С коня ход напред

СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ЗА ХОРАТА ОТ ТРЕТАТА  ВЪЗРАСТ

Вяра Ганчева                         Емилия Ченгелова

 

I. Проект Сейн “Социални услуги в замяна на нови работни места”

 

Целият Проект Сейн  (http://www.sanebg.org) например може да бъде посочен като Добра практика, защото:

           Анализира потребностите и ресурсите за реализиране на проекта, прогнозира най-значимите опасности и възможности за изпълнението му, прави сравнителен анализ между данните за всяка от 12 пилотни общини.

              Разкрива потенциала на партньорството между държавата, общините и НПО

         Предлага интегрирани социални услуги и решава проблемите на две рискови категории възрастни над 55 г. За тези, които са над 65 години със затруднено самообслужване - самотно живеещи или с трайни увреждания или тежко болни лица се предлага т. нар. “домашна грижа” или услугата “социален асистент”. За възрастните между 55 и 60 – безработни в трудоспособна възраст - се предлага заетост – да работят като социални асистенти.

               Осигурява обучение на кандидатите за “социални асистенти”.

              Разработва национални стандарти за социални услуги и система за мониторинга им, както и мониторингова информационна система.

         Реализира обучителна програма, която ще повиши професионалните умения на работещите в системата за социално подпомагане да извършват мониторинг на социалните услуги, предоставяни в общността.

          Експериментира нов модел на социална инфраструктура – защитено жилище за възрастни с увреждания.

 

Разработването на национални стандарти за социални услуги, предоставяни в общността, е компонент, включен в дизайна на проекта през 2004 г. Изпълнението на проекта показа недвусмислено, че отсъствието на стандарти и на критерии за минимално изискуемо качество на социалните услуги възпрепятства извършването на ефективен мониторинг на социалните услуги, доколкото критериите за мониторинг е необходимо да се основават и да произтичат от стандартите. С включването на новия компонент проект СЕЙН ще окаже подкрепа на МТСП в разработването на национални стандарти за предоставяните в общността социални услуги, които да са в съответствие с най-добрите европейски практики и които ще се превърнат в неразделна част от националното законодателство, регламентиращо социалните услуги.

Във всяка от 12-те общини по Проект Сейн е избрана НПО като доставчик на социални услуги. Повечето от тези НПО осигуряват социални услуги за възрастни хора – напр. Сдружение “Алтернативи” – гр.Айтос, Сдружение “Надежда 2002” - гр. Горна Оряховица, “Сдружение за развитие на община Етрополе” – гр. Етрополе, “Сдружение Реална помощ за хората в неравностойно положение” - гр. Благоевград, “Сдружение Център за социални и здравни грижи” - гр. Велико Търново, Фондация “Берковска дарителска инициатива”- гр. Берковица, Фондация “Социални норми” - Ботевград.

От м. април 2006 г. Проектът Сейн навлезе в нов етап на развитие, при който осигуряването на устойчивост на модела за предоставяне на услугата Социален асистент се превръща в основен приоритет на проектните дейности. Проектът продължава да осигурява достъп до услуги на хора в неравностойно социално положение в 12 общини през 2006 г., а през 2007 г. той ще бъде приложен на национално равнище с помощта на Националната програма “Асистенти на хора с увреждания” (НПАХУ), подпрограма “Социален асистент”. Услугата “Социален асистент” ще се финансира съвместно от националния бюджет, общините и потребителите на услуги.Очаква се новият модел на проект СЕЙН да допринесе за разработването на дългосрочна национална политика, подкрепена с подходяща нормативна и финансова рамка, която да гарантира прехода от институционализирани социални грижи към социални услуги в общността.

 

II. Национален център за социална рехабилитация (НЦСР)

 

Тук представяме само една от 12-те  НПО, участващи в Проект Сейн - сдружението НЦСР, чиито представител е един от интервюираните в настоящото изследване. Дейностите на НЦСР са сред 70-те най-добри практики в света за подобряване на жизнените условия на хората, определени от ООН през 2003 г.

 

Национален център за социална рехабилитация


            Сдружението "Национален център за социална рехабилитация" работи за подобряване на живота на хората с увреждания и за тяхната интеграция. Националният център за социална рехабилитация е неправителствена организация с нестопанска цел за социална помощ и социални услуги, регистрирана като сдружение с идеална цел. Националният център бе признат за представителна организация на национално равнище с Решение № 1142/17.10.1996 г. на Министерски съвет и е носител на Сертификат на ООН за най-добра практика за подобряване на условията на живот за 2002 г. Националният център за социална рехабилитация работи в мрежа от структури, между които бюра за социално обслужване, кабинети за психологически консултации, ателиета за художествени занаяти за хора с физически увреждания, бюра за помощни средства и консултации, дневни центрове за деца с увреждания и диспечерски гарови служби за обслужване на трудноподвижни хора (в София, Бургас, Варна, Добрич, Стара Загора, Шумен, Велинград, Поморие и Пловдив).

Разширеният екип на Националния център за социална рехабилитация включва над 120 специалисти социални работници, психолози, социални педагози, медицински сестри, логопеди, арт-терапевти, технически и инвеститорски контрол, финансисти, технически и обслужващ персонал.

Националният център за социална рехабилитация предлага пакет от информационни, социални и хуманитарни услуги, между които: снабдяване с помощни технически средства; информация, консултации и посредничество пред държавните институции; психологическо консултиране; обучение на хора с увреждания.

Националният център за социална рехабилитация е партньор на проект СЕЙН в община Правец от м. януари 2004 г., като предоставя социални услуги в единадесет населени места. Сред най-често заявяваните услуги са: подкрепа за поддържане на лична хигиена, битови услуги, помощ при общуване и поддържане на социални контакти, административни и медицински услуги.

Други реализирани проекти: Проект "Следваща стъпка", финансиран от Фламандското правителство и Проект "Разкриване на бюро за социално обслужване за хора с увреждания”, гр. Велинград, финансиран от МТСП и ФРМС.

 

 

В изпълнение на новата стратегия в социалната политика на Република България, насочена към преход от институционални грижи към социални услуги в общността и семейната среда, проект СЕЙН експериментира и нов модел на социална инфраструктура. Моделът включва изграждане и функциониране на защитено групово жилище за възрастни хора с увреждания в гр. Правец.

 

 

III. Защитено групово жилище за възрастни с увреждания в гр. Правец.

То е стопанисвано от Сдружение “Национален център за социална рехабилитация”. При доказване на неговия успех в социалната практика, то ще се превърне в модел за изграждане на подобни защитени жилища в цялата страна.

 

 

Защитено жилище за възрастни с увреждания в гр. Правец

Защитеното жилище е построено в центъра на гр. Правец върху парцел с площ 875 кв.м. Общата му жилищна площ е 647 кв.м. и се състои от десет помещения, шест от които представляват самостоятелни жилищни помещения, а четири са общи: столова, помещения за социално-културни дейности, пералня. Жилището е с капацитет за обслужване на дванадесет лица, за които ще се грижи шестчленен екип, състоящ се от социални работници и социални асистенти.

Защитеното жилище предлага на своите обитатели отлични битови условия за живот, гарантирано лично пространство, физическа и емоционална сигурност, зачитане на личното достойнство, както и набор от социални услуги, свързани с поддържането на личната хигиена и на хигиената в жилището, грижи и помощ при хранене, управление на личния бюджет, битови и административни услуги, социално-културни занимания, общуване в дома и с близките извън него.

Изграждането на защитеното групово жилище в гр. Правец, официално открито от Президента на Република България на 13 октомври 2005 г., стана възможно благодарение на партньорството на няколко институции: Министерство на труда и социалната политика, Програмата на ООН за развитие, община Правец и Сдружение “Национален център за социална рехабилитация”. Община Правец учреди безвъзмездно право за строеж на дома за срок от 20 години върху общински терен, а средствата за строителството и обзавеждането му, възлизащи на 392 150 лв., бяха осигурени от МТСП (чрез проект СЕЙН) и от Сдружение “Национален център за социална рехабилитация”. Програмата на ООН за развитие предоставя техническа и консултативна помощ при изграждането и стопанисването на дома.

 

 

IV. Национално сдружение на общините в Република България (НСОРБ)     “Общините и НПО – заедно в грижата за възрастните хора”

 

Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) има вече 10-годишна история (http://www.namrb.org). То е учредено през 1996 г. от 1/3 от общините. Постепенно, в резултат от активната му дейност, към него се присъединяват всички 264 общини. Сдружението е единствената национално представителна организация на местните власти в България.

НСОРБ реализира през периода 2002-2003 г. проект по ФАР АКСЕС – “Промяна на политиката и практиките на общините в обслужването на възрастни и хора с увреждания” в девет пилотни общини. Партньори са Фонд "Рехабилитация и социална интеграция", Център за независим живот и чуждестранни партньори - Сдружението на австрийските градове и Френската асоциация на съвета на европейските общини и региони. НСОРБ инициира добри общински практики - създаване на Центрове за социална интеграция на възрастни и хора с увреждания в Сливен, Пазарджик Добрич, Нови пазар, Айтос, Перущица,  Мизия Момчилград и Правец.

 

Вторият проект “Общините и НПО – заедно в грижата за възрастните хора” е финансиран по програма Развитие на гражданското общество ФАР BG 0104.03.

  

НСОРБ: “Общините и НПО – заедно в грижата за възрастните хора”

Проектът на НСОРБ “Общините и НПО – заедно в грижата за възрастните хора” и е реализиран 2003-2004 г. В рамките на проекта са изследвани 177 общини, предоставящи услуги от Домашен социален патронаж. По това време най-често тази дейност е включена в състава на общинско предприятие за социални услуги.[1] По проекта са инициирани добри общински практики - ДСП Троян обслужва 130 д. - с НПО партньорите: Сдружение “Демократичен съюз на жените”, Сдружение “Българка” и Сдружение “Общински ученически парламент” и “Клуб на пенсионера”. Доброволци наблюдават здравословното състояние на самотни стари хора, а НПО организират дарения. ДСП Ловеч - партньори: БЧК по проект “За нашите родители с обич”, финансиран от Американския червен кръст и сдружение “Знание”. Социални услуги по домовете на 220 д. от Ловеч и от още 8 населени места. ДСП Сливен - партньори: фондация “Мост” и фондация “Инициатива съпричастност”. Бенефициенти - 300 д. Предоставяне храна на възрастни, преболедували туберколоза, предоставяне на храна, дрехи и обувки. ДСП Хасково - партньори: БЧК, медицински колеж и Клуб на инвалида. Съвместни културни мероприятия и помощ от бъдещи социални работници и медицински сестри и т.н.

По двата проекта са издадени: “Наръчник за работа с възрастните и хората с увреждания като трайна общинска дейност”, София 2003 (Публикувани са практики, предоставени от партньорите - фондация БЕВА, Сдружението на австрийските градове и Френската асоциация на съвета на европейските общини  региони)  и “Наръчник за общинска политика и практика по организация на домашния социален патронаж”,  София 2004.

 

V. Български Червен кръст (БЧК). Програма "Домашни грижи"

Българският Червен кръст (http://www.redcross.bg) е най-старата и най-голямата хуманитарна организация. Тя предоставя различни видове социални услуги на нуждаещи се граждани, в обичайна домашна среда чрез:

        Бюра за социалнопомощна дейност, които осигуряват болногледачки и детегледачки на нуждаещи се граждани;

            Дневен център за възрастни хора - гр. Кърджали, в който самотни хора се събират и осъществяват социални контакти;

             Обществен социален патронаж, който се осъществява чрез домашни посещения на самотни, възрастни и болни хора от доброволци на БЧК;

             Психо-социална помощ и подкрепа чрез телефоните на доверието на БЧК, при която дискретността и анонимността са гарантирани;

              Център за общински базирани домашни грижи, който е разкрит в район "Лозенец" на столицата и се стреми да осигури по-добро качество на живот, чрез обгрижване на възрастни, хронично болни хора.  

               Трапeзарии за самотни възрастни хора и инвалиди;

Българският Червен кръст предоставя и услуги за възрастни, живеещи извън обичайната домашна среда чрез:

            Пансион за възрастни граждани в гр. Кърджали, който вече пета година приютява останалите без близки възрастни хора от областта;

 

Програма "Домашни грижи" на БЧК

  
            През 2003 г. е открит първият Център за домашни грижи на Български Червен кръст в район "Лозенец", гр. София. Целта на Програма "Домашни грижи" е да се подобри качеството на живот на възрастни, хронично-болни и хора с увреждания. Основната дейност се състои в предоставянето на медицински и социални услуги чрез редовни посещения в домовете на пациентите. Бенефициенти на Център "Домашни грижи" са възрастни хора над 65 г. и хора с увреждания, които не могат да напускат домовете си. Центърът е оборудван с инвалидни колички, проходилки, функционални легла, които при нужда се предоставят на пациентите. В него работят медицински сестри и домашни помощници, преминали специално обучение във връзка с предоставянето на домашни грижи. Подходът към всеки пациент е индивидуален. Центърът работи в сътрудничество със семейните лекари и специалистите от ДКЦ.

 Голямо внимание се отделя за стимулиране капацитета на пациентите за самопомощ и обучението им в някои похвати за това. Чрез посещенията от страна на екипа на Център "Домашни грижи" пациентите получават ценна морална и психологическа подкрепа. Важен елемент от програмата представляват редовно организираните срещи и други социални дейности за пациентите.

 

БЧК ползва опита на швейцарската асоциация "Шпитекс", адаптиран към условията в България. От началото на 2005 г. в страната вече функционират още 4 нови Центъра за домашни грижи, които се намират в Пловдив, Благоевград, Монтана и Ловеч.  

  

VI. “Каритас - България” - “Игла и конци”

“Каритас България” (http://www.caritas-bg.org) е благотворителна, неполитическа, независима обществена организация, която е в тясно взаимодействие с Католическата църква и развива своята дейност в страната и чужбина. Националната католическа федерация “Каритас България” е юридическо лице с нестопанска цел - сдружение, определено за извършване на общественополезна дейност.    “Каритас” помага на хората от третата възраст със своите дейности –  “Домашен социален патронаж” в с. Куклен, “Медицински кабинет” в Пловдив, “Социално медицински патронаж” в Пловдив и София, “Столова-Клуб за самотни хора на пенсионна възраст” в. Покрован, “Център за домашни грижи” в гр. Раковски, Белене и в Малко Търново,”Кухня на колела” в гр. Русе. Дейността по програма "Домашни грижи" започва през 2002 година с отварянето на първия пилотен център в гр. Русе.

Днес функционират вече  7 центъра в градовете Русе, Белене, Раковски, Малко Търново, София и в с. Житница,  които предоставят медицински, сестрински и социални услуги на  повече от 600 клиенти, повечето от които са възрастни и самотни хора с тежки заболявания, нуждаещи се от ежедневно наблюдение и от подкрепа в поддържане на личната хигиена и домакинството. Работата на центровете се осъществява в партньорство с личните лекари и лекарите-специалисти. През миналата година центровете са работили в сътрудничество с повече от 30 лични лекари. Друг проект на Каритас е “Игла и конци”.

От март 2006 г. Каритас издава и 4 Информационни бюлетина – 2 от които “Възрастни хора” и “Хора с увреждания”.

 

 

Каритас: “Игла и конци”

 

Възрастните хора, затворени в самотата на душата и на духа, се нуждаят от подкрепа и разбиране, от осмисляне на дните си, от чувството да бъдат полезни.

Целта на дейността "Игла и конци" на енорийската организация Каритас Русе е да се осмисли свободното време на жени в пенсионна възраст, да им се предоставят условия за социален живот, да се съживи живота в енорията.

20 жени в пенсионна възраст се ползват от услугите на проекта, преправят дрехи за своите семейства, шият различни неща за проектите на Каритас, общуват помежду си, прекарват заедно свободното си време. При желание жените могат да получат професионални съвети и обучение от специалисти.

 

 

 

VII. “Хоспис Милосърдие”

           

            Въпреки че по Закона за лечебните заведения хосписите са не социални, а медицински заведения, НПО не само първи у нас представят тази форма и защитават необходимостта от такава помощ, но и поддържат хосписи. “Хоспис Милосърдие” в София (http://www.hospice-miloserdie.hit.bg) е първият хоспис в България. Основан е през 1989 г. от г-жа Донка Паприкова и няколко доброволци. Организацията  е регистрирана през 1994, а през 2000 година е получила лиценз към Министерството на труда и социалната политика и е пререгистрирано като благотворително дружество.

Дейността на организацията се състои в полагане на грижи (най-близки до домашните) за възрастни, тежко болни, самотни и бедни хора, а също така и палиативни грижи за хора в последен стадий на живота.

Към Хосписа функционира Клуб “Сребърна есен”, развиващ дейност сред хора на науката, изкуството и образованието. Клубът събира тези хора - те могат да общуват в уютна атмосфера, да участват в творчески вечери и да се срещат със свои по-млади колеги. Целта е социална интеграция на възрастните и съхраняване на връзката между поколенията.

 

 

 

“Хоспис Милосърдие”

"Искаме бедните да станат по-малко бедни, самотните по-малко самотни”

                                                                                               Донка Паприкова

Хоспис означава грижа за човека в последния стадиий от живота му. Най-популярната му форма е грижа за болните по домовете им. Отначало дейността започва в дома на Донка Паприкова, където няколко съмишленички отделят от своите средства, за да помогнат на по-бедните от тях по примера на Майка Тереза.

В началото са обслужвали самотни възрастни хора, като два пъти седмично готвели  топла храна, а по-млади доброволци я носили по домовете. Тази дейност продължава и до днес. Днес Хоспис "Милосърдие" разчита най-вече на човешкия ресурс.

На първо място доброволците, които са около 70 души и поемат различни дейности - две групи приготвят храна за хората по домовете, около 30-на души я разнасят, в дневния център всеки ден дежури по един доброволец. В момента Благотворително дружество "Хоспис Милосърдие" развива дейност в три насоки: готвене и разнасяне на храна по домовете на самотни, болни възрастни хора, 2 стационара с капацитет 20 легла, за хора в напреднала възраст на легло, за които се полагат медико-социални грижи, дневен център за възрастни интелектуалци – посещаван от около 90 д. (писатели, музиканти, артисти, художници, учени и др.), в който могат да се срещат за творчески разговори, а когато е възможно, им се оказва социална помощ.

 

 

 

VIII. Фондация “Лале” – Мрежа на НПО за възрастни

           

Мисията на фондация "Лале"  (http://www.tulipfoundation.net) е да насърчава социалната отговорност в Българското общество. Стратегията и е – да стимулира сътрудничеството между гражданското общество, бизнеса, националните и местни власти с цел подобряване качеството на живот и възможностите за развитие на хората в България. Целите и са:

          Генерира социални инвестиции от частни лица, бизнес сектора и различни публични и частни източници на финансиране;

             Подкрепя граждански организации, които работят за удовлетворяване на социални нужди на обществото;

       Допринася за ефективността, устойчивостта и многообразието на социални програми в България чрез отпускане на целево безвъзмездно финансиране;

          Посредничи чрез предоставяне на професионални съвети, консултации, оценка, наблюдение и проследяване изпълнението на проекти и програми;

          Насърчава прозрачност, отговорност и професионализъм чрез придържане към високи етични стандарти.

През последните години Фондация "Лале", която управлява Програмата на Обединени холандски фондации за Централна и Източна Европа, е подкрепила повече от 20 различни проекти на неправителствени организации, насочени към предоставяне на грижи, възможности и социални контакти на възрастни хора в различни градове и села в България. Финансираните дейности включват създаване на клубове, дневни и консултативни центрове, грижи по домовете за възрастни хора. Фондация "Лале" е инициатор на създаването на мрежа от НПО, работещи за и с възрастни хора. Към момента в мрежата членуват около 25 организации. За контакт на мрежата е определено Благотворително дружество "Хоспис Милосърдие" – д-р Карагьозов, а списък с организациите от мрежата и кратко представяне на дейността им има на сайта на фондация "Лале".

  

 

Фондация “Лале” - Мрежа на НПО, работещи с и за възрастни хора

На 3-4 февруари 2006 г. в София фондация "Лале" инициира работна среща на тема “Социални дейности за възрастни хора”. В срещата са участвали представители на 35 граждански организации от всички краища на страната, които имат действащи проекти за предоставяне на разнообразни грижи и услуги за възрастни хора; няколко общини и Министерство на труда и социалната политика. По време на срещата са представени международни документи, отнасящи се до възрастните хора, като Европейска социална харта и Мадридския международен план на действие и е обсъдено приложението им в България. Представени са и международни (HelpAge International) и европейски организации (AGE – The European Older people’s Platform), работещи в подкрепа на възрастните хора и за реализация на техните права и начините за сътрудничество с българските организации. Представителите на Благотворително дружество "Хоспис Милосърдие", София, и Дружество за социално подпомагане, Дряново, са разказали за участието си в мрежа на НПО, работещи с възрастни хора в Юго-Източна Европа, създадена с помощта на HelpAge International. Участниците представиха разнообразни дейности и услуги за възрастни хора в общността, предлагани от техните организации – социални контакти, дневни и консултативни центрове и клубове, доброволчески инициативи, художествени и самодейни изяви, групи за самопомощ и съседска грижа, грижи по домовете, домове за възрастни. В хода на интересна дискусия са обменени идеи и възможности за активно включване на самите възрастни хора в планирането и организацията на дейностите. Възможностите за сътрудничество между представените и всички заинтересовани организации бяха особено актуална тема. В края на срещата участниците се обединяват около решението за създаване на Българска национална мрежа на НПО работещи с и за възрастни хора.


 

[1] Проектът се реализира през 2003 г., когато домашен социален патронаж действа в 234 общини. Точно тогава се очертава нестабилност в тази важна дейност - в 6 от тях той е интегриран в Домове за социални услуги, в други е новооткрит, в трети - закрит. Само в Алфатар дейността е делегирана на частна фирма. Персоналът се назначава главно по Програма “От социални помощи към създаване на заетост”. Напр в  Кубрат са назначени 8 санитарки...

 

 


Ключови думи: възрастни, социални услуги, неправителствени организации, социологическо изследване, добри практики

Keywords: elderly, social services, NGO, sociological survey, best practices

 

Към съдържанието

Начална страница

Copyright 1998-2012 OMDA Ltd. Всички права запазени