С коня ход напред

СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ЗА ХОРАТА ОТ ТРЕТАТА  ВЪЗРАСТ

Вяра Ганчева                         Емилия Ченгелова

 

 

3.4. Социални помощи

 Този текст коментира социалните помощи - видове, размер, кой може и при какви условия може да ги получава Социалните помощи са тези средства в пари или в натура, които допълват личните доходи на човека, така че той да може да задоволи своите основни жизнени потребности. Те основно зависят от дохода, здравословното състояние и други потребности на хората, които имат право да кандидатстват за тяхното отпускане.

Според периодичността на тяхното отпускане те биват еднократни, месечни и целеви.

Еднократна помощ се отпуска на хора или на техните семейства при възникнали инцидентно здравни, образователни, комунални или други потребности. Нейният размер е до петкратния размер на гарантирания минимален доход.

Месечната помощ – тя се отпуска на социално слаби хора и техните семейства, които имат доход за предходния месец по-нисък от диференцирания гарантиран минимален доход. В кръга на лица, които имат право на такава помощ, влизат много социално слаби групи – безработни, сираци, самотно живеещи, многодетни семейства хора с увреждания и пр.

Целевите помощи са:

• Помощ за наем на общинско жилище;

• Помощ за отопление;

• Карта за безплатно пътуване с градския транспорт;

• Месечни помощи за транспортно обслужване;

• Безплатно пътуване по БДЖ или автотранспорта;

• Пътуване с намаление по БДЖ или автотранспорта;

• Помощ за балнеолечение;

• Помощ за ползване на телефон.

 

 Някои видове социални услуги и придобивки – те са предимно за хора с увреждания и се изразяват в:

• Предимство при настаняване в общински жилища;

• Облекчен режим при отпускане на кредити;

• Помощ за покупка и преустройство на МПС;

• Помощ за преустройство на жилище;

• Помощ за жестомимичен превод;

• Помощ за придружител.

  

            Процедура за отпускане на социалните помощи и придобивки

Процедурата по отпускането на социална помощ или придобивка започва с писмена молба-декларация до дирекция “Социално подпомагане“. Тя е по образец, утвърден от Министерството на труда и социалната политика.

Към молбата се прилагат предвидените във всеки конкретен случай документи. Най-често те са:

• Удостоверение за получавани доходи;

• Представяне на платежни документи, удостоверяващи направените разходи;

• Документ за самоличност (лична карта);

• Други документи, удостоверяващи наличието на изискуемите условия или - отстъствие на причини, забраняващи отпускането на социална помощ.

Обжалване решението на директора на дирекция “Социално подпомагане“ става по административен и съдебен път – пред регионална дирекция “Социално подпомагане“ и пред съответния окръжен съд.

  

3.5. Преглед на добрите и лошите практики при предоставяне на социални услуги – от гледна точка на потребителите на услугите           

Добрите практики основно се свързват с индивидуализация на услугите и съобразяване с конкретните потребности на лицата, които ги ползват. Добрите практики трябва да разчитат на ефективност на услугата и постигане на ефекта, към който тя е насочена.

Добра практика е услугата асистент за независим живот (личен асистент), когато тя се предоставя след изготвянето на подробен и дългосрочен план с ползвателя на услугата и нейното ползване не е фиксирано в стриктно определен брой часове, а приоритет е постигане на търсения ефект. В конкретния пример това ще бъде реализираната възможност човекът да бъде по-активен и по-социализиран, да участва максимално в обществения живот и от там да се повиши неговия социален и икономически принос в обществото.

Добра практика е осъществяването на застъпничество след предоставено юридическо или социално консултиране. В този случай клиентът на услугата не само получава необходимата му информация, но и ефективно бива защитено неговото право пред съответната институция, в която се осъществява застъпничеството.

Като контрапункт лошите практики основно са свързани с пълното игнориране на потребностите на човека и поставяне на безсмислени и неизпълними условия. Лошите практики са свързани и с ограничаване на обема на услугата с някои времеви или финансови измерители, при които нейната нужда, т.е. смисълът от предоставянето й, се обезсмисля. Ще посочим три типични примера за това:

• Пълна безсмисленост на услугата придружител на лица с зрителни увреждания по чл. 53б от ППЗЗРСИИ, при която тази услуга се предлага в “обем“ до десет часа годишно.

Очевидно е, че в този си формат това е една излишна услуга, която само разходва държавни средства.

• Невъзможните условия за внос на лек автомобил от човек с увреждане, при което едното изискване (да работи) се противопоставя на другото изискване (да има нисък доход).

В резултат на това законово противоречие това е една мъртва услуга – формално съществуваща, но реално неприложима.

• Порочната практика да се предоставят социалните помощи в продукти, без да се отчита потребността на човека и неговите предпочитания.

 

3.6. Социалните услуги и тяхното бъдеще – предложения de lege ferenda за подобряване качеството и обема на социалните услуги.

Очевидно е, че действащата към момента нормативна уредба не е от най-добрите и прави смесване между различните видове услуги и помощи. Предизвикателство пред новото ни законодателство трябва да бъде ясното разграничение между социално подпомагане и услуги за интеграция. Социалните услуги за интеграция трябва да се обособят като специализирани услуги, насочени към преодоляване на конкретния дефицит, а не да се обвързват с доходите на хората. Те трябва да се предоставят индивидуално или в група, децентрализирано, винаги в зависимост от конкретните потребности на човека. За предоставяне на тези услуги трябва да се извършва ясна оценка на потребностите, съобразена със степента на увреждане, възрастта, професионалната подготовка и личните интереси на човека. Услугите трябва да бъдат най-разнообразни, като освен познатите досега да се предоставят и нови услуги, чиято основна цел да бъде разширяване на спектъра на услугите в защита интересите на клиента.

 

3.7. Социалните услуги и социално включване на възрастните

Направеният дотук преглед показва, че българската политика за социална помощ е в процес на трансформация от директно подпомагане с пари към предоставяне на подкрепа чрез заетост и предоставяне на професионални и специализирани социални услуги. Законът за социално подпомагане и Правилникът за прилагането му са основните правни актове, които регулират предоставянето на финансова помощ и социални услуги на хора, които без помощта на други не могат да задоволяват основните си жизнени нужди. Целта на закона е да спомогне за социалната ре-интеграция на хора, които получават социални помощи, и да развие социално предприемачество у физически и юридически лица.

Социалните услуги могат да бъдат предоставяни от държавата, общините, от физически и юридически лица, лицензирани за предоставянето на такива услуги от Агенцията за социално подпомагане. Финансирането на социални услуги става централизирано от държавния бюджет – чрез Фонд “Социално подпомагане”, и в известна степен чрез Фонд “Рехабилитация и социална интеграция”. Като структури, предоставящи социални услуги, общините могат да възложат управлението на общинските специализирани институции и предоставянето на социални услуги на съответни регистрирани физически/юридически лица. Общините имат право[1] да предоставят помещения безплатно на НПО, които работят в областта на социалното подпомагане и филантропията. Освен услугите в специализираните институции, социални услуги се предоставят и в местните общности. Има тенденция към диверсификация и насочване към специфичните индивидуални нужди на ползувателите на социални услуги, което е добра база за установяване на публично-частни партньорства. Въвличането на партньори (общините, неправителствени организации и бизнеса) в процеса на предоставяне на социални услуги също е приоритет пред социалната политика.[2]

Предоставянето на социални услуги към този момент обаче има определени ограничения, като:

         Нисък покупателен потенциал на бенефициентите;

      Необходимост от субсидиране на услугите по един или друг начин, така че те да бъдат атрактивни за частния бизнес или НПО;

       В резултат на лошото физическо състояние на помещенията и мебелировката в социалните институции, обслужването е с ниско качество и потенциалните социални предприемачи трябва да направят значителни първоначални инвестиции.

За по-малко от десетилетие след прехода към пазарна икономика, бедността и социалната изолация се превърнаха в основен проблем за мнозинството от българското население[3]. Бедността се концентрира в определени групи – етнически малцинства и селски общности. Сред факторите на уязвимост са ниското образование, ниските доходи и лошите условия на живот, неравностойното социално положение, лошото здраве и регионалните различия. Хората с увреждания са групата с най-висок потенциален риск от социално изключване сред уязвимите групи, тъй като те се сблъскват с ограничения от различно естество. Те представляват около 5% от населението (над 400 000, от които 244 929 имат право на социална пенсия по инвалидност).

Според изследване на Алфа рисърч[4] необходимост от постоянна грижа за сериозно болни или възрастни хора има в 14% от домакинствата, което представлява 350 000 домакинства в цялата страна. Изследването показва, че макар голяма част от семействата със сериозно болен член и имат значителни финансови проблеми, малко от тях са запознати с, или използват, различните форми на подпомагане, които се предоставят от държавата и неправителствени организации. Друг сериозен проблем е палиативната грижа в България. Един от трима българи съобщава, че в семейството му има сериозно болен. В повечето случаи това са хронично болни или възрастни хора, които не могат да се грижат сами за себе си. Ситуацията е още по-лоша в 9% от семействата, които трябва да се грижат за повече от един болен.

В сравнение с пропорцията на старческите домове към общия брой население в западните страни, България има изключително малък брой такива домове и нуждата от тях доскоро е била много ограничена поради културния модел на семейни отношения и грижа за възрастните в семейството. Тази нужда обаче расте стремително през последните години – поради обедняването – таксите за настаняването в домовете са много под себестойността на храната, грижите и подслона, – така и поради демографската картина – общото застаряване на населението. За всеки от старческите домове вече има чакащи десетки кандидати.

 Една от причините е, че неправителствените организации играят особено важна роля в областта на социалната защита, но тяхното развитие е доста небалансирано. Присъствието на регистрирани институции за социална помощ в Северозападния район е много по-слабо, отколкото в Североизточния район.

Специфичен проблем е достъпът до домове за стари хора. От справка, подадена от МТСП, се вижда, че в момента – към 30.04.2006 г. към МТСП има 62 дома за стари хора с капацитет 5067 места. От тях 37 дома са с отделение за лежащи и 25 без отделение за лежащи.Заети са 4605 места. Свободни са 105 места за мъже и 86 места за жени. Чакащи са 772 мъже и 1516 жени, следователно по 7 мъже и по 18 жени чакат за едно място. (Виж Приложение - Справка за местата в домове за стари хора към 30.04.2006).

Ясно е, че броят на домовете за стари хора е недостатъчен. Освен това условията на живот в тях не са добри. Частните домове предлагат доста по-добри условия, но техните цени са много по-високи (държавните домове вземат 70% от пенсията, докато месечният престой в частен дом струва между 350 и 600 лева). Някои частни домове  не са регистрирани и техните услуги не се контролират. Въпреки това тези домове са само за относително здрави хора, а сериозно болните трябва да отидат в хосписи. Престоят в хоспис също е сравнително скъп. За повечето хора основната пречка да не търсят услугите на професионални медици или хоспис е, че не могат да си го позволят. Още повече, че хосписите, които са медицински институции за сериозно или фатално болни, все още са непознати на мнозинството българи. Правният статут на хосписите и домовете за медицински и социални (палиативни) грижи не е добре регулиран. На практика те се изключват от финансиране чрез Националната здравно-осигурителна каса, което е причина за твърде ограниченото ползване на техните услуги. Към април 2003 г. регистрираните хосписи са били 59[5]. Присъствието на такива медицински институции е по-силно в СИ район. Малко от тях функционират в действителност, липсва и мрежа мужду тях.

Фонд “Социално подпомагане” към МТСП финансира различни инициативи за социално подпомагане. Другият държавен фонд е Фонд “Рехабилитация и социална интеграция”, но само 0,5 % от разпределените през 2002 и 2003 г. средства от Фонда са насочени към проекти на НПО за рехабилитация и социална интеграция[6]. Проекти, започнати чрез заеми от Световната банка (напр. Социално-инвестиционен фонд), също директно или индиректно финансират развитие на социални услуги. Чуждестранните донори (ЕС ФАР, ПРООН, двустранни програми и т.н.) са все още основния източник на финансиране за социални проекти на НПО.

Главно с тяхна помощ се развиват и нови форми на социални услуги в общността  - дневни центрове, центрове за социална рехабилитация и интеграция и защитени жилища. През 2004 г. са разкрити 8 нови алтернативни на институционалната грижа услуги като: 3 дневни центрове за възрастни с увреждания, 2 центъра за социална рехабилитация и интеграция и 3 защитени жилища. През 2005 г. са разкрити 22 нови алтернативни на  институционалната грижа социални услуги. Няма информация обаче за възрастта на клиентите на тези заведения, доколкото изискването за възрастта в повечето от тях, с изключение на домовете за стари хора, е да са над 18 години.

Към 30.04.2006 г. общият брой на новоразкритите услуги за възрастни в общността е 108, от които 13 дома за стари хора.

Към същата дата броят на физическите лица, регистрирани по Търговския закон и юридическите лица, желаещи да предоставят социални услуги, вписани в регистъра на доставчиците на социални услуги към Агенцията за социална подпомагане е 631. Преобладават вписванията за предоставяне на социални услуги в общността: 227 дневни центрове и 284 центрове за социална рехабилитация и интеграция. Като се има предвид, че от началото до момента в Регистъра на АСП има получени 1380 лиценза, можем да направим извода, че някои от доставчиците предлагат повече от една услуга.

Очевидно е, че предоставянето на социални услуги от частни организации не може да бъде типична икономическа дейност с цел печалба. Ето защо организациите са предимно НПО с правен статут, който им позволява да търсят финансиране от донори и така да предлагат субсидирани цени. Въпреки това липсата на финансиране е основен проблем за нормалното функциониране на българското гражданско общество. Ясно е, че са необходими както мотивация, така и ресурси, за да се подобри тази ситуация. Ако бъде предоставено финансиране, такива социални предприятия могат да бъдат жизнеспособни и вероятно също така конкурентноспособни, и да нараснат като размер и на брой.

Ниската покупателна способност на клиентите трябва да се компенсира чрез финансиране от държавата и общините, както и от донори. Равнището на качество на социалните услуги и тяхната достъпност трябва да се подобри, съществуващата правна рамка да се усъвършенства по отношение на въпроси като например правния статут на хосписите, стандартите за тяхната работа, признаването на доброволния труд и т.н., които изискват допълнително регулиране. Необходими са данъчни облекчения, за да се стимулира социалното предприемачество. Може да се очаква, че обявената от правителството политика за стимулиране на социалното предприемачество ще доведе до по-гъвкави форми на договаряне на предоставянето на социални услуги с неправителствените организации.

Следва да се има предвид, че за ЕС след 2000 г. е характерен  цялостен подход към остаряването. Той се възприема като съставна част от усилията за стабилно развитие с цел обединяването на макроикономическата, социалната и политиката по заетостта, известни като “Лисабонски триъгълник”. В тази връзка ударението пада върху четири основни политики: финансовата, по заетостта, социалната и  здравеопазването.

Тук бихме добавили и образованието. Причината е, че “Ученето през целия живот” е една от ефективните възможности за социално включване. То е и в синхрон с политиката за ซактивно стареенеป, чиято цел е удължаване на трудовия живот.

Политиката на “активно стареене” е основана на повишаващата се средна продължителност на живота. За България това предполага както преодоляване на негативните нагласи на работодателите към по-възрастната работна сила и насърчаването им по-дълго да използват техния трудов опит и умения, така и развитие на солидарност между поколенията, стимулиране на доброволното участие, подобряване на здравния статус, трудоспособността и мотивацията за труд.

      В този смисъл е основателно наблюдението в “Мониторинговия доклад за България - Май 2006 г.” за все още е недостатъчната подготовка на страната за Европейския социален фонд (ЕСФ). По отношение на социалното включване, се отбелязва в Доклада,  следва значително да се подобри достъпът до качествени здравни услуги и образование, както и интеграцията на уязвимите групи на пазара на труда.

Отчита се още, че в областта на социалното включване, през м. февруари 2006 г. са приети изменения в Закона за социално подпомагане, които по-специално отварят пазара за предоставяне на социални услуги. През м. април 2006 г. правителството одобри и осъвременен национален план за борба с бедността и социалното изключване, който предвижда подкрепа на дейностите в образованието, преквалификацията, заетостта и подпомагането на уязвимите групи. 


 

[1] Закон за общинската собственост

[2] Нова стратегия за социалната политика – Агенция за социално подпомагане

[3] През 2005 г. БВП на глава от населението в България представлява една четвърт от средното ниво за ЕС.

[4] Алфа Рисърч “Оценка на необходимостта и нагласи към хосписите” януари – април 2003 г.

[5] Хосписите трябва да се регистрират към регионалните здравни центрове .

[6] Доклад на Сметната палата, 2004.

 


Ключови думи: възрастни, социални услуги, неправителствени организации, социологическо изследване, добри практики

Keywords: elderly, social services, NGO, sociological survey, best practices

 

Към съдържанието

Начална страница

Copyright 1998-2012 OMDA Ltd. Всички права запазени