КРЪГЛАТА МАСА
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

15 март '90
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14

 

Национална кръгла маса

Второ пленарно заседание

НДК, зала № 6

15 март 1990 г., начален час - 10:05

      (продължение)

      АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ:

    Благодаря Ви, проф. Петров. 
     
      НОРА АНАНИЕВА:
    Може ли един въпрос или реплика само? 
     
      АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ:
    Да, заповядайте. 
     
      НОРА АНАНИЕВА:
    За да бъде диалог наистина. Много ме занимава въпросът, когато се отстоява шоковият вариант, може би трябва да се каже какво точно означава, не говоря вече в икономически и в социален смисъл, защото този въпрос стоеше и в правителството, когато обсъждахме вариантите /ние сме премислили различни варианти на икономическа реформа/. И от тази гледна точка вашата позиция, вие в различни варианти проф. Петров, споменахте съкращаване на бюджетните разходи навсякъде и във всичко, драстично намаляване на бюджетните разходи, няколко израза тук си отбелязах. Означава ли, че вие се противопоставяте на записаните а програмата и в бюджета, който ние внесохме в Народното събрание, социални мерки, в смисъл  360 млн. лв. за увеличаване на пенсиите, минималните пенсии и за социалните помощи, 120 млн. лв. за преквалификация на излизащата, освобождаващата се работна сила. Означава ли, че се противопоставяте на увеличаването на бюджетните разходи за здравеопазването, което знаете в какво състояние е и за образованието и че се противопоставяте на нашата позиция за драстично съкращаване само на нецелесъобразните разходи, на инвестициите в тежкото машиностроене, на представителните мероприятия, на благоустройствените мероприятия, които не служат непосредствено на населението? 
    Мисля, че трябва да има яснота по този въпрос и мисля, че тоя въпрос не би следвало да го решаваме с шок по отношение на най-слабите слоеве на населението.
     
      ГЕОРГИ ПЕТРОВ:
    Ако ми разрешите две думи, да отговоря.
     
      АНДРЕЙ ЛУКАНОВ:
    Да, разбира се. 

      ГЕОРГИ ПЕТРОВ:

    Не съм употребил думата и не съм никога имал предвид всички разходи и смятам, че едва ли някой тук и вън от тази зала ще подкрепи да се намалят разходите за социални нужди, те са крайно необходими и аз ги поддържам изцяло. Просто, тук съм записал, но за икономия не добавих, че трябва да се намалят още, драстично тези 2 млрд.лв. за военни - вътрешни и външни военни цели, тези 400 млн.лв. за административния апарат, за инвестициите централните и редица други, да се извади общественото осигуряване с неговите 5 млрд.лв. от бюджета, крайно време е, докога ние за разлика от всички други цивилизовани страни ще държим тези 5 млрд.лв. в състава на общия бюджет, ще създаваме впечатление за огромно преразпределение. И много други още от този род разходи, които не засягат интересите на населението. Бих искал само да добавя тук една дума за шоковата терапия и за жертвите, които евентуално някой ще понесе. Мерките, които току-що изброих, според мен осигуряват, ако те са реалистични и ако наистина се осъществят тези и много други, не снижаване на жизненото равнище и потреблението на населението сега и в следващите месеци и години, а още от самото начало според мен те означават повишаване и на доходите, в т.ч. на реалните доходи, и на потреблението. Как? Аз искам да дам само един пример. Имах го предвид, пропуснах го нарочно. Примерът е такъв. Нека да помислим за миг какво ще стане, ако от утре нашите предприятия, всички, а не само една част от тях, започнат да работят като наистина самостоятелни стокопроизводители, освободени от всякакъв диктат от  горе и от страха, че някой ще им изземе това, което изкарат повече, и от тези смазващи данъци, в т.ч. и върху нарастването на заплатата. Ще стане това, което е станало например в България през 1944, 1964, 1965, 1966 г.,  а именно от първите седмици и месеци хората, като почувствуват, че каквото произведат повече и реализират по-големи доходи, след като платят обоснованите, поносими данъци, остане за тях и увеличава техните заплати, те ще започнат да правят икономии, а възможности за икономии съществуват огромни, всички го знаят това нещо, но никой няма да осъществи тези икономии, ако не разчита, че ще получи допълнителни доходи и срещу тези доходи ще намери в магазините какво да купи.

Затова всички мерки, които тук посочихме,и още много други, са насочени не към някаква шокова терапия по подобие на полската, която да снижава доходите в течение на цяла година и потреблението на населението и да разчита главно на външни заеми, за да възстанови някак си равновесието, глобалното, а са насочени преди всичко към оживяване на производството и по този път излизане от кризата, а не съкращаване на потреблението на населението. За мен това е главният въпрос - икономически и политически.
Благодаря.  

Дами и господа, другари, трябва да привлека вашето внимание, че ние работим вече два часа, а са се изказали едва 5 души.
Тук в Секретариата са записани още 12 оратора. Обръщам се с молба към тях да изложат по-кратко своите преценки и своите предложения.
Предоставям думата на др. Бранко Давидов от родопския съюз "Родолюбие".
Заповядайте.  
Ще се съобразя с бележките на проф.д-р Кръстьо Петков и желанието на кръглата маса, когато специалистите говорят, и боговете да мълчат. Затова няма да теоретизирам. Достатъчно много в неоглобални икономически проблеми навлязохме. Трудно е масата, която в момента ни слуша, да оцени много от това, което думаме
тук.
Уважаеми участници в националната кръгла маса, всички сме убедени, че базисно място заемат държавотворните мерки и процеси за излизане от тежката стопанска криза. Поради недалновидно идеологизиране на икономиката, ние се оказахме в прокрустовото ложе на самата система. Продължаваме да не използваме лостовете и пружините на развитието. С всеки изминат ден нихилистично рушим изграденото, поддържаме ултимативна среда и в икономическата област демонстрираме европеизъм и демократични намерения за мирен преход към просперитет, а творим хаос. Не питаме народа дали ще играе по гайдата ни, а всички знаем много добре, че той ще понесе удара на инфлацията и тежестта в процеса към преминаване към пазарно стопанство, В конфронтация и в борбата за власт отклоняваме амбициите да се творят разумни, стопански инициативи и дела. В миналото българинът знаеше тази мъдрост - каквато е властта, такава е и опозицията. Вероятно нещата вървят пак към това положение, щом сме тръгнали да си търсим президент при толкова много властомани.
С нестабилния вътрешнополитически живот отблъскваме дори честните намерения на западни кредитори и бизнесмени. Всички търсим Европа, а забравяме България. Вярно е едно, че разположението на производителните сили е необосновано и дълбоко неадекватно на възможностите ни, но вярно е, че не търсим и не разкриваме вътрешните резерви като стопани на държавата. Конструктивните предложения от двете страни на националната кръгла маса, по мое лично убеждение и нашите членове ще одобрят, още повече, че те водят към едно преструктуриране на икономиката и тона преструктуриране на икономиката, бавенето на диалога и маневрите от двете страни са пагубни, независимо от това, че преструктурирането и преминаването към пазарното стопанство е сложен процес и с дълбоки социални и стопански последици. Нужна е мисловна дейност, която за мнозина е болезнена. Не използваме ефективно земята, работната сила, горския фонд, водите, годните фондове и мощности, забравихме да се трудим по български, а резерви има. Инвестиционната политика в разкриването и оползотворяването им е дълг на държавните мъже.
Средно родопският район е един от тези икономически източници. Очевидно тук правителството без риск би могло да разработи и осъществи целеви перспективни програми в следните направления:
Първо, в организацията на производителното животновъдство. Тук предимство трябва да се даде на създаването на пасищни комплекси, чиято рентабилност е несъмнена.
На второ място, природната даденост гарантира солидна база на туризма. На всички е известно, че Родопите са Швейцария.
На трето място, използването на геотермалните източници. Много са селищата и местата, където дори още не са разкрити такива. Имам предвид в минно рудния басейн.
По веригата това означава нови работни места и прогресивен поминък за сметка на конверсията, за сметка на позициите, на рудодобива /сегашното му състояние/ и за сметка на компрометираното тютюнопроизводство. Това означава още демографска стабилност и възраждане на стопански, битови и културни традиции в района. Обратното води до изживяно средновековие и отстъпване от завоювани социални, икономически и културни позиции.
Развитието на района е от национално, стопанско и политическо значение. Какво по-конкретно имам предвид засега? На първо място по договореност с Република Гърция да се отвори границата с пропускателни пунктове в района на Рудозем и Маказа, както и на други стопански удобни места. Всички знаем, че границите в бъдеще, а и сега придобиват и са архаизъм.
На второ място - да се ускори изграждането на транспортните комуникации, а също така и гарантиране на транспортното обслужване в този район. Сегашното състояние на транспорта не гарантира цивилизована сигурност.
На трето място, правителството да определи Смолян и курортно-туристическите центрове за безмитна зона в областта на туризма и търговията.
Четвърто - да се преразгледа областното и общинско феодално деление на страната и в частност на Родопите. Засега това деление подтиска развитието на производителните сили.
Бъдещите административно-териториални единици да се съобразят с ресурсно обезпечена производствено-техническа база, както и със социално-културните, регионални, национални стратегически задачи. Това ще обуздае болните амбиции на общински "патриоти".
На пето място - държавните структури да въдворят ред, подкрепа и законност в разгръщането, макар и в креатурен вид, на инициативи и предприемачество, както и в цялостния живот на обществото.
Членове-експерти по икономическата платформа на нашия съюз що представят на националната кръгла маса и на правителството разчети и разработки по направените предложения, съобразени с екологичните интереси на страната.
И накрая - едно процедурно предложение. Моля кръглата маса да заседава в петък от 17,00 ч. и в събота. Нека да дадем пример на добра ангажираност към задачата да излезем от кризата. Ние ангажираме цялото общество да ни слуша в работно време. Сами разбирате какви цели преследвам с това предложение. То е направено по искане на много наши членове на съюза.
Благодаря за вниманието.  
Благодаря на др. Давидов и предоставям думата на г-н Емил Кошлуков, само че него не го виждам тук. Той се е записал.
Да, не е тук. Тогава ще помоля ст.н.с. Иван Пушкаров да вземе думата. Тук ли е той?  
Благодаря за предоставената възможност. От Българската социалдемократическа партия и експерт на Съюза на демократичните сили.
Уважаеми участници в кръглата маса, всички нас тук ни събира една тревога, а заедно с нас са вероятно и всички, които ни слушат, целият народ. Сега за една икономика, която е тежко наследство от тоталитарния режим, икономика, върху която се крепи всичко в тази страна, включително и тази кръгла маса, икономика, която ни задължава и като професионалисти да подходим честно и ангажирано, за да можем да помогнем с всичко онова, което знаем и което тепърва предстои да научим, за да осигурим излизането от тази криза. Веднага искам да подчертая, че
тук сме по моему като професионалисти, не за да сеем нови илюзии, да заместваме старите илюзии с нови, а да се борим за създаването на принципи, по които трябва да функционира икономическата система, и по-нататък да оставим самата тя да реши основните направления и пътища, в които ще се преструктурира, в които ще търси
ефективност и икономически решения.
Аз се съобразявам с направената бележка от председателствуващия господин Александър Лилов и ще маркирам само някои основни принципни въпроси, които считам, че на този етап имат важно значение за изразяване на позициите, а след това в работните групи естествено ще стане въпрос по конкретните неща и това е съвсем резонно.
Първият основен въпрос, който според мен е изключително важен от гледна точка както на предоставените документи, а и в по-широкия контекст, така и на цялата икономическа платформа, около която естествено тази кръгла маса по някакъв начин трябва да се обедини, това е въпросът за основата, върху която трябва да изграждаме икономическата реформа. И тук най-важното според мен е това, че единството на икономическите проблеми е основата, която предопределя и единството на всички елементи на икономическата реформа. Това нещо по наше мнение не е защитено достатъчно удачно в разработения пакет от документи на правителството.
Първият момент, по който в тая връзка искам да обърна вашето внимание, това е, че икономическата реформа може да бъде резултат и да доведе до излизане от кризата и преминаване към пазарна икономика само ако се въведе по всичките си елементи. Не е възможно да разчитаме, че една система силно интегрирана, силно вътрешно обвързана, която представлява икономиката, може да позволи да правим крачка по крачка, стъпковидно излизане, навлизане в нова икономическа ситуация и съответно създаване на реални икономически възможности да излезе икономиката от кризата.
Тук мисля, че е уместно да припомня една оценка на известни унгарски ръководители за изхода от тяхната икономическа криза, тъй като ние доста често си служим с такива сравнения. Според тях най-лошото решение в етапа на кризата е да не се прави нищо, а още по-лошото е да се прави нещо, но на парче, поотделно.
Това направо дестабилизира цялата икономическа система, защото тук проф. Петров правилно каза, липсва старата тоталитарна система, която да позволи същите методи и средства да бъдат използвани за управлението, а новата пазарна икономика все още не е влязла в действие. Така че изискването за единство, за комплексност на икономическата реформа като цяло ни налага да подходим по всички елементи, по целия кръг от елементи на реформата и на икономическата система и да ги усъвършенствуваме.
На второ място, струва ми се, че в рамките на тези предложени документи липсва нещо много важно - връзката между отделните периоди в осъществяването на реформата. Тук е обособена 1990 г. като нещо особено, през което време ние трябва да изчакаме и като че ли да позакърпим нещата и след тава - да тръгнем към осъществяването практически на отделните етапи на реформата. Значи от гледна точка на времето този пакет от документи не създава достатъчно възможности да се осъществи един преход към пазарно стопанство.
Продължавам накратко по останалите въпроси.
Вторият основен въпрос, който трябва да се изясни, това е въпросът за това какви проблеми трябва да решава икономическата реформа и икономическата политика, която ще я реализира, и в какъв приоритет. Разбира се, главната цел, по която нямаме различия всички, това е преходът към пазарна икономика, но това е прекалено общо и то естествено трябва да бъде конкретизирано по определен начин, за да постигнем всичките единомислие. По наше мнение основните проблеми, с които се сблъсква нашето общество в икономиката, могат да се очертаят в следните групи: на първо място, инфлацията, дефицитът, включително особено острият дефицит, и суровинен, който се очертава; безработицата, за която стана дума и външният дълг. Разбира се, други автори вероятно биха си позволили и друга класификация. Като прибавим към тези проблеми и сериозните социално-икономически проблеми, картината съвсем не е радостна и това се подкрепя практически от всички, които се занимават сега с икономиката. Решаването на тези проблеми прилича на задача от типа на скачените съдове. И поради това от изключително важно значение за всички нас е въпросът за приоритета, който е избран при подреждането и решаването на тези проблеми в представения пакет от документи. Преди всичко според нас посочените основни проблеми не могат да бъдат решени едновременно и разумно, а това налага отлагането на някои от тези проблеми за по-следващ етап или поне временното им отлагане. Безспорно най-голяма възможност за такова отлагане има проблемът за външния дълг и международната практика на редица страни потвърждават това. За съжаление в програмата на правителството е възприета друга стратегия - стратегията на национално увеличаване на износа за покриване на плащанията по външния дълг, които както беше споменато от Венцислав Димитров, се налагат в особено голям мащаб през тази година. Това означава, че е възприета стратегия експорт на всяка цена, износ на всяка цена, а това, както показва опитът и практиката на другите страни, например Унгария, означава експорт на много ниска цена. Значи ние при нашите минимални икономически възможности се налага допълнително да натоварваме икономиката с евтин износ, при положение, че даже за този евтин износ ние ще правим допълнителен внос на някои суровини и материали. Това е по същество пряко изнасяне на национален доход.
От друга страна, при очертаното за тази година намаляване на националния доход на страната между 3 и 4%,; това ще усложни значително решаването на проблема за инфлацията, даже ще го задълбочи, с което влизаме в една спирала, от която става изключително трудно излизането. Тук за нас възниква въпросът в какво състояние ще премине нашата икономика от 1999, към 1991 г.  нещо, което е изключително тревожно, защото ще създаде нови остри диспропорции, особено в потребителските стоки, а оттам естествено и по отделните социални проблеми.
На трето място, важен принципен въпрос както на цялата реформа, така и на икономическата политика за тази година, е въпросът как ще се справяме с икономическата криза - сами, със собствени сили, или на основата на широко международно участие и помощ.
Разработените документи по същество изхождат от позицията справяне или опиране на собствените сили. По наше мнение при този изключително тежък, сложен комплекс от почти неразрешими икономически проблеми е невъзможно да се осъществи решаването им без разчитане на международна помощ. В същото време помощта, на която можем да разчитаме, е свързана с редица условия, които настойчиво ни принуждават да бързаме с провеждането на радикалната икономическа реформа. Не искам да се спирам на подробности, специалистите знаят всички тези условия, които се поставят от различните институции, институти, международни институции за активизиране на тяхното участие в решаването на нашите проблеми.
Тези въпроси сами по себе си, мисля, са достатъчно големи и аз не искам да се спирам подробно върху тях, но на едно нещо искам да обърна вашето внимание в тази връзка, което е особено важно. Това е въпросът за бързото, незабавно осигуряване на необходимите условия за активното участие на чуждия капитал в
нашата икономика, нещо, което го има като пожелание в документите, но въобще не е разписано на базата на какви реални мерки ще бъде осъществено. Да разрушим тези прегради пред активността на чуждия капитал, вече закъсняваме, виждаме, че другите страни вървят много  по-бързо от нас по пътя към разграждане на тези ограничения, които  съществуват срещу участието на чуждия капитал, и това дава в някои случаи доста бързи резултати.
Прехвърлям на следващия проблем.
На четвърто място - това е важният въпрос за базата, върху която ще се изгражда и реализира реформата, която засяга всички елементи на икономическата система, но все пак основните проблеми, които бяха споменати, аз не искам да ги повтарям, това са собствеността, цените и като че ли също особено важен въпрос са разпределителната и преразпределителната система. Искам да кажа няколко думи по собствеността, защото остана незасегната една част от този въпрос. Въпросът за собствеността не опира само до създаването на юридически гаранции и юридическо равноправие на отделните видове собствености пред закона, тъй като при нашето монополизирано стопанство практически цялата собственост е държавна и по този начин останалите собствености на старта при навлизането в пазарната икономика са поставени върху абсолютно неравноправно положение. Следователно става дума за известно преразпределение на първоначалните монополизирани ресурси към останалите видове собственост и при това естествено трябва да се постигне обществено съгласие /аз тук съм съгласен с някои изказани мисли/.
На пето място, всичко това е свързано с определени последствия във всички области на живота и главно в социалната област и особено за осигуряването .на социалната защита на всички, особено на социално слабите. Нашето общество се нуждае от силна социална защита, за да се обедини и консолидира около основните
принципи на икономическата реформа и ние сме съгласни, че тук трябва да се борим за единомислие и единодушие по конкретните мерки, които трябва да се възприемат от правителството по този въпрос.
И накрая, няколко думи за подхода при работата по икономическата реформа, която предстои да бъде извършена. Очевидно е, че тази работа трябва да обхване всички професионалисти в областта на икономиката, защото в този момент ние можем да разчитаме единствено на честните и искрени усилия на нашите професионалисти.
Опитът с консултациите, които бяха провеждани и продължават да се провеждат, показва, че все по-малко, особено от западните специалисти, се ангажират с даване на конкретни предложения и виждания за решаването на нашите проблеми по простата причина, че в тази объркана икономика на кривите огледала те много трудно могат да се оправят. Почти никой от известните и класически категории, които се използват в пазарното стопанство, в нашата икономика нямат адекватен израз. Така че във връзка с това е особено важно мобилизирането на професионалните усилия както на тези, които са около кръглата маса, така и особено на онези професионалисти, които остават извън нея.
И най-важното според мен сега за подхода при работата по икономическата реформа е създаването на условил за алтернативно мислене, създаването на алтернативни програми и разработки по разработването и реализирането на икономическата реформа.
Благодаря.  
И аз Ви благодаря, господин Пушкаров.
Продължение... 
 
Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка  
 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието