КРЪГЛАТА МАСА
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

15 март '90
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14

       

      Национална кръгла маса

      Второ пленарно заседание

      НДК, зала № 6

      15 март 1990 г., начален час - 10,05

      (продължение)

      ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ:

    Благодаря Ви и аз, министър Стоилов. Предлагам да приключим днешната дискусия на кръглата маса с изказване на министър-председателя на България другаря Андрей Луканов, на когото с удоволствие предоставям думата. 
     
      АНДРЕЙ ЛУКАНОВ:
    Благодаря Ви, другарю Лилов. 
    Искам да отбележа веднага, че правителството много високо цени възможността да разгледаме пакета от документи, представен пред вас на кръглата маса, преди тяхното окончателно разглеждане в Народното събрание. Мисля, че напълно се оправда решението, което взе парламентът по нашата молба, да отложи разглеждането на антикризисната програма и другите документи, за да даде възможност за широки консултации с всички основни обществено-политически сили в страната. Тези консултации, днешният разговор на кръглата маса, налагат съществени изменения в документите. Трябва да кажа, че тези документи са действително предварителен проект и нашите собствени възгледи по тях претърпяха от момента на тяхното представяне за разглеждане досега съществени изменения и като резултат от задълбочаване на анализа и като резултат от консултации вътре в страната, включително с високо квалифицирани експерти с различни гледни точки, и като резултат от активните консултации с международни експерти, които, между впрочем искам да отбележа, имат за нас не само значението на внос на акъл, тъй да се каже, но и едно друго значение - ние сме жизнено заинтересувани от това нашите реформи да бъдат правилно разбрани и оценени от партньорите, и от тази гледна точка тези консултации са важни. 
    Като оставим настрана някои политически квалификации и словесни излишества, аз лично смятам, че и двустранните консултации, които проведе правителството, и консултациите тук, днес, на кръглата маса, показват, че различията, вижданията не са толкова значителни. Те не са от естество да попречат на постигането на съгласие по основните принципи и подходи на реформата и антикризисната програма. Напълно се присъединявам към др. Стоилов в констатацията, че днес чухме редица ценни, разумни идеи и ние ще се постараем да ги вземем предвид. Така че аз благодаря за градивната критика, за интересните предложения и ако бих имал някакво пожелание, то може би се свеждало до това да има повече конкретност при предлагането и избора на алтернативни решения. Правителството присъствува днес тук, представено от няколко свои члена, не за да води полемика, а да помага, да се стреми към консенсус по разглеждания въпрос. И то не защото иска да стовари някому част от отговорността или да я раздели, а защото е убедено, че на нас ни предстои промяна - толкова дълбока, с такива последици, че тя може да се извърши само с участието на всички заинтересувани. А в случая всички заинтересувани значи целият народ.

    Все пак бих искал едно възражение да направя по казаното. Що се отнася до квалификацията "национална катастрофа", когато говорим за сегашното състояние на нашата икономика и нейните проблеми - това може да е подходяща квалификация за една изборна полемика, но не и когато става дума за трезв и обективен икономически анализ като база за практически действия. И тук не"е въпросът само да не се унижаваме като нация, отричайки всичко, което сме създали и постигнали през последните 40 години. Въпросът според мен е от практическо значение. И аз виждам две опасности в една такава постановка. Първата опасност е да тласнем хората към чувство на безизходица, да парализираме собствената си способност за мобилизация и истински усилия, адекватни на проблемите, които трябва да решим. Ако погледнем държавите, които през последните години и десетилетия се смятат за еталон за икономически успех, ще видим, че те винаги започват от онова, на което могат да се опрат в новия етап от развитието, към което се стремят. И говорейки за това, съм напълно съгласен с проф. Петров, когато той отбеляза, при всички трудности, пред които сме изправени, дълбоки диспропорции и безобразия -- ние все пак имаме на какво да се опрем, ние имаме и производствен потенциал, имаме един квалифициран народ, имаме добри специалисти, имаме ресурси, които биха могли да се използуват значително по-добре, отколкото сега се използуват. И всичко това, разбира се, не е паднало от небето. Тъй че, без да проповядвам тук безпочвен оптимизъм, аз лично смятам, че България има на какво да се опре, за да възмогне наново своята икономика.

И втората опасност е свързана с често споменаваната тук необходимост от външна подкрепа, от чужди капиталовложения, евентуално отсрочване на дълга. Ние трябва да се предпазим от такова сгъстяване на боите, което за дълги години би накърнило доверието към България като стопански партньор и желанието да бъде подкрепена в нейните усилия.
Искам да засегна и въпроса за темпа и етапите на промените или тази дискусия за шокова терапия или постепенен преход. Веднага искам да подчертая, също потвърждавайки това, което каза току-що Стефан Стоилов, че правителството не е за бавен преход към пазарна икономика, то е за решителни и радикални мерки без всякакво необосновано забавяне. Но все пак,когато говорим за избор на темп на етапите и когато говорим за шокова терапия, трябва да е ясно точно за какво говорим. Не е въпрос само на фраза, на терминология. Примерно говорим ли за незабавна либерализация на цените по целия фронт на ценообразуването или не? Правителството предлага двустъпков подход - около 40%, може би повече, даже над 50% тази година, но не и 100% преход, незабавен преход към свободно формирани пазарни цени, тъй като това би означавало на практика незабавно освобождаване на цените на всички хранително-вкусови стоки от първа необходимост, на лекарства, на жилища и т.н. Трябва конкретно с всички участници да обсъдим дали това сега реално е възможно и необходимо от гледище на прехода към пазарната икономика. Или шоковата терапия предполага незабавно оттегляне на субсидиите от всички губещи предприятия. И естествено значително и трудно нарастване на безработицата. Готови ли сме на такава стъпка в момента от всяка гледна точка - от психологическа, политическа, социална, икономическа, готови ли сме да понесем последиците от затварянето на онези предприятия, които макар и губещи, дават крайно необходима и ценна за народното стопанство продукция, която ние не можем да заменим с внос отвън по съвършено понятни за всекиго причини. Това са практически въпроси, които трябва да оценим много конкретно, за да кажем - шокова терапия или бърз постепенен, но разумен, премислен преход към пазарно стопанство. Същото може да се каже за въвеждането незабавно на свободния курс на валутния лев. Този подход има много положителни страни. Аз лично смятам, че това е правилният подход. Но веднага възниква въпросът със степента на инфлация, с нейната поносимост, със задоволяване потребностите на онези.предприятия, които не могат за месец или два да се адаптират към една нова ситуация, а задоволяват първостепенни нужди на народа и т.н. Друг въпрос, който възниква във връзка със същото е свързан с преходния механизъм на разплащанията и търговско-икономическото сътрудничество със страните, членки на СИВ. Тук говори за това др. Пишев. Готови ли сме да го направим, да ликвидираме този механизъм по същество чрез незабавен преход чрез пазарни принципи, преди да са въведени общите за СИВ решения, което се очаква да стане в началото на 1991 година, като имаме предвид, че това означава почти сигурно /бих се радвал,ако някой ме опровергае/ сериозно разстройство на суровинното и материалното снабдяване на нашата икономика и то за суровини, за които също нямаме алтернативни източници или почти нямаме алтернативни източници на доставка. Така че това са само някои от въпросите, на които трябва да се отговори, когато разискваме въпроса шокова терапия или бърз и решителен етапен преход. И аз предлагам в по-нататъшните разговори да не оперираме толкова с терминологията, колкото да разговаряме конкретно и реално за времето на прехода, темпа на прехода, етапите на прехода и възникващите проблеми. Ние нямаме някаква догматична привързаност към единия или другия вариант. И смятаме, че въпросът трябва да се реши, като се държи сметка преди всичко за стратегическите цели на реформата и в същото време се проявява реализъм и се мисли за социалната реакция, за необходимостта тези мерки, този преход да бъде разбран и подкрепен от хората, защото без широка политическа, не само социална, подкрепа и произтичащото от тая подкрепа активно участие на народа в реформите ние не може да разчитаме на успех.
Няколко думи по външния дълг. Аз не възразявам и "приемам това предложение, което направи Венцислав Димитров, за един анализ на генезиса, ако мога така да се изразя, на външния дълг. Но искам да напомня само, че до края на 1984 година България се намираше в отлично състояние от гледище на нейните външни задължения и този външен дълг, пред който сега сме изправени като основен проблем на икономиката, беше натрупан за последните пет години. Нека да анализираме заедно, всички заинтересувани, желаещи, как се получи това. И нека да информираме народа. Аз съм напълно съгласен, че по такъв един въпрос трябва да има абсолютна гласност.
Но каквито и изводи да направим за причините, породили такова бързо, шеметно нарастване на външния дълг, трябва да отчитаме, че той е една от нашите днешни реалности и ние няма накъде да избягаме от него, ние трябва да се сблъскаме с този проблем. Това е проблем, противно на някои мнения, които се изказах тук, който не е възможно изцяло отложен. Разбира се, има различни технически решения, свързани с външния дълг, включително и преструктуриране, рефинансиране, отсрочване. Но трябва да имаме предвид, че в тези случаи партньорите и кредиторите не отиват на една безусловна разсрочка, а като правило налагат, и то доста решително, с доста безапелационни методи, бих казал, строги условия във вътрешно икономическия живот на икономическата политика на съответната държава. Така че ние при всички случаи... и едно от тези условия са реалните доказателства за склонност за самоограничаване, и то не за малко време, ограничаване в потреблението, ограничаване на бюджетните дефицити, ограничаване на инвестиционните ресурси и дейности и т.н. И от тази гледна точка спорел мен не е възможно ние да откъснем вътрешно икономическите от външноикономическите аспекти в нашата днешна ситуация. Ако се опитаме да се изолираме някак си от проблема за външния дълг, да затворим очи, ние няма да направим нищо друго, освен да се затворим в себе си. А в случая ние се стремим не само към оздравяване и балансиране на икономиката, но ние трябва да се стремим на всяка цена към незабавна и ускорена интеграция в световното стопанство, защото сама тогава ще имаме икономика, която може да се нарече пазарна и която ще бъде конкурентоспособна не само от гледище на нейната ефективност и качество на продукцията но и от гледище на качеството на живота, който тя е в състояние да осигури на българския гражданин.
Така че тези два проблема външен дълг, външно икоикомическо сътрудничество и проблемите на вътрешната икономика, ако мога условно така да се изразя, са изключително тясно и органично преплетени и трябва да се решават заедно. Аз съм съгласен да разгледаме още веднъж ранжирането на приоритетите, да видим дали
външният дълг трябва да доминира в такава степен над всичко останало, но ще бъде илюзия да подценим този проблем.
Тук се каза от другаря Стоилов, искам да потвърдя, че ние преценихме за необходимо да ускорим значително подготовката на някои закони - отговарям с това и на редица бележки и съображения които се направиха, без приемането на които според нас не може да се разчисти теренът за една радикална реформа, основана на
пазарния принцип. Тук влизат и Законът за земята, и Законът за собствеността, както се каза, и нов закон за данъчното облагане на Физически и юридически.лица, и Закон за борба с монополната практика и създаване на условия за развитие на конкуренцията в икономиката, и някои други законодателни решения. Така че ние
бихме били много благодарни за всякакво сътрудничество по тази линия.
Аз предлагам законите да се внесат паралелно и тук, на кръглата маса и в Народното събрание, но при нашето общо разбиране на базата на приетия статут на кръглата маса, че тяхното разглеждане в специална работна група на кръглата маса ще бъде предпоставка за ускореното им приемане от Народното събрание.
Разбира се, това е само етап в законодателната програма. Основната част в работата по реформата, и по програмата ще, трябва да се свърши, разбира се, от новото Народно събрание. Между впрочем именно затова ние все пак като правителство преценихме че ще бъде по-правилно да не разперваме твърде широко ръце, да не се стремим да обхванем цялата проблематика на реформата, а да се ограничим на този етап с една принципна схема на реформата, която, разбира се, ще развием и допълним в светлината на обсъждането и с краткосрочни мерки. Даваме си сметка, че основната част от работата, която предстои, ще трябва вече да бъде свършена от новото Народно събрание и назначеното от него правителство.
Напълно приемам забележките, които се направиха, по състоянието на  информационната сфера, на информацията за социално-икономическото развитие на страната. Трябва да кажа, че и политика на правителството е да вървим към разсекретяване преди всичко на информацията, към рязко разширяване на нейната достъпност не само за специалисти, но и за цялата общественост и за прозрачност на информацията, по-високо качество на тази информация, и за управленски, за научни и за всякакви други нужди. И в този смисъл навярно най-правилното решение би било не да измислим някаква своя система на информация, а да възприемем онези системи, които на унифицирана основа се прилагат във високоразвитите държави. Това е и елемент на сближаване на системите за стопанисване и управление с тези страни.
Накрая бих искал да засегна и това, което каза преди мен д-р Тренчев. Ние всички приветствуваме тезата, че предприятията не трябва да бъдат арена на политически борби. И аз бих помолил и в дадения случай, случая с този конкретен трудов конфликт, да не се политизира този въпрос. Още повече, че трудовият спор е предмет на конкретни разговори в специално назначена комисия, която днес би трябвало да даде своите заключения по един от въпросите, предмет на спора.
Искам да кажа обаче, д-р Тренчев, че аз като председател на правителството не съм съгласен с начина, по който е процедирано при подписването на въпросния протокол. Смятам, че трудови спорове, дори при приемането на новия закон, не би следвало да се решават на такава импровизирана основа. Приемете го като самокритика тъй като вие сте прав, че правителството е в определена степен първо приемник в случая. Но мисля, че занапред подобни въпроси трябва да решаваме по един-единствен път, по пътя на истинските преговори, на истински анализ на аргументите на всяка от страните. И аз лично искам да се надявам, че участниците в преговорите, които сега вървят с участие не само на миньорския синдикат към "Подкрепа", но и на другите синдикати, както и на работодателя, на стопанското ръководство и компетентния държавен орган, че участниците в тези преговори ще стигнат до разумни и конструктивни решение, които ще трябва по аналогия да се прилагат в цялата страна на справедлива основа там, където са налице предпоставките, и там, където се постига конкретна договореност между  работниците и стопанските ръководства.
Искам обаче да използвам случая да спомена и аз за стачките. Мен ми се струва, че една от реалните заплахи за успеха на нашата реформа би било разрастването на стачните конфликти. Дано не се лъжа, но моето впечатление е, че напоследък настъпва известно успокояване. И ако ние бихме могли да се договорим със
съдействието на кръглата маса за мораториум или за друга форма на въздържане от стачки за определен период от време, това би било една от големите подкрепи, един голям акт на общонационална мъдрост, който ще улесни сравнително безболезнения преход на икономиката към пазарни условия.
Накрая искам да благодаря на съпредседателите за поканата и още веднъж да декларирам готовността на правителството да отрази в новия вариант на документите всички разумни идеи и да работи заедно с вас в работната група професионално и конкретно, за  да постигнем оптимални и съгласувани решения, винаги с мисъл за обикновените хора, които ще решат изхода на големите усилия, предстоящи на България. Благодаря.
 
Благодаря Ви, другарю Луканов, за Вашето лично участие в днешната дискусия на кръглата маса.
Сега искам да установя със съжаление, че ние нарушихме с един час регламента на нашата работа, но и с радост, че се състоя една интересна и полезна дискусия по тези нетърпящи отлагане проблеми. За да приключим нашата работа, предлагам ви да вземем следните решения, разбира се, ако сте съгласни.
1. Да се създаде работна група със следните задачи:
Първо, да изработи предложение за евентуално споразумение, за което вече даже и проект е раздаден.
Второ, да участвува в работата на социално-икономическата комисия на парламента и в дискусиите на тази комисия.
2. Да се проведе ново пленарно заседание на Националната кръгла маса на 22 март, четвъртък. Предлага се то отново да започне от 15,00 часа, за да се улесни работата на средствата за масова информация, за да приемем евентуалното споразумение, което ще подготви тази работна група.
Също така предлагам да приемем решение по меморандума на правителството за икономическата политика и необходимостта от международна подкрепа, представен на 12 февруари чрез комисията на ЕИО на групата на 24-те западни държави. Аз бих ви предложил да чуем представянето на това проекторешение от др. Папаризов. Заповядайте, другарю Папаризов.
Продължение... 
 
Начало на тази страница
Обратно към първа страница 
 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието