КРЪГЛАТА МАСА
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

26 март '90
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

 

Национална кръгла маса

Второ пленарно заседание

НДК, зала № 6

26 март 1990 г., начален час - 9:36

(продължение)

П. СИМЕОНОВ: На стр. З, втория абзац, „За организирана политическа дейност по месторабо­та (митинги, демонстрации, събрания и други форми на публична агитация) в подкрепа на политическите партии и техните кандидати за избори, на политическите партии, други организации и движения..." Става дума за това, че е забранено. Имаме армията. В армията са хиляди гласоподаватели. По какъв начин те ще се ориентират за кого да гласуват при положение, че е забранено да се провежда предизборна агитация на една или друга партия, изобщо на всички партии по месторабота? Или трябва да забраним на войниците да гласуват, или това нещо трябва да отпадне. Аз предлагам точно този пункт и други форми на публична агитация това да падне цялото, а законът да регламентира начина, по които отделните партии, които имат свои кандидати, да имат достъп до военните поделения, за да могат да представят своите платформи пред гласоподавателите. Това е предложението ми. Или войниците да не гласуват. Няма друг избор.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Кой друг желае думата?

Д. ЛУДЖЕВ: Аз бих желал да дам пояснения. Много се извинявам, но ние със съпредседателя в контактната група май че трябва да се намесваме по-често. Този въпрос ще бъде предмет на обсъждане на Избирателния закон. Там се предвижда един пункт, който не е точен и пълен. Ние вчера говорихме по този въпрос. Специално за армията имам предвид. И аз предлагам в момента да не го прибавяме към понятието „месторабота", тъй като мисля, че става дума за две различни неща. Армията е малко по-особено понятие и по-особен пункт, затова тук въобще ние не сме го третирали, не сме го имали предвид. П.Симеонов е напълно прав, че този проблем е много специфичен и много важен. И той, както ще видим, е отразен, но недостатъчно добре е отразен, в Избирателния закон начинът, по който политическите партии да представят своите платформи и своите цели в армията.

П. СИМЕОНОВ: Разбира се, че и в Избирателния закон би трябвало да се погледне, но тук става дума за партиите. Аз държа нещата да бъдат изчистени докрай. Не може тук да се забранява нещо, което там се разрешава. Трябва да има единство на документите.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Да, но тук тогава може да остане нещо, което се договорихме вече да не правим. Може да свържем армията с всички останали области на промишленост, селскостопанска дейност и т.н. Не може ли да третираме в отделен пункт въпроса за армията, а не заради армията да коригираме нещо, по което вече сме се договорили?

П. СИМЕОНОВ: Тогава просто има отделен абзац, в който се казва, че се разрешава на партиите да извършват предизборна агитация във военните поделения.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Да, ама става дума за изборите. А тук ние приемаме едно споразумение по законопроекта за политическите партии.

П. СИМЕОНОВ: Да, но армията е месторабота, военното поделение е месторабота. По този начин се изключва.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Едва ли е месторабота, г-н Симеонов. Месторабота е за офицера, но за войника едва ли е месторабота.

П. СИМЕОНОВ: Там е работата, че е местоживеене и месторабота. Той не работи другаде.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Другарят Йончев има думата.

Д. ЙОНЧЕВ: Този въпрос е обсъждан и съществува едно такова мнение. Поради спецификата на военната дейност, тя не може съвсем да бъде приравнена към условията на месторабота. Свързана е с отбраната, с тайната, със сигурността. И затова е възможно да се извършва една пасивна информационна дейност преди изборите. Може да задължим командирите в армията на основата на един закон „съответните места, в казармата, които са достъпни, например близо до портала, в съответни помещения, да се излагат платформите на всички партии, които ще участват в изборите, и което партията е решила, в някакъв равен обем с всички останали. Това може да се проверява от комисия, от група, за да видят дали така се изпълнява, но да освободим армията от пропагандна дейност вътре в казармите, а войниците да гласуват извън казармата, когато му дойде времето. Имам предвид спецификата на армията, разбира се. 

Л. СОБАДЖИЕВ: Бих искал да отговоря преди всичко на г-н Мръчков. Струва ми се, че въпросът тук се поставя съвсем неправилно и неточно. Става дума за това, че всъщност движенията, които се създават у нас обществените организации, независимо от това, че не са партии, имат определено политически характер и се създават на политическа основа. Гражданите несъмнено и безусловно имат право да създават такива организации. Посредством тях те имат право да участват в политическия живот на страната пълноценно.

По тази причина аз смятам, че поставянето на разлика между партиите и обществените организации и движения на гражданите е изкуствено, преднамерено. Това се прави, за да се отлъчат от участие" цялостния политически живот на страната многобройни граждански организации, т.е. да се отслабят силите на демокрацията. Поначало един такъв принцип е недемократичен.

Нека г-н Мръчков да си припомни колко дълги години, цели десетилетия Отечественият фронт, който не е политическа партия, игра една твърде решаваща, смразяваща роля в нашия политически живот. При това положение какъв ще стане сега Отечественият фронт по време на изборите? Ще има ли статут на партия, ще издига ли кандидати, няма ли да издига? И кои кандидати ще издига? По този въпрос трябва да си помисля.

„Гражданската инициатива" е решително против това да се поставят каквито и да било ограничения пред обществените организации на гражданите за активна политическа дейност. Ние смятаме, че не само за едни избори, а въобще едно обществено движение на гражданите, щом то е характерна политическа дейност, трябва да се смята за партия. То играе ролята на партия. Нека да не забравяме думите на Адам Михник, които снощи каза пред телевизията, че е дошло ново време, в което идват на живот нови обществени формации.

По въпроса за политическата агитация във военните поделения бих искал да кажа само едно: войниците са избиратели. Щом са избиратели, политическите организации трябва да имат възможност и право да ги запознаят със своите политически платформи. Как и в каква форма това ще стане, може би ние тук ще обсъждаме. Но това безусловно трябва да стане.

По въпроса за закона, на който се позовава г-н Мръчков. Законът се прави тук, господин Мръчков. Ние с вас ще го направим, за да може да отпаднат всички недемократични ограничения. Не се позовавайте на закона, който е правен вчера или преди десет години. А след два месеца и половина и този закон, който ние с вас ще направим, също ще остарее. Ние затова сме тук, за да направим удобен закон, а не да се позоваваме на стари и недемократични закони.

Благодаря за вниманието.

Л. КУЛИШЕВ: Другарю Лилов, може ли?

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Да, да.

Л. КУЛИШЕВ: По въпроса, който бе повдигнат от г-н П. Симеонов. Струва ми се, че в проекта за споразумение за избирателната система има една точка 17, която отговаря на този въпрос, и остава той да бъде решен в Закона за избирането на Народно събрание. Точката гласи: „Да се предложи на министъра на народната отбрана съвместно с Централната избирателна комисия да издадат и огласят указание за реда, по който ще се провеждат изборната кампания и гласуването в армията".

П. СИМЕОНОВ: Съжалявам, но този текст нищо не означава. И заедно с това наистина трябва да имаме единство но приетите документи. Не може в единия документ да се твърди едно, а в другия документ да се твърди друго. Отрича се правото в Споразумението за партиите на предизборна борба в армията.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Аз се извинявам, но този параграф не третира тази дейност, за която вие говорите. Този параграф гласи следното: той забранява организирана политическа дейност по месторабота. И нищо повече. Става дума за изборите.

Ф. БОКОВ: За което настояваше отсрещната страна.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Вие знаете, че дълго дискутирахме този въпрос, остро го дискутирахме и подкрепяхме по него споразумение. Става дума за изборите, става дума за политическа дейност по месторабота.

П. СИМЕОНОВ: Добре, нека да задраскаме тогава това, което е в скоби.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Защо да се връщаме към нещо, което вече сме решили?

П. СИМЕОНОВ: А защо да ги има тези скоби, които противоречат на останалото?

Ф. БОКОВ: Ама нали Вие настоявахте да няма политическа дейност по месторабота?

П. СИМЕОНОВ: Тук не става дума за политическа дейност...

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Как да не става дума за политическа дейност, господин Симеонов? Аз ще ви прочета текста като председател: „За организирана политическа, политическа дейност по месторабота (митинги, демонстрации, събрания и други форми на публична агитация) на политическите партии и техните кандидати за избори и на други организации и движения профсъюзи, обществени движения, дружества и други". Т.е. текстът се отнася за разнообразна политическа дейност по месторабота на политически партии и обществени организации. Това е текстът.

Ф. БОКОВ: Дайте да се договорим да разрешим тогава политическа дейност по месторабота. Да се върнат партийните организации там, ако искате?

П. СИМЕОНОВ: Това вече се върши. Например в болницата в Ботевград е възстановена първичната партийна организация.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Това трябва да се докаже.

П. СИМЕОНОВ: Ако искате, да отидем в Ботевград. Извинявайте, текстът, който аз имам, и текстът, който Вие прочетохте, са различни текстове.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Аз ви моля да разграничим нещата, иначе трудно можем да работим. Нещо, което сме решили, предлагам да не се връщаме отново, защото така нямаме никаква перспектива да вървим напред.

Има думата госпожа Константинова.

Е. КОНСТАНТИНОВА: Искам да подкрепя Вашето предложение, г-н Лилов, да се сложи отделна точка за армията, за да не се получават тези недоразумения.

Освен това ние наистина имаме по-различен текст. И това сигурно е по наша вина, че не е последният текст. Нека да има отделно за армията.

Аз мисля, че това, което каза г-н Собаджиев, е много основателно и разумно. Искам да добавя само и това. Като имаме предвид колко днес българският народ е жаден да живее наистина демократично и свързва тази своя представа за демокрацията и с правото да не бъде тласкан към партия, защо трябва да бъде сега агитиран и бутан в някоя партия, която и да е тя? В този закон и в този проект няма текст, който да насърчава безпартийните. И когато става дума за организации, за клубове, за всякакъв вид движения, които именно не са политически партии, там трябва много да внимаваме за всяка една дума, която не бива да звучи двусмислено. Защо наистина всички тези политически движения, клубове, сдружения и прочие да нямат политически права? Това дава много голяма възможност на всички безпартийни, които са милиони в България, да се включат в обществения живот, без да бъдат натиквани пак по познатия ни начин с една насилствена агитация в партии.

Затова аз изобщо смятам, че тук езикови уточнения трябва да се направят на няколко места, за да не се дава никаква възможност за двусмислие. А в няколко пункта има такава опасност.

Сигурно ще ви се стори вече прекалено, че отново ще се върна към този въпрос, който толкова време обсъждахме на стр. 3. И тук има нещо, което придава двусмисленост: „...забранява се изграждането на организационни структури на партиите по месторабота". Сега виждаме на много места в България, че партийните организации си остават по месторабота, но се пренасят в съседната сграда или на някоя друга улица. Ако искаме да бъдем точни, прецизни и наистина честни в решението си, аз предлагам да сложим още една дума „за изграждане на организационни структури на партиите по принципа на месторабота", което вече наистина би означавало това, което ние искаме и за което се споразумяхме с пълно единодушие. „По принципа на местоработата" значи, че не може в съседната улица или където и другаде, понеже това е принцип. Ние работим на едно място. По този принцип ние не може да имаме партийна организация. Иначе все едно. Ето в нашия институт вместо да заседаваме в нашата сграда, ще отидем в другата сграда. Ами там е същото партийно бюро. И ако има думите „по принципа на местоработата", тогава би означавало точно това, за което ние се споразумяхме.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Благодаря ви, госпожа Константинова. Ако наистина намирате че обществените организации са ощетени откъм една ясна формулировка за техните възможности да развиват дейност, т.е. безпартийната част на нашето население да се организира в непартийни формирования, би могло да се раздели точка 8 на два абзаца. В единия абзац да се третира първото изречение, което е доста ясно, че политическа дейност в рамките на Конституцията и законите могат да осъществяват и други организации и движения. Ако желаете, би могло да се добави текст, който да насърчава тази дейност. А втората част да се отнася до процедурата, по която те могат да издигат кандидати за изборите. Това са две неща.

Аз не намирам, че този проект ограничава възможностите на българските граждани, особено на безпартийните граждани, да се организират в непартийни формации. Друг е въпросът какво ще представляват бъдещите партии. Тезата за бъдещите партии е много дискусионна в западната лите­ратура. Една част от теоретиците стоят на позициите на г-н Мръчков, но друга част смята, че политическата партия в днешното й лице ще остане поне за още доста дълго време. Така че нека нашите закони не се занимават с дискусионни материи, нека стъпваме на реалностите, а бъдещето ще покаже какъв тип политическа формация е нужна за неговото развитие.

Предоставям думата на Емил Стумбов от движение „Гражданска инициатива".

ЕМ. СТУМБОВ: Аз считам, че текстът за забрана на политическата дейност, тъй като разполагам със същия вид, да го наречем, екземпляр, който прочете господин Лилов, създава впечатление, че политическата дейност, за която се отнася забраната, е тъкмо тази, свързана с изборите и предизборната агитация. И затова съм съгласен с тези, които казват, че текстът е неясен, неточен и опасен дори с оглед на тълкуването, което той позволява. Скобата, в която се съдържат поясненията, именно за това сочи. А то пък съдържа опасността утре да се проведат спорове в практиката с оглед евентуално тълкуване, че забраната на политическа дейност по месторабота, за която ние подписахме споразумение, обхваща само тази политическа дейност, свързана с избори. Аз мисля, че и други, ако се вгледат в текста, ще видят това нещо. Изрично са упоменати действия, които в крайна сметка се свързват с агитация за политическите партии, кандидати за избори. Затова мисля и предлагам да отпадне целият текст, който е в скобите, като остане „забрана на организирана политическа дейност по месторабота на политическите партии и на други организации" и се добави текст, който да позволява специално за изборите да се извършва дейност по съответна нормативна уредба, която ще бъде предложена. Т.е. смисълът е точно обратният, че се разрешава за избори, но не и за друга политическа дейност. А не както тук е звученето, че се забранява за избори, а другата изглежда, че би могла да се върши по този текст. Благодаря.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: И аз благодаря. Нашата делегация няма нищо против да се изясни този въпрос, тъй като ние имаме специална резолюция, че се забранява политическата дейност по месторабота. И скобите са съвършено ненужни. Така че ако вашата делегация е съгласна, ние не възразяваме скобите да изчезнат от документа.

Ж. ЖЕЛЕВ: Аз предлагам да прекъснем разискванията, да изберем една група, която въз основа на направените бележки да се опита да формулира приемливи за двете страни текстове. Но преди това бих помолил Стайков да каже няколко думи.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Много разумно предложение направихте, д-р Желев. Аз го поддържам. Има думата г-н Стайков.

СТ. СТАЙКОВ: Само няколко думи във връзка с тези текстове, които ни отнеха огромно време, много енергия в работната група, съответно и в контактната група. Ние се разбрахме, че това е един единен проблем за всички участници в Кръглата маса да изведем политическата дейност извън предприятията. Но поради това, че е възможно да се правят различни разширителни тълкувания и да се злоупотребява с понятието политическа дейност, т.е. примерно, ако двама работника си говорят по политически въпроси, това да бъде третирано като политическа дейност и съответно да бъдат санкционирани, затова се стигна и до това предложение за тези скоби. Реално мисля, че това е едно разумно ограничение, което дава възможност да се разграничи именно тази дейност, която може да бъде контролирана на базата на закона, от тази, която не може да бъде контролирана и дава възможност за всевъзможен произвол. Затова именно във връзка с тази политическа дейност по месторабота се свързват и някои от тези забрани за политически организации, които не са партии. Именно с оглед на тяхното подчиняване на тази забрана се стигна до тези предложения за това те да се подчиняват на режима на Закона за партиите, а не въобще те да стават партии, да бъдат тласкани към този режим. Именно това е основният проблем. И аз не виждам тук някакъв особен смисъл да се махат тези скоби. Действително ние трябва всячески да се стремим към това политическа дейност по месторабота да няма. Там трябва да се работи, а не да се губи време с други неща. Оттук нататък всички организации могат да развиват политическа дейност извън местоработата, стига, разбира се, тя да не проповядва насилие, расизъм и т.н. Разбира се, отделен проблем е проблемът за армията, по който действително би трябвало да се доработят нещата. Но ако тръгнем да връщаме нещата отначало, пак ще стигнем до същото. От БКП подозренията са, че „Подкрепа" ще развива политическа дейност по месторабота, от наша страна подозренията са, че БКП ще създаде някакви свои като независими организации, които ще работят за нея по месторабота, и бъркотията отново ще стане пълна. Благодаря.

АЛ. КАРАКАЧАНОВ: Едно допълнение към това, което каза Петър Стайков. Аз съм абсолютно съгласен, това беше и наше предложение. Даже искам тези скоби да се подсилят и това, което е в скобите, да бъде изкарано извън скобите в отделен абзац, където точно да се изясни какво се разбира под политическа дейност по месторабота, защото ще се спекулира с това нещо. И веднага искам да отбележа нещо друго предложението беше точно така „митинги, демонстрации, събрания и други форми на политическа агитация, подкрепа на политически партии, техните кандидати за избори". Обаче не зная откъде е възникнало „и друго". Това „и друго" дава възможност да се тълкува, както си искаме. Първо, то трябва да отпадне и целите скоби трябва да излязат в отделен абзац. Това е моето предложение.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Благодаря и на Вас, но вече мисля, че трябва да пристъпим към изпълнение на предложението, което направи д-р Желев. Вие предложете един или двама души от вас, които могат да уточнят този въпрос. Ние от наша страна ще определим един другар, който ще участва в групата на др. Кулишев. И нека да помислят по едни формулировки, които да бъдат по-точни.

Н. АНАНИЕВА: Другарю Лилов, извинявам се, но предлагам тази група да помисли по варианта за изваждане на този текст от Закона за политическите партии, тъй като изцяло размива разликата между политическите организации и движения и третира специфична материя материята на изборите само, т.е. само тази форма на политическа дейност. Моля това да се има предвид. Все пак обществените организации обединяват не абстрактни личности, а личности с различни политически убеждения или безпартийни, т.е. те имат възможност чрез Избирателния закон да се включат в избирателните кампании. Моля да се има предвид и вариантът не да се търси просто формулировка, а да се извади този осми текст.

Г. ГАНЕВ: Може ли, другарю Лилов, последна дума?

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Да, може, но накратко, моля Ви.

Г. ГАНЕВ: Споделям съображенията на Нора Ананиева. И аз видях, че сега, когато групата ще се отдели и ще пристъпи към другия текст във връзка с Избирателния закон, тъкмо там е тази материя , там в чл. 38 се казва, че само партии могат да издигат и пр. Затова молбата ми е да обсъдим в тази работна група и възможността политическата дейност на обществените организации, които имат такава цел, да бъде изведена вън от Закона за политическите партии. Благодаря.

ИВ. БЛАГОЕВ: юридически експерт: Много моля г-н Ганев да поясни какво точно иска да каже с направеното от него предложение, какви точно права да се дадат на Отечествения фронт и какви кандидати да издига Отечествения фронт дали както досега, само членове на Комунистическата партия, или става дума само за безпартийни? Този въпрос е от особена важност и би трябвало да намери изяснение.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Аз не възразявам да продължим дискусията. Но ние току-що се договорихме да прекъснем и да започне работа групата. Иначе не можем да работим. Ако ще започне работа групата, д-р Желев, и вашата делегация е съгласна с това, нека да отиваме на това. Ако не, да продължим дискусията. Какво е вашето мнение?

Ж. ЖЕЛЕВ: Аз предлагам да минем към обсъждане в избрана група от Кръглата маса. Иначе отново ще подновим дискусиите и няма да може да обсъдим останалите законопроекти.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Аз съм напълно съгласен и предлагам групата да пристъпи към работа. Моля Ви, другарю Кулишев. Др. Кулишев ще има грижата да съобщи на групата къде ще работят и как ще работят.

По такъв начин, дами и господа, другарки и другари, можем да минем към втория законопроект Закона за изборите. Съгласен ли сте, д-р Желев?

Ж. ЖЕЛЕВ: Трябва да пристъпваме по-нататък, нямаме друг изход.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Доколкото виждам в дневния ред, който са ми дали, по него ще докладват двама души: проф. Живко Миланов и госпожа Снежана Ботушарова.

Предоставям думата на проф. Живко Миланов.

Ж. МИЛАНОВ: Уважаеми дами и господа, другарки и другари, Контактната група на Националната кръгла маса и работната експертна група по проблемите на Избирателния закон извършиха значителна работа за подготовката на проекта за споразумение на Националната кръгла маса по принципите на закона за избиране на Народно събрание и реда за провеждане на изборите. Проучено беше законодателството и опитът на западните страни по произвеждането на демократични избори, новите избирателни закони на Полша, Чехословакия, Унгария, както и нашите избирателни закони и изборна практика до 1947 г.

Като взе предвид положителните и слабите страни на различните избирателни системи, които се прилагат в европейските страни, а също така конкретната политическа обстановка в страната, групата счита, че избирателната система, която ще се приложи в предстоящите избори, трябва да се отличава с две основни качества. Първо, максимална яснота на принципите и простота на процедурите за произвеждане на изборите. И второ, възможности за конкретна изява на народната воля и за представяне на различните политически сили в бъдещия парламент.

С оглед на това са разработени варианти за две избирателни системи, които сравнително най-добре биха отговорили на тези изисквания смесена и пропорционална.

Най-напред ще ви представя смесената. Тя изхожда от идеята, че Народното събрание ще се състои от 400, евентуално като вариант 300, народни представители, от които 300 и 200 при втория вариант ще се избират по мажоритарния принцип, а 100 по пропорционалния, за целта страната ще бъде разделена на 300 или 200 избирателни района, във всеки от които ще се избира по един народен представител. Избирателите ще гласуват с бюлетина с цвета на съответната партия, на която ще бъде напечатано името на кандидата. За избран в избирателния район се счита онзи кандидат, който е получил абсолютно мнозинство на гласовете. Когато никой от кандидатите не е избран, се провежда втори тур на избори, като за избран се счита онзи кандидат, който е получил най-много гласове, т.е. относително мнозинство.

Тук ви предлагаме и втори вариант, т.е. до относителното мнозинство, в смисъл, че за избран ще се счита онзи кандидат, който е получил най-много гласове. В този случай няма да се произвежда втори тур на изборите.

След избирането на народни представители по избирателни райони се извършва разпределение на местата по централните партийни избирателни листи по пропорционалния принцип. Допуска се партиите да включват по своя преценка в централната си избирателна листа и отделните канди­дати, които са регистрирани и в съответните избирателни райони, т.е. възможности за двойно регистриране по съображения на ръководствата на партиите. Като база за разпределение на местата се вземат всички гласове, подадени в избирателните райони, за партиите. Право на участие в разпределението на местата по централните партийни листи имат партиите, получили минимум 4 на сто от подадените гласове в цялата страна, т.е. във всички избирателни райони. Всяка централна партийна листа получава толкова места, колкото пъти централното избирателно число се съдържа в броя на подадените за съответната партия гласове. Местата се заемат от кандидатите на партиите съобразно поредността им в централната листа, която е утвърдена от партийните ръководства. Останалите неразпределени места се получават от партиите съобразно централното избирателно число, получено при разделянето на общия брой на остатъчните гласове на броя на неразпределените места.

Смисълът на тази смесена система се състои в комбиниране на личностен избор, т.е. избирателите да имат възможност да преценяват кой от кандидатите да предпочетат, и съответно пропорционално отразяване на съществуващите политически сили в състава на бъдещия парламент. Системата е проста за провеждане, избирателите гласуват само с една бюлетина. Тя е решаваща както за образуването на мнозинство в избирателните райони, така и за разпределяне на мандатите по централните листи.

Тъй като другата система, пропорционалната, ще бъде представена от колежката Ботушарова, аз искам само да ви кажа няколко съображения по споразумението. Текстът за споразумение се отнася в значителна степен до чисто организационно-техническата подготовка и организация на произвеждане на изборите. Той засяга именно редица такива механизми на избирателния процес, които ще се приложат към която и система да приемем едната и другата. Това са въпросите на формиране на избирателните райони, на избирателни списъци, на изборни комисии, на отчитане на изборните резултати. В този смисъл бяха постигнати значително по-прецизни текстове, което ще даде възможност за по-точно реализиране на демократичната избирателна система. Същевременно това ще подпомогне и Народното събрание за утвърждаване на окончателно редактиран текст за закона.

Последният вариант на всички тези документи, специално на пропорционалната система, контактната група поради липса на време не можа окончателно да обсъди. Но контактната група и групата от експерти има готовност да доведе докрай възложената й задача, след като получи ясно решение по това каква избирателна система ние ще възприемем. Благодаря.

ПРЕДС. А.ЛИЛОВ: И аз ви благодаря, другарю Миланов.

Заповядайте, другарко Ботушарова.

 Д. ЛУДЖЕВ: Искам да се намеся за малко, за една информация, понеже някои от моите колеги не са наясно с процедурата, по която ще действаме днес. Това трябваше да го направим в началото, но нашата грешка е, на контактната група. Процедурата, която се предвижда, е: първо работно заседание сутринта, което има информационен характер, плюс поставяне на въпроси, мнения, изясняване на някои пунктове от предлаганите споразумения, документите. След това прекъсваме и се предвижда, поне от наша страна, заседание на Координационния съвет на СДС за вземане на определени решения. Следобед ще продължим с второ заседание за постигане на окончателни договорености, ако можем да го направим.

СН. БОТУШАРОВА: Благодаря за вниманието. Искам да изложа предлагания модел за пропорционална избирателна система. Той е ясен и несложен модел на изцяло пропорционална система. Тя дава възможност за точно изразяване на съотношението на политическите сили, участващи в изборите, както и възможност за личностен избор чрез начина на формиране на избирателните райони и броя на мандатите. Чрез нея се оползотворяват изцяло подадените за партийните листи гласове.

Първи вариант. Тя не изисква наличието на определен процент получени гласове от дадена партия, за да бъде допусната в разпределението на мандатите. Това ограничение се съдържа в начина на формиране на изборните числа.

И втори вариант, да се допусне процент на бариера за участие на партии в разпределението на депутатските места.

Моделът е за избор на Народно събрание, състоящо се от 400 народни представители. Предлагат се два варианта за формиране на избирателните райони.

Първият вариант се основава на 50 избирателни района с еднакъв брой жители, като се окрупнят досега изгражданите избирателни райони. От всеки така формиран избирателен район се избират по 8 народни представители. Избирателите гласуват с една бюлетина с твърда листа, т.е. гласуват за кандидатите така, както са подредени в нея. Разпределението на мандатите става съобразно изборната квота. Тя се получава, като броят на действително подадените гласове в съответния избирателен район се разделя на осем броя на мандатите. И всяка партийна листа получава толкова мандата, колкото пъти изборната квота се нанася в подадените за нея действителни гласове. Доколкото останат неразпределени мандати, се извършва вторично разпределение на основата на остатъчните гласове за отделните партии, сумирани за цялата страна. За тази цел се съставят централни партийни листи, като в тях включват неизбраните кандидати, заемащи следващите места след избраните от съответната партийна листа. Ако и при това разпределение останат отделни единични, както е възможно, неразпределени мандати, те се предоставят на партиите с най-голям остатък гласове. По този начин се оползотворяват изцяло по дадените за партийните листи вотове.

Вторият вариант се различава от първия само по начина на формиране на избирателните райони. За основа се вземат общините, като се допуска обединяване или разделяне на общини, така че те да образуват избирателни райони, от които да се избират от 5 до 10 народни представители. В този случай организирането на изборите се улеснява, тъй като общините имат свой апарат и органи. Мислимо е на базата на общия брой на населението и общия брой на народните представители да се определи минималната и максималната цифра на населението, което формира избирателния район, така че да се излъчат между пет и десет мандата, като избирателният район се съобрази и с естествените териториални граници на населението. След това се прилагат посочените по-горе принципи за разпределение и избор на мандатите.

Предлаганата пропорционална система е ясна, проста, не предполага някакво специално обучаване на длъжностните лица, които ще участват в извършването на аритметиката. Освен това тя не предполага втори тур. А също така при евентуално овакантяване на място дава възможност, без да се провеждат допълнителни избори, да се заеме мястото. И най-вече това, че тя дава възможност за една цялостна картина за политическите сили, участващи в изборите, гарантира и участието, включително и политическото представителство, на малките политически сили. Разбира се, има и други преимущества, заедно с някои несъвършенства. Изведохме възможно най-ясен модел за прилагане на чисто пропорционална система. Благодаря.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Благодаря ви, другарко Ботушарова. Др. Мръчков желае да вземе думата.

В. МРЪЧКОВ: Благодаря ви. Изслушах изложенията, които бяха направени, и първото ми впечатление е впечатление на въображението, с което тези проекти са подготвени и са направени. Това юридическо въображение, което е вложено в подготовката на тези проекти, разбира се, има своите достойнства и може да бъде предмет на отделно обсъждане. Но това, към което бих искал да се върна, е все пак основният въпрос, който се обсъжда и който е вложен в законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията. Този законопроект предвижда в първоначалния си вариант 300 души състав на Народното събрание и по предложение на Законодателната комисия, въз основа и на многобройни предложения, които постъпиха към нея при обсъждането на законопроекта, е 250 души народни представители в предстоящото Народно събрание. Следователно другото може да бъде въпрос на разсъждения, може да бъде въпрос на изобретателност, но във всеки случай моментът, в който се намираме, не е времето, когато трябва да даваме толкова широк простор на нашето въображение за подготовката на изборите.

Казвам това, за да предложа, другарю председател, да се върнем към изходните точки, към старта при определяне на състава на народното събрание. Това е, което на този етап бих искал да кажа.

И още нещо, което ще бъде интересно за Законодателната комисия, това е становището на Кръглата маса за съотношението между мандатите по пропорционалната и по мажоритарната система, тъй като този въпрос беше отложен при завчерашното обсъждане на законопроекта в законодателната комисия в очакване на становището на Кръглата маса.

Като приключвам, моля ви да ме извините, трябва да напусна заседанието, защото в момента се провежда заседание на Законодателната комисия, за да продължим работата си, понеже сесията на Народното събрание се открива след два дни и 4 часа.

Д. ЛУДЖЕВ: Аз ще ви помоля за секунда просто да останете, тъй като се нуждаем от едно уточнение. Тук не става дума за въображение на нашите колеги, които работиха, те просто изхождаха от едно друго положение, едно политическо решение, което ще бъде предмет на следващата точка, за характера на Народното събрание. Така че броят на народните представители, както и начинът на избирането са с оглед на това, по което ние тепърва ще се договаряме, за характера на Народното събрание, именно за Велико народно събрание. Това исках да кажа като пояснение само.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Има думата Любомир Иванов.

Л. ИВАНОВ от Зелената партия: Аз бих искал да изложа становището на моята партия по въпроса за финансиране на политическите партии от чужбина. Това е една точка от законопроекта за партиите. Ще имам ли тази възможност?

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Ами ние приключихме този въпрос, колега Иванов. След малко, когато групата внесе своите предложения, тогава ще ви моля да изкажете вашите допълнителни съображения по него. Сега обсъждаме закона за изборите на Народно събрание. Ако по него имате съображения, моля.

Л. ИВАНОВ: Добре, тогава се надявам, че по-късно ще ми дадете думата.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Има думата Методи Недялков – зам.-председател на Независимото дружество за защита правата на човека.

Продължение... 
 
Начало на тази страница
Обратно към първа страница 
 

 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието