Стенографски протокол
 
 Кръглата маса
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

22 януари '90 
1 2 3 4 5 

       

      НАЦИОНАЛНА КРЪГЛА МАСА

      Първо пленарно заседание

      НДК, зала № 6

      22 януари 1990, начало 18.05 часа, закрито в 19.32 часа

       

      /продължение/

       

      Д-Р ЛЮБОМИР ПАВЛОВ:

    Аз мисля, че ние отново обсъждаме процедурни въпроси, които вече са решени. Определено е по 30 минути на страна, а вече в рамките на тези 30 минути всеки участник може да говори 5 или 10 минути. Така наистина всеки ще има възможността да се изкаже. След това от другата страна 30 минути ще се наложи едно ограничение, като председателят на съответната страна ще дава думата и така по 30 минути ще бъде лимитирано времето. Всеки ще получи възможност да се изкаже. Но тези въпроси са процедурно решени вече. Ние отново се връщаме към процедурни въпроси. 
    Аз предлагам да се премине към разговорите по същество и поне днес да бъдат прочетени експозетата, за които беше решено, че ще бъдат прочетени на първото пленарно заседание. Нека не решаваме, че днес всъщност няма пленарно заседание, че отново е говорено само процедурни въпроси. 
    Ние смятаме, че сядайки днес на "кръглата маса" вече бяха решени всички процедурни въпроси и ще започнем преговорите по същество, което очаква целият български народ. Нека поне днес бъдат прочетени първите експозета. 
    Това е моето предложение.   
     

      АНДРЕЙ ЛУКАНОВ:

    Другарю Павлов, 
    Аз смятам, че няма противоречие между това правило, което сме записали за половинчасови начални експозета и правото след това на всички участници да вземат участие в обсъжданията. Иначе е законен въпросът защо присъствуват около "кръглата маса". Друг е въпросът, че ние мажем да въведем по общо съгласие регламент, ако е нужно, известно ограничение, за да не се получат безкрайни изявления и да бъдем по-делови. 
    Що се отнася до експозетата, аз все пак моля да приемем втория вариант по тази причина, която изтъкна тук Кръстьо Петков, че сред нас сега има участници, които се нуждаят от минимално поне време за подготовка на своите изказвания, а и по тази причина, че моята колежка - министър Даскалова, отсъствува /тя пристига днес от чужбина/ и би молила да й се даде възможност на първото заседание също да говори от името на БЗНС по първия раздел и аз моля да уважим тази нейна молба. 
    Така че моето предложение, е да започнем все пак утре нашето заседание с експозетата, за да дадем възможност поне този един час да се работи непрекъснато и пълноценно, а след това да дадем думата на останалите участници, които желаят да вземат отношение. 

      ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:

    Ние нямаме нищо против да се предостави възможността на Светла Даскалова утре да изложи своето становище в необходимото време, но аз мисля, че можем да започнем и сега нашите експозета и ако вие не възразявате, вашите експозета можете утре да ги прочетете. Все пак, да започнем.
     

      АНДРЕЙ ЛУКАНОВ:

    Щом настоявате, аз нямам възражения. Тогава Вие имате думата, заповядайте.

    ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:
    Да, благодаря.
    Започваме нашите разговори с най-важната тема: разграждането на тоталитарната система в нашата страна.
    Казаха, че радиото не е било включено.

      АНДРЕЙ ЛУКАНОВ:

    Ние се договорихме да се предава директно по радиото и бяха осигурени за това възможности. Може ли някой да провери какво е положението? 

      ГЛАВНИЯТ МЮФТИЯ  НЕДЮ ГЕНДЖЕВ:

    Другарю Луканов,
    Може ли да взема думата?
     

      АНДРЕЙ ЛУКАНОВ:

    Да.

      НЕДЮ ГЕНДЖЕВ:

    Това не е толкова процедурен въпрос, извинявам се, другарю Желев, колкото, бих казал, едно предложение към двете страни. Другарю Желев, ще ми разрешите ли?

 

Аз съм председател. Главният мюфтия би искал да вземе думата.
 

Искам да направя само едно предложение към двете страни.
 

Щом е за предложение, добре, но аз продължавам ...
 

Докато чакаме да се изясни въпроса с радиопредаването.
 

Тъй като в залата не виждам представители на тюркоезичното население в България, моето предложение е такова, че нека и двете страни да поканят представители на това население. Знам, че в различни организации и от двете страни членуват и работят български граждани от това население, нека това да се има предвид.
 

Да, благодаря за предложението. Да изчакаме за минута, докато се изясни въпросът.
Вече има готовност за предаване на нашето заседание по Българското радио.
Давам думата на Желю Желев за експозе по първия раздел от нашия дневен ред - "Политическа система".
 

Започваме нашите разговори по най-важната тема, която интересува всички ни еднакво: разграждането на тоталитарната система в нашата страна.
Предвид изключителната важност и ключовото значение на темата, нашата делегация е склонна да разисква с най-голяма сериозност и отговорност тези въпроси. Става дума за един политически режим, за една политическа система, която беше насилствено наложена на българския народ с помощта на Съветската армия.
Като еднопартийна система тя беше изградена по пътя на принудителното, насилственото разпускане или "саморазпускане" на другите политически партии, които бяха заставени да изчезнат от политическата система. Една от тези партии - Българският земеделски съюз "Никола Петков", който намери сила и мъжество да се опълчи срещу домогванията на БКП за нейния пълен монопол, заплати най-скъпата цена, като неговият вожд беше обесен, а хиляди активисти на тази партия прекараха в продължения на много години по лагерите и затворите.
Обстоятелството, че сега близо 4 десетилетия и половина по-късно ние сядаме да преговаряме с представителите на Българската комунистическа партия за демонтажа, за разграждането на тази система, говори, първо, каква огромна еволюция е станала, колко е голяма еволюцията, която съвременният свят и специално Източна Европа изживява, второ, за еволюцията на самата Комунистическа партия, която очевидно в лицето на една част от своето ръководство е осъзнала пълната безпочвеност и безперспективност на тоталитарния режим, на тоталитарната система, която тя в миналото е изграждала, както и необходимостта от тяхното пълно разграждане. Това, само по себе си, е забележителен исторически факт.
Но тук въпросът за историческата вина си остава и това налага, с оглед на предстоящите промени, нещата да бъдат казани съвсем точно и всеки да поеме своята историческа отговорност.
Кое налага бързото разграждане на тоталитарната система?
Първо, голямото изоставане на България спрямо другите източноевропейски страни.
В началото на 1989 г. в развитието на демократичните процеси България беше пред Германската демократична република, пред Чехословакия, за Румъния изобщо да не говорим, сега, една година по-късно, ние сме далеч зад Германската демократична република, далеч зад Чехословакия, назад сме и спрямо нашата съседка Румъния, която заплати бързите промени с кръв. Ние не желаем у нас нещата да се развиват както в Румъния, или в Албания, поне по оскъдната информация, по която можем да съдим, проникваща отвън.
Ние смятаме, че тези неща в България могат да бъдат извършени по мирен начин. Затова, струва ни се, са налице както субективните, така и обективни предпоставки.
Защо трябва да се бърза? Не само от престижни съображения, не само, защото изоставането на нашата страна на последно място засяга нашето национално достойнство. Има други много по-важни съображения.
В Съветския съюз нещата не се развиват добре. Икономическото положение на страната продължава да се влошава.
Недоволството на основната маса от населението също расте. Националните проблеми в тази страна продължават да си остават нерешени, във всеки случай някакво генерално решение досега не е намерено. На отделни места недоволството намира изблик в стихийни бунтове, а най-новите събития в Азербайджан, които бележат началото на формена гражданска война, където се водят действия с танкове, неидентифицирани хеликоптери и оръдия, показва, че не е изключено в Съветския съюз тези събития да вземат по-широк размах и страната да потъне в хаоса на една голяма гражданска война и съответно - на военната диктатура.
Предвид нашите традиционни тесни връзки, икономически и политически, със Съветския съюз, при подобно развитие на нещата в тази страна никак не е изключено у нас силите на застоя, организираното насилие, добре въоръженото насилие, което все още е непокътнато, да се изкуши да посегне към оръжието и да се опита с помощта на оръжието, на насилието, да решава въпросите.
Не бива да си правим илюзии. Цялата репресивна система у нас продължава да съществува такава, каквато беше изградена от Живков. А репресивната система на Живков съвсем не е по-малка от тази на Чаушеску. И докато съществува тази система, ние с вас ще се намираме в положението на нейни заложници. Затова тя трябва да бъде разформирована, разпусната бас по-бързо.
В разграждането на тоталитарната система ние трябва час по-скоро да минем оня Рубикон, който ще направи невъзможно връщането назад, както и провеждането на клане от рода на това в Румъния. Това е много важно обстоятелство, което трябва да ни кара да бързаме в провеждането на демократичните реформи и да направим процеса необратим.
Другото обстоятелство, което ни принуждава да бързаме или би трябвало да ни принуждава да бързаме с демонтажа на тоталитарната система, е необходимостта от икономическата помощ на Запада. Всички знаем, че Западът поставя като главно условие за предоставянето на така необходимата ни икономическа помощ демократизацията, действителното развитие на демократичния процес в България, реалните гаранции за спазването на човешките права и пр.
Всички бяхме свидетели на етническото напрежение, което беше създадено преди по-малко от месец. Националният въпрос е последното убежище на всеки банкрутирал режим, особено на тоталитарния, и в агонията си той може винаги да изправи страната пред гражданска война, пред непредвидимо тежки сътресения.
Ето защо ние смятаме, че нашите разговори, тук, на "кръглата маса" трябва да си поставят твърдо за цел не само пълното разграждане на изградената тоталитарна система у нас, но това да стане максимално бързо, без протакане. Какви са нашите основни искания в това отношение, това ще кажат моите колеги, които ще изложат, които ще изложат една или друга страна на този въпрос, но нашият подход е такъв: ние искаме да преговаряме, където да издигнем определени искания за разграждането на тоталитарната система, да се договорим за начина, по който трябва да бъде направено това, както да се договорим и за конкретните срокове за провеждането на тези неща.
Благодаря за вниманието.

Продължение...
 
Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка 
 

 

Copyright 1998-2013 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието