КРЪГЛАТА МАСА
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

15 март '90
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14

 

Национална кръгла маса

Второ пленарно заседание

НДК, зала № 6

15 март 1990 г., начален час - 10:05

      (продължение)

      ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:

    Благодаря Ви. Аз искам най-напред да изкажа нашето задоволство, че най-после започнахме да разглеждаме въпросите на базата, а не на надстройката, въпросите за трапезата на българския народ. Струва ми се, че всички сме съгласни, че трябва да пристъпим не към анализиране на причините и това какво е било състоянието до този момент, а какво конкретно трябва да правим отсега нататък, тъй като едва ли някой от стоящите тук желае да оспорваме тези проблеми, а не желае бързото решаване на най-важните назрели икономически проблеми в нашата страна. 
    Ние считаме, че досегашното развитие на икономиката дава основание да се посочи, че бяха създадени едни неефективни структури, и главното, което предстои сега в икономиката ни, е тя да бъде преструктурирана, да бъде създадена една друга подложка на икономиката. Тази подложка се създава в сферата на материалното 
    производство, което се нуждае от една кардинална промяна. Явно, че досегашната стратегия на,изпреварващо нарастване на производството на средства за производство спрямо производството на предмети за потребление се нуждае от едно съвсем сериозно преосмисляне и промяна. 
    На второ място, съществени изменения се налага да се извършат в структурата на капиталните вложения. Сега повече от всякога приоритетно следва да се насочат инвестициите за възстановяване и развитие на селското стопанство. Необходима е пълна реконструкция и модернизация на животновъдството и растениевъдството, както и на леката и хранително-вкусовата промишленост. Създаването на съвременни мощности в селското стопанство действително ще доведе до едни по-добри икономически резултати в нашата страна. 
    От всички дотук изказали се, а и в документите, които ни бяха предоставени от страна на правителството, се коментира проблемът за въвеждането на истинския пазар. Затова във връзка с това един от най-неотложните проблеми, който ние споделяме и който и тук се постави, е проблемът за дълбоко преосмисляне на въпроса за собствеността, защото истински пазар може да съществува само при една смесена собственост. Това налага деконцентрирането на значителна част от държавната собственост към автономни юридически и физически лица. Сега ни е нужен истински пазар и пазарен механизъм, който да функционира на базата на определена, но не тоталитарна държавна намеса. За ефективното функциониране на пазара е нужно свободно договорно ценообразуване, което не изключва една внимателна намеса от страна на държавата - търсене, предлагане, цени.

    Този механизъм, неговите компоненти придобиват особено голямо значение и налагат задълбочен и внимателен анализ, с оглед доброто функциониране на пазара. Защото въвеждането на пазарния механизъм и развитието на новия пазар ще бъде един труден и бавен процес за всяко едно правителство, нека не се залъгваме, че това ще бъде трудно само за това или за някое друго правителство. И във връзка с това искам да изкажа и нашето становище относно това към каква терапия трябва да преминем към шокова терапия или към един малко по-бавен преход. Явно е, че  трябва да се търси оригиналният, радикалният вариант, тъй като проблемите, които ще се засегнат с шокова терапия, ще доведат до много сериозни деформации в социалното състояние на голяма част от слоевете на българското население.

    Кръстьо Петков в своето изказване каза, че все още в България не се знае колко е социалният минимум, че ние не знаем  какъв е процента,т на хората, които живеят около и под него, но така или иначе, както в техния институт, така и в Министерството на икономиката, така и в Института по икономика и управление такива изследвания и такива разчети има. Знаем, че една действително голяма част - над 50% от младите семейства, над 50% от пенсионерите  живеят на границата на бедността и една такава шокова терапия действително ще шокира не само пенсионерите, не само студентите, а и голяма част от младите хора, хората, на които ние разчитаме, разчитаме на техните репродуктивни функции. Във връзка с това Демократичният съюз на жените е подготвил своя позиция относно принципите и приоритетите при изграждане на социалната политика по проблемите на жената, децата и семейството. Аз няма да се спирам и да отнемам вашето внимание по тази позиция, но искам да спомена най-важните мероприятия, които считаме, че биха способствали, биха помогнали за решаване на част от социалните проблеми на една голяма група от населението, биха снижили малко градуса на социалното напрежение. И във връзка с това ще си позволя само някои от тези предложения, които вече сме дали в Министерския съвет, да ги споделя тук пред вас.

На първо място считаме, че е социално справедливо семейните добавки да бъдат предоставяни до 18-годишна възраст на децата, а не до 16-годишна възраст. По разчети на управление "Социална политика" на Министерството на икономиката това мероприятие ще струва някъде около 37 милиона лева и ще бъдат облагодетелствувани над 130 000 семейства. Аз ще кажа след това и откъде ще вземем тези пари, защото, когато човек иска, добре е да каже и откъде може да се вземе, защото иначе изглежда много потребителски поставен въпросът.
На второ място считаме, че трябва да се увеличи престижът на майчинството и отпуските за отглеждане на малки деца трябва да се увеличат до 3-годишна възраст, като на майката се даде обезщетение в размер на около 240-250 лева. Какво ще струва това на държавата? Някъде около 300 милиона лева и ще бъдат засегнати с това мероприятие, т.е. засегнати в положителния смисъл, около 160 000 семейства.
Кое ни дава основание да искаме това и защо искаме?
Първо, защото все пак отглеждането на децата е един обществено-полезен и много значим труд.
Второ, защото с тези социални помощи и тези отпуски ще разтоварим малко трудовата борса, на която ще се появят младите жени и за които ние ще трябва да плащаме социални осигуровки. Може би ще спестим част от разходите за безплатни лекарства на децата, които много по-често боледуват в детските ясли, ще спестим
и социалните осигуровки за отпуските на майките, когато отглеждат тези болни деца. Както виждате, нещата може би ще се компенсират в една или друга степен.
На следващо място считаме за целесъобразно да се прегледат нормативните документи, които регламентират формирането и ползуването на фондовете "Социално-битови и културни мероприятия". В тези социални фондове засега, при сегашното състояние на нашата икономика има сериозен резерв за провеждане на множество социални мероприятия. Тези фондове са 740, 750 милиона лева годишно. От тях 42 милиона средно се изразходват за идеологическа пропаганда и културни мероприятия. Ето ви веднага средствата за семейните добавки да се увеличат от 16-на 18-годишна възраст. 59 милиона и повече се дават за награди на трудовия колектив, а всички ние знаем как се раздават тези награди и още голяма, голяма част от тези фондове, които биха могли да се използуват и да се пренасочат за решаване на проблемите на младите, на многодетните семейства и социално слабите слоеве в трудовите колективи.
Считаме за целесъобразно да се премахнат дотациите и те да се прехвърлят върху фонда на работната заплата. По този начин, от една страна, ще се въздействува решително върху стимулиране на производствената и стопанската дейност, които досега просто бяха приспивани, липсваше стопанската инициатива. От друга страна,
няма да се допусне голямо социално напрежение сред населението с изменението на цените. И от трета страна, ще се ограничи неправомерното изтичане на необходимите за нашия пазар стоки зад граница. С премахването на дотациите системата на ценообразуването ще стъпи върху основата на едни реални, обществено необходими разходи за труд и по този начин ние действително, както вече беше поставен въпросът, ще имаме едно по-правилно ценообразуване. Ще си позволя тук да цитирам един виден наш икономист, който се намира в тази зала, че с ниски цени силна социална политика не се прави. На следващо място ние поддържаме изцяло това, което каза и господин Венцеслав Димитров и за което знам, че има разчети в Министерството на икономиката и планирането за незабавно усъвършенствуване на подходите при формиране и използуване на средствата от обществените фондове за потребление. Досега те се приемаха като нещо, за което населението не носи отговорност, а само има права да го използува. Решаването на част от социалните проблеми чрез обществените фондове ще трябва да се преустрои така, че на тях да се гледа не като на въпрос на държавата, а като на въпрос на всеки един от нас. Необходимо е най-после тези фондове да излязат от анонимност, да се децентрализират и да се обособят. Целесъобразно е те да се обособят точно в тези фондове за социално осигуряване, като обаче социалното подпомагане се отдели от социалното осигуряване. На такава фондова организация с цел повишаване ефективността на тези средства трябва да премине и системата на здравеопазване.
Нашите предложения са още много и много, но аз няма повече да говоря по тях. Искам обаче да обърна вашето внимание отново върху един въпрос. Ние говорим по проблемите на икономиката. Всички сме единодушни, че тя се намира в плачевно състояние. Нека все пак да проявим една политическа мъдрост, нека да проявим една гражданска отговорност и да застанем ние, хората на кръглата маса, зад меморандума срещу стачките. В Демократичния съюз на жените ежедневно пристигат десетки писма и телеграми. Тази сутрин пристигна последната от жените в с.Бяла, Хасковска област, които казват, че единствено ние, които работим в пек и дъжд на полето и в животновъдните ферми, не стачкуваме. Декларираме пред участниците в кръглата маса, че ние, жените от село Бяло поле, ще спрем да предоставяме мляко и млечни произведения, ако не спрат незабавно стачките.
Аз не искам да призовавам никого от вас, но считам, че след като разглеждаме толкова важни проблеми, трябва да се замислим, че преди малко, мисля, че проф. Петров каза, че икономиката ни не се намира във война, България не е във война, това е вярно, но със стачките ние действително я докарваме до това състояние. Явно, че трябва да търсим други начини за решаване на тези сложни социални проблеми, които възникват в колективите, които стачкуват. Изказвам нашата позиция, че е най-целесъобразно действително работните групи, експертните групи по проблемите на икономическата и социалната политика да продължат и да излезем с един общ документ, в който действително, както виждаме и чувствуваме, нямаме сериозни различия. Проблемите са еднакви за всеки един българин, на всяко едно работно място и във всяка една област или сфера на народното стопанство. Заинтересувани сме час по-скоро българският народ да стъпи на крака.
Благодаря ви за вниманието.
 
Благодаря Ви, другарко Масларова.
Предоставям думата на господин Йордан Кирчев от Радикално-демократическата партия.
 
Състоянието на нашата икономика днес е ясно на всички, няма защо да се коментира. Ако трябва да кажем какво реши предишното правителство, предишното ръководство, то е само едно - за дворцовото строителство. Това е една шега, за съжаление тъжна. Във всички останали сфери на стопанския живот и социалната област има редица нерешени проблеми. Целта днес е ясна на всички. Целта е пазарната икономика. Въпросът е с какви средства да стигнем до този спасителен бряг. И това е най-голямата трудност. В пакета от мерки, предложени ни от правителството, се съдържат много мероприятия, някои от тях противоречиви. Предполагам, че времето не е било достатъчно, освен това е един проект, който тепърва ще се прецизира, ще се вземат предвид всички бележки на тази страна на масата, за да се стигне до един истински пакет от мерки, който да ни изведе до спасителния бряг. Мисълта ми е друга. Досега много добри решения са били проваляни поради отрицателното влияние на субективния фактор, много хубави постановления. И въпросът ми е по какъв начин ще бъдат осигурени гаранциите тези мерки на правителството да бъдат действително спазени и в действителния срок, а не да се протакат с много месеци и години. Опитът досега показва, че много стопански ръководители четат постановленията така, както дяволът чете евангелието, т.е. гледат по какъв начин да го преобърнат така, че да извлекат те някаква полза от него или просто да не го изпълнят. Предстоящите съкращения в административния апарат, абсолютно необходими, защото без разграждане на бюрократичния апарат в ръководството на икономиката не може да се разчита на никакъв успех, на никаква пазарна икономика, вероятно ще се спречкат с този проблем. Прекалено много са хората, които са свързани във веригата на този бюрократичен апарат, и смятам, че ще има много сериозни проблеми на правителството с неговото разграждане, а то е безспорно необходимо, защото централизираното управление на икономиката доказа своята несъстоятелност. По този път повече не може да се върви. Много се коментираше това, че тази страна на масата не иска да участвува в правителството и по този начин смята, че само една партия трябва да поеме отговорността, само една партия трябва да участвува в ръководството на икономиката. Ние смятаме, че това не може да свърши една партия, че това дори не могат да свършат всички партии. Това трябва да стане дело на  целия народ. Четири или пет милиона, всички работещи българи трябва да започнат да мислят и да работят всеки ден за това как да излезем от сегашното положение. За да стане това,е необходимо пакетът от закони, който безспорно трябва да бъде приет, да предостави свобода на стопанските ръководители, на всички способни ръководители защото и днес в икономиката ни има много способни ръководители, на които ръцете са им вързани, вързани са с предмет на дейност, от който те не могат да излязат, ръцете са им вързани със система за определяне на заплатите. Постановление № 66, за което нищо не се казва, съдържа известни недостатъци. Мисля, че би било много по-точно да се регулира Фондът "Работна заплата", а не начинът, по който да става определянето на заплатите. Ръцете им са вързани още и с ценовата политика. Но това са все неща, за които се говори, че ще се вземат предвид. Новата система от закони освен това трябва да възстанови закърнялото чувство на българина за собственост. Всеки работник може да притежава акции от предприятието, в което работи, и тогава да се чувствува съпричастен, отговорен и заинтересуван от това, което произвежда, и това, което печели предприятието. Чувството за предприемчивост, изключително важно, което също е закърняло, стремежът към увеличаване на печалбата /всеки трябва да бъде отговорен за това/. И не на последно място - защитата на доброто име на производителя с добро качество на продукцията. При една развита икономика всеки трябва да бъде отговорен за качеството на стоката и услугата, която произвежда.
Няколко думи по приоритетните направления.
За нас проблемът със селското стопанство трябва да започне със справедливото съчетаване на двата принципа - земята на собствениците и земята на тези, които я обработват. Проблемът е сложен, това ни е добре известно, но трябва да се намери решение и то час по-скоро, въпреки съпротивата на местните феодали, които днес се чувствуват едва ли не собственици на тази земя. Но това трябва да стане в интерес на народното стопанство. Беше поставен въпросът за даване на земята под аренда, но тук се постави и един друг правен проблем. Може да я дава този, който я притежава, а държавата не я притежава. Юридически тя никога не е била одържавявана. Докато не се намери юридическо решение на този проблем, практически стъпки по даване на земята не могат да се предприемат. След това данъчната система, нещо, което ми направи впечатление. Говори се за 80-90 на сто данък върху свръхпечалбата. Първо, малко трудно ще бъде дефинирано това понятие свръхпечалба и после, ако се въведе такъв данък, то просто свръхпечалба няма да има. Никой няма да произвежда в повече от това, за което ще има нормален данък. Та това ограничение всъщност ще бъде ограничение и върху самото производство.
Още при ограничението в бюджета смятаме, че следва съществено да се ограничи строителството на обществени сгради, като е напълно възможно възникналите нови потребности да се задоволяват с някои вече построени обществени сгради на партии и организации, които са били построени с държавни субсидии. Знаем, че се намалява апаратът, когато се намали този апарат, ще останат свободни сгради, значи те могат да бъдат преразпределени за нуждите на обществото.
Фирмите. За тях много се каза. Само една реплика. При днешното състояние фирмите вземат от печелившите, за да подпомагат слабите. По този начин те не спасяват нашата икономика като цяло. Така че много е важно да се даде значителна самостоятелност на стопанските ръководители, добрите стопански ръководители, които са доказали, че умеят да ръководят.
И по още един съществен въпрос. Не присъствува тук председателят на Централното статистическо управление, а се отправят упреци по адрес на статистиката и изобщо на информацията. Не съм служител на ЦСУ, но добре познавам неговата работа.  Искам това, което кажа, да прозвучи като продължение на казаното от проф. Лазар
Лазаров точно и правилно. Централното статистическо управление получава държавна поръчка, събира такава информация, каквато се иска от него, а искат от него Министерският съвет и Министерството на икономиката и планирането. Следователно каква информация ще събира зависи само от тях. Това по отношение на показателите. Информация за положението на държавните дългове, съвсем изчерпателна информация има в тази книга /б.ст. - разлиства книга/. Също така виждам много изчерпателна информация за разходите на държавата, включени бюджети и министерства, всички държавни органи без изключение, с всички техни разходи. Това за съжаление е статистически годишник от 1940 г. Днес такава информация, 50 години по-късно, не са събира. Статистиката вече е доказала, че може да го прави, но никой не я иска.
Другият съществен въпрос - достоверността на данните, по който много се спори. Отговорно мога да кажа, че манипулации до ниво ЦСУ не се правят. Ако те се правят, то това става или под натиска на бившите първи секретари на окръжните комитети на партията, които забраняваха да отиват данни на национално ниво,
преди те да са ги видели, или под натиска на бившата Планова комисия сега Министерство на икономиката и планирането. Достоверността има и друг аспект. Някои смятат, че демокрацията и липсата на дисциплина са синоними. При това положение не може да се получи вярна информация, верен сбор от данни, след като това, което се решава от предприятията, не е вярно. Практически статистическото управление не може да упражнява действен контрол върху верността на данните, които идват от предприятията. Изобщо смятам, че въпросът за дисциплината е изключително важен, не може да се прани икономика без дисциплина. И демокрацията и дисциплината са напълно съвместими. Работата непрекъснато се затруднява и от структурните промени. Много структурни промени се правят. При това положение трудно може да се говори за съпоставимост на данните. Въпросът за така нареченото информационно затъмнение има две части. Първата е липсата на информация. Действително по редица показатели информация няма. Как да се даде? Който и да иска - не може да се даде. А другият - ограниченият достъп до информацията - този въпрос действително може да се преразгледа. Виждам как непрекъснато броят на данните, които са секретни, поверителни, намалява, все повече данни стават достояние на широката общественост, т.е. се предприемат практически мерки в тази насока. Време в най-вече във връзка с това да заработи системата за информационно обслужване както на държавните органи, така и на стопанските, така и на широката общественост. Във връзка с това е от изключително значение и проблемът за създаване на информационна инфраструктура, проблем, който беше поставен от проф.Лазар Лазаров и разумно е да се създаде една комисия по информационната инфраструктура, за да може на базата на добра информация да се ръководи добре народното стопанство.
Благодаря ви за вниманието.
 
И аз Ви благодаря.
Давам думата на др. Росен Карадимов.
Продължение... 
 
Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка 
 

 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието