КРЪГЛАТА МАСА
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

12 март '90
 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15
 

Национална кръгла маса

Второ пленарно заседание

НДК, зала № 6

12 март 1990 г., начало 15:15 часа

      (продължение)

      ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:

    Има думата отец Христофор Събев от религиозния комитет. 
     
      ОТЕЦ ХРИСТОФОР СЪБЕВ:
    Уважаеми господа, аз съм единственият духовник, който се подписа под тези документи в качеството си на председател на Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности и християнския съюз "Спасение". Смятам, че изпълнявам своя християнски дълг да съдействат по този начин за мирния процес на демократизацията и облагородяването на нашето общество. Според обещанието на спасителя Исус Христос "блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божи". Наистина тези мълчаливи бдения със свещи, проведени от нас, всяко с над 200 хиляди участници, които продължаваме сега, макар и символично, с по няколко хиляди души, изигра важна роля за възобновяването на преговорите на кръглата маса. Сега трябва да се спазят точно и от двете страни подписаните споразумения, имайки предвид предупреждението на господа "Не давайте светинята на псетата и не хвърляйте бисера си пред свинете, за да не го стъпчат с краката си, като се обърнат да ви разкъсат". 
    За това, ако искаме да изпълним двете основни евангелски заповеди: първо да обичаме Бога с всичкото си сърце, от цялата си душа, с всичкия си разум и с цялата си сила. И втората да обичаме ближния си като себе си, трябва да мислим преди всичко за доброто на народа си, а не за частните и партийните си интереси. От една страна, за неговото духовно и нравствено развитие, за демократизирането на политическата система и превръщането на България в истинска правова държава, тъй като все още законодателството ни не се е променило и остава почти същото, каквото беше в периода на терора и страха, при тоталитарния режим. От друга страна, да се потърсят бързи мерки за ликвидирането на икономическата криза и за изхранването на народа ни, проблема за земята и стопанисването й, за посевите, за цялата ни икономика. 
    Пожелавам успех на кръглата маса за бързо и оперативно решаване на всички тези важни въпроси. Бог да пази България. Амин. 
    Освен това искам да помоля да не се съкращават изявленията, които правим от името на Комитета за защита на религиозните права, както много пъти ни лишавахте от телевизионно време. Нека да има справедливост за всички ни. Благодаря за вниманието.
     
      ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:
    Благодаря на отец Христофор Събев. Имам предложение, тъй като минаха два часа, да направим известно прекъсване. Не знам какво мисли уважаемият съпредседател.

      АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ:

    Аз нямам представа, докор Желев, какво ще ни предстои. Ако бихме могли да изясним и тогава да решим дали да прекъснем или има възможност да завършим.
     

      ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:

    Има заявени още 8 изказвания. А освен това след тях ще трябва да определим и дневния ред на следващото заседание.
     

      АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ:

    Бихме могли да прекъснем, ако има желание.
     

      ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:

    30 минути почивка.

    /след почивката/

Господа, моля да ме извините, но аз трябва да ви напусна, защото отивам на едно от нашите мълчаливи бдения. Бог да благослови вашата работа и да я направи да бъде ползотворна. Амин.
 
След благословията на отец Събев давам думата на председателя на Отечествения фронт Гиньо Ганев.
 
Благодаря много на доктор Желев. Делегацията на Отечествения фронт - аз правя просто един малък коментар на акта, който днес извършихме - сложи подписа си върху тези споразумения с едно вътрешно задоволство, защото те наистина са три, но сякаш са обединени от един общ знак. И това е знака на разбирателството. Ние имаме убеждение, че по дух и по текстове те съответстват на тази голяма идея на съгласието, която е толкова нужда днес на страната ни, така, както винаги в такива повратни моменти от нейния живот.
Ние в Отечествения фронт сякаш носехме по дефиниция тази идея на съгласието, но в тоталитарните години дефиницията беше подтисната и изоставена. Сега на принципите ни стои стремежът да се търси път към един истински съюз, едно истинско разбирателство на различни сили и групи.
Аз искам да декларирам, че ние ще допринасяме с всичките си възможности и средства за изпълнение на тези договорености, с една готовност за активна и когато това даже е възможно, една средищна роля в тези общи усилия за съгласуването на по-нататъшните действия, които ще произтекат от решенията на кръглата маса и за едни конкретни действия въобще на обществеността, за да се върви по-напред по пътя на допълнителното споразумение.
Аз искам да кажа, че вече такива примери нашата действителност познава. Така беше по времето на работата на този обществен съвет в сградата на Народното събрание по националния въпрос. Така беше и за това трябва да се благодари на много от участниците около тази кръгла маса, когато се подготвяше и този труден законопроект за имената. В този смисъл ние сме готови тези отделни примери да се умножават непрекъснато.
Аз смятам, че трябва да се вслушаме не в текста, а в идеята, която се разви тук от Димитър Арнаудов за това, че наистина трябва и националният проблем в неговите различни аспекти и по подходящ начин като една колективна волята бъде третиран тук, и то без отлагане.
Като изразявам тази наша готовност, аз искам да добавя още, че думите на всички, които звучат тук, за едно градивно дело, трябва да бъдат подкрепени. И ако това е смисълът на това, което каза и г-н Собаджиев, ако и той твърди, че трябва наистина да се обърнем всеки към себе си и всички заедно с един призив за конструктивни действия по-нататък, то мисля, че когато от двете страни на масата звучат такива думи, не може да има съмнение, че резултатите от нейната работа няма да закъснеят.
С такова пожелание ние всички се обръщаме и към останалите съучастници в кръглата маса и очакваме новия дневен ред, за да може той да бъде разгледан още по-конструктивно, още по-бързо и с по-ефикасни резултати.
Благодаря ви.
 
Благодаря на г-н Гиньо Ганев. Предоставям думата на трима души от Радикалната партия по тяхна заявка в рамките на 6.
 
Ние ще се постараем да бъдем много кратки. Нашата Радикалдемократическа партия е партия на мира и на толерантното поведение в обществения живот. затова ние подписахме това споразумение. Но много добре си даваме сметка за неговите несъвършенства и се надяваме, че когато кръглата маса постави на дневен ред въпросите за партиите и за изборите, ще имаме възможност да поправим редица от тези несъвършенства. Например сега бих искала да обърна внимание върху един много сериозен пропуск в това споразумение. Там, където се говори за Закона за партиите и за необходимостта да се регламентират формите, формите и условията за реда на получаването на материална помощ, се казва, че от чужди държави и от чужди лица не бива да се получава помощ. Естествено, че от чужди държави и от чужди организации никоя партия не бива да получава помощ. Но нищо не е казано за Българската държава. Българската държава на кого ще дава помощ, както досега, главно на БКП или на всички партии? Ще настъпи ли наистина един преломен момент в отношението на нашата сегашна държава към всички партии? Няма време и няма смисъл да ви убеждавам и да ви давам стотици примери за пълното неравноправие, в което сме поставени в момента и по отношение на хартията, и на средствата за масова информация, и възможностите за водене на предизборна борба и т.н. И ако нашата партия, няма да може изобщо да се говори, а ако сме честни хора, не бива изобщо да говорим за равноправие.
Това е, което искам да кажа.
 
Позволете ми, уважаеми дами и господа, да допълня думите на нашата председателка. Ние наистина се надяваме, че подписаното днес политическо споразумение, което оценяваме като исторически акт, ще се материализира веднага, ще приеме веднага конкретен израз. Искам да припомня на г-н Пирински, че след моето изказване от 7 февруари, когато аз предложих долните етажи на библиотеките в страната и преди всичко на библиотеката във Варна да бъдат предоставени на изнемогващите библиотеки - областни и други големи библиотеки в страната, г-н Пирински ме увери, че аз едва ли не съм прочел неговите мисли и че на следващия ден по този въпрос ще бъде взето решение на Председателството или на Висшия партиен съвет на Българската комунистическа партия. До този момент обаче тези долни етажи, месец и нещо след това, на тези големи партийни сгради в центровете на нашите големи градове не са дадени на тези библиотеки, независимо от това, че специално във Варна такива разговори са били водени.
В този дух аз продължавам своите предложения. В момента например тази голяма сграда в Русе се предоставя, както ни казаха, наши съмишленици срещу някакъв наем на местни фирми, вместо да бъдат дадени на културните учреждения в гр. Русе. Ние смятаме, че това е нецелесъобразно, тъй като това са сгради, които действително могат да бъдат използвани за други нужди.
Правя следващо предложение. Сградата на Градския комитет, намираща се на пл. "Славейков", който според неколкократни разработки трябваше да се превърне в средище на културата на София, да бъде предоставен на Градската софийска библиотека, която, както всички знаем, дълго време не се ремонтира и книгите гният, книгите просто се унищожават.
Второто нещо, което ми се струва важно, във връзка с това разделяне на държавата от партията, на двете структури, искам да запитам: докога милиционери ще пазят партийните комитети на Българската комунистическа партия? И кой заплаща на тези милиционери, дали тези милиционери са наети от Българската комунистическа партия, ако тя е отделена от държавата, или просто те продължават да получават заплати от своите ведомства и да пазят. Например Съюзът на демократичните сили има собствена охрана, която е организирана по съответния начин.
И третият проблем, който ми се струва важен, тъй като предстои изборна борба, това е проблемът за символиката, която е покрила нашето национално пространство. Тази символика е изцяло комунистическа. Това са паметници, това са значи, които агитират навсякъде, така да се каже, в полза на Комунистическата партия. Как са направени, как са съградени тези знаци, тези паметници? Всички добре знаем, че те не са съградени със средства на комунистическата партия, че те всъщност са изградени, така да се каже с общонародни средства. И се надяваме, че тази практика ще се преустанови и че това отношение ще се постигне някаква справедливост. Благодаря.
 
Първият въпрос, който искам да поставя, е за основния паметник - Мавзолея на Георги Димитров. Той вече беше дискутиран нашироко от нашата общественост мисля, че първата крачка на нашето правителство трябва да бъде скорошното решаване на този въпрос и нормалното човешко погребение на Георги Димитров.
Освен това искам да изразя удоволствието на нашата Радикалдемократическа партия от днешния ден, той е тържествен, той е един прекрасен ден за демокрацията в България, още повече че съвпада с някои решителни промени в света. Така например той съвпада с едно великолепно събитие, именно извоюването на държавна самостоятелност на Литва и едно постепенно отиване към наистина демократизиране на Европа. Първата всъщност страна, която се откъсва от Съветския съюз е Литва. Ние като партия, която уважава самостоятелността на народите и тяхното право за собствен живот, приветстваме този акт.
Същевременно искам да се върна към темата за дискусионния въпрос, който вчера беше засегнат и от интервюто на г-н Лилов пред "Всяка неделя" за името на Българската комунистическа партия. Понеже у нас днес в страната се създава едно напрежение смятам, че то е изкуствено, ненормално, напрежение между комунисти и, както някои определят едната страна като антикомунисти, и това напрежение е на път да раздели едва ли не нашия народ, аз просто искам да попитам: как и по какъв начин комунистическата партия смята да намали това напрежение в страната, след като всички лостове са в нейните ръце за намаляване на това напрежение и още повече след като, може би след известно време, месец или кога, аз не зная, просто на отсрещната страна на масата вероятно няма да стоят комунисти, а някакви други хора - социалисти или други, просто не знам затова предлагам да прекратим спора за това кой е комунист, кой не е комунист, просто защото комунистите вече вероятно няма да ги има в България. Благодаря за вниманието.
Продължение... 
 
 
Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка 
 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието