КРЪГЛАТА МАСА
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

12 март '90
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15
 

Национална кръгла маса

Второ пленарно заседание

НДК, зала № 6

12 март 1990 г., начало 15:15 часа

      (продължение)

      ПЕТЪР БЕРОН:

    Аз присъствах на митинга в Бобов дол, тъй като бях поканен от миньорите, както съм канен и на много други митинги в разните краища на страната. Бобов дол е селище като всяко друго, с много активни наши привърженици. Почти всички миньори, може да се каже, можах в това да се убедя, са активни и ентусиазирани привърженици на Съюза на демократичните сили. И плюс това аз се счетох за задължен да отида там, тъй като положението беше изключително напрегнато. Аз бях поканен и като секретар на СДС, т.е. като служебно лице. Помогнах да се установи връзка с др. Луканов и да се получат известни гаранции, че ще се разгледа бързо въпросът за миньорите, което пък предизвика тяхното слизане в мините и спасяване на тези мини от неприятности. Смятам, че не мога да остана настрана, когато съм поканен да участвам в един такъв митинг, даже и да не бях никакъв деятел на СДС, а обикновен гражданин, а камо ли в качеството си на секретар на организацията. Благодаря ви. 
     
      ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:
    По същата тема реплика има да каже и Пламен Даракчиев. 
     
      ПЛАМЕН ДАРАКЧИЕВ:
    Аз бих искал да уверя проф. Кръстю Петков, че тревогата, която има той за евентуално политиканстване по месторабота, тя е и наше тревога, на "Подкрепа". Не бих искал да губя повече време на кръглата маса по този въпрос, но мисля, че в събота и неделя на конференцията на "Подкрепа" той ще се увери, че "Подкрепа" няма такива намерения. Мисля, че е възложено на приемем декларация, както вие, така и ние, по този въпрос. Но вероятно можем да се срещнем и да се уточним допълнително.
     
      ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:
    Давам думата и на г-жа Нора Ананиева за реплика по същия въпрос. 
     
      НОРА АНАНИЕВА:
    Аз не мога да се скривам в качеството, в което присъствам, тъй като съм член на правителството. Известен ми е конфликтът. Трябва да кажа, че ние заварихме разрешени някои от тези конфликти с палиативни средства, предизвикали остро социално недоволство. Да се върна само към случая със столичните шофьори. Това наложи правителството да предприеме мерки, да създаде база, да изработи принципи, върху които да разреша такива конфликти. Разбира се, най-добрите принципи са законодателните принципи. И затова известно ви е, че и с наше съдействие, и с прякото участие на синдикатите беше внесен и приет в Народното събрание Законът за трудовите конфликти, който вече установява определен ред. 
    Второ, работи се интензивно по един нов закон за общественото осигуряване. защото вероятно ви е известно, че България е една от страните, която има водещо място в Европа, нямам сравнителни данни за света, по относителния брой на пенсионерите. Известно ви е вероятно също, че немалка част от лицата и от трудещите се, които искат да се пенсионират рано, всъщност желаят да получат и пенсия, за да почнат да работят наново, т.е. да получават и пенсия, и заплата. По този въпрос ние също трябваше да вземем становище в Народното събрание. То е известно.

    И на трето място, именно за да не решаваме въпросите в зависимост от натиска, от взрива, от влиянието на странични и други сили и да го решаваме по един несправедлив начин по отношение на всички слоеве на населението, ние възложихме и в правителството бяха внесени работи, дейности, които оса първостепенни в първа категория. Това е миньорският труд, сферата на въгледобива, на металургията, на тежката химия. Тоест когато започнем от този таван, от там вече можем да преговаряме и да разговаряме с останалите групи от населението.
    Така, че би следвало да оцените, подписвайки споразумението за мирен преход, тези принципни решения на правителството и тези стъпки, които ни дават възможност на една справедлива база да решаваме конфликтите.

      ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:

    Благодаря на зам.-министър председателя за дадените разяснения. Давам думата на Александър Каракачанов от Зелената партия.  

Зелената партия сравнително рядко се изказва, понеже нашето желание е да бъдем конструктивни и да даваме конкретни предложения или конкретни анализи. Това вече го изразихме с няколко наши изказвания, бяхме предложили икономически мерки, до които не можахме да стигнем, понеже прекъсна кръглата маса. Сега ние отново я започваме, но за съжаление според мен я започваме с един голям компромис, компромис, който искам отсега да подчертая, че ние го направихме, подчертавам, че ние само, понеже има и други организации, които не пожелаха да кажат това нещо. Ние го направихме, понеже желаем да подчертаем нашето искрено желание и стремеж към демократизиране на страната и да тръгнем от мъртвата точка, на която сме застанали в момента.
В какво се състои компромисът? Аз държа да се каже, защото, слушайки г-н Лилов, който звучеше както и вчера по "Всяка неделя", много оптимистично и ведро, 40 години ние звучахме оптимистично и ведро, но много рядко звучахме обективно. А мисля, че сега от това се нуждаем.
Какво имам предвид? Това, което подписахме току-що, искам да подчертая, че ние го подписахме с особено мнение единствено от желание, както казах, да не спъваме процеса, който макар и бавно, но все пак върви. Та ние по подписахме с особено мнение по следни причини. Аз няма да се спирам на всички подробности, но ще подчертая само два факта. Преди да ги кажа, искам да кажа следното. За какво подписахме това нещо? Смисълът на това споразумение е в следното, според мен, не че ние с неговото подписване ще създадем някаква нова политическа система. Мисля, че на всеки е ясно, че това не е възможно. С това подписване на този документ ние създаваме някакви обективни или се стремим да създадем такива условия на избори, обективни условия за демократични избори. те се състоят от съвсем конкретни неща. Но за съжаление именно тези конкретни неща не бяха приети от Комунистическата партия. Фактически ние бяхме принудени да направим компромис, за да можем да продължим. това е моето лично мнение. Аз ще прочета само две неща, макар че вътре в самото споразумение има много неща, които трябва тепърва да се изглаждат. Едното от тях е следното: "Да не се допуска пряко или непряко финансиране от чужди държави, партии, организации и граждани на политическа дейност в страната в нарушение на установения законен ред". Аз съм съгласен, че не трябва да се финансира една партия отвън, но бих искал да попитам веднага: валутата, която ще бъде изхарчена за предизборната кампания на Комунистическата партия, а тя ще бъде изхарчена и ще бъде много голяма, на какво основание ще бъде вложена в една предизборна кампания? Аз мога да кажа по какви линии тя ще бъде изхарчена, включително и закупуването на хартия за поддържане на ксероксите и на много други неща. Аз предлагам въобще Комунистическата партия ад се откаже от своите валутни финанси. Това е минимумът. Не това е основното, на което аз исках да се спра. По-важното е нещо друго. Ще прочета следният текст, който държа да се чуе и от гражданството, за да се има предвид точно къде е компромисът според мен, който бе направен. "Партиите, политическите организации и движения не могат да изграждат организационни структури по месторабота. Партиите, политическите организации и движения могат да създават свои политически клубове и сдружения по професии и интереси на териториален принцип и по местоживеене." Тоест дадена организация в дадено предприятие естествено няма вече там да се базира, но същата организация, същата структура, същите хора просто ще заседават отвън. Тоест основният бич на тоталитарната система, който правеше връзката между икономиката и политиката и държеше в подчинение всички служещи и работници, си остава. Аз съм съгласен, че така или иначе той ще бъде провален след едни избори: Но до изборите фактически той ще си остане, особено в провинцията, където, аз няма да скрия, не се страхувам от това название, местните феодали са все още много силни. Тоест няма да има достатъчно обективни условия за избори.
В крайна сметка кой печели от всичко това? Това е големият въпрос. Директно няма да казвам, че печели БКП, а моето мнение е, че печели средният слой от апарата, който в момента преди всичко натежава в Българската комунистическа партия. Това е едното. Другото, може някой да си помисли, че печели СДС. Аз не бих казал, макар че той не губи особено, понеже принципите, към които се стремим, рано или късно ще възтържествуват у нас. Въпросът е на каква цена. А цената е, мисля, че ще се усети, е преди всичко на българския избирател, който няма да може да гласува свободно - това е почти сигурно, - или във всеки случай ще бъде ограничен, което ще помогне на системата да се репродуцира и ще доведе до съответните последствия. Какви са те? Аз само ще дам един пример. Това е в Съветският съюз. Пет години не могат да бъдат прокарани там сериозни икономически реформи по простата причина, че не беше разтурена фактически еднопартийната власт.
И второ, не бяха проведени демократични избори, което не можа да доведе до сериозни икономически реформи. Това е единственото, което в крайна сметка мен ме тревожи.
Затова аз пак подчертавам: ние считам, че това е един компромис, но аз искам той да се знае от всички. И ние го правим не за друго, а за да подчертаем своето желание наистина да тръгнем от мъртвата точка напред. Но това трябва да стане само ако има някакво желание от страна на Българската комунистическа партия. Благодаря ви за вниманието.  
Благодаря на Александър Каракачанов. По дадените заявки има думата председателят на временната управа на БЗНС г-н Виктор Вълков.   Аз съм председател на БЗНС не на временната управа, независимо че всички общо взето сме временни в настоящия момент. ще се опитам да разсея настроенията, които към края на изказванията се събраха, защото ние току-що подписахме, според мен, три важни документа, след което се изрази съмнение в стойността на подписите ни и се чу едно особено мнение за един твърде важен компромис, който Зелената партия е направила. Аз бих искал да кажа, че ние със задоволство се включваме в констатацията, че този пакет от документи, който все пак най-после беше подписан, представлява една полезна крачка, една крачка, която преди всичко според мен доказва на нашия народ, че от тази кръгла маса нещо все пак може да излезе, освен телевизионни и радиоефекти.
Струва ми се, че всички би следвало, без да ангажирам никого от останалите, да изкажем една благодарност на тези хора, чиито подписи отсъстват на трите документа, но които показаха достатъчно толерантност и, бих казал, професионално майсторство, за да се стигне до тези документи. Говоря за контактната група, която взе активно участие в тяхното изработване. Струва ви се, че с приемането на тези документи, с тяхното подписване ние доказваме и това, че статутът на кръглата маса има възможности и таван за извисяване. Даже може да се види една обратна връзка, в този смисъл, че постигайки споразумение по едни безспорно важни проблеми, ние на практика доказваме, че кръглата маса и в бъдеще ще може, извисявайки ролята си, да се справи с още може би по-важни и от значение за бъдещето на нашия народ проблеми.
Също така изказвам удовлетворение, че стигаме очевидно до периода, когато ще се опитаме в близко бъдеще, на следващите заседания на кръглата маса, да надникнем в икономическите проблеми, тъй като споделяме убеждението, че и най-блестящите и прецизни политически решения надали биха били в директна и бърза помощ по отношение на тежкото икономическо положение на нашия народ.
Благодаря.  
Благодаря за словото. Предоставям думата на Любомир Собаджиев от Гражданска инициатива.
Продължение... 
 
Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка
 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието