КРЪГЛАТА МАСА
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

26 март '90
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

 

Национална кръгла маса

Второ пленарно заседание

НДК, зала № 6

26 март 1990 г., начален час - 9:36

(продължение)

М. НЕДЯЛКОВ: Позволявам си да изразя становището на дружеството по някои основни въпроси, свързани с обсъждането на проекта за Избирателен закон, това е в няколко точки.

1. Поддържаме възприемането на пропорционална система съобразно представения от експертната група на СДС проект. Аргументите за трудностите, изникващи при провеждането на избори по тази система, са неприемливи, тъй като освен другото, трудностите възникват преди всичко при обработване на резултатите, а не при самото гласоподаване.

2. Да не се създават нови избирателни райони, а да се използват сега съществуващите или такива, получени чрез групиране на съществуващите.

3. В случай, че се пристъпи към възприемане на смесена система, съотношението между броя на местата в парламента, за които ще се гласува по мажоритарната и пропорционалната система, да бъде 1:1, в краен случай 1:2. При това положение абсолютно неприемливо е да се използват резултатите от избора, осъществен на основата на мажоритарния принцип, за разпределяне на останалите по пропорционалния принцип места. Това би означавало да се пренебрегне броят на избраните по мажоритарната система независими и безпартийни кандидати.

4. Отбиващите редовната си военна служба граждани да гласуват в съответните населени места, като бъдат включени в общите избирателни списъци. Народното събрание да излезе със съответна декларация, която освобождава военнослужещите от положената от тях клетва в частта й, провъзгласяваща вярност към БКП и идеите на социализма, респективно комунизма, като несъвместима с провеждането на свободни плуралистични избори. Алтернативата да се допусне фактическо престъпване на клетвата в съответната част е неприемлива от всяка гледна точка.

5. Да се осигури упражняването на избирателно право от страна на задържаните и лишените от свобода граждани.

6. Да се осигури възможност за упражняване на избирателни права на българските граждани, живеещи постоянно в чужбина, както и на тези, пребиваващи зад пределите на страната повече от два месеца. За целта да се възложи на експертна група на Кръглата маса да изработи правила за техническото провеждане на изборите по отношение на тези лица. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: И аз ви благодаря. Кой друг желае думата?

Има думата Михаил Михайлов.

М. МИХАЙЛОВ от БЗНС „Никола Петков": Делегацията на БЗНС „Никола Петков" категорично потвърждава подкрепата за пропорционалната избирателна система. Защо? Като имаме предвид характера на Великото народно събрание, като имаме предвид, че трябва да се създава нов основен държавен закон, по който да се изградят бъдещите структури на държавата, ние смятаме, че пропорционалната система ще бъде едно справедливо решение на въпроса, затова защото ще даде възможност да вземат участие в изграждането на основния закон всички политически сили, които могат да влязат във Великото народно събрание само посредством пропорционалната система. Като имаме предвид характера на СДС и като имаме предвид позициите на цялата кръгла маса, които се групират и обединяват около необходимостта за бъдещото демократично устройство на държавата, ние смятаме, че чрез пропорционалната система ще се даде възможност във Великото народно събрание да участват всички малки и големи политически сили и сдружения, формални и неформални движения, които ще вземат участие в изграждането на основния държавен закон и по този начин ще могат да направят принос в изграждането на държавата на демократични начала. Това е нашата позиция.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Кой желае друг думата? Заповядайте.

ЕМ. СТУМБОВ: Благодаря. Аз съм съгласен с г-н Мръчков, който каза, че основният въпрос, т.е. първият въпрос, който трябва да решим и да говорим за всичко останало, това е за броя на народните представители. И наистина трябва да тръгнем оттам, за да огледаме най-добре едната или другата избирателна система до какво може да доведе и всички евентуални плюсове и минуси.

Що се отнася до броя на народните представители в новото Народно събрание, считам че те трябва да бъдат не по-малко от 400, защото задача над задачите в момента е новото Народно събрание да осигури възможност най-широката, най-пъстрата палитра на представителство в него, за да могат да се отчетат най-пълно всички политически тенденции, настроения, желания на обществото ни. Именно по-широкият състав на Народното събрание считам, че потенциално съдържа в себе си възможност за това. Не мисля, че съображенията от икономическо естество, които бяха изказани на заседанието на Кръглата маса на 19 март могат да бъда решаващи. Всички знаем какво е икономическото положение на страната ни, затова няма да го повтарям. Но също така знаем, че има толкова важни въпроси, чието решаване налага отделяне на средства при цялата тежест на икономическото ни положение. Един от тези въпроси е издръжката на Народното събрание, на народните представители, работещи в парламента. Не мисля, че със спестения някой лев от издръжката на Народното събрание поради стеснения му състав може м да компенсираме онова, което трябва да се решава. В крайна сметка нещата, най-общо казано, които ще решава новото Народно събрание, имат и дългосрочен, и ако щете, пряк икономически ефект. Те са основоположни, базисни за обществото ни като такова, в частност и за икономиката. Ако ние сведем народните представители до 300 или 250, увеличава се рискът политическото представителство на различните тенденции у нас да бъде ограничено, да бъде сведено дори до една или две по-значителни партии. Те невинаги ще могат да съобразят, да огледат, да отразят, дори и да желаят, всички политически настроения и искания на обществото ни като цяло.

Ето защо считам, че съставът не бива да бъде по-малък от 400 души. Дори мисля, че се налага и повече, примерно 500. Но този въпрос ще се уточнява.

Само с няколко думи искам да се спра на въпроса, тъй като става дума за проекта за Избирателен закон, на въпроса за коалициите. Когато се върне работната група, аз ще помоля този въпрос да се разглежда заедно със съответните текстове от Закона за политическите партии. Считам, че те са тясно свързани. Тук само ще маркирам, за да го имаме предвид, да не го забравим.

Думата ми е за политическите коалиции и коалиции между кандидати. Беше поставен въпросът как обществените движения ще издигат свои кандидати. Става дума за заседанието на 12 март. Мисля, че г-н Арнаудов го постави. На този въпрос г-н Мръчков отговори, че съответните обществени организации ще могат да ползват текста, който предвижда, че 500 граждани могат да издигат кандидатура. Да, но този текст решава въпроса само за поставянето на индивидуална кандидатура. Той не дава възможност на обществените организации, по какъвто и начин да се уреди статутът им с оглед рамките на това, за което говорихме преди малко, тези организации да влизат в политически коалиции, т.е. те са ощетени. В СДС също има редица комитети, движения и прочие, които в крайна сметка се поставят пред невъзможността да влязат в коалиция с желана от тях политическа партия. Въпросът никак не е маловажен, защото една обществена организация може да има определени, макар и единични, политически цели, които според нея са важни, които са основни за нейната програма и именно за решаването на тези въпроси тя да вижда добър съюзник в лицето на тази или онази партия. Но тя в коалиция не може да влезе при тази обстановка.

Ще моля това да имаме предвид и отново да се разгледа въпросът вече заедно, свързано с въпроса за Закона за политическите партии. Благодаря.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: И аз Ви благодаря. Бих желал да направя само една реплика. Когато обсъждаме въпроса за броя на гласовете, аз бих помолил да имаме предвид, че това не е преди всичко финансов въпрос, материален въпрос, колкото и да е важна тази страна. Същественият въпрос тук е да се осигури необходимата компетентност на Народното събрание, т.е. то да бъде комплектувано така, че да бъде компетентно да решава големите, острите проблем.и на България, както правят всички развити демократични страни в света, чиито парламенти са значително по-малобройни от предлаганите цифри сега. Мога да назова десетки страни в Европа с. малко по-голямо население от нас и с много по-малки парламенти оттук предлагания брой.

И, второ, аз с голямо задоволство си спомням, че на предварителната среща, която имахме, от ваша страна уместно беше повдигнат въпросът, че ако ние отидем на прекалено разширение на парламента, тогава това може да се отрази не само върху неговата компетентност, но и върху неговото политическо равнище и престиж.

Моля ви да имате предвид, че не става дума за финансовата същност на въпроса. Благодаря. Кой желае думата?

Ж. ЖЕЛЕВ: Аз бих искал да говоря по това. Мисля, че най-напред тук трябва да се договорим за характера на събранието. Това е ключовият въпрос, от който ще зависи и броят на депутатите, които трябва да избере това събрание, до голяма степен и въпросът за избирателната система. В нашата среща в по-тесен състав последния път мисля, че стигнахме до договарянето за Велико народно събрание. Това е нашата твърда позиция и ние ще я отстояваме. От това няма да отстъпим. Казваме това определено. Напомням това, защото мен ме смущава фактът, че г-н Мръчков сега отива да обсъжда проекта за Избирателния закон. Добре, на каква база ще бъде обсъждането? Нали все пак Кръглата маса трябва да реши основните въпроси, за да може тази комисия по-нататък да оформи юридически по надлежния начин въпросите. Все пак мисля, че тук главните неща, които трябва да се решат, са два-три пункта, по които трябва да се договорим. По останалото можем да доуточняваме. Ние ще уточняваме след обяд, вие можете да уточнявате и като се съберем, вече да съгласуваме отново нашите позиции. Но без ясна позиция по въпроса за характера на събранието, а оттам за броя на депутатите, мисля че няма да бъде ефективно нашето обсъждане. Ние ще се въртим в кръг по едни и същи проблеми.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Има резон в това, което казвате, д-р Желев. Давам думата на др. Пирински да направи нашите предложения.

 Г. ПИРИНСКИ: Както се убедихме, въпросите, които се третират и в трите законопроекта, са взаимносвързани. И аз затова споделям онова, което каза и Д.Луджев, което спомена сега и д-р Желев, че би трябвало да разгледаме въпросите и на законопроекта на изборите, и законопроекта за изменение на Конституцията в една връзка.

Ако не възразявате, би могло онова, което съобщи др. Лилов, като трета точка като наша информация с Д. Луджев и третия законопроект да изслушате сега, за да можем да въведем всички участници на това заседание в дискусията, която се състоя в контактната група, тъй като част от изказванията, които сега се правят, повтарят отново хода на тази дискусия, която вече беше проведена, и би било добре според мен да се има предвид от участниците в днешното заседание от гледна точка на спестяване на време. Така че, ако не възразявате, бих предложил с Д.Луджев да кажем по две думи за това до какви варианти стигнахме и във връзка с онова, което вие току-що споменахте, д-р Желев, за характера на Народното събрание и по другите въпроси, за да може да стане дискусията по-резултатна.

Ж. ЖЕЛЕВ: Аз не възразявам на това. Мисля, че това е по-разумно и ще ни придвижи пряко към същината на въпросите.

М. НЕДЕЛЧЕВ от Радикалдемократическата партия: Може ли една реплика?

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Да, заповядайте.

М. НЕДЕЛЧЕВ: Благодаря. Просто искам да обърна внимание, че ние тук обсъждаме идеи за законопроектите, а в Законодателната комисия, където отиде току-що г-н Мръчков, се обсъждат текстове по самите закони. Просто има едно противоречие в процедурата. Мисля, че това е много важно. Ние обсъждаме още предварителни принципи, а там вече се обсъждат окончателни текстове, които в сряда, както разбираме, ще бъдат внесени.

Г. ПИРИНСКИ: Аз смятам да не навлизаме в тази страна на дискусията, тъй като именно поради това правя това предложение да ускорим нашата дискусия. Казано е и в декларацията за статута на Кръглата маса, и в нашето политическо споразумение, че именно тези основни положения на законопроектите, които ние сега обсъждаме и които са съгласувани, трябва да представляват една важна политическа предпоставка за приемането на самите закони. Така че няма противоречия между едното и другото. Според мен, имаме всичкия интерес да вървим колкото може по-бързо напред, за да осигурим такава основа.

Д. ЛУДЖЕВ: Става дума за друго. И аз мисля, че се нуждае поне нашата страна от успокоение по този въпрос. Действително няма да скрия, че съществуват амбиции, доколкото ми е известно, в някои среди в Народното събрание да си карат работата, пък Кръглата маса каквото реши да реши. Зная, че това няма да стане и съм сигурен в постигнатото споразумение между нас. Затова просто искам да поясня, че освен всички тези текстове, които са направени като основни положения за споразумение, са изведени на базата на гледане на законите, текст по текст и сравняване проектите както на Държавния съвет, така и нашите проекти, които имаме от страна на СДС. Също с мненията и оценките по конкретни текстове, вземани от представителя на Отечествения фронт, на БЗНС и т.н. Тук има резон този въпрос, тъй като действително се получава паралелна работа, която не зная доколко е уместна.

Г. ПИРИНСКИ: Това е точно така, както каза Д.Луджев. Наред с тези основни принципи и идеи, по които ние имаме мандат да постигнем споразумение, бяха изработвани и конкретни текстове. Това, което спомена и Любен Кулишев в своя доклад, те също ще бъдат включени в нашите материали, които внасяме в Законодателната комисия на Народното събрание.

ИВ. КУТОВ - от Демократическата партия: По законопроекта за избиране на Народното събрание. Става дума за долната възрастова граница на кандидатите за народни представители. Не е ли по-добре да се фиксира все пак една 25-годишна възраст, ако не и 30-годишна?

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Аз бих желал да уточня, ако ще обсъждаме едновременно двата проекта, да дадем думата на г-н Луджев и на др. Пирински и да продължим дискусията, за да не губим време. Искам да ви успокоя, че времето е много малко, затова се извършва паралелна дейност и тук, и в Народното събрание. Онова, по което ние успеем да се договорим, няма никакво съмнение, че то ще бъде отразено в съответните документи..

Давам думата на др. Луджев.

Д. ЛУДЖЕВ: Аз бих я преотстъпил на г-н Пирински, тъй като такава ни беше договорката.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Тогава предоставям думата на др. Пирински.

 Г. ПИРИНСКИ: В контактната група ние не успяхме да видим проекта за споразумение по Закона за изборите за Народно събрание. Този проект, който беше разпространен и по който докладваха проф. Миланов и др. Снежана Ботушарова, фактически не беше разглеждан в контактната група. Преценихме, че така бихме могли да го разпространим. В него са включени различни варианти, които са обсъждани в работната група. Но мен ми се струва, че ние в контактната група бихме имали още малко работа по този проект, доколкото той в недостатъчно ясна форма отразява онзи вариант на смесена система на избори за Народно събрание, който беше внесен от нашата делегация. И тук имаме още какво да доработваме. Съгласен съм с изразените мнения, че тази доработка зависи от това за какъв характер на Народното събрание ще успеем да се договорим и какви други изменения в Конституцията ще уточним като такива, които Кръглата маса подкрепя.

По този кръг въпроси ние обменихме в контактната група вижданията на едната и на другата страна, разбира се, и на другите участници в Кръглата маса, които се свеждат до следното. По статуса на Народното събрание, както и на консултацията, за която спомена д-р Желев, бе споделено разбирането, че не най-важно е названието на вида Народно събрание, който ние ще регламентираме. Същественото е да определим, че една от неговите основни функции ще бъде изработването на нова Конституция, че тази работа ще се движи достатъчно бързо, без протакане и че същевременно това Народно събрание ще има всички правомощия да изработва и приема другите закони, които е необходимо да се приемат във връзка с изграждането на новата плуралистична правова система, и ще назначи достатъчно отговорно, пълноценно, пълнокръвно правителство, което да се занимава с текущата дейност преди всичко в икономическата област.

Във връзка с тези правомощия на Народното събрание възникна следният въпрос: кой в крайна сметка би трябвало да приеме новоизбраната Конституция? Едната гледна точка застъпва становището, че Великото народно събрание или Народното събрание трябва да направи това. Има друга гледна точка, според която това приемане трябва да стане в резултат на всенароден референдум. И като една междинна позиция бе споделено виждането, че би могло да има един ратифициращ референдум, за да бъде, от една страна, по-пълнокръвна функцията на самото Народно събрание, а същевременно да се даде възможност за волеизявление на целия народ.

Вторият момент, свързан с Народното събрание и с другите въпроси, които са от обхвата на измененията на Конституцията, са основният принцип за разделението на властите. Струва ми се, че и в консултацията, за която спомена д-р Желев, а пък и в нашите дискусии в контактната група ние споделихме разбирането, че трябва да стъпим на принципа за разделянето на трите вида влас­и законодателна, изпълнителна и съдебна. Във връзка с това имаме определени различия по самия мандат на Народното събрание, като предложението, което според мен и според нас съответства на разбирането за разделението на трите вида власти, предвижда Народното събрание да се определи като законодателен орган на държавната власт и да функционира именно като постоянно работещ законодателен орган.

Паралелно с дискусията по функциите и статуса на Народното събрание ние дискутирахме същия кръг въпроси, т.е. правомощията, статуса на институцията на президентската власт. Няма да навлизам в аргументацията за необходимостта от тази институция, тя беше споделена от всички участници в контактната група, смятам че такова разбиране бе изразено и на консултацията, която предхождаше нашата работа в последната фаза на контактната група. Тук отново ние нямаме особени различия по обхвата на правомощията на президентската институция. Тук всички разбираме, че тя трябва да бъде достатъчно овластена, оправомощена, да осигурява онази стабилност в етапа на прехода, в който навлизаме, от гледна точка на текущото функциониране на системата от държавни органи, национална сигурност на страната и нейните международни ангажименти.

Във връзка с това е взаимоотношението и съотношението на президентската институция с правителството. Съгласно характера на една такава институция се предвижда правителството да действа под ръководството на президентската институция, като президентът излъчва кандидата за министър-председател, който представя своята програма пред Народното събрание, тя бива дискутирана, евентуално приемана и след това правителството се съставя по предложение на министър-председателя от президента.

Очевидна е необходимостта от подобно разделение на, така да се каже, групите задачи, които тези две институции ще изпълняват, имайки предвид и всичко казано във връзка с важността на дискусиите около новата конституция. Ако ние допуснем и при новото Народно събрание то да бъде атакувано с всички текущи въпроси, свързани и с националния въпрос, и с икономическото състояние, и с обществения ред, както сега наблюдаваме едно спонтанно сезиране на Народното събрание по всякакви текущи въпроси, очевидно е, че то няма да бъде в състояние да изпълни основната си съществена функция, за която всички се съгласяваме, че трябва да изпълни, т.е. изграждането на новите правови основи на новото демократично общество. Ето защо именно президентската институция трябва да бъде този гръмоотвод, ако щете, и тази стабилизираща държавна формация, която да поеме цялата отговорност по нормализирането и на икономическия, и на обществения живот, в смисъл на гладкото протичане на процесите на прехода.

Основните въпроси, които възникнаха във връзка с тези институции, за които става дума, бяха около сроковете, в които се предвижда те да изпълняват своите функции или да бъдат извършени съответните етапи от този преход. Основен въпрос е срокът, в който да бъде изработена новата Конституция. Нашето разбиране, което съвпада с изразеното мнение от много независими специалисти, включително и последното пленарно заседание, е този срок да е достатъчно дълъг, за да може работата по Конституцията да протече нормално, при едно спокойно обсъждане на различните варианти, независимо че биха могли да се внесат още в самото начало повече или по-малко завършени проекти за Конституция. Такъв срок ние виждаме в разстояние на две години. От страна на нашите партньори в контактната група беше застъпено становището, че този срок би следвало да е значително по-кратък, при всички случаи не по-дълъг от една година.

Същевременно нашето виждане е, че независимо от срока на приемането на Конституцията, ние не сме в положението сега да мандатираме какъв ще е срокът на действие на самия нов парламент, който ще бъде избран. Нашето разбиране е, че това преди всичко трябва да е въпрос на преценка на самото Народно събрание, което именно ще бъде избрано от народа и където участвуващите в него депутати ще бъдат напълно легитимни и много по-правомощни да вземат такова решение, отколкото ние сега на този етап, в този състав, с тези мандати, с които разполагаме или не разполагаме. При всички случаи ние считаме, че е правилно да се отбележи по принцип договорката и разбирането, че парламентът трябва да функционира в рамките на един нормален четиригодишен мандат, което е от интерес и на стабилността на правителството, и на онези особено важни задачи, които то ще трябва да изпълнява, и да се демонстрира пред нашите международни партньори, че има една достатъчна степен на сигурност във взаимоотношенията с нашата страна.

За президентската институция. В съответствие с нормалната практика в такива случаи, когато такава президентска власт функционира, тя по правило е със срок на действие, който надхвърля мандата на един избор на парламент. Споменаваха се различни варианти, от 7-годишен, както е в някои страни, 6-годишен, имаше и други варианти, които бяха назовани. Като една от формите за намиране разрешение на този въпрос бе споменат и вариантът да се възприеме принципът президентът да функционира в срока, предвиден в евентуалната нова Конституция, която би била изработена и утвърдена, като в този срок се приспадне времето, през което той е изпълнявал функцията до. приемането на Конституцията.

И във връзка с това последният въпрос, с който завършвам, е въпросът по какъв начин да бъде излъчен новият президент, как да бъде избран той. Тук възникнаха два варианта. Единият – този избор да бъде от един парламент – Народно събрание, като включително бе спомената възможност­та това Народно събрание да е и сега действащото. И другият вариант – изборът да стане чрез преки избори от всички гласоподаватели в страната. Този вариант по наше дълбоко убеждение е единственото решение, което ще осигури реална равнопоставеност между различните институции, които сега създаваме.

Възникна въпросът кога би могло да се проведе подобен избор, като, разбира се, тук са възможни три варианта. Единият е едновременно с провеждането на парламентарните избори, а другите два са малко преди или малко след тези избори.

Бих помолил другаря Луджев да ме допълни, коригира или възрази и опровергае. Но това е, което аз съм в състояние да сумирам като работа на нашата контактна група по тези въпроси. Благодаря Ви.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Благодаря на др. Пирински и предоставям думата на господин Луджев.

Д. ЛУДЖЕВ: Бих искал една реплика. Време е да стигнем до едно ясно определение дали ние ще избираме обикновено Народно събрание, което покрай другата си работа ще направи Конституцията, или ние ще избираме Велико Народно събрание, което в своя мандат, докато изработи тази Конституция, ще работи ежедневната работа. Това е основният въпрос, който трябва ясно и категорично да разберем и да декларираме.

Ж. ЖЕЛЕВ: Преди Луджев да вземе думата, бих искал да кажа две думи. След неговото изложение ние прекъсваме заседанието; и без това минават два часа. Ние ще искаме да обсъждаме въпроса отделно.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Да изслушаме господин Луджев и тогава искате да прекъснем, така ли?

Ж. ЖЕЛЕВ: Да.

Д. ЛУДЖЕВ: Ще чуем и изложението по въпроса за споразумението за принципите за икономическата реформа, познато като информация от страна на проф. Стоилов и Венцислав Димитров от нашата страна. Такава е уговорката.

Всъщност това, което говори господин Пирински, отговаря на характера на проведената дискусия, но все пак той застъпи нюансите, които са характерни главно за позицията на Българската комунистическа партия. Аз ще бъда кратък, конкретен и ясен по нашата позиция, която отразява фактически това, което е дискутирано.

Ние смятаме, че от 10 юни т.г., трябва да се проведат избори за Велико Народно събрание като широкопредставителен орган на народа, упълномощен да учреди нов конституционен строй в страната. И това ще бъде неговата централна задача и смисълът на неговото избиране. Основна функция на Великото народно събрание следва да бъде изработване и приемане на нова Конституция в срок от една година, както и създаването на други необходими законови предпоставки за прехода към парламентарна демокрация и пазарна икономика. При срока на пълномощията си Великото народно събрание осъществява и всички други правомощия, които Конституцията предоставя на обикновеното Народно събрание. В този срок Великото народно събрание да приведе организацията на държавната власт в съответствие с новата Конституция. Тук искам да добавя действително стои въпросът за срока на неговото действие. Ние стигнахме до междинната формула за едногодишен срок. Сега тук отново се поставя въпросът за две години, за мен това е малко ново. След като изработи Конституцията, Великото народно събрание взема решение дали да се саморазпусне и да се проведат избори за обикновено Народно събрание или да продължи да действа като обикновено Народно събрание в мандата, който ще бъде определен в новата Конституция, и статута, който ще бъде определен по новата Конституция. Има обаче варианти, както се видя, от една страна, да се мандатира 4-годишен срок, който нашата страна счита за неуместно, от друга страна, ние предложихме един мандат от две години, т.е. до една година то да изработи Конституцията, а до края на своето мандатирано съществувание до две години да извърши тези промени, т.е. да приведе организацията на държавната власт в съответствие с новата Конституция. И тогава да се проведат избори за ново Народно събрание.

Казаха се много аргументи, аз ще посоча само един, който беше подхвърлен, ще го изразя твърде ясно. Великото народно събрание ще има широкопредставителен характер. Но отсега възникват много съмнения за неговата функционалност, особено след изготвянето на Конституцията, както поради неговия евентуален състав, тъй като ние сме наясно, че в сегашния преходен период нямаме ясна представа за хората, които биха могли и ще бъдат годни да действат в условията на едни демократични институции; че ще се извършват редица промени в структурите на властта, в характера на тяхната дейност. И след тези промени ще се изисква може би друг, много по-функцио­нален състав както на Народното събрание, така и на другите органи на властта.

Така че мисля, че с оглед на националния интерес ние сме заинтересовани действително от един по-кратък мандат на Велико Народно събрание, както в Чехословакия например, и преминаване към избори за ново Народно събрание, и съответните други органи на властта, в които ще бъдат отразени дотогава оформилите се по-зрели граждански, политически и други предпоставки, партии, организации, личностни характеристики и т.н. Но засега сме се установили на междинната формула Великото народно събрание след приемането на Конституцията да реши дали да се саморазпусне или да продължи да действа.

По-нататък. В сегашната Конституция да се въведе институтът на държавния глава президент, в сегашната Конституция чрез добавка, с функции и правомощия, позволяващи му да осигурява необхо­димата стабилност в прехода към парламентарна демокрация. Да се предвиди в Конституцията, че президентът изразява националното единство, гарантира суверенитета, териториалната цялост, отбраната и сигурността на държавата, осигурява функционирането на държавните органи според Конституцията и законите. Това е така наречената арбитражна функция. Представлява държавата в страната и в международните отношения; назначава правителство, чиито програма и състав получават одобрението на парламента; отправя обръщения към народа и парламента; осъществява общо ръководство на страната и сигурността на страната и изпълнява функциите на главнокомандващ на Въоръжените сили; осъществява и други правомощия, предвидени във внесения в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Конституцията, отнасящ се до Председателя на републиката. В изпълнение на своите правомощия издава укази и решения, които нямат нормативен характер. Не може да изпълнява други ръководни държавни, политически, обществени и стопански функции, да бъде член на ръководството на някоя партия или да бъде народен представител.

Следващият пункт от позицията, която застъпваме, е срокът на пълномощията на президента да е по-дълъг от мандата на Великото народно събрание. До приемането на новата Конституция президентът да осъществява своите правомощия в определения от действащата Конституция статут, а след това да функционира в съответствие с новия конституционен статут. Тук също се съгласихме на тази междинна формула действително да не определяме срока сега. Новата Конституция да определи срока на действието на президента и той да продължи да действа в този срок, като му се пресмята времето, през което е действал до приемането на Конституцията.

С цел да се осигури мирен и стабилен преход към Великото народно събрание възниква и проблемът за начина на избора на президента. Тук се очертаха три възможности. Всъщност две са посочени, но те реално са три. Изборът за председател на републиката или президент да стане от Великото народно събрание. Това е единият вариант. Тук мога да кажа, че действително в обмяната на мнения се вижда, че съществуват известни възможности за по-голяма дестабилизация на властта в този период и особено във връзката президент-правителство, ако изборът на президент бъде извършен с избирането на Великото народно събрание.

Втората позиция беше категорично поставена от Българската комунистическа партия за пряк избор на президент. Трябва да кажа, че това е принципната позиция на СДС. Ние също смятаме, че президентът трябва да бъде избиран по пряк начин от народа и да получава пълномощията си директно от народа. И това е един от принципите, на които се базира разделението на властите. Възниква въпросът обаче как и кога да стане това. Мислим, че вариантът преди изборите за Велико Народно събрание или в същия ден на изборите за Велико Народно събрание е неприемлив. Това означава деформиране на изборите за Велико Народно събрание. Няма да се простирам по този въпрос, но на всеки е ясно, че това означава внасяне на един допълнителен политически фактор, едно допълнително влияние, една допълнителна възможност да се влияе върху хода и резултатите на изборите, които ще поставят под съмнение в края на краищата техния демократичен характер и техните крайни резултати.

Що се касае до избори пряко от народа, остава възможността за избори след изборите за Велико Народно събрание. Това по наша преценка специално би могло да стане през септември.

Третият вариант, за който се говореше тук, но беше представен доста неясно, е следният. Възможно е с добавка в Конституцията сега да се ликвидират правомощията на сегашния Държавен съвет, да се създаде институтът на Президента, държавен глава, като му се предоставят тези правомощия, за които ние се договаряме и за които има предложение. Сегашният председател на Държавния съвет придобива функциите на Президент или Председател на републиката и започва да действа още сега, от този момент, като при това положение остава формулата, че след приемането на новата Конституция той ще продължи да действа в срока, предвиден в новата Конституция, като му се пресмята периодът дотогава.

Отговорността на изпълнителната власт през срока на пълномощията на Велико Народно съб­рание да се поеме от правителството, отговорно пред събранието, което в съответствие с конституционния ред му изразява доверие или недоверие. Великото народно събрание за срока на пълномощията си да избере комисия за конституционен надзор, състояща се от висококвалифицирани юристи, която да следи за съответствието на Конституцията и на законите на актовете на държавните органи. Не по-късно, и това е една точка, по която, мисля, че имаме известна договореност, от март 19991 г. да се проведат избори за местни органи на властта в съответствие със закона за местното самоуправление.

Общо взето това е, от една страна, позицията на Съюза на демократичните сили. Същевременно, както се вижда, в нея се съдържат и тези моменти, по които сме търсили решения, и мисля, че в известна степен сме намерили или еднозначен вариант, а в два случая, специално що се касае до срока на Великото народно събрание и начина за избиране на президент, както виждате, имаме два и съответно три варианта.

Продължение... 
 
Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка 
 

 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието