КРЪГЛАТА МАСА
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

15 март '90
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14

 

Национална кръгла маса

Второ пленарно заседание

НДК, зала № 6

15 март 1990 г., начален час - 10:05

      (продължение)

      ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ:

    Благодаря Ви, проф. Лазаров. Бих желал да се посъветвам как да продължим по-нататък. Има записани още 7 оратора, плюс министър-председателя и министър Стоилов. Аз ви предлагам да проявим издръжливост и да изслушаме още двама или трима оратори до 13,00 часа, за да можем след почивката да приключим все пак със 
    заседанието. Как мислите, д-р Желев? 
     
      ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:
    Ние по процедура не трябва да заседаваме повече от 4 часа на ден, което знаци, че все пак можем да направим една почивка разбира се, като предложение го давам, след което да продължим с оглед някъде до 15,00 часа да свършим. Ако не възразяват и другите? 
     
      ПРЕДС.АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ:
    Това би било много разумно. Затова още веднъж отправям молба за по-кратки изказвания, по същество изказвания, по проблемите, другите неща можем да отнесем в групата на експертите. Дали сте съгласни да изслушаме още две-три изказвания до 13,00 часа и тогава да почиваме или сега смятате да починем примерно до 13,00 часа и тогава да продължим? Кое предпочитате? 
     
      ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:
    Може би по-добре сега, тъй като се измориха все пак хората. 
     
      ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ:
    Добре, до 13,00 почивка. 

    /б.ст. - след почивката./
     

      ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ:
    С ваше разрешение ще продължим работата по-нататък. 
    Предоставям думата на г-н Емил Кошлуков от Федерацията на независимите студентски дружества. Заповядайте г-н Кошлуков.
     
      ЕМИЛ КОШЛУКОВ:

    Благодаря за предоставената дума. Ние ще се съобразим с принципа за повече професионализъм и ще направим съвсем кратко изказване, за да не губим времето на участниците на кръглата маса, като след това ще предоставим на нашия експерт в работните групи да защити позициите ни.

    След краха на плановото социалистическо стопанство всички са убедени в необходимостта от преминаване към пазарна икономика. Такива азбучни истини на марксистко-ленинската политикономия като превес на тежката индустрия над леката, или приоритет на производството на средства за производство, или такива принципни положения от теорията, които са залегнали в Манифеста, имам предвид Манифеста на Маркс и Енгелс, а не на компартията на България, където се казва, че с премахването на частната собственост и с качествена промяна на производствените отношения се премахва и експлоататорската класа, нещо, което не се получи, а се появи нова, много по-чудовищна класа, много по-опасна - номенклатурата, която не беше позната в световната история. С всички тези неща се доказа, че типичната социалистическа икономика всъщност никога не е била издържана в научен план - нито теоретично, нито практически приложима. Но това, което засяга пряко нас, по-младите хора и студентите конкретно, са рефлекси на този принцип, неща, които ще се отразят утре върху нас като бъдещи граждани на страната, като поколението, което ще поеме до голяма степен удара,евентуалната криза, в която страната навлиза, и като поколение, което ще изплаща данъците, което ще изплаща лихвите на това до голяма степен некадърно управление до този момент.

    Бих искал да нахвърлям само няколко проблема, няколко аспекта, които касаят пряко студентите и изобщо младежите във връзка с предстоящите икономически реформи. Един от тях е проблемът за социалната реализация на младите хора.

    Безспорно ще има безработица в България, това е очевидно и никой не може да го избегне, но тази безработица ще обвърже най-вече. студентите, тъй като ние сме потенциални безработни. Ако другите работници ще бъдат уволнявани, то ние изобщо няма да бъдем назначавани. Дори в момента сключени договори със стипендии за определени студенти не се изпълняват, разбира се, по тези договори може да бъде изплатена неустойка, но това не решава проблемите. Според мен трябва да се регламентира правно, със съответните нормативни актове социалната реализация на завършващите своето образование студенти. Да са изнасят задължително на трудовата борса работни осигурява необходимата работа, съответно за ценза и места, да се специалността на завършилия млад специалист. Това е един въпрос, който ще създаде големи проблеми в България в най-близко бъдеще, безработица сред студентите, завършили своето образование.

Втори въпрос е състоянието на студентите като една особено социално слаба категория в страната. В пакета документи, който беше предложен от правителството, аз видях, че се предвижда индексиране на доходите, обвързване с индекса на инфлация на социално слабите групи, но никъде конкретно не се говори за студенти. Съгласете се, че когато едно яйце на пазара струва един лев, стипендия от 60 лева не е много. Мисля, че трябва да се предвидят специални гаранции за правата на студентите. В една бъдеща икономическа криза наемите на жилища ще отскочат неимоверно. А студентските общежития в момента са крайно недостатъчни. Такива сектори от народното стопанство като строителството ни касаят също съвсем пряко. Става въпрос за студентски общежития и за бази за студентите, както и за цялата младеж. Имам предвид почивни бази, спортни площадки, общежития, изобщо решаването на социално-битовите проблеми. Бюджетът на страната, който отново е определен централно, с традиционните принципи на централното планиране и който обхваща 90 процента от националния доход, току-що беше критикуван от експерта на Съюза на демократичните сили. Аз няма да взема отношение по този проблем, но бих искал да се помисли дали други фондове, например УБО, за които са предвидени 40 милиона от бюджета, според документите, издадени от правителството, не биха могли да съкратят своите разходи за сметка на студентите? Студентските общежития са крайно недостатъчни, социално-битовите условия, в които живеят студентите, са под всякаква критика и те са с тенденция да стават все по-лоши и по-лоши. Дори в момента базата, с която би трябвало да разполага младежта в страната, не е чак толкова зле. Като пример само ще дам прочутите лагер-школи за секретари на учкоми, които всъщност бяха лагер-школи за производство на номенклатура. Тези бази, които са предимно почивни, би трябвало да бъдат предоставени на цялата младеж, за да може да се ползват те адекватно.
Вероятно ще трябва да бъде създадена една допълнителна комисия по въпросите на младежта и тук аз се обръщам към Росен Карадимов като представител на Българска демократична младеж, ние сме готови да излъчим своите експерти в нея, вероятно и те ще имат хора, предвидени за такава комисия, която да обсъжда именно положението на младите хора в рамките на предстоящата реформа, тъй като тя ще се отрази пряко върху тях.
А сега ми позволете да дам думата на експерта по конституционно-правните въпроси, к.ю.н. гл. асистент Стоян Ганев, представител на движението Демократически център.  
Искам да спра вниманието ви съвсем накратко на някои неотложни промени в законодателството, отнасящо се до стопанския живот. Тъй като ние бихме могли да начертаем много добри реалистични икономически програми, но ако не предприемем неотложни юридически мерки, те просто биха си останали едно пожелание. Затова
аз смятам, че всички ще се обединим около една констатация, че са необходими неотложни промени в Конституцията и в другите закони, които развиват съответните конституционни разпоредби, отнасящи се до стопанския живот и създаващи на този етап, бих казал, непреодолими пречки за развиване на една пазарна икономика, за осигуряване на възможности на свободната инициатива, шанс за свободната инициатива. Проектът, който е внесен в Народното събрание за изменение и допълнение на Конституцията в частта му относно глава втора - стопанските отношения, икономическата система, е крайно незадоволителен, но имаме надежда, че това може да се преодолее чрез работата, която се върши сега тук, на Националната кръгла маса, в работната група. Съюзът на демократичните сили, конкретно и Демократическият център, правят радикални предложения за изменения в конституционните разпоредби, които да дадат възможност за разгръщане на свободната стопанска инициатива. Но не само промените в Конституцията трябва да имаме предвид. Неотложни са и някои изменения в други закони и аз тук бих казал на първо място закона за собствеността. В него има редица разпоредби, които трябва да бъдат отменени просто, тъй като те са една юридическа пречка за развиването на такава инициатива. Аз бих тук посочил и някои конкретни разпоредби, но смятам, че не е мястото тук да навлизам в детайли.  
Освен това Ви моля да искате думата, когато се изказвате, тъй като аз предоставих думата на г-н Кошлуков.   Той е експерт от страна на Федерацията именно по нормативните документи, които трябва да регламентират реформата и затова...   Да, разбира се, но иначе може да се получат доста неудобства в работата на нашата кръгла маса, ако всяка представена тук партия даде думата на всички участници в кръглата маса. Затова ви моля за една по-голяма коректност в работата на кръглата маса.   Бих ли могъл да продължа?   Разбира се, само че по-кратко, Ви моля.   Законът за собствеността е необходимо също така да се промени, както казах. Освен това там има някои разпоредби, които просто на този етап са една бариера за развиване на елементарни елементи на пазарната икономика.
Необходимо е да се внесат промени в Указа за стопанската дейност и в Правилника за приложението му, промени, които ние правим като конкретни предложения от Съюза на демократичните сили в една, бих казал национална комисия, която предлагам да се създаде към Националната кръгла маса с надпартиен характер, състояща се от висококвалифицирани юристи и икономисти, които да разработят тези неотложни законодателни мерки, както и мерки от нормативен характер, под законов характер и не само това. Те да продължат след това да работят върху трайната стопанска уредба, тази, която предстои да се осъществи,след като започне да работи парламентът. Но ние дотогава не можем да стоим със скръстени ръце. В този смисъл предлагам на вниманието на участниците тази идея, която в известен смисъл вече беше загатната и от Венцислав Димитров, за конструирането на Националната кръгла маса на една национална комисия, състояща се от такива експерти, която да има прерогативи, предоставени й от Националната кръгла маса, да работи конкретно по посочените въпроси.
Смятам, че паралелно с анализа, с икономическия анализ, с икономическите платформи, които тук се разглеждат, трябва да мислим и за съответните юридически способи, юридически начини за преодоляване на икономическите проблеми. Благодаря за вниманието.  
Благодаря Ви.
Предоставям думата на др. Емилия Масларова от Демократичния съюз на жените.
Продължение... 
 
Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка  
 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието