С коня ход напред

СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ЗА ХОРАТА ОТ ТРЕТАТА  ВЪЗРАСТ

Вяра Ганчева                         Емилия Ченгелова

 

2.7. Териториални и социално-икономически несъответствия

Териториалните различия и социално-икономическите неравенства са причинно-следствен фактор, пораждащ бедност. Най-малки са териториалните различия и социално-икономическите неравенства на регионално равнище – райони за планиране, а най-големи са на общинско ниво. Един от всеки пет българи живее в неблагоприятна икономическа и социална среда. Общините в България могат да се разделят на три групи в зависимост от равнището на социално-икономическо им развитие по данни за 2000 г. Първата група обхваща 32 общини с равнища на развитие над средните за страната, в които живее 30% от населението. Втората група включва 131 общини, чието равнище на социално-икономическо развитие може да се определи като “средно”. В тези общини живее почти 48% от населението на страната. Третата група включва най-слабо развитите 99 общини, социално-икономическите условия в които, могат да се определят като “критични”. Основната част от тези общини са малки, периферно разположени планински общности, чиито местни икономики са в тежко състояние. В тези общини живее 22% от населението.

В градовете бедността е по-малка, отколкото в селата. Според национални проучвания в градските райони е отчетено по-значимо намаляване на равнищата на бедност отколкото в селските райони.

  

3. Социални услуги за възрастни хора в България[1]

Реформата в сферата на социалните услуги и въвеждането на деинституционализацията като основен приоритет на българската социална политика започнаха през 2002 г. Тогава Министерският съвет прие Нова стратегия в социалната политика, в която сред приоритетните цели са изброени: намаляване на броя на хората, настанени в специализирани институции, и разработване на социални услуги, насочени към най-уязвимите групи в обществото. Поставено бе ударение върху прехода от институционални грижи към услугите, които позволяват на хората да останат в своята общност и семейна среда. Аргументът беше, че високото равнище на институционализация води до трайна социална изолация на хората с различни увреждания и възрастните хора.

Деинституционализацията на лицата, настанени в специализирани институции, понастоящем се реализира посредством предоставяне на социални услуги в общността. За осъществяване на действителна деинституционализация е необходимо да се изгради мрежа от различни типове услуги, които ще служат като алтернатива на настаняването в специализирани институции.

Палиативните грижи са важен проблем на общественото здраве във всички европейски страни. Предоставянето на палиативни грижи трябва да бъде интегрирано в цялостния комплекс от медико-социални грижи, изискващ мултидисциплинарни подходи. Подходът за предоставяне на палиативни грижи включва създаване и интегриране на институционални и домашни услуги.

Всички тези услуги са насочени към повишаване на качеството на живот на възрастните хора, като се съблюдава принципът за независим живот в семейната среда или в близост до нея. Услугите, отличаващи се с домашна атмосфера, биват съобразявани с индивидуалните потребности, желания и условия на живот на всеки възрастен човек, като в предоставянето им могат да бъдат ангажирани, освен роднините, и съседи и приятели на възрастните хора.       

           

3.1. Законова рамка на социалните услуги

Oсновните нормативни актове, регламентиращи материята за социалните услуги и помощи, са:

Закон за социално подпомагане – Обн. ДВ. бр.56 от 19 Май 1998 г., посл. изменение ДВ. бр.120 от 29 декември 2002 г.

Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане – Обн. ДВ. бр.133 от 11 ноември 1998 г., , последно изменение ДВ. бр.40 от 29 април 2003 г.

Наредба № 4 за условията и реда за извършване на социални услуги – Обн. ДВ. бр.29 от 30 март 1999 г., попр. ДВ. бр.54 от 15 юни 1999 г.

Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца – Обн. ДВ.бр.102 от 21 ноември 2003 г.

Закон за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите – Обн. ДВ.бр. 112 от 27 декември 1995г.,. последно изменение. ДВ. бр.86 от 30 септември 2003 г.

Правилник за прилагане на закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите – Обн. ДВ. бр.97 от 12 ноември 1996 г., последно изменение ДВ. бр.35 от 5 април 2002 г.

  

3.2. Основни термини и понятия

При предлагането на социални услуги съществуват следните разграничения между понятията:

Разграничение между права, придобивки и мерки за социално включване.

Правата са онези неотменими човешки блага, които се дават на всеки човек. Такива са правото на живот, на труд, на образование, на лична неприкосновеност, на достойно социално съществуване и пр.

Придобивките са онези материални или натурални измерители, които се дават от държавата в рамките на нейната социална политика, за да се подпомогне осъществяването на правата.

Мерките за социално включване са онези активни действия, предприети от органите на държавната и местната власт, за да се гарантира осъществяването на правата.

 

Разграничение между социална услуга за подпомагане и социална услуга за интеграция.

Социалната услуга за подпомагане е тази услуга, която е предназначена за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато те не могат да сторят това чрез личен труд или чрез притежаваното от тях имущество. Подпомагането се свързва с наличието на бедност, в която могат да изпаднат всички социални групи.

Социална услуга за интеграция е тази услуга, която е насочена към преодоляване на конкретния дефицит. Целта на тази услуга е чрез комплекс от мерки и придобивки да компенсира в максимална степен загубената възможност за социална интеграция на човека.

 

Разграничение между придружител (добавка за чужда помощ) и личен асистент.

            Придружителят е лице, което подпомага хората с тежка степен на увреждане при тяхното битово и социално обслужване. На практика той най-често се явява роднина или близък на човека с увреждане. Отношенията между двамата не са икономически, а са на социален принцип. Нуждите на човека с увреждане могат да се задоволяват дотолкова, доколкото придружителят е склонен да върши това.

            Личният асистент е човек, който помага на човека с увреждане във всички сфери от неговото ежедневие, а не само в частта на комуналното и битово обслужване. Отношенията между двамата са както между работодател и работник. Те зависят от конкретните потребности на човека с увреждане, а необходимото време може да се предоговаря. Личният асистент е социална услуга за интеграция, която в максимална степен компенсира проблемите на човека с увреждане при общуването му със средата.

 

            Разлика между услуга в общността и услуга в институция.

            Услуги в общността са социални услуги в обичайната за всяко лице среда, които помагат за постигане и реализация на пълния индивидуален капацитет на всеки човек. Обичайната среда за всеки човек е неговата семейна среда.

            Услугите в институция са свързани с откъсване на човека от неговата семейна среда и поставянето му под ежедневна грижа на заведението, в което е настанен.

 

            Заведения за предоставяне на социални услуги – видове, характеристика, условия за ползването им.

Това са заведения, в които хората могат да получат различни социални услуги или подслон. Според видовете предлагана услуга те могат да имат различно деление.

            Според собствеността на заведението те се делят на държавни, общински, частни и със смесено участие.

            Според продължителността, за която се предлага социалната услуга, те могатда бъдат дневни и целогодишни.

Най-важното деление е според вида на предоставяната услуга. Когато тя се предоставя без откъсване на човека от неговата обичайна среда, говорим за заведения, предоставящи услуга в домашната среда, или т.нар. услуга в общността. Това са заведенията, предоставящи най-качествените услуги, тъй като те не нарушават връзката между човека и неговото семейство и целят максимално пълноценно да го интегрират в обществото. Когато човек се откъсва от семейната му среда и бива настанен в дом или приют за по-дълго време, имаме услугата, предоставяна извън обичайната домашна среда. Тази услуга често се оказва неефективна и на практика за цял живот прикрепя човека към съответната институция.

            Най-често услугите в обичайна домашна среда се предоставят в следните заведения:

• Бюра за социални услуги - БСУ;

• Домашен социален патронаж - ДСП;

• Дневен център;

• Център за социална рехабилитация и интеграция - ЦСРИ;

• Център за временно настаняване;

• Приемна грижа;

• Кризисен център;

• Център за настаняване от семеен тип;

• Защитени жилища;

• Обществени трапезарии.

 

Услугите извън обичайната домашна среда са различните домове за настаняване на възрастни. Настаняването е свързано с по-продължителен срок и обхваща пълен пансион. Те биват:

• Домове за възрастни хора с увреждания;

• Домове за стари хора-ДСП;

• Приюти;

• Домове за временно настаняване.

            Социални услуги в специализираните институции и заведения се предоставят след изчерпване на възможностите за извършване на услуги в общността. При необходимост и съобразно потребностите на населението във всяка община могат да се разкриват и заведения за предоставяне и на други видове социални услуги.

            Хората, които искат да ползват услугите, предоставяни в социалните заведения трябва да отговарят на определени критерии и условия.

            Критериите са различни, в зависимост от вида на заведението (дали предоставя услуга в обичайна домашна среда, или извън нея), доходите на човека, наличието на имущество, има ли близки, които да се грижат за него, степента и вида на увреждане и пр. Минималните изисквания са:

• За повечето домове за настаняване на хора с увреждания се изисква степента на увреждане да е над 70 % или II група.

• Човекът трябва да не е в състояние сам да организира и задоволи своите жизнени потребности. Това означава, че ако той има доходи, които му позволяват да намери човек, който да се грижи за него, то той няма право да иска да бъде настанен в дом.

• Човекът да няма близки, които да се грижат за него. Това условие е лесно разбираемо. Задължението на членовете на едно семейство е да си помагат при нужда. Под близки се разбират родителите, съпругът, пълнолетните деца, настойниците и попечителите.

• Ако човекът има близки, но те не са в състояние да се грижат за него поради престарялост, грижи и за други хора с увреждания, малка жилищна площ или лоши взаимоотношения, то той също може да бъде настанен в дом.

• Човекът да не е предоставял своя недвижима собственост срещу задължение за гледане и издръжка.

• В заведенията за социално настаняване могат да се приемат и хора, които не отговарят на горните условия, ако близките им заплатят такса, съответстваща на реалните разходи за издръжка.

• Настанените хора в социални заведения, предоставящи услугата извън обичайната домашна среда, заплащат за престоя си такса, която се определя по договор с ръководителя на съответното заведение. Най-често тя е в размер на 70 % от получаваните месечни доходи.

            Необходимите документи за постъпване в социално заведение са:

• Молба–декларация по образец;

• Медицински документ, установяващ вида и степента на увреждане (ТЕЛК или РЕЛКК);

• Две снимки;

• Документ за самоличност.

  

3.3. Социални услуги – понятие и видове[2]

Основните цели за предоставяне на социалните услуги са свързани с подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности, подпомагане на социалната им реинтеграция и насърчаване на предприемачеството в социалната сфера чрез предоставяне на социални услуги от физически и юридически лица.

Социалните услуги се основават на социална работа и са насочени към подкрепа на подпомаганите лица за осъществяване на ежедневните им дейности и осъществяване на социално включване. Социалните услуги се предоставят съобразно желанието и личния избор на лицата.

Социалните услуги се извършват безплатно, срещу частично плащане (като разликата до стойността на услугата се финансира от републиканския бюджет или от общините) или по договаряне между доставчика на услугата и човекът, който я ползва.

Кой може да предоставя социални услуги – те се предоставят от държавата, от общините, от физически лица, регистрирани по Търговския закон, и от юридически лица.

Физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица могат да предоставят социални услуги само след вписване в регистър към Агенцията за социално подпомагане, както и чрез получаване на допълнителна лицензия, когато се предоставят на деца до 18 години. Всички дейности в областта на социалните услуги се предоставят чрез конкурс или по договаряне при единствен кандидат при спазване на установените в закона критерии и стандарти Подробности за лицензирането ще разгледаме в следващата точка.

 

            Видове социални услуги – както вече видяхме, според заведенията, в които се предоставят социалните услуги, те биват такива в обичайна среда (в общността) и такива в институционална среда. Не може да има изчерпателен списък на всички видове социални услуги - те зависят от нуждите на хората и задоволяване на техните потребности и от възможностите и гъвкавото опериране на доставчиците на социални услуги.

 

            Социални услуги в общността

Личен асистент - лице, полагащо постоянни грижи за дете или възрастен с трайно увреждане или за тежкоболен за задоволяване на ежедневните му потребности;

Социален асистент - лице, предоставящо комплекс от услуги, насочени към социална работа и консултации на потребителите, свързани със задоволяване на потребностите от организация на свободното време и осъществяване на контакти;

Домашен помощник - лице, предоставящо услуги в домашни условия, насочени към поддържане на хигиената на обитаваното жилище, пазаруване и приготвяне на храна, пране и други комунално-битови дейности;

Домашен социален патронаж - комплекс от социални услуги, предоставяни по домовете, свързани с доставка на храна; поддържане на личната хигиена и хигиената на жилищните помещения, обитавани от ползвателя; съдействие за снабдяване с необходимите технически помощни средства при ползватели с увреждане; битови услуги и др.;

Дневен център - комплекс от социални услуги, които създават условия за цялостно обслужване на потребителите през деня, свързани с предоставяне на храна, задоволяване на ежедневните, здравните, образователните и рехабилитационните потребности, както и на потребностите от организация на свободното време и личните контакти;

Център за социална рехабилитация и интеграция - социални услуги, свързани с извършване на рехабилитация, социално-правни консултации, образователно и професионално обучение и ориентиране, изготвяне и осъществяване на индивидуални програми за социално включване;

Център за временно настаняване - комплекс от социални услуги, предоставени на бездомни лица, насочени към задоволяване на ежедневните им потребности, за срок не повече от 3 месеца;

Приемна грижа - отглеждане и възпитание в семейна среда на дете, което е настанено по реда на Закона за закрила на детето в семейството на съпрузи или при отделно лице въз основа на договор;

Кризисен център - комплекс от социални услуги, предоставяни на  лица, пострадали от насилие или жертви на трафик и насочени към задоволяване на ежедневните им потребности и изготвяне на индивидуални програми за социална интеграция;

Център за настаняване от семеен тип – комплекс от социални услуги, които се предоставят в среда, близка до семейната, за не повече от 15 деца;

Защитени жилища - форми на социални услуги, в които хората водят независим начин на живот, подпомогнати от професионалисти;

Обществени трапезарии – социални услуги, насочени към задоволяване на потребностите от храна за хора, които не могат да си я осигуряват сами.

Получилите най-голямо приложение в България социални услуги са:

Дневно и целодневно обслужване в домове на лица с увреждания и възрастни хора; социални услуги по домовете – доставка на храна, поддържане на лична хигиена, поддържане чистотата на жилището, снабдяване с необходимите помощни средства, помощ в общуването и социалните контакти, битови услуги и разнообразни услуги при попълване на различни документи; социални и правни консултации по проблеми, свързани със социалното подпомагане; разпределение на хуманитарни помощи; социална работа с деца, лица и семейства в неравностойно социално положение; консултации и съдействие за намиране на работа за гледане на деца, възрастни и болни; рехабилитация; насочване към заведения за социални услуги; образователно и професионално ориентиране; обучение на лицата с умствени затруднения в професионални умения; програми за социална интеграция и ресоциализация; безплатна храна; отдих; приют и др.

 

Настаняване в специализирани институции

Предприема се след изчерпване на възможностите за предоставяне на социални услуги в общността. Настаняването в специализирана институция се извършва по лична молба на лицето или законния му представител.

 

Информация за специализираните институции (виж табл. 9 - източник НСИ)

            Информация за местонахождение на домове, предоставящи социални услуги от частни, физически и юридически лица, вписани в регистъра към АСП, е дадена в Приложение  в Наръчника на социалния работник.

           

Видове специализирани институции

Специализираните институции за краткосрочни или дългосрочни социални услуги са:

n       Домове за възрастни хора с умствена изостаналост;

n       Домове за възрастни хора с психични разстройства;

n       Домове за възрастни хора с физически и други увреждания;

n       Домове за възрастни хора с деменция;

n       Домове за стари хора;

n       Приюти;

n       Домове за временно настаняване.

 

Таблица 10. Специализирани институции за предоставяне на социални услуги за 2005 г. 1)

 

Институции

Лица в специализираните институции

 

брой

места към 31.12.

в началото на годината

постъпили

напуснали

умрели

в края на годината

 

ОБЩО

377

55 568

47 197

33 950

19 377

5 693

56 077

 

I. Социални услуги, извършвани в общността

169

41 437

33 207

29 552

16 943

3 900

41 916

 

   от тях:

 

Домашен социален патронаж 2)

-

36 967

29 964

19 617

8 895

3 860

36 826

 

Дневни центрове за стари хора

15

342

266

120

22

25

339

 

Център за социална рехабилитация и интеграция на лица в неравностойно положение

55

2 327

1 808

7 841

6 824

10

2 815

 

Дневни центрове за деца или младежи

45

1 128

916

480

134

2

1 260

 

Дневни центрове за възрастни с умствени увреждания

10

196

107

99

10

-

196

 

Дневни центрове за възрастни с физически увреждания

7

260

55

208

1

2

260

 

Центрове за временно настаняване

3

19

12

302

299

-

15

 

Кризисни центрове

5

8

19

113

124

-

8

 

Центрове за настаняване от семеен тип

3

12

7

16

11

-

12

 

Защитени жилища

18

110

12

115

16

1

110

 

Приюти

8

68

41

641

607

-

75

 

II. Социални услуги, извършвани извън общността

208

14 131

13 990

4 398

2 434

1 793

14 161

 

   от тях:

 

Домове за стари хора

68

4 635

4 469

1 779

704

887

4 657

 

Домове за възрастни с физически увреждания

26

1 540

1 493

614

234

333

1 540

 

Домове за лица със сетивни увреждания

7

207

196

57

23

23

207

 

Домове за деца или младежи с умствени увреждания

29

1 750

1 766

154

143

27

1 750

 

Домове за възрастни с умствени увреждания

54

4 491

4 520

605

108

518

4 499

 

Домове за деца и младежи с физически увреждания

2

110

110

279

279

-

110

 

Домове за временно настаняване 3)

13

482

469

640

623

4

482

 

Социални учебно-професионални заведения

9

916

967

270

320

1

916

 


1)  Вкл. услугите, извършвани от изпълнителите на социални услуги, включени в Регистъра на доставчиците на социални услуги на Агенцията за социално подпомагане.
2)  Вкл. местата в обществени трапезарии.
3)   Вкл. детски селища.

              

Специализираните институции са обособени съобразно здравословното състояние (физическо, психическо), доказано с експертно решение на ТЕЛК, ЛКК.

Лиценз за предоставяне на социални услуги.

            Тук ще разгледаме подробно процедурата, по която могат да се предоставят социални услуги от физически и юридически лица или активисти на НПО.

За да се предоставят такива услуги, е необходимо лицето (лицата) да имат правноорганизационна форма по Търговския закон или да бъдат регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Или иначе казано това могат да бъдат:

            • По ТЗ – еднолични търговци, събирателни дружества, командитни дружества, ЕООД И ООД, акционерни дружества.

            • По ЗЮЛНЦ – фондации или сдружения.

            За предоставяне на тези услуги е необходимо лицата да се впишат в специален регистър към Агенцията за социално подпомагане, а тези, които ще предоставят услуги за деца, да са получили и допълнителен лиценз. Към момента в регистъра са вписани 1380 организации.

Изисквания към доставчиците на специализирани услуги:

• Да изготвят индивидуален план след оценка на нуждите на всеки потребител и формулиране на целите, които трябва да бъдат постигнати;

• Да водят регистър на настанените лица;

• Да спазват стандартите за местоположение и материална база;

• Да спазват стандартите за хранене и качество на храните;

• Да спазват стандартите и критериите за нивото на здравните грижи.

• Да спазват стандартите и критериите за нивото на информация; 

• Да спазват стандартите критериите за организация на свободното време и контактите за общуване;

• Да спазват стандартите и критериите за броя на специализирания персонал.

 


 

[1] Ползвани са докладите: “Алтернативен бизнес - Идентификация и препоръки” на АйБиЕф Интернешънъл Консултинг АД, ФАР 2004 и “Българският неправителствен сектор в контекста на развитие”, на Фондация “Работилница за граждански инициативи”, декември 2003. 

[2]  Полезни адреси в Интернет:

http://www.mlsp.government.bg/bg/public/disable_brochure.htm - Помощи и услуги за хора с увреждания

http://www.mlsp.government.bg/bg/docs/strategy/index.htm - Стратегия за социална политика на МТСП

http://sgr.hit.bg/ - Социални грижи – София

http://www.mlsp.government.bg/nsspweb/ - Агенция за социално подпомагане

 


Ключови думи: възрастни, социални услуги, неправителствени организации, социологическо изследване, добри практики

Keywords: elderly, social services, NGO, sociological survey, best practices

 

Към съдържанието

Начална страница

Copyright 1998-2012 OMDA Ltd. Всички права запазени