КРЪГЛАТА МАСА
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

15 март '90
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14

 

Национална кръгла маса

Второ пленарно заседание

НДК, зала № 6

15 март 1990 г., начален час - 10:05

      (продължение)

      ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:

    Аз бих помолил, като съпредседател се обаждам, да се даде думата на д-р Дертлиев, който трябва да пътува. После двама души от другата страна. 
     
      ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ:
    Моля Ви се, с удоволствие. 
    Заповядайте, д-р Дертлиев. 
     
      ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ:
    Така се случи, че двама социалдемократи един след друг... ставаме болшинство. Много беше ми интересно изказването на проф. Петков. Той направи нещо, което беше абсолютно необходимо. 
    Политически поглед, политизиране на икономическите проблеми. И пак във връзка с това той изказа едно съжаление за бавността в работата на кръглата маса по икономическите въпроси. А защо кръглата маса трябваше да решава тези въпроси? Само тя? До нея да стигнем, ако говорим за един парламент в условно наклонение, аз в никакъв случай не бих говорил за едно правителство, водено от един енергичен и специалист ръководител. Следователно нашето правителство имаше всичката възможност, при наличие на програма, която има, да започне с икономически мерки. Защо се чака кръглата маса? Въпросът не е икономически. Той е чисто политически. Защото някой трябва да носи политическите последици на това, което става в нашата страна. Страната, доведена до икономическа разруха, се нуждае от промяна, нуждае се от отговорност. Апелира се към нас, другата страна, да поемем отговорност, да има консенсус, да има разбиране на националните интереси и т.н. Няма да отрека, ние сме готови да носим отговорностите за нашия народ, ние сме готови даже да поемем това, което не е наша вина, защото тук има вина и тя не е наша, но в името на благото на тоя народ, ние сме готови да поемем нашата отговорност. Но, поемайки нашата отговорност, ние стигаме до няколко проблема. Последиците от тази икономическа реформа, специалистите вече се изказаха, ще бъдат тежки за мнозина от нашия народ, бих казал, за всички. Как ще се разпределят тези социални последици? Преди всичко те ще паднат, те ще легнат върху социално слабите, пенсионерите. 
    Ще се предвиди ли едно паралелно повишаване на заплатите според инфлацията, заедно с други социални мерки на тая огромна прослойка? 
    Втори въпрос - безработицата. Съгласихме се с това. Ще има безработица. И това не е само принципно, не е пожелание, за нещастие тя тропа на вратата. И тя се решава. И ето тук, когато говорим за консенсус и всички тия добри принципи, за които ние лесно ще се съгласим, ние стигаме до една практика, която твърде много е българска.

    Кои, кои биват уволнявани най-напред? Има изборност - и това са хората от тази страна на масата, хората от опозицията или най-малко непринадлежащи към комунистическата партия. И ние в никакъв случай няма да се съгласим при това наистина бедствие уволняването да става само по административен ред. Само при участието на целите трудови колективи ние ще приемем едно правилно решение, защото, съгласете се, ако ние сме съгласни да поемем равна  отговорност, ние не желаем да поемем цялата отговорност на това социално бедствие. И при назначаването на хора, ние пак също искаме хора, които по една или друга причина е трябвало да бъдат излъчени от едно производство, което е ликвидирано, и едни служби, които са ликвидирани, по същия начин да бъдат приемани пак от трудовия колектив, за да няма тази изборност, която тежи навсякъде.
    Навсякъде, където минах из България, а доста ходя, навсякъде беше само това - д-р Дертлиев, ние не смеем да сме опозиция, защото нашето място ще отиде първо. Желаете равенство, съгласно, желаете отговорност, да, желаете консенсус, да, но при реален консенсус, при реални права, при реална отговорност. Не искайте от нас наивността да поемем пред целия народ - трудностите, тежестта, социалната отговорност. Но за нещо, за което не сме наистина отговорни...

    И във връзка с това аз бих казал още нещо. Нашият народ го призоваваме към жертви. Той ще ги понесе. Народът има едно много остро чувство за справедливост. Ако теглим, хайде да теглим всичките. След 9 септември имаше един много популярен и приет закон - закон за незаконно забогателите. В продължение на 40 години с разни писани и неписани Форми на облагодетелстване и привилегии се създаде цяла една прослойка, която щастливо си живя и забогатя. Сега тръгваме към другото, ще стягаме коланите, добре, нека първа стегнат коланите тези, които биха така облагодетелствани, не забравям, че едно от първите заведения, които  след 9 септември се установиха, това беше специалният магазин в дома на банкера Губиделников за специални хора.

 Да свършим със специалните магазини, да свършим с привилегиите и вече казвам категорично: вече няма място за привилегии 40 години след 9 септември какво основава правото за привилегии, каквито и да са те? Който е имал да получава, е получил! Повече няма нужда. Нашият народ е много чувствителен на тази тема. В бедата трябва да бъдем заедно, в тежестите трябва да бъдем заедно. И затова моят апел към вас е по този въпрос да постигнем единение.
Завършвам с уверението, че ще стигнем по принципни въпроси до единство. Убеден съм и в още нещо.
Като познавам изумителната гъвкавост на нашите партньори, още утре те ще предложат доразвита нашата програмна декларация и с това аз изказвам уважение към техните способности.
Благодаря ви.
 
Благодаря Ви, д-р Дертлиев.
Предоставям думата на др. Димитър Арнаудов от Общонародния комитет за защита на националните интереси. Заповядайте.
 
Благодаря, другарю председател. На пръв поглед може би изглежда необичайно, че нашата делегация взема отношение по разглежданите икономически проблеми, но мисля, че оправданието идва от току-що направеното експозе и по-точно изказване на д-р Дертлиев. Причините, за да взема отношение, са най-малко две.
Аз не мога да не изкажа своето задоволство от двата термина, които ст.н.с. г-н Венцислав Димитров въведе в своето изказване,и апелирам съвсем сериозно да се замислим за тази икономическа култура и икономическо мислене на народа ни, защото в момента, ако има някакво социално напрежение, някъде по страната, това социално напрежение идва именно от липсата на определена икономическа култура, де факто като икономическа ангажираност на групи от хора, именно към икономическата съпричастност на задачите на икономиката в държавата. Причините са многостранни и аз в никакъв случай не бих искал сега да ги анализирам, тъй
като де факто те са ясни в повечето им измерения, но аз искам конкретно да задам няколко въпроса към правителството, защото в действителност тези въпроси са от икономическа стойност и пряко са свързани с политизирането на икономическите проблеми в дадени региони в страната. Въпросите ми са следните: ще има ли регламентация по въпроса кой, кога, при какви случаи може да се ползва от продукта на труда. Имам предвид не само безработните, имам предвид не само нежелаещите да се трудят, имам предвид и тези, които тенденциозно затрудняват икономиката, като отказват отлагани работни места. Защото в основата на виждането на нашата делегация е, че е най-важно да се знае кой ще бъде собственикът на резултата от труда и най-вече отчитането на интересите и създаването на обстановка да се реализират тези интереси.
На второ място, като втори въпрос, какви ще бъдат гаранциите за това трудещото се население в по-трудните засега райони в страната, за задоволяване на техните потребности от храни и стоки. Става въпрос за едни гаранции спрямо умишлено проявяващ се по отношение на някои стоки недоимък с т.нар. презапасяване от хора, заминаващи за чужбина. Това е един въпрос, който аз съвсем сериозно поставям на участниците в Националната кръгла маса, тъй като той е източник,на голямо социално напрежение.
На трето място, как ще се подхожда към реалните проблеми на предприятията в районите с изострен национален проблем от гледна точка на трудовите ресурси, договореността им с други предприятия или фирми, които са пряко свързани с осигуряването на тяхната печалба и тяхното успешно представяне на пазара?
Още един, въпрос - какво ще бъде мястото, а и бъдещето на нерентабилните предприятия, конкретно го казвам: в Кърджалийския регион, който получава дотации от държавата, но нека да се отчита и гъстотата на населението в региона. Как ще се подходи за осигуряването на държавно участие за създаването на ред при разпределението на стоките и храните от първа необходимост, като се има предвид, че условията в тези региони не позволяват до голяма степен самозадоволяването на населението. Аз ще приведа един конкретен пример. В неделя, тази неделя, която мина, на известното ви събрание в гр. Крумовград, населението на Крумовград излезе спонтанно с идеята за купонна система поради част от проблемите, които засегнах  в същото време в платформата на общонародния комитет и екологичните проблеми не са встрани, а напротив, са в центъра на неговите виждания, а в момента знаете, че екологическите проблеми очертават тенденция към съкращаването на цели предприятия, а дори и отделни производства, които винаги се свързват с проблема за безработицата. Питам как ще се процедира от гледна точка на социално-битовото осигуряване при неизбежността на движението на работната ръка от региона към вътрешността на страната?
Преди малко Бранко Давидов повдигна въпроса за тютюнопроизводството като нерентабилно /и при положение, че самото тютюнопроизводство е свързано с огромна работна ръка и че при очерталата се тенденция на международния пазар за некотиране на нашето тютюнопроизводство въпросът за освободената работна ръка е твърде  сложен, социален и политически/.
Ако погледнем нещата от една друга гледна точка, нашето движение има информация, че още може би в тези летни месеци се очаква да започне едно преселение на хиляди българи от Съветския съюз в България. Става въпрос за така наречените банатски и бесарабски българи и становището на нашето движение е, че независимо
от тежкото икономическо състояние на страната ни висш дълг на народа ни и на правителството е да помогне на тези наши сънародници да се адаптират икономически и културно в собствената си страна. Въпросът, който лаконично следва е - подготвено ли е нашето правителство да решава този проблем, защото определено нашата делегация смята, че трябва да се създаде един държавен орган, който да се занимава с проблемите на външните българи, нашите сънародници, които ще се връщат в България. По този начин той би трябвало да осигурява, да го нарека условно, една ресурсна заселническа програма на българите, които се връщат в България. Поставям тези въпроси, разбира се,в контекста на националните интереси, защото в действителност засегнатите въпроси засягат неща, които не са само въпроси на деня, а и въпроси на близкото бъдеще. И позицията на движението от гледна точка на повдигнатите въпроси е, че ако в действителност се търсят тези икономически лостове, тази ориентация на икономиката ни в бъдеще, то условията за това бъдеще са днес. И ако тези проблеми реално днес не-ги отчетем, смятаме, че утре те ще почукат с още по-голяма сила и тогава надали ще имаме правото да кажем, че Националната кръгла маса е разгледала всичко, което опира до икономическите проблеми.
Благодаря ви.
 
Благодаря Ви и аз, другарю Арнаудов.
Предоставям думата на проф. Лазаров, председател на Федерацията на научно-техническите съюзи у нас.
Заповядайте.
 
Благодаря Ви, другарю Лилов. Аз ще се възползувам от призива да бъда по-кратък, за да дам възможност на повече хора да вземат отношение, въпреки че бях се подготвил за едно по-широко изказване.
Още от самото начало искам да приветствувам започналия диалог в тази изключително важна сфера за нашето по-нататъшно развитие и едновременно с това веднага да подчертая, както беше казано и тук от предшествуващите оратори, голямата отговорност, която носим всички ние, които седим тук, около кръглата маса, за решенията, които трябва да бъдат взети. Наистина отговорността е голяма и ние следва да изхождаме не само от едни или други емоции, а да изхождаме от реалната ситуация и от езика на цифрите. Защо от езика на цифрите? На всички е известно, че икономиката е сфера именно на реалните цифри и всякакво  несъобразяване с този език може да ни доведе до изключително неправилни решения, да не кажа до още по-големи провали в една или друга насока. Ние считаме, че предложеният проект за антикризисна програма дава основание за много сериозни изводи по отношение на пътищата, по които трябва да вървим, за да излезем от кризата. Нещо повече, ние не бива с лека ръка да отхвърляме този проект, а тъкмо обратното трябва спокойно, внимателно, както беше предложено тук, с участието на широк кръг специалисти да седнем и да обсъдим и този проект в неговите детайли, и онова, което дотук се предлага от другите участвуващи в кръглата маса.
В изказаните досега съображения има много конструктивни идеи, които също така трябва да бъдат внимателно анализирани и използувани. Мисля, ще бъде правилно да се подчертае, че тези документи, които бяха ни предложени от правителството, все пак съдържат едни обобщени данни, едни обобщени цифри, от които днес трудно могат да бъдат направени сериозни изводи. Явно се налага по отделните въпроси и по отделните проблеми наистина да бъдат формирани групи от експерти, които внимателно да ги разгледат и да вземат отношение по тях. Едновременно с това обаче считам, и това е моето предложение, че може би ще бъде правилно именно днес в резултат на нашата дискусия ние да изведем няколко възлови проблема, които са основата на по-нататъшното обсъждане и решаване на въпросите по икономическата реформа. За кои проблеми става дума? Това са преходът към пазарното стопанство, това са формите на икономическата реформа, формите на собственост, проблемите на технологическото развитие и технологическото преустройство на нашата икономика, проблемът за ролята и мястото на нашето сиво вещество, на българската научно-техническа интелигенция с нейното правилно използване, нейната защита и т.н. По тези проблеми мисля, че би трябвало да се формират специални, нарочни експертни групи, които да подготвят в следващите дни някакви общи становища и ние един по един на следващото пленарно заседание тези въпроси да ги обсъдим, за да можем наистина по тях да приемем някакви общи виждания, които да залегнат по-нататък в основата на разработките, които трябва да бъдат направени при корекцията на една или друга платформа.
Мислех поотделно на тези въпроси да се спирам, но изхождайки от призива за краткост, специално искам да се спра само на два въпроса, по които досега по-малко внимание беше отделено и в материалите, които са предоставени, а и в самите изказвания. На първо място, става дума за технологическите изоставане, за преодоляването на това технологическо изоставане, за пътищата, които трябва да възприемем, и т.н. Искам да информирам всички присъствуващи тук около кръглата маса, че на тези проблеми ние посветихме две много сериозни дискусии в предшествуващите няколко седмици. С участието на повече от 150, 200 специалисти от цялата страна ние обсъдихме тези проблеми на технологическото изоставане, пътищата за излизане от технологическата криза и имаме съответни изводи и предложения, които също сме готови и ще предоставим на всички участници в кръглата маса, за да могат те да ги ползуват по-нататък в своята работа. Предстои на 20, във вторник, заедно с Министерството на индустрията и технологиите, с участието на министър Кръстьо Станилов ние да се върнем и да обсъдим още някои  конкретни въпроси, свързани с проблемите на технологическото изоставане и изхода от това технологическо изоставане. Също така тези резултати ще предоставим на всички участници в кръглата маса и на правителството за вземане на съответни решения.
Вторият въпрос, който искам само да маркирам, е за формите на собственост.
Без да се впускам в подробности, искам да отбележа още един момент на този въпрос, който засяга проблема за интелектуалната собственост, наред с другите видове собственост, за които тук беше говорено. Въпросът за интелектуалната собственост. Мисля, че това е един много сериозен, важен проблем, който засяга голяма част от нашата научно-техническа интелигенция, от кадрите, от работещите в различни области на народното стопанство и ние призоваваме час по-скоро съответните органи, правителството, парламентът да приемат нарочен закон за интелектуалната собственост, за нейната защита, за онова, което трябва да стимулира нашите кадри в това отношение и да защити естествено и техните интереси.
Разрешете ми няколко думи и по още един въпрос, който не е намерил място в материалите и в досегашната дискусия. Тук вече бяха поставени в една или друга степен въпросите за това да бъде предоставена необходимата информация по всички въпроси. Това е абсолютно нужно, това е необходимо, но аз искам да разширя малко този въпрос и да помоля а антикризисната програма и въобще в развитието по-нататък на икономиката специално внимание да се отдели на въпросите, свързани с изграждането на една модерна информационна инфраструктура на нашето народно стопанство, въпрос, по който практически досега нищо не беше казано, а който според мен и според нас има решаващо значение за всички тези реформи, за които ние говорим. Не можем да развиваме по-нататък каквито и да било форми на нашата икономика - фирмена, кооперативна и т.н  да се борим срещу всякакви различни структури и т.н  ако ние не създадем една модерна информационна инфраструктура, която ще даде възможност на всеки от нас, на всеки един ръководител - непосредствено да има достъп до цялата информация - икономическа, социална и т.н  както наша, така и чуждестранна. На тази основа да създадем условия на чуждестранните фирми да получат онова, което е необходимо, за да могат те да участвуват във възпроизводствения процес в нашата страна. Не са малко случаите, когато те сега, идвайки, първия въпрос, който поставят, е какви възможности ще им дадем, ще им създадем, за да могат те да контактуват и с цялата инфраструктура в нашата страна и с международните фирми, организации и т.н. Така че проблемът за информационната инфраструктура, колкото и на пръв поглед да изглежда един по-далечен, един по-перспективен, той е днешен проблем и наред с другите не трябва да го третираме особено и на специално място.
Предлагам резултатите от днешното обсъждане, стенограмата, другите предложения, които бяха направени от редица оратори, да се предоставят на съюза на икономистите при нашата федерация, който обединява една голяма армия български икономисти, за да могат те да ги разгледат внимателно и в непродължителен срок да дадат своите заключения по тези въпроси, изхождайки от различните мнения и съображения, които бяха представени тук. Едновременно с това ние сме готови на базата на решенията, които ще бъдат взети за различни експертни групи, веднага да предложим наши експерти, наши специалисти, които да участват в работата на тези експертни групи и да помогнат за изясняване и решаване на назрелите проблеми.
И накрая искам да поставя един въпрос, който може би на пръв поглед е малко встрани от онова, което обсъждаме, но по него не беше казано нищо досега и затова аз ще си позволя да кажа две думи. Въпросите, които решаваме, всички признаваме, са изключително важни, усилията, които полагаме, са от изключителна
важност за цялото наше народно стопанство, за българския народ. Но едновременно с това ние трябва да си даваме сметка, че възстановяването на една икономика, разрушена, разбита, в криза и т.н е възможно само ако бъдат създадени и други адекватни условия, за да могат тези решения, които ще се приемат на кръглата маса, и от правителството,да влязат а действие. Думата ми е за стачките, които в една или друга степен продължават и които създават предпоставки ние да на можем да реализираме адекватно онова, което ще предложим като мерки. И предлагам да обсъдим още веднъж този въпрос и да се приеме мораториум върху стачките през този период, когато ние решаваме и обсъждаме проблеми на икономическата реформа и когато се приемат адекватни мерки за излизане от това състояние.
Благодаря.
Продължение... 
 
Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка  
 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието