграждането на административно-командната система е процес нелек, на който аз отблизо съм свидетел, и правителството полага усилия за ускоряването му, и това ще става толкова по-успешно, колкото по-успешен е стартът на икономическата реформа, предлагаме редакция, запазваща абсолютния смисъл на текста, на по-коректно отчитаща именно процеса. Позволете ми да си прочета новата редакция на този текст, който между впрочем, преди започването на днешното заседание, ние успяхме с моя колега Венцислав Димитров да съгласуваме. Текстът гласи така: „Недопускане власт на апарата над стопанските структури на всякакви нива изключване на възможността за партизанщина в икономиката".

Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: И аз благодаря на министър Стоилов. Дали Венцислав Димитров желае думата? Да, заповядайте.

В. ДИМИТРОВ: Благодаря за предоставената ми възможност. Аз бях един от тези икономисти-експерти, които работиха в работната група и които подготвиха този текст предварително в редуциран състав и после в разширен състав. Тук бих желал да дам само някои разяснения. Присъединявам се към това, което каза министър Стоилов за необходимостта от национално съгласие. Национално съгласие, но по основните въпроси на икономическата реформа. Обаче аз не го схващам като необходим социален мир, в смисъл, че всички ще се обединим, ще съставим коалиционно правителство и така ще вървим в близките години.

Икономическата реформа е проблем, който не може да бъде решен за една, две, три, даже бих казал, за пет-шест години. В близките години на нас ни предстои да решаваме тези проблеми, затова е необходимо всяко едно правителство, което ще дойде утре на власт, да се съобразява и да е поело предварително ангажимент с основните принципи, с основните елементи и насоки на икономическата реформа. От тази гледна точка аз виждам това споразумение, което тук трябва да сключим, като един предварително поет ангажимент за осъществяване на тези икономически реформи.

Аз не бих искал това съглашение, което ще сключим, да се отнася за краткосрочната програма на правителството и бих желал да обърна внимание на отсрещната страна да не съединява тези два проблема в един. Това са два съвършено различни проблема. Едно е непосредствените, конкретните мерки. Лично моето мнение е, че този документ даже не би трябвало да бъде вкарван в Народното събрание, защото Народното събрание има да изпълнява малко по други функции. Той е много по-важен за нашата и за вашата страна да поемат един ангажимент за едно бъдещо водене на икономиката на цялата тази страна. Защото в края на краищата от пазарната реформа сме заинтересовани всички ние.

По разясненията. Така както ние разменихме няколко мисли с министър Стоилов преди заседанието, се уточнихме текстът да стане „недопускане на власт на апарата над стопанските структури". Но не бих искал да обърна внимание, че наистина този текст може да се наложи и на първа, и на втора страница. Според мен мястото му е точно тук, в следния контекст, че никаква пазарна реформа, никаква стопанска реформа не е възможна, ако продължава намесата на апарата в стопанските структури, в стопанския живот. Затова може би трябва да се помисли още малко за редакцията.

Искам да обърна внимание на тези, които сега се запознават с текста, че има допълнителен текст за аграрната реформа. Текстът за аграрната реформа на стр. 5 и 6 е невалиден и ние го заменихме с един много кратък текст, който мисля, че хората, които имат пред себе си материала, трябва да го намерят на стр. 12. Заедно с това бих желал да свържа този проект за съгласие с предложението за неотложните изменения и допълнения в глава II на Конституцията, защото така или иначе този проблем се обсъжда. Доколкото знам сега се обсъжда в Народното събрание.

Ако ми позволите да изложа принципните особености на нашето предложение, което беше съгласувано в петък следобед на разширената група от експерти.

Най-напред изрично се урежда частната собственост наред с държавната и общинската. И ва­жното е, че тук има едно определение за това каква е частната собственост. Всички могат да видят това в раздадения проект чл. 14, т. 1. В Конституцията също така се посочват изчерпателно обектите на изключително държавна и общинска собственост, като не се допуска с други закони да се разширява кръгът на тези обекти. Тук се предполага, че със Закона за собствеността не трябва изрично да се определят тези обекти. Тези обекти са само тези, които са изрично определени в Конституцията. Това също така важи и за онези стопански и други дейности, които могат да се извършват от държавата или с разрешение от държавата. Те са уредени в чл. 29 от проекта.

Освен това бих желал да обърна внимание още, че се гарантират равни възможности за стопанска дейност, независимо от вида на стопанския субект и собствеността, като се забранява въвеждането на ограничения или привилегии по тези признаци. Това е чл. 22 от проекта.

И тук може би още една забележка само да се обърне внимание на чл. 28 от този проект, където се посочват гаранциите срещу отчуждаване и ограничаване правото на собственост и съдебната им защита. Отчуждаването да се допуска само за важни държавни нужди, които не могат да бъда удовлетворени по друг начин, и то след предварително обезщетяване.

Бих желал да обърна внимание на чл. 17, където се урежда статутът на Българската народна банка съобразно нашето предложение, което правим вече два пъти.

Мисля, че по този текст може да се съгласим. Всички икономисти и експерти в разширената група, около 30 души, онзи ден го обсъждахме и го предоставяме на вашето внимание.

Освен това, доколкото зная, в законодателната комисия се гледа законът за собствеността и Указ 56. Разбрахме от в. „Работническо дело", че се предвиждат някакви ограничения за външно­търговската дейност на частни фирми, против което ние решително възразяваме. Затова бихме желали да видим тези проекти на Закона за собствеността и Указ 56 и евентуално, ако получат одобрението на Кръглата маса, тогава да бъдат внесени в Народното събрание. Това е нашето становище.

СТ. СТОИЛОВ: Ще бъда много кратък. Наистина внесени са тези два документа. В измененията и допълненията към Указ 56 може да има нещо, което да не се одобрява от икономистите-експерти на СДС.

Но тъкмо преди малко Венцислав Димитров отбеляза, че ние сме постигнали съгласие по основните принципи и съдържание на икономическата реформа. И това съгласие означава, че ще се водим по тези принципи и съгласие. В правенето на практическата стопанска политика за реализацията на реформата, щом в правителството не участват всички сили, а само една партия, то тя взема решения, това е мое мнение, които невинаги ще съвпадат с оценките на отсрещната страна. В този процес на либерализиране вероятно има някои неща, които не се споделят от отсрещната страна. Не е изключено да има такива моменти.

В. ДИМИТРОВ: Може ли да кажа само две думи.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Да, разбира се.

В. ДИМИТРОВ: Първата забележка се отнася за статута на Кръглата маса. Доколкото знам, нейният висок статут предполага обсъждане на тези законопроекти. А от друга страна, от предизборна гледна точка мисля, че по-добре е така да се пристъпи. Но помислете за тези хора, които ще искат да съживят икономиката, които ще искат да работят.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Сега ви предлагам, както вече предложи д-р Желев, да прекъснем и да продължим, ако не възразявате, в 17 часа. Дали е удобно за вас това време?

Ж. ЖЕЛЕВ: Да, за предпочитане е.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Добре, благодаря на всички. Закривам сутрешното заседание.

Продължение... 
 
Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка 
 

 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието