КРЪГЛАТА МАСА
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

15 март '90
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14

 

Национална кръгла маса

Второ пленарно заседание

НДК, зала № 6

15 март 1990 г., начален час - 10:05

      /продължение/

ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ: 

Благодаря на др. Стефан Стоилов. Какви съображения, изказвания и предложения има по него? Кой желае думата? 
Доктор Желев, желаете ли да направите предварително изказване?
 

 

ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:

Да, бих искал да кажа няколко думи, преди нашите експерти да започнат своите изказвания. 
Съюзът на демократичните сили винаги е отдавал първостепенно значение на икономическите въпроси. И ако той досега толкова упорито е настоявал да се дава приоритет на
политическите проблеми, то е било само защото големите въпроси на икономиката действително не могат да се решават без предварителното решаване на политическите въпроси. Всички знаем, че и по времето на Живков се вземаха смели решения, смели проекти, но те завършваха твърде безславно, защото тяхното осъществяване предполагаше политически решения, които засягат интересите на номенклатурата. Също така трябваше да бъдат отстранени всички онези политически и юридически окови, в които наистина е поставена нашата икономика. Българската икономика наистина продължава да бъде окована в стотици укази, наредби, окръжни, закони, закончета, която сила е предимно забранителна, сковаваща или направо пресичаща свободната човешка инициатива, поривите към предприемчивост, изобретателност и пр. 
Мнозина си представят икономическата реформа като сбор от технически операции, които след като се приложат в практиката, въпросите ще бъдат автоматически решени и всички ние ще излезем от кризата. Твърде сложни са нещата, за да ни изгл
ежда наивна такава представа. Налага се да подменяме не отделни принципи или 
механизми на съществуващата система, не да коригираме икономическата политика. Налага се смяна на цялата система. Налице е пълен провал на цялата икономическа политика и икономи
ческа система. Това, което беше изграждано от Българската комунистическа партия в продължение на повече от четири десетилетия, не е икономика. Това беше и продължава да бъде антиикономика, която трябваше закономерно да ни доведе до сегашното катастрофално състояние на страната. Това беше антиикономика, защото се изграждаше въз основа на потъпкването на икономическите закони, въз основа на административния произвол,но икономическите закони са си закони и те, подобно на природните, продължават да действуват въпреки всичко, макар и деформирани Това доведе до пълна деФормация на нещата, пълно изкривяване на картината и хаос. Всичко започна да преминава в своята противоположност. Цените престанаха да изразяват стойността на стоките, нормалният човешки стимул за труд, личната заинтересуваност от неговите резултати прерасна в незаинтересуваност. Оказа се, че в това общество човек може да забогатее по всякакъв друг начин само не чрез честен труд. Десетки закони, закончета, укази, наредби, постановления преграждаха и преграждат пътя на, честния, инициативния, предприемчивия, талантливия, способния да дава на обществото, за да открият пътя на паразита, бюрократа, спекуланта, а понякога и открития крадец на общественото богатство, маскиран под една или друга форма като значима социална фигура.

Както се казва в известния политически виц за социализма, всеки започна да се занимава с онова, дето не му е работа.
В личен, персонален план това доведе до голяма трагедия. Способните и надарени хора на цели две поколения не можаха да се осъществят или постигнаха нищожна, жалка реализация на своите способности. Деформацията продължи и в по-глобален мащаб. Плановата икономика, в която нашите идеолози виждаха предимството на социализма, на практика се оказа най-ужасната стопанска анархия и безстопанственост, политическата икономия на социализма, която претендираше да бъде наука и като такава да обяснява икономическия живот на обществото, се оказа антинаука, вулгарна идеология, която оправдава, а не обяснява. Дори 
статистиката, която по призвание е длъжна да дава точна цифрова информация за икономическото състояние на обществото, по думите на Радой Ралин, се превърна от статистика в стъкмистика.

Казвам всичко това не за да хвърля поредната доза критика срещу Българската комунистическа партия и да извадя от това съответните политически дивиденти; както сигурно вече ме подозират, а за да покажа цялата сериозност на положението, да покажа, че нашата икономика се намира в катастрофално състояние, от което ние още дълго ще излизаме, доста дълго и трудно.
Държа да подчертая това, защото ме плашат наивните представи на мнозина, които мислят, че сегашното правителство е в състояние да поправи нещата, като коригира едни или други елементи на съществуващата икономическа система. Водени от същите илюзии, някои сравняват икономическите реформи в Източна Европа днес с онова, което беше направено по плана "Маршал" в Западна Европа в края на Втората световна война. Трябва да кажем, че тук изобщо няма място за сравнение. За възстановяване на разрушената Западна Европа и в частност Западна Германия беше достатъчно да се хвърлят капитали, без да има нужда да се променя нейната икономическа система.
Ние трябва да сменяме самата икономическа система, която се оказа негодна, органическа негодна, което в българския език може да бъде най-добре изразено с думата недъгава. Или, по образното сравнение на един голям съвременен икономист, ако тогава е било достатъчно да се налее гориво на двигателя, за да започне той
да работи, сега трябва да се сменя самият двигател. Трябва да се изгради нормална пазарна икономика, която работи въз основа на реалните икономически закони. Трябва да сложим нов работещ двигател на нашата икономика вместо сегашния, който е безнадеждно остарял и в икономическо, и в морално отношение и който поради това не подлежи на ремонт. Дори основният ремонт не може да поправи положението. Нужен е нов двигател, построен въз основа на други принципи.
Тези неща трябва да се казват и повтарят постоянно, за да няма място за илюзии, че като вземем от Западна Европа нови заеми, ще се поправи положението на нещата и нашата икономика ще дръпне напред. Напротив, това може само да удължи агонията и да намали националния доход. Нужна е радикална икономическа реформа, която да извърши бърз преход от административно-командната, апаратната, тоталитарната икономическа система, за която носи отговорност Българската комунистическа партия, към нормална пазарна икономика. Преход не на части, което би създало още по-големи диспропорции между различните области на народното стопанство и напрежение, а наведнъж, по принципа на така наречената шокова терапия, социалната цена на която в крайна сметка се оказва все пак по-малка, отколкото ако нещата се правят на части.
Имайки предвид всичко това, както и цялата сложност на икономическата проблематика поначало, Съюзът на демократичните сили чрез своите висококвалифицирани експерти е разработил варианти за преход към пазарна икономика. Разработил е също цял пакет от юридически документи, които биха могли да съборят изгражданата в продължение на десетилетия законова бариера пред пазарното стопанство, тъй като без предварителното преодоляване на тази бариера преходът си остава немислим.
В предложения от правителството проект за програма на социално-икономическото развитие на страната има неща, които не удовлетворяват.
1. Няма признание на онова, което днес е очевидно за всички - пълният провал на икономическата система, изграждана от Комунистическата партия в продължение на десетилетия. По този начин се заобикаля и въпросът за историческата вина и историческата отговорност на БКП пред българския.народ, за тежкото икономическо
състояние на страната, за корупцията, за лишенията, на които са подложени определени слоеве на,населението, за големите външни дългове и пр.
2. Стремежът на всяка цена да се избегне въпросът за вината, съответно за отговорността, е лишил авторите на антикризисната програма от възможността за един задълбочен критичен анализ на миналото и сегашно състояние;на българската икономика, анализ, който би могъл да даде верни и правилни отправни точки за една бъдеща икономическа реформа, за нейната радикалност, последователност, форми и пр.
3. Получило се е разминаване, неяснота или по-точно недостатъчно ярко очертаване на противоположността и несъвместимостта на двете икономически системи - планово-централистичната, държавно-монополистичната и тоталитарната, представена като социалистическа и пазарната либерална икономика. В това отношение уместно е да напомним думите на един известен политик на 20 век: "Икономиката не може да бъде повече или пък по-малко либерално пазарна. Тя или е такава, или не е, както жената не може да бъде малко бременна. Тя или е бременна, или не е." Несъвместимостта на двете икономически системи е било редно дебело да се подчертае не от някакви доктринерски или от спекулативно-пропагандистки съображения, а като добра отправна точка на теоретичния анализ и същевременно като изходен пункт за изграждането на една вярна стратегия на предстоящата икономическа реформа.
4. Би трябвало поначало антикризисната програма на правителството да се основава на една предварително добре разработена теория за икономическата реформа, тъй като икономическата реформа е по-голямото, по-трайното и по-дълбокото, върху което трябва да се опре антикризисната програма. Не казвам, че в предложения от правителството текст не е направена връзка между едното и другото, не е потърсен начин те да бъдат обвързани, но считам, че не е достатъчно. Поначало би трябвало да си уточним модела на икономическата реформа, да се обсъди всестранно и едва въз основа на него да се прави антикризиената програма. Защото при бързото провеждане на радикалната икономическа реформа антикризисната програма може да се окаже излишна или пък, което е по-вероятно, да придобие съвсем друг вид, различен от този, който ние сега си представяме.

Благодаря за вниманието.
 

ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ:

Благодаря Ви и аз, доктор Желев, за Вашето изложение.
С ваше разрешение, другари, и съгласно установения ред ще предоставям думата по реда, по който са записани другарите в Секретариата на кръглата маса.

Предоставям думата на др. Виктор Вълков - председател на Българския земеделски народен съюз.
 

ВИКТОР ВЪЛКОВ:

Благодаря, другарю председател. Аз имах намерение да направя едно кратко изложение, но един момент от изложението на доктор Желев ме върна към действителността. Хареса ми този принцип, че трябва час по-скоро с този принцип "всеки да работи това, което не му е работа" да скъсаме окончателно.
Мисля, че тази дискусия ще спечели, ако час по-скоро поставим третирането на въпросите в ръцете на специалисти. Моят 15-годишен трудов стаж в областта на външната търговия не ми дава достатъчно смелост и затова аз ще предоставя словото на нашия експерт доц. д-р на икономическите науки Иван Грозев.
Благодаря.

 
Продължение... 
 
Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка 
 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието