Кръглата маса
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

 

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

3 януари '90, първо заседание 
Част 1 2 3 4 5 

 

КОНСУЛТАЦИЯ С РЪКОВОДСТВАТА НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ, ТВОРЧЕСКИТЕ И ДРУГИ СЪЮЗИ ПО ВЪПРОСИТЕ НА КРЪГЛАТА МАСА 

Зала "Запад" на Народното събрание, начало 9:30 часа

    /продължение/

     

    ЖИВКО ЖИВКОВ:

     

    На своя последен пленум Отечественият фронт взе определено отношения към идеята за разговори, диалог и "кръгли маси", чрез които да се достигне до общонационално съгласие. Затова приветствуваме реализацията на тази идея и ще я подкрепяме. 
     

    Още в началото искаме да декларираме, че не одобряваме опита на някои да делят българския народ, да признават своята среда или по избор някои други партии и движения, като отхвърлят множество организации, които имат масов характер, или някои други макар и да са изразители на отделни групи, особено интелигенцията, които имат много важно значение. Предлагам този въпрос да стои открито и да не даваме никакво съгласие за вземане на окончателни решения по най-крупните въпроси на нашето развитие, без да се получи мнението и съгласието на всички политически и обществени сили, които съществуват в нашето общество. Разбирам, че може да има трудности.  Временно може да се разговаря с някои от тях двустранно или с отделни трупи. Но истинските решения, истинският консенсус, истинското национално съгласие може да се постигне само при отговорно представяне и участие на всички политически и обществени сили. 
     

    Правилно са набелязани петте направления, по които да разискваме. Необходимо е да създадем съответна организация за тяхното разработване. От тях, а може и някои допълнително да имаме предвид, да изберем някои положения, които имат особена важност. Бих наблегнал особено на постигане съгласие по мирното развитие на процеса на преустройството и осъществяването на истинска демокрация. Това е голямо завоевание на България. 
    Ние искаме да тръгнем по пътя на цивилизованите страни. И досега успяваме. От 10 ноември, когато се извърши революционната промяна и се даде път на преустройството и демокрацията в страната,  нито един косъм не е паднал от главата на никого. Това означава да има правила на поведение за тези, които преговарят. Не може през нощта по улиците да има групи, които да викат смърт на този или онзи. Това не е в реда на нещата. 
     

    Да не изброяваме и други екстремистки прояви и насъсквания, които имат място. Затова най-напред трябва да се постигне съгласие по елементарни правила на поведение. Подкрепям другаря Кръстьо Петков да ограничаване на онези действия, които ще смутят и политическия живот, и особено нашата икономика. Не бива да смущаваме правото на всеки да се изказва, в т.ч. и на митинг, на всеки да разработи своя платформа и да защищава свои позиции. Но това да става по цивилизован начин. 
     

    Следващият въпрос, който искам да поставя, е за безпартийните. Истинско представителство на безпартийните граждани на страната има в Отечествения фронт. В него членуват милиони граждани. Сега провеждаме курс на преустройство - да се възстанови Отечествения фронт и като политически съюз на определени политически сили - на БКП, БЗНС, и като съюз на обществеността, и като съюз, в чиито основни /низови/ организации членуват не стотици хиляди, а милиони безпартийни граждани.

     

    Когато ще се формира група за преговори, макар и временни /бих казал опипващи/, да се представят по-широко безпартийните. Ако няма възможност да бъдат представени всички организации, чиито представители присъствуват на настоящата "кръгла маса", чиито представители присъствуват на настоящата "кръгла маса", да излъчим група, която още от първите сондажи да представлява всички ни. Когато по-нататък ще се развие процесът, да участвуват задължително всички политически и обществени сили. Те трябва да защищават определени правилни позиции. Може да се правят временни компромиси, ако искаме да постигнем национално съгласие и да вземем решение по най-крупните въпроси. Според мен това могат да бъдат няколко крупни проблема от нашето развитие за настоящата и най-близките години. Това е достатъчно.

     

    От своя страна Отечественият фронт също има смисъл и съдържание на своето съществуване - да бъде обединителен център на широки слоеве работници, селяни, интелигенция, младежи, жени и т.н., на българи християни, българи мюсюлмани, българи атеисти и т.н. В Отечествения фронт членуват представители на всички слоеве от нашия народ. Сега полагаме усилия за изработване на нова платформа. Ще я предоставим за широко обсъждане. Нашата цел е да превърнем Отечествения фронт в действително общонародна организация, която да играе подобаваща та си роля в страната в тези времена така, както е играла в миналото в борбата против фашизма и капитализма, а също и в първите години след победата на деветосептемврийската революция. Условията понастоящем са такива, че има място не само за съществуване, а и за най-активна дейност от страна на Отечествения фронт.

     

    С организациите, които ще подкрепят Отечествения фронт, ще проведем специални разговори, за да изясним отношенията си на нова база: обединяваме се в името на определена платформа. По-нататък всеки има абсолютна самостоятелност. С някои от организациите, които се изявяват като опозиционни, сме готови да се съгласяваме по една или две точки, които са от общобългарски национален характер.

 

Поисках да ми бъде дадена думата по два въпроса. Всъщност те бяха засегнати, но въпреки това бих искал да подчертая моето виждане.
По въпроса за тематиката. Мисля, че т.н. етнически въпроси, независимо как ги квалифицираме, заслужават да бъдат отделно на нашето внимание. Те имат сами по себе си и политически аспекти, и социални аспекти, и определени последици в духовната сфера, а по актуалност може би сега са на първо място. Струва ми се, че би трябвало компактно да се разгледат и да се потърсят решения.
По въпроса за процедурата. Известно е, че някои от организациите, които представляваме, се квалифицират като казионни структури, като структури отпреди. Може  да се поставят и предварителни условия за участие. По този въпрос както пред Съюза на демократичните сили, така и всички други, които са, така да се каже, опоненти на управляващата система, не би трябвало да се поставят предварителни условия кой да участвува. Би трябвало да се очаква, че и от тях няма да се приемат условия примерно да се счита, че Съюзът на научните работници, Движението на българските жени, Отечественият фронт и т.н., които съществуват преди 10 ноември, са казионни структури, че са компрометирани независимо дали сега ще получат наименования "независими".
В процеса на работата да се разгледат и да се установят известни, макар и неписани процедурни правила за воденето на разговорите около "кръглата маса", включително и правене на реплики, разглеждане на процедурни въпроси, за ротацията на председателствуващия. Това не бива да формализира разговорите, а напротив - да се въведе известен порядък.
За информационната работа. Настроението сега е да се очакват зрелищни, интересни и пикантни истории. Мисля, че е много важно да се задържи равнище не на затвореност, а на информираност, но да се избягват зрелищните политически спектакли, които вземат връх в общото настроение.
 

    ГРУДИ АТАНАСОВ:

Искам да се обърна към представителите, както сами се наричат, на Съюза на демократичните сили. Снощи по Българската телевизия бе прочетена декларация на Съюза на демократичните сили. От какви подбуди са изхождали, за да излязат снощи с тази декларация? Дали тя отразява мнението на всички, които участвуват в този широк форум? какви са били подбудите на Българската телевизия да предаде тази декларация, а да не чуем други подобни декларации, които можеха да бъдат в разрез с нея? Кое им дава право да се присвояват името, че те са представители на демократичните сили в България? Има ли други демократични сили, които са извън този съюз?
За мен този въпрос е съществен. По него или трябва да се разграничим, или трябва да се обединим в разговорите на "кръглата маса" и всеки да намери мястото си в този разговор.
Запазвам си правото, ако се наложи, допълнително да поискам думата.
 

Смятам, че никой от участниците в едната или другата "кръгла маса" не е лишен от възможността да заяви за своите позиции. Редица организации вече направиха това. То бе направено от Отечествения фронт, Профсъюзите, Димитровския комсомол в по-кратка или по-разгърната форма.
 

    ГЕОРГИ СТОИЛОВ:

Първият въпрос, който ще поставя, е за участниците в "кръглите маси". Аз представлявам Съюза на архитектите в България. Отстоявам неговите права. Считам, че не само политическите организации следва да дискутират съдбините на България, нейния прогрес, нейното бъдеще. Считам, че не само политическите организации следва да дискутират съдбините на България, нейния прогрес, нейното бъдеще. Считам, че обществените организации, които все повече трябва да се превръщат в неправителствени организации /по света те така се наричат/, обединяват безпартийните. Те са безпартийни организации. Те са представители на безпартийните в България. Това са творческите съюзи, съюзите на учителите, на лекарите и т.н. На безпартийна, на професионална основа те обединяват основните маси от българския народ. Следователно тези организации имат правото за прогреса на България, да участвуват равноправно с политиците, с политическите организации в решаването на съдбините на страната. Смятам, че те представляват мощен фактор, който ще внесе култура, толерантност, мекота в отношенията. Много често политиците изострят отношенията,  довеждат ги до конфликти.
Вторият въпрос е свързан с тематиката. Смятам, че е добре определена. Има необходимост от обща част. Става дума за целите на всички разговори и за някои основни принципи, по които всички трябва да бъдат съгласни, по които всички следва да се договорят. Става дума отказ от монополизъм, отказ от насилие – политическо, военно и особено икономическо. Тук са и въпросите за големите национални интереси - икономическата стабилност, борба срещу инфлацията, борба срещу безработицата, борба за националния суверенитет на България, за социално благоденствие, т.е. да се определят предварителни основни принципи, които би трябвало да бъдат общи за всички българи. Това вероятно ще сплоти и политическите сили, и обществените организации, и целия народ.
Съюзът на архитектите винаги е бил антимонополистична сила. Той винаги е бил опонент на неверни и неправилни официални линии за изграждане на населените места, на неправилни технологични решения и т.н. Заедно с това Съюзът на архитектите много активно е работил и на международната арена. Той създаде широки контакти както с източните страни и техните съюзи, така и със западните страни - Франция, Англия, Съединените американски щати, Канада. Първият съюз на архитектите, който е сключил договор със Съюза на американските архитекти, е Съюзът на архитектите в България. Съюзът на американските архитекти има два международни  договора – единият е с Канада, а другият – със Съюза на архитектите в България.
И занапред ще работим активно за хуманизиране на нашата социална среда и за активни контакти с културата и архитектурата от цял свят. Обществените, неправителствените сили и организации следва активно да участвуват в разговорите около "кръгла маса".
 

Продължение...
 
Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието