КРЪГЛАТА МАСА
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

15 март '90
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14

       

      Национална кръгла маса

      Второ пленарно заседание

      НДК, зала № 6

      15 март 1990 г., начален час - 10,05

      (продължение)

      РОСЕН КАРАДИМОВ:

    Уважаеми участници в кръглата маса, експерти към Председателството на Българската демократична младеж подготвиха нашето становище, но с цел пестене на време аз няма да вземам отношение по общо икономическия аспект, част от него ще бъде публикувана на страниците на в. "Народна младеж", там може да бъде прочетен, както и ще бъде предоставен на правителството в консултациите с него по този въпрос. Искам няколко общи бележки като наша позиция да спомена. 
    На първо място, нашето мнение по предложените документи е, че те отразяват силното желание да предложат в минимален срок радикални мерки за оздравяване на икономиката, но същевременно по наша преценка краткото време не е позволило да се хармонизират всички идеи в стройна антикризисна концепция. Естествено на първо място се поставя въпросът каква терапия ще изберем - шокова или постепенна реформа. По този въпрос вече доста се говори тук. И вторият въпрос - кое е приоритетно - изплащаното на дълговете на всяка цена или оздравяването и преструктурирането на икономиката. По първия въпрос ни се предлага един непознат за световната практика наш вариант, който може би е сполучлив, но не е достатъчно конкретизиран целенасочен. По втория въпрос - за дълговете - мислим, че всички трябва да се обединим около оздравяването на икономиката. Както е видно от внесените документи, дългът е както следва: външният е около 11-13 милиарда, вътрешният дълг е около 10 милиарда и онзи премълчаван дълг - около 26 милиарда лева към населението под формата на спестявания в ДСК и по домовете. Ако преизчислим външния дълг по предлагания от правителството минимален валутен курс, то ще видим, че реалната задлъжнялост на държавата е над 80 милиарда лева, т.е. повече от три пъти по-високо от приходната част на държавния бюджет за цялата 1990 година. Ако и при тези най-бегли резултати от изследванията, без да имаме предвид други фактори като амортизационни, производствени фондове,  обезлюдени села, обезверени хора, стачна вълна и т.н продължаваме да се колебаем относно състоянието на болния и да умуваме дълго време как да го лекуваме, има опасност точната диагноза да бъде поставена едва след аутопсията. Затова предлагаме от гледна точка на работата на кръглата маса: 
    1. Постигане на консенсус на всички политически и обществени сили около единна антикризисна програма. Тя да бъде подкрепена с политически декларации от всички сили, че ще се придържат към основните й постановки независимо от промените в политическия живот, независимо от съотношението на силите и резултатите от изборите, за да имаме увереност в последователността и дългосрочността на икономическия курс. Програмата да се разработи от създадена от всички участници в кръглата маса група от специалисти.

    2. Незабавно съставяне и съгласуване между участниците в кръглата маса на списък на подлежащи на промени, както и на ново творчество закони, които да бъдат приети от новоизбрания парламент не по-късно от края на юли 1990 г  за да има възможност за изработването на под законови актове до края на 1990 г. и за влизането им в сила като компактна нормативна база от 1 януари 1991 година, както и да има време за разясняването на всички, които ще трябва да ги спазват, и най-вече на най-новия стопански деец, частния.
    3. Незабавно да се постигне консенсус по приоритетните направления на икономиката ни - според нас лека промишленост, туризъм и селско стопанство и по направленията, в които ще се спре екстензивното развитие, както и да не бъдат подхранвани и занапред с дотации, въпреки икономическото им, екологическо и
    политическо дискредитиране.
    4. Незабавно пристъпване към приватизация на държавната собственост, което да има наред с политическата и антиинфлационна цел - усвояването на парите у населението с твърда гаранция от страна на правителството, че тези пари ще бъдат извадени от обръщение и унищожени.

    5. Създаване на реален курс на лева спрямо конвертируемата валута като първа стъпка към конвертиране и възвръщане на доверието към лева. Държавата да продава валута по пазарен курс, но и да откупува нормативно фиксираните валутни средства от фирми и частни производители, също по пазарен курс на валутата, който да се различава от курса на продажбите само с процента, необходим за издръжката на банковите операции.

6. Създаване за частните участници в стопанския живот на условия, абсолютно еднакви с тези на държавните и кооперативните фирми, включително и право на външноикономическа дейност. Да не се преследва по никакъв начин нарастването на дохода на частните стопани. Доходите се регулират само чрез данъците. Нарушенията на данъчните разпоредби да се преследват с цялата строгост на закона, независимо дали нарушителят е частникът, подписал данъчна декларация, или генералният директор, подписал баланса на държавната фирма. Пътят до  прокурора и на единия, и на другия да е един и същ, но да е един и същ и пътят до банковите трезори.
7. Да се създаде система за равностоен достъп до икономическата информация, без тази, представляваща държавна тайна, за всички, които се нуждаят от нея, независимо от отношението им към властта или формата на собственост, с която боравят, като всички потребители имат право да я получат придружена от исканите
от тях анализи и коментари; разбира се, срещу заплащане.
8. Да се набележат и постигне консенсус по основните икономически ориентири, които да станат закон в човешките отношения и икономическите дейности за гарантиране на социално-икономическите права на населението. Да се гарантират социалните минимуми, но да се преследват социалните оптимуми за всички участници в трудово-правните отношения.
9. Както е указано в неотложните мерки, 1990 година да бъде последната, през която икономиката да се управлява с укази, постановления и правилници. Нека занапред икономиката ни се управлява от пазара, а само да се регулира от закони и икономически регулатори.
Без да сме в претенция, че сме изчерпателни, нито че сме най-компетентни в сферата на икономиката, според нас това са икономистите, а не политическите и обществените дейци, считаме, че с набелязаните действия ще бъде създаден един образ на бъдещата икономика, който ще бъде приемлив за всички и за тези, които ще я изпълват със съдържание, така както и за тези, на които държавата е длъжник. Външните кредитори ще са по-склонни да разсрочват вземания, да дават нови и по-изгодни кредити и да изнасят капитали у нас, вътрешните кредитори - банките и населението ще станат по-доверчиви към икономическата система и равноправни участници в стопанския живот. На всички ни е ясно, че ни чакат тежки години, затова сме длъжни да изясняваме на народа истинското състояние на нещата, най-верния път към разрешаване на проблемите, както и реалните срокове, в които ще се върнат усмивките по лицата на българите.
Дотолкова, доколкото представляваме младежка организация и не бихме желали сега да взимаме професионално отношение по проблемите, нас ни интересува изключително ниво въпросът за социалната цена на икономическата реформа. Във връзка с това аз ще ви запозная съвсем накратко с нашето мнение и по този въпрос.
Стабилизирането на икономиката на страната и преходът към пазарно стопанство имат своята социална цена. Ние сме за намиране на оптимално съотношение между темповете за реализиране на икономическата реформа и извеждането на страната от икономическата криза - от една страна, и социалната цена, която трябва да заплатим. Ние разбираме, че ефективността на антикризисните мероприятия и темповете на прехода към пазарна икономика са в обратна зависимост от необходимите мерки за социална защита, както и че развита социална политика може да се провежда само в една икономически напреднала страна. Същевременно сме убедени, че при сегашното жизнено равнище на българския народ и особено на младите хора е необходима резултатна политика за защита на социални слабите.
Ние се обявяваме за:
1. Работната заплата, пенсиите и стипендиите да гарантират необходимия жизнен минимум, като се провежда своевременна индексия, съобразно темповете на инфлация, считано от 1 юни 1990 г. и се лимитират временно цените на стоките от първа необходимост - хляб, месо, мляко, млечни продукти, детски храни, някои зърнени храни, медикаменти. При необходимост държавата да дотира производителите им. Намалява се инфлационният натиск не предимно посредством ограничаване нарастването на работната заплата, а чрез стимулиране увеличаването на производството и предлагането на стоки и услуги на вътрешния пазар.
2. Развитие на система за социално осигуряване. Необходимо е да се преразгледат нормативите за определяне на стипендии и такси за детски градини и пр.,  съобразно размера на доходите на член от семейството, като се увеличи базата, актуализира се скалата и се извърши съответното индексиране. Увеличаване размера на месечните надбавки за отглеждане на деца, съобразно възрастта им и темповете на инфлация, като се пренасочи целият размер на съкратените средства за дотации на стоки за деца и юноши и на някои други стоки за широко потребление.  Предлагаме базисният размер на месечните добавки, считано от 1 май 1990 година, за едно дете да бъде 50 лева, като същият се изменя съобразно възрастта на детето и се индексира. Да се приложи същият механизъм по отношение на стипендиите и най-вече на учащата се младеж. Да се формира жилищен фонд най-малко 35 процента, който да се продава или предоставя под наем на млади семейства на значително по-ниски цени от действащите на пазара. За целта да се предвидят средства от държавния бюджет. Да се потърсят възможности за увеличаване строителството на жилища и общежития за младите семейства, детски градини по пътя на по-нататъшното преструктуриране на държавните инвестиции, използване на фирмени инвестиции. За осигуряване на реален, макар незначителен растеж на средствата за социално осигуряване е необходимо да се преструктурира бюджетът на държавата, като тези средства се увеличат не с 8, а с 15 процента. Да се предвидят икономически стимули и данъчни облекчения за разширяване на социалните разходи и дейности на фирмите. Съкращаване на ножицата между сроковете за въвеждане на антикризисните мероприятия и социално защитните действия до два-три месеца.
3. Гарантиране по законодателен път предимство на младите хора при настаняване на работа, приоритетна квалификация и преквалификация, справедливо заплащане според резултатите от труда, а не според възрастта и трудовия стаж. Формиране на фонд за подпомагане на безработните и осигуряване на справедливото му разпределение, съобразно закон за социалното осигуряване. Осигуряване на част от средствата за преквалификация и разкриване на работни места, увеличаване на средствата в държавния бюджет за квалификация и преквалификация с 50%, осигуряване на механизъм за влияние от страна на младите хора при разпределението и ползването на тези средства. Стриктно спазване на пенсионната възраст за работещите в управлението, в административната система и пр. Заменяне на данъка върху общия доход с данък върху нетния доход, разбиран като облагане по дохода, останал след изплащане на някои от необходимите за съществуването на личността разходи като свободен наем за жилище, вноски за изплащане на жилищен заем и пр., каквато е практиката в някои развити страни в Европа.
С това приключвам, като искам да гарантирам готовността поне на хората, които представляваме, че ние сме готови да поемем своя дял в антикризисната борба за излизането от нея, ние сме съгласни да поемем решенията, но трябва да знаем, че това е оптималната социална цена, която плащаме, и най-важното трябва да знаем какви са перспективите пред нас, защото те са, които ще ни мотивират да помогнем за излизането от тежката криза, в която сме в момента.
Благодаря ви.
 
Благодаря Ви и аз, другарю Карадимов.
В моя списък, който ми е дал Секретариатът, остават още трима оратори - ст.н.с. Огнян Пишев, експерт на СДС, к.ю.н. Александър Димитров от БЗНС и д-р Тренчев. Дали някой желае да се откаже, искам да попитам, за да установя какво ни остава. Не виждам.
Тогава предоставям думата на ст.н.с. Огнян Пишев, експерт на СДС.
 
Благодаря. Аз ще бъда пределно кратък, защото, струва ми се, че ако за политиците кръглата маса е форма за повишаване на квалификацията, то за икономистите нещата стоят тъкмо обратното. И затова аз искрено приветствам формиралото се тук убеждение, че действително трябва професионалната работа в областта на икономиката да се повери действително на специалистите, които са в състояние да помогнат за формирането на цялостна представа на нашето икономическо положение, за принципите на реформата и за начина за излизане от кризата. Струва ми се, че противно на някои от изказванията тук, смятам, че анализът за досегашното развитие, реалната представа за състоянието на нашата икономика, все още предстои да бъде направен. Този анализ е необходима основа преди всичко, за да оценим икономическия потенциал на нашето общество и оттам да набележим действително верни мерки за преструктуриране на икономиката. Заедно с това от този анализ трябва да излезе ясно разбиране за дълбочината на кризата, нещо, което се опасявам,  че ние не осъзнаваме напълно ясно. И на трето място трябва да си представим мястото на нашата икономика в световното стопанство.
На едно друго обсъждане аз си позволих да кажа, че без вярна оценка, самооценка на нашето общество това, което предприемаме, би наподобило това, което Булат Окуджава нарече "пътешествие на дилетанти", просто защото ние си поставяме една свръх задача и сме на път една стара догматика да заменим с нова - бърз преход към пазарна икономика, радикален, а тук се говори има ли шокова терапия, няма ли, това са неща, които общо взето подлежат на сериозен анализ и едва тогава бихме могли да говорим за принципна постановка на тези задачи. Според мен в редица изказвания бяха изречени верни мисли, точни оценки, направени съществени предложения, но струва ми се, че за да придобие нашата работа съвсем делови характер, ние очевидно трябва по-ясно да си представяме дневния ред, програмата и към какво се стремим. Според мен на този етап поне три области заслужават сериозното ни внимание за професионална работа. Първата, която тук беше очертана, самите принципи на радикалната реформа. Област, в която наглед ние сме в състояние сравнително бързо да постигнем съгласие, тъй като общо взето говорим на един език, но думите от тоя език значат за нас различни неща, ако започнем да копаем по-дълбоко какво се влага в понятието пазарна икономика.
Втората област, която ни интересува, е самият метод на работа в областта на стопанската реформа и аз напълно приветствам изказаните съображения за това, че на първо място това е работа, която тепърва предстои и тя ще има дългосрочен характер. На второ място, тя трябва да бъде изнесена на надпартийно равнище. И на трето място, че вероятно подходящи условия за подобна работа може да предложи елин център за икономически изследвания, евентуално подчинен на Народното събрание, който да позволява разработката на алтернативни идеи при един равноправен достъп до стопанската информация и при подходящи условия на работа. Затова и приветствам всичките идеи за това, че икономическата наука и професионалистите, стопанските ръководители трябва да имат еднакъв достъп до стопанската информация. Наистина това, че тя има такъв характер, е свързано и със самия Факт, че информационната интензивност на нашата икономика е била минимална, липсва на практика информационна инфраструктура, да подам реплика на проф. Лазаров, доскоро реално търсене на тази стопанска информация на микроравнище и нещо повече, има области, които излизаха извън обсега въобще на реалната стопанска практика. Това е третият кръг проблеми, по които смятам, а именно външноикономическата сфера, че е област, в която кръглата маса или работните групи, които тя ще използва, може да постигне реален напредък, тъй като очевидно има сериозни външни ограничения за българската икономика, които диктуват и свой темп на работа. Не само, както беше тук подчертано нееднократно, това е проблемът за външните дългове и връзките с капиталистическите страни, но това,бих казал,е проблемът на България на традиционните пазари - в Съвета за икономическа взаимопомощ. И тук "ан пасан", бих искал да кажа, че по принцип в документите, предложени при нас, съществува един, бих казал, типичен недостатък - нещата се разглеждат като проблем, който трябва да се реши изцяло на вътрешна основа. Според мен това е нещо, което очевидно трябва всички да осъзнаем, външните ограничения,от една страна са много силни, но,от друга страна,и външноикономическата сфера позволява съвършено нови възможности за развитие на нашата икономика в момента, в който се осъзнае нейният характер на малка, отворена икономика, която очевидно трябва да се откаже от всички тежки структури на едно балансирано стопанско развитие, при което имаме и кораби, и автобуси, и трактори, и лека промишленост, и всичко, което трудно може да се види в номенклатурата на други малки страни със значително по-висока степен на развитие.
Отношението на групата, която представям тук като професионалист икономист, е изложено в един малък документ и затова съвсем накратко искам да кажа, че според мен при подхода към принципите на радикалната реформа ние очевидно трябва да си изясним характера на прехода. Това е първото нещо - принципите на функциониране на преходната икономика. И към изказванията за равнопоставеността на формите на собственост бих искал да добавя, че тук е уместно акцентът да се постави върху взаимодействието между формите на собственост, взаимодействието, което би трябвало да придобие характер на взаимно съдействие.
Откъде трябва да започне реформата? Очевидно трябва да започне от най-тежките, консервативни звена на сега съществуващата икономическа система. Наистина това са формите на собственост и преди всичко държавната собственост. И вторият  момент - това е характерът на работната сила, т.е. липсата на пазар за работна
сила. Тези два най-консервативни елемента очевидно могат да бъдат реформирани само тогава, когато ние пристъпим към създаването на цялата онези инфраструктура на обмена на пазара, дори ако искате а реален физически смисъл, който се представя най-вече от финансовата система, намираща се в нашата икономика в рудиментарно състояние. Приемам всички предложения за новия статут на Централната банка, за създаването на двузвенна банкова система, защото това отговаря и на нашето виждане за стремежа акцентът да се пренесе върху саморазвитието и саморегулирането на националната икономика, т.е. в страната трябва да се създават, да се вграждат механизми, които гарантират стабилността със свои собствени средства. И аз не мога да приема подхода, направен в доста изказвания, в който се запазва старата мисъл: правителството трябва да осигури, правителството трябва да гарантира. Ясното разделяне, и това е втората част от теоретичните виждания, които представям тук, ясното виждане, че трябва да има ясно разграничаване на макроикономическия подход от микроикономическото равнище на стопанския живот съвпада с нашето пожелание за развитие на основата на пазарни принципи. При подобно осигуряване на нормално функциониране на стопанските субекти много от задачите, които се смятат за национални и то неразрешими проблеми, да речем жилищният въпрос или други такива трудно разрешими проблеми, биха се превърнали веднага в проблеми  на микроравнището.
Ако ние твърдим, че в нашата преходна икономика се формират социални сили, търсещи не само собствена политическа изява, но и Форма за защита на икономическите си интереси, очевидно ние трябва да приемем и различните форми на колективно трудово договаряне, на национално отраслово или дори фирмено равнище, при което например правителството би делегирало правата за разрешаване на трудовите конфликти на онези, които пряко са замесени в тях, т.е. на работодателите и на нейните работници. Но това означава държавата да излезе от държавната собственост и тя да бъде конституирана като държавен сектор на икономиката. Държавният сектор би могъл да бъде поставен в условията на икономическа принуда и онези стопански ръководители, които са в състояние да се приспособят към тази икономическа принуда, ще възприемат и всички норми на рационалното икономическо поведение, което стига и до един от механизмите за излизане от кризата, необходимостта от структурни промени и активизиране на нашето участие в международното разделение на труда. На практика ние трябва да придадем коренно различен профил на националната икономика. Той трябва да се базира преди всичко на растящата интернационализация на нашите стопански субекти и на стремежа на микроравнище да се доказват техните сравнителни преимущества.
Наистина преходният период ще бъде достатъчно труден, но аз не мога да открия, ако използваме метафората на проф. Петров, не става дума за смяна на двигателя, ние трябва да го търсим там, където всички малки икономики търсят двигателя на растежа - във външноикономическата сфера.
Искам да заключа с това, че в представените документи, които според мен може би трябваше в определена последователност да бъдат обсъдени, т.е. да се тръгне ат най-общите принципи към конкретните аспекти, не засягат в достатъчна степен въпроса за взаимодействието между външни и вътрешни фактори. Проблемът на, дълга е такъв, какъвто е и ние очевидно още дълги години ще трябва да го решаваме, но заедно с това в самия характер на радикалната реформа трябва да бъде заложен принципът за промяна на профила на икономиката, за преминаване към една специализация, която би гарантирала нашата икономика, едно плодотворно интегриране със световното стопанство. Благодаря ви.
 
Благодаря Ви и аз, г-н Пишев, за Вашето кратко и интересно изказване.
Предоставям думата на др. Александър Димитров от БЗНС.
Продължение... 
 
Начало на тази страница
Обратно към първа страница 
 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието