Цочо Златков: ПРОМЕНИТЕ НА СОЦИАЛНАТА СТРУКТУРА И ДИНАМИЗМА НА МЕЖДУГЕНЕРАЦИОННАТА СОЦИАЛНА МОБИЛНОСТ В БЪЛГАРИЯ 1967 1997

 

УВОД

 

Свидетели и участници сме в епохални промени в Централна и Източна Европа. Това са промени уникални за цялата история на човечеството. Отмина един значителен за края на хилядолетието период от пет десетилетия на политическо разделение и противопоставяне в Европа. Освен това политическото, идеологическото и военно разделение и противопоставяне беше валидно за целия свят беше негова основна глобална характеристика. Сриването на комунистическата система дава основание на редица автори да определят промените в Източна Централна Европа като революционни (Ash 1989; Дарендорф 1992). В своята  същност това е наистина един революционен преход: смяна на съществуващите неефективни обществени структури и отношения със съвършено нови. Това генерира верижни процеси на редефиниране на обществени ценности и приоритети, на интересите, стремежите и позициите на цели социални групи, слоеве и общности, а неизбежният сблъсък между тях ражда политически и социални конфликти.

Редом с тази революционност на прехода (а в известна степен и именно поради нея) като втора същностна черта и детерминирана предопределеност на промените се явява обстоятелството, че крахът на съветската система завари обществата от Централна и Източна Европа в една или друга степен изненадани и неподготвени за очакващите ги промени (Лендел 1994). Ето какво казва Джордж Сорос в началния период на този процес в Източна Европа: Изненадани сме от развитието на събитията, понеже ни липсва основен критерий за разбирането им. Пред очите ни се извършва революция, а не разполагаме дори с теория на историческите процеси (Сорос 1992). Но може би най-добре това е казано от Милован Джилас: внезапното рухване на комунизма свари Запада неподготвен. Свикнал да се конфронтира с комунизма и уютно загърнат в собственото си преимущество, Западът се държеше самоуверено и безгрижно, сякаш ставаше дума за различни планети. Сега вече е видно, че тези планети са двата края на един единствен неделим свят (Джилас 1999:174)[1]. В началото на промените освен даването на морализаторски съвети главно за човешките права, свободните избори и за необходимостта от бърза приватизацията най-общо, той така и не можа като цяло да схване същността и спецификите на ставащото отвъд бившата "желязна завеса[2]

Но не само това обаче. Нашето познание за обществата от реалния социализъм или както аз ги наричам тук обществата на тоталитарното обществено устройство според мен не бе и не е достатъчно и това е една от причините за значителната обяснителна немощ на съвременната социология за осмисляне и направляване на извършващата се трансформация на системата в Източна Европа. В случая с България това е валидно с още по-голяма тежест[3]. Ето защо е нужно да се връщаме и да изучаваме и сега каквото можем за този тип действителност. Това носи винаги определена евристична стойност по отношение на разбирането на спецификите на нашия преход.

Безпрецедентният по своя характер исторически преход от политически и идеологически тоталитаризъм, със свойствената му икономическа и блоково-военна организация на междудържавните отношения спрямо останалия свят, постави и поставя за решаване редица въпроси, на които досега историята не бе подготвила готови отговори. В това се състои цивилизационната феноменалност на тези промени. Точно поради това и поради липсата на достатъчна историко-социологическа рефлексия върху отминалия период, някои решиха, че с политическото зачеркване (в нашия случай в своята същност бе доста формално) на предишната система, страните (и обществата им) от този регион се поставят в нови, изравнени условия, което ще им позволи устойчиво движение напред. С времевото отдалечаване от изходния момент обаче се проявиха значими различия между страните по този път, които ги поставиха в доста различно положение в системата на световното разделение на труда и глобалната политика. Голямото изоставане на България по този път породи през последните пет години редица въпроси, чиито отражения започнаха да се превръщат в трайни нагласи в масовото съзнание.

Отговорите на въпроса на какво се дължи това изоставане се търсят в различни плоскости. Някои смятат, че това се дължи на сковаването на обществото, предизвикано от полярното политическо противопоставяне. Според други това е пряк резултат от действието на некадърни политици. Или че това положение е резултат от прилагането на неадекватни модели на преход мнение, лансирано от доста авторитети хора. Тук не стои задачата за подлагане на всяка от скицираните тези на верификация за нейната адекватност към реалността. Но е явно, че във всяка от посочените тези има част от истината, като смятам обаче, че всички те са най-малкото недостатъчно пълни. Обяснителната недостатъчност на основните обяснителни перспективи, функциониращи от години в нашето публично пространство, произтича преди всичко от обстоятелството, че те не вземат под внимание или загърбват по една или друга причина едно особено важно от гледна точка на социологията обстоятелство, а именно съществените и специфични социологически свойства на социума, моделирани и оставени ни в наследство от комунистическия тоталитаризъм. Това са преди всичко качествата на социалната структура или пирамида по-образно казано. Тук имам пред вид както вида на самата пирамида, така и конфигурацията и субординацията на социално-груповите агенти, утвърдените социетални връзки и взаимодействия между тези агенти, които предпоставят функционирането и възпроизводството на определени образци на социално неравенство в обществото. Тези неравенства следват и произтичат от взаимосвързаните процеси на изграждане и кристализиране на определен вид социална структура и определени институционализирани образци на реална социална мобилност, които са именно трансмисията за реализация на определени промени в структурата и водят до формиране на нейния вид. Именно проследяването на взаимодействието между социалната мобилност и промените в социалната структура в динамична перспектива е основната идея на труда.

Основната задача за решаване, която си поставих тук, е как с помощта на развитите по-нови аналитични инструменти в арсенала на социологията на социалната стратификация и мобилност чрез мобилността да се измерват качествата на социално-груповата структура, които иначе остават скрити при използването на класическите методи. Необходимо е да знаем как са се променяли определени качества на социалната структура през социалистическия ни период, а след това и през изминалите години на трансформация на системата. По този начин смятам, че може да бъде добавено допълнително научно знание за определени закономерности в проявлението и действието на определени социално-групови неравенства през периода на реалния социализъм у нас (по-конкретно за терминологията по-надолу) и чрез съпоставката на тези качества, присъщи на периода на трансформация, да се търсят по-широки генерализации по отношение на формирането и функционирането на социално-груповия срез на обществото, свойствен на социалистическия период.

Без преувеличение може да се каже, че такива социални процеси, които в съвременната социологическа наука се назовават събирателно социална мобилност, винаги са привличали вниманието на социалните мислители от началото на социалната саморефлексия. За това ще стане дума в теоретичната част.

Разработката се базира на данни от пет национални представителни изследвания, обхващащи периода 1967 1997 г. Същинският анализ е върху данните от две изследвания, оформящи последните времеви точки на целия период: Социално-групови различия и социално-групова психика от 1990 г.[4] и Българите и политическите и икономически промени в страната от 1997 г.[5], на които бях съавтор. Присъствието на вторичен анализ[6] на емпирични данни е за по-старите изследвания: Характеристика на населението в НРБ и неговата социално-класова структура от 1977[7], Градът и селото 86[8] и от представително статистическо наблюдение на ЦСУ върху социалния произход на заетите лица от 1967 г.[9]. Всички изследвания са представителни в национален мащаб за нашата социално-класова структура. И петте времеви момента имат интересен исторически капацитет (контекст), но за това по-подборно ще стане дума в Първа глава. Както се вижда, времевите моменти формират една динамична перспектива на доста широк период от три декади, в който над двадесет години са заемат от тоталитарното ни обществено състояние и седем години принадлежат на периода на преход от това състояние към отворено демократично устройство на обществото. Този преход (тук няма да се занимавам специално с неговата същност), в унисон с определени разбирания за това, възприеман като процес на всеобхватна обществена промяна, по-нататък по-често ще наричам за краткост, като ползвам анализи и заключения на други автори, трансформация на системата(виж Adamski 1992; Wnuk-Lipinski 1993, 1995; Grabowska, Pankowski, Wnuk-Lipinski 1994; Zagorski K. 1995; Zagorski W. 1997; Mach 1998). Когато говорим за тоталитарно обществено устройство или състояние на обществото ще използвам и термина реален социализъмв смисъла на терминологичните уточнения, дадени от Йежи Шацки (Шацки 1996)[10], а за последващото обществено състояние ще използвам термина посткомунистическо общество.

Както се вижда емпиричната база е доста богата (проследяването на определени тенденции в развитието нашия социум на базата на пет национални представителни изследвания не е често срещано явление в нашата социологическа практика) и естествен е акцентът в работата върху социологическата емпирия. Именно анализите на тази емпирия трябва да доведат до нови знания по поставените проблеми, което е и основната задача на труда. Освен това емпирично направление в дисертацията, ще присъства и доста силен теоретичен акцент. Стремежът най-напред е като начало да се забият методологическите жалони на изследователската проблематика като основно условие и предпоставка за навлизане в конкретиката на емпиричните анализи. На това е посветена ПЪРВА ГЛАВА от труда, озаглавена Теоретико-методологически проблеми на изследването на социалната мобилност. Най-напред са изложени идеята, основната цел и задачите за разработване в труда, както и основните конкретни теоретико-методологически постановки, оформящи моя изследователски подход към конкретните анализи на взаимовръзката между социалната мобилност и измененията в социално-груповата структура. По-нататък в тази част се очертава мястото на проблематиката на социалната мобилност в по-широкото поле на изследванията на социалната стратификация и неравенства, тъй като ми се струва ми, че именно това убягва от вниманието или не е достатъчно експлицирано в досегашните анализи както на нашите, така и на чуждите изследователи. На този факт често се дължи разкъсването (или даже липсата) на органичната връзка между социологическата теория и социологическата емпирия в тази изследователска област. Същевременно си давам сметка за сложността на такава задача и за невъзможността тук сега да се дадат категорични и окончателни решения да се дефинират твърди, непроменими релации между отделните компоненти на споменатото поле на изследвания.

Друга важна задача, която заложих за решаване в тази част, е необходимостта на едно место да бъдат събрани и по съвременен начин осветени и интерпретирани основните понятия (при някои даже се стига до тяхното операционализиране) от изследователското поле на социологията на мобилността и на социалната структура. Тук давам някои свои дефиниции на основните понятия като социална мобилност, социална диференциация, социално разслояване, социална позиция, социално-групова принадлежност, социален произход и други, които са плод на обобщаването на моя досегашен теоретичен и емпиричен опит по отношение проблематиката на социалната структура, в това число и  на социалната мобилност[11] Тези дефиниции са особено важни, тъй като именно те представляват онзи фундамент, без който надстрояващите се отгоре по-нататъшни емпирични анализи биха изглеждали като въздушни кули. Естествено по отношение на тези дефиниции и към използвания от мен подход като цяло може да има съгласие или не, но смятам че това е абсолютно в реда на нещата. Защото критерият за някаква относителна истинност на изводите от едно конкретно социологическо изследване не е в позоваването на повече или по-малко известни формулировки с цитатен характер, а в относителната валидност на теоретичните постановки и липсата на противоречия в релацията: теоретично (априорно заложеното знание) емпирично (апостериори полученото знание) в един конкретен анализ и синтез.

Важно място в теоретико-методологическите основи на тази дисциплина заемат въпросите за причините и факторите на мобилността, както и нейните функции. Смятам, че те не са разработени достатъчно добре в нашата литература по предмета и затова в теоретичната част от разработката отделям немалко място на тях. Също така смятам за необходимо да бъдат накратко представени основните съвременни подходи в тази дисциплина, при това без да се навлиза прекалено надълбоко, тъй като тук е налице цяла палитра от нюанси на подходите.

Съществено място в ПЪРВА ГЛАВА е отделено на развитието на тази проблематика и емпиричните натрупвания на това изследователско поле в българската социология от края на 60-те години насам. Съвсем съзнателно таза част е поставена след теоретико-методологическите параграфи, като по този начин смятам, че може по добре да се види мястото на тези наши натрупвания в общия интернационален контекст (къде сме ние) от подходи и емпиричен опит в областта на изследванията на социалната мобилност и по този начин да изпъкнат недостатъците в теоретичните разбирания и пропуските в емпиричните натрупвания, които се явяват и като инспириращ мотив за сегашните анализи. Ето защо в тази част присъства и акцент върху анализът на липсващите и недописани страници в досегашните (до 1990 г.) изследвания на социалната мобилност като проявление на определени механизми на социалното неравенство у нас. Чрез него искам преди всичко да експонирам и да обърна внимание  на такива социални феномени от близкото ни минало, които не присъстваха в изследователското поле не само на емпирично, но и на теоретично ниво. Естествено тези феномени до голяма степен отрицателно характеризират вече останалата в миналото система и, меко казано, представят в негативна светлина онези, които управляваха обществото ни тогава. Това не означава, че авторът има крайно негативна нагласа, не вижда и не оценява ред положителни процеси на социалната мобилност през този период (например социалният аванс на редица селски слоеве; социалната "многокоренност" на сегашната ни интелигенция; изравняването на шансовете пред образователните асансьори" в определени периоди и др.). Но това са неща, за които е писано не малко, включително и от автора на дисертационния труд и именно поради това тук не са намерили място. В моето разбиране необходимостта от този раздел е продиктувана изключително от изискванията на изследователската работа и научната обективност: определени обществени явления или процеси да се разглеждат в тяхната цялостност и многообразие на проявленията му, в нееднозначността на последствията им за обществото.

ВТОРА ГЛАВА, озаглавена Динамика на промените в социалната структура и социалната мобилност през периода 1967 1997 е първият етаж от по-конкретния анализ. В нея най-напред се прави анализ на тенденциите в развитието на социално-груповата структура през разглеждания период, след това се разглеждат тенденциите в процесите на социална мобилност. Там се дават отговори на част от изследователските задачи, но същевременно анализите в тази част представляват тези необходими рамки и контекст, без който по-софистицираните анализи, съдържащи се в следващата част биха били по-трудно разбрани. Тук се прави анализ и на промените в социалния произход на макросоциалните групи и на преливанията между тях през целия  разглеждан период. По този начин се цели да се улови близостта между отделните групи на базата на взаимния персонален обмен.

Вторият етаж на тази емпирична част е ТРЕТА ГЛАВА, наречена Взаимодействие между промените в социалната структура и процесите на социална мобилност. Идеята тук вече е съчетаването, обединеното разглеждане и анализ на промените в структурата и мобилността, като по този начин стремежът е да се изведат насочеността и динамиката на тенденциите в проявлението на визираните качествени характеристики на социално-груповото неравенство отвореност на структурата и групите; равномерност (респ.неравномерност) на преливанията между категориите на социално-класовата структура и неравенството на шансовете пред мобилността.

В настоящият вариант на труда са представени първите две глави от цялостния анализ.