Времето е наше!

 



НАЧАЛОТО - сборник документи



 

БЪЛГАРСКА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ

(БСДП)

 

Българската социалдемокрация е неразделна част от световното социалдемократическо движение. БСДП е най-старата социалдемократическа партия на Балканите и има своя оригинален принос в развитието на социалдемократическата теория и практика.

Цялостната история на българските политически партии след освобождението през 1878 г. е невъзможна, без да се засегне развитието на организираното социалдемократическо движение. Господствалата през последните няколко десетилетия комунистическа историография въвежда в обръщение редица неистини, полуистини или просто премълчава неудобните факти. Една от най-засегнатите поради редица идеологически и политически причини е историята на българската социалдемокрация.

Социалистическите идеи започват да се разпространяват сред българското общество след освобождението на страната от турско робство. Техен носител става будната млада българска интелигенция, учеща в Западна Европа и Русия. През втората половина на 80-те години на миналия век се появяват и първите социалистически групи и кръжоци. През април 1891 г. на сбирка на техни представители са изработени програмните документи, а на 20 юли (2 август) 1891 г. на връх Бузлуджа е обявено създаването на Българската социалдемократическа партия.

Още в началото на българското социалистическо движение се оформят две групи, които съществено се различават в разбирането си за задачите на социалната демокрация в конкретните български условия. Едната настоява за приоритет на самостоятелното политическо действие на работническата класа. Другата, позовавайки се на все още малобройния и слаб пролетариат в България, поставя акцента върху необходимостта от предварителното му икономическо организиране и политическо просвещение. Изострянето на спора по този въпрос довежда обособяването на втората група в Български социалдемократически съюз. Той съществува паралелно с БСДП до началото на 1894 г., когато в името на укрепването на социалистическото движение в България двете организации се обединяват в Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП).

Този обединителен акт не заличава различията сред българската социалдемокрация. В края на 19 и началото на 20 век с натрупването на повече практика в конкретното прилагане на марксизма в България те се засилват и постепенно довеждат до ясното оформяне на две идейно-политически алтернативи в социалистическото ни движение -  революционен марксизъм и социален демократизъм.

Трибуна за излагането на по-свободните и либерални социалдемократически възгледи става списание Общо дело, което започва да се издава от Янко Сакъзов през 1900 г. С изострянето на вътрешнопартийната дискусия през 1903 г. идейната диференциация в БРСДП прераства в организационно обособяване на две самостоятелни политически партии. Партията около Янко Сакъзов, Евтим Дабев и Константин Бозвелиев остава със старото си наименование (БРСДП) до 1908 г. и определя борбата за демокрация като своя главна сфера на политическо действие. Тя реагира особено остро срещу засилващата се власт на двореца и ограничаването на провъзгласените от Търновската конституция права и свободи. В края на 1908 след влизането на нови социалистически групи партията се преименува в БРСДП /обединена/.

Политиката на широка социална защита и борба за демокрация спомага за постоянното нарастване на обществения престиж и доверие към БРСДП/о/. На изборите за Велико народно събрание през 1911 г. в съюз с БЗНС тя печели 5 депутатски мандата.

Българските социалдемократи като привърженици на демокрацията и парламентаризма не приемат пътя към социализма, който предлага Ленин и Октомврийската революция в Русия през 1917 г. През този период социалдемократичската партия активизира инициативата си за широко развитие на кооперативното движение, което по мащабите си се нарежда на едно от първите места в Европа.

По време на самостоятелното управление на земеделците начело с Александър Стамболийски (май 1920 - юни 1923 г.) БРСДП/о/ следва традиционната си линия на конструктивна опозиция. Тя се противопоставя на съществуващите ограничения на демокрацията и парламентаризма, сигнализиращи за нарастващи автократични тенденции в земеделското правителство. След Деветоюнския преврат през 1923 г. партията търси пътища за възстановяването на конституционните права и свободи в страната. Поради това и като привърженик на парламентарните форми на борба, социалдемократическата партия отказва да подкрепи инспирираното от Комунистическия интернационал септемврийско въстание през същата година.

В условията на изостряща се икономическа криза и нарастващи десни тенденции в българския и международен политически живот от началото на 30-те години българските социалдемократи насочват усилията си към концентрация на действията на всички прогресивни слоеве за спасяване на конституционния режим и демокрацията. Военният преврат, осъществен на 19 май 1934 г. от политическия кръг Звено и Военния съюз, прекъсва нормалния политически живот в страната. БРСДП, както и останалите политически партии е забранена от закона, а нейният орган - в. Народ, излизащ от 1911 г., е спрян. Въпреки това социалдемократическата партия продължава своята дейност.

Българската социалдемокрация се бори за възстановяването на легалния парламентарен живот, за вдигането на цензурата, възстановяване на свободата на словото, печата, събранията и сдруженията не само чрез периодичния си печат.

Същевременно БРСДП/о/ предприема и редица конкретни стъпки за реализирането на идеята за създаване на фронт на демокрацията, обявена още през 1932 г. на 32 й конгрес. През май 1936 г. нейните представители участвуват в създаването на демократическа групировка, обединяваща 5 политически партии, влязла в историята под името Петорката.

През този период, след 7 конгрес на Комунистическия интернационал (1935 г.) комунистите се отказват от повече от 10-годишното си враждебно отношение и определяне на социалдемокрацията като социалфашизъм. Този завой към по-реална политика дава възможност за засилване на контактите на местно равнище и за подписване на споразумение между ръководствата на БРСДП/о/ и БРП (16 юни 1936 г.) за изграждане на общ антифашистки фронт. Основното искане в приетата обща платформа е възстановяването на Търновската конституция и парламентарната демокрация в страната. До разпускането на народното събрание през октомври 1939 г. парламентарната група на БРСДП в рамките на демократичната опозиция продължава традиционната си политическа линия на защита на конституционния режим и борба за демократизиране на страната.

През 1939 г. взаимоотношенията в рамките на демократичната опозиция съществено се променят. Спазвайки директивите на своя международен ръководен център, всички комунистически партии, в това число и българската, започват борба срещу бившите си народофронтовски съюзници и най-вече срещу социалдемокрацията. За 2 години сътрудничеството между демократичните сили е блокирано и то в условията на засилващата се фашистка агресия в Европа.

Едва след нахлуването на Хитлер в СССР комунистите търсят сътрудничеството на останалите опозиционни сили, но Кръстю Пастухов и д-р Атанас Москов остават по-резервирани към отечествофронтовското предложение. Без да отричат по принцип сътрудничеството, те отказват да влязат в състава на ОФ. След преврата на 8-9 септември 1944 г. в новото правителство влизат двама социалдемократи (Димитър Нейков и Григор Чешмеджиев).

Мнозинството в БРСДП се отнася скептично към това. Кръстю Пастухов и д-р Атанас Москов нямат доверие в комунистите, които засилват натиска си срещу своите съюзници БЗНС и БРСДП. Целта е от самостоятелни партии те да бъдат превърнати в сателитни формации, послушно изпълняващи указанията на БРП/к/. Този опит за подчиняване на двете големи партии завършва през лятото на 1945 г. с тяхното разцепление.

Останалото малцинство в БРСДП, начело със Здравко Митовски, Димитър Братанов и Димитър Нейков е готово да приеме условията на комунистите и изключва последователно от състава на централния комитет Кръстю Пастухов, д-р Атанас Москов, а след това и Григор Чешмеджиев и Коста Лулчев. Съответни промени са направени в ръководството на редакцията на в. Народ.

Излязлата в опозиция част от БРСДП свиква в началото на юни 1945 г. ХХХVІІ партиен конгрес. В избрания нов Централен комитет влизат Кръстю Пастухов, Григор Чешмеджиев, д-р Атанас Москов, Коста Лулчев и др. Заедно с БЗНС, ръководен от Никола Петков, БРСДП/о/ образува отечественофронтовска опозиция. През септември 1945 г. започва издаването на в. Свободен народ. За негов директор е назначен първоначално Григор Чешмеджиев, а след смъртта му - Коста Лулчев. За главни редактори са определени Цвети Иванов и Руен Крумов /Боналов/, а представител на ЦК на БРСДП/о/ в редакцията става д-р Атанас Москов.

В края на 1945 г. представителите на западните демокрации, заседаващи в Съюзната контролна комисия, препоръчват включването на отечественофронтовската опозиция в правителството. Търсейки по-бързо признание на отечественофронтовския режим в България като демократичен, по нареждане на Москва Кимон Георгиев поканва опозиционните БЗНС и БРСДП/о/ да влязат в правителството. Но техните лидери поставят условия: да запазят правото си да критикуват моментите в правителствената политика, с които те не са съгласни и да бъде отслабен комунистическия контрол над министерството на вътрешните работи и правосъдието. След като Сталин е лично информиран за тези условия, в края на януари 1946 г. в София пристига заместник-министърът на външните работи на СССР Андрей Вишински известна зловеща фигура от сталинския антураж. Разговорът му с Коста Лулчев и Никола Петков, който е по-скоро опит за ултимативен диктат над българската опозиция, завършва безрезултатно.

Полемиката между правителството на ОФ и опозицията става все по-ожесточена. На 22 февруари 1946 г. в. Свободен народ публикува уводна статия Защо ме изкушавате, лицемери, в който Кръстю Пастухов развива тезата, че армията трябва да стои настрана и извън политиката. Вестникът е конфискуван и спрян за 10 дни, а Кръстю Пастухов е осъден на 5 години затвор. (По-късно, през август 1949 г. той е удушен в Сливенския затвор.) В деня на произнасянето на присъдата Цветан Иванов публикува в Свободен народ статията Не скъсвайте всички мостове. На следния ден 28 юни 1946 г. той е арестуван и също осъден. (По-късно, след изтичането на срока на присъдата е изпратен на концлагер в Белене, където загива през 1950 г.)

Въпреки тежката политическа обстановка БРСДП/о/ и БЗНС решават да участват в изборите за Велико народно събрание, които се провеждат на 27 октомври 1946 г. Двете партии излизат с обща листа и успяват да изберат 101 народни представители, от които 11 са социалдемократи. Кръстю Пастухов и Атанас Москов, които се състезават в София срещу Георги Димитров, го побеждават, но са касирани от ВНС, тъй като Кръстю Пастухов е в затвора.

Сталинският курс в България довежда до абсолютна конфронтация между двете главни политически групировки в страната комунистите и сателитните им партии от една страна, и демократичната опозиция, от друга. След подписването на мирния договор през 1947 г., с което фактически се признава легитимността на правителството начело с Георги Димитров, ръцете на комунистите са развързани. Под насочващите съветски указания се ускорява революционизирането на политическия процес в България, което трябва да доведе до налагане на точно копие на съветския модел на политическото управление. Не закъснява и присъдата над демократичната опозиция - безпощаден разгром и физическа разправа.

В края на 1947 г. тълпа възмутени граждани напада печатницата, в която се издава в. Свободен народ и я разгромява. През лятото на 1947 г. комунистическото мнозинство на ВНС лишава Никола Петков от депутатски имунитет. Той е арестуван, осъден по скроени обвинения на смърт и екзекутиран на 23 септември 1947 г. По-късно всички депутати от опозиционния земеделски съюз са изгонени от народното събрание, БЗНС е забранен със закон, а хиляди негови привърженици изпратени по затвори и лагери.

През 1948 г. идва ред на разправа и с БРСДП/о/. Цялата й парламентарна група и централният й комитет са арестувани и през ноември с.г. са осъдени на 10-20 години затвор. Много социалдемократи преминават през ада на българските лагери. Без да бъде формално забранена със закон, социалдемократическата партия е разгромена. Единственият член на ЦК и народен представител д-р Георги Петков, който по една случайност е в чужбина, се спасява, по-късно организира БРСДП/о/ в изгнание и започва издаването на в. Свободен народ във Виена. След неговата смърт той е заместен от Стефан Табаков.

 

Българската социалдемокрация е неразделна част от световното социалдемократическо движение. БСДП е най-старата социалдемократическа партия на Балканите и има своя оригинален принос в развитието на социалдемократическата теория и практика.

Цялостната история на българските политически партии след освобождението през 1878 г. е невъзможна, без да се засегне развитието на организираното социалдемократическо движение.

 

След 10 ноември 1989 г. инициативата за възстановяване дейността на БСДП е поета от група оцелели от лагерите и затворите стари дейци на Социалдемократическата партия. Около тях се събират представители на по-младите поколения. Първите сбирки са в апартамента на инж. Груди Панчев. Сред хората, поели инициативата за възстановяване на партията, личат имената на д-р Атанас Москов, д-р Петър Дертлиев, инж. Александър Константинов, Михаил Петков и други стари социалдемократи. На 26 ноември 1989 г. е огласено възванието, че Социалдемократическата партия възстановява публичната си политическа дейност под своето старо име БРСДП/о/. След първата партийна конференция в София на 5 януари 1990 г. партията приема името, с което е основана преди сто години на Бузлуджа Българска социалдемократическа партия (БСДП). През месец март 1990 г. в зала България се провежда първата Национална конференция, на която се приемат временен Устав и Програма на възродената след 43 години партия. Присъстват представители на европейската социалдемокрация начело с г-н Хайнц Фишер, председател на Австрийския парламент и член на ръководството на Австрийската социалистическа партия. В бурния политически кипеж, съпровождащ масовизирането на новите политически формации в периода непосредствено след 10 ноември, много от възстановените и нововъзникнали партии и организации са споходени от известни неудачи в персоналния подбор на членовете на техните управителни тела. Не прави изключение и БСДП. След възстановяването на партията за баланс и приемственост между по-възрастното и по-младото поколение, в ръководството на БСДП като член на временния Изпълнителен съвет е кооптиран г-н Янко Янков. На този сравнително млад човек и квалифициран юрист, преминал през затвора заради политически убеждения, се възлага надеждата да стане връзката между поколенията в социалдемокрацията, трагично прекъсната през последните 43 години. Вместо това, със своето поведение по време на преговорите около кръглата маса, той обективно вреди на каузата и образа на демократичната опозиция.*

Това е оценено като продиктуван от лични амбиции опит за разкол във все още неукрепналата след своето възстановяване партия. Поради тези причини г-н Янко Янков е освободен от временния Изпълнителен съвет, което е одобрено и утвърдено от Националната конференция на партията от март 1990 г. През май на конференцията на Социалистическия интернационал в Кайро е възстановено членството на БСДП. Този акт е признание за заслугите и авторитета на една от най-старите социалдемократически партии в Европа. На изборите за Велико народно събрание през юни 1990 г. БСДП участва съвместно с останалите партии и организации в СДС. Сложното развитие на икономическата и социално-политическата обстановка в страната е разгледана на проведената в края на месеца (ноември 1990 г.) в Шумен Втора национална конференция на БСДП. На нея е оценена като трудна политическата ситуация, но създаваща благоприятни възможности за победа на СДС при едни скорошни избори. В резолюцията на конференцията категорично се отхвърлят опитите на БСП за привличане на опозицията, под една или друга форма, в коалиционно правителство. Тази резолюция е съставена и приета с активното участие на г-н Иван Пушкаров, по това време член на партията. Въпреки това, само месец по-късно, без предварително съгласуване с останалите членове от ръководството на БСДП, г-н Пушкаров поема Министерството на индустрията, търговията и услугите в кабинета на г-н Димитър Попов. Поради тези свои самоволни действия, ангажиращи пряко партията в коалиционното правителство, членството на г-н Пушкаров в БСДП е замразено за периода на участието му в правителството.

Тридесет и осмият конгрес на БСДП се провежда в София на 23-25 март 1991 г. в НДК. На него присъстват над 1000 делегати от всички основни организации и много гости от страната и чужбина. Вниманието, което му отделят представителите на влиятелната европейска социалдемокрация и ръководството на Социалистическия интернационал, е свидетелство за международния авторитет на най-голямата социалдемократическа партия в Източна Европа. На конгреса са обсъдени и приети нов Устав и нова Програма на партията, избрани са с тайно гласуване нови ръководни органи Национален комитет от 101 члена, Изпълнително бюро от 15 души и Централна контролно-ревизионна комисия (ЦКРК). За Председател с открито гласуване от делегатите на Конгреса е избран д-р Петър Дертлиев, а за Главен секретар - инж. Груди Панчев, за председател на ЦКРК - проф. Кирил Боев. Съгласно приетия от 38-ия конгрес Устав партията има тризвенна структура местни организации, регионални организации и национално ръководство (НК и ИБ). Към март 1991 г. в БСДП членуват по списъчен състав около 84000 души. В Програмата, приета на 38-ия Конгрес, се прави, от една страна, оценка на изминатия от БСДП 100-годишен път, а от друга страна, се очертават основните цели и задачи на актуалната политика на партията с оглед на проблемите, пред които е изправена нашата страна. Основни политически цели на Социалдемократическата партия са развитието и укрепването на демокрацията и постигането на ефективно функциониране на българската икономика. Отбелязва се, че тези цели не могат да бъдат постигнати без формирането на освободено от държавна опека гражданско общество, без стабилно ефективно функциониране на демократичните институции на властта. Темата за правата на човека е широко застъпена в Програмата. Характерно за социалдемокрацията е, че политическите права се разглеждат в единство с икономическите и социалните права на отделната личност. Наред с другите права се утвърждава правото на частната собственост, като общопризнато основно човешко права. В Програмата на БСДП е вписано, че ...политическата форма на българската държава е РЕПУБЛИКА С ПАРЛАМЕНТАРНО УПРАВЛЕНИЕ. В икономическата част от Програмата се определя тоталитарният социализъм като причина за стопанската разруха в България. БСДП нарича своята цел ИКОНОМИКА НА ДОВЕРИЕТО. Като приемат стоково-паричните отношения за основа на съвременното пазарно стопанство, българските социалдемократи се стремят към разумна обществена намеса в пазарните отношения. Целта на тази намеса е да регулира отрицателните социални въздействия на пазарната икономика. БСДП е за равнопоставеност на всички видове собственост и различните форми на тяхната стопанска организация, като се осъществява връзка между резултатите от труда и доходите. Социалдемократите отдават голямо значение на кооперацията като форма на свободно сдружаване на дребните собственици и производители, даващи им възможност да оцелеят и успешно да се конкурират с едрите държавни и частни производители. БСДП счита приватизацията за наложителна, но е за справедлива приватизация, която да гарантира създаването на широка и мощна средна класа от хората, които се препитават от труд и собственост. На тези принципи почива и аграрната политика на БСДП. Тя е насочена към създаване на условия земята да намери отново своите истински стопани. Това може да се постигне чрез връщане на насилствено колективизираната и на практика одържавена земя на нейните собственици. Българските социалдемократи са против притежаването на български земи от чужди физически и юридически лица. Социалните аспекти заемат голяма част от партийната Програма, което отговаря на идеята за социално пазарна икономика. Този раздел е конкретизация на идеята за единството на политическите, социалните и икономическите права на човека. Според българските социалдемократи, степента на социалната защитеност е практически израз на лежащите в основата на съвременната демокрация ценности на хуманизма. В текста на Програмата подробно са засегнати и обособени в отделни раздели проблемите на образованието, науката и културата, екологията, националната сигурност и външната политика на страната. Целите и принципите, изложени в Програмата на партията, приета на 38-ия конгрес, са в основата на предизборната платформа на БСДП Да спасим България91, подготвена за предстоящите парламентарни избори през октомври 1991 г.

БСДП е сред учредителите на СДС в България на 7 декември 1989 г. Още на първия митинг на все още неформалната опозиция на 18 ноември пред катедралата Св. Александър Невски, сред многото транспаранти и плакати са и тези на БРСДП/о/. На преговорите на Кръглата маса представители на БСДП участват заедно с представителите на партиите и организациите в СДС. На различните етапи от дейността на Кръглата маса сред участниците на БСДП са д-р Петър Дертлиев, Янко Янков (по-късно напуснал преговорите)**, Михаил Петков, ст.н.с. Иван Пушкаров и др. БСДП взема дейно участие и в подготовката на предизборната платформа на СДС. Силните социални аспекти в нея са плод на тяхното участие и може да се каже, че тази платформа се основава на Програмата на БСДП, приета на Националната конференция от март 1990 г. В предизборната кампания през пролетта на същата година, членовете и симпатизантите на БСДП, заедно с тези на БЗНС Никола Петков са гръбнакът на националните изборни структури на СДС. Като участници и ръководители на местни Координационни съвети и Изборни щабове на СДС, като участници в районни и секционни избирателни комисии, като застъпници, агитатори и просто доброволци, те влагат всички свои сили, ентусиазъм и енергия, за да осигурят мечтаната победа. След изборите за Велико народно събрание на 10 и 17 юни мнозинство постигат представителите на бившата комунистическа партия, преименувана в социалистическа. От 144 места в парламента, спечелени от СДС, 28 са на представители на Социалдемократическата партия. След принудителната оставка на президента Петър Младенов от високия му пост членовете и симпатизантите на БСДП вземат активно участие в парламентарната и извънпарламентарната борба за налагане представител на демократичните сили за Президент на страната. Първата кандидатура на СДС, срещнала най-силна съпротива от депутатите на БСП е тази на д-р Петър Дертлиев. За съжаление, в числото на гласувалите против д-р Дертлиев се оказват и някои депутати от СДС. Въпреки това, социалдемократите решително подкрепят издигнатата по-късно кандидатура на д-р Желю Желев първия демократично избран Президент на България. Трябва да се отбележи, че представителите на политическия екип на БСДП най-точно успяват да оценят ситуацията в страната след изборната победа на БСП, перспективите на нейното развитие и възможностите пред българската опозиция. По-късните събития потвърждават правилността на тези анализи и прогнози. Спечелилата изборите БСП се оказва неспособна да поеме отговорността за излизането на страната от кризата. Пречат й инерцията от миналото, корпоративният интерес на свързаната с нея държавна и стопанска администрация, липсата на необходимата обществена поддръжка за неизбежните непопулярни мерки, нужни за излизането на страната от кризата. Това определя първо, стратегията на БСП - разделяне на отговорността с опозицията, свързано с формирането под една или друга форма на коалиционно правителство, и второ, тактиката на БСП протакане на реформата, съпроводено с политика на малки отстъпки крачка по крачка пред натиска от страна на опозицията. Всичко това естествено води до постепенно влошаване на стопанската и политическата ситуация в страната, до едно напрегнато очакване чии нерви първи няма да издържат. Първи не издържаха нервите на част от опозицията, представяна от КТ Подкрепа. През ноември 1990 г. се стига до национална политическа стачка за оставка на еднопартийното социалистическо правителство на Андрей Луканов. Това става в момент, когато въпреки своето желание, социалистите са принудени от катастрофалната стопанска ситуация да приемат програма от непопулярни мерки за започване на икономическата реформа. Естественият път, предлаган от социалдемократите и от някои други организации в СДС, е стартиране на реформата от правителството на Луканов, по-късно правителствена криза, последвана от парламентарна криза и предсрочни избори. При тази ситуация изборите неизбежно биха донесли необходимата изборна победа за СДС. Това се потвърждава и от направените представителни социологически проучвания през този период. Но от някои сили в СДС е предпочетен и наложен вариантът на т. нар. правителство на надеждата, с поемане на основните икономически министерства от СДС. Това означава на практика влизане в коалиция с БСП и поемане на своя дял от отговорността за кризата в страната. Представителите на БСДП са категорично против влизането в коалиционно правителство. Тогавашният председател на НКС на СДС Петър Берон, също категоричен противник на влизането в коалиция с БСП, е подложен на силен натиск да промени позицията си и след отказа му е публично дискредитиран и принуден да подаде оставка. В името на социалния мир и сигурността на страната ръководството на БСДП взема решение да подкрепи правителството, въпреки че неговата икономическа програма не съответства на програмата на партията за провеждане на икономическата реформа.

Това, за което експертите на БСДП предупреждават още от края на 1990 г., се сбъдва. Неизбежните социални трудности, свързани с монетарния метод на реформата, постепенно подронват доверието на българските граждани в парламентарната опозиция. Този процес, заедно с различното разбиране за неговите причини, както и за пътищата за преодоляването му водят до все по-изострящи се разногласия сред организациите в СДС на фона на все по-силно разрастващата се параноична мания да се търсят и изобличават врагове и внедрени агенти на специалните служби в редиците на опозицията. Това облекчава необходимостта да се търсят собствените грешки и е умело подклаждано от БСП. Така постепенно се стига първо до естественото идейно диференциране на партиите и организациите в опозицията, което се изразява най-напред във формирането на т.нар. десен неоконсервативен и неолиберален блок, в който влизат представителите на РДП, ДП, ОДЦ и др. Това предизвиква формирането на СДС-Център, в който първоначално освен БСДП влиза и БЗНС Никола Петков. Събитията около подготовката и приемането на новата Конституция допълнително изострят отношенията вътре в СДС. Част от депутатите на СДС (групата на т.нар. 39-има), обезпокоени от спадащия авторитет на опозицията, напускат парламента с цел да предизвикат предсрочни парламентарни избори. Депутатите на БСДП, БЗНС Никола Петков, Зелената партия, Екогласност и ФКД остават в парламента и приемат на 12 юли 1991 г. новата, първа в страните от бившия Източен блок некомунистическа Конституция. На ІІ и ІІІ национална конференция на СДС от опозиционната коалиция е направен опит за формирането на една мощна централизирана дясна партия. Представителите на партиите и организациите (вкл. БСДП), останали в парламента, се противопоставят на тези опити, но са елиминирани от участие в ръководството на СДС. Така фактически окончателно е осъществено организационното разцепване на СДС. На предстоящите през октомври парламентарни избори, БСДП се явява в коалицията СДС-Център, заедно с Политическия клуб Екогласност, Демократическата партия гр. Пловдив и АСО (независими).

 


 


Този текст е писан непосредствено след събитията 1989-90 г. Справката и поместените след нея документи са включени в сборника "Началото", 2008, съст. Калин Йосифов, издание на фондация "Желю Желев". - Бел. Омда.

*  За повече информация виж книгата на Янко Янков Дкументи за самоличност.  Политическа документалистика, т. 1,2,3,4,5,6, изд. Янус, 1994., бел. съст.

** Изключително любопитна е версията на самия Янко Янков за това напускане на преговорите.  За повече информация виж цитираното по-горе съчинение на Янков. Бел. съст.

 


 


Copyright 1998-2015  OMDA Ltd. Всички права запазени