СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ЗА ХОРАТА ОТ ТРЕТАТА ВЪЗРАСТ
Вяра Ганчева Емилия Ченгелова
1.8. Потребност от специална помощ
Друга важна задача на изследването бе да се установи относителният дял на възрастните хора, които се нуждаят от специална помощ. Този тип знание е съществен за определяне структурата на специализираните социални услуги, както и при насочването на средства за развитие на мрежи от специализирани заведения.
Необходимост от специализирани медицински грижи
Изследването сочи, че дори и при 55-годишните хора делът на страдащите от сериозни здравословни проблеми е много висок (55.6%). Здравният статус се влошава с увеличаването на възрастта и при хората на възраст над 76 години трима от всеки четирима имат сериозни здравословни проблеми:
Таблица 20.Здравословни проблеми/ Относителни дялове в %
Имате ли сериозни здравословни проблеми
55-60 г.
61-65 г.
66-70 г.
71-75 г.
76-80 г.
Да
55.6
77.8
69.2
70.0
79.5
Не
44.4
22.2
30.8
30.0
20.5
Общо:
100%
100%
100%
100%
100%
Cramer V =0.160, Chi-square =0.610
Установено бе също така, че 5.7% от изследваните лица имат нужда от постоянно лекарско наблюдение, а други 7.6% поради спецификата на заболяванията си се нуждаят от редовни медицински прегледи, а 4.8% имат нужда от прегрледа по няколко пъти седмично. Всеки четвърти счита, че поне веднъж месечно трябва да преминава през квалифициран медицински преглед.
Тези данни корелират с идентифицираните основни нужди от социални услуги по възрастови групи – по-възрастните хора разчитат предимно на социалните услуги, а сред предпочитаните социални услуги на едно от първите места се нарежда постоянното и адекватно медицинско обслужване.
Ежедневна допълнителна помощ
Възрастните хора се нуждаят от специфична допълнителна помощ, изразяваща се в извършването на ежедневни дейности по поддържането на тяхното домакинство. Тези потребности са двукратно по-силни в случаите, когато възрастният живее сам, независимо дали има близки и роднини.
Представената тук таблица показва какви са потребностите на възрастните хора, като се отразява наличието на някои разлики, констатирани при двата пола.
Таблица 21. Потребности от ежедневна допълнителна помощ по пол/ Относителни дялове в %
Потребност от:
Да
Не
мъже
жени
мъже
жени
A. Пазаруване
39.6
27.3
60.4
72.7
B. Готвене
37.5
23.6
62.5
76.4
C. Хранене
8.3
3.6
91.7
96.4
D. Обличане
18.8
18.2
81.2
81.8
E. Чистене
38.3
25.5
61.7
74.5
F. Разхождане
31.3
36.4
68.8
63.6
G. Друго (какво) .............................................
14.9
7.3
85.1
92.7
Анализът на данните показва следното:
· Мъжете имат най-силна нужда от ежедневна допълнителна помощ за следните дейности: пазаруване (39.6%), чистене (38.3%) и готвене (37.5%). Това се обяснява с особеностите на мъжката психика и традиционно установените роли в семействата. Когато мъжете загубят своите партньорки, трудно се справят с нехарактерните за тях дейности. В съчетание с влошеното им здраве и напредналата възраст, потребността от помощ тъкмо за посочените видове дейности още повече се засилва;
· Най-значим дял от жените биха искали да им бъде оказвана помощ за кратки разходки навън (36.4%). В сравнение с мъжете, по-малки относителни дялове сред жените имат нужда от помощ за пазаруване (27.3%), чистене (25.5%) готвене (27.3%). Но макар и по-малки, тези дялове не са за пренебрегване, тъй като показват, че една четвърт от жените имат
нужда от посочените ежедневни услуги;
· От помощ за обличане се нуждаят 18.8% от мъжете и 18.2% от жените. Това са предимно болни хора, на възраст над 76 години;
· Най-нисък интерес се проявява към храненето, макар че и тук делът на мъжете, желаещи тази услуга, е два пъти по-висок от съответния дял при жените.
1.9. Основни проблеми пред хората от Третата възраст
Самооценките на възрастните хора за основните им материални и духовни проблеми представляват специален интерес в контекста на предоставяните социални услуги.
Изследването събра интересни мнения и оценки по тези въпроси, а анализът и синтезът на тези оценки позволява да се ообсобят следните основни категории проблеми:
· Основните материални проблеми на възрастните хора са ниските доходи (за 39.8%) и недостатъчните финансови средства (за 14.6%). Слабата платежоспособност на възрастните хора освен че ги изключва от широк кръг обществено достъпни услуги за рекреация, отдих и почивка, нерядко ги лишава и от възможността да полагат адекватни грижи за здравето си. 10.6% посочват, че поради ниските си доходи не могат да си купуват необходимите им лекарства; Без особени материални проблеми са 23.6% от изследваните лица. Това в конкретния случай са предимно работещите пенсионери, работещите, както и тези, които живеят в по-многобройни семейства;
· Решението на материалните проблеми се вижда предимно в увеличаването на пенсиите (според 40.3% от изследваните лица) и увеличаването на социалните помощи/надбавки (12.6%). Всеки десети обаче смята, че решение за материалните проблеми на възрастните хора няма да се намери, защото икономическата и социалната аатмосфера не позволяват провеждането на по-благоприятна социална политика спрямо възрастните хора.
· Духовните проблеми, с които се сблъскват изследваните лица, имат малко по-различно от очакваното лице. За 9.5% от лицата основните проблеми идват от невъзможността им да отделят средства за културен живот (посещение на театър, четения, сбирки). При близо два процента нарушеното здраве е причината за невъзможност да се води културен живот. Самотата и липсата на достатъчно контакти е посочено като духовен проблем от 5.7% от лицата. Малко изненадващо, но 74.3% от интервюираните посочват, че нямат духовни проблеми (съответно, това са 79.2% от мъжете и 69.1% от жените).
· Решението на съществуващите духовни проблеми се търси предимно в повишаването на доходите, провеждането на адекватна държавна политика спрямо възрастните хора, увеличаване броя на социалните работници и като частична, но полезна мярка се предлага намаляване цените на транспорта за пенсионерите.
1.10. Специфични проблеми при предоставянето на социални, здравни и образователни услуги
Изследването си постави за цел да установи и анализира специфичните проблеми, които съществуват в три ключови за възрастните хора области – социалното подпомагане, здравеопазването и образованието (образователни програми, подходящи за възрастните хора).
Проблеми при предоставянето на социално подпомагане/услуги
Всеки втори от възрастните хора среща проблеми при удовлетворяването на потребността от социално подпомагане. Проблемите имат нееднородна природа, но въпреки това могат да се систематизират по следния начин:
· Системата за социално подпомагане е силно бюрократизирана. Достъпът до услугите е труден, изисква се ходене по множество инстанции, попълват се сложни формуляри. Всичко това се преценява от пенсионерите като несъобразяване с реалностите (не се отчитат физическите и психологическите особености на хората от тази възраст).
Ето някои мнения, илюстриращи типичните проблеми според интервюираните лица:
Социалното подпомагане е една неразбиваема стена. Само те прехвърлят от стая в стая и трупат документи.
Необходимостта от многократни посещения в социалните служби.
Голяма бюрократичност и недостатъчно финансиране.
Не е достатъчно и е много усложнено.
Усложнена и тромава процедура, която затруднява особено много инвалидите.
Голямата бюрокрация и ежегодното попълване на декларации.
Продължителна и тромава процедура.
Осъществява се много бавно и трудно.
Прекалено усложнената процедура.
Сложно и недостатъчно ефективно.
· Други мнения поставят въпроса дали социалното подпомагане не е само фиктивна дакларация за загрижеността на обществмото към възрастните хора и дали държавата действително желае да полага грижи за тази група хора. Възрастните хора считат, че държавата трябва да намери средства и да подобри социалните услуги в две основни направления: първо, по-голям брой възрастни хора да имат достъп до системата от социални услуги и второ, предоставяните социални услуги да бъдат качествени, да отговарят на установените норми и да покриват все по-широк кръг от потребности. Трябва да се прекъсне с практиката да се предоставят услуги „колкото за отбиване на номер”. Доставчиците на услугите трябва да бъдат контролирани и възрастните хора да получават висококачествени услуги
Лоша организация на работата в ДСП – 4 пъти идвам за един документ.
Много ниско е нивото на социалното подпомагане.
Величината на пенсията е по-голяма от изискванията.
Много малко пари се отпускат за лекарства.
Ежемесечните суми за лекарства са много малки.
Големите опашки.
Помощите за лекарства от 8 лева са недостатъчни.
· Недостатъчно информационно осветляване на предоставяните социални услуги. Пенсионерите се оплакват, че много трудно могат да намерят пълна и обективна информация за необходимите им услуги. В повечето случаи наличната информация е оскъдна, тя се препредава от човек на човек, но трудно може да бъде получена от една институция. Някои от изследваните лица считат, че това се прави целенасочено, за да се намали потокът от желаещите да получат този тип услуги;
· Отправят се множество критики по отношение на условията в домовете за възрастни хора. Тези мнения кореспондират с изказаните отрицателни оценки за социалните услуги по принцип. Основните критики са към качеството на храната, битовите условия, общата бедност в домовете, оскъдните материални условия, ниското ниво на услугите в домовете, включително медицинските грижи, лошото отношение на обслужващия персонал.
· Проблемите на инвалидите са още по-сериозни. Системата за социално подпомагане не е пригодена да обслужва хора с различни видови инвалидност – липсват съоръжения за придвижване на инвалиди в сградите, в които се помещават социалните служби; не се полагат специални грижи, съответстващи на заболяванията и инвалидността на тази икатегория хора;
Усложнена процедура. Липса на инвалидни колички и патерици с опора за лактите за болните от Паркинсон в краката.
Липсата на възможност за инвалидите да посещават социалните служби – необходимост от домашни посещения от социалните работници.
Липсата на лекари в социалните комисии пречи за взимането на правилни решения за помощите.
Трудно се осигуряват помощните средства – инвалидна количка, стол, дюшек и др.
Прекалено усложнени процедурни усложнения и липсата на достатъчно квалифицирани кадри в социалната сфера.
Изследването показа също така, че нагласите на възрастните хора за участие в социални програми са в рамките на очакванията:
Всеки пети (20.0%) не би се включил в подобен род програми, а други 24.8% заявяват, че не изпитват такава потребност.
Всеки четвърти (24.8%) би се радвал да бъде включен в социални програми. Анализът на данните сочи, че това са 28.0% от неработещите пенсионери. Близо една трета от интервюираните (30.5%) посочват, че нямат никаква информация за социалните програми, поради което им е трудно да се определят дали биха участвали, или не. Отново става дума преди всичко за неработещите пенсионери, които са групата с най-слаб достъп до информация за съществуващите социални програми. Разглеждаме тази група лица като потенциални участници в социални програми, тъй като отговорите им по другите въпроси определено показват желанието им за по-добри и повече социални услуги, за по-широк достъп до социално подпомагане.
По-конкретно, възрастните хора биха се включили в социални програми, които:
· Разширяват достъпа до социалното подпомагане;
· Осигуряват допълнителна ежедневна помощ;
· Ефективно подпомагат самотни хора;
· Увеличават възможностите им за контакти с хора на тяхната възраст;
· Дават шансове за културен живот;
· Празнуване на празниците.
Тези предпочитания следва да се имат предвид при разработването на програми за възрастните хора.
Проблеми при получаването на здравни услуги
За проблеми по повод на получаването на медицинско обслужване съобщават 60 интервюирани лица. Тези цифри не са неочаквани, те отразяват общото недоволство от системата за медицинска помощ в страната. Изследването потвърждава констатациите от предишни проучвания, че най-потърпевшите от реформата на здравеопазването са възрастните хора и хората с ниски доходи. В 60 % от случаите, тези две категории съвпадат.
· Труден достъп до преглед – необходими са направления, пътят е сложен, изисква се много ходене, а често се налага да се дават „непредвидени средства”:
Дълги и трудни процедури, които направо ме отказват да търся лекарска помощ.
Много малко направления дават за лекари. Отстъпката за лекарства е много малка – минимална и не се чувства.
Много са малко направленията за специалисти. Трябва да има повече талони за специалисти.
Лекарствата са скъпи. Клиничната пътека е едно недоразумение. Трябва да се върнат старите условия, когато имахме едно много добро здравеопазване.
· Лекарствата са скъпи и практически недостъпни за пенсионерите. Така дори и да са получили нужното лекарско внимание, възрастните хора не могат да се погрижат за здравето си, поради невъзможността да си набавят нужните им лекарства. Кръгът е затворен и единственото решение според пенсионерите е да се помисли за държавна намеса:
Да има достъпни цени на лекарствата. Да се улеснят лекарите в тяхната дейност.
Скъпи лекарства. Трудно приемане в болнично заведение.
Не ми стигнаха парите да си извадя зъба и сега ме боли.
Скъпи лекарства.
Няма безплатни лекарства. Лекарствата с 25 %-но намаление от НЗОК са по-скъпи от тези, които си купуваме свободно.
· Повечето от медицинските услуги, от които се нуждаят възрастните хора, са много скъпи. Пенсионерите биха желали да се помисли комплексно по тези въпроси и да се потърси ресурс за предоставянето на повече безплатни медицински услуги на неработещите пенсионери:
Имат договор с клиники, но ползването на услугите е за сметка на болния.
· Отношението на лекарските екипи към възрастните хора е изкючително недоброжелателно, не им обръщат нужното внимание, преглеждат ги формално и ги размотават от кабинет на кабинет; труден е достъпът до талони за направления при специалисти. Личните лекари по принцип са претрупани с пациенти и поради това не обръщат внимание на възрастните си пациенти:
Липсват добри грижи за възрастните. Те искат спокойствие, по-капризни са, но зависи от възможностите за дома.
Лоши лекарски грижи.
Тук съм от 2 години и лекар не е идвал, а имам необходимост от това.
Лошото отношение на лекарите към пациентите и безнаказаността им.
Не добро отношение от лекарите. Липса на лекарско наблюдение.
Недостатъчно внимание от страна на личния лекар и специалистите.
Липса на достатъчно грижи от страна на лекарския персонал.
Липса на внимание от страна на личния лекар и скъпи лекарства.
При необходимост от лекар се налага дълго да се чака по опашки. Нямам информация за отстъпки при скъпо струващите лекарства.
Много тромава система. Нелюбезни и груби лекари. Съвършено незаинтересовани и безразлични към здравето на пациентите.
Мудност, бюрокрация, липса на свободен достъп до специалисти.
Формализъм и бездушие. Непрекъснато ме връщат “Нямам талони, елате утре”.
Само гледат дали си платил.
Лошо отношение към пациентите, некачествено обслужване от страна на медицинския персонал. Била съм в “Пирогов” два пъти и съм крайно недоволна.
· Критични са оценките и за нивото на лекарските грижи – те се оценяват като много лоши, некомпетентни, неквалифицирани.
Въобще не съм доволна, защото не ми обръщат внимание.
За него предпочитам да не коментирам.
Трудно си осигурявам болнично лечение, а често имам нужда от него.
Избягвам да ходя на лекар, защото не вярвам във високата им квалификация.
Безкрайни опашки, липса на координация между лекарите, отказ за посещения по домовете.
Липсата на лекарски екипи за обслужване на трудно подвижните по домовете им.
Претрупаността на личните лекари.
Бюрократичността и претовареността на личния лекар.
Голямата претрупаност на личните лекари и скъпите лекарства.
Недостатъчно внимание от личния лекар.
· Неработещите пенсионери имат нужда от медицинска помощ по домовете (прегледи и консултации).
Не се правят посещения от личния лекар и специалисти по домовете на трудно подвижните.
Липсата на безплатни рехабилитационни процедури в домашна обстановка и системно наблюдение от личния лекар и съответните специалисти.
Липсата на специализирани лекарски прегледи и консултации по домовете.
Липсата на медицински прегледи по домовете за инвалиди и скъпите лекарства.
· Процедурите в центровете за рехабилитация са достъпни за ограничен брой пенсионери. В действителност реално желаещите да се възползват от тези услуги са два пъти повече.
Много трудно се вреждам за процедури в центъра за рехабилитация.
Здравеопазване въобще няма.
В контекста на множеството съществуващи проблеми, свързани с получаването на здравни услуги, е обясним високият процент на възрастните хора, желаещи да бъдат включени в здравни програми – такава готовност се декларира от 37.1%, а други 22% изразяват съжаление, че до този момент не са били запознати с такива програми и настояват да бъдат информирани, за да могат да се включат.
По-конкретно, възрастните хора биха желали да участват в здравни програми, даващи възможност за:
· Лечение и консултации
· Физиотерапия
· Здравни гимнастики за рехабилитация
· Здравни беседи и подобряване на здравната култура
· Веднъж месечно безплатни прегледи от специалисти
· Балнеолечение
Една четвърт от изследваните лица считат, че нямат нужда от участие в специални здравни програми. За тях е по-важно да имат достъп до качествено здравеопазване.
Проблеми при получаването на образователни услуги
(образователни програми, подходящи за възрастните хора)Изследването тества нагласите на възрастните хора за участие в образователни програми и за активно поддържане чрез така нареченото учене през целия живот. Резултатите обаче сочат, че от общо 105 интервюирани 94 не виждат за себе си смисъл от продължаващо образование. Нещо повече, те директно заявяват, че нямат нужда от образователни програми. Посочват, че това е последното, което ги вълнува в тяхната житейска ситуация:
Приключихме отдавна с образованието на тази възраст. Вече съм възрастна
На моята възраст това ми е последният проблем.
Все пак в образователни програми биха се включили 7.7% от интервюираните лица. Но подчертават, че тези програми трябва да са на теми, съобразени с тяхната възраст и да не предполагат овладяване на коренно нови знания.
Струва ни се, че има известен потенциал в привличането на възрастните хора за продължаващо образование. Основание за този извод ни дава факта, че попитани директно дали биха участвали в образователни програми, само една трета (32.7%) отговарят категорично „не”, а други 33.7% (това се предимно работещите и работещите пенсионери) посочват, че нямат такава нужда. В същото време, 26% (предимно работещите пенсионери) посочват, че до този момент не са чували за такива програми, но биха могли да си помислят, ако бъдат надлежно информирани.
Проявява се видим интерес към програмите за професионално обучение на възрастни. Половината от работещите и 28.6% от работещите пенсионери биха се включили в такива програми. Те например биха се възползвали от курсове за обучение по компютърна грамотност. Интересни биха били и образователни програми на здравна тематика. Една малка част от работещите пенсионери проявяват интерес към програми за преквалификация с цел намиране на подходяща за тяхната възраст работа.
Липсват образователни курсове по компютри за възрастни.
Тези програми да бъдат без възрастови ограничения. Това е много лично и индивидуално. Не е редно и не е справедливо хората да се делят по възраст. Има хора, които и в много напреднала възраст са много работоспособни и годни да упражняват професията си, да бъдат полезни на обществото с натрупания си опит и знания.
Отново ще посочим, че става дума за малък, незначителен дял пенсионери. Но по правило това се хора в добро здравословно състояние, на възраст около 55-60 години, живеят в многочленни домакинства и водят сравнително активен социален живот.
1.11. Идентификация на НПО, предоставящи социални, здравни,
образователни услугиИзследването сочи, че възрастните хора познават много слабо дейността на неправителствените организации, предоставящи услуги в посочените области. Наблюдава се диференцирано познание, което съответства на социалния, здравния и професионалния статус на възрастните хора, от една страна, и на публичния имидж и усилията, които се полагат от съответната неправителствена организация:
· Най-добре се познават организациите, доставящи социални услуги. 84.8% от изследваните лица не могат да посочат нито едно име на НПО. Най-познатото име (посочено е от 8.6% от изследваните лица) е на организациите "Шалом" и „Каритас България" (цитирано от 1.9%). Други цитирани неправителствени организации са Хоспис „Милосърдие”, Хосписа на Донка Паприкова, „Светлина за живот”, фирма „Лозана” за превоз на инвалиди.
· Не по-добре се познават и доставчиците на здравни услуги. Тук отново се оформя ядро от 88.9% от хора, които изобщо не познават такива организации. Цитират се отново „Шалом” (цитиран от 5.7% от лицата), Организация на болните с множествена склероза (2.9%), Национално сдружение на жените с онкологични заболявания (1.9%), "Каритас" (1.0%).
· Най-критична е ситуацията по отношение на неправителствените организации, доставящи образователни услуги. Нито едно от интервюираните лица не можа да назове такова име. Този факт сам по себе си е индикативен. Той отразява както общите неутрални нагласи на възрастните хора за тяхното продължаващо образование, така и говори за недостатъчни информационни действия за популяризиране на такъв тип програми сред възрастните хора.
1.12. Достъпност и подобрения в услугите
Ще напомним, че над една трета от изследваните лица са с доходи от 100 до 199 лева, 23.8% - от 200 до 299 лева, 17.1% - от 300 до 399 лева и 10.5% до 99 лева. Съвкупно, това са общо 86.7% от всички изследвани лица. Таванът на техните доходи е 399 лева. Едва 13.3% от изследваните лица живеят в домакинства с по-високи доходи, но както бе показано, по-високите доходи на домакинствата обикновено корелират с по-голям брой членове на домакинството.
Таблица 22. Достъпност на социалните услуги в зависимост от доходите
Относителни дялове в %
Напълно достъпни
Донякъде достъпни
Не са достъпни
Ползвам само безплатни
Не ползвам социални услуги
До 99 лв.
37.5
14.8
16.7
6.5
3.1
100-199 лв.
37.5
48.1
16.7
41.9
21.9
200-299 лв.
25.0
29.6
16.7
22.6
21.9
300-399 лв.
-
3.7
50.0
19.4
25.0
400-499 лв.
-
-
3.2
6.3
2.9
500-599 лв.
3.2
6.3
2.9
600-699 лв.
3.1
700-799 лв.
3.2
3.1
800-899 лв.
3.1
900-999 лв.
Над 1000 лв.
-
3.7
6.3
2.9
Не знае/отговорил
Общо:
100%
100%
100%
100%
100%
В контекста на средномесечните доходи темата за достъпността на социалните услуги изисква специално интерпрениране.
Предоставяните услуги се потребяват основно от неработещите пенсионери. Най-напред трябва да се отбележи, че около една трета от изследваните лица 32.3%) ползват само безплатни услуги, а почти всеки четвърти (24.7%) не ползва никакви социални услуги.
Цените на социалните услуги са напълно достъпни за 8.6% от неработещите пенсионери. Преобладаващата част от тази категория пенсионери (28.0%) считат, че цените са само донякъде приемливи, поради което и услугите се класифицират като „донякъде достъпни”. Други 6.5% намират цените за напълно неприемливи, съответно това прави услугите напълно недостъпни.
1.13. Възможни подобрения в социалните услуги
Основните потребители на предоставяните социални услуги формулират интересни и многопластови препоръки в тази насока. Според тях, в сферата на социалните услуги има какво да се желае. С изненадваща прецизност и конкретност, интервюираните лица правят интересни, многопластови препоръки за подобряването на социалното подпомагане. Според интервюираните лица, трябва да се помисли за подобряване на основните компоненти на системата за социално подпомагане:
· На първо място, да се увеличи размерът на държавната субсудия за социално подпомагане. Това е ключовият фактор за подобряване на социалното подпомагане. Ако финансовият ресурс е по-голям, това ще даде възможност за разширяване кръга на пенсионерите, имащи достъп до значимите социални услуги. От друга страна, по този начин ще се създадат условия за по-високо качество на предоставяните услуги. На трето място, при по-висока държавна субсидия би могло да се очаква, че социалните работници ще получават по-добри възнаглаждения, което се разглежда като необходимо условие за подобряване отношението им към обслужваните възрастни хора.
· Да се направят промени в законодателството, така че да бъде облекчен достъпът на пенсионерите до социалното подпомагане. Сегашната нормативна база поставя редица ограничения пред евентуалните потребители на социални услуги. Това на практика лишава немалък брой реално нуждаещи се пенсионери от достъп до социалните услуги;
· Да се подобри качеството на предлаганите услуги. Държавата да контролира доставчиците на социални услуги и да гарантира спазването на предписанията и нормите при предоставянето на различните видове услуги. Тези препоръки касаят предимно условията в домовете за възрастни хора, услугите в центровете за рехабилитация, храната, която се раздава в обществените трапезарии, и храната и медицинските услуги, предоставяни в рамките на домашния социален патронаж.
· Да се разработят нови услуги, съобразени с потребностите на различните категории възрастни хора. Основните потребители на социални услуги са неработещите пенсионери, самотно живеещи жени, в напреднала възраст. Очевидно, тази категория възрастни хора има свои специфични нужди. Други специфични услуги обаче са необходими на възрастните хора, които живеят в двучленни или многочленни домакинства. Инвалидите от своя страна изискват съвсем различно третиране. Възрастните хора настояват държавата да провежда диференцирана политика, отчитаща специфичните потребности на различните категории възрастни хора.
· Специално по отношение на инвалидите, очакванията са да се предприемат видими стъпки за облекчаване достъпа на инвалидите до социалните услуги. Сегашната практика изобилства от случаи, когато инвалидите не получават полагащите им се преференции и услуги, а връзката им със социалните работници е много слаба и неудовлетворителна.
· Да се увеличи броят на доставчиците на социални услуги, което би гарантирало по-широк достъп до този тип услуги. Лицензирането на доставчиците обаче да се извършва при строг контрол от страна на държавата, а по-късно да се осъществява текущ контрол върху качеството и асортимента на предоставяните услуги, като съществува възможност за отнемане на лиценза в случаи на нарушения.
· Да се организират национални информационни кампании за предоставяните социални услуги – да се използват електронните и печатните медии, достъпни за възрастните хора. Рекламите обаче да бъдат реалистични, като посочват действителните стъпки, които хората могат да извършат, за да получат нужните им социални услуги;
· От широка реклама се нуждаят и онези частни фирми и НПО, които предоставят социални услуги. Обикновено тези доставчици работят с определени групи хора, но въпреки това е добре дейността им да бъде широко популяризирана сред пенсионерите.
· Възрастните хора очакват българският бизнес да помисли за хората в нужда. Например, като част от благотворителни кампании по различни поводи, би могло да се предприемат по-значими действия, облекчаващи условията на живот в домовете за възрастни хора.
Ето някои типични мнения, илюстриращи направените препоръки:
Да вземем пример от развитите държави, от Швеция например, как се грижат за старите хора там.
Общо подобряване на организацията и ефективността.
Бих отпуснал много повече държавни средства.
Бих увеличила държавната субсидия за тях.
Трябва да има повече информация за тях.
Държавата е отговорна и трябва да даде пари за възрастните.
Трябва да има повече информация за тях.
Има нужда от повече информация за тях/Нямам информация.
Отношението на социалните работници.
По-добър подбор на социалните служители.
Увеличаване на количеството и качеството им.
Да се премахне бюрокрацията.
Бих ги направила наистина социални, с добри човечни хора, които да работят там.
В старческите домове – по-добри условия и повече духовни грижи.
Да повишат средствата за социални услуги.
По-широко популяризиране и опростяване на процедурите.
Информиране на нуждаещите се за видовете услуги и начините за ползването им.
Опростяване на процедурата, по-тясна връзка на социалните работници с инвалидите.
Увеличаване на социалните работници и популяризиране на услугите.
Отношението и вниманието на социалните работници, огласяване на полагащите се привилегии.
По-висока квалификация и подбор на работещите в сферата.
По-широко огласяване.
Улесняване на ползването им.
Да станат лесно достъпни и да се увеличи възнаграждението на личните асистенти.
Опростяване и ускоряване на осъществяването им.
Увеличаване на финансирането и популяризацията им.
Опростяване на начина за получаване на такива помощи. Хората чакат с часове пред социалните служби..
Бих раздавала за празници нещо допълнително за Коледа, Великден. Да се почувства, че някой мисли за нас..
Ключови думи: възрастни, социални услуги, неправителствени организации, социологическо изследване, добри практики
Keywords: elderly, social services, NGO, sociological survey, best practices
