К. Иречекъ

БЪЛГАРСКИ ДНЕВНИКЪ

ТОМЪ  І

ОТЪ 30 ОКТ. 1879 ДО 21 ОКТ. 1881 Г.

 

 

 ВРЪХ ИРЕЧЕК

връх Иречек в Рила

От тази книга не може да се печели. Тя не бива да бъде езотерична, а общодостъпна.

Нея трябва да изучават всички дечица. (За мен, гоня седемдесетте, "дечица" са всички люде до пълнолетието, завършат ли го - връстници сме в гражданския и делови смисъл на думата, макар да ни дели манталитетна пропаст. Най-малкото защото преживяваме в различни хоризонти.) Да я изучават, за да знаят откъде тръгва нашата държава - вече признат член на обединена Европа. Неделима част от бъдеща християнска Европа, в която има място за хора от различни вероизповедания.

А какво е държава?!

Държавата е институцията на нацията.

А какво нацията?

Населението на дадена територия, което преценява, че може да поеме сам отговорността да легитимира силите, които формират неговата държава.

Нямат значение език, етнос и религия. Заедно сме, приемаме го като безусловно, отговорни пред себе си и Света. Това е нацията.

Ето оттук започва Българскиятъ дневникъ на Иречекъ, въпреки че той не го е изрекълъ.

Първо за Дневника.

Дневник се пише, за да се "общува със себе си", защото няма с кого да си подумаш. Дневник от този тип - където се споменават всякакви неща (събития, участници, отношения към тях, природни забележителности, лични вълнения, колебания, незабележим ден, неразбираеми еднословици и препратки) - се води, защото човекът е самотен. Иречек не го води, за да го "използва" в бъдещи трудове. Той няма на кого да каже, че е огорчен, смутен, ядосан, разочарован, объркан или възхитен. Той е искрен и, съзнава или не, има само един цензор - написаното от него би могло случайно да попадне в чужди ръце. Но ако "случайният" разгласи прочетеното, ще изпадне от обществото, в което е социализиран неговият автор.

Ще наруши основна неписана норма в цивилизования свят за неприкосновеността на личната записка.

Пред нас се изправя чист, честен, почтен човек; високо образован; възпитан; чуствителен и етичен, истински европеец по култура и самооценка. В сблъсъка си с Княжеството, той е фрустриран, изпада в постояннна депресия, съмненията за смисъла на неговото пребиваване тук, го измъчват постоянно.

Но този Велик човек е като прикован и разпнат за нашата родина. Той не може да слезе от своя Кръст. Страда. Негодува. Иска да избяга. Непрекъснато бяга. Но остава, докато душата му се препълни с България и той ще поиска да я осмисли.

Дали е съзнавал, че за България ще бъде по-важен и значим, отколкото за Чехия? Не зная. Зная, че днес е така.

България е разкъсана от Берлинския конгресъ. За него това е временно - единната българска територия - от Балчик, Бургас до Охрид, Ниш и Пирот е само временно разделена. До няколко години нещата ще се оправят.

Берлинският договор, мисли Иречек, само временно е разкъсал етническата българска територия. Българите не желаят да останат под Османска власт и на пръв поглед са подпомогнати от Русия, която отстоява свои геополитически интереси. Иречек и неговите съвременници разбират, че въпросът май е по-сложен - тогавашните Велики сили се боричкат за надмощие на Балканите и "Османското наследство".

Далеч, далеч по-късно ще стане ясно, че това е сблъсъкът между християнството и исляма, започнал на Балканите през 8 век...

Но понеже съставителите на Берлинския договор остават в  рамките на Руско-турската война, те разделят населението, т.е. нацията в смисъла, който употребявам тази дума.

В стремежа си да ограничатъ влиянието на Русия, те разкъсват българската социална тъкан, която самоизгражда и формира обща идентичност на основата на езика, обичая и религията, в четири-пет териториални единици, от които съвременниците открояват три - Княжеството, Румелия и Македония. Но със своите последствия това не е препятствие за "руските интереси", това е препятствие за обединение на интелектуалния потенциал на българите, които имат възможност и желание да поемат отговорност за строителство на своя държава.

Няма друго ограничение на държавата и за което и да е политическо движение, освен кадровото.

Има ли способни хора, върху две квадратни педи ще създадат държава.

Англия е де факто толкова голяма по територия, колкото и България. (Да издигнат англичаните паметник на Канала!) Разликата е, че за кадърните хора, обитаващи България, винаги е имало възможността, в търсене на себе си, леко и безпрепятствено да преминат върху друг етнически регион - административен, езиков и религиозен.

Берлинският договор, който пренебрегва желанието на населението, живеещо на територията, която (за яснота) ще означа като "Санстефанска България", да поеме отговорността за своята легитимност вън от шериата, предпоставя Балканските войни, става детонатор на Първата световна война, разпада на Австро-Унгария (естествената за Европа Велика сила), създава Югославия и после я унищожава.

Десетилетия по-късно смисълът на Освободителната война (поемане на отговорност вън от шериата) ще се излее в младотурската революция и ще бъде една от причините на арменския геноцид.

Иречек заварва през 1879 година (три месеца след първия княз - Батенберг) разкъсания интелектуален, културен потенциал на българите.

Това не е просто "Княжество България" - това е една трета (реално - една четвърт!) от интелектуалната и цивилизационна възможност на населенито. Българският кон препуска по пистата на своята независимост, подскачайки на един крак.

За да бъда разбран по-правилно, ще дам абсурден мисловен пример. Представете си, че Велико Търново (до Арбанаси) бъде обявено за държава. Веднага ще забележите, че то няма човешкия потенциал да се превърне в такава.

Затуй Съединението, макар и свободолюбив и разумен акт на политическия елит в Княжеството и Румелия, е прието от Великите сили, защото техните лидери съзнателно или подсъзнателно РАЗБИРАТ, че Княжеството (или разделението) не дава възможност да се формира ДЪРЖАВА В ЕВРОПЕЙСКИ СМИСЪЛ.

А в индивидуалното поле на смислите пребивава всеки индивид. Включително и Бисмарк.

В Дневника поразява споделената представа за българската територия. Тогава се пътува с биволски и волски кола или каруци, яздят се коне. Няма пътища, жп линии - почти нищо, да не говорим за мобилни телефони, радио, телевизия, интернет. Съобщенията пристигат след седмица. Пътуването от единия до другия край на Княжеството отнема дни. И въпреки това тогавашните българи мислят и ценят страхотното разделечено, от днешна гледна точка, пространство, те са винаги заедно и един до друг. Лидери в тогавашната социална система приемат спокойно и достойно, даже с желание, назначението си като гимназиални учители на другия край на Княжеството.

Причините са много: престижът на учителя и на държавния служител въобще - останалите са селяни, стопани; силата на местните йерархии - "по-добре пръв на село, нежели втори в Рим"; невъзможността да бъдеш сам в едно традиционно общество... И нещо много съществено: където и да е отишъл на работа или да живее тогавашният човек, той е оставал в общия разказ за България и живота.

Тук виждам смисъла от делото на Иречек, който носи в себе си гена на Европа. Той има трудове по история на България, описва нейни старини и етнографски особености. Подбужда изграждането на българския език, един от създателите на националната библиотека, на просветното дело, на Академията... Иречек е един от строителите на българския разказ и държава в първите години след Освобождението.

В нашето електронно издание въпроизвеждаме Дневника, отпечатан през 1930 година. Тогава той е преведен и подготвен за печат от хора, лично познаващи Иречек и света, в който е пребивавал. Предимства, които не могат да бъдат заобиколени.

Иречек употребява изрази на десетина езика и то във форми на изразяване и записване от ХІХ век. Има знаци, които не се поддържат от компютърните шрифтове. Използва идиоми и редки изрази на тези езици, споменава реалии, чието определяне днес е силно затруднително. Има думи, за които е спорно да се разбере дали са сгрешени, или така са употребявани.

На едно място е казано "стражение", като се има предвид "сражение". Но "стражение" може да означава "сблъсък между стражите, охраната, бодигардовете". Така че може да няма грешка, а да е дума, която сме забравили.

Още снимки от този период можете да намерите в сайта "Изгубената България" (http://lostbulgaria.com)

  

Впрочем четете и вижте откъде тръгва България, за да се заредите с търпение по пътя, който ни предстои. Тръгнали сме от кота нула. В сравнение с тогава сме издигнали небостъргачи. В сравнение с амбициите ни, още сме на нулата.

Петко Симеонов

 


Начална страница

Copyright 1998-2012  OMDA Ltd. Всички права запазени