Стенографски протокол
 
 Кръглата маса
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

3 януари '90, първо заседание 
Част 1 2 3 4 5 

     

    НАЦИОНАЛНА КРЪГЛА МАСА

    СТЕНОГРАФСКИ ПРОТОКОЛ НА ПРЕДВАРИТЕЛНАТА КОНСУЛТАТИВНА СРЕЩА С РЪКОВОДСТВОТО НА СДС ПО ПРОВЕЖДАНЕТО НА "КРЪГЛА МАСА"

     зала "Запад" на Народното събрание. Начало 11:40 часа

     

     /продължение/ 
     

    По въпроса дали да се обсъждат социално-икономическите въпроси. Изцяло споделям това, което каза др. Даскалова и току-що др. Лилов. Другарят Желев знае и той е писал, че без политическа демокрация не е възможна икономическа демокрация, но валидно е и обратното. Каквото и да правим м политическата сфера, макар че то там по-рано ще дойде, то няма да бъде трайно, ако ние не направим стъпки към радикално демократизиране, в т.ч. и плурализъм, освен другото, което др. Лилов каза, че хората чакат и искат решение. Важното е, че тези решения трябва да бъдат взети, за да излезем с общи усилия от тази криза. Аз зная, че има колеги - икономисти и други хора, които работят за вас. Следователно вярвам, че вие можете да подготвите своя платформа в две направления: по стопанската политика - социална, научно-техническа, структурна, технологична  и т.н., и по създаването на икономически климат, за да бъдат постигнати тези цели, т.е. по икономическата реформа. Тъкмо това ще бъде хубавото, че ще се излезе от сегашния тесен кръг, когато по същество няколко души пишеха, а един човек имаше ветото над решенията. А сега ще участвуват стотици хора. Един от многото примери, които бих могъл да дам, е Законът за земята. Поне за мен, аз никого не ангажирам, въпросът е общо взето ясен – за собствеността на земята.И съм изразявал това. Ако ние изпуснем сега, тези месеци, януари и февруари, да не се приеме такъв закон и нашите селяни да знаят какво ще бъде, какви ще бъдат правилата на играта, ние губим една година в селското стопанство. А селското стопанство е отрасълът, който най-бързо и най-мащабни резултати може да ни даде, за да може малко от малко да запълним рафтовете на нашите магазини. Аз много, много ви моля, апелирам към вас да разглеждаме в по-широк план социално-икономическите проблеми, защото те са много тясно свързани с другите, в т.ч. и с някои закони, особено със Закона за земята, по който камбаните бият, та се тресат. Толкова е затлачено положението в селското стопанство, че с един такъв закон ние можем да дадем един първи тласък не само за подобряване положението на нашия пазар със снабдяването, но като имаме голямо производство на нашия пазар със снабдяването, но като имаме голямо производство, това ще ни помогне и за решаване на валутните проблеми, и т.н. Много ви моля за конструктивен подход. 
    Благодаря. 
       

    Може ли да се посъветвам проф. Желев по следното: как да продължим оттук нататък. Един вариант би бил - разбира се, ако някой от присъствуващите желае да се изкаже, да го чуем - да помолим една малка група от двама или трима души да поработи върху това, по което говорим. Аз смятам, че ние се доближихме практически до общо становище по тематиката и процедурите. Първият вариант е да направим втора среща. Вторият вариант, ако бихте желали, е да продължим общата дискусия сега или след няколко часа. Просто искам да попитам за Вашето мнение.

    Някои от нашите хора искат да се изкажат, ако не възразявате. Ние междувременно ще се споразумеем за това.
     

С удоволствие чух признанието за участието на обединената опозиция в решаването на този кошмарен въпрос – етническия.
С удоволствие приех и поканата за един културен политически диалог.

 

Заедно с това искам да подчертая, че Съюзът на демократичните сили успя да обедини голяма част от нашата общественост при най-оскъдни възможности да влияе върху нея. Само на митинги главно, където се работи повече с лозунги и емоции, все пак ние успяхме да постигнем това, което би трябвало да се постигне при един много по-добре организиран, много по-структуриран обществен живот. Защото заедно с добрите пожелания прави впечатление онази бавност, с която не се позволява да получим добре организиран обществен живот. Митингът е едно чудесно средство, но той нито е единствен, нито е главен. Политическата партия, политическите организации със своите клубове, със своя организиран живот, със своя печат, със своята свободна изява в медиите и извън тях са онези институции, които създават политическата култура. Ние ги нямаме. Не напразно молим за тях. Два месеца вече ние чакаме отговор от др. Младенов да ни разреши да имаме клубове, да имаме вестник. Отговор нямаме. Опитахме се да направим контакти с др. Младенов, с др. Луканов. Но те досега също не са дали резултат.

Затова едно от първите неща за доверие, ако щете, между нас е създаването на една добра възможност за диалог. Винаги се подчертава нуждата от противопоставяне или съпоставяне на идеи. Нека не се самооблащаваме, не сме тук ние единствените, или само ние, които ще дават идеи за обществения живот. Свободният печат, ако щете, контраверзията, е едно от прекрасните средства за създаване на нови идеи. И затова аз смятам, че това, което трябва да постигнем сега, преди да разговаряме по всички останали въпроси, е да се даде възможност за свободен печат, за клубове, за нормална организация. Особено важно е това за провинцията, където полъхът на демокрацията е твърде слабо почувствуван.

И оттук идва моята молба: в най-близки дни да получим отговор на тези въпроси.

Има други въпроси, просто ще ги доразвия, за да видите колко някои положения понастоящем до какъв абсурд могат да стигнат. Ние говорим за деполитизация на армията и на МВР. Но заедно с това говорим, че ще има плурализъм. Плурализъм предполага равенство на всички да участвуват по един и същ начин в разните институции. Я си представете, че ние сега образуваме в МВР и в армията социалдемократически групи, Земеделския съюз ще образува групи, групи ще образуват и радикалите. Армията е страж на българската нация, тя не е партийна институция – нито наша, нито наша, нито на който и да е. МВР е орган на вътрешната сигурност. И винаги този орган ще бъде орган, който ще ни пази от вътрешни злочивци. Но той не може да бъде партиен. Затова най-настоятелно моля, настоявам, тези въпроси да бъдат решени с приоритет, за да се получи един огромен тласък на доверието на българския народ към тази маса и към тома наше действие.
Благодаря.
 

Желая на ремарката на госпожа Даскалова да отговоря, че под деполитизация на юридическите институции ние съвсем не разбираме отказването от партийно членство на хората, заети в тези институции, а по-скоро разпускане на партийните организации, които са средство за провеждане на политиката по места. В този аспект искам и господин Дертлиев да допълни, че ние не възразяваме срещу членството на някой офицер в някоя партия, но ние подчертано възразяваме срещу партийните организации в тези две институции.

Желая да споделя нещо просто от психологична гледна точка по отношението на господин Сендов, че може би, тъй като другите въпроси явно ще бъдат сериозно дискутирани, и там ще се стигне до големи спорове, може да направим един реверанс към тези, които очакват резултати, и да се придвижи до 15 въпросът с чл. 1 от Конституцията, въпреки че желая да отбележа, че той би трябвало да доведе след себе си, а това е невъзможно явно в такова кратко време, промяната още на много членове. Това нещо ще стане в новата Конституция. Не може би като един жест от психологическа гледна точка това може да бъде направено.

 
 

Продължение...

 
Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка 

 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието