КРЪГЛАТА МАСА
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

12 март '90
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15
 

Национална кръгла маса

Второ пленарно заседание

НДК, зала № 6

12 март 1990 г., начало 15:15 часа

      (продължение)

      МЕТОДИ НЕДЯЛКОВ:

    Благодаря, господин председател. 
    Дами и господа, от името на Независимото дружество за защита правата на човека в България заявявам, че подписването на споразумението по политическата система, заедно със своите несъвършенства, е победа за демокрацията и нейните сили в цялата страна. Нашето дружество заявява твърдата си решимост и занапред да се 
    бори с всички мирни средства за привеждане на несъвършеното ни от гледна точка на световния хуманитарен процес законодателство в съответствие с Международния пакт за гражданските, политическите и културни права. 
    Независимото дружество за защита правата на човека продължава да получава многобройни жалби, молби и викове за помощ, на които в условията на съществуващото законодателство ние сме принудени да реагираме в неговите рамки. Следва да имаме предвид, че всички срокове, поети по силата на Виенския документ, отдавна отминаха. Все още в затворите остават хора, които излежават присъди по така наречения възродителен процес. Независимото дружество за защита правата на човека е за провеждане на свободни и демократични избори, но сме обезпокоени от някои прояви на политическа нетолерантност, като случилото се на митинга в Кърджали и организирания митинг на дружество "Илинден". Сега следва парламентът да утвърди такъв избирателен закон, който да даде възможност на българския народ да избере истинско и отговарящо на неговите интереси Велико Народно събрание. Благодаря за вниманието. 
     
      ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:
    Благодаря за краткото изказване. 
    Господин Желев една реплика само, ако обичате. Тъй като г-н Недялков третира случая в град Кърджали, аз искам просто да се направи едно доуточнение. Пламен Даракчиев в момента е тук и аз държа да бъде много точно и ясно казано дали организаторите на митинга имаха вина за самия случай или просто това беше случай, който е станал без никакви инсинуации. Да се разбере точно и ясно, тъй като се цитира случая в Кърджали като пример за нещо, което не е реално.
     
      ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:
    Добре, мисля, че това най-добре би могъл да изясни самият 
    Пламен Даракчиев, ако счита за необходимо.

      ПЛАМЕН ДАРАКЧИЕВ:

    Това беше един нормален митинг, нямаше скандирания срещу СДС и срещу каквото и да е. Непосредствено след приключването на митинга започна всичко това. Не мисля, че организаторите носят вина. Но за тези хора, зад тези няколкостотин човека, чиито Физиономии просто няма да забравя, аз мисля, че някой трябва да носи морална отговорност за това настроение в този град. Конкретно за митинга пак казвам, беше. приключил, когато започна другата история.
    Но що се отнася до нетърпимостта към СДС, между другото на предишния митинг се е заявило, че човек от СДС няма да стъпи в Кърджали. Това е издигнато като лозунг. Ето че лозунгът вече е осъществен. Няма гаранции и за никой от нас, който отида в Кърджали.

      ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:

    Има думата и проф. Ибрахим Татарлъ.

      ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ:

    Драги съотечественици, Комитетът за национално съгласие приема и положително оценява подписаните важни документи, въпреки някои пропуски. Ние считаме това за нова крачка по пътя на демократизацията. Основателно вниманието е съсредоточено върху ключовите проблеми на политическата система в страната. Накратко бих искал да взема отношение, по така наречения национален въпрос, така наречения, казвам, тъй като това е много сложен въпрос, има вътрешни, външни, научни, практически и т.н. аспекти. Най-грубо казано, се очертават различни групи от проблеми. Това е първият проблем за Формирането и развитието на българската народност и нация от Феодализма до наши дни. Вторият кръг - това са въпросите за взаимоотношенията с етническите групи в страната. Третият кръг -- това са по въпросите по религиозен признак и т.н. Аз бих искал да взема отношение съвсем накратко по втория кръг въпроси. Според мен засега не е възможно да се занимаем обстоятелствено с тези въпроси, но те заемат естествено място в програмите на почти всички политически партии и движения.

И за мен това е нормално. тези въпроси не бива да бъдат монопол на една или друга политическа сила в страната. Те биха могли да се решат с усилията на всички политически партии и движения. Бяха направени предложения да се излезе с декларации. Аз съм категорично против това. Разбира се, всяка делегация има право да излезе с предложение, но аз се присъединявам към това мнение тези предложения да се размножат и да останат за разглеждане друг път, тъй като ние не сме подготвени, нито пък в една кратка декларация биха могли да се засегнат такъв широк кръг от въпроси. Така че ние се присъединяваме към: това тези декларации да се депозират, да се обсъдят и по-нататък да бъдат разгледани.
Ние предлагаме по-нататък кръглата маса да определи специално заседание за изработването, за разглеждането на документи, за изработването на една стратегия по националния въпрос, като се отиде към спецификите.
Бихме предложили към кръглата маса да се създадат механизми за подготовка на разглеждането на тези въпроси. Такава роля би могла да изиграе една,комисия, която предварително да обсъди представените документи и да се излезе може би вече с един готов документ, който да се обсъди евентуално, да се подпише
и да се приеме. Разбира се, би могло да се отиде и към раздаване на държавни механизми. Засега е създадена една комисия, не съм запознат с нейната дейност, но трябва да кажа, че все още стои въпросът за демонтирането на онези звена на авторитарната система, които вземаха пряко отношение към така наречения възродителен процес. Все още експерти, специалисти, които са давали съвети за погрешното решаване на тези проблеми, продължават да заемат своите постове и длъжности. И те влияят при подготовката на предложение за решаването на тези въпроси. Колко е важен въпросът, показва обстоятелството, че в редица страни даже съществуват министерства по националния въпрос. Аз не предлагам министерство, но би могло да се отиде към някакъв съвет, някакъв механизъм, който постоянна да оглежда и да излиза с предложения за разумни научни решения по поставените въпроси.
Ние смятаме, че за основа на решаването на тези въпроси трябва да бъде законността и Хартата за правата на човека. Комисията за национално помирение ще продължава да работи в тази насока. В нашето движение участвуват представители от всички етнически групи в страната - българи, евреи, български турци, арменци, цигани и т.н. И ние смятаме, че това е правилно и трябва да полагаме общи усилия за съвместно разрешаване на тези въпроси, които са много сложни. Ще завърша с това, като отбележа, че са изминали 200 години от приемането на Декларацията за правата на човека и гражданина от 1779 година, по-късно в 1793 година,
изминали са 40 години от приемането на Хартата за правата на човека, а у нас все още продължава да се нарушават основните права на човека, особено на, етническите групи. Това се отнася за социално-икономическите права, за политическите права и личните права на човека. Ние.смятаме, че именно базирайки се на тези документи, биха могли да;се,решат всички етнически въпроси в нашата страна. Не бива да се подхожда тесногръдо към тези въпроси.
Благодаря.
 

Благодаря на проф. Татарлъ. Последният оратор, на който давам думата, е доктор Дертлиев, представител на Българската социалдемократическа партия.
 
Професор Татарлъ смятам, че въпросът, който повдигнахте, не е въпрос на инцидентно разглеждане. Той е толкова голям, че заслужава цялостно, може би цяло заседание, за да бъде всестранно обхванат, не се касае за едно етническо малцинство, има един етнос, който е болшинство, който има своите проблеми. Националният въпрос трябва да бъде разгледан в цялост, във всичките му аспекти.
Една реплика към г-н Боков. Съгласни сме, че начинът, по който някои тук се изказват не е от най-удачните. Но тук актьор няма. Ще се съгласи ли той, че още по-малко е неприемливо на този форум менторският тон. Сега по основният въпрос. Кръглата маса беше поставена като една институция, която трябва да решава всичките важни държавни въпроси или най-малкото да даде начина за тяхното решаване. И тук ще се съглася с г-н Кулишев, че ние непрекъснато трябва да доказваме дали вярно служим на принципите, които сте приели в тези документи. Аз ще го продължа обаче. Не да доказваме само принципите, а да доказваме дали действително тези принципи се удовлетворяват по-надолу. Защото няма никакво значение с едно единично съгласие да приемаме принципи и документи, ако те не стигнат до долу, до последната единица на този наш народ, до последната колиба, бих казал, на тази страна. Това, което приемаме тук, трябва да бъде абсолютно удовлетворено. Какви са камъните по този път? Не са принципите. Делата са. И тук ще се спра на елин момент, който аз смятам най-важен - страха. Страхът не е само по отношение на хората от опозицията. Страхът е и на хората, които са от другата страна, защото този страх съществува под разни Форми - в ляво и в дясно - и при комунистите, и при противниците на комунистите, и при властта, и при противниците на властта. Кой от какво се страхува? Страхът на хората от тази страна, на нашите привърженици, че когато започнат тези драстични съкращения на местата те ще бъдат първите жертви. Документи за това има. Изборност на загубване на работното място и хляба. Няма да се спирам също на страха от Физически насилия. Той също е налице. И той не е преодолян. И аз апелирам
от обратната страна този страх наистина да бъде преодолян с обща помощ с обща взаимност. Има страх и у хората на властта бих казал. Страх, първо, за някаква Физическа разправа от наша страна. Декларирам с абсолютната сигурност, че никаква лична разправа няма да има. Това би било отрицание на нашата борба. Ние не заслужаваме да се борим за демокрация, ако утре ще създадем едно общество на насилие. Веднъж завинаги насилието трябва да престане да бъде елемент в нашия обществен живот. Затова страхът и към нас, и към тези, които са отсреща, трябва да престане да бъде елемент в нашия обществен живот. Страхът за хляб на хората отсреща при една победа на опозицията, аз съм дълбоко убеден, че това ще стане е, че те ще загубят по същия начин своите работни места. Няма да заслужаваме по същия начин своите работни места. Няма да заслужаваме правота да бъдем опозиция, ако ние в бъдеще ще управляваме с партийната книжка, наша, на социалдемократи, на зелени и т.н. Ние обещаваме на този народ, че ще управляваме само с най-доброто, годното на този народ, независимо от цветовата палитра, на която принадлежи. Ние можем да излезем от това, което ни застрашава само ползувайки всички таланти, всички способности на всеки един от този наш народ. Никой, който е годен да работи, аз не бих участвувал в никаква такава Формация, която би застрашила годния човек да бъде лишен от своята работа, затова, че няма моя партиен билет. Не партийният билет, не партийната принадлежност, България стои над всички нас. И в името на тази България от името на моите приятели тук аз обещавам, че в едно бъдещо правителство, в което ще участвува Съюзът на демократичните сили, единствената мярка ще бъде професионална гордост.
Благодаря за вниманието.
Продължение... 
 
Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка 
 

 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието