КРЪГЛАТА МАСА
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

26 март '90
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

 

Национална кръгла маса

Второ пленарно заседание

НДК, зала № 6

26 март 1990 г., начален час - 9:36

(продължение)

Е. КОНСТАНТИНОВА: Може ли да задам един въпрос?

Г. ПИРИНСКИ: Аз действително привърших, тъй че не бих могъл да добавя нещо съществено към това предложение и това разбиране, което имаме за възможния баланс на интереси, който би бил приемлив за всяка една от страните и разбира се доколкото съм в състояние да отговоря на въпросите, които биха възникнали.

Е. КОНСТАНТИНОВА: Аз един въпрос имам г-н Пирински, не можах да разбера вие държите на президентска институция много, но защо, когато ние имаме държавен съвет и не смятате ли, че сегашният председател на държавния съвет би могъл достойно да изпълни тази функция? А трябва непременно ние да избираме сега още преди изборите, преди Великото народно събрание, кога и как... Изобщо защо държите толкова много на тази президентска институция при наличието на Държавен съвет и на председател?

Г. ПИРИНСКИ: Само да спомена онова, което беше изтъкнато от Ст. Ганев като експерт. Във връзка с този въпрос точно, който вие задавате, той изтъкна, че фактически сега според него поне, тук има и по-сериозни специалисти от мен, не от него, нямам предвид да квалифицирам неговите капацитети, но както той констатира, сега по същество Държавният съвет е нещо като колективен държавен глава, нямаме индивидуален държавен глава и създавайки една такава институция именно на държавен глава, на нас ни се струва, госпожо Константинова, единствения начин един такъв държавен глава да бъде достатъчно авторитетно признат и в страната, и зад нейните граници, е той да бъде избран от суверена, да бъде избран от самия народ. И други форми на неговото овластяване или инвестиране с цялата тежест на функциите държавен глава едва ли би носило същата авторитетност, същата тежест, както един директен избор от самия народ. Благодаря.

АВРАМОВ: Може ли още един въпрос?

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Да, разбира се. Заповядайте.

АВРАМОВ: Става въпрос ако Великото народно събрание реши, че няма да има президентска институция в България, кой ще предреши този въпрос – това Народно събрание в момента ли ще реши президентската институция? След това Великото народно събрание има правата да решава каква институция да има тук парламентарна, президентска или така нататък.

Г. ПИРИНСКИ: Безспорно.

РЕПЛИКА: То може да реши монархия, ние не знаем какво ще реши Великото народно събра­ние.

Г. ПИРИНСКИ: Ако позволите, г-н Аврамов, аз именно в това виждам смисъла на нашето седене тук. Ако ние сме готови така леко да игнорираме онова, което сме в процес на договаряне, или което бихме договорили тук като един макар и политически, но достатъчно сериозен морален ангажимент на всички политически сили, които стоят на тази кръгла маса и ако допускаме хипотезите за отклоняване от такива предварителни разбирания, ние действително си губим времето тук, тъй като нашата презумпция е, че тези политически сили, които сега стоят около тази кръгла маса утре ще бъдат представени в новия парламент. И би трябвало да работим в дух на добра воля и взаимно доверие именно на базата на договорките, които сега приемаме. Д-р Желев в своето изложение, когато приемахме споразумението по политическата система изтъкна, че това споразумение ще действа в периода до новите избори и за определен период от време след тях. По същия начин разглеждаме и въпроса, който вие поставяте. Договаряйки се за президентска институция, ние разбираме, че и в бъдещия парламент страните ще споделят това разбиране, че за определен период от време такава институция безспорно е нужна. А въпроса, който зададохте, според мен е още един аргумент в полза на прекия избор на президент от народа и не само на личността на президента, а и прякото гласуване на онези конституционни изменения, що се отнася до мандата на президентската институция, на неговите правомощия, с които се съгласяваме всички тук. Аз чух изложението и на Д. Луджев днес, в което той достатъчно обосновано изложи едно волеизявление на народа, че той така разбира тази институция и би желал тя да функционира до определен период от време именно по начина, по който й се предлага.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Кой желае думата?

АВРАМОВ: Искам да допълня въпроса, извинявам се. Тоест вие считате, че не е Великото народно събрание този орган, който трябва да определи дали ще имаме президентска или не власт, защото ние можем да бъдем парламентарна република. Въпросът е много важен и не може да бъде решен нито от Кръглата маса, нито от сегашния парламент, а това е работа на Великото народно събрание според мен.

Г. ПИРИНСКИ: Въпросът е безспорно законен, безспорно реален и затова аз считам, че нашата възможна хипотеза на този етап е, че ние Кръглата маса, доколкото в декларацията може би малко самонадеяно* сме се самообявили за изразители на волята на българския народ и на всички основни политически сили в нашето общество на този етап, потвърждавайки целесъобразността от такъв институт, предполагаме, че и новото Велико или друго Народно събрание, в което отново ще бъдат представени същите тези политически сили, които сега седят на тази маса, няма да променят така да се каже на 180 градуса своето становище. Разбира се, възможно е новото Народно събрание в контекста на Конституцията, която ще изгражда както вие изтъквате, да види може би видоизменена до известна степен функцията на президента. Навярно, тогава би възникнала хипотезата то да продължи до края на своя мандат в съответствие с тези други правомощия, които би приело Великото или обикновеното Народно събрание. Ако обаче един пряк избор на президент, народът гласува и конкретните правомощия на този президент, навярно Великото народно събрание ще трябва да ги отчете и да ги приеме като един вид даденост около която ще трябва да работи при конструирането на новата Конституция. Така разбирам този въпрос, който поставяте, безспорно той е законен.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Г-н Неврокопски.

КР. НЕВРОКОПСКИ: Очевидно ключовият въпрос около предлаганото изменение в сегашната действаща Конституция в страната опира до едно политическо споразумение между нас за президентската институция или по-точно председателската институция. Ние предпочитаме наименованието на бъдещия държавен глава да се нарича председател на републиката, а не президент. Съображения освен от историята и в българската действителност по този въпрос има много мнения. Като гарант всички сме обединени, като гарант и арбитър за националното съгласие, към което всички очевидно откровено се стремим и то е гарант и за бъдещето и за преустройстването на българския народ. Като казвам, че той е ключов въпрос, смятам, че сме в спор, в дискусия по един въпрос пряко ли да бъде избран председателят на републиката или от Великото народно събрание? Делегацията на Съюза на демократичните сили е обединена около идеята, че не са подходящи преки избори за президент, не само защото много избори ще станат едните за Велико народно събрание или както някои от вас предлагат за Народното събрание, за местната власт, чрез която наистина да пристъпим към разграждане на тоталитарната система общинските народни съвети, кметове и т.н. Други избори след това ако са за Велико народно събрание, отделно за президент. Някои от вас, така поне разбрах на нашата среща в контактната група ставаше въпрос по време на произвеждането на изборите за Велико народно събрание да има и бюлетина за председател на републиката, или президент на републиката. Смятам, че това не е удачно по много причини. Не само защото много избори ще правим, а защото считаме, че при сега сложилите се политически условия в българската действителност по-добре е една обединена воля на представителите на всички политически сили в парламента да се обедини около една фигура президентска, или председателска, без да влизаме в ненужна конфронтация. Аз съм убеден, че в рамките на един избор във Великото народно събрание това може да го постигнем при липсата на много подчертани български личности в българската действителност днес, като имаме предвид и държа сметка за казаните думи от многоуважавания мой съидейник, приятел в този смисъл, д-р Дертлиев. Така че при сегашните наши условия смятам, че ние бихме помогнали на позицията на конфронтация, ако тръгнем към избори преки за президент или председател на републиката. Очевидно би се явила нуждата още повече, че е необходимо да убеждаваме българския народ, че ще правим избор. Няма да ни повярват дори ако ние се споразумеем преди избори да бъде представител ваш или наш, или някаква неутрална, обединяваща фигура, в името на националното съгласие, в името на мирния преход към демокрация. Това е второ съображение.

На трето място считам, че при Великото народно събрание във всички случаи, какъвто и да бъде неговият свят, каквито и да бъдат силите, събрани надяваме се и вярваме всички, че това ще бъдат силите, част поне от тях в преобладаващото мнозинство, тези сили, които представляват Кръглата маса. Несъмнено и опитът, който имаме на отговаряне и разтваряне, и на остри престрелки понякога, но в рамките на един градус, който да не минава границата на недопустимото, считам че във всички случаи, аз съм убеден в това (искам да ви помоля вие да помислите от името на представителите на тази страна на масата), че ние бихме могли да се споразумеем в рамките на Великото народно събрание за една президентска институция в лицето на една обединяваща лич­ност, като държим сметка, подчертавам, за специфичните български условия, които налагат каква личност да изберем. Без да слагаме на везните на избора непременно една, две и три личности, а да се обединим около една (даже без позволение на моите приятели и съидейници), както в Полша, с един малък риск, но риск с известно споразумение. Може би никой не е очаквал, но полската нация, моля да бъда извинен, че посочвам този пример, поради висока прозорливост и разбира се съветници от някъде, и от никъде, както и да го приемете, да бъде избрана една личност, която има достатъчно основания да смята, че представителите на полския народ отчетоха ролята на този човек, който прегради пътя на гражданската война и гарантира мирния преход за демокрация и нещо още да не влязат някои сили, които нямаше да помогнат на този процес, който шества днес в Източна Европа. Така че аз ви моля да се обединим около идеята избора на президента или на председателя на републиката да стане от Великото народно събрание. Това е първият въпрос, по който сме на различни позиции, доколкото мога да схвана преки избори чрез народа, казах защо не трябва да бъдат, или от Великото народно събрание.

Вторият въпрос, по който ние спорим, и то трябва да се каже, поне в това отношение да си бъдем полезни, е за срока на бъдещия председател на републиката, който ще избере Великото народно събрание. Ние сме за един по-къс период, а вие сте за един по-дълъг период, като държите повече сметка, или слагате акцента върху въпроса за необходимата стабилизация както в икономиката, така и в политическата област. Ние обаче не сме склонни на това по следните съображения. Смятаме, че президента на републиката или председател на републиката, който ще избере Великото народно събрание да бъде в границите на мандата му, макар и да не бъде строго фиксирано, макар и да знаем, че това би могло да бъде нарушено от Великото народно събрание, да бъде в границите на утвърждаването или както казват някои по-големи специалисти от нас, в границите на утвърждаването и гласуването на новата Конституция, в която ще бъде вече определен и бъдещия срок на президента и там ще бъде казано в тази Конституция за в бъдеще по-вероятно да бъде избиран направо от народа. Но дотогава в рамките на 6 месеца или една година, ще утвърдим тази Конституция, да бъде и този председател на републиката, който ние обединяващо ще посочим, в името на едно по-стабилно управление в този преходен период, да бъде в рамките на този срок. От друга страна възниква и другият въпрос пред нас и смятам, че вие сте го обсъждали. До самите избори да остане ли да продължи да функционира колективния орган в лицето на сегашния председател на Държавния съвет, заедно с целия Държавен съвет, или да приемем изменението на Конституцията, което се предлага с вашето предложение за Законодателната комисия, с известни доуточнения и корекции той да се нарича председател на републиката, да бъде с определени точни функции, малко повече от представителните, се сезира във вашето предложение и това, което нашите представители в Контактната комисия са уточнени до момента на конституирането на Великото народно събрание. В тези рамки да изпълнява функциите си председател на републиката, или председател на Държавния съвет и да продължи да се нарича председател на Държавния съвет. Евентуално и една друга хипотеза. Като се разпусне самия съвет и си остане само председателя на Държавния съвет. И в самото Велико народно събрание, когато бъде открито, тогава да се реши въпросът да му се преутвърдят ли тези функции, да се потвърдят ли от Великото народно събрание, защото някак си ще бъде малко гротескно да обвържем Великото народно събрание с едно становище на едно отречено Народно събрание. Няма да обиждаме представителите, които стоят там, по понятни причини, и за толеранс и други неща, които биха могли да се прибавят, като излагаме съображения, но до Великото народно събрание, даже до кога ще продължи вече с уточнени функции, защото щом това Велико народно събрание може да избира нова Конституция, т.е. да утвърждава нова Конституция, то във всички случаи би могло да върши по-малкото да извършва изменението на Конституцията. Но ние в никакъв случай не възприемаме едно разбиране след като бъде утвърдена новата Конституция този президент, или този председател на републиката да продължи пак с неуточнението, което съществува в един по-далечен срок, а още повече като имаме предвид и пак смятам, че това няма да ни разединява, след като ние ще бъдем обединени от идеята, от разбирането, че Великото народно събрание може да отмени всичко, което ние сме сложили на Кръглата маса като споразумение, обаче ако държим на морала и на политическото споразумение естествено ще го имаме предвид, е особено важно, когато ние се обединим за една личност да участва при изборите, в рамките на Великото народно събрание, една обединяваща личност, която заедно с другите заслуги, които има за мирния преход или за онова начало, което бе сложено на 10 ноември да утвърждава принципите за движение напред, дето се казва ако не бързо, бавно да бързаме, но с уверена крачка, със сигурност и гаранция, че ще вървим към успех. Смятам, че в това отношение нещата трябва да ги видим по-близко и да намерим общ език. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: И аз ви благодаря. Желае ли още някой думата? Да, д-р Желев, виждам, че иска думата.

Ж. ЖЕЛЕВ: Аз също мисля, че трябва да прекратяваме, защото вижда се, че няма да може да постигнем споразумението и утре ще продължим. Но проф. Мръчков искаше, ако не възразявате...

В. МРЪЧКОВ: Само две думи, другарю Председател.

Ако ние се стремим искрено към мирен преход и мисля, че по този въпрос няма колебание между нас и ако този мирен преход докато се осъществява, начело на държавата трябва да стои едно лице, което да бъде гарант за този мирен преход, властта, която то трябва да осъществява, за да гарантира мирния преход, не може да бъде черпена от едно Народно събрание. Затова между идеята, че президентът ще бъде гарант на мирния преход, и начина на избирането му от Народното събрание има, струва ми се, вътрешно противоречие или едното, или другото. А що се касае до самото наименование, аз смятам, че по този начин нещата малко се поизясниха, след като един от представителите на СДС преди няколко дни само когато беше избиран на един пост, заяви, че той държи на всяка цена да бъде наричан президент на организацията, на която беше избран, защото могат да се избират само председатели на ТКЗС.

Благодаря ви.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Аз ви предлагам да приключим вече с дискусията, и както се договорихме, да започнем утре в 15 часа. А, Вие желаете, да, заповядайте.

РЕПЛИКА:

Реплика просто. Боя се, че до утре няма да бъде актуална репликата. Господин Мръчков, ако президентът е преди всичко гаранция за мирен преход, аз се плаша от срока, който вие определяте 5 години мирен преход.

П. СИМЕОНОВ: Аз предлагам 35 години, вече имаме опит в това отношение, можем да го използваме, имаме готово известно лице, само трябва да го извадим от изолатора и да го оставим.

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЕПЛИКАТА: Още нещо. Пет години президент да назначава и освобождава членовете на Министерския съвет и техните заместници, игнорирайки Народното събрание. Пет години той да е суспендирал правото за обявяване на военно и извънредно положение, това наистина крие опасност.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Нека да завършим, защото виждам, че умората е вече много голяма и тя започва да ни изнервя. Нека да не правим неща, за които след това ще съжаляваме.

КРУМ НЕВРОКОПСКИ: Аз разбрах, че се предложи на вашето внимание и разбиране утре в 9 часа да започнем.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Не, ние не сме в състояние в 9 часа. Ние се договорихме за 15.00 часа.

Ж. ЖЕЛЕВ: Ставаше дума за 9 часа да започнем.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Не, ставаше дума за, ако правим някакво заседание, за да намерим някакво решение по въпроса. Ние се договорихме знаете за 15.00 часа. Такава беше договореността по -рано. И при това положение доколкото не се очертава възможност тук сега да постигнем решение, какъв смисъл има да започваме тогава утре в 9.00 часа. Освен това аз бих поискал нашата делегация да обсъди създалата се ситуация и да видим какви предложения, да направим, за да намерим изход от нея. Виждам, че ние оставаме всеки при своите предложения и даже чувам тук думи, които не би трябвало да чуваме.

КР. НЕВРОКОПСКИ: 17.00 часа не е ли по-удобно? Малко да помислим тук.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Добре, аз също мисля, че е нужно да спадне температурата на другарите, които прекалено емоционално гледат тези неща и тогава да седнем около Кръглата маса отново с малко по-разведрени лица и настроение. Така че или 15.00 часа, както се договаряме, или ако искате, 17.00 часа, както предлага г-н Неврокопски. Както желаете.

РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: 17.00 часа. Открито или закрито?

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Аз разбрах, че вие желаете открито да бъде.

Ж. ЖЕЛЕВ: Открито, разбира се.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Да, разбира се.

Ж. ЖЕЛЕВ: Значи 17.00 часа.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Добре, утре в 17.00 часа. Благодаря.

(Закрито в 22.10 часа)


*В теста на стенограмата - самонадейно.

 

Начало на тази страница
Обратно към първа страница 
 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието