Красимир Балъков
КРАСИМИР БАЛЪКОВ
ФУТБОЛИСТ С БРАЗИЛСКА ТЕХНИКА,
ПРУСАШКА ИЗДРЪЖЛИВОСТ И СЛАВЯНСКА ФАНТАЗИЯ
 
"Красимир Балъков е най-добрият плеймейкър в Европа", казва за своя футболист наставникът на немския "Щутгарт" Йоахим Льов пред в. "Билд ам Зонтаг" в навечерието на 1998 г. Още по-разточителни в похвалите си за третия бундессезон на близо 32-годишния български национал са спортните медии в Германия. Класата на играча е наистина толкова висока, че февруарският опит на печата да го вкара в конфликт с ръководството на клуба приключва с покана от страна на президента Майер-Форфелдер към Красимир да заеме треньорски пост в "Щутгарт" след изтичането на договора му през 2002 г. 
По пътя, който го извежда на международния футболен терен, Балъков тръгва още преди 17-ия си рожден ден - шефовете на "Етър"-Велико Търново го прехвърлят от юношеската гарнитура в мъжкия състав на клуба в началото на 1983 г. През май Красимир изиграва своя първи "А"-дивизионен мач, а малко след това и дебютната си международна среща - против бъдещия му клуб "Спортинг"-Лисабон. За общо 8 години в "Етър" Балъков реализира 35 гола в 142 шампионатни мача и още 11 попадения в 49 турнирни схватки. Играе в олимпийския и младежкия национален състав на България. 
Притежаващ бразилска техника, прусашка физическа подготовка и славянска фантазия, 23-годишният футболист не смее дори да мечтае да играе зад граница. Амбициите му стигат до националните фаворити - софийските ЦСКА и "Левски". Най-неочаквано обаче в самия край на 1990 г. Балъков прави нещо почти немислимо тогава - прескачайки двата столични гранда, се договаря да премине от януари направо в португалския "Спортинг"-Лисабон. През юли 1993 г. клубните шефове подновяват договора му, който вече е четиригодишен. Авторитетът на българина в Португалия пораства още повече след бронзовия медал от САЩ 94 и включването му в символичната единадесеторка на световното първенство. Противно на логиката обаче през последвалия сезон нещата му в клуба не вървят - треньорът Кейрош експериментира, като го мести по постовете, играта му не спори, назрява конфликт. Същевременно "Спортинг", който е във финансов колапс и се чуди как да напълни касите си, обявява трансферна сума за Балъков от 7,5 млн. долара и вестниците започват всеки ден да продават Красимир къде ли не по петте континента. В този момент, използвайки конюнктурата, "Щутгарт" прави своя селекционерски и финансов удар. През март 1995 г. немците купуват Балъков от "Спортинг" за 3,7 дойче марки. Договорът на българина е за две години, през които той ще получава по 1 млн. От юли Красимир напуска лисабонския клуб, където има 134 шампионатни мача с 42 гола и още по 13 срещи за купите на Португалия и на УЕФА, и заминава за столицата на Швабия. 
Амбициозната работа на Балъков през първия сезон (декември 1995 г. той оглавява класацията за най-добър футболист на Бундеслигата) и неговата, открояваща се на фона на бледото българско участие, игра в еврофиналите на Англия '96 го правят атрактивен за водещите германски клубове. За да елиминира конкурентите, осем месеца преди да изтече договорът на Красимир, през ноември 1996 г. "Щутгарт" му предлага нов контракт. С него плеймейкърът се задължава да не напуска клуба до юли 2000 г., но си гарантира общо възнаграждение от 10 млн. дойче марки. Това го нарежда на 
 
Роден
 29.03.1966 г. в гр. Велико Търново
Ръст
176 см
Тегло
73 кг.
Пост
полузащитник
Клубове
"Етър"-Велико Търново (1983-1990 г.)  
"Спортинг"-Лисабон (1991-1995 г.)  
"Щутгарт"-Щутгарт  
(от 1995 г. насам)
Участие в националния отбор общо - 70 срещи с 12 гола  
първи мач - 02.11.1988 г. Дания-България 1:1  
първи гол - 14.05.1992 г. Финландия-България  0:3
Някои титли и отличия бронзов медал от световното първенство САЩ '94  
Най-добър футболист на България 1995 и 1997 г.  
Най-добър футболист в Португалия 1992 г.  
носител на Купата на Португалия 1995 г. 
Семейство
женен - 30.04.1989 г.; съпруга Таня,  
дъщеря Глория (1990 г.), син Красимир (1995 г.) 
Прозвище
Бала (в Германия) 
 шесто място по заплата в цялата Бундеслига. На тази позиция обаче Красимир се задържа твърде кратко време. Със сключения скоро след това договор, обвързващ българина до 2002-ра, годишното му възнаграждение набъбва значително. Вестник "Велд ам Зонтаг", позовавайки се на съотборници на Балъков, обявява сумата  6 млн. дойче марки. 
"Не съм очаквал толкова висок жизнен стандарт", казва пред български вестник Красимир, който и в личния си живот е уравновесен както на терена, където е получил само един червен картон за цялата си футболна кариера. Живее относително луксозно, но не и парвенюшки. Апартаментът му в Лисабон е бил в най-известния жилищен блок, а този в Щутгарт е в много елитен квартал. Неговата слабост са колите - в Германия кара мерцедес, в България - джип "Чероки". Играе тенис и голф. Не пуши и не пие повече от чаша бира и то при изключителни поводи. 
Обича живописта и се опитва да меценатства - в началото на 1996 г. организира изложба на български художници в Лисабон, но идеята да открие галерия там се отлага за след края на кариерата му. Харесва музиката. Челентано е кумирът му в шоубизнеса, а Аертон Сена - в спорта. Увлича се от история и следва три години във Великотърновския университет, но не завършва заради отиването си в Португалия. Сега планира да се запише в спортната академия в София или в някоя треньорска школа. 
Над парите Красимир не трепери (подпомага болнични и детски заведения във Велико Търново и района), мрази да се занимава с тях и е предоставил влагането им на брат си Иво. В България е инвестирал средства в една бензиностанция край Дряново, недалеч от родния му град. 
Велико Търново, Париж и Лисабон са любимите му градове. С португалската столица, казва Балъков през германския си период, свързвам живота си в миналото, сега и за в бъдеще. 
 
 
 
 
 
 
 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени.

Обратно