http://www.standartnews.com/stnews/family/index.htm
 

Райна Княгиня угаснала в мизерия

Внукът на първата дипломирана българска акушерка Райна Попгеоргиева Футекова, наречена от народа Райна Княгиня и сравнявана с Жана д'Арк, се казва Васил Дипчев и е пенсиониран аптекар. В дома си наследникът пази автентични снимки, документи, книги за живота на легендарната българка, която ушива главното знаме на панагюрските въстаници по поръка на Георги Бенковски през март 1876 г. и го развява над Средногорието през огнения април. Сред тях са смъртният й акт и уникално издание на автобиографията й.


Снимка Внукът на Райна Княгиня Васил Дипчев в дома си в "Банишора"  

"Това момиченце е наша дъщеря, нарича се Райна и се роди на на 20 април 1857 г. в Панагюрище. Майка й се нарича Нона. На седмата й година я дадохме на учение при калугерката в нашия град Елисавета. Момиченцето показа голяма дарба в науката, започна да чете и стигна по-възрастните си другари", пише свещеник Георги Футеков, когато води дъщеря си да я запише в девически пансион. Там тя се изучила на шев и кройка, а по-късно завършила и Търновската гимназия с отличие. Но славата й на
 

изкусна бродирачка

достигнала до Георги Бенковски. Когато я извикал на тайното събрание и й наредил да извезе знамето, Райна навела глава: "Не съм питала татко". "Ще те затворя тук и ако не го ушиеш, ще те убия", заплашил я воеводата и развил пред нея бохчата с плата и шевиците.
Малко известен факт е, че за терк въстаниците са взели знамето на Карлово - то е също с българския лъв и надпис "Свобода или смърт". В заветния ден Райна сама яхва бял кон и става знаменоска на Хвърковатата чета.
Оттук започват нещастията в семейството на героичната българка, които при всички режими застигат потомството й.
След погрома на въстанието Райна стига до бащината си къща, а свещеник Георги Футеков излиза да умилостиви потерята да пощадят домашните. Един турчин се цели в него. Децата гледат от прозореца. Пушката пуква и свещеникът рухва мъртъв. Майката Нона, Райна и братчето й се спускат през тайна врата при съседите, стигат до двор, пълен с жени и деца, повечето от селата. Една от тях тича при Райна и вика: "Бягай, турците те дирят, войници претърсват!" Райна измолва от селянките дрехи, преоблича се, намазва лицето си със сажди и така се промъква между турците. Скрива се в тайно място, където със сух хляб и вода прекарва 25 дни. После я залавят и измъчват из тъмниците и след унизително разкарване с вързани ръце по улиците, където я замерят с яйца и камъни, най-сетне пада в безсъзнание. Понеже не може да ходи, я натоварват на тарга заедно с майка й и я откарват в зандана в Пазарджик. Бейове, следователи и съдии, чули, че народът я нарича Райна Княгиня, се смеят и питат: "Ти българска царица ли си, защо уши знамето?" Райна, убита от слабост и мъка, отговаря: "Аз съм скромна учителка, уших знамето, защото воеводата ми заповяда, носих го, защото народът искаше. От бесилото я измъкват чуждите дипломати. Няколко европейски вестникари, научили за теглото й, я намират примряла. След
 

намесата на американския консул

Скайлер се застъпва и руският - княз Цертелев. Преоблечена, заминава за Цариград и оттам с фалшиво тескере се качва на кораба за Русия. Женското благотворително дружество в Москва я настанява в девическото училище през есента на 1876-а. Тя е едва 20-годишна, но става настойник на спасените деца от Панагюрище. И пак според нейния си опак нрав избира странната специалност акушерство. Причините - най-кратко следване, най-бързо ще се върне в родината. Без да подозира, че след като мечтата й се сбъдва да види свободна България, теглилата й тепърва ще започнат. Кой ти е чул тук думата акушерство. Има си за тая работа баби. Те бабуват, те израждат. Залавя се с учителство и е назначена за "началница на търновски девически пансион с плата 125 франка", но също преподава ботаника, българска история и ръкоделие". През юли 1882 г. се омъжва за Васил Дипчев, панагюрския кмет - бивш учител и въстаник на Брацигово. С учителството е свършено. Райна Княгиня се превръща в къщовница на своя грубоват съпруг. Преобразява се като че ли и нравът й. Нали я взел на цели 26 години тогава престаряла мома. Пък и момиче с минало - размятала сабя, влачена по зандани, скитала по чужбина. Кротва се. Не чува съветите на близките си да се разведе. Вместо това
 

ражда пет момчета

Добре, че умира рано да не гледа техните трагедии. Турците я оставят жива, български управници затриват потомството й.
"Най-малкият от синовете й - чичо Петър, се прострелва, докато си играе с пистолета й, и умира едва 14-годишен. Това е голямата трагедия, сполетяла я приживе. Най-големият син генерал Иван Дипчев почива в лагера в Ловеч. Най-малкият - чичо Асен, има войнишки кръст за храброст, но и той лежи от затвор в затвор. Чичо ми Георги пък е моряк от кораба "Дръзки" и потопява турски броненосец, издъхва в Бургас", тъжно реди Васил Дипчев, който е потомък на четвъртия от петимата синове на Княгинята - Владимир. Владимир е бил директор на ученическите кина в София. На 10 октомври 1944 г. излиза на работа и безследно изчезва. Съпругата му се разболява от рак и умира осем години по-късно.
Внукът на Райна Княгиня сега живее в скромен апартамент в квартал "Банишора". От балкона насреща се вижда къщата, в която е живяла и починала знаменитата му баба. Той се ражда 7 години след нейната смърт. Не помни и дядо си Васил Дипчев, макар че носи точното му име.
Райна остава вдовица през 1898 г. с четири малки деца на ръце. Била е на 42 години, но болна от костна туберкулоза, последица от влагата в зандана. Работи като акушерка в Орландовци. В последните си дни дръзката някога красавица живеела в мизерия. Куцукаща с фенерче и бастун, обикаляла да изражда децата на дипломатите. Къщата построила със събрани пари през 1909 г. на парцел, дарен от поборници. Гордо пренебрегвала поканата на Фердинанд да се настани в двореца му и предпочела да остане при сираците, за които се грижела докрай. Така изгубила височайшото благоволение и вместо да моли за средства, осиновила и сирачето Евгения. Българската княгиня склопява очи в обкръжението на децата си през 1918-а. Майка й Нона преживява всичко и почива четири години след дъщеря си. След 9 септември 1944 г.
 

къщата е отчуждена

и наследниците получават в замяна панелката. На олющената фасада откъм ул. "Софроний Врачански" 119 и сега стои паметна плоча. Общината така и не направила музей на героинята в София.
"Сега не се знае кой точно живее вътре, вероятно случайни хора, които не се задържат дълго. По-благородно би било да я превърнат в пансион и да приютят бездомници", кахърят се потомците. Две десетилетия след нейната кончина през 1935 г. софийските общинари назовават квартала в нейно име. Царят обаче не желае да има други княгини. И до днес кварталът си носи италианското име на някой си италиански каменоделец Орландо, който се подвизавал наоколо.
От внуците живи са още дъщерите на най-големия от синовете на Райна генерал Иван Дипчев - Стефанка и Камелия. И двете са с добро образование и знаят езици. Един от многото правнуци - Константин Дипчев, пак от клона на генерала, продава ластици, бои, чорапи и стелки за обувки на пазара в Красно село.

 

Райна Попгеоргиева Футекова, по мъж - Дипчева (1856-1918) Петимата синове на Райна Княгиня - Иван (най-големият в средата), Георги (вляво), Петър (вдясно), отпред са Владимир и най-малкият Асен

 


Copyright 1997-2018 ® “OMDA” Ltd. Всички права запазени

HomeОбратно към "Знаменити имена"