ФУТБОЛ: ФРАНЦИЯ '98

 

ПЪТЯТ ДО СВЕТОВНИТЕ ФИНАЛИ

 
 
Българските футболисти застягаха куфарите си за световното първенство през 1998 г. още преди последния си квалификационен мач със своите основни съперници руснаците, но това не означава, че подпечатаха визата си за Франция безпроблемно. Напротив, те се оказаха победители с голяма доза късмет и то в една не особено претенциозна група (заедно с Русия, Израел, Кипър и Люксембург). 
България загуби с 1:2 още първия си мач в Тел Авив и това начало можеше да бъде и финален акорд на целия й квалификационен цикъл, ако Израел и Кипър не бяха завършили наравно домакинските си срещи с Русия. Така, при аутсайдерството на Кипър и Люксембург, за българите бе достатъчно да победят у дома Израел и Русия. И ако първата задача беше нещо съвсем реално, то победата с 1:0 на свой терен  срещу руснаците, 
БЪЛГАРСКИТЕ МАЧОВЕ 
В ПЕТА КВАЛИФИКАЦИОННА ГРУПА
 
Израел-България  2:1 01.09.96, Тел Авив Балъков, Р. Харази, Банин 
Люксембург-България 1:2 08.10.96, Люксембург Балъков, Лангерс, Костадинов 
Кипър-България 1:3 14.12.96, Лимасол Балъков, Питас, Балъков, Ил. Илиев
България-Кипър 4:1 02.04.97, София Боримиров, Костадинов, Костадинов,   
Окас, Ив. Йорданов 
България-Люксембург 4:0 08.06.97, Бургас Стоичков, Костадинов, Балъков, Лечков 
България-Израел 1:0 20.08.97, София Пенев 
България-Русия 1:0 10.09.97, София Иванов
Русия-България 4:2 11.10.97, Москва Аленичев, Коливанов, Юран, Аленичев,  
Груев, Костадинов 
 
един традиционно труден за българите противник, бе твърде измъчена. Последният мач в Москва, който вече имаше само протоколна стойност, беше загубен с 2:4, а пътят на Русия към Франция бе прекъснат при баражите от Италия.
България постигна най-големия си футболен успех на световния шампионат в САЩ през 1994 г., когато се класира на четвърто място, надделявайки над такива футболни легенди като Аржентина и Германия. Две години по-късно тя напусна европейските финали в Англия още в началния етап, след като завърши наравно с Испания, победи Румъния и падна от Франция.

Това стана повод за традиционните интриги и скандали във футболните среди. Първият им резултат бе отстраняването на националния треньор Димитър Пенев, под чието ръководство (1991-1996 г.) българският тим постигна най-големите успехи в своята история. Неговото място зае Христо Бонев. един от най-талантливите български футболисти в миналото. Ще се окаже ли той обаче и най-подходящият водач на националната гарнитура?

На този етап едва ли би се намерил сериозен специалист, който да се произнесе категорично в едната или другата посока. Засега е ясно само това, че състоянието на българските национали не подхранва особен оптимизъм. Макар и местните журналисти да продължават да ги величаят като "четвъртата сила в света" (и този фанфарен тон да се възприема от повечето запалянковци като откровено фалшив), в частните си разговори те си служат с коренно различен речник. Между другото, само няколко месеца след еуфорично- разноезичните хвалби за представянето им в САЩ, "четвъртите в света" започнаха да се хлъзгат все по-надолу в международните класации и от доста време насам са и извън първата двайсетка.

Значителна част от проблемите се създават изкуствено от трусовете във футболните среди и особено сред върхушката на Българския футболен съюз, откъдето отровната атмосфера се разпространява и до последните фибри на този най-популярен в страната спорт. Но ръководството на националния отбор начело с треньора Бонев трябва да лавира не само между интересите и капризите на височайшите чиновници и спонсори, но и сред козните в самия тим. Така например звезди като Христо Стоичков и Йордан Лечков бойкотираха някои мачове от квалификациите за Франция '98. В последно време в това отношение сякаш настъпи известно успокоение както при бюрократите, така и сред играчите.

Другите трудности пред националния отбор произтичат от застаряването на звездите от световното първенство в САЩ и европейския шампионат в Англия, най-даровитото поколение в историята на българския футбол. Известно е, че да се разчита преди всичко на ветерани е нож с две остриета - от една страна, техният опит понякога дава щедри плодове, от друга - практиката неведнъж е показвала, че отлагането на смяната на поколенията може да изиграе лоши шеги на който и да е треньорски щаб. От досегашните действия на селекционера Бонев не става много ясно доколко кадровата му политика е резултат на премислена стратегия и доколко на решения, взети под натиска на нездравата и постоянно меняща се конюнктура във и около българския футбол. Обезсърчаващо освен това е, че България както винаги, така и сега, няма силно вътрешно първенство и изборът тук не е особено богат - не поради липсата на футболни таланти, а заради затъването им в домораслите критерии. Същевременно напоследък страната не разполага и с кой знае колко нашумели легионери в чужбина, а именно такива бяха повечето от футболистите, които постигнаха успехите от близките години.

По всичко изглежда, че окончателен отговор на тези въпроси ще дадат само мачовете на българите във Франция. Най-здравословното в случая и за запалянковците, и за местните футболни среди е да се вслушат в народната поговорка, която препоръчва да не се тръгва на пазар с прекалено голяма кошница.

   1998 г. 


Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени.

Обратно