Стенографски протокол
 
 Кръглата маса
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

3 януари '90, първо заседание 
Част 1 2 3 4 5 

 

НАЦИОНАЛНА КРЪГЛА МАСА

СТЕНОГРАФСКИ ПРОТОКОЛ НА ПРЕДВАРИТЕЛНАТА КОНСУЛТАТИВНА СРЕЩА С РЪКОВОДСТВОТО НА СДС ПО ПРОВЕЖДАНЕТО НА "КРЪГЛА МАСА"

 зала "Запад" на Народното събрание. Начало 11:40 часа

 
  /продължение/
 

 ГЕОРГИ СПАСОВ:

Искам да се върна към процедурните въпроси, защото ние обсъждаме именно тях. Смятам, че трябва да се придържаме към това. 

Искам да възразя отново на другарката Светла Даскалова по въпроса защо ние не искаме да се разглеждат на тази кръгла маса социално-икономическите въпроси. Вие казахте: "Нашият народ чака от нас да напълним магазините". Аз мисля, че по този начин се поставя погрешно въпросът. Въобще досега е поставен точно така въпросът, че магазините могат да бъдат напълнени с решения. Мен ми се струва, че нещата трябва да бъдат поставени така: да се разкрепости българското село, за да може да се възроди и да напълни магазините. А за това не е е необходимо друго, освен ние да имаме правилно отношение към собствеността. Мен ми се струва, че въпросът за собствеността върху земята, за това кой в каква степен я владее може да осигури именно ефективното й използуване. 

По втория въпрос - плурализмът. Другарят Александър Лилов говори за плурализъм, като говореше за някои обществени организации. Предполагам, че имате предвид Отечествения фронт, профсъюзите и Комсомола. Ако имате предвид тях, тук не можем да говорим за плурализъм, защото сегашното правителство е отечественофронтовско. Другият момент е, че съставящите го организации са избрали социализма като избор. Българските професионални съюзи също направиха избора си за социализма, Комсомолът – също. 

Така че това според мен не е плурализъм, защото не се касае действително до плуралистични организации. 
И другият момент – за културата на диалога. Струва ми се, че тук нещата пак се поставят по един погрешен начин. За каква култура на диалога може да става дума, да си разменяме любезности или друго, когато всички средства за масова информация са във ваши ръце все още. Ние не разполагаме дори с един вестник. 
Ние излизаме с една декларация, която ми казаха да не трае повече от пет минути, защото става претоварено и т.н. И в седмицата един или два пъти максимум можем да излезем с нещо от този род. 

Не разполагаме с други средства. Аз разбирам под култура на диалога именно да поставим нещата така – ние действително да имаме възможност да излагаме не само декларации, а идеи, виждания и т.н. Така че ако трябва да говорим за култура на диалога, да минем на тази степен на култура на диалога. 

И друго – аз не чух досега някой да изрази мнение по нашето предложение, което струва ми се ние възприехме, но тук нашият председател забрави да каже, че това е едно предусловие, може да ви се стори твърдо, но едно предусловие за започване на "кръгла маса". Ние не можем да участваме в "кръгла маса" на някакви равностойни начала при положение, че не разполагаме дори с печатен орган. Това а, което исках да споделя. 
Благодаря. 

Само една реплика искам да направя, уважаеми другари.
Аз не поставям въпроса за културата на диалога като въпрос за личната култура на всеки от нас, които участвуваме в този диалог. Това е личен въпрос на всеки един от нас. Аз поставям въпроса за политическата култура в българския политически живот като непременно условие за демократизиране на нашето общество.
Благодаря ви.

ЕМИЛ КОШЛУКОВ:

Ще бъда съвсем кратък, много се каза. Виждам два големи проблема тук. Едното е декларативността, говори се нещо, а фактически не се променя нищо. И другото е опитът да се прокарат стари методи.

Ще мина конкретно по въпросите, за да не губим време.

Министър Даскалова направи няколко забележки във връзка с Народното събрание, като заяви, че тези закони са минали на първо четене и трябва да се обсъждат, да не му спираме работата. Един закон, който не позволява юридическата регистрация на партиите и сдруженията, както беше проектозаконът, е абсурден. Срам е за това Народно събрание, че го е приело на първо четене. В никакъв случай това не е основание да продължава работата си. Напротив, точно обратното. Академик Сендов заяви, че няма точката за деидеологизация. Има я навсякъде, във всички наши програми. Стигнахме дори до там, че дадохме предложение за премахване на всички текстове в Конституцията, имплициращи комунистическа идеология, възпитаване в комунистически дух на младежта. Внесли сме го в Народното събрание като обръщение.

Беше направен един неправилен подход да се прехвърлят икономическите въпроси като приоритетни, с превес. Току-що всички от нас говориха на тази тема, макар че не видях голямо разбиране.

Докато не се оправи политиката и докато няма реални гаранции, икономиката е абсурдно да се оправи. Не зная какви са аргументите за това виждане, но знам какво говорят хората по улиците. И за селото, и за кооптакситата, и за частните заведения, които си ги правят в собствените къщи, защото ако утре се направи поредният пленум и той излезе с поредното решение и поредния указ, няма да могат да вземат колата на човека, нито пък къщата, затова там правят, колкото се може, коопдемокрация. С друго не се заемат, те нямат сигурността, че ще стане някаква реформа. Ние не можем да оправим проблемите, ако нямаме сигурни юридически гаранции и изобщо нормално общество и нормална настройка на обществото.

А що се отнася до плурализма и легитимността, за която говори Лилов, беше казано, че досега ние не сме имали никога реални избори, демократични избори. Така че представителността на тези казионни, официални организации е също абсурдна. Да претендира Отечественият фронт или Комсомолът, че представляват някого, това най-малкото в този момент е неадекватно, докато ние можем да изявим такива претенции по простата причина, че когато превеждаха дружествата румънската акция, Комсомолът не се намеси. Когато връчихме чешката си петиция, официалната власт не смееше да вземе отношение по проблемите в Чехословакия и нашите колеги бяха наричани хулигани. Да напомня ли какво пишеше "Работническо дело" от 25 ноември или "Труд" от 22 декември? Няма никакъв смисъл. Но Комсомолът, който разполага практически с три вестника – "Орбита", "Студентска трибуна" и "Народна младеж", – който има общински комитети, окръжни комитети и лагери – школи, който разполага с клубове, със средства, /доколкото знам, държавните субсидии годишно са били 30 милиона, а миналата година 50 милиона/, а ние се събираме в двора на Университета под снега и делегатите от провинцията преписват документите на ръка, не може да има равнопредставеност и призив за съединение. Този призив, който отправи министър Даскалова, е добър, но той не може да се приложи сега. Абсурд. Докато едните са далеч по-добре и имат всички възможности и за употреба на голям механизъм и апарат, с който разполагат, и за популяризация на своите идеи, а ние сме поставени в положението на един беден роднина, мисля, че е безпредметно да се обсъжда този въпрос. И затова тези предпоставки, изказани тук от председателя на Съюза на демократичните сили и неговия говорител, са много важни. Те са много съществени. Това е условието и за нормален диалог, и за култура, ако щете дори за етикеция на по-нататъшните срещи.
Благодаря.
 

ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:

Благодаря. Предлагам да преминем към определянето на делегациите. Ние имаме четирима души, които могат да участвуват в тази процедура група: Петър Берон, Георги Аврамов, Чавдар Кюранов и Петко Симеонов.
 

АНДРЕЙ ЛУКАНОВ:

Аз бих предложил, ако се съгласят моите колеги, Иван Ангелов, Тодор Кюркчиев, Любен Кулишев и Светослав Шиваров.
 

ПЕТЪР БЕРОН:

Май ние имаме партийни членове от вас, като гледам.
 

АНДРЕЙ ЛУКАНОВ:

Ще помагате.
 

АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ:

Това не е никак лошо.
 

АНДРЕЙ ЛУКАНОВ:

Ние ще продължим следобед, така че не бих искал сега да се изказвам. И въобще днес аз бих искал да се въздържа от изказване по същество. Ще имаме такава възможност. Ние с моите колеги си отбелязахме редица становища, с които сме съгласни или не сме съгласни, ще вземем отношение по тях.

Само по два въпроса:

1. По другите обществени сили и организации. Аз си взех бележка от това, което каза Желю Желев в началото, ако правилно го разбрах, че вие не възразявате и против форми на обща дискусия с участие на всички. Вашето единствено възражение е по това как да се третират тези организации - като част от това, което вие наричате официална система, или като участници в диалога. Аз бих помолил по този въпрос да се помисли, защото в края на краищата всяка организация днес в България има право на самоопределение и те го упражняват, но еволюцията на нашия политически живот отива все пак в тази посока, в посока на плурализъм и полюсност. Така че, без да задълбочавам сега аргументацията, бих помолил да помислите още по този въпрос.
И второ, по начина за отразяване в средствата за масова информация. Ние си взехме бележка за вашите предложения. Предлагам да се върнем на тях допълнително. По принцип аз съм напълно съгласен, че без възможност за обществена изява на възгледи, на алтернативи, на мнения истински диалог не би се получил нито на "кръглите маси", нито извън тях, защото те далеч не изчерпват нашия национален обществено-политически живот.

Но дайте да помислим как да направим така, че да не играем за публика. Тук Желю Желев правилно постави въпроса, че това не са само разговори. И ние така гледаме на тях. Това са и преговори, насочени към постигане на политическо съгласие като база за по-нататъшни действия, било то законодателни или други. И щом са преговори, те имат своята според мен вътрешна логика. Аз бих помолил да помислите по този въпрос. Ако ние играем постоянно за публика, ако разглеждаме това като своего рода, извинете ме за думите, политически спектакъл, в който всеки от нас трябва да се представи максимално добре пред своята организация, пред обществеността, пред публиката, да спечели или да загуби точки в политическата борба, тогава ние ще деформираме характера на преговорите. Така че без да съм в състояние сега да предложа някакво конкретно решение, моля още малко да помислим и да се върнем към въпроса как да информираме обществеността, без да бъдем принудени всеки от нас и ежеминутно да мисли не за съществото на въпроса, който обсъждаме, за това как да разбере партньора си, как да потърси заедно с него компромиса, че умеят по-добре или по-зле да го правят. Но не е там целта на упражнението, което започваме, ако мога така да се изразя.
В заключение аз бих искал да благодаря за много откровения и конструктивен, достоен разговор и едно обещаващо начало.
Да се договорим да се видим отново в 17.00 часа.

Благодаря още веднъж.

      /14.10 часа/

       

      Край на първото заседание по предварителните консултации на ръководството на БКП с ръководството на СДС от 3 януари 1990 година с начален час 11:40, зала Запад на Народното събрание.

 
 

Продължение...

 
Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието