ТОМА ТОМОВ

ПРЕВРАТЪТ

 

Същия ден, на 26 октомври (1989 г., б.р.), както се изясни по-късно, Живков няколко пъти събира и дълго се съвещава само с членовете на Политбюро. Обсъжда се един въпрос - как по-тихо да приемат оставката на Петър. Стигат до извода, че единственият приемлив мотив може да бъде болест на Младенов. Живков явно не желае скандал. Към Младенов се отправят парламентьори - Димитър Стоянов, по това време втори човек в Политбюро, и Пенчо Кубадински. Парламентьорите отново убеждават Петър да си оттегли писмото. Отново отказ. На 27 октомври се е състояла среща Живков - Младенов. В продължение на 30 минути Живков уговаря Петър да си оттегли писмото - той не се съгласява.

За да се отвлече някак си вниманието от Младенов (а информации за неговото писмо започнали да се появяват), Политбюро взема решение да публикува материалите за предстоящия пленум на ЦК на БКП. На този пленум, който е трябвало да се състои на 10 ноември, се предполагало да се обсъдят въпроси за подготовката за ХIV конгрес на партията, а също и проект за нова конституция. Буквално след два-три дни Живков приема в Държавния съвет посланиците от група страни (протокол) и изведнъж на приема се оказва Петър Младенов! В края на краищата той се уплашва. И макар че не си оттегля писмото, сваля искането си за оставка. И някъде в първите дни на ноември отлита като министър на външните работи на България на визита в Китай.

 

Центърът на събитията се премества в Москва. След като се запознава с писмото на Младенов, Горбачов казва на Шарапов:

- Нека не бързаме с изводите, а ти охлади малко. Поуспокой се. Ще те повикам.

И след няколко дни го повиква. По това време пламва ГДР. Хонекер подава оставка. На кормилото застава Егон Кренц. На 1 ноември Горбачов и Кренц се срещат в Москва.

След това съветският лидер връчва на Шарапов стенограмата от беседата му с Кренц: Отиди и разкажи всичко това на Живков. Действай според обстановката - благославя Горбачов.

На 2 ноември Шарапов се връща в София и на 3-ти иска да бъде приет от Живков. Срещата продължава час и половина. Шарапов казва, че по поръчение на Горбачов трябва да запознае Живков за неговата беседа с Кренц. Отначало Живков се опитал нещо да записва, след това абсолютно шашнат само слушал. И изведнъж пита: А вие можете ли да ми дадете всичко това в писмен вид?

- Разбира се - отвръща Шарапов. - Сега ще се върна в посолството, ще го напечатам и ще ви го изпратя.

След това Живков казал, че той сам отдавна мислил да се оттегли. Преди една година даже заявил затова в Политбюро, но другарите даже не искаха и да чуят за това. И все пак той би подал оставка, но: Лоша работа, няма на кого да оставя страната и партията. Не виждам достоен приемник. (!!!)

Между другото не мога да не разкажа по този повод една история, която лично чух от Живков. През 1978 г. Брежнев е бил за последен път в България. Бил е абсолютно болен и в повечето време - невменяем. Една вечер, когато Живков останал насаме с Черненко, му казал:

- Костя, какво правите? Леонид Илич е сериозно болен, защо го мъчите? Вие сте велика държава, на вас ви е нужен млад, енергичен лидер. Та нали ви гледа целият свят? Нека Леонид Илич остане президент, почетен председател на КПСС, а с всички оперативни работи трябва да се занимава някой друг, по-млад.

- Черненко - продължи Живков, - веднага отишъл и казал всичко на Брежнев. И Леонид Илич на закуската ми каза:

- Костя всичко ми разказа. Абсолютно си прав, Тодоре! И аз отдавна да съм си отишъл, но няма на кого да предам работата, няма подходяща кандидатура.

Но в разговора с Живков, за който ви разказвам, Шарапов задълбава в главното: той веднага обнадеждил Живков, че незабавно ще предаде неговите думи и мисли за оставка на съветското ръководство. 4-ти или 5-и ноември Шарапов отново се среща с Живков и хваща бика да рогата:

- Съветското ръководство с голямо разбиране се отнася към нашето решение да подадете оставка и ме помоли да ви предам, че вие постъпвате мъдро. Оторизиран съм също да ви изкажа голямата благодарност за дългогодишното ползотворно сътрудничество, за вашите чувства на любов и дружба към СССР, към КПСС.

И т. н. в същия дух. Живков бил ошашавен. Той изведнъж разбрал, че това не са игрички, а жестоката реалност, че машината е задвижена. Обърква се. Ясно е, че думите на посланик Шарапов представляват ръководството на КПСС.

Живков започва с това, че за съжаление няма човек, който да може да му стане приемник, започва да прехвърля на глас възможни кандидатури, давайки убийствени характеристики на съратниците си:

Георги Атанасов (премиерът) - не става, скапа икономиката, апаратът няма да го приеме. И въобще, ние бяхме решили да го сменим с Петко Данчев (роднина на Живков, направил главозамайваща кариера от директор на завод във вицепремиер и кандидат-член на Политбюро).

Луканов - и дума не може да става. За нищо на света!

Младенов - малко му е опитът, болен, пияница.

Може би отново да върнем в Политбюро Лилов? Аз се наемам да го върна в Политбюро.

Димитър Стоянов (вторият човек). Верен приятел на СССР. Но неговата кандидатура може да срещне съпротива (има си хас! Именно той като министър на вътрешните работи проведе кампанията против турците, за което Живков между другото и го взе в Политбюро). Обаче аз бих го подкрепил. Ще му подберем добър състав на Политбюро и МС и можем да разчитаме на успех (т. е. Живков е готвел нова голяма кадрова чистка в ръководството).

Стоян Овчаров (министър на икономиката и планирането, зам.-премиер, кандидат на Политбюро). Не става. Именно той, а не Атанасов е виновен за скапването на икономиката. Три пъти проваля плана, пробутва фалшиви данни за икономическото развитие.

А може би някой от областните секретари? Дайте ми сами кандидатурата, нека я определи Горбачов! Кажете за кого сте и аз ще го подкрепя. Готов съм да изпълня всичко, което каже Горбачов. Но аз съм за Лилов.

Умолявам ви да разберете обстановката, аз не съм заслужил такава съдба.

 

Copyright 1998-2012  OMDA Ltd. Всички права запазени