КРЪГЛАТА МАСА
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

12 март '90
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15
 

Национална кръгла маса

Второ пленарно заседание

НДК, зала № 6

12 март 1990 г., начало 15:15 часа

      (продължение)

      ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:

    Благодаря на господин Александър Лилов за хубавите думи, казани на кръглата маса. Давам думата на Петко Симеонов, който също така да каже няколко думи по повдигнатите въпроси. 
     
      ПЕТКО СИМЕОНОВ:
    Бяха подписани много важни споразумения, които са победа на демократичните сили в страната, независимо от коя страна на масата седят. Аз смятам, че има демократи навсякъде, във всички организации у нас. 
    Не се съмнявам, че този процес, на който днес отбелязваме един важен етап, ще продължи и нататък и ние ще стигнем до едни наистина свободни избори. Българският гражданин трябва да бъде уверен, че изборите ще бъдат свободни, че неговият глас ще бъде таен и той ще може да гласува така, както мисли, без да се страхува нито от партиен секретар, нито от районен инспектор, нито от домоуправител, нито от някой друг. 
    Но за да стане всичко така, както би трябвало да бъде, би било добре да държим на думата си. И то да държим на думата си, когато я изричаме и когато подписваме документи. Пред мен са два протокола, подписани от Министерския съвет на България. Единият протокол е подписан на 29 февруари 1990 година, в 10.30 часа (упоменато е) от централния стачен комитет на миньорите към Независимия профсъюз на миньорите "Подкрепа", от една страна, и Министерския съвет на България, от друга страна. Министерският съвет е представен от зам.-председателя Минчо Йовчев. Накрая се стига до споразумение, което е подписано от двете страни - от зам.-председателя на Министерския съвет и профсъюза "Подкрепа". На 19 февруари отново е имало такава среща между "Подкрепа" и представители на Министерския съвет, които препотвърждават споразумителния протокол от 29 януари. Министерският съвет два пъти, който изцяло е представен от членове на Комунистическата партия, т.е. от другата страна на кръглата маса, поема задължение към миньорите в България, като вторият протокол е подписан включително от сегашния министър. Тези споразумения не се изпълняват. Те довеждат до възникването на една миньорска стачка в десетки рудници в страната, като се създаде опасност във въгледобивни рудници от експлозии. Стачката беше остро критикувана от средствата за масова информация. Стачката създаде напрежение в страната. Но кой беше виновен да се стигне до това напрежение? Миньорите, които искаха Министерският съвет да удържи на думата си в указаните срокове, или Министерският съвет, който не удържа на думата си? 

    Известно е кой създава страха в България. Аз съм съгласен с г-н Лилов, че не трябва да има страх. Но обикновеният българин знае тези десетилетия кой му създаваше страха. Обикновеният българин знае и днес кой създава страха по улиците и площадите и защо се създава. Обикновеният българин знае много добре кой създава и слуховете.
    В този смисъл аз смятам, че ще изразя мнението на моите колеги от тази страна на масата да кажа, първо, за конкретния случай. Докато Министерският съвет не удържи на думата си, това е подписан документ, ние нямаме никаква гаранция, че утре, така както днес подписахме това споразумение, то по същия начин няма да бъде пренебрегнато. И ние, ако излезем на митинги на улицата, ние ли създаваме напрежението или страната, която не спазва споразумението? Значи докато Министерският съвет не изпълни поетите задължения пред миньорите, които ние помолихме, призовахме да отидат и да работят, и те се върнаха в мините, ако тези задължения на Министерския съвет не бъдат изпълнени, ние смятаме, че продължаването на каквито и да било разговори по-нататък по икономическите въпроси би било безпредметно. За какво да разговаряме с една страна, която не изпълнява подписите си? Защо трябва да се създава напрежение в страната? Аз наистина не мога да разбера това нещо. Ние искаме да живеем спокойно общество. Ние искаме децата ни да учат и да играят на спокойствие. Ние искаме по нашите улици и площади да има спокойствие. Ние сме наистина за мирен преход от тази нечовешка тоталитарна система към едно демократично общество. Но когато този преход умишлено се спира, умишлено се задържа, той как трябва да бъде подтикнат? Кажете ми Вие, г-н Лилов, по какъв начин трябва да бъде подтикнат демократичният процес? Кой трябва да ви принуди или да ви накара да вървите с по-бързи крачки по пътя на демокрацията? Кой? Този етап, който днес завършваме с подписването на това политическо споразумение, трябваше да завърши на 16 февруари. Днес е 12 март. 24 дни бяха загубени, 24 дни, в които ние бяхме принудени да свикваме митинги, да правим шествия, да имаме бдения. Сума време загубихме, и то за какво загубихме време? Загубихме време за разглеждането на икономическите проблеми, на онези проблеми, които вълнуват всеки българин в момент, защото магазините са празни, защото индустрията ни работи на празен ход. Загубихме ценно време за българската икономика. И ако утре ние бъдем принудени отново да свикаме митинг, какво, ние сме ястребите, а срещу нас стоят гълъбите.

Ние искаме да си гледаме работата. Всеки от нас иска да си гледа работата, да живее в спокойно общество, в едно общество, в което има законност, в което има ред, в което всяка страна, всяка организация държи на своята дума. СДС досега е удължал на всяка своя дума. И тогава, когато всички останали организации, които са около вас, с изключение на Отечествения фронт, се отметнаха от вас във връзка с едно ваше решение, ние продължихме да държим на позицията, която отстоявахме и преди 10 години. Имаме маса неизпълнени от ваша страна ангажименти.
Завършвам с това. Предишните наематели на нашата сграда, която ни дадоха, още не са я напуснали. Г-н Лилов, това беше предварително условие, за да започне кръглата маса. Вие много добре знаете: предварителното условие още не е изпълнено при ваше изрично твърдение, че всичко ще бъде решено просто в близките дни. Тези дни станаха едно тримесечие. Продължава монологът върху хартията. Тук можем да разкажем доста любопитни неща пак във връзка с поети от вас ангажименти. И ако бъдем предизвикани, ще разкажем тези неща.
Ние не искаме никого да оскърбяваме, никого да обиждаме. Ние искаме просто да водим един толерантен диалог. Мирният преход означава да си държим на думата. И аз ви предлагам да си държим на думата, за да стигнем наистина по мирен начин до демокрацията в България.
Благодаря ви за вниманието.  
Благодаря на Петко Симеонов. Бих помолил за по-кратки изказвания. Г-н Лилов иска думата.   Аз ще направя само една реплика, уважаеми другарки и другари.
Аз благодаря на г-н Петко Симеонов за тази информация, която направи за неизпълнението на постигнатото споразумение. Моля го да ни я предостави, за да можем да изясним случая, тъй като нито аз, нито моите колеги от делегацията сме членове на правителството и не бихме могли да отговаряме за тези действия. Но доколкото по независещи от нас причини нашето правителство и не бихме могли да отговаряме за тези действия. Н доколкото по независещи от нас причини нашето правителство днес е еднопартийно, ние ще се помъчим да въздействаме дотолкова, доколкото позволяват нашите сили.
Но аз бих помолил тук да ознаменуваме този втори етап на нашата кръгла маса и с едно усилие не само за издигане на нейната роля и на нейния статут, но и нейната политическа култура. Аз не мисля, че ние бихме могли да вървим към демокрация с демократични отношения, със самооценки или оценки на другия партньор, които не са наша компетенция. Едно демократично общество е способно да прецени позицията на всяка политическа сила. Защо губите толкова много сили, за да дефинирате ястребите и гълъбите. Това е компетенция на обществото, не на кръглата маса. Не се безпокойте за това, то ще установи конкретно и точно позициите, и носителите на едната или на другата тенденция в нашето общество.
Затова ви призовавам да водим нашия диалог на един съвременен език, език на толерантност, език на лоялност, език на стремеж да постигнем споразумение по острите проблеми, а не непременно да осъдим другата страна на масата.
Що се отнася до това кой плаши хората и от кого се страхуват хората, това е един сериозен въпрос. Но аз смятам, че ние трябва да престанем да говорим от името на хората. Народът в България вече би трябвало да вземе думата и да лиши неговите самопълномощници от правото да говорят от негово име. Този народ е свободен и той може не само да посочи виновниците за своя страх, но и да поиска сметка от тях за това. Благодаря ви.  
Благодаря Ви. Има думата проф. Кръстю Петков.   Над-напред бих искал да изразя задоволството на Независимите синдикати в България, че най-после на кръглата маса се заговори за икономическото положение и от двете страни на кръглата маса, от двете политически сили и че се фиксира нерадостната картина, засягаща жизненото равнище на българския народ, включително и с емоционални нотки. Крайно време беше. Освен това бихме изразили нашето задоволство, че най-после на кръглата маса се поставят и въпроси, произтичащи от трудови конфликти, въпреки че в случая се взема за пример един по-частен конфликт.
Бих искал да припомня, че нашите участници, от наша страна, още през януари предложихме н кръглата ма са да се излезе с апел за мораториум на стачките, докато траят дискусиите около кръглата маса. Не получихме подкрепа и не се стигна до подписването на една такава съвместна декларация. Сега, а може и в бъдеще, когато се обсъждат социално-икономическите проблеми, ние бихме желали да се разисква не само по такива въпроси, за които спомена преди малко др. Петко Симеонов, но и за състоянието на цели отрасли, в които няма да се стигне само до самозапалване на въглища, а буквално до взривяване на обстановката, включително и с политически последствия. Имам предвид така нареченото специално производство, което чака конверсия от 3-4 месеца насам и където стотици-хиляди хора не знаят каква ще бъде тяхната съдба. Имам предвид състоянието на тежката химия, долината край Девня и редица други обекти, за които не бих искал да отнемам сега вашето внимание. Но ние бихме подкрепили едно такова разискване.
Във връзка с това и по повод на току-що подписаните документи възниква следният въпрос, който бих искал да поставя на вашето внимание. След като всички се съгласихме, че по месторабота няма да се развива политическа дейност, как стои въпросът с "Подкрепа", нейната дейност и дейността на ръководството на "Подкрепа"? Въпреки, че това засяга и някои други организации. Ако трябва строго да тълкуваме занапред, т.е. от днес, и ако трябва да отговорим на апела да тълкуваме прецизно подписаните документи, този въпрос за нас поне стои открит. Аз моля да бъда разбран правилно. "Подкрепа" както и други организации имат правото да развиват и синдикална, и политическа дейност, н едно е те да се развиват в нелегални условия, когато трябва да се сваля тоталитарен режим, еднолична диктатура, друго е, когато всички сме съгласни, че ще се осъществява и се осъществява мирен преход към реална демокрация.
Този въпрос възниква във връзка с няколко прояви, които бих искал да спомена пред кръглата маса. Изключително активната политическа дейност на ръководителите на "Подкрепа" и особено на нейния лидер. По наше впечатление, той е един от най-активните в рамките на опозицията. Активната политическа дейност на "Подкрепа" по месторабота, в редица предприятия и институции и създаването на структури, които са изградени на териториален принцип и твърде много прилягат за изграждането на партия, на политическа организация, но не и на синдикална организация, въпреки, че това, както се казва, си е работа на "Подкрепа" и ние нямаме намерение да се намесваме в нейните вътрешни проблеми.
Следователно въпросът, който задаваме, е: ще се прилагат ли двойни стандартна оттук нататък или споразумението, което текущо подписахме, ще бъде прилагано строго и прецизно по отношение на всички? Ние специално заявяваме, че няма да организираме никаква политическа дейност в собствения смисъл на тази дума, защото по отношение на социалната и икономическата политика естествено ние ще се произнасяме в предприятията, по месторабота и по местоживеене. И ще държим, ще се борим с всички сили, тъй като и ние имаме да преодоляваме опозиция вътре в нашата организация, казвам го откровено, ще се борим с всички сили срещу всеки опит да се политиканства в рамките на една синдикална организация.
Аз се извинявам за малко тон и бих искал да вярвам, че той няма да противоречи и няма да пречи на определи конструктивни контакти, които се създадоха между нас и "Подкрепа" в последно време, които доведоха и до първото съвместно заявление по съвсем конкретни и чисто синдикални въпроси.
Бих искал да задам и един въпрос на уважаемия доктор Петър Берон. Аз разбирам неговото съпричастие към миньорската стачка, в качеството на синдикален или на политически деец той се ангажира със стачката на миньорите в Бобов дол? И изобщо оттук нататък политическите дейци ще се занимават ли със синдикална дейност? Това е обратният въпрос, който бих искал да поставя.
Благодаря за вниманието.  
Давам думата на Петър Берон накратко да отговори на въпроса.
Продължение... 
 
Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка 
 

 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието