Български народни носии


 

  Везба


Детайл от пола на женска риза от Самоковско. ХІХ в. (НЕМ)

 

Детайл от пола на женска риза, Ихтиманско. ХІХ в. (НЕМ)

 

Детайл от ръкав на женска риза от Трънско. ХІХ в. (НЕМ)

 

Детайл от ръкав на женска риза, Софийско. ХІХ в. (НЕМ)

 

 

 

 

Везани колани

Везбарското изкуство на българките е било забелязано от не един чуждестранен пътешественик, минал през българските земи в периода ХVІ-ХІХ век. Традицията на везбарството е разпространена най-вече сред селското население и е свързана предимно с украсата на облеклото. Шевицата се изработва, като се броят нишките на тъканта, а при тънките памучни и копринени тъкани за везането се използва гергеф, като изображенията се очертават предварително с въглен или молив.

Традиционната българска везба се характеризира с голямо регионално и локално разнообразие, основано на три основни цвята - черен, червен и бял. Съществуват най-различни плоски, релефни и ажурни бодове. Най-използваните сред тях са няколко: прав (цепен) бод - хоризонтален или полегат (разминат); кръстат бод (или кумански); бримчен бод и двулицев бод

Високата художествена стойност на везбената орнаментика се дължи най-вече на умелия подбор, съчетаване и обработка на материалите. Обикновено се използват вълнени и копринени конци. Металните (сърмени) нишки придават блясък и великолепие на шевицата. Мотивите са предимно геометрични, съчетани с стилизирани флорални мотиви, както и животински и човешки фигури. Извезаните с антропоморфни фигури фризове са характерни за Самоковската шевица. Шевицата от Софийско е симетрична, сложна комбинация от семантично богати древни геометрични мотиви. Гъстата шевица от Югозападна България с типичното си преливане на червено и винено, е напълно различна от сокайната шевица с нейната ажурност и сърмена украса.

Везбената украса определя до голяма степен спецификата и уникалността на  българските народни носии. Тя е характерна за всички географски области, но е най-застъпена в Северна и Северозападна България, както и в района на Македония. Тя е обичаен елемент от мъжките и женските ризи, престилките и коланите, от сукмената и саяната носия; открива се и върху завеските на двупрестилчената носия. Везбените мотиви красят също тъканите, използвани за забраждане на омъжените жени. Шевиците върху носиите са най-разнообразни по техника на изпълнение, структура, модел, материал, цвят и място на поставяне.

И тъканната украса, и везбата са забележителни със своята орнаментика и мотиви, някои от които са много древни, като например "дървото на живота", розетата, свастиката, кръга, кръста. При ромба има особено богато разнообразие от графични образци.

Трите компонента на традиционната българска шевица: ритъм, симетрия и контраст, са валидни по цялата етническа територия на българите. В сравнение с орнаментиката на тъканите, везбените композиции се характеризират с още по-голямо разнообразие поради специфичната техника на украсяване.

Цветът е от основно значение за етническото своеобразие на българските народни носии. Типичните цветове, използвани в орнаментиката на облеклото, са червен, черен и бял. Привидно ограниченият цветови обхват всъщност е достатъчно богат, тъй като всеки отделен цвят се представя с редица нюанси и комбинации, понякога чисти и ярки, понякога тъмни и хармонични, а понякога наситени и контрастни.

 

Детайл от ръкав на женска риза, Ихтиманско. ХІХ в. (НЕМ)

 

Детайл от ръкав на женска риза от Дупнишко. ХІХ в. (НЕМ)

Детайл от ръкав на женска риза, Трънско. ХVІІІ в.

Детайл от ръкав на риза, Софийско. ХІХ в. (НЕМ)



Сокайна шевица

 


Източници:

1. Традиционни български костюми и народно изкуство. Национален етнографски музий - Българска академия на науките. Съст. Вяра Ковачева-Костадинова, Мария Сарафова, Марина Черкезова, Надежда Тенева. Снимки: Недялка Крапчева, София Танчева. София УИ "Св. Климент Охридски", 1994.

2. Етнографски Музей Пловдив.  Съст. Анка Радева, Лора Христозова, Соня Семерджиева, н.с. д-р Ангел Янков, н.с. д-р Стоян Антонов, Валентин Минев. Изд. "Вион" 2004. Фотографи: Алексей Асенов, Емил Миразчиев, Милко Денев.