КРЪГЛАТА МАСА
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

15 март '90
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14

 

Национална кръгла маса

Второ пленарно заседание

НДК, зала № 6

15 март 1990 г., начален час - 10:05

      /продължение/

      ИВАН ГРОЗЕВ:

    Едно малко уточнение. Не съм д-р на икономическите науки, а съм кандидат на икономическите науки. 
    Уважаеми участници на кръглата маса, пакетът от документи, който е предложен на нашето внимание, е една първа крачка в една област, която всички си даваме ясна сметка, че е достатъчно сложна, липсва ни опит, традиции,познания и вероятно и занапред в някаква степен подобни знания ще ни липсват. Но едно е безспорно - ние трябва да направим необходимото и съобразно онзи багаж от знания, които имаме сега, да направим онова, което е необходимо за завой към онази насока, която всички повече или по-малко признаваме, че сега е необходима - пазарен тип икономика. 
    Пакетът от документи, които правителството е предложило, става дума за четирите документа, известни на вас, мисля, че представлява една първа крачка и оттук ние изразяваме своето удовлетворение от онези неща, които макар и в един начален етап, са поставени за решаване в тези документи. 
    Кои са те? 
    На първо място очевидно полезна е онази информация, която се дава относно икономическата и социалната обстановка в страната понастоящем. 
    Второ, следващо от първото, параметрите на икономическата криза. 
    След това: твърдата ориентация на правителството да се следва пазарен тип или както ние наричаме, социално ориентиран пазарен тип икономическа реформа, икономическо развитие. 
    Заслужава внимание също онази представа, онази концепция, която правителството излага относно етапите и темпа на икономическата реформа и онази глобална линия, от която то тръгва, че реформата трябва да бъде постепенна,но достатъчно бърза, като правилно се експонира във времето. 
    Още един момент, който заслужава внимание. Ние досега не сме имали подобно заявление за възможността и по-точно за необходимостта от равностойно участие, пълноправно, конституционно защитено участие на всички възможни форми на собственост, а не само Форми на стопанисване, както беше доскоро. 
    И накрая един момент, който също е важен и на който ние отдаваме дължимото, това е декларираното уверение на правителството, че занапред приоритетни области в нашата икономическа политика ще бъдат селското стопанство, леката и хранително-вкусовата промишленост, заедно с някои други, туризмът и други. 
    И още един момент, който също заслужава уважение, това е онзи комплекс от мерки, които се предлагат за преустановяване на негативния ход - слизането надолу в нашата икономическа политика. 
    Така че това са онези неща, които ние смятаме за положителни в документа и които представляват една нелоша база, на която ние бихме могли да разговаряме.

    Но заедно с това на нас ни се иска да направим и някои бележки относно комплекта документи, тъй като мисля, че целта на кръглата маса е не толкова да хвалим онова, което се предлага, а преди всичко да изложим онези съображения, които са необходими за тяхното по-нататъшно доработване.
    На първо място, оставаме с едно трайно убеждение, че в четирите документа е налице един различен подход в третирането на проблемите. Аз даже бих продължил така: ако в концепцията, бюджетната програма и неотложните мерки има повече или по-малко единство относно целите на развитието на нашата икономическа политика, безспорно това са може би документи, които в най-голяма степен са минали през ръката на др. Стоилов, Министерството на финансите и очевидно е в тях да има синхрон. Считаме, че програмата на Министерството на икономиката и планирането в голяма степен се дистанцира относно акцента. Акцентът, ако сте обърнали  внимание, там пада на обслужването на външния дълг. Нещо повече, външният дълг е изведен, не като следствие, а като първопричина и оттам именно се тръгва. Вероятно това в някаква степен за министерството е обосновано, но дългът е следствие, а на е първопричина. И оттук ние трябва да решим най-напред онези неща, които обуславят трудното Финансово положение, а след това съответно да видим как ще лекуваме външния дълг, без да смятаме, че той е маловажен въпрос. Тоест проблемът за акцентите в трито документа в някаква степен, така да се каже, се поразмива.

Втори момент, на който ние искаме да обърнем внимание, това е относно проблемите на собствеността. Смятаме, че в някаква степен те са решени неравностойно в предлаганите четири документа. Нещо повече, в един от документите, специално в концепцията, донякъде се прави опит за известно елиминиране на частната собственост макар че след това на страница 10 тя се появява отново. Нашето мнение е, че пълнокръвна пазарна икономика ние едва ли можем да направим без пълноправно, без неприкосновеност, както ние сме записали в нашата програма, без присъствие на частната собственост. И оттук мисля, че онези крачки, които са начални, са положителни, но заедно с това ние не гарантираме онази неприкосновеност, онази ненакърнимост на частната собственост в нейното сегашно и бъдещо проявление и вероятно няма да можем да направим пазарен тип икономика. Още повече едва ли някой би признал нашия пазарен тип икономика с едно повече или по-малко под сурдинка негативно отношение към частната собственост.
Трети проблем, който, струва ми се, заслужава да бъде поставен тук, е относно типа икономическа реформа и оттук естествено етапите. Оставаме с едно трайно впечатление, че някак си априорно е възприета тезата, че постепенният преход е по-удачен от шоковия път. Аз не искам да смятам, че тази постановка не е вероятно основателна, но заедно с това на нашата общественост вероятно са необходими аргументи, т.е. каква ще бъде цената. Тоест да квалифицираме единия и другия тип и оттук да видим наистина защо постепенният път е по-удачен от шоковия, още повече, аз, доколкото разбрах, колегите от отсрещната страна застъпват като чели другата представа. И може би те също имат такива количествени обосновки за подобно отношение към въпроса.
Или, нашата гледна точка по въпроса е, че ние трябва да имаме ясна количествена представа, аргументи "за" и "против", сложени на кантара, така да се каже, за да преценим кое в края на краищата е с по-малка социална цена за нашата общественост.
Четвъртият проблем, по който ние имаме известни бележки, това е декларираното в почти всички документи приоритетно развитие на селското стопанство, хранително-вкусовата и леката промишленост. Споменах преди малко, ние приветствуваме тази идея, но внимателното запознаване с бюджетната програма, с плана на  правителството и пр. ни убеждава, че като че ли това е априорна декларация, без да е подкрепена с необходимите финансови и правно-нормативни условия, т.е крачката е направена с постановлението на Министерския съвет, отпреди седмица-две го знаем, но едва ли, това би било достатъчно, за да можем да изведем именно това приоритетно направление на споменатите три отрасъла. Необходимо е по-голямо финансово и икономическо внимание към тези отрасли, а не само една декларация, която макар и успокояваща, не гарантира след това другото, което е по-важно - с цената на какво ние ще постигнем това приоритетно развитие.
Другата бележка, която бихме желали да направим, това е относно характера на икономическите мерки за 1990 година. Там е записано, че 1990 г. ще бъде година, в която ще се осигури преходът от едно състояние към друго. Като идея това не е лошо, без яснота относно типа, относно етапите едва ли 1990 г. би могла
да осигури онова, което ние искаме. На мен лично и на нашата делегация изглежда, че 1990 г. е в някаква степен опит за връзване на двата края, известно запушване на някои дупки в нашия икономически чувал, ако можем така да се изразим, а не година на радикална подготовка за необходими предпоставки, които гарантират подобен преход. И това е понятно, тъй като след като ние нямаме яснота относно етапността или имаме, така да се каже, известни съмнения относно етапността. Едва ли 1999 г. при един,вариант би изглеждала път би изглеждала по един начин, а при постепенен преход би изглеждала другояче.
Друг един въпрос,който ние искаме да поставим на кръглата маса, това са някои  въпроси, свързани с бюджетната програма, в частност проблемите за развитието на нашата енергетика. Там е споменато, че при възможност ще бъдат инвестирани допълнителни средства в енергетичните отрасли. Вероятно тази постановка в голяма степен е инерционна постановка, т.е. постановка от миналото. Но, ако погледнем цифрите всеки от нас е убеден, че по отношение на производството на  електроенергия ние не сме на лошо място, ние сме на едно прилично европейско, да не кажа, световно равнище. По отношение обаче на енергоемкост на националния  доход и на обществения продукт не сме на, Такова прилично равнище, т.е. проблемът не е може би в допълнителни инвестиции, а проблемът за инвестиции, за енергоемки производства, за енергоемки технологии. И оттук, ако ние отидем отново на следващия кръг на спиралата да увеличаваме капиталните вложения в енергетиката, вероятно няма да осигурим онова, което е необходимо, т.е. енергоикономисващи производства, а не енергоразходващи производства. И оттук тази постановка вероятно се нуждае от някои доуточнения.
И още един проблем. Правителството декларира особената си привързаност към идеята за ускорената амортизация, постановка, която ние чуваме не за първи път. Тя в последните десетина дни ни се върти доста интензивно в нашия технически речник. Но заедно с това бихме желали да запитаме: как ние можем да излезем от това състояние, в което сме сега, знаете коефициентът на обновяване в народното стопанство е някъде 1,5-1,6, за промишлеността той е някъде 0,7-0,8 до максимум 1 %, без необходими средства. А всекиму е ясно, че ускорена амортизация без средства, без средства най-вече по второ направление, технология, качества и пр.
едва ли би могла да бъде постигната. Тоест за нас тази идея в някаква степен изглежда като пожелание, а не като финансово обвързана идея, т.е. осигурена с необходимите средства, които са нужни.
Завършвам с една такава постановка. В материала, ако не се лъжа, на правителството е записано, че трябва да бъде осигурен орган, който да наблюдава обективно точно политиката по отношение доходи, по отношение цени, инфлационни процеси, жизнен минимум и пр. Буквално в неотложните мерки е записано така: "Създаването на национален институт, непрекъснато следене измененията, издръжката на живота и ..." Нашите опити досега показват, че органът, който имаше подобни амбиции, това беше ЦСУ, очевидно не можа да изпълни тази своя задача, тъй като ако и него сега го питате, той би заявил, че инфлационният темп е някъде 1%, максимум 2, индексът в цените с някаква лека тенденция към повишаване. Това се неща, които не отговарят обективно на истината. Ние сме "за" за национален институт, който да бъде директно подчинен вероятно на висшия орган на държавна власт за обективно наблюдение на цени, доходи, инфлационни процеси, изчисляване на жизнения минимум. Иначе ние бихме преливали в някаква степен от пусто в празно, без да имаме една реална, обективна представа колко е той, какъв е индексът на цени, доходи и на инфлационни процеси, и от тук да информираме обективно нашата общественост, а не да си служим в някаква степен с истини, в които и ние не сме убедени, че са верни, или пък в някаква степен Банката да твърди едно, ЦСУ друго, Икономическия институт - трета цифра и в края на краищата ние да се лутаме все-така кои са реалните цифри в тази насока.
Това са някои предварителни бележки, които нашата делегация смята, че би могла да направи. Имаме и други бележки, ако те представляват интерес, ние бихме могли да ги предложим на правителството. Някои от тях ние изложихме на 12 март в срещата с др. Луканов, когато той ни беше поканил да изложим нашата гледна точка по тези въпроси.
Благодаря за вниманието.  
Благодаря на др. Вълков и на г-н Грозев. Тук възникна един технически въпрос и аз бих желал да се посъветвам с доктор Желев. Постъпиха доста предложения за изказване и от двете страни на масата. Дали бихте се съгласили, доктор Желев, да ги редуваме, за да се получи един реален диалог, да не вървят компактно от едната и от другата страна.   Да, съгласен съм, тъй като това е вече установената процедура.   Понеже постъпиха компактни списъци, предлагам на Секретариата да ги провежда така, че да може от двете страни да вземат думата.   Нямаме различия.   Благодаря Ви. Предоставям думата на ст.н.с. Венцислав Димитров.
Продължение... 
 
Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка  
 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието