КРЪГЛАТА МАСА
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

15 март '90
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14

 

Национална кръгла маса

Второ пленарно заседание

НДК, зала № 6

15 март 1990 г., начален час - 10:05

      /продължение/

      КРЪСТЪО ПЕТКОВ:

    Благодаря. След близо три месеца разговори и прекъсвания ние стигаме до най-важния въпрос от наша гледна точка. Това от една страна, не говори много добре за нашата кръгла маса, но, от друга страна, има един нов и положителен, бих казал, приятен момент. Оказва се, че изведнъж ние разполагаме с изобилие от икономически платформи, явни и неявни, дадени на кръглата маса или намиращи се някъде другаде, плюс един запас от виждания, с който разполагат независими експертни групи, нямащи нищо общо с присъствуващите на тази кръгла маса. Надяваме се, че разговорите по този най-важен въпрос ще бъдат делови, конструктивни и че няма да бъдат отлагани по най-различни причини отново месеци наред. 
    Моля да приемете моето изказване само като първоначална реплика, тъй като и аз споделям мнението на изказалите се преди мен, че е редно по конкретните въпроси да говорят експертите в отделната работна група. 
    Ще се съглася с казаното от др. Стоилов, че най-важният, или по-точно, отправният въпрос е каква да бъде тази програма и реформата ни - радикална  или стабилизационна, шокова терапия или едни по-повърхностни мерки и особено цялостна икономическа реформа, към която да се отива по-бързо или стъпка по стъпка, както той се изрази. 
    Нашето мнение е, че правителството предлага един среден вариант, който рискува да остане половинчат, ако бъде приет и приложен в този вид. И още тук бих искал да кажа, че слушайки изказването на г-н Венцислав Димитров, във втората му половина, аз констатирах, че ние имаме много малко различия. Кое поражда впечатленията за половинчатост и защо мнението на нашата група и на експертите е, че този среден път, ако остане в сегашния си вид, няма да реши голямата задача, която стои пред правителството, а и не само пред него - пред всички обществени сили. 
    На първо място, проявена е колебливост по главния въпрос, въпроса за собствеността и по-точно за раздържавяването, приватизацията. Няма да повтарям констатациите, които бяха казани вече, искам само да подкрепя според мен съвсем разумните и конструктивни предложения: ако ще се отива към смесени форми на собственост и ще присъствува и частна собственост в бъдещия модел на нашата икономика, ние сме за този модел, да се дадат сериозни гаранции за тези, които ще инвестират и същевременно да се потърсят пътища за защита на интересите на наемния труд. Към това ще се върна в края на моето изказване.

    Освен това ние виждаме известна половинчатост в решенията,които се предлагат за данъчната политика. Продължава и през тази година практиката, макар и малко смекчена, за изземване на част от средствата в предприятията, концентриране в центъра и по същество така се изпълнява старата роля на държавата на разпределителен и преразпределителен механизъм. Това влиза в противоречие и с една от основните идеи, декларирани в началото, за икономическата реформа Същите ограничения виждаме по отношение на работната заплата, а заедно с това възникват и редица открити въпроси, без които тази платФорма не моае да бъде наречена сериозна икономическа платформа за изход от кризата.
    Какво имам предвид?
    Ако 40% от стоките, от цените ще бъдат определяни по новия начин, както предлага правителството, веднага трябва да има разчети до какъв темп и размер на инфлацията това ще доведе до края на годината и какви защитни механизми ще се създадат срещу това, за да получи покритие другата идея, която се съдържа в пакета от предложения, че ще се гарантира определен минимум социална сигурност за хората у нас.

    Особено обаче ни безпокоят няколко други проблема, свързани с нашата позиция, обявена вече в платформата на учредителния конгрес на конфедерацията, по следното.
    Най-напред - безработицата. Източниците на безработицата, говоря за основните източници, разбира се, на безработица у нас, са няколко: конверсията, преструктурирането на икономиката, съкращенията, които трябва да се направят в раздутия бюрократичен апарат. Липсват разчети за това. А всяка сериозна икономическа реформа предполага, макар и приблизителни разчети за всичко това до края на годината, а вероятно и за следващите години. При това положение ние се принуждаваме сами да правим определени разчети, без да имаме обаче необходимата информация за това. Надявам се, че още в близките седмици правителството ще може да създаде такава система и да внесе яснота по този въпрос. Ако стане това, ние сме готови да сътрудничим конструктивно.

Липсват разчети за това колко хора, какъв процент от населението ще изпадне в трудно положение поради промените, които ще настъпят евентуално не само във връзка с измененията в цените, но и по другите направления на реформата. Изобщо днес в България никой не знае, изключвам някои изследвания и разчети на експерти, но никой официално не казва какъв е социалният минимум, каква е издръжката на живота у нас, колко хора живеят на и под границата на бедността и т.н, да не отнемам вашето внимание, за да изключим излишните спорове, тъй като по споменатите досега цифри ние имаме различия - да можем да спорим не политически, а конкретно и конструктивно.
Особено ни безпокои това, че засега липсва програма за разкриване на нови работни места. Бих искал още веднъж да заявя, че нашата конфедерация не е против преструктурирането и прехода към една здрава конкурентоспособна икономика, но много страни в света и при изхода от икономически кризи, и в миналото, и в близките десетилетия са показали, че един от най-перспективните начини за решаване на този въпрос са инвестициите в нови работни места вместо помощи за безработни, които смятаме, че са неприемливи в масови размери с оглед на ситуацията в България. Готови сме и по този въпрос, и в тази насока да сътрудничим.
Само с едно изречение бих искал да подкрепя казаното от г-н Венцислав Димитров за бюджета и да добавя, че по същество с вече приетия бюджет се предрешават редица неща, свързани с приходите и разходите за тази година. Тоест ние ще можем да разискваме за това, което ще става от 1991 година нататък.
Нас особено ни безпокои обстоятелството, че от пакета документи не става ясно каква е отправната точка, откъде тръгваме ние при търсене на изход от кризата, стигнали ли сме дъното, както някои смятат, или все още се движим към него. Аз заявих, че няма да говоря по политически въпроси, но той е и политически  въпрос, тъй като беше обещано да се каже цялата истина сред народа, включително и за външния дълг. Ние смятаме, че рязкото нарастване на външния дълг през последните години е станало с консумативни цели; които преследват политически интереси на предишния диктаторски режим, т.е  използване на чуждестранната валута, за да може да бъдат решени, да бъдат закърпени някои въпроси на бюджета, да бъдат решени някои въпроси на потреблението, също така и да се принуждава по този начин народът да мълчи. Ако е така, ние трябва да получим отговор на няколко въпроса, които зададохме още в началото на януари: кой конкретно е вземал решения за тези дългове, от кого са взети, какви са сроковете за плащане, има ли възможност да бъдат разсрочени и т.н.?
И сега се връщам към основния въпрос - шокова терапия, т.е. радикален вариант, или нещо друго, някакви половинчати мерки? Нашата конфедерация е склонна да подкрепи един радикален вариант на икономическа реформа, но при няколко условия, които според мен би трябвало да се разискват, именно те, на кръглата маса.
Най-напред: решението дали да бъде шокова терапия или стабилизационна програма не може да бъде взето, то само може да бъде предложено от компетентни специалисти - наши или чуждестранни, специалисти, които са ангажирани с участие в кръглата маса или които са съвсем самостоятелни. Това в крайна сметка трябва да бъде национално решение или национално съгласие. Аз моля да се има предвид, че илюзия би било, меко казано, защото това би било невероятно рискован експеримент, да се пристъпва към шокова терапия, без да сме сигурни, че ще получим подкрепата на народа. Ярък пример за това е полският вариант на изход от кризата. Освен това съвети от чужбина могат да се вземат, ние можем да се вглеждаме в опита на други източноевропейски страни, но в края на краищата би трябвало да стигнем до съгласие около български икономически вариант за изход от кризата. И смятаме, че нашата кръгла маса с участието на толкова много квалифицирани експерти, особено в работните групи, ще допринесе за това.
Но има още едно условие, което е необходимо да се изпълни, за да се реализира вариантът в неговата радикална форма.
Може ли еднопартийно правителство да осъществи такъв вариант? С това ние се връщаме към неколкократните напомняния, които правихме през януари и февруари. Сега с оглед на конкретната ситуация са възможни няколко отговора. Единият е: може, ако кръглата маса, която е събрана тук, подкрепи. Но ние имаме различия. Тогава възниква вторият възможен отговор: може, ако и опозицията участва в упражняването на властта. Изобщо оказа се, че икономическата реформа още отсега се свързва с предстоящите избори, не само с Народното събрание, както беше казано тук, като институция, изобщо с политическия компонент на нашата действителност. Това е проблем, който засяга преди всичко двете страни на нашата кръгла маса, но ние го поставяме, тъй като е от принципно значение.
Що се отнася до кръглата маса, с изключение на конкретните въпроси, които би трябвало да се обсъдят от експертите,ние смятаме, че хората, събрани около тази кръгла маса, не трябва да изпускат от своето внимание два фундаментални въпроса. Единият е за собствеността. При това мисля, че всички си даваме ясна сметка, че 80 души, събрани около тази кръгла маса, не могат да предрешат този въпрос, който засяга цялото общество, целия народ. Ние може само да предлагаме вариант.
И като потвърждавам още веднъж съвпаденията, които се получиха естествено, аз бях написал предварително моите виждания, искам да кажа, че деодържавявайки собствеността и пристъпвайки към приватизация, би трябвало да помислим и за по-съвременни варианти на участие на работниците и служителите в този процес, да не върнем България към началото на настоящия век или края на миналия век, в състоянието, в което са били други страни. Съвременните западни страни, в това число и Съединените щати, предлагат достатъчно интересни и работещи схеми за участие на наемния труд в собствеността. Ние настояваме за това.
Другият въпрос, който би трябвало да се обсъжда тук, а не някъде навън, е за връзката между икономическата криза и мирния преход към нова демократична политическа система в нашата страна. В заключение бих искал да резюмирам по такъв начин нашата принципна позиция. Излизането от икономическата криза на нас ни прилича на излизане от едно тресавище, в което сме затънали изглежда с двата крака, и то много дълбоко. И ако не знаем има ли твърда почва, по-добре е да не се захващаме с това. Твърдата почва може да се създаде от няколко условия:
1. Информация, и то пълна и цялостна информация, за действителното състояние, огласена пред народа. Тя може да предизвика негативни реакции, но тя може да предизвика и едно обединение, стига да се направи по съответен начин и от политически сили, които могат да послужат като една интегрираща сила. Подкрепяме
искането да се търси персонална отговорност, ако се докаже, в резултат на тази информация не само невежото управление на нашата икономика, но и много по-дълбоки неща, които са се натрупали. Това не е призив към разправа, а едно съвсем нормално искане и предупреждение, за да не се повтаря историята в бъдеще.
Изобщо въпросът за плутокрацията и за отговорността на тези, които са довели страната до това положение, мисля, че не бива да отбягва от вниманието на тази кръгла маса, независимо от комисиите, които ще се създават.
2. Второто условие е социални разчети, социална гарантираност, за да не се отхвърля една част от народа в другата страна, да не се поставя в състояние на безнадеждност, което би могло да породи от само себе си много опасни политически тенденции, които няма да можем да контролираме. Имам предвид събралите се около
тази кръгла маса, които поне до днес многократно заявяват своята привързаност към демократичния преход в нашата страна.
3. И на трето място, принципните въпроси да се решават с национално съгласие и консенсус. Въпросът за собствеността - непременно. При всички условия. Съгласен съм, че изходът от кризата няма да бъде лек, няма да бъде не само за година-две, но дори и за пет години няма да можем да излезем от кризата. Вероятно, и нашите деца ще плащат цената на тази, както някои журналисти я нарекоха сполучливо, трета национална катастрофа.
Тъкмо затова призовавам от името на нашата Конфедерация събралите се около тази кръгла маса да проявят високо чувство за отговорност именно прел бъдещите поколения, поставяйки интересите на страната и интересите на тези хора над своите теснопартийни интереси. Благодаря.  
И аз Ви благодаря, другарю Петков. Предоставям думата на проф.д-р Георги Петров.   Преди да изложа моите съображения по мерките за незабавно и по радикален начин излизане от кризата, бих искал да направя една съществена бележка. По дълбоко убеждение, основано на анализ, мисля, че всички ще се съгласим, че нашата икономика се намира в такова тежко, кризисно състояние, при което ние сме заплашени сега, в близките седмици и месеци, ако не настъпят коренни промени, от катастрофа, истинска национална катастрофа, от падане в пропастта, излизането от която аз не мога да си представя как ще стане, независимо от това коя власт ще бъде. Може би някои ще сметнат тези мои виждания и оценки пресилени, но нека да помислим, нека да дискутираме, обаче времето не търпи. Ако е така, то всеки опит и всякакви проекти за постепенно, поетапно преминаване към пазарна система, която единствено може да ни предпази от катастрофата, ми се струват неиздържани. И не само неиздържани, ще добавя, крайно опасни и вредни. Основание за такава оценка ми дава нашият български опит от последните 25 години, от последните няколко години. Какъв е този опит, всички го знаем. Целият народ на своя гръб го е усетил.
Опитът е такъв. Още от 1964 г. всяка година почти без изключение подобни мерки, подчертавам, такива, каквито сега са предложени в пакета от документи, бяха прогласявани. Даже още по-смели и като че ли по-радикални. Но никога досега те не са се осъществили и не са дали положителен резултат. Напротив, деградацията на производството, на икономиката и кризата са се задълбочавали. Това всички знаем.
Аз ще говоря конкретно за противоречията, непълнотите, непоследователността и бавността на предложените мерки от правителствените проекти. Аз между другото ще се спра на тях, а в работните групи ние вече съвсем конкретно се надявам да обсъждаме всички тези неща делово и да стигаме до някакво съгласие.
Доказателство за това, че проектите, които са предложени тук за излизане от кризата и за реформа, няма да дадат главното, което всички искаме и с което всички сме съгласни - качествена промяна на характера на нашата икономика от тоталитарна, административно-командна, парализирана от дефицити, от ограничения
да имаме друга икономика, която да е свободна, която да дава стимули, простор, инициатива и възможност на всички производители да работят, да произвеждат повече, по-качествено и с по-малко разходи на суровини, материали и енергия, които са толкова дефицитни. И няма как иначе този дефицит да се премахне.
Изразявам категоричното си несъгласие с всички постановки, които са дадени в проектите, за това, че постепенният, поетапният преход към пазарна икономика, който изобщо тази година не се предвижда да се осъществи, а за следващата година, ми се струва, също е съмнително, щял да има по-ниска социална цена. Извинявам се много, срещу мен стоят уважавани колеги, аз не знам, как си представят, че тази цена ще бъде социално по-ниска. Напротив, според мен тя ще бъде безкрайно висока. Защо? Защото ако и тази година, подчертавам, и тази година ние продължим да работим при досегашната административна бюрократизирана система, а не при пазарна система, па макар и още несъвършена, то неизбежната катастрофа на стопанството, снижаването на производството, на доходите, на потреблението ще взриви всички противоречия - социални и политически. Ако това не се разбира, аз не зная тогава какво бихме могли да кажем повече. Въпросът е много сериозен. И хората, които стоят тук, ми се струва, най-после би трябвало, и се надявам, че е така да осъзнаят отговорността, която всички носим. Има общонационални интереси, които в такива периоди, в какъвто се намираме сега в България - период на всеобща криза и заплаха от истинска катастрофа, тези общи интереси трябва да застанат на първо място, да ни обединят и да ни накарат наистина да търсим истински, решителни, обмислени, рационални мерки и действия да вървим напред, а не да тъпчем на едно място и сами себе си да лъжем, и целия народ да продължаваме да залъгваме, че нещо правим. Смятам, че нищо няма да направим с тези проекти, взети като цяло, независимо от отделните положителни мерки в тях, които естествено трябва да се приемат и да се доразвият.
Дълбоко съм убеден, с това приключвам предварителната си бележка, че България в момента не е разрушена от война, България в момента има обективните предпоставки още сега, следващите седмици и месеци, след решение на въпросите, радикално и положително, да започне да излиза от кризата, да започне вместо падане на производството, предвидено в проектите тук, и на потреблението, да започне оживяване на производството, подем на производството, снижаване на разходите навсякъде и във всичко, повишаване на качеството, повишаване на износа и вътрешното потребление, едновременно и за сметка на това получаване вече наистина на огромната необходима на нас външна помощ във всички форми и доверие към нас.
Кое ми дава основание за този извод? Дават ми основание съществуващите и неразрушени от катаклизми и войни производителни сили и преди всичко огромните производствени мощности - основни и оборотни, наличната земя, която все още ражда, макар и отровена, и съществуващите кадри от специалисти и квалифицирани работници. Всички те, това са огромна потенциална възможност за излизане от кризата и само престъпленията на досегашните правителства, на досегашната власт, именна престъпления, и нашето може би неумение или все още остатъци от стари виждания биха попречили да минем напред.
Какво предлагам? Ще бъда съвършено лаконичен, а конкретните неща се надявам по-нататък наистина да обсъждаме.
1. Още сега с решение на правителството там, където това е възможно, и със законодателни актове, такива, каквито се налага да се вземат, да се утвърдят и могат да се утвърдят чрез общо съгласие и подкрепа на всички, в това число и на тази страна на масата, на тези политически сили, които сега са опозиция, да се реши главният въпрос, а именно да се премахнат съществуващите все още и в този момент преобладаващи ограничения на правата, самостоятелността, независимостта, инициативата и творчеството на непосредствените производители, като всички средства за производство, подчертавам - всички, да се предоставят още сега, незабавно с еднократен законодателен акт във владение, разпореждане и стопанисване на тези, които сега и без това ги прилагат в държавни, кооперативни предприятия, в селскостопански, строителни и т.н, в това число и там, където е възможно, чрез продаване. Но не могат да се продадат 100-120 или 150 милиарда производствени фондове изведнъж. Не бива да си правим илюзии.
Какво значи предоставяне във владение? Ами владелецът има всичките права на частния собственик и всичката отговорност. Той работи за своя сметка и както още в древното римско право, запазено и досега в съвременното гражданско право, е предвидено: владелецът е собственик на плодовете от прилагането на вещите, които той владее, но са чужда собственост. С други думи, владелецът е едновременно и частен или групов, колективен собственик на продуктите и на доходите, които, като натрупа вече, са наистина негова пълна собственост. С други думи, колективното и частното владеене означава едновременно и колективна, и частна собственост, съчетани и намиращи се в равни условил, както всички са съгласни, намиращи се в конкуренция, състезание и борба помежду си, но и сътрудничество, взаимно влияние. Това ще ни даде възможност да се прояви и наложи най-прогресивната във всяка сфера на дейност в България форма на собственост и форма на стопанска дейност във всичките им безкрайно разнообразни проявления и ще ни предпази отново от нови грешки, ако ние сами оттук се опитаме, както е предвидено в правителствената програма, със списъци да решаваме кои да станат самостоятелни, кои да не станат, кога да станат и как, кои да бъдат държавни, кои кооперативни, кои да имат самоиздръжка, кои да бъдат закрити и какво ли не още, без да знаем обаче истински кой е рентабилен и кой не е. Разбира се, законът трябва да гарантира най-после на всички тези стопански единици - които ще станат още сега, ако ние се съгласим и намерим подкрепа в целия народ - самостоятелни стокопроизводители, че никой няма вече да им се бърка и да им определя какво да произвеждат, на кого да продават, по какви цени, от кого да купуват и на вътрешния, и на външния пазар. Подчертавам това. Ако такива гаранции не се създадат, хората са толкова лъгани, толкова пъти ние едно сме казвали и решавали дори, а обратното е ставало, че просто може нищо да не излезе и този път.
Разбира се, ние не бива да си правим илюзии, че с тези решения за преминаване към пазарно стопанство сега ще имаме изведнъж наистина свободно развито и нормално пазарно стопанство. Такива илюзии очевидно никой няма. То ще бъде още не съвсем свободно, не съвсем нормално, ще бъде в значителна степен регулирано, така както и в другите страни в подобни условия е ставало, ще бъде контролирано, ще има елементи и на администриране, но то трябва да бъде пазарно отсега, а не в следващите голини и не на етапи, когато противоречащите си форми взаимно се неутрализират и си остава старото. Ние тук сме повече специалисти, много ми се иска това да разберем.
2. Второто ми предложение е с две думи само: още сега със съответни законодателни мерки да се премахнат създадените изкуствено от старата система, от старата власт монополистични структури, тези изкуствено големи, гигантски, бих казал, абсолютно монополистични фирми, срещу които работниците и стачки
правят, и водят тежка борба, за да се освободят от тях. И никакви реални мерки досега няма да се поправи тази грешка на старата власт и това престъпление. Не може да има пазарна система при такава монополистична структура. Тя убива всичко, тя смазва, тя ще ни доведе до по-нататъшно задълбочаване на кризата, до
страшна инфлация, до непредвидими последици. Някой може да каже: а как ще стане това, няма ли опасност? Никаква опасност няма, ако се даде право на първичните трудови колективи във всяка стопанска единица те самите да решат какво да бъде тяхното предприятие, по големина, по характер на собствеността и по организация. Да си изберат ръководството и де поемат отсега още отговорността за своята собствена дейност и за своите решения и да престанат да се обръщат към правителството, да правят стачки и да търсят някой друг да им балансира приходите и разходите и да им покрие загубите, когато тези загуби се появят.
Няма начин иначе да преминем към качествено друга икономическа система.
В това отношение документите изобщо не дават никакво обективно решение.
3. Още сега да влязат в сила, а не следващите години, подчертавам това. Има готовност. Никакви пречки няма освен, бих казал, острата, груба съпротива на апарата досега за въвеждане на нови данъци. Сегашните данъци не са истински данъци. Те не само че ограбват предприятията и ги сковават, но по същество са толкова диференцирани, така са индивидуализирани, с толкова много отклонения, освобождавания, облекчения по субективна преценка, с такива дотации във всеки отделен случай, и това отново е предвидено в документите да се запази, че просто няма нито самоиздръжка, нито самостоятелност, нито отговорност. Държавата продължава на всяка стопанска единица да балансира приходите и разходите. Кажете кой ще работи при такова положение, след като знае, че ако работи добре ще му вземат по същество с тези индивидуални данъци, данъчни облекчения и субсидии или ще му дадат, ако не му стигат. Как можем да преминем към пазарна система при тези условия? Как ще действуват обективните закони? Аз се обръщам с тези въпроси направо към моите колеги.
4. Сегашните цени на едро и дребно са създадени от административната система и, подчертавам, са напълно откъснати от всички стойностни пропорции. Те не отразяват нито стойност, нито търсене и предлагане, не съгласуват интересите на продавачите и купувачите и не позволяват да се отменят задължителните показатели и лимити и това комисарско централно разпределение на всички стоки и ресурси, което и сега продължава. Кажете, ако тези цени се запазят, дори само 60%, а в действителност ще бъдат много повече, как ще функционира нашето стопанство. По досегашния начин не може, защото досегашният начин на централно спускане на задължителни показатели, поръчки, лимити, нормативи вече не може изобщо да се прилага практически, защото липсва тоталитарната система в стария й вид. Кажете кой ще ги накара да изпълняват? Те все едно не изпълняват нищо вече. Защо трябва да се лъжем още следващите месеци и седмици дори? Докога ще продължава това нещо? Нека да помислим пак отново.
Трябва да се направи според мен незабавно - отдавна беше необходимо да работят съответните държавни органи - разчет какви ще бъдат новите пазарни цени, които да отговарят на някакви стойностни величини и на условията на търсенето и предлагането, които да съгласуват интересите, а не да противопоставят интересите на продавачите на купувачите и на производителите на обществото. Трябва да се направи такъв разчет, да се премахнат сегашните различни цени на едро и дребно и опитите на държавата всичко да регулира, разликата между тях. Да се направят разчети за новите заплати, които ще отговарят на новите цени на дребно, на новите пазарни цени. И всички тези разчети да бъдат като основа, ориентир за стокопроизводителите, защото пазарът сам не би решил тези въпроси. Да бъдат ориентир за стокопроизводителите още от първия момент и да бъдат основа за регулаторите, които държавата ще използва.
5. Банките. Незабавно да имаме истински търговски банки, а не този сурогат и, бих казал, фалшификация на търговски банки. Стига сме се лъгали. Това не са търговски банки. Нямат нито собствени източници, нито съответните права, нито отговорности, нито нормално данъчно облагане, нито конкуренция истинска. Те са си поделение на една централна банка. С отделяне разбира се, на централната банка и всички тези неща, които бяха казани от Димитров.
6. Всички тези неща не могат да станат, ако правителството заедно с демократичните сили и с подкрепата на целия народ, чрез убеждаването на целия народ, да даде своята подкрепа, не осъществи сега, в този момент, подготвяне, обмислени дълбоко еднократни, драстични, наистина драстични мерки за възстановяване на общите финансови стойностни, а оттам и материални баланси.
Някой ще каже: това е фантазия. Извинявам се, не е фантазия. И можем да докажем това. Не е фантазия, могат да се проведат такива мерки. Аз тук само ще ги изброя с по една дума. Не са предвидени в проектите на правителството или са крайно недостатъчни, противоречиви и непоследователни. И тези мерки да ни  доведат до възстановяване на глобалното равновесие, преди всичко между пари и стоки, между търсене и предлагане, без което изобщо е немислимо всички останали въпроси да се решат. Изобщо е немислимо да Функционира пазарът с неговите обективни стойностни измерители, стимулатори и регулатори.
Изброявам:
1. Бюджета. Може да се балансира, като вместо запазените все още 4-5 млрд. загуби се сведат до 1 млрд. И всички останали, разходи драстично да се намалят, а не с тези нищожни величини, които досега бяха повдигнати. Ние можем да разчитаме на увеличение на приходите в бюджета не чрез увеличение на размерите на данъците, ставките, а на основата на оживяване на производството. В противен случай, ако вървят надолу нашето производство и доходите, ние добре разбирате какво ще стане и с бюджета, и с глобалното равновесие изобщо.
2. Държавен облигационен заем с такъв лихвен процент, че да се купува свободно и продава и да осигури необходимите средства, все пак да се покрие истински бюджетният дефицит, а не с принудителни спестявания, които тегнат на пазара и го разрушават.
3. Лихвен процент. Не този, който е предложен, измислен, административен, а пазарен лихвен процент, който да балансира търсенето и предлагането на парични, а оттам и на всички други ресурси, така, както а във всяка страна с пазарна икономика или стремяща се да мине към пазарна икономика.
4. Валутен курс. Пазарен валутен курс, а не измислен от някого, който да балансира покупко-продажбата на цялата валута свободно и да стимулира, разбира се, към икономии на валута и към поддържане на някакъв платежен баланс, който за нас е мечта все още.
5. Еднократен имуществен данък. Дали ще бъде с обмяна на пари или без, но той може да помогне, като крайна мярка обаче. Не е може би неизбежно.
6. Блокиране на влоговете, също като крайна мярка, за една година, надминаващи 500 или 1000 лева, тъй както са правили други страни в подобна обстановка, за да могат тези влогове да запазят покупателната си сила, а не след година-две, в резултат на стотици хиляди проценти и инфлации изобщо да изчезнат. Народът може да разбере и да подкрепи подобна мярка.
7. Мораториум на външните дългове и нови заеми, които да спасят нашата страна, нашата икономика от парализата, т.е. да ни осигурят тези суровини и материали, които в момента просто ги няма и не може да се произвежда, оттам не може да се изнася и да се задоволява вътрешният пазар.
8. Привличане на чужди капитали с достатъчни гаранции за тези капитали и за тяхното репатриране. Но не и с такива данъчни освобождавания и облекчения, които са предвидени в досегашните закони и които ни поставят в съвършено ненормално положение като страна. И нищо няма да решат, само ще утежнят в бъдеще условията за България.
9. Социални гаранции за народа, за слабите слоеве.
Благодаря.
Продължение... 
 
Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка 
 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието