КРЪГЛАТА МАСА
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

15 март '90
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14

       

      Национална кръгла маса

      Второ пленарно заседание

      НДК, зала № 6

      15 март 1990 г., начален час - 10,05

      (продължение)

      АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ:

    Уважаеми участници в кръглата маса, позволете ми да поставя на вашето внимание един въпрос, който при цялата си важност досега не беше предмет на обсъждане. Това е въпросът за възраждането на българското земеделие и за спасяването на българското село, за възкресението /може би отец Събев няма да се сърди за това/ на българския селянин. Мисля, че неговото забавяне може да доведе до това, че градусът на социалното напрежение непрекъснато да нараства и всички наши подобни споразумения да останат минирани. Причините за катастрофалното състояние на българското земеделие са общоизвестни и аз не мисля, че те трябва да бъдат предмет на диалог на кръглата маса, на дискусия по-точно казано, а по-скоро те трябва да са наша обща грижа и задача за търсене на взаимно приемливи решения, за изход от тази криза и от тази тежка обстановка. 
    Аз ще си позволя само една констатация, която засяга икономическия фундамент на нашето селско стопанство в настоящия момент. Налице е, на едно място срещнах тази хубава дума, симбиоза между фактически одържавената кооперативна собственост, която превърна българския селянин за наемен работник, и частния сектор в лицето на едноличните стопанства. Аз няма да се спирам на резултатите от дейността на едноличните стопанства, които в производството на редица селскостопански продукти дават половината, а даже и повече от половината от селскостопанската продукции, при мизерен процент обработваема земя. Бих искал да подчертая, че Българският земеделски народен съюз вижда пътя за решаване на въпроса за хляба на народа в радикалната аграрна реформа Нейна главна цел трябва да бъде създаването  на социален слой от истински пълноценни и пълноправни собственици върху земята, не акорданти, не арендатори, а именно собственици, еднолични собственици и кооператори, които владеят свещената триада на собствеността, а именно правото на владение, ползване и разпореждане върху земята.
    На второ място, мисля, че политически е погрешно, икономически вредно и юридическо неиздържано сега да пристъпваме към одържавяване на земята със закон. Ние считаме, че земята има собственици, тези, които преди около четири десетилетия бяха насилствено принудени да я внесат в ТКЗС. Тези, които имат и наследници в настоящия момент. Тук обаче е необходима по наше мнение една диференциация. Членовете на ТКЗС или техните наследници, които и сега работят в селското стопанство, трябва днес да имат практическата възможност свободно да решат и доброволно дали да останат в трудово кооперативните земеделски стопанства или да излязат от тях. Лицата, които не се занимават пряко със селскостопанска дейност, и техните наследници въз основа на съответни документи биха могли да претендират за земята, която преди години са внесли в селското стопанство и това е тяхно право по наше разбиране. Лицата, които също желаят да получат земя, за да я обработват, трябва обаче да я получат в собственост, не арендата и акордът могат да решат тези въпроси, само един собственик може да се грижи за земята така, както се е грижил в миналото българският селянин, с пълно себеотдаване, със саможертва.

    Бих искал да подчертал още един, по наше мнение, съществен въпрос. Регулирането на поземлените отношения със закон за земята трябва да бъде подчинено на две основни цели. То трябва да води към поощряване използуването на земята по предназначение, т.е. за производство на селскостопанска продукция, от една страна, и от друга страна - да бъде гарантирана и по-точно изключена възможността за спекулации със земята при нейната свободна покупко-продажба. Ние считаме за наложително премахването на държавното управление, отстраняване по-точно на държавното управление, що се отнася до областта на селското стопанство, като държавата трябва да има възможността чрез косвени икономически регулатори да влияе върху развитието на селското стопанство. Решаването на продоволствения проблем изисква една привилегирована, преференциална политика на държавата чрез цени, кредити, застраховки и т.н. вътре в страната износът естествено се нуждае от ясната политика на аграрен протекционизъм от страна на държавата.

Приоритетното развитие на селското стопанство по наше мнение изисква и пренасочване на допълнително количество инвестиции в областта на селското стопанство и хранителната промишленост; изисква нова социална политика в областта на българското село, това значи подобряване на селското здравеопазване, подобряване на селското образование, подобряване на инфраструктурата на нашите села. Това са сериозни въпроси и аз мисля, че ние всички трябва да си дадем сметка за тях. Българският земеделски народен съюз е готов на конструктивен диалог и сътрудничество по решаването на най-важния проблем по наше мнение - проблема за осигуряване хляба на народа.
Благодаря ви.
Другарю председател, извинявам се, може ли само един кратък въпрос към другаря Димитров, чийто отговор може да бъде еднозначен? Разрешавате ли?
 
Заповядайте.
 
Да, благодаря.
Другарю Димитров, въпросът ми е следният. В тази радикална аграрна реформа, която Вие поставяте на преден план, спорел вас има ли място една идея за един статут на българското село? С цялата му инфраструктура, с всичко това, което би дало облика на бъдещото село примерно в следващия век. Благодаря Ви.
 
Вижте, това може би била някаква програма за изграждане на българското село. Може да я наречем и статут, може би това биха били поетапни мероприятия по посока на възраждане на българското село и възкресяване на българския селянин, за което говорихме. Статут за мен, този термин лично като юрист аз малко трудно го възприемам. Аз приемам термина закон, конституция, подзаконов акт. Статут, кой ще го приеме? Той ще бъде на обществена организация, на някакъв съюз на селскостопански трудопроизводители, или нещо подобно? Просто идеята, така, както Вие ми я поднесохте, не ми е ясна, Благодаря.
 
Благодаря Ви.
 
Господин Лилов, може ли само една реплика?
 
Да.
 
Една реплика и то в положителен смисъл. Нека да бъде благословено възстановяването и възкресяването на българското село. Това от все сърце го казвам, а ,от друга страна, искам само да обърна с две думи внимание на въпроса за така наречената "шокова терапия". Не бива да се прави аналогията веднага в буквален смисъл с това, което се прилага в психотерапията. Става дума да се спре свободното падане на икономиката. Но за това очевидно трябват ресурси и трябват субсидии отвън. Ето това е проблемът всъщност. Нищо страшно няма и няма място за панически страх от такава терапия.
Простете за репликата. Благодаря ви.
 
Напротив, всички се присъединяваме към Вашата благословия.
 
Благодаря Ви, благодаря Ви. Консенсус на благословия, добре.
 
А сега ми позволете да предоставя думата на д-р Константин Тренчев, председател на Независимата Федерация на труда "Подкрепа".
 
Уважаеми господин председател,
При обсъждането на кръглата маса многократно бе засяган въпросът за едно явление, доскоро непознато в нашата действителност  на нашата икономика, именно проблемът за стачките. Тъй като бе засягано предимно от другата страна на масата, то аз се чувствувам задължен да взема становище по въпроса.
Стачките или тъй наречените трудови конфликти, щом има конфликт, се предполага, че има и две страни. И аз считам, че когато и двете страни са достатъчно с конструктивен подход, конфликтът може да се избегне. Аз считам, че доста неоправдано акцентът при дискусията беше поставен предимно на една от двете страни, а именно на стачкуващите. И за да не бъда голословен, желая да подкрепя думите си с доказателства. Всъщност съм упълномощен от ръководството на Съюза на демократичните сили да направя една кратка декларация по въпроса, тъй като той беше многократно повдиган от наши представители и до този момент няма становище по него.
Тази декларация касае исканията на стачкуващите миньори, представен от централния стачен комитет към синдикалната миньорска федерация при НФТ "Подкрепа", и подписания споразумителен протокол от 29 януари и решенията от 19 Февруари т.г. Настоящата декларация е призив за толерантност, професионализъм и висока отговорност.
В последно време в средствата за масова информация се постави отново въпросът за исканията на стачкуващите миньори и за готовността на правителството да изпълни поетите задължения. Както е известно на нашата общественост, отговорни представители на правителството подписаха споразумителен протокол със стачния
комитет. Определени бяха и срокове за изпълнение на отделните клаузи. С малки изключения споразумението не се изпълнява. Нещо повече, има прецеденти на репресирани миньори в нарушение на задълженията, поети по т.1.
Като се има предвид състоянието на българската икономика, изтощена не по причина на настъпилата демократизация в страната и стачното движение и основателността на исканията на миньорите, Съюзът на демократичните сили призовава правителството да прояви разбиране, професионална компетентност и да изпълни своите задължения произтичащи от споразумението. Настоящото правителство е правоприемник на предишното, оглавявано от господин Георги Атанасов, и следователно е обвързано по споразумения, сключени от него, чиито срокове вече изтичат. Основателността на исканията на миньорите, свързани със защита на техните социални права, гарантирани от Конституцията, от Националната харта за правата на човека, а също и от приетите и ратифицирани конвенции на международната организация на труда, произтичат оттам. Отговорността на представителите на правителството е аргументирана преди всичко с необходимостта страните по договора, какъвто несъмнено представлява споразумението,.да изпълняват своите задължения. Съществува закон за задълженията и договорите, Кодекс на труда и други основания в българското законодателство. Неизпълнението поражда правни основания за всеки член на стачкуващия миньорски колектив да търси отговорност на длъжностните лица, отговорни за това неизпълнение. Не може сериозно да се приеме твърдението, че предишното правителство и министър са некомпетентни да решават подобни въпроси.
В заключение сме упълномощени да заявим, че е необходима спешна официална декларация на, правителството по проблемите на миньорите и на изпълнение на споразумението. В противен случай  миньорите са в правото си да упражнят крайната мярка - стачката. Независимо от факта, че СДС представлява опозиция в България, на нас не ни е безразличен авторитетът на което и да е българско правителство. Именно тази загриженост и интересът на стачкуващите миньори аргументират настоящата декларация.
И нещо друго, за завършек. Дискусиите около кръглата маса показаха една очевидна истина, а именно, че информацията поражда конструктивни мисли. От представителите на Демократичния съюз на жените, от тяхната делегация бе повдигнат въпросът за младите семейства и осигуряването до 18-годишна възраст, че трябва една сума от около 57 милиона лева. Те намериха източник, споменавайки
бюджетни пера, които третират въпросите с идеологическото образование. Аз предлагам един втори алтернативен източник - това са именно разходите за УБО, които с 3 милиона превишават исканата от вас сума. Благодаря.
 
Благодаря Ви и аз, д-р Тренчев.
Позволете ми сега да предоставя думата на министър Стоилов.
 
Аз ще бъда кратък. Моите колеги от отсрещната страна, с които съм работил 10-15 Години, знаят, че Съм човек търпим към мненията, изказвани от други хора по време на дискусии, а също така и когато се върши обща работа. Във връзка с това искам да изразя своето мнение, че твърде много в доста изказвания днес се улавяше една неприкрита претенция за това, че правилното разбиране на думите едва ли не е монопол само на моите колеги отсреща. Това особено силно пролича и в изказването на колегата Пишев. Второ, твърде много платформи са публикувани. И всички те са и познати. И уверявам ви, няма да трупам капитал, те стояха на масата, когато работихме. Има обаче една голяма разлика между общи платформи, общи конструкции, звучащи доста блестящо, именно защото са общи. Някои от тях с блокове повече или по-малко наукообразно разработени. Големият въпрос е от тези общи конструкции и концепции, аз не обвинявам авторите им в нещо, а просто обръщам внимание на качеството на много от тези конструкции, големият въпрос е да се мине от тези общи конструкции към разработване на една работеща програма, което означава да се потопим в живите, остри, трудни проблеми на икономиката, такава, каквато съществува сега. Отварям една скоба - дайте и в работата, която ни предстои от утре, аз съм също така един от най-горещите привърженици на това да седнем и да се опитаме да направим нещо общо, но дайте в работата ни от утре да престанем да прахосваме нервно-психическа енергия и време в това, да се връщаме непрекъснато и да употребяваме глаголи и прилагателни по отношение на старата система, която еднакво горещо желаем да бъде разградена. Става дума за административно-командната система в стопанския живот. Тази система в такава висока степен е била обект на неприемане и от такива като нас, както и от такива като вас, моите колеги са свидетели на това. Вторият голям въпрос е въпросът за прехода, за скоростта на този преход, за варианта, чрез който реално, практически в условията на България може да се мине към тази икономика, която общо взето ние разглеждаме по един и същи начин. Толкова повече, че екипът на Андрей Луканов за един месец на своята практическа работа в областта на стопанската политика доказа, че разглежда икономическата логика като непартийна. Просто практическите му действия потвърждават това нещо. Щом е така, ние сме на едно и също мнение относно това накъде искаме да отидем. Ще се опитаме, сядайки съвместно, да видим какви са възможностите за ускоряване на темпото на този преход, но вече вземайки решения, които ще се наслагат върху една жива икономика, при 9 милиона живи българи. За мен, пак отварям една скобка, звучат много наивно конструкции като тази, че можем да тръгнем и с високи темпове напред, да прилагаме 110 % шоковата терапия, такава, каквато тя поне в теорията и практиката наша и в света е известна, и същевременно да осигурим повишаване на жизненото равнище, да не бъде то влошено, и пр., и пр. за сметка на някакви си резерви. Аз смятам, че в нашата утрешна работа не трябва да плащаме данък на такива конструкции.
И ако наистина трябва честно да говорим, трябва да си дадем сметка, че въобще излизането от кризата и този преход, труден, мъчителен, от една система към друга система, ще струва на обществото ни определена цена, ще струва на хората! Съгласни сме, че много трябва да се поработи за това социално слабите групи  и много нещо у нас е предвидено в принципиален план и зад него стоят вече доста много конкретни разработки, как да помогнем да останат "на плав" социално слабите групи, бедните хора.
Че практическата политика, която от 25-30 дни се осъществява, е насочена към разграждане на.тези системи, позволете ми само за минута и нещо да използувам като илюстрация селското стопанство. В изказванията бяха направени много, много полезни предложения включително и в изказването на др. Александър Димитров. Какво е направено за този кратък период? Селското стопанство ние искаме да поставим във възможно най-кратък срок в един режим на, ще употребя термина пълна либерализация: ликвидирани са държавните доставки, държавните поръчки, което е старите държавни доставки. Цените, с изключение на два вида месо, мляко и зърно, са оставени на пазарно формиране. Подготвен е проект за закон, който ще бъде предоставен за обсъждане пак на такива форуми и след това за едно широко обсъждане, и предвижда решаване на въпросите за земята така, както вие формулирахте /да спестя минута/ - земята на тези, които ще л обработват, частна и кооперативна собственост. Правим всичко възможно през икономически и административни мерки, те понякога помагат, за да сработят на първо време икономическите мерки, да се превърти икономиката, да създадем реална възможност всеки, който иска да получи земя, да я купи, или да я вземе под наем в някаква форма, да я получи, да произвежда. Да произвежда, каквото желае, да продава - където иска.
По-нататък - създаваме наистина преференциален режим, обърнете внимание на мерките, които са взети в областта на кредитира нето на частната стопанска земеделска дейност. Общо един преференциален режим, допълнителни стимули за получаване на част от валутата както от частни, така и от кооперативни и държавни земеделски производители. Много са мерките, които вече са факт. В тази система, която искаме да създадем за възможно по-бързо превъртане на  икономическите отношения, на икономическите Форми тъкмо в селското стопанство, защото всички в България съзнават, че един от секторите, където това превъртане е най-възможно и същевременно се крият големи резерви, е тъкмо селското стопанство. И ние не сме чужди на тази философия. Напротив. Ние се стараем, колкото и да е трудно и мъчително, да постигнем реални, реални мащабни стъпки в това отношение.
Кредитът, износът, вносът - много моля. Предоставена беше информация, която не е стоте процента, което е нужно на всички, включително и на мен. Но обърнете внимание, не трябва да се говори с такива формули, че заложена е една тенденция на износ на всяка цена. Правейки невъзможното, заложеният износ е износ на стоки
срещу конвертируема валута. Връзва ли правителството своите програми с  решаването на проблема за външния дълг? Изминалите 25 дни са мъчителни 25 дни на търсене на решение по принципиални, глобални и, бих казал, текущи, текущи имам предвид да бъдат разблокирани редица преди това отпуснати ни кредитни линии, някои от които вече заработиха. Моите колеги от отсрещната страна са наясно, наясно са, че -големият въпрос за разсрочване на дълга, за преструктуриране на дълга не може да бъде решен сега. Аз не искам да се впускам в подробности, засягайки проблеми като този, че тъкмо з изминалия месец се правиха доста много, създаваха се доста много трудности да се намира решение на този голям, глобален
въпрос. Този въпрос фигурира при всички разговори и преговори, които води правителството. Бих ви казал, той Фигурира и във всички консултации, които ние провеждаме с правителствени експерти от западноевропейските страни и с представители на международни финансови и стопански организации. Общо взето се проявява разбиране, както виждате досега не са възникнали някакви остри, критични проблеми, но така или иначе, също вие прекрасно разбирате, че се изчаква, за да се получи едно официално, открито решение.
Възможно ли е да се отиде към едно ускорение, нека не го наричаме шокова терапия, или даже нека да го наричаме. Лично аз смятам и като икономист, и като сега член-на този екип, че е възможно, ако седнем, поработим и получим едно общо виждане, зад което ще се получи и едно национално съгласие, една готовност да се отиде към всичко онова, което е свързано с усилието, което ще ни струва едно такова ускоряване на темпа. Това е възможно. По принцип правителството не отрича възможността за ускоряване. Ускоряването е полезно. Ще ви призная откровено - поне половината от консултантите, с които имаме работа, са за ускоряване. Тая философия не е чужда и на нас.
По отношение на практическите мерки, които са заложени. Ставаше дума в редица изказвания за такива инструменти, които ние се опитваме практически да мобилизираме сега в оздравяване на икономиката, в създаване на обстановка, стимулираща стопанската дейност, което едновременно представлява и стъпки във формирането на тази икономическа институционална и правна основа за разгръщане на реформата. Имам предвид валутен курс, цени, бюджетни разходи и т.н. Вижте какво, в нашите материали съвсем не е заложена философията, направена от 13 чиновника, на валутния курс. Заложен е един преводен коефициент, без който икономика като нашата не може, тъй като тя не е нова икономика, тя излиза от старото положение. Но валутният курс, що се отнася до половината от валутните ресурси, които ще се използуват в страната, ще се разходват, той се формира на пазарна основа и който внимателно чете, той това ще забележи.
По-нататък - за цените, също е въпрос на обсъждане, дали стъпково ще минем към откриване на всички цени да се формират на пазарна основа или ще отидем направо на отварянето на всички цени. Но, извинявайте и между нас има различия, има различия, и между тези високопоставени експерти, с които ние провеждаме  консултации. Мисълта ми е - не оспорвам правото на другата таза, но да не се оспорва и тезата, която е заложена в материалите, като абсолютно невярна, неработеща, нежизнеспособна. Всичко трябва конкретно да се преценява и да се претегли н системата на скачените съдове, каквато е икономиката и каквото представлява целият преход към тази пазарна икономика и пазарни структури.
Правителството разполага с много разработки, включително и с разработка като тази за пенсионния фонд, и не е нужно тук да се губят толкова много минути. Тази разработка е готова, пенсионният фонд се гледа от правителството като един фонд, който ще излезе на самостоятелно съществуване и ще влезе в стопанския оборот, както във всички модерни страни. Правителството разполага с разработки и за социалния, и за жизнения минимум, със система за обезпечаване и осигуряване на безработните, но това е една система, която действително ще се доработва и до голяма степен пак съвместно ще трябва да приложим усилил и която ще подкрепи практическото осъществяване на този пакет от мерки.
И накрая, искам да приключа с това, в много от изказванията имаше изключително ценни предложения, звучащи не само принципиално, но и конкретно, практически. Те и онова, което ще се ражда и в нашата съвместна работа, ще помогнат изключително много в търсенето на онези решения, които ще оформят цялата система. Аз приключвам с дълбокото убеждение, че работата в тази съвместна или контактна група, още не разполагам с документа, който ще бъде вероятно съгласуван тук, ще ни помогне да отидем не само към изграждане на една общо приемлива философия, но и към онези практически мерки, които ще обслужват реализацията на програмата за оздравяване на икономиката и осъществяване на реформата.
Благодаря ви.
Продължение...
 
Начало на тази страница
Обратно към първа страница 

 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието