Цочо Златков: ПРОМЕНИТЕ НА СОЦИАЛНАТА СТРУКТУРА И ДИНАМИЗМА НА МЕЖДУГЕНЕРАЦИОННАТА СОЦИАЛНА МОБИЛНОСТ В БЪЛГАРИЯ 1967 1997

 

ВТОРА ГЛАВА 

ДИНАМИКА НА ПРОМЕНИТЕ В СОЦИАЛНО-ГРУПОВАТА СТРУКТУРА И СОЦИАЛНАТА МОБИЛНОСТ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1967 1997

  

                                                                                                           

 

 

1. Тенденции в развитието на социално-груповата структура през периода

Тук трябва да се тръгне от виждането, че промените в структурата за целия анализиран период и през времето на реалния социализъм и за годините на трансформация на системата имат екзогенен характер. "Ендогенният модел" (Touraine 1982) на социалната промяна в западния тип общества е заместен тук от "екзогенен модел" на промяната, където активният агент е политическата сфера, при което държавният апарат е основен  инструмент за осъществяване на трансформация на обществото. И в двата случая социалистическата трансформация и посткомунистическия преход имаме работа именно с такъв екзогенен модел на обществена промяна.

Анализът на тенденциите на промените в тази структура ще е доста различен от съществуващите доскоро начини за етикетизация и оценка, а даже и периодизация на протеклите тогава процеси. Тук естествено е трудно да се базирам на официалните статистики (това не означава, че въобще няма да използвам данни от централната статистика), тъй като преди всичко използваните в статистиката критерии за определяне на социалните групи не бяха социологически и в една или друга степен има разминаване в смисловото съдържание, а от там и в големината на групите и относителния им дял в цялата структура в социологическите изследвания от една страна и в официалната статистика от друга. Освен това, трябва да си даваме сметка, че през този период статистиката трябваше да изпълнява и други роли цялостно погледнато тя работеше под един определен политически и идеологически похлупак, което неминуемо се отразяваше на достоверността на статистическите данни.

Изхождайки от казаното по-горе и поради логиката на по-нататъшния анализ ще се базирам на данните за социално-груповата структурата от визираните социологически изследвания. В Таблица 1 са представени относителните дялове на всяка една от макрогрупите за петте разглеждани момента.

 

Таблица 1.

Относителен дял на групите по години (%)
Групи

1967*

1977

1986

1990

1997

Специалисти

--

10,7

8,0

15,6

14,8

Служещи

16,7

14,9

17,8

25,5

28,1

Работници

50,9

51,4

50,4

45,0

40,7

Селяни

29,0

21,8

23,2

13,2

9,6

Частници

3,4**

1,2

0,6

0,7

6,8

Общо

100,0

100,0

100,0

100,0

100,0

      *За тази година в статистическото изследване категорията на специалистите не е обособена от групата на служещите;

              **За тази година тук се включват и кооперирани занаятчии.

 

За да се хвърли допълнителна светлина за характера на промените, оформили социално-груповата структура до първия присъстващ в анализа времеви момент 1967 г. е необходимо да се видят и някои допълнителни данни, привеждани преди от наши социолози (вж. Таблица 2). Тъй като на базата на емпиричните изследвания  боравим с относителни числа, за по-голяма пълнота на анализа ще използваме и някои данни от официалната статистика, при все че е добре известно и са отчетени споменатите различия между социологическите данни от една  страна и официалната статистика от друга.

  

Таблица 2.

Социална структура по макросоциални групи по години (%)

(По: Димитров 1974: 43)

Групи

1948

1956

1968

1972

Работници (тук и кооперирани

Занаятчии)

12,96

22,14

46,64

49,83

Умствени работници

6,33

11,23

20,08

24,09

Кооперирани селяни

2,84

45,72

32,12

24,84

Частни селяни

72,58

19,04

0,34

0,19

Други частници

5,29

1,84

0,82

1,05

Общо

100,00

100,00

100,00

100,00

 

 

Преди да се представи в синтетичен вид с какво се характеризира периода, оформен от използваните в този анализ пет изследвания, би следвало накратко да се каже основното за тенденциите през периода след 9 септември 1944 година до края на 60-те години(вж. Таблица 2). Това е периодът на най-интензивна социалистическа трансформация на обществото. През него изпъкват няколко паралелни тенденции, някои от които с противоположен знак. Преди всичко до края на този период преобладаваща е тенденцията за бързо увеличение на групата на работниците през десет години броят им се е удвоявал. Успоредно с това именно към края на 60-те години групите на частното селячество и на другите представители на частния бизнес реално престават да съществуват. Причините са пределно ясни: тоталната национализация, колективизацията в селското стопанство и форсираната от сталински тип индустриализация. Тези процеси у нас имаха много по-радикален (бърз, широкообхватен и пресилен) характер отколкото в централноевропейските страни от бившия социалистически лагер.

За илюстрация може да служи следното: според изследване на националната статистика за времето от 1956 1965 г. от селата са мигрирали 1 милион и 111 хиляди души, или 75.3 на сто от всички мигрирали. Обобщението пак там за най-характерното за целия двадесет годишен период (1956 1975) е, че основният поток от емигранти се рекрутира от населението, живеещо в селата, а заселванията са насочени предимно към градовете (НСИ 1992:13). Това в своите съвкупни последствия (далеч не само икономически, а именно социологически свързани с характеристиките на обществото като цяло и с характерната за него социално-групова структура) се оказа сега една от важните икономически и социално-групови бариери пред трансформацията на системата у нас. Една от тези социално-групови бариери е именно силно изрязаната тогава средна част от социалната пирамида (липсата на каквито и да е представители на класическите средни слоеве), която, както се оказва, много трудно и бавно може да бъде възстановена (Златков 1998; Zlatkov 1998). За разлика от България, в Полша и Унгария частният сектор беше съхранен и то не само в селското стопанство, но имаше свое присъствие и в услугите и дребното производство. Процесите на увеличение на присъствието на класическите средни слоеве в тези страни се засилиха още в началото на осемдесетте години с различен интензитет в отделните страни.

Краят на 60-те и началото на седемдесетте години се превръща в граница за ръста на работническата класа. Както точно отбелязва Кръстьо Петков, тогава се изчерпват възможностите на екстензивно развиваната индустриализация да всмуква човешки ресурс (Петков  1986). Но да се върнем по-назад във времето. По отношение на значителния ръст на работническата класа до към края на 60-те години, което според всеобщото мнение сега е резултат от екстензивно развитие на икономиката ни, трябва да се отбележи и да се има пред вид, че преобладаването на работниците в социално-груповата структура бе не само резултат от форсираната индустриализация, а бе и реализация на определена идеологическа теза и на политически акт, което трябваше да е предпоставка и показател за това, че България се превръща във високоразвита индустриална държава от една страна и да е реализация на водещата и ръководна роля на пролетариата в обществото от друга. Това обаче е далеч от истината. По отношение на първото, високо развитите страни се оказаха такива благодарение на ярко изразеното интензивно развитие, което от средата на нашия век доведе до намаляването на дела на работниците в цялата структура и сега колкото е по-развита една страна, толкова техният дял е по-малък. А така наречената ръководната роля на пролетариата надали има смисъл тук да се обсъжда.

Значителното увеличение на групите на умствения труд, характерно за целия период на социализма, е резултат от няколко процеса. Първо, в  това отношение България реално трябваше да преодолява едно значително изоставане от другите европейски страни и това се оказа силен фактор за възходяща социална мобилност (получаване на по-високи степени на образование благодарение на безплатното образование и съответно промяна на образователно-квалификационната структура на заетите) и, както ще се види по-нататък, именно за този период до края на шестдесетте години възходящата социална мобилност (и по-конкретно междугенерационното й измерение) е най-висока за цялата ни социалистическа епоха. От друга страна обаче, това е свързано и с прекомерното неефективно нарастване на канцеларския, бюрократичния и административен труд във всички сфери на дейност (в Първа глава са дадени някои интерпретации на това явление), което постепенно започна все повече да натежава на развитието и функционирането на всички подсистеми на обществото40.

Както се вижда, през целия период групите на умствения труд специалистите и служещите нарастват, като апогеят на това за първите се пада на 1990 г., а групата на служещите продължава да нараства и след този момент. Този ръст е резултат от нарастване главно на сектора на услугите, който обективно беше слабо развит в страната през периода до 1990 г. Много симптоматично е значителното увеличение на тази категория за четири-пет години между 1986 и 1990 г. с близо 40 процента. Според мен това се дължи не толкова на развитието на търговията и услугите през тези години, а е преди всичко продължение на описаните тенденции на набъбване на партийно-бюрократичния апарат. Ръстът на обема на тази група продължава и след 1990 г., наблюдава се и сега и това явно ще продължи, тъй като третичният сектор у нас продължава да бъде слабо развит. Но и тук се наблюдава определена аномалия (т. е. това са нетипични процеси те нямат място в развитието на съвременния капитализъм) продължава да нараства делът на заетите в държавната и местна администрация, вместо да е обратното, защото, както се видя, тя и така беше прекалено раздута по времето на реалния социализъм у нас (същото важи и за другите бивши социалистически страни това беше същностна черта на системата).

За очаквано може да се приеме намаляването на селяните в структурата през целия период (един от основните елементи на форсираната индустриализация е превръщането на голяма част от по-младите селскостопански работници в градски). Най-бързият спад на относителния й дял в структурата е между 1986 и 1990 г. Трябва обаче да се има пред вид една особеност на българското общество, която пряко се отразява на тези данни, а именно, че българското село от края на седемдесетте години започва силно да застарява и голяма част от селяните в края на осемдесетте години са пенсионери.

Що се отнася до групата на частниците вижда се, че след като до началния момент те са унищожени като социална категория, до 90-та г. включително те реално почти не присъстват в нашата социално-групова структура. За периода 1990 1997 значителното им нарастване (това е съвсем естествено, тъй като те тръгват почти от нулата) е резултат от развитието на частния сектор, при все че у нас е налице значително забавяне на процесите на раздържавяване и създаване на оптимален климат за развитието та малкия и среден бизнес и изоставане не само в сравнение с Полша, Унгария, Чехия и Словения, но дори и с Русия. Трябва да имаме пред вид обаче, че реално още през 1990 г. и сега тази група е по-голяма поради факта, че една значителна част от дребните частни производители на село все още юридически (поради забавянето на връщането на земята), а и психологически не се представят и възприемат като частни производители фермери, при все че те по някакъв начин и в една или друга степен присъстват реално на пазара.

Би било редно тук като следваща изследователска крачка да се погледне и върху съотношениета между различията в структурите през петте времеви момента. Сравняването на различията между социално-груповите структури за петте времеви моменти ще се измерват с индекса на дисоциация (или различие на структурите), предложен от Харват (виж Таблица 3) Той има следния вид (Харват 1988):

 

E = 100 Σ min (a, b ),

Където:

 a -  конкретната стойност в първото разпределение,

 b -  тази стойност във второто разпределение.

Даденият индекс на различието на две структури или разпределения по същество количествено съпоставя двете разпределения и показва относителния дял на минимално необходимите промени в едното разпределение, за да се превърне в другото (Харват 1988:115). Интерпретационната яснота и простотата на неговото изчисляване са основни аргументи за неговото използване. Стойностите на индекса варират от 0 (еднаквост на разпределенията) до 100 пункта пълно различие на разпределенията.

Както се вижда от Таблица 3, най-голямо различие между структурите се наблюдава за началото и в края на целия период почти 30 пункта и това е съвсем логично. Съвсем простичко може да се каже, че различието между тези две структури достига почти една трета, което е доста висока стойност. Следват 1986 и 1977 г. от една страна и 1997 г. от друга. По-нататък са почти еднаквите стойности на индекса за двойките1977 1990 и 1977 1986 години с 15.5 пункта. Най-голямо подобие (близост) между структурите 4.2 пункта се наблюдава при 1977 и 1986 г. Докато структурата за тези десет години се е променила незначително, процесите на социална мобилност, както ще се види в следващия параграф, претърпяват значителни промени и това трябва да се има предвид при следващите анализи.  

 

Таблица 3.

Индексите на подобие на структурите за отделните моменти

Години

1977

1986

1990

1997

1967

9.0

6.2

21.7

29.6

1977

--

4.5

15.5

22.9

1986

--

--

15.4

23.3

1990

--

--

--

8.7

 

 

Важно е тук да видим и развитието на подобието между съседните структури, започвайки от началния момент (това са стойностите по диагонала в таблицата). Както се вижда, най-напред се набива на очи неправолинейността на изменчивостта на различията няма някакъв стабилитет на променливост или определена възходяща или низходяща тенденция на това. Точно обратното кривата е доста начупена и трудно може да се сведе до някакъв вид функция (при все,че има някакво подобие със синусоида). Вижда се как намалява двойно между 1977 и 1986 г., след това между 1986 и 1990 г. нараства над три пъти в сравнение с предишната двойка и по-нататък пак пада почти двойно за периода 1990 и 1997 г.

 

Графика 1.

Динамика на различията между съседни структури

 

Като цяло данните за различията между разпределенията на структурите могат да се интерпретират само въз основа на базата на нормалната логика на промяната на една структура, при която няма предизвикан някакъв рязък скок (промяна), т. е. най-големите различия трябва да са между най-отдалечените моменти, а между съседните моменти трябва да се наблюдават значително по-малки различия (особено когато имаме повече от три времеви момента, както е тук). В нашия случай имаме  тази особеност, че структурата от 1990 г. значително повече се е отдалечила по вид от предходната година, отколкото следващата 1997 г. от пак от предходната (вече 1990 г.) най-много се различава от всички останали. Явно за този относително малък (от средата на 80-те години) период процесите на перестройка и събитията след есента на 1989 г. доста бързо и директно са се отразили върху вида на структурата даже на ниво съотношения между макросоциални групи. По-голямото подобие между несъседните структури: от 1967 и 1986 години (6,2), отколкото между съседните 1967 и 1977 години (9,0), съчетано с най-голямата близост между структурите между 1977 и 1986 г. (4,5) говори за наличието на определени процеси на промяна на структурата в посока изходното състояние, което в случая е структурата от 1967 г. Това явно е резултат и социално-групов индикатор на ярко изразената криза на социализма от края на 70-те години и с процесите на икономическа и социална стагнация и криза към средата на осемдесетте години. Както пише Стоян Михайлов, от началото на 70-те години производството спада по всички основни показатели, а от 1981 г. средногодишните темпове на растеж в земеделието стават отрицателни с 0.6 % и това е началото на икономическата криза в нашата страна. Външният дълг за 6 години (1984-1989 г.) нараства на 9 млрд. долара, но по-важното е, че тези пари не са отивали за инвестиране във високоефективни или високотехнологични производства, а просто са били изяждани (Михайлов 2000: 326,327), което в последствие има значително по-голям негативен ефект, отколкото е могло тогава да се предполага.

 

2. Основни тенденции в развитието на междугенерационаната социална мобилност

 

2.1. Предварително разграничение на видовете мобилност                                    

 

В едно общество, в което нормалният континуитет в развитието е нарушен и политическата сфера започва да доминира над икономическата (а именно такова е социалистическото), са налице промени в социалната структура инициирани  "от горе", т. е. те са плод на политически и идеологически актове и въздействия и предизвикват, така да се каже, неестествени структурни преобразования. С други думи, използвайки марксистката терминология, в тези общества "класотворческа" роля има не само  "базата", но и "надстройката", като често ролята на втората значително надвишава тази на първата. Такива определени въздействия отгоре продължават и през преходния период именно поради споменатия преди екзогенен характер на провежданите промени.

Както вече беше посочено в Първа глава, сумата от индивидуалните премествания в структурата от социо-професионални позиции, независещи от структурните тенденции, се нарича циркулационна мобилност. Именно тя за много автори, започвайки от Сваластога (Svalastoga 1975), е показател на отвореността на дадено общество (имайки пред вид неговата система от социално-групови отношения, а не например неговата култура). Действително тези премествания най-добре сочат наличието и големината на бариерите между групите, между взаимното проникване между тях и пред мобилността като цяло. Все пак реалността е по-сложна, даже само поради обстоятелството, че няма нито едно съвременно общество без структурни изменения и реално на обобщено ниво на анализ (а такива са повечето анализи в тази област) трудно може да бъдат разграничени и "уловени" изолирано един от друг индивидуалните и структурните фактори. Така или иначе това разбиране е аналитично опростяване на действителността, което е оправдано от изследователската целесъобразност и натрупания емпиричен опит.

За по-добра оценка на тези три основни параметъра на мобилността се добавя четвърти, изчислен чрез математически метод, наричан модел на равните шансове. Същността на този модел, предложен от Рогоф, е предпоставката за липса на статистическа зависимост между социалния произход на изследваните лица и тяхната актуална социална позиция, т.е. между крайните полета на таблиците на мобилността (Janicka 1976:40). Индексът има следния вид:

 

                kij     nj

W     =            :

                 ni      N

 

където:

kij - брой на лицата с дадена категория на произхода i, които са достигнали дадена категория j;

ni - брой на дадена категория на бащите;

nj - брой на дадена категория на синовете;

N - брой на лицата от изследваната съвкупност.

 

Стойността на индекса равна на 1 означава съответствие между реалното ниво на мобилността и нивото, определено при условие за статистическа независимост. Стойността на индекса на съответствието, по-голяма или по-малка от 1, показва съответно колко са надвишени или колко са неизползвани шансовете, които са предпоставени от моделното разпределение на стойностите. В сегашния анализ използвам втората част на формулата за изчисляване на абсолютните моделни стойности на главния диагонал и оттук  се определя хипотетичната стойност на глобалната мобилност.

 

2.2 Динамика на глобалната, структурната и циркулационна мобилности

 

В Таблица 4 са дадени стойностите на описаните показатели на междугенерационната мобилност за петте времеви момента за целия тридесетгодишен период.

 Спрямо цялата съвкупност за този момент структурната мобилност (ред 2. от Таблица 4) обхваща 50.4 на сто от нея, докато за другите две години (1977, 1986) той е почти два пъти по-нисък 28 на сто, а за 1990 г. бележи съвсем леко покачване с 4 пункта. След това за последния времеви момент стойността на този показател значително намалява и достига най-ниската си стойност за периода 19%. Тези данни показват, че измененията на структурата, които имат определено немалко причинно действие по отношение на междупоколенческата мобилност, през перестроечния период 1986 1990 са били значително по силни, отколкото през периода на посткомунистическа трансформация 1990 1997 г. Най-характерното при изменчивостта на глобалната мобилност е обстоятелството, че всички стойности оформят две ярко видими тенденции.
 

 Таблица 4.

Динамика на основните параметри на междугенерационната мобилност 1967 1997

 

Години

 

Параметри

1967

 

1977

 

1986

 

1990

 

1997

 

1. Глобална

 

77.5

 

57.5

 

50.0

 

61.4

 

66.3

 

2. Структурна

 

50.4

 

28.0

 

27.8

 

31.8

 

18.6

 

3. Циркулационна

 

27.1

 

29.5

 

22.2

 

29.6

 

47.7

 

4. Структурна. 100

      Глобална

65.3

48.0

55.8

51.9

28.0

 

5.Циркулационна. 100

     Глобална

 

34.7

52.0

 

44.2

 

48.1

 

72.0

 

6. Глобална според модела на равните шансове

 

82.0

 

70.0

 

68.7

 

73.6

 

75.1

 

7.    Глобална
        Глобална модел на равните шансове

 

95.0

 

82.1

 

72.4

 

83.4

 

88.2

 

 

 

През периода 1967 1986 години тенденцията е към рязко намаляване на мобилността (глобалната мобилност), като процесът е по-интензивен в първата половина на този подпериод (1967 1977) в началото на периода мобилните лица са 77.5 на сто от цялата съвкупност, докато през 1977 г. този дял намалява на 57.5 на сто, а за 1986 г. те са точно половината от всички лица това е и най-ниското ниво на този показател от всичките пет наблюдавани времеви пункта. Тази низходяща тенденция в нивото на общата мобилност се дължи на почти двойния спад на структурната мобилност от 50.4% през 1967 г. на 28% през 1977  и 1986 г. Това е и средното ниво на структурната мобилност за социалистическия ни период, с изключение на първата времева точка (1967 г.) и то не проявява някакви сериозни колебания. Втората тенденция е характерна за периода 1986-1990 г. и е противоположна на предишната постепенно нараства общата мобилност и, което е много симптоматично, че това е по-силно между 1986 и 1990 години с близо 12 пункта, отколкото между 1990 и 1997 години нарастване с 5 пункта.

Това увеличение през първия подпериод се дължи на нарастването и на двете съставки на общата мобилност, но в по-голяма степен се определя от на нарастването на циркулационната мобилност при нея то е с 7.4 пункта, докато при структурната мобилност това нарастване е по-малко 4 пункта. Тук трябва да се отбележи, че точно за този подпериод се пада най-значителното нарастване на циркулационната мобилност през целия период на реалния социализъм до 1990 г. За втория подпериод периода на прехода нарастването на нивото на глобалната социална мобилност е следствие на голямото нарастване на нивото на циркулационната мобилност с 18 пункта, което компенсира силния спад на структурната мобилност (с 13 пункта). Явно този период се характеризира с най-свободен междугрупов обмен на индивиди, но за това по-късно.

Като цяло динамиката на структурната мобилност през периода (това добре се вижда от Таблица 4) се характеризира с три тенденции. Първата се наблюдава от началото на периода до 1977 г. и е процес на силно намаляване на нейната големина от половината от популацията в неговото начало до по-малко от една трета от нея в неговия край. Втората тенденция е характерна за почти половината от целия анализиран период фактически заема времето на целия развит социализъм 1977-1990 години, през което време нивото на структурната мобилност не показва изменчивост и се запазва на ниво от около 30% от цялата съвкупност.

Следващата, трета тенденция в развитието на структурната междугенерационна мобилност по същество съвпада с времето на преходния посткомунистически период и е тенденция на силен спад на нейното ниво то намалява почти двойно от 1990 г. 1997 г. съответно от 31.8 на 18.6 на сто, т. е. тук е налице съществена отлика на структурните процеси на мобилност, характерни за социалистическото общество от една страна и обществото на промяна на политическата и икономическа основа на градежа и функционирането му от друга. Важно е обаче да си даваме сметка, че това падане на структурната мобилност като цяло е характерно за всички общества през същото време, които са претърпели процеси на силна и бърза индустриализация, с тази разлика, че при тях това се наблюдава в много по ранен момент, отколкото е при нас.

Показателите на циркулационната мобилност също са в унисон с установеното до тук. За периода на реалния социализъм нивата на циркулационната мобилност  са доста сближени и са на ниво малко повече от една четвърт от цялата съвкупност (изключение прави 1986 г., но за това по-долу). Оценката на тези нива се прави доста трудно и в голяма степен получава някакъв реален смисъл само на базата на международни сравнения. Първият факт е, че наблюдаваните съвсем слаби  колебания на стойностите на този показател за нивото на свободния личностен обмен между категориите на социалната структура за този немалък период от време говорят за определени закономерности във функционирането на нашето общество от съвсем близкото минало.

Вторият съществен за отбелязване факт е, че за периода на реалния социализъм най-високи и същевременно идентични нива на циркулационната мобилност са за 1977 и 1990 г. За 1990 г. това се дължи на политическото размразяване, гласността и перестройката през втората половина на 80-те години, които така или иначе повлияха за туширането на някои блокади и бариери пред мобилността по-свободното заемане на социални позиции от определено ниво нагоре. За другия времеви момент 1977 г. може би е валидна хипотезата, че това ниво е било резултат от инерционните процеси на демократизация на социалистическото общество от края на 50-те и началото на 60-те години съчетано с доста бързо развитие на икономиката, а защо не и на науката и културата и ръст на БВП. След това пак се появяват стагнация и значителни бариери пред мобилността реидеологизация, резамразяване, реиндоктринация на подбора и издигането на кадри и т. н.

Периодът на преход в това отношение ярко контрастира със социалистическия период тенденцията е на значително нарастване на циркулационната мобилност от 30 на сто в началото на 48 на сто от цялата съвкупност или 72 % от всички мобилни лица в края на периода. Естествено, както и да оценяваме този факт, показателят има доста висока стойност и свидетелства за премахване на действието на значими бариери пред свободния междугрупов обмен на хора, особено що се отнася до позициите преди запазени или за правоимащите и номенклатурата или за партийни членове. Това е неоспорим факт, показващ задействане на механизмите за меритократичен подбор и издигане на индивидите по социалната стълбица (респективно отпадане надолу по стълбицата на по-неподготвените и несправящите се с изискванията на конкретната социална позиция, най-вече в професионалното й измерение).

Циркулационната мобилност, като независеща от структурните промени, през социалистическия период показва недостатъчни нива, което е индикатор за наличието на определени бариери пред свободната мобилност. Същите процеси са се наблюдавали и в Полша, където от началото на седемдесетте години намаляването на междупоколенческата мобилност е било резултат от намаляването на структурната мобилност (за което стана въпрос по-горе), т.е. на намаляването на темпа на промените в социално-професионалната структура (Pohoski, Mach 1986:22-27). Това явно показва, че посочената особеност на мобилността е характерна не само за нашето общество от тази епоха, а явно е една основна характеризира социално-груповата структура в рамките на социалистическия начин на преобразуване и модернизация на обществото. Унгарските анализи за това общество (Andorka 1990) също доказват тази теза. Сравнителният анализ на Хенрик Домански върху шест източноевропейски страни (България, Полша, Русия, Словакия и Чехия) за периода 1983 и 1993 години също убедително доказват изказаната теза (Domanski 1995). Не е случайно, че дъното на нивото на циркулационната мобилност се пада на 1986 г. и тук важи казаното вече за спецификите на обществото за този времеви момент. Обръщането на тенденцията при този вид мобилност от 1990 г. и значителното нарастване на нивото на циркулационната мобилност през преходния период е следствие, както изглежда, не само на 10 ноември 1989 г., но и на предшестващите този момент различни проявления на перестройката у нас, които чрез стремежа за реформиране на системата, поне частично деблокираха някои канали на мобилността. След това този процес на деблокаж продължи както чрез премахването на политическите и идеологически критерии пред избора и назначаването на кадри, така и благодарение на освобождаването на териториалната и икономическа миграция и като цяло се отрази върху покачването на нивото на тази мобилност, което същевременно показва, че тя преди не е достигала реалните си нива. Има обаче и един друг факт оказва се, че произходът от категориите на частниците сега нараства рязко за 1997 той е 9 процента, след 1990, докато в предишния момент е само 0.3, а за 1986 г. 3.3 % и за 1977 г. 9.8 %, т.е в последната времева точка делът на този произход почти достига стойността си от преди двадесет години. Този факт не може да се дължи на бързото нарастване на групата на частниците след 90-та година, чиито деца пък още по-малко са започнали трудовия си път. Точно обратното както е известно в сравнение с ред други бивши социалистически страни развитието на частния сектор у нас се забави значително. Това е просто признаване от страна на част от респондентите на истинския си произход, който дълги години преди това не са смеели да декларират. Това обстоятелство епистемологически оказва влияние върху завишаването на нивото на циркулационната мобилност за 1997 г.

За по-добро визуално възприемане на динамиката на промените на основните тенденции на социалната мобилност ще онагледим основните данни от таблицата чрез графика (виж Графика 2): При циркулационната мобилност, както беше показано, ситуацията е подобна. Средното ниво на стойностите й за социалистическия период е 27 пункта, като колебанията са значително по-малки, отколкото при общата мобилност от 2.5 пункта нагоре за 1977 и 1990 г. до 5 пункта надолу за 1986 г. И тук 1986 г. се характеризира с най-ниско ниво на този показател. Това показва, че периодът около средата на 80-те години се е характеризирал с най-малък обмен на

 

Графика 2.

Нива на основните показатели на мобилността през периода.

 

 

индивиди между петте макросоциални групи, което е и индикатор за наличието наличие на сериозни бариери пред свободната мобилност, тъй като, като беше показано в методологическата част, именно циркулационната мобилност, като мобилност, отърсена от структурните неизбежностти необходимости и натиски се приема от изследователите в тази област на индикатор за свободата на междугруповите предвижвания. Допълнителна характеристика на тези процеси може да се направи и чрез показателя за това каква част от цялата мобилност е съставлявала циркулационната мобилност ( пети ред от Таблица 4). За социалистическия период до 1990 г. (тази година политически не принадлежи на този период, но така или иначе социалната структура има голяма инертност и по този показател този времеви момент е показателен по-скоро за края на социалистическия период, отколкото за началото на преходния) най-високо ниво на този показател се наблюдава за 1977 г. близо половината от всички мобилни лица са осъществили такова движение и това съчетано с най-високия дял на свободно мобилните (циркулационна мобилност) за същата година 29.5% от всички изследвани лица, говори, че това е бил моментът на най-свободни междугрупови преливания и съответно на най-малки прегради и бариери пред мобилността.

Както се вижда от графиката, хипотетичната мобилността, изчислена според модела на равните шансове (най-високо разположената начупена плоскост) естествено има най-високи нива. Тези нива оформят същата крива както тази на реалната, но на по-високи нива. От значение тук обаче са не тези нива сами по себе си, а съотношението между нивата на реалната мобилност към нивата на хипотетичната мобилност По-важното тук обаче е това, че отношението на реалната към хипотетичната мобилност (вж. ред 7 от Таблица 4) потвърждава още веднъж констатациите, направени до тук. Както се вижда от таблицата (7 ред), от 1967 г. до 1986 г. реалната мобилност е ставала все по-малка част от хипотетичната, което води до извода, че самата характеристика и вид на структурата са давали потенциал за по-голяма мобилност, но това не е било използвало, а може да се каже, че даже е било потискано и следователно с развитието на социализма у нас (с неговотозадълбочаване) шансовете пред мобилността са ставали все по-малко използвани. Обръщането на установените до тук тенденции става през 1990 година и макар тя да е все още начален момент на промените отражение преди всичко на перестроечните ефекти и бурните политически събития от края на 1989 г. и началото на 1990 г., видимо е как нарастват показателите на мобилността, което е индикатор за намаляване на бариерите пред нея и за това, че в значително по-голяма степен започват да се оползотворяват  шансовете пред мобилността. След това общата мобилност продължава да нараства на 66.3 пункта за 1997 г. благодарение преди всичко на визираното бързо нарастване на циркулационната мобилност, което тушира даже значителното намаляване на структурната мобилност. Като цяло пиковият момент за общата мобилност, наблюдаван за 1967 година, не може да бъде постигнат и сега, а и за в бъдеще, тъй като не може да се очакват такива мащабни структурни преобразования на обществото, характерни за онзи момент на развитието на България (засилена индустриализация, колективизация, масова миграция, урбанизация и др.), за което стана въпрос в предишния параграф.

 

2.3. Промени в направленията на вертикалната социална мобилност

 

. Най-горната позиция на тази скала се заема от специалистите групата на висококвалифицирания умствен труд (тук са категориите на творческия труд и на тези с управленчески функции от по-високо ниво), следват "служещите те са представители на средноквалифицирания рутинен, главно с обслужващи функции умствен труд. По-нататък са работниците (високо и средно квалифициран физически труд от промишлеността и транспорта) и селяните (средно и нискоквалифициран физически труд в селското стопанство). Тук се оказа проблематично определянето на мястото на групата на частниците. Те естествено според характера и съдържанието на труда се нареждат даже и преди служещите. Пред вид обществените отношения през периода на социализма и тяхното маргинално и незначително място в социално-груповата структура, ниската икономическа и социална роля до деветдесета година, те са поставени на долното място в тази стълбица, с тази особеност, че за 1990 и 1997 г. движенията към тази група са причислени към възходящата, а движенията от тази група към низходящата социална мобилност. Това подреждане на групите естествено носи определени елементи на относителност, главно поради многомерността на социалната стратифицираност в съвременните общества и поради обстоятелството, че често е налице разминаване в съчетаването на статусите (същото явление бива наричано и чрез термина статусна несъвместимост). Също така общоизвестно е, че през този период немалко професии от социално-професионалните категории на интелигенцията се характеризираха с по-ниски доходи от редица работнически професии и това явление се задълбочи с развитието на социализма. Естествен резултат от това е намаляване значението на специалистите като референтна група магнит за междугрупови придвижвания даже за лица (главно мъже) произлизащи от групите на умствения труд (Андорка 1989). Но така или иначе тази йерархизация на групите има утвърден и общоприет в досегашните анализи смисъл). Таблица 5 са представени относителните дялове на всяко от направленията на мобилността, когато тя се взима за сто процента, а в Таблица 6 са дадени процентите на направленията на мобилността като двете се сумират до общия процент на мобилните лица. Както се вижда, за първия времеви момент (1967 г.) се наблюдава относително равенство между направленията на мобилността. След това възходящата мобилност надделява, като най-голямото нарастване е между 1977 и 1986 г. За 1986 г. е характерно обстоятелството, че намаляването на мобилността  

 

 Таблица 5.

Направления на вертикалната социална мобилност (%)

 

Направления

1967

1977

1986

1990*

1997

1.Възходяща мобилност

51.2

58.0

85.0

86.9

68.1

2. Низходяща мобилност

48.8

42.0

15.0

13.1

31.9

          * За 1990 и 1997 движенията към групата на частниците са включени към възходящата мобилност.

 

явно се е дължало в по-голяма степен на намаляване на низходящата мобилност. Превесът на възходящата мобилност над низходящата от 1977 г. насам се дължи най-вече на обстоятелството, че през този период голяма част от работниците, а също така и немалка част от умствените работници са със селски произход ( движението от групата на селяните, поради своето най-ниско място на скалата на характера и сложността на труда, а това е основата за йерархичното подреждане на групите в това изследване, към която и да е друга група е социално издигане) и когато този произход започва да се изчерпва, възходящата мобилност намалява. Като доказателство на тази теза могат да служат показателите за 1997 г. независимо от увеличението на мобилността (показателят на глобалната мобилност за този момент е 66.3), делът на възходящата мобилност в нея силно намалява в сравнение с 1990 г.: съответно от 86.9 на 68 процента. Графичното изображение много добре показва и служи за доказателство на този извод (виж Графика 3) нивото на възходящата мобилност е преди всичко функция и то в правопропорционална зависимост от нивото на произхода от групите на физическия труд. Когато този произход нараства или е висок, тогава възходящата мобилност нараства или има високи нива и обратно спадането на дела на този произход винаги води до повишаване на низходящата мобилност.

Може да възникне въпросът, откъде е това относително високо ниво на лица със селски произход, след като тенденцията е делът на тази група да намалява. Това се дължи преди всичко на обстоятелството, че междугенерационната трансмисия на статуса тук не е между две съседни

 

Графика 3.

Социален произход от групите на физическия труд на всички изследвани лица.

 

 

 

поколения, а между две абстрактни поколения на респондентите и на техните бащи, като при последните социално-груповите характеристики като сума са акумулирали, снели в себе си характеристики на социалната структура, разпилени значително във времето и датиращи половин век и даже повече назад във времето. Съвсем друга е картината при вътрешногенерационната мобилност там такова отбягване е невъзможно междугруповите премествания като правило са между близки категории даже най.често между съседни стъпала на социално-груповата стълбица.

Да обобщаваме по-нататък. В първия момент двата вертикални потока на мобилността са почти равни, което е показател за доста големи премествания между социалните пластове. След това с утвърждаване на новия вид структура низходящия поток намалява за сметка на увеличение на възходящата й част. През периода 1990-1997 г. паралелно с общото

 

Таблица 6.

Потоци на общата мобилност през периода.

 

1967

1977

1986

1990

1997

1. Възходяща мобилност

39.7

33.3

42.5

53.3

45.1

2. Низходяща мобилност

37.8

24.2

7.5

8.1

21.2

Обща мобилност

77.5

57.5

50.0

61.4

66.3

 

увеличение на мобилността се наблюдава обръщане на тенденцията намалява възходящата и се увеличава низходящата мобилност, което е показател за процеси на дълбоки промени, засягащи вида  на цялата структурата. Трябва да се има пред вид обаче, че това са относителни числа, а в абсолютни нещата могат да изглеждат съвсем различно. Като се съчетаят тези показатели с представените в предишния параграф промени на структурата за този момент (1997 г.), те се обясняват освен с намаляването на дела на произходите от групите на физическия  труд и изчерпването на селския произход (както се вижда от графиката делът на лицата с такъв произход за 1997 г. е почти два пъти по-нисък от този за 1986 г.), което беше вече засегнато, но и с процесите на деградацията на интелигенцията, която има място във всички посткомунистистически страни (Mokrzycki 1994), както и процесите на деиндустриализация на страната.

Като обобщение в тази част съвсем определено може да се твърди, че високите стойности на мобилността през посочения период са се дължали преди всичко на големите структурни преобразования и колкото повече се е развивал социализмът (с уталожването на структурните промени по същество това е екстензивната социалистическа индустриализация), толкова повече са намалявали мобилностните процеси. Оказва се обаче, че тези процеси са характерни не само за България от този период. Точно обратното те са наблюдавани и за Унгария (Андорка 1989) и за Полша (Pohoski, Mach 1986) и явно може да се стигне до извода, че са свойствени на целия социалистически начин на преобразуване и организиране на обществото. Това в голяма степен доказва тезата на Липсет, че социалната мобилност в социалистическите страни не се отличава съществено от тази в развитите капиталистически страни и че различията в това отношение се дължат главно на характера и темпото на промени на икономическата структура на обществото (Lipset 1972). Структурните процеси на екстензивно развитие в социалистическите страни са били по-сгъстени във времето и са били в по-ново време, отколкото в капиталистическите страни, а от там и по-високите нива на мобилност в първите в сравнение с вторите за периода до края на шестдесетте години. След това със затихването на екстензивното развитие мобилността в социалистическите страни рязко намалява и се изравнява или даже пада под нивото на тези нива за развитите страни. 

  

 

3. Тенденции в социалното възпроизводство на макросоциалните групи

 

След като бяха проследени тенденциите на промените в основните параметри на междугенерационната мобилност през посочения период, идва ред на детайлното вглеждане в процесите на обмен на хора между групите за петте момента. В този параграф се използват класически мерки за това, а по-нататък в Трета глава ще се премине към прилагане на по-сложни методи за анализ на обмена между социалните групи в междугенерационен аспект.

Първа аналитична крачка тук е анализът на класическите матрици на мобилността симетрични таблици, където в нашия случай колоните са данните за групите на респондентите, а редовете тези за бащите на респондентите. Класическият начин за разглеждане на такива разпределения се състои в даване на отговори на два основни въпроса:  1/ каква е рекрутационната база на изследваните групи (респондентите) или така наречената квота на оттока (outflow) от групите на произхода (в случая социалната група на бащата на изследваното лице) и 2/ какъв е дистрибутивният потенциал (квотата на притока inflow) на актуалните групи на респондентите или с други думи каква е структурата по социален произход на всяка от тези групи. Първото означава определяне на дела на дадена група от хора, излезли от нея и отишли в състава на друга група. Това дава възможност да се определи в каква степен дадена група има ролята на подхранващ човешки резервоар за елементите на дадена социално-групова структура. Второто означава определяне за дадена социална група на относителните дялове на лицата с общ социален произход (от кои групи са дошли). По този начин се наблюдава зависимостта на формирането на дадена група от другите групи. И това е не само в механистичен смисъл разбиране - като присъствие на определен брой лица в дадена група, дошли от други категории на структурата, а преди всичко като социо-културни влияния от страна на другите групи върху нея чрез типичната за определена група култура, морал, ценностни системи,образци на поведение на влезлите в нея представители на тези групи. Също така това навлизане чрез неформалните контакти и социалното общуване допринася за сближаване на групите и за намаляване на социалните дистанции между тях. В този смисъл именно тези флуктуации особено когато са масови и разнопосочни към и от болшинството групи изпълняват интегративните функции на мобилноста. Това явление е по-силно, когато е налице взаимен обмен между две групи по този начин техния социален облик значително се сближава, да не кажем уеднаквява. Това трябва да се има пред вид, тъй като емпирията по-нататък ни дава някои примери именно за такива явления.

Когато обаче става дума за такива прониквания, трябва да си даваме сметка, че те не винаги оказват положително влияние върху облика и функциите на определена група или групи, където това е налице. Това важи особено в случаите, когато има опити от горе (от страна на политическата надстройка, използвайки марксистката терминология) за намеса за регулиране на тези преливания. Като примери за това по времето на реалния социализъм могат да служат споменатите в първата част явления, а именно: рустификацията на работничеството, което води до снижаването на квалификационното ниво и трудовите навици на определени социално-професионални групи. Следват институциите на рабфака и ръководителите практици, доминиране на политическите и идеологически критерии в издигането на кадрите, което водеха до влошаване на качествата както на интелигенцията, така и на управляващия елит.

Колкото и да изглежда тривиален този класически начин за анализ на тези флуктуации, той си остава първа и необходима стъпка при всички подобни анализи на мобилността.

Да започнем с отговорите на първия поставен въпрос, при все че трябва да помним тук, че не става дума за отлив от някаква определена социално-групова структура разпределенията по групи за бащите не представлява реална социална структура, а е набор от социално-груповите принадлежности (в случая към макросоциални групи) на бащите на респондентите,разхвърляни в доста широк времеви отрязък[39]., а за характеристика на това къде са се насочвали най-типично като пътища хора с еднакъв социален произход. Най-добре е да се иди изменението на квотите на оттока за категории социален произход по години представено графично (виж графики 4-8).

Започваме с групата на специалистите (Графика5). Както беше

 

Графика 4.

Квоти на оттока от групата на специалисти по години.

 

 

казано в частта за ограниченията на анализа, за нея няма данни за 1967 година, т. е. като квота на оттока за тази година тя не може да бъде анализирана, но като квота на притока за останалите времеви моменти е възможно определяне на нейното участие[40]. Не може да изненадва, че основното през годините при нея е самозахранването. От началния момент до 1986 този дял непрекъснато нараства и достига 57 на сто, след това плавно пада до 41 на сто в края на периода, като този спад е по силен през втория подпериод 1990-1997 г. Това свидетелства за силната връзка между позицията на бащата и позицията на респондента вероятността ако произхождаш от интелигентско семейство да придобиеш същия статус е почти 50% и следователно по-големи външни потоци към тази група се дължат преди всичко та нейния количествен ръст през периода, което е реален факт. Също така, както може да се очаква, нейният следващ по големина поток отива при служещите. Този дял се оказва доста стабилен във времето и в началния (тук той е 1977 г.) и в крайния момент е почти идентичен около 30 на сто от произхождащите от специалистите. Колебанията тук са следните: той пада до 1986 г. и след това плавно се покачва. Това е индикатор за доста силно влияние на от страна интелигенцията върху служещите през целия анализиран период означава проникване на нейната култура, манталитет, традиции, обичаи т. н. в облика на последните. Тук е мястото да се подчертае, че трудно може точно да се определят тези влияния. От една стана това в по-голяма степен зависи от това колко като дял е поела реалната група (тази на респондентите), кой поток в нея е доминиращ, а също така от социо-културната експанзивност и агресивност на дадена група, имаща някакъв  дял в тази реална група. Може да се окаже например, че делът на една група може да е по-малък от този на друга, но влиянието на индивидите от този дял върху социалния, културния и психологическия облик на разглежданата група да е много по-силно  от това на тези с по-голям дял. За подхранване на селяните с човешки ресурси от страна на специалистите през целия период трудно може да се говори процентите са крайно незначителни. За отбелязване е, че за 1997 г. 13 на сто от произхождащи от нея са навлезли в частния бизнес. Една важна характеристика на квотата на оттока е нейната диференцираност с други думи в кой момент е най-пъстър социално-групово, което е показател за по-голяма равномерност на захранването на останалите групи. И този момент е именно 1997 година, което е свидетелство за по-голяма откритост на междугруповите граници в посока както надолу към служещите и работниците, така и нагоре към частните предприемачи. Интересно ще е да се види това и за другите категории на структурата.

 Трета по големина квота на оттока от специалистите е насочена към работниците, като тук също се наблюдава определен стабилитет средно около 18 на сто и колебанията във времето може да се оценят като минимални - 3 %.

Самозахранването от служещите, както се вижда от графиката (Графика 5), се отличава значително от това на предишната група. Първо, при нея се наблюдават силни колебания от 40 на сто за 1967 година пада до 30 на сто за 1977, след това се покачва и стабилизира на 44 на сто за 1986 и 1990 г. и пак пада до 32 на сто за 1997 година. Второ, много характерно е, че когато пада нейното самозахранване, се вдига притока към работниците. Трето, също от значение е, че делът на отишлите при работниците с изключение на един момент 1990 г. е доста приближен, а за 1967 , 1977 и 1997 години е почти един и същ около 37 на сто. Също така много показателно за тази група е, че за 1967 г. и за 1997 г. квотата на самозахранването е по-малка от квотата на притока към работниците. Така че най-характерното за тази група е силното захранване на работниците, което на моменти изпреварва самозахранването. Данни в междугенерационния аспект на мобилността по-трудно могат да се интерпретират, в сравнение с вътрешногенерационния, където тези промени често са пряко следствие от търсенето и предлагането на определен вид труд, например съкращенията в административния апарат в определени моменти от социалистическия период или ръстът на сектора на услугите през следващия. Но

 

Графика 5.

Квоти на оттока от групата на служещите по години.

 


 

така или иначе те свидетелстват за наличието както през периода на реалния социализъм, така и през преходния период на съвкупност от механизми (тук са и образователни, и промените в пазара на труда, и културни и психологически), действащи силно в посока на насочване на големи маси, излизащи от групата на служещите към тази на работниците. Следователно в аспекта на оттока групата на служещите е най-близка до работниците, поне що се отнася до посоката служещи работници, дали е така и в обратната посока ще се разбере по-късно. Дяловете на останалите потоци са прекалено нищожни, за да бъдат анализирани. Накрая за тази група трябва да се изтъкне, че и при нея моментът на най-голяма диференцираност в отлива се пада на 1997 година.

При групата на работниците по отношение на оттока картината е най-ясна и проста. За целия период силно доминира самозахранването от 1967 до 1986 г. то незначително се колебае около ниво 2/3 от цялата съвкупност от лица с работнически произход, след този момент делът намалява и за 19997 година достига 50 на сто от тях. Следователно, най-напред тук трябва да се изтъкне, че

 

Графика 6.

Квоти на оттока от групата на работниците по години.

 

 

 

при работниците се наблюдава значително различие в самозахранването през социалистическия период и през преходния период и за двата периода поотделно неговото ниво е стабилно, но в първия е доста по-високо, отколкото през втория. Излиза, че през периода на социализма ако произхождаш от работническо семейство, вероятността и ти да станеш работник е над 66%, пред периода на прехода вече е 50 на 50.

По отношение на оттоците към от работниците към другите групи силно доминира този към служещите и то с тенденция към нарастване за целия период на социализма, а за следващия период 1990-1997 се запазва на едно, доста високо равнище малко под 1/3 от всички излизащи от тази група. Това свидетелства за най-голяма близост между работницислужещи и това показва , че между двете групи има реципрочност, симетричност в обмена помежду им поне в аспекта на захранването лицата, произтичащи от една тези групи, се насочват  преди всичко към другата, отколкото към останалите групи. Като се допълни тази констатация с факта, че потокът работнициспециалисти е между 2 до 3 по-малък от предишния, може да се наблегне на тезата за трудността да се прескачат стъпала от стълбицата, т. е. за значително по-трудния преход между несъседни, отколкото между съседни нива на тази стълбица. И, което също е много интересно, това важи не само по отношение на движенията нагоре, но и надолу по-стълбицата (като илюстрация на последното тук може да служи фактът, че работниците, макар и по-значително от предишните, като цяло много слабо участват във възпроизводството на селяните). И при тази група най-диференциран е потокът на отток е за 1997 година. Това е важно да се знае, тъй като тези неща в обобщен вид за всички групи ще служат за характеризиране на особеностите на двата периода.

 Да преминем към групата на селяните. Известно е, че през социалистическия период именно тази група беше основен резервоар, рекрутационна база за възпроизводството на групата на работниците. Това абсолютно се доказва от нашите данни потокът към работниците през целия да период надвиша този за самозахранването и което е показателно, че за три от петте момента (1967, 1990 и 1997 г.) първият поток над два пъти надвишава втория. И друг важен емпиричен факт групата на селяните не проявява различно поведение като рекрутационна база на работничеството в двата периода този на реалния социализъм и този на прехода. Като цяло тяхната тази група относително слабо участва във възпроизводството на групите на умствения труд средно за периода около 1/5 от произхождащите селяните са насочвали към групите на умствения труд. Това обаче може да се оцени като не чак дотам малко като се има пред вид, че тази група, особено до началния момент на нашия период, домирира в структурата, а двете групи на умствения труд са значително по-малки от нея. От съществено значение с оглед на изследователските задачи да се прави паралел в поведението на тези процеси по време на двата подпериода и да се извеждат определени закономерности на проявленията им е факта, че през социалистическия период (данните до 1986 г. включително) този дял е 16.5 на сто, докато през преходния период (данните за 1990 и 1997 г.) е 30 на сто или почти два пъти по-висок. Това е много съществен с оглед на заложените в реализацията на дисертационния труд задачи и хипотези факт, сочещ съществената отлика между двата периода във възможността произхождащи от селячеството да достигат по-високи позиции тези на умствения труд. Преходният период се характеризира със значително по-голяма възможност за това, отколкото периода на реалният социализъм.

Емпиричните факти, че квотата на оттока към служещите  2,4 пъти надвишава тази към специалистите и че от своя страна квотата към работниците надвишава 3 пъти тази към служещите доказва изложената по-

 

Графика 7.

Квоти на оттока от групата на селяните по години.

 

 

горе констатация за нарастване на трудността по преодоляване на стъпалата от стълбицата с отдалечаване с всяко стъпало от собствената група.

       Накрая за групата на селяните трябва да се отчете, че и при нея най-диференциран е оттокът през 1997 година.

Групата на частниците има смисъл да се разглежда като група на оттока като група на произхода тя има много силно присъствие в нашата структура най-вече заради големия брой на частни селяни преди колективизацията, докато при разглеждането на социалния произход с изключение на 1997 година това няма смисъл да се прави, тъй като тя реално почти не съществува или поне е абсолютно неравнозначна по големина,

 

 

Графика 8.

Квоти на оттока от групата на частниците по години.

 

 

значение и социален смисъл на останалите макросоциални групи през този период (ето защо тези групи се определят като основни за периода на реалния социализъм). Най-характерното при нея е, че през целия период тя е захранвала преди всичко две групи на физическия труд: на първо място работниците със среден показател за периода 43 на сто и на второ селяните с 27 на сто от хората с такъв произход, като за вторите тенденцията е към намаление. В това няма нищо неестествено, като се има предвид намаляването на дела на последните по време на социализма и нарастването на дела на частното селячество в периода след 1990 година. Що се отнася до захранването на групите на умствения труд, тук правят впечатление две неща: първо, че това се отнася преди всичко за една от групите на умствения труд, а именно служещите и второ през целия период се наблюдава тенденция на постепенно нарастване на този поток и това е по-силно наблюдава се един лек скок през периода на прехода в сравнение с предишния. И тук най-пъстър социално-групово е потокът на оттока за 1997 година.

Да преминем към втората основна аналитична задача в тази част, а именно анализа на промените в социалния произход на разглежданите групи. Той ще бъде разделен на три части: 1/ разглеждане на динамиката на самовъзпроизводството на социалните групи; 2/ определяне на динамиката в произхода от групите на умствения труд и 3/ определяне на промените в структурата на произхода на групите като цяло.

Първите две части са силно свързани с  проблема за вертикалните потоци на социалната мобилност: низходяща и възходяща социална мобилност. За тази цел подреждането на групите в таблиците е според йерархията на базата на характера и сложността на труда на групите (в последователност от горе надолу): специалисти (или интелигенция); служещи; работници; селяни и частници (виж 2). Даваме си сметка за определената относителност на такова подреждане (частниците надали са на дъното по характер и сложност на труда, но през разглеждания период те бяха потискана и маргинална група). Известно е също така, че по един от основните параметри на социалното положение дохода работниците изпреварваха даже голяма част от групите на интелигенцията, но това се дължеше на идеологико-политически фактори, а не на квалификационно-съдържателни. В синхрон с подреждането по характер и съдържание на труда в голяма степен е и схемата на посоката на социална мобилност през социалистическия период, предложена преди време: дребни и средни селяни и занаятчии кооперирани селяни и занаятчии работници интелигенция (Димитров 1974). Това фактически е конкретизация на пътя или образеца на възходящата мобилност през времето на социализма на ниво макрогрупи. Нашите анализи показват обаче съществуването на още едно звено в тази верига, което не може да бъде пренебрегнато, а именно работници служещи интелигенция.

В предишния параграф при анализа на измененията на социалната мобилност през периода бяха разглеждани и двата нейни вертикални потока като цяло и беше направен извода за преобладаване на възходящата мобилност през социалистическия период. Ето защо като допълнение на предишните анализи тук ще се започнем първо със собствения произход наследяване на социалната позиция на бащата (стабилни) лица за дадена категория и с произхода от категориите на умствения труд (категория 1 от Таблица 10) и с произхода от групите на умствения труд (категория 2 от същата таблица№). След това ще се анализират  всички потоци на произхода на отделните групи. В следващите параграфи от Трета глава обменът между групите ще се измерва и анализира с помощта на много по-софистицирани аналитични инструменти, а не както много често досега се приключва с това колко са влезли и колко са излезли от дадена категория на структурата.

Да започнем със самовъзпроизводството на специалистите (виж Таблица 7). За първия момент те не са отделени от служещите. Много показателно е, че за 1977 година само 6.3 на сто от тях са наследствени интелигенти (разпределенията по другите видове произход на специалистите може да се видят в Таблици 8-12). Това доказва, че социално това е една нова група, генерирана с социално-групови корени от другите групи от нашето общество тогава. След това за другите времеви моменти този процент значително нараства на около една трета от членовете на тази група и характерното е, че не бележи значителни колебания за останалите три момента. Докато произходът от групите на умствения труд като цяло се увеличава и се задържа на ниво около половината от съвкупността на групата на специалистите. Данни  съчетани с данните за произхода от групите на умствения труд за групата на служещите, при която за целия период той е на едно постоянно и около два пъти по-ниско ниво от това на специалистите 25 % от нейната съвкупност, говорят, че е налице асиметричен обмен между двете групи групата на специалистите в много по-голяма степен поглъща произхождащите от групата на служещите, но, независимо от ръста на групата на служещите, произхождащите от интелигенцията не се насочват към нея.

 

Таблица 7.

Социален произход на респондентите (1- наследяване; 2 произход от групите на умствения труд - %)

 

1967*

1977

1986

1990

1997

Групи

1

2

1

2

1

2

1

2

1

2

1.Специалисти

 

--

--

6.3

34.3

30.0

55.2

28.1

47.6

32.3

53.0

2. Служещи

 

21.6

21.6

21.2

24.2

22.0

26.7

16.2

24.3

16.3

22.8

3. Работници

 

26.3

 4.9

46.6

 8.0

47.6

 7.6

50.3

 7.1

46.9

16.4

4.Селяни

 

18.6

 0.8

66.4

 2.0

85.4

 1.3

83.4

 3.1

50.9

 5.6

5.Частници*

**

--**

--

15.3

 6.0

27.7

 3.0

--

10.5

5.3

41.3

 

* За този момент на наблюдение в нашата статистика групата на специалистите и е била в рамките на групата на служещите;

** За 1967 година групата на частниците за респондентите просто не съществува.

 

Най-характерно за групата на служещите е обстоятелството, че тя се оказва много стабилна в своето самовъзпризводството  за 1967, 1977 и 1986 години то се равнява на около една четвърт от тях. След това за 1990 1997 години нивото спада на около 16 процента. И това по същество е една нова социална група, имайки пред вид пъстротата на нейните корени  и слабата липса на наследственост. Това е една от основните социални групи с най-ниското ниво на самовъзпризводство в сравнение с другите основни социални групи през целия период. На тази база може да се говори, че тя е била и най-отворената социална група, но за това по-нататък.

За работниците е най-характерно, че през целия период, с изключение на началния момент, поддържат самовъзпроизводството си средно на ниво на около половината от техния състав едно ниво, което може да се оцени като относително високо. Тази група се нарежда на второ място по степен на самовъзпроизводство за целия период.

Групата на селяните стартира в изследвания период с много ниско ниво на самовъзпроизводство   една пета в началния момент (1967 г.). Това се дължи на факта, че тази група като група на  кооперирани селяни, започва своето съществуване в началото на петдесетте години, т.е. тя е една нова социална група, но реално нейните представители директно или чрез своя социален произход са наследници на преобладаващата дотогава в българското общество група на честните селяни. След това, както се вижда, собственото им възпроизводство значително нараства над два пъти до 1977 година, след това пак нараства и се стабилизира за средата на осемдесетте и началото на деветдесетте години самовъзпроизводството на тази група е почти равно на девет от десет от тях. Т. е. за този период е характерна почти пълна потомственост на нашите социалистически селяни-кооператори. Това означава, че тази група най-малко е участвала в обмена на хора между различните социални групи в периода от началото на седемдесетте години до края на социалистическата ни епоха (но за това по-точно ще може да се говори по-нататък, където са използвани по-специализирани методи за изчисляване и оценка на обмена на лицата между категориите на структурата).

За частниците е характерна най-висока степен на липса на самовъзпроизводство, което е естествен резултат от политиката на управляващите през анализирания. Като в резултат от визираните по-рано в работата процеси, тази група през целия период до деветдесета година е нищожна и маргинална категория около и под един процент от генералната съвкупност.

Да преминем към следващата аналитична крачка определяне дела на лицата с произход от групите на умствения труд (2 от Таблица 7). Първото нещо, което трябва да се каже е, че тук изненади няма. За целия период се наблюдава правопропорционална зависимост между позицията на групата на скалата на характера и съдържанието на труда и произхода от групите на умствения труд. За специалистите той естествено е най-висок нараства  значително в периода 1977 1986 години и след това се стабилизира на ниво около половината от тях. При служещите за целия период има един стабилитет на този произход и се равнява на около една четвърт.

По-нататък си заслужава да се отбележи много слабото присъствие на този произход при групата на работниците и макар през социалистическия период той да нараства почти двойно за периода 1967 1986 от  4.9 на 8 на сто, то значителен ръст се наблюдава едва след това и достига над 16 на сто за 1997 година. Следователно преходния период, в сравнение с предишния, се характеризира с много по-големи възможности (шансове) за навлизане в работничеството на лица с произход от групите на умствения труд. Това може да се обясни от една страна с факта на значителното вече присъствие на тези групи в структурата като рекрутационна база, а от друга - с определеното намаляване на привлекателността на професиите, влизащи в категорията на интелигенцията, поради силното влошаване на техния статус процес ясно видим у нас още от началото на осемдесетте години. При групата на селяните присъствието на този произход е още по-малък и се колебае от 0.8 на сто за 1967 година до 3.1 процента за 1990 година, но по-важното е че за периода 1986- 1997 години този дял нараства четири пъти, което е показател за разкрепостяване на бариерите междугруповите дистанции в този им участък. За групата на частниците за целия период (беше споменавано за нейната специфика за това време) също е нисък делът на този произход, но с тенденция към нарастване 10.5 процента за 1990 година и достига чак 41 на сто през 1997 година. Последното е показател на един вид реабилитацията на група явно реституционните процеси, както и връщането на земята (макар и неприключило още) доведоха до това, че сега почти половината от частните предприемачи са с произход от частниците.

Да преминем към отговор на третия въпрос тук определяне променените в диференцираността на социалния произход като цяло за всяка от анализираните групи. Данните за това от матриците на мобилността по години са представени в Таблици 8-12, но нас ни интересуват тенденциите за всяка от групите динамиката в изменението на социалния им произход и това е по-добре да бъде видяно и анализирано с помощта на графичното представяне.

 

Таблица 8.

 Социален произход на лицата по групи - 1967 г.

Респонденти

 

Бащи

Служещи*

Работници

Селяни

Частници

Общо

Служещи

21.6

4.9

0.8

7.9

6.6

Работници

28.3

26.4

5.1

25.9

20.6

Селяни

22.6

21.9

18.6

24.9

21.1

Частници.

27.5

46.8

75.5

41.3

51.7

Общо

100.0

100.0

100.0

100.0

100.0

           * За този момент на наблюдение в нашата статистика групата на специалистите  е била в рамките на групата на служещите;

          ** За 1967 година групата на частниците включва и кооперираните занаятчии.

 

  

Таблица 9.

Социален произход на лицата по групи за 1977 г.

Респонденти

 

Бащи

Специалисти

Служещи

Работници

Селяни

Частници

Общо

Специалисти

6.3

3.0

0.6

0.2

1.3

1.5

Служещи

27.9

21.2

7.4

1.7

4.7

10.4

Работници

32.8

40.8

46.6

15.9

39.6

37.5

Селяни

27.2

28.1

36.5

66.4

39.1

40.8

Частници

5.8

6.9

8.9

15.8

15.3

9.8

Общо

100.0

100.0

100.0

100.0

100.0

100.0

 

 

Таблица 10.

Социален произход на лицата по групи за 1986 г.

Респонденти

 

Бащи

Специалисти

Служещи

Работници

Селяни

Частници

Общо

Специалисти

30.0

4.8

1.8

0.1

--

4.1

Служещи

25.4

22.0

5.8

1.2

3.0

9.1

Работници

25.6

38.2

47.6

9.2

12.1

35.1

Селяни

17.0

31.4

42.1

85.4

62.2

48.4

Частници

2.0

3.6

2.7

4.1

22.7

3.3

Общо

100.0

100.0

100.0

100.0

100.0

100.0

 

 

Таблица 11.

Социален произход на лицата по групи за 1990 г.
Респонденти
 
Бащи

Специалисти

Служещи

Работници

Селяни

Частници

Общо

Специалисти

28.1

8.1

2.7

1.7

10.5

8.0

Служещи

19.5

16.2

4.4

1.4

--

9.4

Работници

29.8

45.0

42.3

12.7

68.5

37.3

Селяни

22.6

30.4

50.3

83.4

21.0

45.0

Частници

--

0.3

0.3

0.8

--

0.3

Общо

100.0

100.0

100.0

100.0

100.0

100.0

 

 Таблица 12.

Социален произход на лицата по групи за 1997 г.

Респонденти

 

Бащи

Специалисти

Служещи

Работници

Селяни

Частници

Общо

Специалисти

32.4

11.9

4.6

0.9

22.7

11.6

Служещи

20.7

16.3

12.8

4.7

13.3

14.2

Работници

28.0

38.8

47.0

23.7

41.4

39.2

Селяни

15.9

24.0

26.5

50.9

17.3

26.0

Частници

3.0

9.0

9.1

19.8

5.3

9.0

Общо

100.0

100.0

100.0

100.0

100.0

100.0

 

Както вече беше споменато, типично за групата на специалистите (виж Графика 9) е повишаването на нейното самовъзпроизводството й през целия период.То не може да се оцени като високо, макар че през 1997 година достига до една трета от числеността й. Като константа при нея, което е много симптоматично, е значителното присъствие в тази група на лица с работнически 30 на сто и това може да се оцени като високо и като цяло през периода надхвърля самовъзпроизводството и е определящ за нейните социално-групови корени. След това идва делът на произхода от групата на служещите, който също е доста висок от 28 на сто в началото на периода до 21 на сто в неговия край. Като относително високо също така може да се оцени присъствието на селския произход средно около 1/5 от числеността на тази група, като тенденцията с известни колебания е на спад от 27 на сто през 1977 г. до 16 на сто през 1997 година.. Най-хетерогенна е структурата на произхода на тази група в първия момент, за който имаме информация за нея 1977 година, където присъствието на чуждите произходи е доста сближено едно спрямо друго и значително доминира по отделно над наследяването на социалната позиция (за последното стана въпрос по-рано).

 

Графика № 9

Динамика на социалния произход на специалистите.

 

 

 

 

Всичко това формира тенденция за постепенното засилване на самовъзпроизводството на тази група, от там и нарастващата нейна социална затвореност. Казаното е в унисон с предишни анализи на мобилността у нас, правени в средата на 80-те години (Петков 1986). Но ръстът като тенденция, както сочат данните, е характерен преди всичко за периода на социализма до 1986 година включително, след това нивото й на самовъзпроизвоство се запазва на едно ниво. Друга отлика между единия и другия период в развитието на социалния произход на тази група не се наблюдава.

Групата на служещите като цяло е най-хетерогенната по отношение на социалния произход група, и както беше отбелязано,е с най-нисък в сравнение с всички останали групи дял на самовъзпроизводство на едно постоянно за периода ниво на  малко под 1/5 от нейната численост. Много интересен за тази група е и друг факт в стартовия момент на анализа - 1967 година, 50 на сто от служещите са със селски произход (тук се включват и частните селяни, като основна част на тогавашната  категорията на произхода частници), а близо 1/3 от тях са с работнически произход. Постепенно селският произход се стабилизира на около 35 на сто. Това е един доста висок показател, но не и неестествен, като се има пред вид, че стартовото състояние на социално-груповата структура на българското общество през социалистическия период се  характеризира с огромна доминация на селячеството, което се снема и по-нататък във времето чрез социалното положение на бащата.

Друг характерен момент за социално-груповите корени на тази група е значителното присъствие на работническия произход той като цяло доминира при нея и непрекъснато нараства през периода, като най-голям скок в това отношение е за 1977 година с 40 на сто спрямо 1967 година, и достига през 1990 година нивото на почти половината представители на тази група, а и в периода на прехода не бележи някаква съществена промяна. Това е добър индикатор за близостта на тези две групи и, като се отчита потвърденото наличие на двустранен обмен на индивиди, сочи, че по отношение на социо-културните характеристики и манталитет групата на служещите трябва да е по-близка до групата на работниците, отколкото до групата на специалистите.

 

Графика № 10.

Динамика на социалния произход на служещите.

 

 

 

Резюмирайки казаното до тук за тази група, може определено да се изкаже тезата, че тези данни са красноречиво доказателство за селските и работнически корени на група на рутинния умствен труд и че така изградилите се при социализма механизми за това не престават да действат и след неговия разпад. Във връзка с изтъкнатото, трябва да се обърне внимание и на някои допълнителни особености на тази група. Първо, тя е доста разнородна и определени професии от нея касиерки, билетопродавачки и др. са по-близки по характер и съдържание на труда, а от там и по квалификационно-образователните изисквания и характеристики до работническите професии, отколкото към професиите на специалистите. От друга страна, както беше споменато по-рано, често нейното развитие не следваше определени икономически закони, а беше следствие на растежа на комунистическата бюрокрация, където от полза за достигане до нея беше именно притежаването от стана на индивида на произход от работничеството или от селячеството (тезите по този въпрос, изложени в теоретичната част намират тук своето емпирично потвърждение).

Следващият много важен емпиричен факт е, че в социалния произход на тази група е нищожното присъствие на произхода от групата на специалистите (за 1967 година тази група не е разграничена от групата на специалистите) и реално може да става дума за това едва след 1986 година. Тук е налице значително различие социалистическия период се характеризира със значително по-малки възможности за навлизане в тази група от страна на излизащите от интелигенцията в сравнение с периода на преход към демократично и открито общество съотношението е 1:3 в полза на втория, т. е. втория период се характеризира с намаляване на праговете и дистанциите за междугрупов обмен между групите на умствения труд.

За динамиката на произхода на работниците са характерни три основни момента. Първо, това е относително високото ниво на наследяване на позицията, което достига своя максимум (около 50%) в средата на периода 1986 година. Второ, наблюдава се трайната тенденция на нарастване на произхода от групата на селяните през  периода на социализма, като за 1990 година номинално половината от работниците са имали такъв произход. Реално обаче, което не би следвало да изненадва никого и е резултат от разгледаните в първия параграф на тази глава тенденции на промени в социално-груповата структура, най-много са били работниците със селски произход през 1967 година, тъй като произходът от групата на частниците

 

Графика № 11.

Динамика на социалния произход на работниците


 

 

по същество е бил селски произход и прави общо над две трети от тогавашната група на работниците. Третият съществен момент тук е нищожното присъствие на произхода от групите на представителите на умствения труд през целия период, т.е. по отношение на квотата на притока  налице е значима изолация между групата на работниците и групите на умствения труд. Това оформя една от основните междугрупови бариери в нашето общество от периода на социализма, а именно между интелигенцията и работничеството, т. е. независимо че работничеството играе значителна роля във възпроизводството на групата на интелигенцията, то поколението вече с интелигентски произход не са се насочвали или са били всмуквани обратно в него. В потвърждение на казаното е това, че периодът на трансформация на системата в сравнение с предишния се характеризира със значително нарастване 3 пъти на делът на лицата в нея с произход от специалистите, което от своя страна е свидетелство нарастване на обмена на индивиди в междугенерационен аспект между работниците и специалистите и за намаляване през този период на различните по характер бариерите пред потока специалисти->работници.

За групата на селяните най-същественото е нейното огромно самовъзпроизводство през целия период (на това обърнахме внимание по-горе) от 94 на сто от тях (заедно с произхода от частните селяни) през 1967 година на около 85 на сто 1986 година. След това този дял намалява достига 71 на сто за 1997 година за сметка на увеличението на присъствието на произхода от групата на работниците от 1 от десет през 1986 година на 1 от четирима през 1997 година.

 

Графика № 12. Селяни

Динамика на социалния произход на селяните

 

 

Като цяло, както беше частично показано, и ще се види по-нататък, това е групата, характеризираща се с най-малка отвореност и с нищожна възможност да всмуква излизащите от други социални групи. По отношение на всмукването, то това важи само за работниците. Фактически само те чрез своя произход са имали влияние върху характеристиките и облика на селячеството през целия анализиран период. Съчетавайки този факт с обстоятелството за реалната липса на захранване на тази трупа от страна на групите на умствения труд, може да се направи извода за наличието на съществени дистанции между тези групи и за значителни бариери пред междугруповия обмен между тях и за известно намаляване през преходния период на бариерите за това между двете групи на физическия труд селяните и работниците.

За промените в социалния произход на групата на частниците трудно може да се правят значими изводи, тъй като тя е била една крайно незначителна социална група през изследвания период 1.2 на сто от съвкупността през 1977 година, 0.6 процента през 1986 и 0.7 процента от цялата изследвана съвкупност през 1990 година. Периодът между 1990 и 1997 година е период на неин ръст и установяването й вече като основна социална група от структурата на обществото, при все че този процес у нас беше по.бавен отколкото в редица други бивши социалистически страни. Доказателство за това е и все още невисокия дял през последната наблюдавана година определени като такива са едва 7 на сто от цялата изследвана популация. е с тенденция на постоянен растеж. Поради всичко това като цяло при тази група трудно може да се говори за определени тенденции в промяна на нейния социален произход, само трябва да се констатира каква е картината на 1997 година. Почти половината от нейния състав представляват излезлите от работниците. На второ място са излезлите от специалистите с почти   присъствие в нея, а селяните са представени повече от служещите.

 

Графика № 13. Частници

Динамика на социалния произход на частниците

 

 

 

        В края на тази част е редно е редно да се обобщат основните изводи от присъстващите в този параграф три части на анализ на социалното възпроизводство на макросоциалните групи през разглеждания период. По отношение на групите на произхода разглеждани като дистрибутивен материал на съществуващите в отделните наблюдавани моменти реални групи на респондентите, то една от важните характеристики тук е диференцираността на оттока от дадена група. Колкото е по-диференциран този отток, толкова това свидетелства за по-голяма проникваемост към другите групи и е индикатор за слаби междугрупови граници. За всички основни групи това се наблюдава в последния момент 1997 година.

По отношение на оттока при специалистите е характерна силната връзка между позицията на бащата и позицията на респондента вероятността ако произхождаш от интелигентско семейство да придобиеш същия статус е почти 50% и следователно по-големи външни потоци към тази група се дължат преди всичко та нейния количествен ръст през периода, което е реален факт.

За служещи най-важното е, че както през периода на реалния социализъм, така и през преходния период има съвкупност от механизми (тук са и образователни и промените в пазара на труда и културни и психологически), силно действащи в посока на насочване на големи маси излизащи от групата на служещите към тази на работниците. В аспекта на оттока групата на служещите е най-близка до работниците, поне що се отнася до посоката му служещи работници. Потокът от тази група към специалистите силно се колебае във времето, но винаги е значително по-малък от споменатия поток към работниците, а дяловете на останалите потоци са съвсем незначителни.

При работниците се наблюдава значително различие между самозахранването през социалистическия период и това през преходния период и за двата периода поотделно неговото ниво е стабилно, но през първия е доста по-високо отколкото през втория. Излиза, че през периода на социализма ако произхождаш от работническо семейство, вероятността и ти да станеш работник е над 66%, докато през периода на прехода вече е 50 на 50.

Големият поток от работниците, като и обратно свидетелства за голяма близост между двете групи и за реципрочност, симетричност в обмена помежду им. Паралелно с това силно изпъква фактът за трудността да се прескачат стъпала от стълбицата, т. е.  за значително по-трудния преход между несъседни нива от нея в сравнение със съседните. Това е валидно не само по отношение на движенията нагоре, но и надолу по-стълбицата.

Групата на селяните рекрутационна база на работничеството и не проявява различно поведение в това отношение и през двата периода този на реалния социализъм този на прехода. Съществена отлика между двата периода обаче се наблюдава във възможностите на произхождащи от селячеството да достигат по-високи позиции тези на умствения труд. Преходният период се характеризира със значително по-голяма възможност за това, отколкото периода на реалния социализъм. И при тази група съотношенията между потоците към другите групи доказват вече изказаната теза за нарастване на трудността за преодоляване на стъпалата от стълбицата в отдалечаване с всяко стъпало от собствената позиция. Частниците през целия период са захранвали предимно групите на физическия труд и това се е дължало като правило на политически фактори.

Следващият извод, върху който трябва да се акцентира е за наличието асиметричен обмен между групи на умствения труд групата на специалистите в много по-голяма степен поглъща произхождащите от групата на служещите, но, независимо от ръста на групата на служещите, произхождащите от интелигенцията не се насочват към нея.

По-нататък, служещите по социално възпроизводство, т. е. и по отношение на оттока от тях и по отношение на притока в тях (социалния произход), отчитайки голямата пъстротата на нейните корени  и много слабата наследственост, са реално една нова социална група, изградена по време на социализма. Това е една от основните социални групи с най-ниското в сравнение с другите основни социални групи ниво на самовъзпризводство през целия период. На тази база може да се говори, че тя е била и най-отворената социална група.

Работниците се нареждат на второ място след селяните по степен на самовъзпроизводство за целия период, а последните най-малко са участвали в обмена на хора между различните социални групи в периода от началото на седемдесетте години до края на социалистическата ни епоха.

Следващият важен извод е, че за целия период се наблюдава правопропорционална зависимост между позицията на групата на скалата на характера и съдържанието на труда и произхода от групите на умствения труд. От съществено значение обаче ефектът, че силата на тази зависимост намалява паралелно с отдалечаването от пика на социализма. Като цяло на базата на промените в нивата на обмена между групите в посоки към и от тях може определено да се твърди за намаляване през периода на прехода от тоталитаризъм към демокрация и пазарна икономика на бариерите и дистанциите между групите на умствения труд от една страна и групите на физическия от друга, като и за това във всяка от тези две общи групи.